Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За смисъла на противоположностите


Recommended Posts

Отстрани и безпристрастно си е баш зрител, а не участник. Като запалянковците дето са големи футболисти пред телевизора така и мъдроста придобита от безпристрастно наблюдение. ...

Запалянковците не са отделени от случващото се на терена. Даже напротив – сериозно са затънали в него. Няма нищо по фалшиво от тяхната радост и нещастие, абсолютно ненужни и неоснователни. Къде е тук безпристрастността? Футболистите също са затънали в илюзията на играта, устремени към победа, преследващи я с всички сили, която реално няма да им донесе нищо. Или мислиш щастието, ако спечелят двубоя, и нещастието, ако го загубят, за нещо реално и ценно. Как може човек да се поставя в зависимост от илюзиите си и да твърди, че това е правилния път за развитието му?

Разбирам какво иска да каже ствн.

Ще се опитам да дам друг пример за Станимир. Можеш ли да се научиш да плуваш, без да влизаш във водата, а само като стоиш отстрани на брега и наблюдаваш как другите плуват или се учат да плуват? Колкото и да ти обясняват и показват движенията, дишането и т.н., не съм видяла научил се на сухо. Нужно е да се цопне човек, да глътне/да се позадави малко с вода и ... тогава. И като се задавиш, да, няма да разсъждаваш съвършено трезво и безпристрастно, а може дори да се паникьосаш, но иначе пък човек тъпче на място и не усвоява новото умение - в случая да плува.

Да стоят спокойно и безпристрастно на брега могат да си позволят само тези, които вече са перфектни плувци.

А тези, които стоят на брега, без да са преминали през обучението да плуват, но не влизат във водата под предлог, че няма нужда, че ако влязат във водата ще им се ограничи гледната точка (буквално и преносно), други ще се плацикат около тях, т.е ще мътят водата и ще им пречат (разбирай - че ще им се размъти ума, емоциите), а тук от брега много по-добре виждат и разбират как се плува, кой от учещите се да плуват къде греши, кой плува най-добре и т.н. са или мързеливи, или страхливи, или самозаблуждаващи се хора.

Последната категория е най-неспасяема; тези хора убедително и логично обясняват на себе си и на всички около тях, колко е глупаво да се влиза във водата и въобще да си губиш времето с разни дреболии като плуване, след като можеш да стоиш на брега и да мислиш за много по-съществени (възвишени) неща. И за съжаление в последната категория хора влизат предимно духовно ориентирани такива.

Link to comment
Share on other sites

Богините в повечето случаи имат по верен вкус за истините на живота ;)

Мерси ;)

Link to comment
Share on other sites

Успяхте тотално да изкарате мнението ми от първоначалния контекст. Жалко. Примерът с плувеца е верен, но няма никаква връзка с написаното от мен. Първоначално ставаше въпрос за изпитване на ревност, омраза, невъздържана радост и др. подобни, които пречат на човека да възприеме достоверно реалността.

Link to comment
Share on other sites

Станимир

Явно ти убягва връзката иначе си е тука и е очевидна.

Всички чувства които човек изпитва изтичат от дълбочината на истинската ни природа. Която е далеч по-изумителна от това което ума-цедка прецежда в блудкавата реалност на масовото ежедневие. Всичко което обикновения човек не проумява от христовото си съзнание автоматично се закопава под земята/заточение и образува т. нар. сянка, която е сбора от най-великите и славни аспекти. И те ни се явяват точно чрез толкова пречещите ти на съзерцаването тъмни и хаотични чувства. Да чрез съединяване, стопяване и интегриране с най-нежеланото силните се коронясват. Това е единствения начин да се възприеме тоталността/реалността. А какво наричат реалност наблюдаващите отстрани незнам :)

Link to comment
Share on other sites

Guest azbuki

Отстрани и безпристрастно си е баш зрител, а не участник. Като запалянковците дето са големи футболисти пред телевизора така и мъдроста придобита от безпристрастно наблюдение. ...

Запалянковците не са отделени от случващото се на терена. Даже напротив – сериозно са затънали в него. Няма нищо по фалшиво от тяхната радост и нещастие, абсолютно ненужни и неоснователни. Къде е тук безпристрастността? Футболистите също са затънали в илюзията на играта, устремени към победа, преследващи я с всички сили, която реално няма да им донесе нищо. Или мислиш щастието, ако спечелят двубоя, и нещастието, ако го загубят, за нещо реално и ценно. Как може човек да се поставя в зависимост от илюзиите си и да твърди, че това е правилния път за развитието му?

Разбирам какво иска да каже ствн.

