B__ Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Винаги съм разсъждавал над ползите от логическото мислене. Напоследък свалих напълно всички подозрения от него. Логическото мислене не е панацея, а просто средство. Не оръжията убиват хората, а хора убиват хората. Не логическото мислене е вредно, а някои начини за използването му.От времето, когато Прометей даде на човечеството мисленето, ние се опитваме да го усвоим. Да се научим да го използваме. Доколко успяваме е видно, доколко не успяваме е малко по-скрит процес. От една страна логическото мислене е много добро средство за проверка на интуицията и проблесналите в съзнанието ни решения. То е начинът да съществуваме във физическия свят. От друга страна всяко превръщане на средството в цел може понякога да измести фокуса на човешкия живот от живеене към създаване на умозаключения. Умозаключението или логическият извод представлява вземането на едно решение, избирането на един вариант. Дали да се качим на даден влак или да не се качим на влака. Имаме ли пари за две банички или нямаме пари за две банички. За такива бинарни ситуации логическото мислене е перфектно. Проверяваме табелката на влака и готово. Преброяваме стотинките и готово, решението е взето. Има обаче ситуации, които не бинарни и дори имат неизброим брой варианти от човешка гледна точка. Как например да определим истинските си цели в живота и истинските си желания. Всеки човек е отделна съдба. На планетата има няколко милиарда варианта на съществуване и начин на възприемане на живота. Трябва да избираме от милиарди варианти, а нямаме достатъчно информация дори и за себе си. Всеки се стреми да се самоопознае, но завършен процес ли е това. Особено, ако още не знам истинските си цели, задачи и желания в живота. Ето как се получава логическа оплетка. За да определим истинските си цели и желания, трябва да сме се опознали достатъчно добре. За да се опознаем достатъчно добре, трябва пък да знаем какви са истинските ни цели и желания. Човек се замисля как точно логическото мислене ще помогне тука. Избрали сме някакви цели в живота, определили сме истинските си желания и започваме да планираме и живеем според този списък. Заключили сме какви са нашите цели и желания. В буквален и преносен смисъл. Това заключване означава, че за нас въпроса за истинските цели, задачи и желания е решен, заключен и затворен. Последствията са, че за нас самите развитието на въпроса за целите и желанията е спряно. То е заключено. Като страничен ефект е възможно да се получи, че ние с това решение отказваме повече да се развиваме относно нашите цели и желания, т.е. отказваме да разиваме целите и желанията си. Така в случай на промяна на обстоятелствата около нас ние няма да ги променим. Получава се липса на гъвкавост. Да, прекрасно е, ако мислим, че може да променим нещата, ако възникнат съответните обстоятелства. Но в такъв случай можем и да не се заричаме, че това са наишите крайни и последни цели и желания. Можем да си кажем нещо друго. Логически изводи и заключение представляват нещо подобно на „трябва да се направи това, това и това и в резултат задължително трябва да се получи онова, онова и онова”. Иначе защо да го правим, ако протичоречи на логиката. Да, ама „онова, онова и онова” съвсем не е сигурно дали ще се получи и даже по-често се случва обратното. Да се поддадем на опиянението на сигурното заключение може да ни изправи пред евентуален стрес от неговата неефективност. Околната среда може да заяви високо и осезаемо, че има и други варианти, които заключението просто ги е заключило като излишни. Затова можем просто да си кажем, че сме избрали един вариант от тези, които виждаме и от безбройните, които не виждаме. Ще приложим този вариант, за да видим как ще се отрази на живота ни. Така можем спокойно и без особен стрес да изпробваме редица варианти, докато стигнем до подходящия. Така и търсенето на истинските цели и желание може би не означава да дефинираме и направим красив списък, а да изпробваме вариантите, които ни доближават до тях. Това е начин да вървим напред към истинските си цели и желания дори и без да сме ги дефинирали предварително. Колко забележителен е човешкият живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 (edited) Така е. Истинските цели и желания не се търсят нваън от нас, а са си още от раждането вътре в нас. Просто трябва да се научим да гледаме и виждаме навътре ... което също така умеем, но обществото успешно ни е отучило. П.П. На анкетата бих отговорила с трета опция - зависи от човека. Редактирано Юли 5, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ирина - Horus - Чебурашка Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 Заключват ли ни заключенията? ... или за истинските цели и желания. Ако заключенията ни заключват, то значи ни отключват.. приключенията Защото именно в действието откриваме истинските си цели и желания, а не в мисленето и предполагането им какви следва да бъдат. Смисълът на самия Път и изборът, който правим - са по-важни от самовнушението за полезността им, именно защото впоследствие се оказва, че целта е загубила смисъла си вече, когато я постигнем, а наученото по Пътя до нея - е много по-ценно, наред с всичките ни падания, охлузвания, сълзи и синини. И друго си мисля: че обикновено това, което човек нарича истина и приема за истина, за истинска цел или желание - често може да е просто временно схематизиране и оцветяване на нещата, колкото да придаде смисъл на Пътя си.. до момента, в който промени тази си човешка представа за истина, цел и желания. А пък, всичко което лаиците не приемат за истина и наричат "фантасмагории, мистификации и т.