Guest azbuki Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Съвсем не съм сигурен, че "изчистването" е толкова неизбежно. Ето, аз съм сигурна. Бог си има грижа за света и това, което става в него. П.П. Тук терапевтът избира кога да докосне по-висшите нива на човека пред него... Това може да реши само Висшият Аз на самия човек. Терапевтът нищо не решава. Макар че точно тук се подхлъзват много терапевти. Редактирано Юни 2, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 Радвам се, че си сигурна! Кажи го на жената, която носи 20 год. тежка клинична депресия поради кривите си несъзнавани модели или на младата жена, което от 15 год. не е излизало от дома си поради паник атаки и агорафобия. Вярно, че страданието ни е дадено, за д анаучим нещо, но не винаги дългото му носене е гаранция за учене. Имам една синя книжка с мисли и молитви от Учителя, която много синхронично ми помага при работата. Цитирам го по памет: "На оня свят няма да ви питат колко сте страдали, а какво сте научили!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Ключът е във вярата, Орлине. И по-тежко от 20-годишна клинична депресия съм виждала. Чудя се впрочем как помагаш на пациентите си, ако вярата ти в собствените им сили е толкова разклатена. Това създава привързвания, така че често да идват при теб, но не лекува. Лечител е този, който те подпира малко, докато се увериш, че можеш сам (и сам вярва в това), а не ти обяснява как депресията ти била незнам колко годишна и как сам "не можеш". Обичайни комерсиални прийоми. Не втълпявай това на хората, грехота е. Редактирано Юни 2, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Ключът е във вярата, Орлине. И по-тежко от 20-годишна клинична депресия съм виждала. Чудя се впрочем как помагаш на пациентите си, ако вярата ти в собствените им сили е толкова разклатена. Това създава привързвания, така че често да идват при теб, но не лекува. Лечител е този, който те подпира малко, докато се увериш, че можеш сам (и сам вярва в това), а не ти обяснява как депресията ти била незнам колко годишна и как сам "не можеш". Обичайни комерсиални прийоми. Не втълпявай това на хората, грехота е. Отново "скачаш" към заключения, които идват единствено от теб самата. Това, че едно психично разстропйство е реално тежко, това не значи, че терапевтът не вярва в силите на пациента си. Вярвам в човека и още как! Толкова колкото и на себе си - а аз си вярвам ! Вярвам, но в ядрото, в Будата ако щеш, в духа в тях, в сърцевината, в истинския човек отвътре, който ползва даден мисловен апарат и т.н. Този човек обаче е често много откъснат от "облаците' на зловредни когниции, криви разбирания, пораждащи автоматично тежки емоции и неадаптивни поведения. Та, целта на терапевта е именно да ресвърже този дълбинен Човек с ежедневното съзнание на личността като помогне да се разчистят облаците. Което е доста тежка и мръсна работа и човек е нужно да не се бои да си изцапа "ръчичките", а и е нужно да може да си ги мие бързичко. Останалото върши ... Господ ако щеш, истинският Човек отвътре! Има един тест в психологията: петното на роршах. петното е едно и също, но всеки вижда в него това, което сие е него. Ти ме изкара по-черен от дявола бе, Азбуки. Та, като махнем повърхностното ни разминаване, мислим в подобна посока! Ключът е във вярата толкова, колкото и в знанието! Поздрави! Редактирано Юни 2, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) неадаптивни поведения. Та, целта на терапевта е именно да ресвърже този дълбинен Човек с ежедневното съзнание на личността Неадаптивни към какво? Ежедневно съзнание? Що е то? Това, което "казват хората" ли? Или съзнанието, което ни диктува, че сме "различни", тоест "не наред"? И за това съзнание ще "оженим" дълбините си? Не в набутването във формите е решението, а в тяхното преодоляване. Човекът е необходимо да осъзнае ролята си на творец и своето съвършенство (а не дефектност) в тази си роля. Тогава и адаптивността вече няма да е изобщо на дневен ред, защото той ще твори своя свят, а няма да е негова жертва. Едно от нещата, които най-много ме отблъскват в психологията, съжалявам, че така директно го казвам, е това ментално моделиране и инженерство, насочено към набутването на човека в определен стереотип за нормативност. Нещо като творческо осакатяване. Лели, по много от обичайните показатели на психологията някои от най-творческите личности сигурно са "луди". Горките, добре че не са отишли на психолог. Що за наглост у човека да казва на Бога кое е нормално и кое не? Изписах се вече. Който разбрал, разбрал. Губим си времето да се адаптираме към някакви черупки вместо да осъзнаем, че нямаме нужда от тях и точно черупките са проблема. Някои хора са се обръщали към мен за съвет, не защото го предлагам, а заради вътрешната ми сила, която усещат, привлича ги и им дава увереност. Много от тях са оставали "разочаровани" в началото, защото са очаквали някакъв пастир или човек, който да им каже какво да правят, как да се поправят, така че да паснат на социалния шаблон. До такава степен съзнанието на човека е убедено, че има нужда да бъде "водено", "вмествано" някъде, "моделирано", закрепено за нещо. Трудно му е да излезе в открития космос и оттам да види колко нищожни са всички тия мисъл-форми, колко илюзорни, колко измислени и самопроизведени са повечето му "проблеми". Има смисъл да се работи за това - да се научи човек да лети, сам и със собствени сили. Няма смисъл да му се правят изкуствени крила с най-последни технологии. Нуждата от външно гориво няма нужда да я споменавам. Разходите също. Крайността на ресурса също. Редактирано Юни 2, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Май ще ми се наложи да ги местя тези мнения в "що е туй терапия" или "абв на психологията", но както и да е. Става интересна дискусия. Разбирам те много добре за тези "норми, рамки, правила"! Аз самия се чувствам като окован в тях, особено в тези на когнитивната, научна, инжинерна психология. Права си! Психологията от една страна обаче не се свежда до когнитивна таква, а от друга страна тези рамки си имат значението в определена степен. В психологията има доста школи, които ако обедини човек в една интегралност, ще получи една много интересна интегрална визия за психиката, света, поведението, социума, културата, невропсихологичната база на всички тези "квадранти" (Уилбър) и т.