Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Съмнението липса на разум ли е?


Crazy_Daisy
 Share

Recommended Posts

Здравей Crazy - Daisy! Първо в гънките на собствения си мозък трябва да търсим....За да зададеш този въпрос , значи ги имаш...

Разум - що е то? Раз - УМ! Да приемем , че Ум е "широкото" понятие което включва всичко ментално/мислено, а Раз-ума е в по-тесен смисъл - раз/два/три - правилно решение вземи! - т.е. Разум(ност ) - способност на човека,с която работи в даден конкретен случай, да може да прави избор на мислите/чувствата/думите /делата си...

За тази способност - Разум/Разумност... има два варианта : 1.може да я има - 2.може и да я няма...; Ако има Разум - може да се прояви - може и да не се прояви - липсва само проява на Разум, но той си е наличен( заспал, затрупан, недосетлив,мързелив,неориентиран...ит.н.) Ако няма Разум - работата е сериозна! - тогава кой/какво се съмнява в нас , от кой център възниква Съмнението - ти как мислиш? И що е то интелект ? - думи, думи.Благодаря ти за мисловната гимнастика. Любов+Светлина+Мир+Радост

Link to comment
Share on other sites

Здравейте :)

За съжаление не мога да посоча източници по темата, но това е въпрос, който ме вълнува.

Моето усещане е, че без съмнение не бихме могли да говорим за разум. Без съмнението света в съзнанието ни би бил статичен, мъртъв... Нашето собствено съзнание би било бедно и "твърдо". Именно съмнението ни кара да се развиваме, да откриваме нови измерения на нещата.... Нещо повече, без съмнението ние бихме абсолютизирали определено състояние - не бихме били способни да приемем промяната на света в следващия миг..

В чисто ежедневно измерение съмнението ни помага да погледнем света през очите на човека до нас и да го усетим по-добре, да обогатим себе си и да задържим Свободата и Любовта....... Свободата и Любовта - може би това са единствените неща, в които не можем да се съмняваме - Истината....

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не бих казала,4е е липса на разум.Всеки има право да се съмнява в каквото си желае,стига това полужение да не се превръща в маниакално състояние.Просто е по-здравословно :yinyang:

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...

Какво в действителност е съмнението?

Когато смятаме едно твърдение за невярно и имаме аргументи в тази посока, това съмнение ли е или знание? Аз лично смятам, че съмнението винаги е неаргументирано, необосновано. При съмнението ние няма как да изградим друго твърдение, което според нас да отразява истината. Т.е. съмнението се ограничава единствено с неверие и отричане. Изрази от типа "съмнявам се, защото..." в действителност не са израз на съмнение, а подсказват някакво знание, дори и то да е непълно и да не сме в състояние ясно да го формулираме.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Според мен ако човек се съмнява в нещо

значи има за какво <_< т.е. не е напълно убеден в правотата на това нещо...

друг е въпроса това дали наистина е така .

п.п. може и да ''търси под вола теле'',при някои хора е станало навик

смятам,че не е за препоръчване, най-малкото е досадно :P

Edited by bee_bg
Link to comment
Share on other sites

хехе, ама че тъп въпрос :"съмнението липса на разум ли е?"

Където няма разум, няма и съмнение, така че съмнението е една от изявите на разума. Съмняваме се тогава, когато се сблъскаме с "истина", за която не сме убедени, че е истинска. И водени от нашето съмнение, ние зпочваме да ровим, да търсим , докато намерим истинската истина.

Речено е :Разумът е даден человеку за употребление.

Някой по-горе каза да търсим под вола теле. Това мисля, че не е съмнение, а прекалено голямо такова, т.е - мнителност. Това вече е друго, и наистина може да подведе човека към неверни разсъждения, защото изходната точка на мнителността е погрешна обикновено, а за околните е дразнещо , така е

Link to comment
Share on other sites

Ако оставя настрана формулировката на въпроса смятам , че е полезно човек да се усъмнява във собствената си правота, както и в мотивите за постъпките си. Особено в мотивите.

Link to comment
Share on other sites

смятам , че е полезно човек да се усъмнява във собствената си правота, както и в мотивите за постъпките си. Особено в мотивите.

Ти поставяш интересна страна на въпроса за съмнението.

НО

Ако човек се съмнява в мотивите за постъпките си..прекалено често или винаги ,

струва ми се това не е добре. Това е признак на колебливост, неувереност, непознаване на себе си, непознаване на собствените си желания и стремежи..и мисли. Ако човек се съмнява дори и в себе си, как тогава ще погледне на другите неща и хора от живота? Тогава съмнението го обсебва дотолкова, че се превръща в страх.