н." - всъщност не са никакви противоречия или чудо, а просто са в противоречие с техните представи за истина и това, което те знаят за нея п.п. БожиДаре, а мислил ли си дали лешоядът не е бил скъп на Прометей и всъщност Дар от Боговете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 5, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 [... п.п. БожиДаре, а мислил ли си дали лешоядът не е бил скъп на Прометей и всъщност Дар от Боговете Лешоядът май е точно ниския ментал. Този, който ни яде постоянно и ни човърка. Да, дар е от боговете, но нека не се храни с чернотто ми дробче Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 (edited) [... п.п. БожиДаре, а мислил ли си дали лешоядът не е бил скъп на Прометей и всъщност Дар от Боговете Лешоядът май е точно ниския ментал. Този, който ни яде постоянно и ни човърка. Да, дар е от боговете, но нека не се храни с чернотто ми дробче Впрочем малко встрани от темата - точно черният дроб е енергийно свързан с центъра на слънчевия сплит, който е и център на по-материалните желания,амбицията, изявата на "аза" в обществото... И точно в черния дроб на фино ниво се намира едно от 3те "духовни семена", чрез които човек отнася своя житейски опит в отвъдното. Май древните са поназнайвали повечко... Редактирано Юли 5, 2010 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 5, 2010 Доклад Share Добавено Юли 5, 2010 На какво казваме интуиция - на получените по необясним (ЗА НАС!!!) начин на знания/информация или по просто казано, не разсъждаваме (УЖ!), не използваме логиката, а изведнъж ни щуква нещо, ей така, без видима (ЗА НАС!!!) връзка, което се оказва вярно, на място, полезно ... Обаче всичко това не може да е основание за някакви "заключения" нито за, нито против логиката и интуицията. Представете си, че имахме възможност да прозираме във всичко, тогава това, което наричаме интуиция, нямаше да е интуиция, а логическа връзка на факти, които в момента просто са недостъпни за нас. Или по-скоро не за целите нас, а за съзнанието ни, докато друга част от нас (подсъзнание, надсъзнание - както искате го наречете) има достъп до тези факти, тази информация и ... от време на време и при някои хора по-често, при други по-рядко, вземе че изплува някое логично заключение, обаче базирано на тези недостъпни за съзнанието факти и ние хоп - "Яяяя, каква била гениална интуицията!"; също и "Долу на логическото мислене!". Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Юли 6, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 На какво казваме интуиция - на получените по необясним (ЗА НАС!!!) начин на знания/информация или по просто казано, не разсъждаваме (УЖ!), не използваме логиката, а изведнъж ни щуква нещо, ей така, без видима (ЗА НАС!!!) връзка, което се оказва вярно, на място, полезно ... Обаче всичко това не може да е основание за някакви "заключения" нито за, нито против логиката и интуицията. Представете си, че имахме възможност да прозираме във всичко, тогава това, което наричаме интуиция, нямаше да е интуиция, а логическа връзка на факти, които в момента просто са недостъпни за нас. Или по-скоро не за целите нас, а за съзнанието ни, докато друга част от нас (подсъзнание, надсъзнание - както искате го наречете) има достъп до тези факти, тази информация и ... от време на време и при някои хора по-често, при други по-рядко, вземе че изплува някое логично заключение, обаче базирано на тези недостъпни за съзнанието факти и ние хоп - "Яяяя, каква била гениална интуицията!"; също и "Долу на логическото мислене!". Ще изглежда логическа връзка на факти, защото ше виждаме по-добре проявленията на Вселенските закони. Сега ги виждаме откъслечно, прекуъснато и го наричаме интуиция Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 6, 2010 Доклад Share Добавено Юли 6, 2010 Вече споменах в една друга тема, че логиката, дори и да е правилна, работи само с определена начална информация, която осъзнаваме. Значи началната информация може да е непълна, а освен това може да е и погрешна. Способността ни за логическо мислене също може да не е на нужното ниво. Това са неща, които трябва да се имат предвид, когато правим заключенията си. Ако не отчетем възможностите за грешка и приемем направените заключения (аз предпочитам думата „изводи“) като нещо окончателно, безпогрешно и неподлежащо на развитие и разширяване, то наистина те „ще ни заключат“. Гъвкавата мисъл обаче правейки заключения не отхвърля нито една възможност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.