Ще се опитам да дам друг пример за Станимир. Можеш ли да се научиш да плуваш, без да влизаш във водата, а само като стоиш отстрани на брега и наблюдаваш как другите плуват или се учат да плуват? Колкото и да ти обясняват и показват движенията, дишането и т.н., не съм видяла научил се на сухо. Нужно е да се цопне човек, да глътне/да се позадави малко с вода и ... тогава. И като се задавиш, да, няма да разсъждаваш съвършено трезво и безпристрастно, а може дори да се паникьосаш, но иначе пък човек тъпче на място и не усвоява новото умение - в случая да плува.

Да стоят спокойно и безпристрастно на брега могат да си позволят само тези, които вече са перфектни плувци.

А тези, които стоят на брега, без да са преминали през обучението да плуват, но не влизат във водата под предлог, че няма нужда, че ако влязат във водата ще им се ограничи гледната точка (буквално и преносно), други ще се плацикат около тях, т.е ще мътят водата и ще им пречат (разбирай - че ще им се размъти ума, емоциите), а тук от брега много по-добре виждат и разбират как се плува, кой от учещите се да плуват къде греши, кой плува най-добре и т.н. са или мързеливи, или страхливи, или самозаблуждаващи се хора.

Последната категория е най-неспасяема; тези хора убедително и логично обясняват на себе си и на всички около тях, колко е глупаво да се влиза във водата и въобще да си губиш времето с разни дреболии като плуване, след като можеш да стоиш на брега и да мислиш за много по-съществени (възвишени) неща. И за съжаление в последната категория хора влизат предимно духовно ориентирани такива.

И аз съм за опитностите, а не за безкрайните дискусии на теория. Затова и форумът ми е малко не-жив напоследък. Тук там има някакво размърдване.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Станимир

Явно ти убягва връзката иначе си е тука и е очевидна.

Всички чувства които човек изпитва изтичат от дълбочината на истинската ни природа. Която е далеч по-изумителна от това което ума-цедка прецежда в блудкавата реалност на масовото ежедневие. Всичко което обикновения човек не проумява от христовото си съзнание автоматично се закопава под земята/заточение и образува т. нар. сянка, която е сбора от най-великите и славни аспекти. И те ни се явяват точно чрез толкова пречещите ти на съзерцаването тъмни и хаотични чувства. Да чрез съединяване, стопяване и интегриране с най-нежеланото силните се коронясват. Това е единствения начин да се възприеме тоталността/реалността. А какво наричат реалност наблюдаващите отстрани незнам :)

Ти сериозно ли споделяш написаното? Не, не си мисли, че ме е страх от и че не мога да приема отрицателните емоции. Обаче това не означава да им придавам стойност, каквато те не притежават. Хаосът е антипод на Духа, т.е. може да се каже че изразява неговата липса. Колкото по хаотични са дадени мисли и емоции, толкова повече в тях липсва духовност.

п.п. Ако наистина споделяш това, което си написал в последния си пост, мисля, че по-нататъшната ни дискусия е излишна.

Link to comment
Share on other sites

Guest azbuki

Не, не си мисли, че ме е страх от и че не мога да приема отрицателните емоции. Обаче това не означава да им придавам стойност, каквато те не притежават. Хаосът е антипод на Духа, т.е. може да се каже че изразява неговата липса. Колкото по хаотични са дадени мисли и емоции, толкова повече в тях липсва духовност.

Напротив. Не мисля, че ги приемаш. Как може едната половина на Сътрворението да е антипод на Духа? Толкова си заключен в дуализма, че дискусията е наистина излишна. Каквото и да ти се подаде, ще го разрешиш като 010101.

П.П. Извинявам се, че се обадих, ма не се сдържах тоя път. Ша си трая в бъдеще.

Link to comment
Share on other sites

Не, не си мисли, че ме е страх от и че не мога да приема отрицателните емоции. Обаче това не означава да им придавам стойност, каквато те не притежават. Хаосът е антипод на Духа, т.е. може да се каже че изразява неговата липса. Колкото по хаотични са дадени мисли и емоции, толкова повече в тях липсва духовност.

Напротив. Не мисля, че ги приемаш. Как може едната половина на Сътрворението да е антипод на Духа? Толкова си заключен в дуализма, че дискусията е наистина излишна. Каквото и да ти се подаде, ще го разрешиш като 010101.

П.П. Извинявам се, че се обадих, ма не се сдържах тоя път. Ша си трая в бъдеще.