Link to comment
Share on other sites

Добре, ще кажа нещата по друг начин. Според мен е необходимо, когато човек прави нещо, винаги да знае защо го прави, какви са причините. Да няма положения "Не знам защо постъпих така", защото обратното би означавало, че е възможно да бяга от отоворността за постъпките си, не познава себе си и сякаш "друг му дърпа конците".

Но да кажем мотив от рода "постъпих така с този човек, защото ме дразни...", т.е. защото го заслужава, и това е достатъчно човек да е убеден в правотата си, това ми се струва твърде повърхностно. Бърз и удобен отговор. Не се ли обмисли добре, какво стои в основата на осъзнатото раздразнение, причината за него е външна, човека е причината. Възможно е тогава да тръгнеш да променяш хората за да можеш да си правиш удобни за собствените си нагласи. Допълнителните въпроси "Какво от поведението и думите на дадения човек ме дразни? Защо реагирам така на думите му? Какво от тях противоречи на вътрешните ми нагласи? Какви са те? Защо са такива? А могат ли да бъдат други?", тези въпроси обаче предполагат работа със себе си. И ако осъзнаваш да кажем, че хората не можеш да ги промениш, но себе си можеш, възможно е да постигнеш едно вътрешно състояние, в което няма раздразнение. Така си подаряваш спокойствие, иначе си обречен на каузата да променяш хората.

И сега ще взема твоите думи:

" Ако човек се съмнява дори и в себе си, как тогава ще погледне на другите неща и хора от живота?"

Ами ако другите са толкова уверени, непоколебими в правотата си, в подхода за постигане на собствените си стремежи, колкото си самия ти, тогава как ще ги промениш? Ако се срещнат двама такива човека и всеки е еднакво и непоколебимо прав, но си имат различни "истини", това не е ли игра на "Кой е по-добър?". А докато се играе ще продължаваш ли да се дразниш?

Тогава съмнението го обсебва дотолкова, че се превръща в страх.

Надявам се, че това не е мотив "страхувам се да не започна да се страхувам", защото би означавало , че човек постоянно се страхува.

Edited by mecholari
Link to comment
Share on other sites

mecholari, ти струва ми се малко измести темата от съмнението към друга плоскост. Да се дразним от някой и да се мъчим ние да се променяме заради него за да имаме спокойствие, ...това въобще не се вписва в моите разбирания. Ако някой ме дразни, аз не се мъча да променям нито него, нито себе си, а решавам въпроса по сталински т.е. "има човек, има проблем, няма човек, няма проблем" Е, не го гърмя с пушка :D , но ограничавам максимално контактите си с него.

Сега да ти кажа и аз на теб по друг начин какво имах предвид. Значи човек който се съмнява в себе си, дали е свършил нещо добре, човек, който се пита "така ли трябваше да постъпя или онака?". Този човек е неуверен и нестабилен, той не може да вземе правилна позиция, въобще той няма позиция. Живее някак случайно, т.е. върши нещата някак си, а после се чуди така ли е трябвало да бъде.

Когато човек не се съмнява в себе си, той прави нещо, което в момента му се струва най-правилно и дори и след време не съжалява за решението си и не тъне в догадки. Той е постъпил така, добре или зле се разбира в последствие и човека продължава напред, без да се връща назад и да се съмнява в правотата на постъпките си. Надявам се разбираш.

Затова аз казах, че съмняващия се в себе си човек, възприема и всички други хора около себе си със съмнение. И няма как да е другояче, защото той си е такъв колеблив. Както не е сигурен в себе си, още повече не може да бъде сигурен в другите хора. И в някои случаи това съмнение може да вземе такива големи размери, че да се превърне в страх от себе си и от другите.

Link to comment
Share on other sites

Анализа на дадена ситуация и действие -съмнение ли е?

Link to comment
Share on other sites

Когато човек не се съмнява в себе си, той прави нещо, което в момента му се струва най-правилно и дори и след време не съжалява за решението си и не тъне в догадки. Той е постъпил така, добре или зле се разбира в последствие и човека продължава напред, без да се връща назад и да се съмнява в правотата на постъпките си. Надявам се разбираш.

Да кажем, че те разбирам. Само не ми е ясно как се разбира дали е постъпил добре или зле, след като винаги постъпва правилно и не съжалява.

Link to comment
Share on other sites

Да кажем, че те разбирам. Само не ми е ясно как се разбира дали е постъпил добре или зле, след като винаги постъпва правилно и не съжалява.

O, не е задължително винаги да постъпва правилно. Мисълта ми беше, че резултата от действието се вижда по-късно дали е положителен или отрицателен. И тук ще се опитам да обясня каква е разликата между анализа и съмнението. Ами много е голяма. Анализа не е съмнение, то е нещо друго.

Попадаме в дадена ситуация. Налага се да вземем решение, вземаме го, така както ни се струва в момента, че е най-подходящо. Последствията могат да са добри за нас или лоши. Няма голямо значение.

