Имам нужда от мнение, на прав път ли съм?

[buba123]

Моряшка съпруга съм, гледам сина на съпруга си, който е от предния му брак. Изкара тежък пубертет. Много неща има пропуснати в първите седем. Сега е на 20 години. От една година мисля, че дори и повече, се проявява в него една скрита агресия, като непрестанно се мъчи да създава конфликти и интриги между мен и баща му. Той има брат, който живее при майка му преди да дойде при нас да живее и там имаше тези проблеми все брат му и майка му бяха виновни за нещо/отчитам грешката на баща му, който винаги казваше горкото дете/, сега се получиха и тези моменти и тук, сега сме му виновни аз и дъщеря ми, крадели сме баща му , той стоял гладен докато баща му го няма и всякакви всевъзможни глупости, които близките ми остават със паднала уста като ги чуят. От една година ми прави впечатление, че постоянно нещо го боли, все ходи на лекар, все взима хапчета. С две думи се опитва да концентрира вниманието върху себе си, онова чувство за малоценност. Къпе се по 4-5 пъти на ден, спи вечер с по 4-5 блузи, сега има проблем едно петънце от косата му падна, да това е проблем, но то е на базата на гъбична основа, премиването на една коса води до проблеми бях го предупреждавала за това преди три години. За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец. Ходи на лекар казват му , че не е нищо особено, той се шашка , съответно шашка и баща си /той не може да знае какво е тук/. Студент е първа година, не работи, не излиза с приятели единствено и само е под контрола на приятелката си. Майката му е в чужбина, защото знам, че ще ме запитате къде е майката. Защо си мисля, че това дете , вече мъж има нужда по скоро от психоаналитик. На прав път ли съм? И ако е така, как да насоча баща му да обърне внимание на това?

[Орлин Баев]

Да, има нужда! Започнал е да развива хипохондрия. Тя се проявява в един тежък характер с много изисквания както към себе си, така и към другите. А този характер е пряк резултат от несъзнаваните страхове/ комплекси/ убеждения: "раняват ме, злоупотребяват с мен, животът е несправедлив и ме унищожава, хората са зли, умирам ..." Поради тези си страхове той вижда вас, ситуациите и живота си въобще изкривено, прекалено черно и фатално. и се защитава от това катастрофизиращо виждане, което е наситено със страх чрез обвиненията си, свръхизискванията си, едно напрегнато емоционално и телесно постоянно защитно поведение.

Има нужда от терапия, да. Хипохондрията не е сред лесните разстройства - не му поставям диагноза, просто виждам накъде е тръгнал. При нея има обикновено и много съпротиви при самата терапия - към личността на терапевта и терапията. Това разстройство много си прилича с натрапчивостите, като тук те са фокусирани в здравето. Двете се водят официално в различни групи разстройства според международната класификация на болестите, но психичният им механизъм е подобен, ако не еднакъв!

Добре е поне, че има приятелка - това облекчава нещата. Може би именно с нея е нужно да поговорите - тя да го мотивира за терапия. Първо съберете информация за проблемите му и тогава поговорете с нея, като и посочите, че ставащото е сериозно и че колкото повече се отлага терапията, толкова повече се затвърждава то, усилва и разклонява в други проблеми.

[buba123]

Благодаря, сега ми остава да реша как да поднеса инфирмацията на баща му, защото много пъти съм се опитвала да говоря с него за тези проблеми на сина му, но лошото, че той от типа хора изчерпващи се с това "ти го мразиш, все общата приказка -мащеха" и край темата се изчерпва или както се казва типа щраус, не виждам проблем , значи няма.

Знам, че на нас родителите не ни се иска да кажем "да детето ми има проблем" и то в това естество, но колкото повече се крием от проблема той става све по задълбочаващ.

Дали ако искам да го направим малко по самостоятелен, с това да носи повече отговорности, като например: да поживее малко време с отговорноста за свое жилище, да се грижи за хигиената в собствен дом, за прехрана - няма ли да мога малко поне да помогна да го избавя от тези му фобии, той за в момента няма никакви отговорности, освен да ходи на лекции и да си взима изпитите, с учението се справя много добре, дори отлично, но всичко се изчерпа до там има много свободно време. Все пак трябва се започне от някъде?

[Орлин Баев]

По принцип - след 21 год. възраст оптималният вариант е откъсване от родителите и самостоятелен живот. Но разбира се, ученето е реален фактор изискващ време за лекции и учене и липса на време за работа, съответно пари за наем и отделен живот. Тоест въпросните 21 год. могат спокойно да са и 24, докато завърши, няма да е късно. Но това в края на краищата си е ваше семейно решение и е специфично - зависи и от мнението на баща му и на самото момче!

Това, от което обаче при всички случаи има нужда, е психотерапия при добър специалист. Както писах по-горе, хипохондрията е нелеко разстройство. Аз например срещам трудности при преодоляването и в пациентите си. Има дълбок корен обикновено! Потърсете терапевт !

[buba123]

Мисълта за самостоятелност е тази, че да му се определи сума, която да е за месец и той сам да съумява да я разпределя, защото не е свикнал да дели с някого нещо принципа му е всичко е мое и това, което не е мое също, знам, че това се възпитава още в ранна възраст, но този момент е изпуснат. Примерно аз винаги съм държала на принципа семейството трябва поне на вечеря да сяда на масата заедно, преди време, се случваше, после той започна да казва не съм гладен и не сяда с нас на масата изчаква да си легнем всички и независимо, че има достатъчно храна ходи до магазина купува си друга храна изяжда си я сам, приготвя си друго и тогава се храни това обикновено се случва след полунощ/2-3ч. вечерта/, опитах се да говоря с баща му, че това не е правилно и трябва да се съобразява, че има други хора в този дом, темата се изчерпа с "той е момченце до яж да му се".

Продължава с пълна сила да ходи по лекари, октомври месец беше на пълни изследвания -кръвна картина, ренген, кардиолог и т.н. препоръката на лекаря беше спорт, защото има недоразвит гръден кош/да уточня, че неговия режим е обикновено ставане от съм 2-3 след обяд, и стоене пред компютъра и телевизора до 3-4ч. сутринта, ако се налага да става рано, го боли глава и когато се върне веднага ляга, после до сутринта будува/това е постоянно, рядко този режим влиза в някакви други рамки. След последното ходене на лекар и не му хареса какво му е казал лекаря, реши, че лекаря му е казал рак, отиде при кожен, там лекарката му е казала, да - продължавай да мажеш петънцето от косата с чесън започнала е да израства там коса, той съответно спря, не му хареса, това , че лекарката му е казала -нищо особен-но, сега след като се върна от пълнете изследвания , преди да ги скрие от мен аз успях да ги видя-перфектни са, но на следващия ден, той ми поиска пари защото били го пратили да си направи изследване на зъбите. Започва ги пак да ги повтаря лекарите от преди 2месеца. Приятелката му няма да помогне в това да го убеди, че трябва да посети терапевт, искам да насоча вниманието на баща му, че това не е естествено, като се има предвид, това , че бащата не е в България в момента и не вижда проблема. Да уточня, че когато баща му е тук е много подреден и последователен, когато го няма настъпва хаос в стаята му, вещите му, действията му.

