Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смисълът на Разпятието


Донка
 Share

Recommended Posts

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христа насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Син Человечески, т.е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание. Това, че Христос умря, това показва, че заедно с Христа умря и старата култура. Старата култура я разпнаха с Христа заедно на четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остана незакована.

Христос беше разпнат от евреите, но те Го разпнаха по единствената причина, че те вярваха, [че] новото знание, което Христос носеше, ще разруши Моисеевото учение, ще разруши всичко старо. И те Му казаха: „Ти трябва да заминеш, за да остане старото в света.“ Те не знаеха обаче, че с Христа заедно заковаха и старото.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта?

Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си?

Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

Link to comment
Share on other sites

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христа насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Син Человечески, т.е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание. Това, че Христос умря, това показва, че заедно с Христа умря и старата култура. Старата култура я разпнаха с Христа заедно на четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остана незакована.

Христос беше разпнат от евреите, но те Го разпнаха по единствената причина, че те вярваха, [че] новото знание, което Христос носеше, ще разруши Моисеевото учение, ще разруши всичко старо. И те Му казаха: „Ти трябва да заминеш, за да остане старото в света.“ Те не знаеха обаче, че с Христа заедно заковаха и старото.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта?

Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си?

Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

Приятно се изненадах като видях заглавиета на темата.

От няколко дни искам да споделя противоречията които имам по отношение на празника свърван с Възкресение Христово .Чудех се как да формулирам въпросите на които и аз не мога да си отговоря.Чувставам се объркана. С наближаването на този голям християнски празник в мен настъпва едно много смесено усещане.Трудно ми е да го опиша.Едно противоречие между умът и сърцето ми.

С разума си разбирам големината на този ВЕЛИК ДЕН,но сърцето ми не иска го почита по този традиционен начин по който масата го прави.Трудно ми е да спазвам традициите,защото ги усещам лъжовни-не са за мен.

Тази година няма да боядивсам яйца,от няколко години насам не ходя на църква за да я обикалям и да си запаля свещ както традицията повелява ,а доскоро си мислех че съм християнка.Знам,че всичко това е един вид символика,но тя не трябва ли да е свързана с вътрешните ни вяра и убеждение,а не сляпо да ги следваме.

Не ги усещам така нещата.

Разпятието на Христос...едва ли можем или поне аз лично да обхвана със това си ниво на развитие степента на саможертвата.Едва ли това е единствената цел за неговото идване сред нас след като 2000 години сме толкова далеч от истината .

И все пак може би ТЯ -истината е някъде по средата.Аз лично съм в процес на търсене.

П.П. Може би това Възкресение трябва да го празнуваме вътре в себе си с душите си,някак си насаме по-интимно.

Link to comment
Share on other sites

До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христа насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Син Человечески, т.е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание. Това, че Христос умря, това показва, че заедно с Христа умря и старата култура. Старата култура я разпнаха с Христа заедно на четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остана незакована.

Христос беше разпнат от евреите, но те Го разпнаха по единствената причина, че те вярваха, [че] новото знание, което Христос носеше, ще разруши Моисеевото учение, ще разруши всичко старо. И те Му казаха: „Ти трябва да заминеш, за да остане старото в света.“ Те не знаеха обаче, че с Христа заедно заковаха и старото.

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта?

Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си?

Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

Как няма да скърбим, след като ние сме, които трябва да бъдат разпнати.

Защото много обичаме Христа, затова не можем да си позволим да го освободим от ограниченията на личността.

Защото много обичаме и Отца, затова не можем да си позволим да се върнем при него (Христовата ни частичка).

Пирончетата са четири - по едно за всяко телце на личността. Най-вече за астралното и менталното, някои аспекти от които все се заблуждаваме, че могат да бъдат проводници на светлинни импулси.

И като ще говорим за разпятие, не трябва да пропуснем местонахождението - лобното място, Голгота, което идва да ни каже, че това разпятия се се извършва окончателно в главата.

Сетне завесата между светая и светая светих се къса и така сърцето и главата стават едно...

Link to comment
Share on other sites

Много хубава тема, благодаря! :)

Новото знание, новото съ-знание. То е което плаши, защото разкрива нови възможности, има различно разбиране. Като се прикова Христа, приковаха и старото.-Прикованите желания,, прикования животински егоизъм и страсти. Всичко, което ни вкарва в стария закон-на кармата. Христос прощава на мъчителите си на кръста с думите-Прости им Господи, те не знаят какво правят! - На Тебе предавам духа си.