Щом казваш... Обаче самото разделяне на дуализъм и недуализъм, което правиш, е дуализъм. Всъщност другия полюс на Духа е Материята. Това е противоположността с която Духа има сродство и взаимодействието между двете води до творчество, а не до взаимно унищожение. Духът и материята дори и противоположни могат да съществуват (и съществуват) съвместно като резултатът от тяхното обединение е съзнанието. Обаче между реда и хаоса не може да има никакво сътрудничество. Едното винаги унищожава другото.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Хехе то станала интересна дискусия :)

Станимир

Според теб майтапя ли се??

А какво ли означават думи определящи духа като всеприсъстващ и вездесъщ - навсякаде същия? Може би във всички свещенни писания бог е забравил да вдъхнови да се добави "без хаоса обаче”.

Липсва духовност начи :)) Това което твоя вид духовни наричате "духовност" е точно пречката която истинските търсачи трябва да предоляват за да живеят реално в духа.

Link to comment
Share on other sites

Станимире съвземи се и не прецаквай потенциала си. Понякога надарени хора може да станат най-голямата пречка за себе си. Виж Донка колко е чистосърдечна (това не е, за да се дуе де :)

Link to comment
Share on other sites

Всички чувства които човек изпитва изтичат от дълбочината на истинската ни природа. Която е далеч по-изумителна от това което ума-цедка прецежда в блудкавата реалност на масовото ежедневие. Всичко което обикновения човек не проумява от христовото си съзнание автоматично се закопава под земята/заточение и образува т. нар. сянка, която е сбора от най-великите и славни аспекти. И те ни се явяват точно чрез толкова пречещите ти на съзерцаването тъмни и хаотични чувства. Да чрез съединяване, стопяване и интегриране с най-нежеланото силните се коронясват. Това е единствения начин да се възприеме тоталността/реалността. А какво наричат реалност наблюдаващите отстрани незнам :)

Много точно казано и дори човек прецежда и видоизменя чувствата и реално не вижда истинските си чувства, защото иска "да ги закопае"

Това е и идеята на модела на "несъзнавания личен морал" от Тук - Трите вида морал.

Станимир, ти каза

"Хаосът е антипод на Духа"

" Всъщност другия полюс на Духа е Материята. Това е противоположността с която Духа има сродство и взаимодействието между двете води до творчество, а не до взаимно унищожение. Духът и материята дори и противоположни могат да съществуват (и съществуват) съвместно като резултатът от тяхното обединение е съзнанието. Обаче между реда и хаоса не може да има никакво сътрудничество. Едното винаги унищожава другото. "

Ами да, ами да.

Според мен дискусията върху това идва от непълно описване на цялата картинка.

Духът е неизменен. Той не се променя. Което означава, че не е подвластен нито на хаоса нито на реда :) :) :) Все пак хаотични или в ред могат да бъдат само нещата, които се променят.

В Материята има хаос и ред, защото така материята натрупва опитност.

Би ли си представил как в една среда би се получило творчество, ако в нея има постоянен ред?!

Особено във физическата среда.

Ето имаме 1000 тухли подредени в паралелепипед. Идеален ред, всяка напасната на другата до микрон. Ред за Нобелова награда.

Искаме да построим стена. Стената всъщност пак представя идеален ред. Права и равна.

Обаче как може да построим стената?

Разваляме реда на подредените тухли, паралелипеда се нащърбва, всяка тухла се движи до мястото си в стената по произволна траектория, носена от майсторите.

В даден момент по време на творенето имаме нащърбен куп тухли, недовършена стена и произволен брой тухли, които висят някъде си във въздуха в ръцете на майсторите.

Това не е ред.

Излиза, че творенето се осъществява единствено чрез хаоса, а не чрез реда :)

А и не може да бъде иначе, защото всяко нещо във Вселената е подчинено на троичния архетип: създаване, развитие, умиране. След като е построена стената тя търпи своето развитие: уляга например - пак не е в ред и покой, боядистват я и т.н. и след това почва да умира.

Всяко нещо, което е в покой във Вселената просто не е от тази вселена. Всичко е движение, а и не може да бъде иначе след като всичко е вибрация.

Там където има движение и творене ред няма. Дори си мисля, че реда си е човешка заблуда във възприемането на нещата, които са на етап развитие.

И осъзнаването на това има огромна връзка с доволството :)

Защото да очакваш и изискваш "ред" там, където има хаос, носи само много стрес

Edited by БожидарЗим
Link to comment
Share on other sites

Ако човек се свързва с Бог заради благодатта, която ще получи... Всъщност аз виждам зависимост, не благодат. Какво практикуваш? Тантра?