Знам, че не му е леко- майка му го остави и замина,когато най-много му беше нужна/беше на 15години/, баща му постоянно отсъства, първите години когато той започна да живее при нас, баща му беше в у дома понякога и за по 2-3 седмици и заминаваше, по някога за по 2месеца, сега започна една система от 4 тука, 4 месеца го няма, но на самия него му трябва около месец и половина да се адаптира към ритъма на живот тук и също е далеч от нещата, търся алтернатива защото дъщеря ми също взе да страда от всичките тези неща, виждам я как започва и тя да се бунтува срещу облагодетелстването на големия, знам, че греша, че мълча за много неща/тя решава, че когато на големия не се правят забележки за определени неща и тя може да ги прави, но уви не е така, на нея си позволявам да и кажа, че не може така/, а на него ако му направя забележка това рефлектира върху мен и дъщеря му и понеже спрях да му обръщам внимание сега започна да обработва баща си/от рода , че той бил мъченик когато него го няма стоял гладен, нямало нищо за ядене, дъщеря ми му пречела/, последва разправия и за тези негови интриги, сега е на момент болен съм. Да изчакам ли бащата да се върне след два месеца и половина или да се опитам от сега да казвам някой неща?

[Орлин Баев]

Всъщност въпросът ви е зьа собственото ви отношение към момчето, за това, че той основателно ви натоварва повече от нужното с обвиненията и изискванията си на пари и внимание. И да му кажете "някои работи", той едва ли ще чуе. Отношението му към вас говори, че ви приема като натрапена. А това 'всичко е мое" говори за едно доста глезещо възпитание в ранните години, което комбинирано с изоставянето на майката на 15 е предпоставило комплексирането му, страховете му. Хипохондрията е видимата част на тези страхове от изоставяне, нараняване, несигурност. А нападателното му грубо държание е защита.

Тъй като сте в ролята на негов попечител - поне докато е емоционално и финансово свързан с вас - имате право да му поставите лимит на парите, да. Още повече, че е вече на 20. Защото иначе изследванията ще продължават - те са много подобни на натрапчивите защитни ритуали - но струват пари...

Специално за отношението ви към него. В корена на проблема му явно стои нараняването на онова малко глезено дете, което е свикнало да му се дава и да получава и животът да се грижи за него. Когато мама, която е несъзнаван символ на живота си отива, това наранява неговото "вътрешно дете" и залага страховете му. Лимитирането на парите е разумни решение, но дори и то би било добре да правите с разбирането на момчето, с пълното му приемане и спокойствие. Опитайте се да преодолеете собственото си раздразнение и съпротива към него и влезте доколкото можете в ролята на истинска майка. Засега освен парите забравете за забрани - няма да ви послуша. Вместо това приемете ставащото като един чудесен урок за вас и намерете сили в себе си да го обичате правно с дъщеря си. С една всеприемаща и всепрощаваща майчина любов. Нека той я чувства. Направете така, че да я приеме - защото в началото (ако решите да промените отношението си) той ще я отхвърля. Но продължавайте да я давате - тя ще пробие бронята му. Бъдете мека с него - това предполагам като го прочетете, няма да ви хареса. Но сте в женската майчина роля и искате или не това е подходящата роля за вас в тези взаимоотношения.

За баща му - нужно е да осъзнае реалността на проблема на сина си. Защото тази ранна хипохондрия е нужно да се лекува както при терапевт, така и чрез промяна на вашето отношение. Специално баща му е нужно да постави пред сина си ясни граници на поведение, режим, норми и правила! Синът му го обича и уважава и това е изпълнимо. Това е бащината роля! Ако бащата продължава да се държи с него като с пет годишен и не осъзнава нуждата от промени, тогава вие си преценявате дали тази ситуация е такава в която бихте живяла или желаете друго.

Орлин

[infinity1305]

Мисля, че просто се чувства много сам... опитайте да му бъдете приятел, не майка...

[Орлин Баев]

Да, може би по-скоро приятел. Инфинити е права!

[buba123]

Защо си мислите, че не съм опитала и това, той става все по зле, да вярно е последната година се дистанцирах. Самата аз съм педагог, не твърдя, че ние педагозите знаем винаги верния подход, но знаем и че децата имат нужда от разбиране. Приятел майка, какво значи майка-грижа, възпитание, бдяла съм над него в нощите когато е бил болен, тревожила съм се да не тръгне по грешния път, стремяла съм се да е облечен и чист, опитвала съм се да го уча на етически норми/на 15 заочнахме да се учим как да се храни с вилица и нож/, държала съм на това да поздравява с "добър ден"; "добро утро" и т.н. тези думи и до ден днешен не можаха да влязат масово в речника му, да не се обръща към баща си с "батка";"а ве мой" той му е баща и трябва да има уважение, трудничко е когато и бащатата не е на същото мнение. Приятел, разговаряла съм с него на теми секс, жени, приятелство/стоя ли сме с него до посреднощите да говорим на тези теми/ - това , което трябва да говори баща му, опитвала съм се да заместя и майката и бащата, била съм и много строга и взискателна, най-много към егоизма и отговорностите.

Отдръпнах се тогава когато започна да издевателства над дъщеря ми, примери: Обадих и се и я помолих да поиска от него 0,60лв. за автобусен билет, за да свършим нещо, той за да и даде беше я накарал да подпише бележка, че е най-тъпото същество раждало се на тази земя/това гласеше бележката/, когато им купихме маратонки на двамата, да и казва , че ако не бил той тя няма да има маратонки/тя страда много от това, плака, но баща му е казал"това са женски тъпотии/, посягал е и я удрял. Обиждаха се, караха се двамата, опитвала съм се винаги да бъда баланса между тях. След толкова години си правя равносметка за нещата, които се случваха и при майка му те се повтарят и тук, но винаги си задавам въпроса "защо" и мисля , че отговора е - намира подкрепа в лицето на баща си, а баща му се опитва да компенсира с пари и разглезване честото си отсъствие. Да знам, че баща му е основния фактор, който може да промени нещата и да реши как трябва да се развиват.

