Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Превръщането на духовността в цел е опасно?


B__
 Share

Recommended Posts

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Как бихте коментирали?

Link to comment
Share on other sites

Ами има доста поле за размисъл, но така сякаш е извадено от контекста и не разбирам, какво е имал предвид.

Разбира се, духовната гордост, тщестлавието, за което и Учителя ни е предупредил си ги има и трябва да внимаваме. Духовност и познание се постигат в самия живот, той ни учи. Душите ни трупат опит и е добре да има вътрешен стремеж, но разбирания и цели много...:feel happy:

Edited by xameleona
Link to comment
Share on other sites

За мен духовността е цел. Но зависи кой какво разбира под „духовност“. Разните сидхи и други подобни „свръхестествени“ умения, не са показател за духовност, но много хора ги отъждествяват с духовността. Духовността е вътре в нас. Тя не е някакво постижение. Не е нещо, което получаваме, а което изявяваме, излъчваме от себе си.

Link to comment
Share on other sites

Можеш да вървиш в средата на пътя, ако познаваш левия и десния край.

Когато си опознал крайностите, движението по средата е разумност. Живеем в материята, във видимото, но другият свят, също живее около и в нас.

Един от законите на херметизма гласи - всичко е полярност. И нищо не може да живее и да бъде същност без своята противоположна страна.

Ако пребиваваш само в единия край, силно поляризиран, по закона на привличането ще се намериш точно в този край, от който си бягал. Ако търсенето по духовните ни пътеки, в даден момент, ни отдели от материята до такава степен, че да я игнорираме, то тя ще ни привлече с огромна скорост и ред събития ще ни връхлетят. Ние сме тук, за да работим и с нея. И благодарение на нея, имаме шанс да постигнем много за духовното си израстване. Същата логика може да се приложи и в обратния случай – прекалено вдълбаване в материята, ще предизвика също ред събития, които да те обърнат към духовното.

Но цялата ситуация е само една част от нашето движение при преражданията ни. Това е принципът на махалото. А има и други.

Важно е да усетиш в себе си Любовта и да я запазиш и приложиш, независимо дали работиш в материята или извън нея. Изявявайки Любовта в себе си, ще се центрираш. Тогава събитията няма да са така крайни. Но дори и да са крайни, можеш да се справиш чрез вътрешната си съсредоточеност. Любовта съхранява хармонията в теб, или поне динамичното равновесие.

Edited by lokator
Link to comment
Share on other sites

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Духовното търсене е съкровен вътрешен процес, с него не се парадира.

Но ако се появи вкопчване в духовни ценности, то това води до налагане на своите виждания на другите, критика, агресия, парадиране кой в коя школа е, кой колко знае, колко е по-прав и по-праведен от другите.

А това определено е по-скоро в категория духовно его, но не и в духовност.

Т.е. набляга се на всичко друго, но не и любов, мъдрост и хармония.

П.П.:

Уви, ако се огледаме наоколо ще видим много такива примери за "схватки" между различни групи, които иначе хрисимо проповядавт мир и любов (техните си).

Edited by Viki3
Link to comment
Share on other sites

Един цитат от "Диагностика на кармата - 4" от Лазарев:

"...Сега, през последните няколко години, вкопчването на цялото човечество в духовните ценности рязко нарасна. Затова да се превръщат в цел способностите, интелектът, принципите и целите, духовността и благородството стана много по-опасно, отколкото досега..."

Лазарев пише че когато "Духовните ценности" разбирани както в предишния цитат започнат да стават главен мотив на човека, те се озовават на първо място преди любовта към Бога и ближния.

Това води до агресивност и гняв дори към Бога в случаите когато преследванеето на тези цели е неуспешно. Това довежда до свръхкарма, болести, разпад на съдбата и др.

Важно е да усетиш в себе си Любовта и да я запазиш и приложиш, независимо дали работиш в материята или извън нея. Изявявайки Любовта в себе си ... Любовта съхранява хармонията в теб, или поне динамичното равновесие.

Това е напълно вярно. Любовта ни е мярката за неотклонение от пътя към Бога.

Link to comment
Share on other sites

Guest pavletA

Разбира се много точно и съвършено вярно е това като сентенция.Не може да е самоцел духовното, къде отива работата върху себе си, изправяне, еволюиране.Много е отговорно да го прилагаме това, което учим.Да внасяме хармония в отношенията си, да работим за собственото си его и да повдигаме околните , както и да учим уроците си чрез тях.Ние не сме вън от системата от условия, тоест работим не учейки теорията , а прилагайки духовното в различните му форми и многообразие.Което само по себе си е дълъг процес, изискващ да се посветиш на това.

Link to comment
Share on other sites

Тази беседа от Таня, мисля е точно по темата.

Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред. Три начина има, по които човек може да влезе в тесния път, т.е. в Божествения път. Първият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварите с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на определеното място. Видите ли този трен, не го бутайте да върви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете да го следвате, но, влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие.

Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините.