н. Една визия, която включва въпросните норми като нужни опори на даден етап от психичното функциониране, но надхвърляща ги при по-висшите нива. Когато човек страда, тй има нужда да се хване за нещо твърдо и конкретно. като бастунче, да се подкрепи на него. Такова бастунче са нормите в мисленето и съответно чувстването (защото мисълта "слиза" до чувство и оттам до поведение). Когато поукрепне и по-силно се научи да стъпва на земята, тоест когато преодолее болката от психичното си разстройство (която е тежичка - дори повече от телесна), тогава бастунчето на нормите на човешките разбирания може да се захвърли. Тогава идват извечните норми на Космоса, тези на правата мисъл, резонираща със законите на битието. Това вече не е само ходене на здрави психични "крака" - когниция, но летеж. Опитът в терапията обаче говори, че ако не се е научил човек да стъпва здарво на "краката" на човешките норми и да функционира стабилно и леко в това общество, то опитите му за "летеж", тоест за свързване с божественото най-често се превръщат в ... шизофрения! Та затова и тези норми си имат мястото -при психичните разстройства като временен ориентир, патерици. Който желае, продължава нататък. Който не, остава си окован в тези норми. Действително са окови и тежат. Но в психосоциалната ни съвременна действителност имат ролята си - като част от цялото. Аз лично определено се душа силно, когато ми се налага да стоя по-дълго в тези норми, макар че имам колеги, за които те са целият свят и най-висша проява на разумността... Редактирано Юни 2, 2009 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 (edited) Че ни се налага да работим с формите, докато ги преодолеем, е ясно. Важна е концентрацията върху освобождаването от тях. Осъзнаването, макар и бавно и трудно, на факта, че формите и нашата зависимост от тях са проблемът, не ние. Няма нищо погрешно в човека. Изобщо не се съмнявам, че Господ си е свършил страхотно работата! Сещам се баща ми как ме научи да плувам. Точно за 10 минути. Каза ми какво да правя и върху какво да се концентрирам и само леко ме придържаше, докато сама усетя как олеквам във водата и тя ме носи. После изплува една по-дълга отсечка на дълбокото с мен, за да видя, че мога, и ме остави оттам нататък сама, макар и да ми хвърляше едно око къде плувам. Така е и с "терапията" или би трябвало да бъде. Вярно, че се отклонихме, ама така става и това е нормално. Редактирано Юни 2, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 С удоволствие прочетох диалога на Орлин с азбуки и ... мога да кажа, че съм съгласна и с двамата . И ми се струва, че същността на разговора им като че ли не е толкова или поне не само хипнозата, ами по принцип - може ли и как е най-добре да се помогне на някой, който има нужда. Хипнозата, както всяко друго средство, може да помогне, може и да навреди - зависи много кой я прилага. И тъй като е от малко по-тънките и нестандартни средства, струва ми се добре е да се прилага от едновременно опитни и духовни хора, защото аз лично съм малко скептична към тези доводи на Орлин: Определено обаче е много научно проследима и с доказани в много експерименти резултати. Според мен не е лесно да се проследи научно, а относно доказаните резултати - за тях пък няма сериозни изследвания колко са трайни и особено какво друго е засегнато/променено в психиката на (из)лекувания човек. Вярно, че и при другите методи за лекуване, дори и съвсем конвенционалните и на чисто физическо ниво за различни соматични проблеми, се получават освен видимите и много невидими и по тази причина незнайни резултати, някои от които блесват чак след време, а някои - в някой следващ живот ... Та по тази причина не мога да кажа, че хипнозата е по-опасна от каквото и да било друго. Може би евентуално поради това, че повечето резултати след прилагането й са от тези, невидимите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юни 2, 2009 Автор Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 Изследвания има много - дядо гугъл може да нашепне много по въпроса. Например чрез думичките hypnosis research. Проследяват се мозъчните вълни, активност в различно мозъчни зони, биохимията. Също така има много изследвания за доказано по-бързото оздравяване дори на телесни болести при използване на хипноза, при обезболяване и т.н и т.н. Ако почнем да си говорим за други животи, ще стигнем до никъде, просто защото само ще предполагаме. хипотези за вредата може да бъдат поставяни поради по-горе коментираните заблуди относно хипнозата като някакво магическо проникване в човека. Всъщност е далеч по-безобидна от например гледането на поредния трилър или криминале. Ако толкова се безпокоим да не ни се засегне нещо в психиката, ще е нужно да се изолираме в някоя пещера ... Както и да е - не съм голям специалист в хипнозата. Надявам се да стана след 20-на годинки. Засега - да върви дискусията! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 2, 2009 Доклад Share Добавено Юни 2, 2009 Четейки написаното мисля, че ima edno nereazbirane И то започва от определението ,което дава Орлин за хипнозата .То е вярно , но не е разбираемо за неспециалиста. За това ще започна от него: Хипнозата е състояние на свръх съсредоточеност на вниманието. Нищо повече , само едно внимание което е свръх съсредоточено някъде . Когато това свръх съсредоточаване става без външна помощ, говорим за самохипноза .Когато ни помага външен човек го наричаме хипноза . Ето , когато прочетох написаното аз излязох да обядвам .Бях толкова се замислил какво да пиша, че не видях червеният светофар и без малко да ме блъснат. Когато гледаме хубав филм и буквално сме там, в екрана , когато се пренасяме с героите на книгите или играем електронните игри ние се самохипнотизираме.Защото вниманието ни е силно съсредоточено .Да не говорим за хубавият секс, какво ни е вниманието тогава? Мисля че го бях писал в сайта , но пиша пак: Влезте в темата за паническото разстройство и прочетете какво прави човека който го има .