[Орлин Баев]

Разбира се, че сте опитвала и сте вложила всичко от себе си, вярвам ви! Ако става дума конкретно за момчето, състоянието му си е явно хипохондрично разстройство. То би могло да изчезне и само например при дълбоко влюбване на сина ви, което естествено реструктурира психиката. Или при продължително излагане на трудни ситуации, които изискват смелост, открито поемане на предизвикателства и решителност - но отново с помощта на терапевт, защото е нужно правилно ОТНОШЕНИЕ при преминаването през житейските трудности. Той би се борил с тях или бягал от тях, проектирайки страховете си - а това би ги засилило. А е нужно едно обикване на трудностите и с благодарност пребиваване в тях. Такова отношение, което се придобива в психотерапията позволява ресвързване с вътрешната му самоувереност, с вярата в живота и Себе си. Но - това са проблеми на терапевта, който надявам се ще ангажирате със случая на момчето. А това, както сама добре знаете, зависи и от баща му, защото той го уважава и се влияе от него силно. На свой ред тогава вие и дъщеря ви зависите от мъжа си по отношение промяната на сина му, която пряко ви касае. Има чудесни семейни терапевти, които биха могли да посочат на съпруга ви как държанието и отношението към сина му е нужно да се промени. Ако съпругът ви не желае да чуе за терапия, вие сама знаете сосбтвения си праг на поносимост и какво точно очаквате от връзката си!

Един добър терапевтичен план във вашия случай би включил примерно три първоначални консултации при семеен терапевт - цялото семейство: вие, дъщеря ви, съпругът ви и сина му. А след изясняване на психичните движения в семейния кръг - индивидуална терапия на хипохондрията на момчето при когнитивно поведенчески терапевт! Именно когнитивно поведенчески, защото това е доказано действащата терапия! В нея се работи с ясна връзка зс реалността, изясняване на когнитивните му изкривявания и привеждането им в норма, с хипнометоди по претръпване към страха, както и с по-дълбинен анализ, позволващ му себеразбиране и спокойно поглеждане напред.

Може би конкретно за вас въпросът е вие какво искате от връзката си: тя задоволява ли ви в сегашното и положение, какво сте готова да изтърпите в името на любовта към съпруга си и колко време. Както и нужно ли е да има прекомерно търпене и не е ли по-добре да поемете една по-динамична роля на решителна и изискваща спокойно жена, готова на промени - спокойно и с любов! А промените са промяна на бащиното отношение към сина, ясно разбиране на проблема му и терапия - семейна и индивидуална, както писах по-горе! Ако сте в зависима финансова роля разбира се е по-трудно...

А по отношение на емоционалния ви живот: умеете ли да виждате ясно и спокойно целите си, без излишно емоционално напрежение? Умеете ли самоуверено и решително да работите за тях, когато веднъж сте решила да ги постигнете? Имате ли достатъчно самоутвърждаващо поведение? Готова ли сте на промени, когато те са нужни? Любовта ви към съпруга ви на каква основа е - емоционално вкопчване и търсене на сигурност емоционална и финансова или е свободна, чиста и сигурна любов?

[buba123]

Здравейте г-н Баев,

добре зададени въпроси, но аз си ги зададох доста преди да пиша и както казвам -опитвам се да спасявам положението.

За момчето, да аз съм убедена вече, че има нужда от специализирана помощ. Дадох си време да събера смелост и да кажа на баща му какво мисля и какво ме тревожи. Да, аз самата се страхувах от неговата реакция, защото становището му е било винаги"сина ми е прав", всички други са виновни. Да, той също е забелязал тази негова вманиаченост за здравето му, но до колко е готов да се изправи срещу проблема, колко е готов самия той на промени, не съм убедена. Защото при него се получава следното нещо , когато е на път всичко е в други краски, а когато се върне и е на брега е съвсем различно от това, което говори - ето това ме притеснява, но аз за собствено успокоение, ще знам, че съм направила всичко възможно да помогна на детето му. Сега той каза, че е готов, но какво ще се случи когато се върне не мога да знам. Знам, че за околните прага ми на търпимост е минал границите, но знам, че без да компромиси не става.

Относно въпросите ви към мен самата: Да, виждам ясно и спокойно целите си в живота, емоционално приемам нещата - ето от това трудно се освобождавам, не се научих да не приемам чуждата болка като своя, но ако си загубя душевността, ще работя сигурно нещо друго ,а не с деца. Съзнавам , че създавам впечатление в хората, че съм силна и уверена жена, но вътре в себе си страдам.Готова съм на промени, каквото и да е било и винаги работя по това с удоволствие. Принципа ми е"Това, което не ме убива ме прави само по силна". Любовта ми към съпруга ми е всеотдайна е май точната дума, какво искам от връзката си - любов, топлина и спокойствие.

Моля, за съвет от ваша страна за специалист във Варна, към когото мога да се обърна, по въпроса за семейната терапия и за състоянието на сина ни.

[Орлин Баев]

добре зададени въпроси, но аз си ги зададох доста преди да пиша и както казвам -опитвам се да спасявам положението.
О, простете ми, ще се опитам да развия електронно ясновидство Шегувам се, разбира се!

Знам, че за околните прага ми на търпимост е минал границите, но знам, че без да компромиси не става.

Относно въпросите ви към мен самата: Да, виждам ясно и спокойно целите си в живота, емоционално приемам нещата - ето от това трудно се освобождавам, не се научих да не приемам чуждата болка като своя, но ако си загубя душевността, ще работя сигурно нещо друго ,а не с деца. Съзнавам , че създавам впечатление в хората, че съм силна и уверена жена, но вътре в себе си страдам.Готова съм на промени, каквото и да е било и винаги работя по това с удоволствие. Принципа ми е"Това, което не ме убива ме прави само по силна".

Вътре в себе си страдате, а външно слагате маска на твърдо мъжко момиче, което обаче в края на краищата наранява себе си "гълтайки" прекалено много "това, което не ме убива". Всъщност, "това което не ви убива" ви прави още по-наранена. Вижте го като един кръг: базисна ранимост, от която се защитавате чрез емоционално напрягане "трябва да се справя с всичко", което води до трупане на напрежение, което "гълтате" и така се саморанявате. А може би имате право да бъдете просто слаба жена. Една жена, която има право да търси помощ и подкрепа и да не поема отговорности свръхсилите си.

Защитата от наранимостта чрез "трябва да се справя" води до една раздразнимост и емоционално напрежение, които ако не бъдат изразени навреме, се обръщат към вас самата - подобно на жилото на скорпион. Това е развитие на нормалната здрава агресия във вторично садистична и третично мазохистична. Как ли ще реагирате като четете това? Може и да греша, разбира се, съвсем възможно е.

А има и един нормален здрав егоизъм: "Аз съм в правото си понякога да поставям себе си и собствените си нужди на първо място, да бъда женствена и слаба, спокойна и приемаща помощ." излишното поемане на отговорност е толкова нежелателно, колкото и безотговорността!