Т. е. съвсем съзнателно Христос приема участта си, смъртта. За да възкръсне в по-ефирен и прекрасен свят. Трудно се откъсваме от старите, познати неща, новото е неизвестно и плашещо. За това и е отричано, неразбрано в началото. Трудно е да не сме инертни, да възпитаме съзнанието си, да разбираме и обикнем себе си и ближните, особено като има резки различия...

Но пък, за да се роди и за да е разпнат в нас май трябва да направим нещо ние...

Не разбирам защо празнуваме с плюскане /на агнешко/ и пиршества, а не например като направим нещо добро за болни и гладни? Боядисах яйца и козунаци купих, но Възкресението е различно и за мен.

Най-трудно ми е на близките си да обясня, че не искам да съм част от масата... :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Как разбирате за себе си разпъването, заковаването на Старата култура? Защо скърбим, ако разпъването е разпъване на старото, за да остане свободно и да се развие новата култура - културата на Любовта?

Случавало ли ви се е да я усещате разпъната в себе си?

Това е само едно от тълкуванията на Разпятието. Можете ли да дадете други? А ваше лично разбиране или усещане за него?

Според мене, ние трябва да открием това в нас, което ни държи приковани. То е старото в нас. Него следва да преодолеем. Такива мисля са навиците, привичките, ненужните вече личностни желания, мисли и стремежи. Те са които реално ни ограничават. За мене прикования Христос символизира сегашното състоянието на хората, а акта на възкресението – възможността за освобождение. В същото време е посочен и пътя: следването на личния пример на Христа – път на любов, саможертва, всеотдайност, мъдрост, смирение, разбиране, сила, постоянство, вяра и още ред други добре известни неща, които трябва да дойдат на мястото на старото. Освобождението е най-вече в собственото ни съзнание, също както в съзнанието си сме приковани.

Link to comment
Share on other sites

Как изглежда старото? А как- новото?

Всеки човек сам трябва да ги различи, да почувства в себе си ограниченията на едното и възможностите на другото. Да се опитваме да дадем някакъв точно-форумлиран образ или определение означава да се върнем отново към старото, към ограниченото. Старото е подобно на дреха, която вече не става на едно дете, защото вече е пораснало и започва да му стяга. Така и вътрешният човек расте и има нужда от нови дрехи, т.е. мисли, чувства и желания които да не го ограничават, а да му дават свобода.

Link to comment
Share on other sites

Не разбирам защо празнуваме с плюскане /на агнешко/ и пиршества, а не например като направим нещо добро за болни и гладни? Боядисах яйца и козунаци купих, но Възкресението е различно и за мен.

Най-трудно ми е на близките си да обясня, че не искам да съм част от масата... :feel happy:

И аз мисля така. :feel happy:

Но както църквата сега се е отдалечила от чистото Христово Учение, така и масонството сега е далеч от някогашните си велики завети. Както в единия, така и в другия случай, с редки изключения, са останали само обвивката, мъртвите догми и ритуали. Затова на смяна на този упадък трябва да дойде възродената църква от първите дни на християнството, в светлината на чистото Христово Учение. А именно да бъдат очистени заветите на Христос.

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд.Славена;гр.Варна;2002г.

В този смисъл новото май е доброто старо, вече почти забравено, почти, но не съвсем. И ние тук сме живо доказателство за това. Благодаря, че ви има!

Link to comment
Share on other sites

"Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Хората са пратени, всички са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш."

"Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин. Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкоз пари съм придобил, не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят.“ – „Тъй ли? Че колко струват? Казва турчинът: „Как да не зная тази работа по-рано?“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не може да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не може да гледаш моите интереси, ти си гледай детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай – казва, – онази там има дете, този има кон. Ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затуй ще те накажа!“ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 деня тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“

Сега, в повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме. Няма по-голяма илюзия от тези вътрешни самочувства. Има едни самочувства, които са много лъжливи. Има в човека едно знание, туй го наричам по някой път интуиция. То схваща как ще се сложи животът от ред години. Не го чувствуваш, една ясна мисъл прониква в ума ти как ще станат работите. И тъй става, точно както е. И тогава човекът е свързан. Този човек, който така се определя неговият живот, този човек е свързан с много разумни същества, той е в хармония с тях.

Да кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи. Ако той е беден, ще се поправи положението му. Но и най-богатите студенти, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще. Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен.

Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [да] може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек. После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само да идат в оня свят, за да живеят добре. Но има друга страна. Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалече? Казваме някой път: „Невъзможно е.“ Възможно е. Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи. Било е време, когато човек е бил глух и с голямо желание той е образувал своите уши. Било е време, когато не е говорил. Желанието да говори е образувало езика. Има и други способности, които трябва да се развият. Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, как да устроим своя живот.

Сега, аз искам да ви наведа не на някои неща нови, но да ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време иждивява, 4 часа. Според мене, ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да изува обущата си. Ще му туря едни чехли, да не влиза с кални обуща, че после аз да мия. После, ще го впрегна половината от работата той да я свърши, той да измие половината от къщата. Хич няма да се церемоня. После, като дойде, ще свърши, аз [ще] работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, да влизаме в една вътрешна обмяна. Работата, която някой я върши, да влезе в неговото положение, да имаме желание той да свърши работата.

Ако така не си помагаме, ние сега противодействуваме. Един има един възглед, втори, трети, четвърти. С възгледи светът няма да се оправи. В природата има един възглед, който е неизменен. Ти може да мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма да измениш. Ти трябва да приспособиш очите си на светлината, която природата ти дава. Ти трябва да приспособиш мозъка си на условията, които природата ти дава отвън. Ти трябва да дигаш една тежест и трябва да знаеш, не да дигнеш тежестта и да се повредиш. Много пъти хората се изсипват, една пакост си правят. Той изведнъж дигне и се увреди. Не, така не се дига. Има особен начин. Най-първо, не се стреми да дигаш голям товар. Най-първо започни от един килограм. Не бързай да го дигнеш изведнъж, хвани го полека. Казваш: „Килограм е.“ Равномерно го дигни. Втория ден тури два килограма, пак полека. Третия – 4–5 килограма, но плавно дигане. Всичките мускули тъй да действуват. Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука.

Източник: "Три Фактора" от томчето "Приготовленията на сърцето"

Според мен, всяко нещо, което се прави в името на Христа, в името на Новото в света, в името на Любовта, е на мястото си.

Хората са на различни нива на съзнание. Самият празник, традицията, ритуалите, подбуждат към въпроси, към желание за разбиране на живота, към възможност хората да се научат да се радват, да благодарят. Нищо не става отведнъж. Всяко нещо идва с времето си. Израстването на съзнанието на хората става постепенно. Това е непрекъснат процес. Едни са по-напреднали от други, но факта, че са поставени на едно и също място говори, че имат какво да научат едни от други. Никой не е съвършен.

Традициите, празниците, ритуалите ни поставят в условия, в които да можем да преценим докъде сме стигнали, дали сме придобили качествата на светията, на брата, на слугата и на ученика или поне едно от тези качества да сме придобили, както казва Учителя:

"Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети. Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях да имате. " Източник: "Умно дете" от томчето "Приготовленията на сърцето".

Разпъването и приковаването на кръста, това е принудителното намесване на Природата, тогава, когато все още не сме се осъзнали и правим грешки.

С идването си, Христос показа на хората как трябва да живеят, кои са основните принципи и закони, които движат света в правилна посока, в посоката към Бога, а беше разпънат на кръста, защото пое върху себе си погрешките на цялото човечество, защото се жертва за него.

Всеки от нас, независимо какъв е повода, има възможност да направи по една малка саможертва за другите и най-вече за най-близките си, а и да стане малко по-добър, по-осъзнат, по-благодарен.

Пожелавам го на всички с отпразнуването на празника Велик Ден.

Link to comment
Share on other sites

Ангелус Силезиус:

Удобствата не ще ти разкрият какво твойта душа е;

Само онзи, що увисва на кръста, себе си ще познае.

Дори кръстът, качен на Голгота, не ще измие греха,

а само кръстът, в тебе издигнат, чрез вътрешна простота.

Християнино, кръстът за теб е. Разпнат на него бъди,

ако пред себе си искаш да видиш отворени райски врати.

Кръстът за теб носи болка, но също и трепетна радост –

болка, в самото начало, после радост, за вечна награда.

Link to comment
Share on other sites

Между разпятието (петък) и Възкресението (неделя) има един период на затишие – съботата. Според някои Евангелия на този ден Христовият дух слиза в ада където са всички човешки души. И праведните, и грешните. На този ден в Църквата се пее:

"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,

в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,

Който изпълваш всичко".

