Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Духовното его на търсещия


Лъчезарна

Recommended Posts

Всеки ходи по собствените си пътечи, в търсене на необходимото за Душата си израстване.

Доколко духовното его, спира хода на търсенето

... или е неделима част от шлифоването!

Редактирано от lokator
Линк към коментар
Share on other sites

Какво разбираш под „духовно его“?

Ако човек се мисли за много духовен, мъдър, знаещ, добродетелен и че това го прави нещо повече от останалите, то говорим за най-обикновено личностно его. Душата (висшето аз, индивидуалността) се самовъзприема винаги като част от цялото, без което собственото й съществуване е немислимо. Духовната гордост е част от въплътената личност.

Ако под „духовно его“ имаш предвид илюзията за аз, за отделност според будистката традиция например (доктрината за анатман), то нещата стават твъде сложни за коментиране. На практика това означава да направим сравнителен анализ между индуизма и будизма, защото това мисля, че е основната разлика между двете (разбира се привидна).

Линк към коментар
Share on other sites

То цяло ,цяло ,но имаме глава ,ръце крака то тялото ни е цяло ,но не е същото да си ръка или крак.С главата малко се въздържам да ги съпоставям.Не вярвам във вселената законите да са много по-различни.Може би Локатор имаше в предвид пътя за намиране на нашето място в цялото дали се възпрепятства от желанието ни да бъвем всички "главата" или нещо друго, без което човек не може да е жив.Най-добре той да уточни.

Линк към коментар
Share on other sites

През деветтесетте години, на Рила, се сблъсках със странна ситуация. Краят й бе в изречението "Индивидуализирай се, опознавайки се, и така можеш да се усетиш като част от цялото, което те е породило."

Личното его е във всяко ъгълче. Търсейки духовното, това его се откроява и е нужна откровеност към себе си и самовъзпитание за преодоляването му.

Самоопознаването избистря възприятията, води до вътрешно центриране и до синхронност в настоящето. Но с времето открих част от себе си, която автоматично превежда - това е така, това не е така, и тя няма нищо общо с личното его. Тази смущаваща част, привлича и плаши едновременно с безкомпромисността си.

Не се смятам за знаещ човек. Може би бъркам, когато казвам "Духовно его" :rolleyes:

Думата ми е за онази част от нас, която ни обособява, и която, така ми се струва, е отговорна за връщането ни към ИЗВОРА. Онази част, която в даден момент,изглежда, трябвада да се надрасне. Но преди да надраснем каквото и да е, нужно е опознаване.

Прилича ми на мълчаливо и самотно бягане... :3d_133:

Линк към коментар
Share on other sites

Ами това за опознаването и надрастването е закон във вселената. Формата на гъсеницата е необходима в началото на живота й, но тя трябва да бъде сменена с формата на пеперуда. По същия начин ние постоянно променяме представата за себе си. Егото също е форма – и низшето и висшето (душата). Когато една форма започне да ограничава развитието на човека, тя е необходимо да бъде сменена с нова, по-подходяща. Това е валидно навсякъде. Но замяната не трябва да е прибързана и ненавременна, защото новата форма ще се окаже все още недостатъчно развита и жизнеспособна. Например за да се освободим от личностния си егоизъм и от въплъщенията в груба земна обвивка не е достатъчно само желанието, но и развитие на надличностните ни качества и будхичното тяло (христовото съзнание) като техен носител, благодарение на което ще можем да водим пълноценен живот във висшите светове. Ще дойде ден, когато хората ще живеят в тези светове, както живеят на Земята. Ще дойде време, когато и тези светове ще започнат да ограничават човека и той ще стане способен да различи тяхното несъвършенство (нещо, което в момента дори няма как да си представим). И тогава погледът му ще се обърне към още по-високи хоризонти...

Линк към коментар
Share on other sites

Красиво казано Локатор

И може би доста плашешто ,когато онази част от теб каже това не е така,и не можеш да откриеш как се е стигнало до там.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Днес е денят на Любовта и Смирението,

на Саможертвата и Самоприемането.

Нека Божията Благодат докосне всяка Душа

и й даде вътрешна откровеност,

защото само тази Благодат може да донесе това.

А всички сме хора,

понякога неволно, понякога нарочно

нараняваме другите или сме просто изява на егото

(било то личностно или духовно)...