С най-топли и искрени пожелания: Орлин Редактирано Юли 6, 2014 от Орлин Баев

[buba123]

Благодаря, за дадените съвети! Тези месеци, които не пишех си зададох доста въпроси за самата мен,опитах се отново да проявя търпение и разбиране към ситуацията. Както по горе бях казала споделих с баща му какво ме тревожи, на първо четене той се съгласи, но не постави никакви ограничения на сина си, нещата започнаха съвсем да излизат от контрол. Сина му под предтекст, че ходи по прегледи и си взима лекарства, които са изписани от лекари - джобните му на месец за лични нужди възлизаха на 800-900лв. на месец/сумата се покачи в сравнение от прединте месеци/. Това му дава възможност да продължава да си купува храна тайно, да се крие когато се харани,да демонстрира поведение. За мен върха на азберга беше, когато преди няколкоо дни посегнах да вляза в стаята да му прибера дреха и стаята беше заключена, ей това вече не можех да го разбера/в дома, които аз съм живяла е нямало никога такива неща/. Политах баща му защо е така, той го оправда и каза, че сина му не желае да да му се пипат дрехите/дрехите, които аз пера, дома за който аз се грижа/. Обясних, че в тази стая има вещи и на дъщеря ми. Стигана се до репликата, "като се върна аз ще спя със сина си в едната стая, ти с дъщеря си в другата стая", че съм смятала сина му изрод и още куп неща ми чуха ушите. Не бях споменала, че намерих писма на сина му към баща му в които четох безброй епитети и обиди за мен и дъщеря ми, които дори не мога да си ги побера в речника, никой от тях двамата не знае , че аз знам за тези писма. Може би преглътнатато камъче, е и нещото, което повече ме трови. Успях някои от вещите, да ги прибера и да ги искарам от стаята. От деня на разговора баща му - ни ред, ни обаждане. Остават две седмици докато се върне. При задаения въпрос няма ли да сложи най-сетне ограничения на сина си за тези лекари и обяснението, че аз съм тук и виждам нещата с двете си очи, а той се опитва да ги види през интернет, той не ми повярва. Когато му казах за някой от нещата, които сина му прави репликата му беше "не вярвам", изводите са ми, че от страх към сина си, не смее да повярва на други освен безпрекословно на него.

Консултирах се и със специалист, положението на момчето е сериозно, страшно много злоба има насъбрана в него и когато тя се подкрепя, не се знае границата му до къде са, страхувам се не за себе си а за детето си- съдейки по репликите в писмата"повръща ми се когато съм с тях в една стая";"ще пречукам някой от кралството", другите думи са много нецензурни за да ги цитирам. Звъня при всеки възможен момент на дъщеря ми когато е сама у дома.

Бях на върха да му кажа да си даде ключовете и да го изпратя в дома на майка му, а когато се върне бащата да решава какво да прави, но това изглежда като това да избира, сега съм в дилема да го изчакам да се върне, да му покажа, че знам за писмата, да му обясня, че това не може да продължава така и докато него го няма е ад, че това заключване на стаи за мен не е дом и семейство/това не е моето разбиране за семейство/ и да си тръгна или просто да го направя на мига.

Обичам го, но мисля, че и двамата вече много зоупотребиха с търпението и компромисите, които правя.

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте !

Виждам, че отговорите на колегата са по – скоро в психологична насока .

Аз ще подходя по - психиатрично.

В случая имаме един хипихондрично – натраплив синдром .Имаме и доста странности в поведението , включително и агресия .

Тези симптоми могат да се разглеждат в рамките на поне 3 групи психични заболявания .

Тревожно разстройство

Личностно разстройство

Шизофренно разстройство

На базата на написаното и над двадесет годишният си опит, мога почти сигурно да отхвърля първата група , агресията не е типична за тази група хора

Остават втората и третата група .

За личностните разстройства Орин Баев е писал в сайта .Само ще допълня , че като вещо лице съм участвал в над- тридесет съдебно-психиатрични експертизи, на хора убили един или няколко човека, по особено жесток начин и без разбираем повод. Двадесет и седем от тях бяха с Личностно разстройство и трима с Шизофрения .

Поне, половината бяха изразили по един или друг начин намерението си по формата на заплахи или побои , но никой не бе им повярвал и взел мерки да ги спре.

От прочетеното, в мен обаче натежава мнението за Шизофренно разстройство.

Има такъв вид шизофрения – с хипохондрични и натрапливи изживявания и тя е типична точно за младежката възраст.

Искате съвет.

Момчето се нуждае от сериозно медикаментозно лечение .Аз в момента работя като психотерапевт и съм против лекарствата , но в случая те нямат алтернатива

В този смисъл Вие не можете да направите нищо.

Не вярвам, че с приказки ще убедите бащата да вземе мерки.

Споменавате, че можете да напуснете на мига. Направете го.

Това най- малкото може да накара бащата да погледне на нещата сериозно.

Разбира се интернет не е място за поставяне на диагнози

но, ще кажа само , че аз съм работил доста години с опасно психично болни и въпреки това , не бих искал да прекарам под един покрив и една нощ с това момче.

Редактирано Май 16, 2009 от Донка

[chefinho]

Здравейте, аз съм моряшят син!!!Бях леко шокиран от поставените ми диагнози, заедно със всички неща изписани по мой адрес, както от госпожата така и от специалистите.Целта на това мое първо и последно писмо е да изяснч що-годе донякъде нещата свързани с моята личност!

Започвам с първия мейл на госпожата:

"

"Моряшка съпруга съм, гледам сина на съпруга си, който е от предния му брак. Изкара тежък пубертет. Много неща има пропуснати в първите седем. Сега е на 20 години. От една година мисля, че дори и повече, се проявява в него една скрита агресия, като непрестанно се мъчи да създава конфликти и интриги между мен и баща му. Той има брат, който живее при майка му преди да дойде при нас да живее и там имаше тези проблеми все брат му и майка му бяха виновни за нещо/отчитам грешката на баща му, който винаги казваше горкото дете/, сега се получиха и тези моменти и тук, сега сме му виновни аз и дъщеря ми, крадели сме баща му , той стоял гладен докато баща му го няма и всякакви всевъзможни глупости, които близките ми остават със паднала уста като ги чуят. От една година ми прави впечатление, че постоянно нещо го боли, все ходи на лекар, все взима хапчета. С две думи се опитва да концентрира вниманието върху себе си, онова чувство за малоценност. Къпе се по 4-5 пъти на ден, спи вечер с по 4-5 блузи, сега има проблем едно петънце от косата му падна, да това е проблем, но то е на базата на гъбична основа, премиването на една коса води до проблеми бях го предупреждавала за това преди три години. За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец. Ходи на лекар казват му , че не е нищо особено, той се шашка , съответно шашка и баща си /той не може да знае какво е тук/. Студент е първа година, не работи, не излиза с приятели единствено и само е под контрола на приятелката си. Майката му е в чужбина, защото знам, че ще ме запитате къде е майката. Защо си мисля, че това дете , вече мъж има нужда по скоро от психоаналитик. На прав път ли съм? И ако е така, как да насоча баща му да обърне внимание на това?"