Ще видите, че той непрекъснато мисли за своите усещания за биенето на сърцето си , стягането в гърдите и т.н..Ние имаме един човек който сам се е поставил в състояние на свръх съсредоточеност на вниманието по отношение на паниката .Тоест той се е самохипнитизирал.Реално моята работа с него би имала за цел да намаля това самонаблюдение и съсредоточеност само в едно и също. Процеса е точно обратният на хипнозата и е дехипнотизация . Прочетете описанието на симптомите при натрапливостите и ще откриете същото –свръхсъредоточеност или в мислите или действията .Пак имаме самохопнотизирал се човек, който трябва да дехипнотизирам. Ами фобията .Ето Азбуки какво пише ,, Една моя приятелка има панически страх от всякакви хвъркати. Като парализирана е от тях.’’ Какво по точно и ясно описание от състоянието на самохипноза или свръхсъсредоточеност на вниманието , както ви е удобно го наречете. И защо да не я дехипнотизирам и и помогна да общува с пернатите спокойно? Каква е ползата от такава самохипноза , освен ограничение ? Казва се, че хипнотерапевта хипнотизира пациента, в повечето случаи ,както видяхте това съвсем не е така.Човека вече си се е хипнотизирал и ролята на хипнотерапевта е да го извади от това състояние.Но, сами разбирате, че ако си позволя да започна да разказавм на клиентите си как сами са се хипнотизирали и аз сега ще ги дехипнотизирам повечето ще избягат .За това и никой колега не им пояснява това което ви пиша сега че процеса е обратен на тяхното виждане. Дали може да се хипнотизира всеки човек? Отговора е в определението. Всеки ежедневно изпада по много пъти в състояние на свръх съсредоточеност на вниманието. Азбуки казва, че не може да бъде хипнотизиран, за мен това звучи така,, Ти не може да ми помогнеш да си съсредоточа силно вниманието.’’ Може и да не мога , съгласен съм. Във всеки случай не бих си губил времето с това. За естрадната хипноза – самият съм се занимавал с подобни неща, за това и гледах само няколко минути от Хипнотизатора .Не ми е интересно.Знам, че това е точно така .Нищо не се нуждае от нагласяване или фалшифициране- възможностите на човешкият мозък наистина са неограничени.Стига да го мотивираш добре. Не знам той как точно ги мотивира , но това което аз правех бе да ги карам да бъдат горди със себе си. С това че могат да сео безболяват, да спрат кръвта от раната и т.н.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 3, 2009 Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 (edited) Хехе. Да, това за дехипнотизирането е доста точно казано. Аз говорех основно против това да се създават в главите на хората някакви допълнителни структури - имат си достатъчно като се замисли човек. Затова говорех и за освобождаване от формите. Разбира се, че и на мен нещо може да ми увлече вниманието. Най-редновно хвърча в облците, как не ме е блъснала кола, не знам. Както казва брат ми, на бунак птиче Господ му вие гнездото. Това, за което говорех, когато казвах, че не мога да бъда хипнотизирана в смисъла, влаган в думата от Орлин (или това, което се разбира от написаното от него), е, че не допускам чужди намеси на енергийно ниво. Най-вече много турдно се поддавам на чуждо волево въздействие (и не ми казвайте, че няма терапевти, които точно на този принцип работят!). Изключително съм чувствителна за намеси в аурата си - под каквато и да било форма. И има опасност човекът не само да си загуби времето, но и да предизвика някаква откатна реакция при мен, която да го запокити до отсрещната стена (образно казано). Затова е по-добре, както препоръча Кристиян, да си прегриза антената, та да няма "инфекции" и пострадали. Точно поради това всъщност се майтапех - изобщо не си мисля и не съм си и мислела да губя на някой психолог времето със себе си. В случаите, в които съм имала истинска нужда от съдействие, съм се обръщала хора, които си надушвам като куче, че са "правилните", но които работят по друг начин... не ми се говори за това. Просто животът ги праща при мен. Съгласна съм с hip, че хипнозата може да бъде полезна за случаи като мойта приятелка, но съм съгласна и с Диана, че не е много ясно какви допълнителни ефекти има от това. Терапевтът надали е сто процента наясно с това дали покрай лечението не е свършил някоя поразия, която сам да не може да отчете. Поради което, ако става дума за мен, си се връщам на изказването, че само аз съм оторизирана да си бъркам в телевизора. Така за по-сигурно И умностите и глупостите са си единствено и само мои. Редактирано Юни 3, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 3, 2009 Доклад Share Добавено Юни 3, 2009 Да, абсолютно съм съгласна с Орлин и hip, за ежедневното ни хипнотизиране и самохипнотизиране - наистина гледането на филм, четенето на книга и др.п. са си силно въздействащи на психиката неща, които много хора са склонни да подценяват с думите "Какво пък, това е просто един филм/книга/реклама ... и т.н., гледаш/четеш и после забравяш ...". До преди 10-15 години и аз така смятах. Но не е така. Това оставя трайни следи в психиката на хората. Особено на децата. И сега вече се чудя как някои родители толкова спокойно им разрешават да гледат какво ли не - от сапунки до ужаси И какво (о)става в психиката на деца, които пък родителите им са оставили без досег с някои чудесни образци на световното творчество?! Та от тази гледна точка това, което казва azbuki има още по-голям резон - по-добре да не пускам някой да бърника в моя телевизор, защото и без друго много се опитват да бръкнат пряко или косвено в него. Особено ако този някой няма добра "видимост" какво точно прави, ами действа научно, т.е по схема - това разстройство се оправя така, а другото - онака. За съжаление науката по принцип се опитва да унифицира и генерализира методите, но това колкото е по-живо нещото, за което се отнася, толкова е по-неприложимо. Всеки човек е твърде индивидуален и уж еднаквите симптоми са се появили по различни начини, имат различни предпоставки и т.