Според Кабала човек е в сегашното положение, защото се отказал да получава повече светлина от Бог, т.е. да получава благодат.

Май не е само тантра :)

Link to comment
Share on other sites

Да, така е!

Мисля, че примерите и обясненията са достатъчни (и от едната страна, и от другата) - който иска и може да разбере, вече е разбрал; който не - може би животът ще ни постави в ситуации, които да ни помогнат за разбирането. Че то хаос, дуализъм и т.н. дал Господ в живота ни.

А ние премного изместихме темата.

Но пък се получи интересна и, надявам се, ползотворна дискусия.

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

Ако човек се свързва с Бог заради благодатта, която ще получи... Всъщност аз виждам зависимост, не благодат. Какво практикуваш? Тантра?

Според Кабала човек е в сегашното положение, защото се отказал да получава повече светлина от Бог, т.е. да получава благодат.

Май не е само тантра :)

Въпросът е, че мотивацията ни за търсенето на Бог, не трябва да е благодатта, която получаваме от него. В много случаи обаче мотивацията на търсещите е именно такава.

Link to comment
Share on other sites

Guest azbuki

Не, не си мисли, че ме е страх от и че не мога да приема отрицателните емоции. Обаче това не означава да им придавам стойност, каквато те не притежават. Хаосът е антипод на Духа, т.е. може да се каже че изразява неговата липса. Колкото по хаотични са дадени мисли и емоции, толкова повече в тях липсва духовност.

Напротив. Не мисля, че ги приемаш. Как може едната половина на Сътрворението да е антипод на Духа? Толкова си заключен в дуализма, че дискусията е наистина излишна. Каквото и да ти се подаде, ще го разрешиш като 010101.

П.П. Извинявам се, че се обадих, ма не се сдържах тоя път. Ша си трая в бъдеще.

Щом казваш... Обаче самото разделяне на дуализъм и недуализъм, което правиш, е дуализъм. Всъщност другия полюс на Духа е Материята. Това е противоположността с която Духа има сродство и взаимодействието между двете води до творчество, а не до взаимно унищожение. Духът и материята дори и противоположни могат да съществуват (и съществуват) съвместно като резултатът от тяхното обединение е съзнанието. Обаче между реда и хаоса не може да има никакво сътрудничество. Едното винаги унищожава другото.

Формалната логика няма да ти помогне. А останалото не ми се коментира. Ако излезеш за миг от дуалистичното възприятие, ще разбереш защо.

П.П. Или ще се напъна малко да кажа нещо. Дуализмът е част от нашия свят. Не може без противоположностите. Когато човек вижда противоположностите като взаимно изключващи се, тогава се казва, че мисли дуалистично. Когато излезе на нивото на Троицата, тогава той мисли като Творец. Творецът вижда и разпознава противоположностите - отгоре, но не е потънал в тях. Дори ако му се наложи да потъне в едната, не губи съзнание за нуждата от другата.

Изобщо не ми пречи твоят дуализъм, макар и да се отнасям към него, т.е. виждам го, защото без него няма да стигнеш до следващото стъпало. Това важи за всички и всичко.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Темата се получи малко объркана, защото първите мнения бяха изкарани от контекста в който бяха написани. Това, което някои хора не поискаха да разберат беше, че когато човек гледа на една ситуация отстрани, той всъщност прави това и по отношение на самия себе си. Т.е. човек наблюдава отстрани не само ситуацията, но и себе си. Казано е: познай себе си! Това не може да стане ако не погледнеш на себе си отстрани, а още повече ако съзнанието ти е затънало в някаква житейска ситуация.

Сега да се върна към противоположностите. Не знам доколко беше разбрано това, което писах за сродството на противоположностите. Но то поставя едно разграничение, което мисля за съществено. Нека да разгледаме двойката любов-омраза. Любовта е надличностна, омразата винаги е егоистична. Източникът им е различен. Любовта има за източник божествената същност в човека, докато омразата има за източник низшето его. Така виждаме, че тази двойка противоположности не са сродни. Нека разгледаме друга двойка противоположности: мекота и твърдост. Тук нещата са различни. Човек трябва да може да проявява и двете, като преобладаването на едното пред другото може да се определи като слабост. Те могат и трябва да бъдат съвместени.

По-късно мога да допълня написаното в последния абзац.

п.п. Azbuki, писнало ми е от хора, които си мислят, че са на следващото стъпало. Аз вече писах, че не отхвърлям отрицателните емоции, но след като ти от позицията си на Господ заяви, че се заблуждавам, кой съм аз, че да подлагам на съмнение боговдъхновеното ти мнение.

Edited by Станимир
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...