Анализиращият е обикновено сигурния в себе си. Той ще разгледа изминалата ситуация от различни ъгли, но безпристрастно, ще отчете грешките, които е допуснал, или пък ще остане доволен от себе си. И в двата случая той просто си разсъждава, без да подлага на съмнение действията си. Един вид "каквото било, било"

Докато несигурният в себе си, той ще започне да се съмнява и да се вайка. Защо постъпих така? Ако бях направил другото дали нямаше да е по-добре...и други подобни.

ПП. Еми, по-добре от това незнам как да ви го представя, проблем ми е употребата на изразни средства, още от едно време не ми вървеше в писането на съчинения :( .

Edited by mvm
Link to comment
Share on other sites

Здравейте , според мен именно съмнението ни кара да подлагаме на анализ и синтез / в крайна сметка / нещата .

Съмнението може да няма положителен или отрицателен знак . Просто съмнението е в пряка връзка с въображението и представата ...за . ...

Съмнението е напълно философско разсъждение .

Link to comment
Share on other sites

Разбрах, съмняващият се е колеблив, а анализиращият е уверен. Съмняващият е нестабилиен а анализиращият е стабилен. Съмняващиият се е мек, а анализиращият е корав. Съмняващият се вайка а анализиращият осъзнава грешките си, или е доволен от постъпките си. Съмняващия се страхува, а анализиращия е безстрашен. Съмняващия се не е наясно със себе си, не знае за какво живее, докато анализиращия е наясно.

Т.е. има две категории хора, които са коренно различни. Едната е по-добра от другата, може би.

Съмнението е липса на разум, може би, а анализът е наличие.

Е, съмнявам се...

Link to comment
Share on other sites

Аз в съмнението виждам по-скоро липса на вяра. Разумът е този който се съмнява. Насочва се към отричане. А търсене на истината може и да не последва, а и да последва не мисля, че е резултат от съмнението.

Link to comment
Share on other sites

Съмнението е липса на разум, може би, а анализът е наличие.

Не, и двете са наличие на разум, само че употребен по различен начин.

Link to comment
Share on other sites

Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си.

В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват.

Ние трябва да се върнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши Йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сила, а животът на земята е скачен с тия Йерархии.

Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! ... Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са.

Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе! ... от тебе няма да падне нито един косъм. Ще опиташ един велик закон. Питам, след като те прекара Господ през бойното поле, минеш през тия шрапнели и останеш здрав, в тебе няма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можеш да разчиташ? – Ще се роди туй съзнание.

Ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините. И от главата ти няма да падне нито един косъм.

съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила

Вяра и съмнение

Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение.

Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин.

Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. ...Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне...даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни.

искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле.

Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.

Съмнение и воля

трябва да има един канал, светлина трябва да има, един път, по който да дойдат лъчите. Любовта трябва да има един път, по който трябва да дойде. Любовта върви по пътя в света. Този закон е законът на доброто. Той е пътят на Любовта. Ако ти не си добър, Любовта при тебе не може да се яви в тази форма, в която искаш. Той е пътят на доброто. Ако ти не си готов да проявиш една щедрост, ако имаш последното петаче и не си готов да се разделиш с него, Любовта не те посещава. Любовта всякога обича хора, които могат да се разделят с всичко, което имат външно.

Път на доброто - път на любовта

Съмнението идва от очаквания, тъга, желания и гордост. Страхът също води до съмнение.

При взаимоотношения с хора без принципи, недоверието им може да донесе съмнение в успеха и противоречия в ума.

Характерът става истински когато е основан на висши идеали и ценности без никакво съмнение в тях.

Вярата и предаността към принципите на любовта и доброто са мощна сила.

Докато бъде извършено преобразуването на вътрешната природа, помагат утвърждения, ограждане и молитва :thumbsup:

Edited by Валентин Петров
Link to comment
Share on other sites

Съмнението не е липса на разум, а негово качество. Вече има подобна тема във форума. Прави ми впечатление,че и във двете теми се акцентира върху съмнението в отношенията между хората, на физически план и по-малко за съмнението в духовната област.

Когато ставо дума за материалния свят, съмнението в определени дози е здравословно. Човек опира до анализ на дадена ситуация само ако се съмнява в нея. Никой не анализира нещо без преди това да се е осъмнил в него. Може това съмнение да е много незабележимо и да не го забелязваме. Но анализата включва в себе си разрушаване на анализирвания обект (явно или неявно).

Затова според мен съмнението и анализата се забраняват от окултните учители. Какво значи да се съмняваш в Бога и да го анализираш? От собствен опит трябва да споделя,че това не е Вяра и не води до никъде в духовното израстване на човека. Води до въртене в кръг, прехвръкване от едно учение на друго и никакво движение.