н. Та на въпроса на hip какво лошо има в това да помогне на някой да се дехипнотизира - ами по принцип няма лошо, но само ако може да "види" как този човек е бил хипнотизиран или как се е самохипнотизирал преди това. Ако не може - по-добре да не помага. Защо? Защото иначе рискува вместо да коригира правилно и прецизно някоя изкривена подпрограмка в съзнанието на този човек, просто да му качи една нова подпрограмка, която да шунтира "повредената/изкривената" такава и човекът ще започне да реагира уж нормално, но на практика той не е излекуван, а закърпен. И от големината и здравината на кръпката ще зависи това, дали тази останала изкривена подпрограмка няма да се прояви изцяло или частично при някакви обстоятелства отново. Лично аз дори пред много яката кръпка предпочитам изправяне на изкривената подпрограма до изходно положение. А това (с хипноза или по друг начин) определено е трудно и го могат малко хора. Предполагам, че и Орлин, и hip са от можещите, иначе не биха били толкова категорични относно прилагането и безопасността на хипнозата. Дай Боже да стават повече можещите! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Zig_Zag Добавено Септември 19, 2009 Доклад Share Добавено Септември 19, 2009 Жалко,че вместо тук да пишат хора,които са се лекували чрез хипноза трябва да четем дебата между Орлин/когото уважавам много/ и Азбуки,за нещо което отдавна се е утвърдило-хипнозата.Азбуки,защо си мислиш,че хипнозата е излишна в лечението на душата и мисълта,когато човек не може да се справи сам???Значи когато те боли зъб отичаш на зъболекар,а когато ти е болна душата трябва сам да се оправяш???Това си е направо смешно! Моля,все пак тук да споделят мнение хора подложили се на хипноза или излекували свои страхове,междуличностни проблеми или даже физически такива с помоща на хипноза и психоанализа. Аз смятам да се подложа на хипноза също и искам мнения Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 25, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 25, 2009 Днес ми се случи нещо много показателно за разминаванията между очакванията за хипнозата, дълбоко сугестирани от медиите и окултните изкривявания и хипнозата, такава, каквато е - без захарни бонбони и магически декорации! Клиентка, с която нещата се развиват добре, има чудесно подобрение и с която работя основно с хипноза по нейна първоначална заявка, ме пита днес: "ама кога ще правим хипноза?" и това при положение, че вече поне пет сесии е била в средна до дълбока хипноза, индуцирана по един или друг начин. Разкрила е множество спомени, които са изплували при регресията, осъзнала е голяма част от подсъзнателните си вярвания и защити, почувствала се е с пъти по-добре. Неколкократно е била в състояние на хипотаксия (пратяхара), та до дълбок транс. И ме пита кога ще правим хипноза. Аз чак не разбрах какво иска да каже жената... Аз често преди хипнозата казвам "Хайде сега да направим една визуализация/ медитация/ релаксация/ упражнение!". Но някакси си мисля, че човекът сам се досеща, че правим именно хипноза. Но явно не е така. Именно поради филмите и окултните схващания за виждане на розови слончета... В хипноза тази жена, а и повечето други, преживяват силно натежаване на тялото до приятна загуба на контакта с него, т.н. хипотаксия (пратяхара от йога), средно дълбока хипноза. усещат сякаш тялото, ръцете и т.н. се губят или потъват навътре в креслото, чувстват затопляне и боцкания в различни части от тялото. Аз понеже знам това и къде се получават, допълнително утилизирам тези преживявания за задълбочаване на хипнозата. преживява се едно плаване на съзнанието, сякаш е до, извън или над тялото. Това разбира се, се обяснява чисто научно със субективното усещане на самопсъзнанието при откъсване на сетивата от тялото. Преживява се откъсване от контролирането, от онова чувство за "нащрек", което е така характерно за тревожните разстройства. Тов аоткъсване е като граница, бариера, която ако човекът премине въпреки липсата си на навик да го прави, хипнозата се задълбочава още повече и досегът до подсъзнанието се разтваря още по-дълбоко. Но оттам и директното заставане срещу себе си - нещо, на което не всеки е готов. Затова при някои се случва когато именно почнат да политат навътре, да "щръкнат", както го наричам, да се върнат обратно. Но повечето продължават. Или след "щръкването", ококорването с моя помощ си позволяват да потънат отново, този път още по-дълбоко. Имам клиентка например, която само като чуе думата хипноза и се разтреперва - защото благодарение на форумни небивалици ( и филми и т.н.), идващи от смукане на пръстите и невежество и никакъв личен опит, е обусловила негативно тази думичка. Същата дама обаче е фен на медитацията, ходи на йога и обича да практикуваме медитация. Медитацията обаче включва визуализации включва релаксация, включва практически всички неврологични корелати и методологични процедури, аналогични, идентични с тези при хипнозата. Та, когато правим медитация, потъваме дълбоко и сме спокойни. Аз разбира се, резонирам с разбиранията на жената и подбирам трансперсонално насочени визуализации. Пиша това, защото около хипнозата се носят едни весели воали от мистичен страх, който обаче иде единствено от магическите когнитивни изкривявания и няма никакви актуални основания! ........................ Хипнозата обаче не е панацея! От опита си виждам, че при някой тя работи почти като вълшебство. При втори също работи, но по-малко, а при трети няма никакво потъване и разликата от нормален терапевтичен процес е само в затварянето на очите. Някой потъва много лесно в транс, бързо и дълбоко и търсената терапевтична промяна се случва за броени сесии, та дори от първия път. Имам вече десетки случаи на много бързи и трайни резултати - буквално за една-три, рядко 6 сесии. Това са клиентите мечта за хипнотерапевта . При това тази способност за навлизане в транса е трудно предсказуема. Има някои фактори, които са важни: способността за ярко и живо въображение, екстраверсията и доброто интелектуално ниво например. тези трите в съчетание е много вероятно да сформират качеството хипнабилност. Но има и изключения, при това немалко. Аз все повече се влюбвам в хипнозата като метод, все повече осъзнавам терапевтичния и потенциал и ключовата и сърцевинна роля в интегралния терапевтичен процес. Клиентите с висока хипнабилност споделят, че минутите в хипноза са буквално най-щастливите