1-во тя не е съпруга, те живеят на семейни начала!

2- "Много неща има пропуснати в първите седем." - няма право да твърди неща който не и влизат в работата, не тя е отгледала 2 деца а баща ми и майка ми.

3-, "той стоял гладен докато баща му го няма и всякакви всевъзможни глупости," миналата година ми откриха лека форма на язва причината както се изказа лекаря - недохранване, друг е въпросът и имам снимки на хладилника доказващи твърдението ми!

Относно "петънцето" на главата беше 2x3 см. от дясната част на главата! КОмпетентни лица (завеждащт лекар на отделени в ВМА варна) изказаха отрицателно мнение относно дали е на гъбична основа, така че "компетентата" госпожа бърка.По този случай чичо ми (пенсиониран военен лекар) ме заведе в болницата за да се изяснят здравословните ми проблеми ("За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец") Оказа се че опадъка на косата се дължи на фокална инфекция (вътрешно възпаление), откриха ми възпаление на коста носеща горната част на зъбите (ГРАНОЛОМ)- проблемът е в зъб с не дотам добре изкарани нерви.Относно пениса ми, госпожата никога не е виждала така нареченето петанце. - от 1 година имам бели ресни по главичката на пениса, в резултата на което отидох около 6 пъти при лекар препоръчан от госпожата, в началото нямаше никакъв резултат, но след време и използване на кортико стероид се постигна значително подобрение.2 месеца по късно ресните отново се върнаха "на мода" лечението и резултата се повториха, но за жалост ресните отново се върнаха, в резултат на което лекарят ми каза че тои не може да направи нищо по въпроса освен да продалжава да ми прилага сащото лечение и адекватно на това да има и същия резултат.Тогава на мой въпрос "на какво се дължи това, и защо не се маха" - той ми отвърна че става въпрос за болест при която имунната система атакува тялото....това твърдение на базата на предложение, без направени каквито и да е изследвания. - може би това има предивид госпожата като казва в другите мейли че съм си измислил рак! "След последното ходене на лекар и не му хареса какво му е казал лекаря, реши, че лекаря му е казал рак"

Друго нещо което искам да изясня - от както ми започнаха здравословните ми проблеми (след пениса) госпожата нито веднъж не ме е попитала какво е станало, не че искам, но неините мейли са изградени на базата на изкривена информация.

Госпожата винаги ми е набивала в главата теми за семейството, но за нея семейството беше когато баща ми беше в БГ, щом той заминеше изпадах в немилост - "семеиството" ме изолираше. "Примерно аз винаги съм държала на принципа семейството трябва поне на вечеря да сяда на масата заедно" Сещам се първата КОледа която изкарах с "семейството" госпожата свърши цялата работа, наготви, сложи масата (като не ми каза да и помогна, като и аз не се сетих) извика ме на масата заедно с дъщеря й, и дръпна велика реч, след което отиде да спи и ни остави да си празнуваме коледа (НАЙ-СЕМЕЙНИЯТ ПРАЗНИК)...........казвам го защото тогава имах възможност да прекарам прасника с баба ми и брат ми ( кръвното ми семеиство) а реших с тях и в последствие съжелявах.

"След последното ходене на лекар и не му хареса какво му е казал лекаря, реши, че лекаря му е казал рак, отиде при кожен, там лекарката му е казала, да - продължавай да мажеш петънцето от косата с чесън започнала е да израства там коса, той съответно спря, не му хареса, това , че лекарката му е казала -нищо особен-но, сега след като се върна от пълнете изследвания , преди да ги скрие от мен аз успях да ги видя-перфектни са, но на следващия ден, той ми поиска пари защото били го пратили да си направи изследване на зъбите."

Интересното в случая е че тогава нямах никакви листи с изследвания с резултати - октиха ми шипове в носа изискващи оперативна намеса; бактеририя на пениса(КАНДИДА) ; бактерия в устата (СТРЕПЦИОКОКИ); изясни се от какво може да е косопада; и ме изпратиха да си правя изледване в стоматологична клиника във варна за да се останови причината възпалението в отата."За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец. " - какво воабрежение имам само!!! А и спрях да се мажа с чесън, защото не е комфортно да си навън и да смърдиш на чесън, не е конфортно и да си с приятелката си и да смърдиш на чесън..........и спрях да се мажа най-вече защото ми изписаха лекарство "Флуцинар Ф" за мазане без аромат

" Да уточня, че когато баща му е тук е много подреден и последователен, когато го няма настъпва хаос в стаята му, вещите му, действията му." - да уточня че когато баща ми е тука, госпожата прехвърля топката (мен) на бащата ми и баща ми следи за деиствияата ми.......тоест всичко си е постарому, просто разликата е че не госпожата дърпа конците, и един вид не и прави такова впечатление немарливостта ми!

"...сега започна да обработва баща си/от рода , че той бил мъченик когато него го няма стоял гладен, нямало нищо за ядене, дъщеря ми му пречела/, последва разправия и за тези негови интриги, сега е на момент болен съм." Ако под интрига се нарича да изкажа реално мнение за случващотот се в оцъствието на баща ми значи съм интригант! И да сега съм на момент болен съм, да ми направят зъба струва 350лв......както и всичката химия която поглъщам...

Така друго, когато баща ми е във БГ аз го виждам сутрин за 1 4ас и вечер за 2 4аса от денонощието, през останалото време или по-голямата част са заедно....физически и да исках е невазнможно да го "обработвам" при положение че през тези 3 4аса когато го виждам и госпожата е с него.

"Самата аз съм педагог" - учи деца да танцуват, което едвам се доближава до това да е педегог!!!

"бдяла съм над него в нощите когато е бил болен, тревожила съм се да не тръгне по грешния път, стремяла съм се да е облечен и чист" Така това е вярно, генерирах 41 градуса температура и ако не беше тя, да ме няма........и за което и правя евала... но това тя ми го напомня всеки път когато има караници.......друго тя е от типа хора които като подаряват подарък ти го изкарва през носа - пример При всеки подарък (пуловер, пижама, риза) тя ти го подарява и насреща казва - "ето аз пак тази, която хулите и ругаете се сеща за вас" - е кажете ми каква ми е радоста от подаръка (нали уж идеята е да е безкористно всичко)?! Друго преди 4-5 години тя се блъсна със колата и ми звънна и ме помоли да отида при нея (тогава живеех с майка ми и брат ми) да и помагам.Не веднъж се е случвало (когато баща ми не е в БГ) на Госпожата да и прилошее, и насреща аз да и меря кръвно да и помагам да ходя до магазина за аиряни (да вдигне кръвното) да и ме ря пулса. Друго преди време когато тя се беше грабнала и отишла при баща ми, дащеря й започна да не ходи на училище и да прави простотий..... и тогага се наложи аз да се намеся и да спомогна с решаването на проблема докато тя се върне от почивката.Друг е въпроса че от година и половина спря да ме глади, не казвам че е длъжна, но "стремяла съм се да е облечен и чист"

Друг случай защото съм на мнение че ме мислите за говедо... Всеки празник (ден на жената и рожденни дни) винаги съм ги поздравявал и съм и купувал цветя..........стигна се до там че на един 8 март купих цветя за тях 2-те (5лв розата) и останах сас 7 лв с които трябваше да купя цвете на тогаващната си приятелка и да изляза с нея - ощетих себе си и нея заради тях ! Друг е въпроса че не веднъж когато съм имал празник госпожата ми се е изрепчвала вместо да ми чистити както правят нормалните хора!