После или се извиняваме, или не се,

или с това сме дълбинно искрено, или не сме...

Но нека винаги намираме сила да дадем Любов и помощ,

блага дума за света и хората около нас,

защото всички сме Едно.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

През деветтесетте години, на Рила, се сблъсках със странна ситуация. Краят й бе в изречението "Индивидуализирай се, опознавайки се, и така можеш да се усетиш като част от цялото, което те е породило."

...

Самоопознаването избистря възприятията, води до вътрешно центриране и до синхронност в настоящето. Но с времето открих част от себе си, която автоматично превежда - това е така, това не е така, и тя няма нищо общо с личното его. Тази смущаваща част, привлича и плаши едновременно с безкомпромисността си.

...

Прилича ми на мълчаливо и самотно бягане... 3d_133.gif

Ами и аз от собствен опит мога да кажа нещо такова.

И .... само в началото е плашещо.

После дори помага - та нали различаването е важно и в процеса на (само)опознаване.

Линк към коментар
Share on other sites

През деветтесетте години, на Рила, се сблъсках със странна ситуация. Краят й бе в изречението "Индивидуализирай се, опознавайки се, и така можеш да се усетиш като част от цялото, което те е породило."

Личното его е във всяко ъгълче. Търсейки духовното, това его се откроява и е нужна откровеност към себе си и самовъзпитание за преодоляването му.

Самоопознаването избистря възприятията, води до вътрешно центриране и до синхронност в настоящето. Но с времето открих част от себе си, която автоматично превежда - това е така, това не е така, и тя няма нищо общо с личното его. Тази смущаваща част, привлича и плаши едновременно с безкомпромисността си.

Не се смятам за знаещ човек. Може би бъркам, когато казвам "Духовно его" rolleyes.gif

Думата ми е за онази част от нас, която ни обособява, и която, така ми се струва, е отговорна за връщането ни към ИЗВОРА. Онази част, която в даден момент,изглежда, трябвада да се надрасне. Но преди да надраснем каквото и да е, нужно е опознаване.

Прилича ми на мълчаливо и самотно бягане... 3d_133.gif

"Индивидуализирай се" или индивидуацията означава наистина да обединяваш. Да индивидуаклизираш означава да обединяваш различни части от себе си, които си противопоставял и да си оформяш като едно цяло. Да обединиш себе си и сянката си.

А това озназчава да обединиш себе си и света.

Ти го наричаш "духовно его", а теософите си го наричат его, истинското его.

То верно си работи и дава напътствия.

Кога духовното его може да е препятствие?

Когато се прилепиш към духовността и смяташ, че тя те поставя над другите хора. Когато подхранва гордостта.

А това вече те отделя от света и те поставя в конфронтация с него.

Да смяташ, че мнението ти е правилно, а съответното на другите не е и да се подгордяваш заради това или чувстваш отделен от тях, или чувстваш презрение, или досада, или нежелание да общуваш с тях, означава да си поставил духовното си его над света.

По едно време живота ми беше точно това :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 7 months later...

Един ден в миналото

човечеството е стигнало крайната точка

на стремежа към индивидуалност.

Тогава в пълнотата на тази земна лична индивидуализация

е било пресушено

старото наследствено благо на божественото ръководство

от праначалото на земната еволюция

и тогава отвъд на Изток се явява Световното Слово:

В началото бе Словото

и Словото бе у Бога

и словото бе Бог.

Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души:

Напълнете земната еволюция със смисъла на Земята!

- Сега самото Слово е преминало в земната аура

и е поето от духовната аура на Земята.

Рудолф Щайнер

Линк към коментар
Share on other sites

"Индивидуализирай се" или индивидуацията означава наистина да обединяваш. Да индивидуаклизираш означава да обединяваш различни части от себе си, които си противопоставял и да си оформяш като едно цяло. Да обединиш себе си и сянката си.

А това озназчава да обединиш себе си и света. :thumb down:

Учителят казва:

Когато у нас стане разделяне, изпитваме една неловкост.

Кога става разделяне?

– Когато се яви алчността,

т.е. чувството да владеем, да властваме, което се нарича индивидуализиране.

Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н.

Този процес е допустим в еволюцията на живота,

допустим е в природата,

но няма живот.

В космогонията това се нарича хаос.

Разделеното царство

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...