в живота им и ги сравняват например с оргазма, с един емоционален екстаз, спокойна дълбинна радост и мир. Искам пак да подчертая, че клиентът е винаги в контрол и може във всеки един миг да излезе от състоянието, осъзнава всичко и е буден. Буден, но в съня. Будно сънуване, осъзнато сънуване. няма такова нещо, че терапевтът може да имплантира нещо нежелано - писал съм в по-горни постинги - макар и с изненада да установявах как след постингите ми информацията, идваща от опита ми, бива тотално пречупвана през всякакви изкривени филтри. Както и да е. Искам само да кажа, че способността за проникване в хипноза, осъзнат сън е само предимство! Аз например не съм много добър в това. Ходил съм на хипноза доста пъти, при най-добрите. Но понеже съм интравертен и от доста време практикувам съзерцание, не преживявам нищо ново от собствената си практика, съответно ефектът е по-малък. Имам клиенти, за които хипнозата като метод е абсолютно неприложима. Това са най-често центрираните в логичния ум, левохемисферни хора. Има такива и мъже и жени. Ако човекът е до голяма степен сухо рационално центриран, не само като разбирания, но по-скоро като личностова характеристика, просто не умее да следва емоционално насочената, по-интуитивна и образна насока на хипнозата. Което е по-скоро недостатък според мен. С такива хора работя преди всичко рационално аналитично, с ролеви игри и т.н. Но това слага един нисък таван на работата и силно я ограничава. Наистина е удоволствие обаче да се работи с хора, при които потъването в себе си, обръщането на погледа навътре се получава лесно. Оня ден имах поредна сесия с млад мъж, който има известни притеснения. Понеже закъсня много, имахме само петнадесетина минути време. За това време успяхме да направим бързо индуциране и изпадане в транс, чудесна фокусирана към решаване на проблема му работа, да свържем позитивното преживяване с телесна котва, която той да задейства в събитието, което го притесняваше в следващия ден и да излезем обратно. За петнадесет минути! Както и да е, стана дълго. Чао! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Жалко,че вместо тук да пишат хора,които са се лекували чрез хипноза трябва да четем дебата между Орлин/когото уважавам много/ и Азбуки,за нещо което отдавна се е утвърдило-хипнозата.Азбуки,защо си мислиш,че хипнозата е излишна в лечението на душата и мисълта,когато човек не може да се справи сам???Значи когато те боли зъб отичаш на зъболекар,а когато ти е болна душата трябва сам да се оправяш???Това си е направо смешно! Моля,все пак тук да споделят мнение хора подложили се на хипноза или излекували свои страхове,междуличностни проблеми или даже физически такива с помоща на хипноза и психоанализа. Аз смятам да се подложа на хипноза също и искам мнения Поздрави! Азбуки може да е усвоила самохипнотизирането и самодехипнотизирането. Защото , ако "осъзнатото сънуване" е самохипноза, аз си влизам в него и без Орлин. Осъзнавам , че има хора самомотивирани да застават като "посредници", между човешкото "подсъзнание" (както и "надсъзнание", "свръхсъзнание") и "ежедневното" такова. Това е нещо като да играеш ролята на поп пред Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Че кой те води на хипноза или кое те кара да редиш бисерчета за хипноза при орлин? Мислиш ли, че мотивацията на този орлин за писане в този форум има нещо общо с това да кара някого при себе си или при друг някой на хипноза? Не се е случвало досега, а и принципно с познати, приятели ,роднини, че и съфорумци не работя! Пробвал съм, не е същото - намесват се елементи на лично отношение, на предсъзнавани взаимоотношенчески нагласи, които пречат. Така че, ако споделям понякога нещо тук, то е заради самото споделяне, мислене пишейки. Преди всичко заради това мислене, заради моя собствен вътрешен процес! А подозирам, че за някой може и да е интересно. някой може и да се дразни. Някой сигурно е неутрален. Просто си пиша някакви си глупости, пълни глупости. За да го правя не ми пречи нито знанието, което нямам, нито опита, който също нямам, нито ума, който също нямам. Като порасна някога, сигурно ще си гледам повече рахата, вместо да споделям по форумите. Но, явно съм още малък, Твърде малък и обикновен, та затова пиша понякога, като в дневник... Пиша от личната си емпирия обаче! Естествено, че човек може и сам. Сам обаче е поне няколко пъти по-трудно. Защото разделяш психиката си на наблюдател и наблюдавано и е нужен един поддържан контрол, който според практикуващите ограничава кръга на проникване в себе си, държи по-плитко и ства по-трудно. Но може и това е най-ценната опитност всъщност - именно сам да проникнеш в себе си! Хипнозата принципно е краткосрочна терапия - 6-12, максимум 24 сесии. Понякога една единствена - защото действа! Понякога човекът има нужда от леко побутване, от ръка. Понякога се е заплел в насмолените възли на когнициите си се дави в подводните страхове на подсъзнанието си. и има нужда да сънува осъзнато с помощта на друг човек, който да му помогне в разплитането на психичните му възли. Става дума за невротичните разстройства. С това работи хипнотерапията. Аз принципно отказвам на хора, които искат хипноза просто от любопитство. Приемам само когато боли, а далеч не всеки има насоченост към разширяване на съзнанието, както участниците на този форум и далеч не всеки дори си има представа за такова разширяване! з съм съгласен, че пишещите тук нямат нужда от хипноза - нали са с широки съзнания. Аз никого и не подтиквам към такава. просто споделям. Може ли да го правя понякога? Ако не може, ще ви кажа чао с пожеланието да бъдете здрави! орлин, обикновен човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Че кой те води на хипноза или кое те кара да редиш бисерчета за хипноза при орлин? Мислиш ли, че мотивацията на този орлин за писане в този форум има нещо общо с това да кара някого при себе си или при друг някой на хипноза? Не се е случвало досега,..... ....