"да не се обръща към баща си с "батка";"а ве мой" той му е баща и трябва да има уважение, трудничко е когато и бащатата не е на същото мнение." В интерес на истината с баща ми си говорим на "какво става мой" и щом той не се обижда и не намира нищо оскърбително и натрапчиво в обръщението ми към него значи няма проблем........друг е въпроса че отново не е нейна работа да застава между баща и син!

"Обадих и се и я помолих да поиска от него 0,60лв. за автобусен билет, за да свършим нещо, той за да и даде беше я накарал да подпише бележка, че е най-тъпото същество раждало се на тази земя/това гласеше бележката/, когато им купихме маратонки на двамата, да и казва , че ако не бил той тя няма да има маратонки/тя страда много от това, плака, но баща му е казал"това са женски тъпотии/, посягал е и я удрял."

-така случая не е такъв плюс това имаще достатачно скандали и изказани неща по мой адрес така че не ми се дискутира на дълго и на широко........самият факт че билета е струвал 0.60 показва колко отдалечено във вмето е това, от тогава разбрах че не със всеки човек можеш да се шегуваш и не всеки разбира от шеги. Докато думите на бележката никога не са били толкова остри.....а от рода на "аз съм тъпо магаре". - "когато им купихме маратонки на двамата, да и казва , че ако не бил той тя няма да има маратонки" - случая беше че нямах маратонки и накарах баща ми да ми купи, тогава той пита дали андриана има и тя каза че няма, след като се купиха маратонките......аз се обадих и с шеговид тон казах че ако не сам бил аз, дащеря й е нямало да има маратонки. (с това трябваше да се разбере - ако не бях аз да кажа на баща ми че нямам маратонки, то нямаше да те пита и следователно нямаше да ти се купят - ефекта на пеперудата!- както казах не всеки разбира от шеги.

Друго относ "посягал е и я удрял." аз съм 75 кг а тя е 40 кг, навремето тренирах бокс, и единственото което научих е как да удрям..........според вас ако я ударя (не погаля със шамар или перване) както трябва ще успее ли да стане...??!? Винаги ме е било страх да я ударя поради факта че е крехка, плус това с 1-2 шамара за всичките години се изчерпват ударите ми над гърдите........всичко друго от така наречените слаби удари най вече седалището и рамената а и бутания водещи до падане на мека повърхност (легла)! Интересното в случая е че госпожата не е написала че малката госпожица ме е псувала на майка, наричала ме е педе*аз, натяквала ми е нон стоп грозен си, в не малка част от случайте съм и отвръщал с убиди, но никога не и с псувни! Странно е как госпожата е забравила да отблежи, че когато започнах да живея с тях дъщеря й ми казваше "махай се, отиваи си в аспарухово, развалини ни семейстовото, ти си виновен" - това в продалжение на 2 години.........кагато съм ходил в аспарухово при брат ми и приятелите ми и после се върна, ми се казваше "защо се връщаш, колко хубаво ми беше без теб".

"Сина му под предтекст, че ходи по прегледи и си взима лекарства, които са изписани от лекари - джобните му на месец за лични нужди възлизаха на 800-900лв. на месец/сумата се покачи в сравнение от прединте месеци/." Най-много от всичко ме дразни това "Сина му под предтекст, че ходи по прегледи и си взима лекарства," един вид лъжа....... така парите са 500 лв който госпожата ми даде след като и казах че ще ми трябват мн пари за зъболекар, подарък за приятелката си абитюрентка и пари за самата абитюренска. стоматолог - 350 лв подарък 100 лв транспорт и дискотека 100 лв (40 лв транспорт) дори се наложи в последствие да взема пари от приятелката си защото цял юни месец госпожата спря да готви!!!

"Това му дава възможност да продължава да си купува храна тайно, да се крие когато се харани,да демонстрира поведение." - нека да обясня за тайната храна. По повод наченките на язва лекарите ми препоръчаха да се храня плодове и зеленчуци и да откажа цигарите. Всичко изпълних като се наложи да копувам от джобните си пари (оставени ми за закуска докато баща ми го няма) и тази храна под формата на крастравици и магдноз съхранявах в хладилника, всеки ме виждаше като ям, никои не ми е правил забележка защо ям, никой не е поискал да си сипе салата (формата под която ядох краставиците), друг е въпроса че и аз не казах "някой иска ли салата" - но просто така съм свикнал когато на дъщеря й, и се дояде нещо с което се храня ме пита!

Интересен факт е който естествено не е изказан пред вас от госпожата е че в ситуаций когато аз си купя храна и тръгна да ям, съм заклеймен като голям егоист или както тя казва, проявявам "висша форма на егоизъм", но когато дъщеря и си копува храна и естествено това се вижда само от мен, няма никакви санкции!

"За мен върха на азберга беше, когато преди няколкоо дни посегнах да вляза в стаята да му прибера дреха и стаята беше заключена, ей това вече не можех да го разбера/в дома, които аз съм живяла е нямало никога такива неща/. Политах баща му защо е така, той го оправда и каза, че сина му не желае да да му се пипат дрехите/дрехите, които аз пера, дома за който аз се грижа/."

Така повод заключената стая......преди време дъщеря и на 3 - пъти ми крадя пари и в последсвие всичко се доказа - 2 пъти от портмонето (по 2лв) и 1 път от спестените ми 10 лв...

В деня в който заключих стаята бях оставил на бирото 5x50лв (от прословутите 500лв) и си дадох сметка че ако изчезне нещо по никакъв начин не мога да докажа правотата си! От друга страна не обичам да ми се пипат нещата, поради факта че госпожата когато подрежда..........тя хвърля всякакви вещи който хване (нвремето един Дискмен)...Когато желае да пере мой дрехи просто ми казва да си оставя коша за пране до пералнята - тя пълни пералнята с дрехи и после си прирам коша без да влиза въобще в стаята; друг е въпроса че при това пътуване на баща ми тя не ми чистеше стаята за което съм и благодарен и от тая гледна точка не очаквах да стане великия проблем с една заключена врата!

"Не бях споменала, че намерих писма на сина му към баща му " това "намиране" е ровене в пощата на гореспоменатия, което още не е гласно доказано....