"Доброто съкровище" от томчето "Все що е писано"
Link to comment
Share on other sites

Нещо не го разбирам г-н Лазарев и поради тази причина явно не съм съгласна с този цитат (много ми е смътно какво разбира под духовни ценности в първото изречение и какво изрежда след това във второто blink.gif ). Освен това нещо не го виждам да е вкопчено, и то цялото човечество, в духовните ценности. По-скоро бих казала, че забелязвам един повишен интерес на хората към различните способности и "придобивки", в резултат на нечие духовно развитие. А понякога и в резултат на нечие псевдодуховно развитие.wink.gif

Предплагам, че затова Вальо умишлено е подчертал това:

Лазарев пише че когато "Духовните ценности" разбирани както в предишния цитат започнат да стават главен мотив на човека, те се озовават на първо място преди любовта към Бога и ближния.

Защото иначе, нима любовта към Бога и към ближния не спадат към духовните ценности?!

Бих казала какво аз считам за опасно в стремежа ни да станем по-духовни:

На първо място - неподбирането на средствата.

На второ място - поставянето на фиксирани срокове - до еди кога си ще постигна еди какво си.

На трето място - задаването на фиксирани постижения - да науча/мога/практикувам еди какво си.

Не знам на вас, но на мен такива неща ми звучат като едновремешните лозунги: "Петилетката за три години!" и "Повсеместната индустриализация - пирон в ковчега на капитализма!"biggrin.gif , които видяхме докъде ни докараха.

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

Под духовни ценности Лазарев разбира идеалите, прилепването към тях - което развива свръхочаквания и може да доведе дори до много по-разрушителни тенденции от прилепването към материалното. Например разните му там фанатизирани идеологии са идеален пример за прилепване към духовните ценности.

Ако някой тук брои любовта към Бога - като чувство, не като идеал, защото това са различни неща, значи или наистина не е чел Лазарев или не го разбира.

П.П. По принцип напоследък Лазарев не го кльопам, защото май съм го понадживяла.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Да Диана, такъв е смисъла.

И както казва и Азбуки, тук е и прилепването към идеите. Идеи като например "само ЦСКА", "българските жени са комерсиални" и т.н.

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Идеи като например "само ЦСКА", "българските мъже са патриархални" и т.н.

Тези идеи може да не а натоварени с никакви идеализации, а да са просто неутрално изражение на това, което човек вижда, без илюзии, че всички това "трябва" да виждат. Емоционалният заряд е важен, както на четящия, така и на пишещия и единствено това има отношение към прилепванията, а не формата.

Link to comment
Share on other sites

Според мен Н.С.Лазарев счита залепването за духовни ценности за опасна самоцел, защото това е вид заместителна реакция и се изражда в дяволизъм (негова терминология).

Как?

Човек има проблем, търси как да го реши, намира и се захласва по някакво духовно течение (все едно кое) и вече се чувства силен, праведен и убеден, че е "последна инстанция". ..

Такъв човек се изживява като месия и ... проблемите с околните започват...

Де факто, той става изкривена реклама на школата, към която принадлежи, защото иска самоотвержено и разпалено да поучава и "да вкара всички в правия път";

или пък гледа отвисоко и с пренебрежение, с горделивост към "заблудените и невежите".

Т.е. стигаме до прословутия и много болезнен, деликатен въпрос за духовното его.

Много хора след редовни практики и чистосърдечни молитви са имали и вдъхновения, и откровения, появявали са се интуиция, лечителски способности..

Но колко от тях са успяли да запазят благост и милост в сърцата си,

и в колко изведнъж са избуяли и гордост, и възвеличаване...

П.П.:

Лазарев е бил преди няколко години в България, имал е семинар и е казал, че българите са много сензитивни и много търсещи, но и много залепнали за духовното...

Ако някой е бил, моля да сподели инфо от "първа ръка".

Link to comment
Share on other sites

Ценна тема, интересни мнения и гледни точки.

От сегашното ми ниво на разбиране си мисля така:

Разни хора, разни нива на съзнания, разни нужди и крачки в Пътя.

Едни са трвърде прилепнали и трябва да се отлепят, да разширят мирогледа си....

Други са твърде отлепени и трябва да се научат какво е да се отдават само на една идея / практика / школа ...

Трети просто се возят в трена и където той ги заведе там отиват - нагоре, навътре, на широко, натясно - все е хубаво :)

Е, има и такива, които никога не са чували ни за път, ни за трен, а и да чуят, нито искат да знаят, нито ги интересува, просто са дълбоко заспали.

В такива случаи обаче се сещам за притчата за онзи християнски абат, който го попитали: какво да правим ако видим някой наш брат заспал по време на служба, да го събудим ли, да го разтърсим ли. Той отговорил: ако видя някой мой брат заспал по време на молитва, вземам главата му в скута си, за да може да му е по-удобно докато спи, та като се събуди да може да продължи със свежи сили напред.

Та в един по-широк план, всичко е на своето място.....

Link to comment
Share on other sites

В крайна сметка най-опасно е съмнението. По-добре е в стремежа си към духовно развитие да сгрешим, отколкото съмнявайки се дали постъпваме правилно да не предприемаме нищо. Духовното развитие не е разходка сред природата. Нужно е да се върви твърдо и решително в избраната посока. Дори и тя да не е съвсем вярна, пак ще придобием нещо и винаги можем да я коригираме. Тези обаче, които са сковани от неверие и съмнение, които нямат цел пред себе си, няма как да достигнат.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...