Аз съм съгласен, че пишещите тук нямат нужда от хипноза - нали са с широки съзнания. Аз никого и не подтиквам към такава. просто споделям. Може ли да го правя понякога? Ако не може, ще ви кажа чао с пожеланието да бъдете здрави! орлин, обикновен човек Достатъчно е, че правиш явна и скрита реклама на хипнозата и практикуващите я. За мотивацията - Господ я знае. Защо така си мисля, че обикновен човек не е оторизиранот Бога да прави такива необикновени неща, точно защото е обикновен, въпреки наличната за целта документация. Преди време по блога един обекновен хипнотизатор/не е Орлин със сигурност/ му доказах, че нищо не разбира от това което върши. Даже и вреда има от работата му, точно от непълното му разбиране проблема. После конференции правиха... да бистрят малоумието си което сътвориха. Ама е с документ и нищо не можеш да му кажеш... законово. "Аз съм съгласен, че пишещите тук нямат нужда от хипноза - нали са с широки съзнания." Нали точно за това тук във форума не върви хипнозата - заради широкото съзнание. Тези номера само пред хора с тясно съзнание. Факт и Истина. Правилна констатация Орлине. За да се "бърка" в чуждото съзнание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Възможно е да си прав, Иване, кой знае. Моето мнение е, че страхът от хипнозата иде от криво мислене, криво разбиране за нея. Аз я разбирам като асистирана медитация, като водено осъзнато сънуване! Пиша за нея, защото ме вълнува и я практикувам и най-последното, което ме интересува точно в този форум, е рекламата. В този форум приятното е, че се поддържа добрият тон. Приятното е и че има хора с подобни интереси и по-широко съзнание. Както казах, хипнозата няма нищо общо с насилствено бъркане в съзннието или подсъзнанието. Това вярване идва от параноични страхове, нищо повече. Има външно водене на собственото себепроникване, навътре в Себе си. Това, че някои свързват хипнозата с магическите си или религиозни инфантилни вярвания, се дължи на грешка на самите хора с такива вярвания и параноичното им прикрепяне към хипнозата. Тя е чисто научно проследим процес, със статистически измерими резултати. Има и духовно насочена хипноза, т.н. трансперсонална. Аз я практикувам и това, което осъзнавам е, че за да работи, терапевтът се превръща в нещо като проводник. Цялото помещение, ти самия, човекът срещу теб, се изпълват с една фина и нежна вибрация, с радост и свързаност с живта на цялото. Аз далеч не съм съвършен. Когато обаче правя такава водена медитация/ молитва, просто разтварям ума и сърцето си, личността ми кротва и се смирява. И тогава именно став въпросното свързване, вибрация и присъствие. Тук се получава едно прозиращо противоречие в думите ми: едновременно представям хипнозата като научна, н след малко и като духовна. Истината е, че тези противоположности не са в противоречие, но се съвместяват. И научна е, но и духовна. Както и всичко друго в този живот. За съжаление не много често имам пациенти, които да желаят трансперсонална работа - за жалост, защото въпросното присъствие е просто блажено и безкрайно мъдро. Далеч далеч по-мъдро от собствения ум и ръководство на терапевта - той е сам една жица за това присъствие. Тази жица си има и примесите на личностовите си кусури. Въпросът е те да са достатъчно малко, за да може провеждащият материал на собствената му душа и дух да са повече и по-дълбоко конкретизиран в материята на живота му. За да може през тях да пусне неща и сили, далеч надхвърлящи собствения му мозъчен капацитет. Не говоря за теории, за кабала, веди, библии и упанишади, но за жива практика. Защото теориите ни, и най-висшите такива научни и езотерични, са само сенки на реалните процеси. На една реалност, до която можеш да се допреш, но трудно да преведеш - защото можеш да преведеш само сянката и... Нейните думи са в сърцето, но не и в лингвистичните семантики! Както да е... Не можем обаче да твърдим, че за да рактикува даден психотерапевт хипнотерапия е нужно да е непременно и духовно търсещ. Нужно е при трансперсоналната хипнотерапия. Хипнозата обаче е и когнитивна, хипноанализ, хипнодрама и т.н. Аз обичам трансперсоналната рабоа и тя се преплита със самата ми личност и индивидуалност. Но правя хипноза на всякакви хора с всякакви разбирания. Не винаги духовни, а нерядко и изцяло материалистични. Това не пречи хипнозата да е действена обаче. Не толкова разбиранията на човека, но силното му въображение и чувствителността му го правят способенна осъзнато сънуване, водена медитация, хипноза. Ако взема тефтера си със записки, мога да напиша вече цяла книга с успешни случаи, с кейс стади. Защото ползвам хипноза от самото начало на практиката си. Просто я наричам хипноза от известно време (вместо водено въображение), но никога не съм се ограничавал само до рационалните методи. Хайде приятна събота! С пожелания за толерантна способност за влизане в чуждите обувки/ разбирания: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Интересно случвало ли ви се е нещо ,срещу което възставате категорично,не го приемате ,живота да ви постави в ситуация да го изпитате лично.На мен ми се случваше , докато видях зависимостта между моето неприемане и случките .Тогава започнах да уважавам правото на всеки да бъде себе си и започнах да се уча аз също да бъда винаги себе си. Разговорите на разнообразни теми са интересни и доста по-истински,ако участниците успеят да не приемат нещата лично.Това го научих от толтекските мъдрости на Дон Мигел Руис,с когото ме срещна за пръв път този хубав Портал.Преди да се включа с писане,аз четях около две години мненията и винаги намирах ценни мисли в искрените ви мнения,за което благодаря на всички постоянни участници и създателите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Като порасна някога, сигурно ще си гледам повече рахата, вместо да споделям по форумите. Но, явно съм още малък, Твърде малък и обикновен, та затова пиша понякога, като в дневник... Пиша от личната си емпирия обаче! Всъщност, и аз пиша от вътрешната си емпирия. Навлизам циклично в различни състояния на съзнанието, част от тях са "негативни" (може би по-голямата част), други са форма на "рахат". Понякога съм "малък и обикновен", друг път се изживявам като "големец". Но напоследък пиша все по-рядко... Не съм се подлагал на хипноза через друг човек. Нито оценявам качеството на дейността ти, нямам упрек за това с което се занимаваш, изказвам привидяно предположение по отношение на Азбуки. Виж, чисто Библейски, звучат ми силно думите "Царството божие, вътре във вас е". Значи, царството божие е състояние на съзнанието... Вече ,ако мотивационно искаш да "набуташ" хората там, не виждам причина, да не те асоциирам с "поп". От това какво вкарваш в понятието, зависи твоят начин на реагиране. Ти с какво го асоциираш? С нещо неподходящо, непълно, недостатъчно, така обобщаващо комплицираната ти многовариантност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 26, 2009 Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Както да е... Не можем обаче да твърдим, че за да рактикува даден психотерапевт хипнотерапия е нужно да е непременно и духовно търсещ. Нужно е при трансперсоналната хипнотерапия. Хипнозата обаче е и когнитивна, хипноанализ, хипнодрама и т.