Тези три дни носят символи, но най ми е неясен символът на съботата за човешката душа. И за прехода между Старото и Новото. Старото вече го няма, а Новото още не е дошло. Един период на мълчание и изчакване? И колко може да продължава всъщност един такъв (мъртъв) период. За душата? За даден народ? За човечеството?

Edited by Ани
Link to comment
Share on other sites

Период на мълчание..., а може би на изпитание. Когато човек трябва да се потопи в старото (ада), да го изпита в неговата крайност, за да докаже че действително го е преодолял. Едва след това човек може да бъде истински свободен. Това преодоляване става в самия човек. Външно може да изглежда така, все едно нищо не се случва, все едно е спокоен (и той наистина трябва да е спокоен – и вътрешно, и външно), но в същото време протича жестока вътрешна битка.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Христос е олицетворение на любовтта която помага на всички хора и ги лекува.Дори накраят е разпънат за да се пожертва,за да помогне на хората, на целият свят.

Смисълът е в помощта,в невероятната любов която трябва да изпитва човек когато помага.Така да усещаш любовтта че тя да те кара да помагаш и да създаваш нови по-добри реалности.

Той не е искал да му построят дворци ,защото е знаел как да помага.Защото неговото сърце е било толкова голямо че е лекувало всяка човешка мъка и нещастие.

Link to comment
Share on other sites

"Период на мълчание..., а може би на изпитание. Когато човек трябва да се потопи в старото (ада), да го изпита в неговата крайност, за да докаже че действително го е преодолял. Едва след това човек може да бъде истински свободен. Това преодоляване става в самия човек. Външно може да изглежда така, все едно нищо не се случва, все едно е спокоен (и той наистина трябва да е спокоен – и вътрешно, и външно), но в същото време протича жестока вътрешна битка."

Напълно съм съгласна с теб Станимир,именно период на мълчание и вътрешно съзерцание това е за мен Възкресението!

и това изпълнение напълно отговаря на моите вътрешни чувства,които изпитвам в този момент...

Бъдете Благословени!

Link to comment
Share on other sites

Смисълът на Разпятието...Нашите прадеди са разпънали Исус-пътя,истината и живота.Страдал е и преди кръста,и в желанието си да ни помогне,да ни покаже пътя и начина е понесъл и болката при разпъването.И ние скърбим....и минаваме под масата с неговото тяло отгоре, за здраве.Тази година не минах.Чувствам се виновна,не знам защо.Не мога да приема,че този светъл дух изкупува моите погрешки и да го моля за здраве.Разпъване..,жертва...Той се е жертвал!А ние какво жертваме?Тези дни чета "Последното изкушение" на Н.Казандзакис и се чувствам малка, дребна,направила едва половин стъпка по пътя на тази Любов,която е проповядвал Исус.Разпятието ме боли и...очаквам възкресението!А дали ще дойде без жертва,без моята жертва? Път ви желая, без кръстопът! И много обич! :3d_053:

Link to comment
Share on other sites

Интересно ми се стори едно друго разпване, не зная дали няма някакъв символичен смисъл във връзка с това на Христос. Прочетох в "Тайната Доктрина" за него.

В Египет посветеният адепт, успешно преминал през всички изпитания, не бил приковаван, а привързван към към легло с формата на Тау, след което го потапяли в дълбок сън- "Сън на Силоам". Оставяли го в това състояние три дни и три нощи в храмовото светилище или в покоите на царя в пирамидата на Хеопс, където неговото духовно Его разговаряло с Боговете. В края на третата нощ тялото се пренасяло до входа на галерията, където в определен час лъчите на изгряващото слънце падали върху лицето на потъналия в транс кандидат, който се събуждал, за да стане посветен Озирис или Тот.

От там е дошъл изразът:"Разпни го пред Слънцето". :3d_141:

Link to comment
Share on other sites

Здравейте!

Иисуса го разпва Пилат, поради упорството на "първосвещениците"! Иисус старото или новото е?

А "първосвещениците" на кое отговарят в тялото?

А Пилат-чо и римляните?

Та кое биде разпнато?

После "същото" било мъртво, ама не съвсем, щото от прободната рана изхвърчала течност (вода и кръв), а това изхвърчане, говори за наличието на кръвно налягане.

"Покойникът" (произлиза от Шаббат, Покой...) бива помазан с миро... положен в гроб, в скалата/земята!

После това възкръсва и след точно определено време се възнася на Небето, при Отца си, където стои отдесно Нему!

Що е то? :D:wub:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...