но мисалта ми е за това "страхувам се не за себе си а за детето си- съдейки по репликите в писмата"повръща ми се когато съм с тях в една стая";"ще пречукам някой от кралството", какъвто и да съм драги специалисти ( според хипотезите ви) аз имам глава на раменете и мисля и при меня няма скрит гняв, има открит гняв и това ми е проблема..... но далеч по умни хора от вас и от мен са казали "куче което лае не хапе"

Има още много недоизказани неща но това е моя работа както и на гореспоменатите личности! Простете че ви занимамаваме с проблемите си по този кокошкарски начин.........

В мейлите на госпожата единствения позитевен коментар за мен е " с учението се справя много добре, дори отлично" който отново е грешен - тотално изопачаване на фактите!

Относно диагнозите ви, вярвам че са иградени на базата на дадеданата информация.....но при положение че информацията е изкривена, недоизказана и уникално невярна, това води до грешни диагнози!!!

Когато си далеч от проблемите е лесно да бъдеш маниполиран!

Въпроса ми към вас драги госпожи и господа : Каква е целта на писанията на госпожата при пожоение 4е 1% е вярно и при положение че в последствие всичко се продставя на баща ми като един вид "свето писание" нека за миг се абстрахирате от думите й и аз се окажа прав??!?...тогава каква е целта на това??

[Орлин Баев]

Здравей!

Съвсем прав си, че сме отговорили само на базата на думите на буба. И вероятно има известно изкривяване в отговорите ни, идваща от информацията, която ни е дадена. Явно помежду теб и Буба и доведената ти сестра (нейната дъщеря) живее и се задълбочава един сериозен конфликт. От една страна ти имаш действителни физиологични проблеми и е нормално да се тревожиш за тях и да вземаш мерки - ако наистина не са прекалени, разбира се (мерките)! Но от друга страна помежду ви съществува обективен емоционален конфликт и много агресия. Ти дори си я проявявал физически към едно момиче, което не е за хвалене, не мислиш ли?! Разбирам те, имаш право за пристрастното отношение на "госпожата". Но и тя има право за твоята агресия и емоционалното ти отхвърляне. Но баща ти има право да бъде щастлив - позволи му го и му покажи, че уважаваш избора му и постъпвай като джентълмен, омекни сърдечно по отношение на буба и "госпожицата". Те от своя страна също имат нужда да те приемат повече и по-безусловно, на емоционално ниво. Ако действително имаш нужда от лекарски грижи, ще ги получиш. Може би виждаш петното на главата си и другите неща малко по-песимистично от нужното. Повярвай си, довери се повече на доброто в живота!

След писмото ти мога със сигурност да кажа, че проблемът ви е общ - колкото е в теб, толкова е и в буба. Ако желаете да постъпите като цивилизовани хора, проявете готовност за вътрешна и външна промяна и се срещнете няколко пъти със семеен терапевт. Иначе дистанцията на взаимната ви обида и наранявания ще продължи да ескалира и ще се джафкате взаимно, ще се цупите и блъскате вратите и ще се обвинявате един друг, виждайки се през кривите огледала на отхвърлянето си. А това не е приятно!

[chefinho]

Здравейте отново!

"Но от друга страна помежду ви съществува обективен емоционален конфликт и много агресия. Ти дори си я проявявал физически към едно момиче, което не е за хвалене, не мислиш ли?! " Това ме подсети за един интересен факт : първите няколко години малката ми посягаше, като мен ме беше страх да й отвърна, тогава майка й ми каза така "следващия път като те удари ми кажи на мен" и се случи и тя я наби.В последствие малката продължи да си позволява да ми посяга, но контролът от страна на майка й намаля, случвало се е да ми удря шамар.Варно тя няма силата да ми навреди в голяма степен, но самият факт че е по-малка и ми посяга е красноречив (в случая нито се оправдавам нито казвам че и аз съм цвете за мирисане). Друго, вчера и днес посетих психолог и по погрешка психиатър (но за добро)... хората ме изслушаха изкарах всички мой и техни(на госпожата и на госпожицата) кирливи ризи, и компетентните лица отсякоха.Оказа се че нямам никакви проблеми с личността, като агресията ми е била в нормата и съм имал достатачно защитни механизми с който да предотвратя физически изблик.И агресията (нормални нива) се дължи на това че ме отглежда баща ми (взимам него за пример + това и може да се каже че генно ми е заложено и покрай многото спортове който съм тренирал се изисква да си по-агресивен - спортна злоба).

"Но баща ти има право да бъде щастлив - позволи му го и му покажи, че уважаваш избора му и постъпвай като джентълмен, омекни сърдечно по отношение на буба и "госпожицата". "

Господин Баев, смятам че достатъчно оважавам баща си.Самият факт че никога не съм му поставял ултиматум от рода на -Или мен, или нея!- Докато тя е изразявала желанието си да се махна от семейството им! Винаги ме е обвинявала, че искам да ги разделя, а то в същност, както сами видяхте от предишния ми мейл, се опитвам да защитя себе си и да изразя мнинието си, като изкарвам на показ реални факти и събития. Кажете ми честно коя връзка е по силна, тази между баща и син, или тази между хора който живеят заедно! Или по друг начин зададен въпросът, кое е по силно, кръвната връзка или....Защото след всичките тези години и неверните мейли на госпожата мога открито да твърдя че тя се опитва да ме раздели с баща ми, и в същност не аз а тя е интригантът, лъжецът, лицемерът, егоистът, маниполаторът.Друг е въпросът че е крайно време да се отделя и до 1 месец ще е готово, така че проблемите с госпожата остават на заден план.

Едно нещо е вярно обаче, тя с него се държи добре.

"Ако желаете да постъпите като цивилизовани хора, проявете готовност за вътрешна и външна промяна и се срещнете няколко пъти със семеен терапевт. Иначе дистанцията на взаимната ви обида и наранявания ще продължи да ескалира и ще се джафкате взаимно, ще се цупите и блъскате вратите и ще се обвинявате един друг, виждайки се през кривите огледала на отхвърлянето си. А това не е приятно! "

Ето един пример Господин Баев! Преди време (2-3 седмици) баща ми казва на госпожата да говори с мен и да изгладим проблемите си. Дотук добре, започва разговорът и аз казвам на госпожата, че ще говорим друг път, когато сме всички на масата и баща ми е с нас... тя се опита да да започне отново разговор и аз отново най-нормално и обясних че когато дойде времето тогава ще разговаряме. Тогава тя стана видимо ядосана и ме обвини че искам да я разделя с баща ми, че аз съм причината за проблемите им, че за нищо не се карат освен за мен, че сам искал да ги махна от дома ни....ЕДИН ВИД АЗ СЪМ ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО. След величествената реч се обърна отиде си в стаята, след това на два пъти отново дойде в стаята в която бях, отново ме "наплю" словестно и замина в нейната стая. И вие ми казвате че трябва да се разбера с човек, с който, ако не стане на неговото няма да я бъде. ТОВА НЕ Е ТОТАЛИТАРИЗЪМ!Другата причина заради която не желая да имам никви отношения с госпожата е, че действията й са непредвидими и неадекватни на ставащото - тоест откъде мога знам какъв ме изкарва и какви глупости говори за мен (например простотиите посветени на мен в този сайт)...четох коментари базирани на лъжите й, в които пише че хора с такъв профил убиват по осовенно жесток начин, аз откъде мога да знам утре какво ще й хрумне в главата.