н. Аз обичам трансперсоналната рабоа и тя се преплита със самата ми личност и индивидуалност. Но правя хипноза на всякакви хора с всякакви разбирания. Не винаги духовни, а нерядко и изцяло материалистични. Това не пречи хипнозата да е действена обаче. Не толкова разбиранията на човека, но силното му въображение и чувствителността му го правят способенна осъзнато сънуване, водена медитация, хипноза. Ако взема тефтера си със записки, мога да напиша вече цяла книга с успешни случаи, с кейс стади. Защото ползвам хипноза от самото начало на практиката си. Просто я наричам хипноза от известно време (вместо водено въображение), но никога не съм се ограничавал само до рационалните методи. Хайде приятна събота! С пожелания за толерантна способност за влизане в чуждите обувки/ разбирания: Орлин Блазе им на клиентите с такъв професионалист - търсещ, всеобхватен и прочие. Аз обаче съм си непрофесионалист. И поради тази причина не влизам в чужди обувки, освен ако не са били мои преди това и са били насилствено отчуждени. Просто защото не се чувствам достоен за отговорността да изчиствам чуждото съзнание с моето съзнание, поради първородния грях. Пък той носи много лоша кармичност при такива манипулации описани по-горе по темата. Защото ако попаднеш на някой с мъждукаща свещичка - добре, но ако попаднеш на изригващ вулкан ....ммммм -може да не може после да разкажеш какво си видял в чуждото съзнание. Пък аз не съм от хазартните типове характери. Явно не ставам за тези сложни процедури описани по-горе, защото няколкото които са ми ги прилагали, нищичко после не са ми казали. Явно поради душевната и духовната ми пустота в поднебесието??? Както и да е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 26, 2009 Ами радвам се за вас, че имате някакви мнения за нещо си. Чудесно! Темата е за хипнозата обаче, а не за скромната ми личност. тя е всякаква, и хубава и лоша, и бяла и черна. И добър професионалист съм, и недобър -според много фактори. Уча се и не мисля да спирам да го правя -и от опита си и от постоянните обучения. Три - четири години опит са добра база, но тридесет четиридесет още по-добра! Затова пиша просто откровено, от сърце, но без излишни размисли на основата на фантазни вярвания. Аз пиша въз основа на няколко години опит в областта на хипнозата. Малко е, но все е нещо. Бихте ли споделили опита си и вие? Ако нямате такъв, пишете моля поне нещо конструктивно и по темата, в духа на форума! Благодаря за участието ви в темата, иван и мечо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 Затова пиша просто откровено, от сърце, но без излишни размисли на основата на фантазни вярвания. Аз пиша въз основа на няколко години опит в областта на хипнозата. Малко е, но все е нещо. Бихте ли споделили опита си и вие? Ако нямате такъв, пишете моля поне нещо конструктивно и по темата, в духа на форума! Е, чак години опит да имам - едва ли! Но съм чувал туй-онуй по темата. Ако може и аз да си го кажа, пък може и някой да вземе, че да ме чуе без да иска!? Та да има поне нещо ново за четене от форумските гости в стил "фентъзи"...От време на време се заседявам пред ТВ-то в предаванията на National Geografic и съм гледал едно филмче за разни хора ухапани от черна мамба. Един мъж разказваше следното - след няколко минути очите остават отворени и нереаргиращи на нищо, но всичко виждащи и ушите всичко чуващи и без възможност за някаква телесна реакция на мускулите. И това докато 1-2 дни организмът отработи постепено отровата. Но този ефект е в много рядките случаи на дълбочинно отвореното Съзнание /не знам как да го нарека по друг начин/ отделено еволюционно от Плътта, неподдаващо се на приземени методи и винаги оставащо Будно във Вечния Ден. Точно така действа и хипнозата при силен манипулатор успял да проникне зад "завесата" - парализира временно и не чак толкова временно определени естествени защитни реакции. За едни осезаемо, за други не толкова осезаемо, за трети изобщо неосезаемо. Не знам дали съвсем случайно посветените жени в Африка се наричат "мамбо". След манипулацията Будното Съзнание може да разкаже удивителни неща, защото така Го е Сътворил Създателя - да не се смесват две различни Съзнания. Само се размесват, без да се смесват - като олиото и водата. Господ е направил в една плът да има едно Съзнание /..."Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други Богове освен Мене, не им се кланай и не им служи"/ . И все пак най-добрият и Чист начин за получаване ефектите от хипнозата си остава Отвореното и Будно Съзнание съзерцаващо братовото си Съзнание "като през стъкло" отстрани, без да се намесва с никакви манипулации и мантри. С други думи добиване на информация чрез Съзерцанието от Горе и обяснението пред петте сетива с блага приказка или с не чак толкова блага приказка/според случая/ за вразумление на опърничавите. Защото точно петте сетива са вратите за влизане и излизане. Но едни "джвънкат" и ако им отворят влизат да си хортуват, други влизат без да "джвънкат" с "шперцови ключове" нощем, други влизат като "джвънкат" но под дрехата носят ятаган, други "джвънкат" мрънкащи за "милостиня" и си докарват над средната работна заплата с мрънкане. Варианти безброй има, но един е Верният вариант, другите са дуплики, реплики и прочие дубликати. Другото си е ..... това вече не го казаха във филмчето по National Geografic. А бе, фантазни вярвания, ако не е изживяно, направо си е фантастика от филмите за "Мумията" и "Междузвездни войни". Пък гръцките герои Одисей и бог Хипнос - трева да пасат с техните "фантазии" по островните премеждия. То и един така приказваше през младините ми .... "вярвайте ми.., имайте ми доверие..., дайте ми кошницата с доверие..." Но все пропускаше да каже, че трябваше да вярваме и и да имаме доверие на Бога вътре в нас , а не на него. Ми все не му достигаше времето да си довърши репликата човека. Пък после казваше ехее.. подир време ... "тоо..