България - духовен център

[АлександърТ.А.]

Цитат

Всякой от нас е в съжителство с много духове, роднински, приятелски. Трябва да се отделим от тия духове и да живеем отделно. Ние не сме в състояние да удовлетворим тях, действуващи в нашите мисли, желания, чувства.
Идва Христос - нас ни е страх, това не е индивидът, а духовете, с които сме в свръзка - те се боят и ни раздвояват - необходимо е да се разделим от тях.
Христос най-първо ще Го видим в духовното поле и после във физическото, така както астрономите виждат планета, първо отдалеко и после отблизо.
"Както се възнесе, така и ще дойде" и още: "както светкавица ще се яви", то е, че навсякъде ще се яви и види, както светкавицата,това е казано така, като за изпълнението на един закон, т.е. по тоя закон ще се яви.
На бода на една игла може да има милион микроби, а на 10 квадратни сантиметра колко ще има? - Много милиони. Христос не може да Го посрещнем с "нашата си къща" (тялото), а трябва да излезем вън от нея. Душите, за да видят Христос, трябва да се смалят и съберат на едно малко местице, а след това пак ще се уголемят. Хората от телата се молят да излязат. И тогава ще се даде свободно излизане от тялото, за да Го срещнем. И когато се върнем, ще намерим телата си пречистени - пременени. Нашите тела ще ги вардят римски войници. От пазачи няма да има нужда. Ще бъде такава суматоха, че лошите духове ще бягат и не ще ни пакостят. Тая процедура ще трае три дни. ТОВА Е ПЪРВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Оставеното тяло ще бъде преустроено от Божествения Дух. Така бе с Христос - трябваше да остави тялото Си, за да се извърши работата по възкресението. Колкото са определени - избраните, те ще бъдат, ще имат дял в първото възкресение. Това е свитата на Христос от 144 000 души - девствениците.
След възкресението, ще дойдем да живеем. Досега не сме живели, а сме роптали. Ще дойдем, когато искаме, ще си отидем, като извикаме Петра и му кажем, че искаме да си отидем.
Когато Христос зацарува, ще постави Своите хора на служба, за да управляват. Другите хора щом не са против нас, те са с нас, т.е. щом работят с името Христово. Когато дойде Христос, хората ще берат само от дървото на живота, т.е. на доброто. Това са добрите мисли, чувства и желания. Някой ден, когато ни "хванат рогатите", ние сме кисели - то е, казва се, че сме яли от запретения плод.
Един лош дух едновременно с 10-15 души може да си урежда злите намерения, като един чрез друг си "оплита кошницата".
Христос работи навсякъде из България - села и градове. Трябва да си помагаме с мислите си, па макар и някой да страда кар- мично. И сега някои са виждали Христа - ту разпънат, ту възкръснал. И сега Христос ни посещава чрез някой человек, когото и не подозираме. Христос едновременно е индивид и колективност. Милиони ангели с Него съставляват едно. 101 000 000 служебни духове Му слугуват тук.на 3-то небе на земята - то е троеличието. Заради Неговото владичество на физическия свят са направени ангелите. За астралния свят - сили, началства, власти. За Божествения свят - архангели, серафими, херувими.
Всички ще бъдем подобни Нему, а то е по плът и чувства.
Нека не се обременяват сърцата ни с чрезмерни грижи за живота ни. Необходим е насъщният - това е от Бога, повечето е от лукаваго.
Учителя
Христос ще дойде и ще се прояви
Извънредни беседи , Бургас, 3 Февруари 1915г.

  

Цитат

След възкресението, ще дойдем да живеем. Досега не сме живели, а сме роптали.

 

[АлександърТ.А.]

Този човек има много точни попадения в изказванията си . Само защото е политик , до сега избягвах да  представям . Но истината , която днес болезнено усещам , не мога да подмина .

Цитат

ПРЕКРАСЕН , ЗАДЪЛБОЧЕН  АНАЛИЗ НА РУМЕН ГЕЧЕВ, С МНОГО ИСТИНИ И РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА
Petya Genova
6 ноември в 10:34............
Защо целият ЕС , заедно със САЩ  и Великобритания – настояват България да влезе в еврозоната?
I. Очевидното: геополитически и икономически лостове
На повърхността отговорът изглежда лесен: с включването на България в еврозоната, Брюксел получава пълен контрол над паричната ѝ политика, елиминирайки последния остатък от суверенитет. Финансовата система става още по-зависима от Франкфурт, а през него – от механизмите на ЕЦБ и политическите импулси от Берлин, Париж и Вашингтон.
Въпросът обаче е защо този натиск идва не само от държави в еврозоната, но и от страни като САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Чехия – самите те извън еврозоната, но активно гласуващи „за“ влизането на България. Защо?
Отговорът не може да бъде само икономически. 
Той е цивилизационен.
 II. Дълбокото: България като последен мост към първохристиянството
Натискът върху България има и друго измерение – културно-духовно, което често остава невидимо за икономическия или политическия анализ.
България е част от православната цивилизация, но не само като институция, а като жива носителка на архетипа на първохристиянската общност – онзи свят на апостолите, на малките кръгове от вярващи, на Евангелието като жива сила, не като институционализирана власт.
Този спомен все още диша в българския фолклор, в езика, в литургичната памет, в погледа на стари жени, които знаят молитви, без да са ги учили. 
Това не е нито Русия, нито Сърбия – България носи най-древния пласт на християнството, онзи, който помни Ефес, Антиохия и Александрийската школа.
За католическия елит (вкл. Ватикана), този спомен е неудобен. Той разобличава лъжата за "универсалната църква", поставя под въпрос правото ѝ да е морален арбитър на Европа, и не се поддава на модерна либерална теология.
Затова България не бива да остане остров на разпознаване. Тя трябва да бъде включена, стандартизирана, „погълната“, за да престане да бъде алтернатива.
III. Скръбното: влизането в еврозоната като ритуално прекъсване на паметта
Златният лев е не просто валута. Той е символ на народна суверенност, на онзи рядък исторически момент, в който България е била не просто държава, а цивилизационен център със своя мисия.
Да го замениш с евро – без да си част от ядрото на вземане на решения – не е финансова реформа. Това е ритуално откъсване от паметта, същото, което се случва с местни празници, с народната медицина, с българската азбука, с християнството в неговата жива, нестилизирана форма.
Именно затова България трябва да бъде включена в еврозоната на всяка цена – не заради макроикономически интерес, а заради цивилизационно заличаване.
Това е проект не само на Брюксел и Вашингтон, а и на една по-древна, по-мълчалива и по-мощна структура: Католическата църква. За нея България никога не е била „част от Европа“. За нея България е остатък от света на апостол Йоан – и този остатък трябва да бъде превърнат в туристически обект, в етнографска украса, но не и в духовна ос.
Заключение: България не е бедна – тя е свободна в дълбокия смисъл
И именно тази неконтролируема вътрешна свобода – през език, вяра и историческа интуиция – е това, което плаши транснационалния елит.
Защото докато България съществува като носител на друг духовен геном, целият техен разказ е застрашен. 
И битката за еврозоната не е битка за пари, а за душата на една цивилизация.

 

Редактирано Ноември 15 от АлександърТ.А.