Извинете, но не ми отговорихте на:

"Въпросът ми към вас драги госпожи и господа : Каква е целта на писанията на госпожата при пожоение 4е 1% е вярно и при положение че в последствие всичко се продставя на баща ми като един вид "свето писание" нека за миг се абстрахирате от думите й и аз се окажа прав??!?...тогава каква е целта на това??"

Просто искам да чуя различна гледна точка!

Предварително ви Благодаря!

[Орлин Баев]

Здравейте отново!

"Но от друга страна помежду ви съществува обективен емоционален конфликт и много агресия. Ти дори си я проявявал физически към едно момиче, което не е за хвалене, не мислиш ли?! " Това ме подсети за един интересен факт : първите няколко години малката ми посягаше, като мен ме беше страх да й отвърна, тогава майка й ми каза така "следващия път като те удари ми кажи на мен" и се случи и тя я наби.В последствие малката продължи да си позволява да ми посяга, но контролът от страна на майка й намаля, случвало се е да ми удря шамар.Варно тя няма силата да ми навреди в голяма степен, но самият факт че е по-малка и ми посяга е красноречив (в случая нито се оправдавам нито казвам че и аз съм цвете за мирисане). Друго, вчера и днес посетих психолог и по погрешка психиатър (но за добро)... хората ме изслушаха изкарах всички мой и техни(на госпожата и на госпожицата) кирливи ризи, и компетентните лица отсякоха.Оказа се че нямам никакви проблеми с личността, като агресията ми е била в нормата и съм имал достатачно защитни механизми с който да предотвратя физически изблик.И агресията (нормални нива) се дължи на това че ме отглежда баща ми (взимам него за пример + това и може да се каже че генно ми е заложено и покрай многото спортове който съм тренирал се изисква да си по-агресивен - спортна злоба).

Чефино, спортната злоба има място в залата, а в живота е нужно да се превърне в спокойствие, вътрешна стабилност и баланс. Агресията, проявявана в живота във вид на прекалено дразнене, физическо насилие и грубост говори само за вътрешна слабост и страх. Такава агресия е само една защита от страха. В бокса и въобще в бойните спортове основното е не техниката, а вътрешната сила, онова вътрешно спокойствие, които стоят зад всеки успешен боец. Стани такъв успешен боец в спортните зали и състезания, но пренеси една джентълменска сигурност, спокойна самоувереност и баланс в ежедневието си!

"Но баща ти има право да бъде щастлив - позволи му го и му покажи, че уважаваш избора му и постъпвай като джентълмен, омекни сърдечно по отношение на буба и "госпожицата". "

Господин Баев, смятам че достатъчно оважавам баща си.Самият факт че никога не съм му поставял ултиматум от рода на -Или мен, или нея!- Докато тя е изразявала желанието си да се махна от семейството им! Винаги ме е обвинявала, че искам да ги разделя, а то в същност, както сами видяхте от предишния ми мейл, се опитвам да защитя себе си и да изразя мнинието си, като изкарвам на показ реални факти и събития. Кажете ми честно коя връзка е по силна, тази между баща и син, или тази между хора който живеят заедно! Или по друг начин зададен въпросът, кое е по силно, кръвната връзка или....Защото след всичките тези години и неверните мейли на госпожата мога открито да твърдя че тя се опитва да ме раздели с баща ми, и в същност не аз а тя е интригантът, лъжецът, лицемерът, егоистът, маниполаторът.Друг е въпросът че е крайно време да се отделя и до 1 месец ще е готово, така че проблемите с госпожата остават на заден план.

Едно нещо е вярно обаче, тя с него се държи добре.

Кръвната и любовната връзки няма как да бъдат противопоставяни. А ти ревнуваш баща си - без дори да го съзнаваш. Разбери, че си над това - вече си на 20 и си мъж. Баща ти също е мъж и има пълното право да бъде с която си иска жена и да има каквито си иска взаимоотношения с нея. Когато се "нервиш" срещу "госпожата", ти не уважаваш щастието на баща си. Разбира се, че буба (както и да се казва) не е съвършена. Аз съвършена жена не съм и виждал. Но, сигурен съм, че ако и двамата постъпите зряло и започнете съзнателно да се уважавате и приемате каквито сте и станете по-толерантни един към друг, въпреки слабостите или дори именно благодарение на тях - атмосферата помежду ви ще се разведри. И да, няма да си с баща си винаги, а тя може би да. Време ти е наистина да помислиш за "отлитане от гнездото", сериозно отдаване на учене и работа. Буба и дъщеря и не са съвършени, няма и да станат. Ти също не си, нали?! Моят съвет е да намериш силата на великодушието в себе си и тя да ти стане постоянен ориентир. Да се издигнеш над дребните търканици и да станеш по-толерантен. Същото важи и за буба междувпрочем. Тя също може да направи опит да те приеме като син - без показност и преструвки, но в сърцето си. И да започне да те глади!!! Дъщерята - тя е едно хлапе, не можеш да очакваш от нея кой знае какво. Ако е прекалено досадна, се отнасяй с нея спокойно - тогава ще те остави на мира. Ако се дразниш, тя само още повече ще досажда - така че, бъди спокоен като един истински воин. избери си някой такъв пример за подражание - силен и спокоен мъж и му подражавай, докато придобиеш качествата му!

Извинете, но не ми отговорихте на:

" Каква е целта на писанията на госпожата при пожоение 4е 1% е вярно и при положение че в последствие всичко се продставя на баща ми като един вид "свето писание" нека за миг се абстрахирате от думите й и аз се окажа прав??!?...тогава каква е целта на това??"

Просто искам да чуя различна гледна точка!

Предварително ви Благодаря!

И двамата сте колкото прави, толкова и криви! И двамата се борите един с друг и се стремите да се наложите. А конфликтът расте. Посоката на промяната е обратната. Промяна в отношението, толерантност и увереност, идваща отвътре! Тази увереност ще ви разреши спокойно да приемате недостатъците си и да видите, че доброто във вас ( и в теб и в нея) е много повече! За целта психотерапевт може да ви помогне много, защото има опит в асистирането на семейните отношения.

Предлагам ви ако имате желание да пишете след като се видите с терапевт - ако имате нужда! Този сайт не може да замести "живата" работа!

Поздрави и успех: Орлин