карма, който си я има, да си я чисти". Който ял-ял, който пил-пил, който чул-чул, който разбрал-разбрал. Нали трябваше по молба на Орлин да разкажем малко опит, кой какъвто има. За едни опита бил с дъх на бадеми, за други с дъх на карамел. Аз обаче обичам опит с дъх на "лаваца" и "кока-кола", но и с дъх на карамел не отказвам. Зависи от осезанията на петте рецептора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
princessa Добавено Септември 27, 2009 Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 (edited) Интересно случвало ли ви се е нещо ,срещу което възставате категорично,не го приемате ,живота да ви постави в ситуация да го изпитате лично.На мен ми се случваше , докато видях зависимостта между моето неприемане и случките .Тогава започнах да уважавам правото на всеки да бъде себе си и започнах да се уча аз също да бъда винаги себе си. Абсолютно!Това,което най-не харесвам ми идва на главата,а взема ли да казвам неща от рода на"аз ако бях..."винаги не става така.Тъй че се уча на умереност,толерантност и съпричастност,както и да се подтавям в ситуациоята на другия преди да се изкажа неподготвена.С една дума поумнявам Редактирано Септември 27, 2009 от princessa Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 27, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 27, 2009 Привет отново! Иване, радвам се, че отново общуваме - наистина и от сърце! Честно да ти кажа, колкото и да би ми се радвало егото да имам силата на подобен "силен" манипулатор, я нямам. Напротив, като работя понякога сам се хипнотизирам или пациентът ме хипнотизира. Което звучи смешно, но при мен са тази луна в риби е така . Е, ползвам го това собствено потъване, през което долавям и най-фините знаци, емоции и послания на пациента. Но, това за силния манипулатор: ще му се на егото ми, ама не би. Учил съм и уча хипноза от най-добрите в Б-я и честно да ти кажа, никой от тях не е седнал да манипулира, за да задоволява тийнейджърски его прищевки. До един са все супер сърцати и разтворени за духовното хора. И някак си вътрешно мъдри. Възможно е да има манипулатори, но ги има навсякъде - и в бизнеса и в политиката и във всяка една фирма. Точно при хипнотерапията няма никаво манипулиране, защото съзнанието на човека е по-будно отвсякъде а терапевтът само умело асистира стъпките на промяната му! Именно това бъркане на магията с хипнозата, както и собствените несъзнавани страхове са в основата за много заблуди около тази действена и много ключова психотерапевтична практика! За мамба чародейките - със сигурност ползват елементи на хипноза/ сугестия. Както и която и да е магия! Това обаче не приравнява хипнозата до магията. Това е все едно да кажеш: "Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини." Тоест преведено би било: "Магията си служи с хипноза. Следователно всяка хипноза е магия." Разбираш ли - това е логическа грешка в информационния процес, непозволено обръщане! Относно проникването на съзнанието навътре и известната загуба на чувствителността на тялото: това е феномен както на хипнозата, така и на медитацията. Аз съм го изпитвал за пръв път още преди много години, когато давах нощни караули в казармата в Нови Пазар и изпадах в едно много особено медитативно състояние, преплитане между съня и будноста. При това прав и в движение. А после и в медитацията. Това е пратяхара от аштанга йога. И е нещо много простичко, естествено, постижимо от всеки и нужно за насочване на ума навътре, зад сетивността на тялото. При това няма никака загуба на контрола. Съзнанието е будно, но просто е насочено навътре. Ако желае човекът, може веднага да се раздвижи. Аз примерно и от най-дълбокото състояние на мига мога да стана и се движа - просто защото се преливат нещата и се пренасят тези практики не само в специално време, но и в ежедневието след няколко години практика. И няма никаква философия кой знае каква в това, но е просто практика, тренинг. И не само че не е страшно, но е разширяване на съзнанието. Един пример за това оттегляне на сетивата навътре: току що приключих една 2.5 часова сесия с човек с панически атаки. Използвах техника от НЛП за десензитизация и рефрейминг със закотвяне в положителното състояние с телесна котва, което трансформира тревожността, разтваря я. В началото умишлено предизвиках телесни симптоми в човека, с което просто го хвърлих право в състоянието, от което принципно бяга. Позволих си го, защото вече сме имали няколко сесии и сме практикували новото отношение на приемане и "гмуркане" в страха, което го разтваря. Тоест предизвиках т.н. наводняване, един по-силен вариант на десензитизацията. Започнах малко с главата надолу. Човекът след това обаче потъна много дълбоко. След поредица от визуализации и закотвяния, сега той има дълбоко заложен в съзанието си начин за сублимиране. справяне със страха си. Тоест една ключова сесия от подобен род може да замени да речем три години психоанализа. Защот специално при паническите атаки далеч не винаги проблемът е именно в родителския стил, травми и т.н., а по-скоро е в собствената погрешна реакция на базово завишената тревожност. Завишена най-често по чисто биологични, генетични предиспозиции за това, повишена чувствителност на амигдалата и цялата нервна система. Рядко има и проблемно детство, травми и т.н. - тогава се включва аналитична и когнитивна работа. Тя е полезна. Но ключът е отново точно в хипнозата! Тя прониква в ядрото на проблема. Но - не ми се пише книга сега, а и може би не е разбираемо ако човек не е в тази материя, не знам. Поздрави и уважение: Орлин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.