Колкото до физическия свят, то съм забелязала, че най-малко се съмняват най-добрите хора. Максимата “парен каша духа” при тях понякога не върви. Те виждат навсякъде първо доброто и затова много често са жертви на професионалните измамници.

Link to comment
Share on other sites

Сещам се за едни думи на Учителя:

................................

Душата е онова, в което ние живеем. Духът пък твори. Умът е това, с което ние сега се запознаваме. Умът и сърцето, това са деца на духа. Умът е момченце, малко дете, което върви по мъжка линия. Дъщерята пък е момиченце – това е дъщерята на духа. Дъщерята на духа е сърцето на човека, което върви по женска линия. Това значи: умът е роден от големия баща – от духа; сърцето, то е родено от голямата майка – от душата. Та, когато пита някой какво нещо е духът или какво нещо е душата, казвам: Това, от което е роден умът, е духът; това, от което е родено сърцето, е душата. След това се задава въпросът какви трябва да бъдат отношенията на ума и на сърцето към духа и душата и обратно – какви трябва да бъдат отношенията на душата и на духа към ума и към сърцето. Отношението на ума към сърцето е такова, каквото е отношението на водата към вятъра. Водата е сестра, а вятърът е брат. Какво не прави, когато братът дойде. Когато сестрата дойде и е събрана на едно място, тя се отличава с голяма мекота. И който се разхожда покрай нея, изпитва приятност. Обаче като се разсърди, тя обръща всичко наопаки. Къде е майката? Майката е Земята. Слънцето пък е бащата. Къде е Бог? Сега се явява друга категория. Слънцето е синът на Бога, а Земята – дъщеря на Бога.

Това са сравнения, аналогии.

.................................

...................

Казвам: Не се смущавайте от фактите. По някой път вие казвате: „Защо идат тия лошите мисли?“ Те са петлите, които пеят, когато Слънцето залязва. Утре ще дойде доброто във вас – то е петелът който пее, когато Слънцето изгрява. Когато дойдат във вас лошите мисли, знайте че при изгрева на Слънцето не може да дойдат те. При залеза на Слънцето не може да дойдат добрите мисли. Идете да изпращате Слънцето и всякога ще почувствувате някаква скръб, ще почувствувате, че нещо се губи. Връща се разположението, като започне изгревът на Слънцето, веднага ще се зароди една красива мисъл във вас.

Нашите вярвания, онова, което Бог е създал... Аз не вземам думата „Бог“, аз не говоря за един Бог, Който хората са създали. Туй, което хората са създали, те го търсят отвън. Онова, което е в природата, ние живеем в него. Онова в мен великото, мощното, което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, светиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас. Бог е, Който се бори в света против мъчнотиите. Във всичките хора Бог се бори.

.....................

Ново сърце

Ако човек можеше да хваща нещата , които седят зад думите... И учителят употребява едни и същи думи влагайки им различни значения.

Анализирайки постъпките си и съмнявайки се в правотата им, осъзнах неетичността в част от тях и собствения си егоизъм. Мотивите са ми били да мисля единствено за себе си, без да се съобразявам с това какво донасят те на хората. Когато се разкаях за тях и си простих, вече имаше осъзнати грешки, които бях решил да не повтарям. И хората, за които се бях затворил (особено близки роднини) и по сталинския принцип бяха изхвърчали от живота ми, се върнаха в него, защото осъзнах колко много ги обичам.

Всеки с писанията олицетворява това, което е в момента. Или показва посоката в която иска да върви. Аз се освободих от желанието да влизам в категории, в които да се самоопределям "съмняващ" или "вярващо-анализиращ". Особено ако едното понятие е прието за "добро", а другото за "лошо", "по-точно" или "по-неточно", "по-подходящо" или "по-неподходящо"

Не мога да използвам "правилните" понятия , защото всеки си вкарва различен смисъл в тях. Даже това го имаше в думите на Учителя в "ценна мисъл за деня", като последно изречение за вчера. Затова ви оставям всеки да си види в думите ми това, което може и му се иска.

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

... Никой не анализира нещо без преди това да се е осъмнил в него. Може това съмнение да е много незабележимо и да не го забелязваме. Но анализата включва в себе си разрушаване на анализирвания обект (явно или неявно).

Затова според мен съмнението и анализата се забраняват от окултните учители.

Тук нещо не ми стана ясно :hmmmmm:

по какъв начин анализата разрушава анализирания обект.

Бих се съгласил ,че при липсата и би предпазила анализиращия

от въртенето в кръг ,но някаси е наивно да се приема ВЕДнага за чиста монета

дори и най-доброто учение макар и проверено и доказано във времето .

Имаще тема за лъжеученията(лъжеучителите) мисля... <_<

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...