royalrife

Орлин Баев , попита -" Пък и т.н. персонаж Господ Бог и той не би да е безгрешен." royalrife, отговори - "моят Бог е безгрешен" Учителят, l АлександърТ.А., коментира - "И тръгват камикадзетата да убиват в името на техния си бог" Питам, кой от четиримата се явява камикадзе ? Интуицията ми подсказва, че първите трима нямат нищо общо. Четвъртият ми е голяма загадка, но допускам, че няма достатъчно смелост, но може и да греша.

Орлин Баев, вижда не само своите отрицателни черти, навици, поведенчески модели, но като определя Бог като участник в някаква художествена творба и на Него намира кусури. Първо, имаме точното указание от Учителя, че така наречените човешки слабости не са наши и имат дяволски произход и че не бива да си даваме рандеву с дявола, макар последния да се явява един от членовете на изпитната комисия. Рандевуто с Бог обаче е задължително. Не Бог като литературен герой, а Бог като Съвършена Велика Хармония. Сега някой може да попита откъде зная, че Бог е съвършен. Интуицията ми подсказва, че в случая не греша. Напълно и се доверявам и казвам, че моят Бог е безгрешен. С твоя грешен бог никога нама да си дам рандеву дори за това да ми дават цялото богатство на света.

Кое е по-лошо ? Питам, какво те ползва отговорът като ти си нагазил вече в тинята. Ама аз умея да различавам. Човече, ти си в тинята и твоето различаване не само няма да те измъкне, но даже ще влоши положението ти. Сега трябва да търсиш помощ от някой, който е извън тинята да ти подаде ръка да се измъкнеш от там. Аз познавам един такъв. И ти го знаеш. Чети и препрочитай беседите за да се ориентираш в ситуацията. Има изход, но той не е в осъждането на безразличието. Другаде е изходът.

Тези,които виждат се ползват от специален микроскоп, предоставен им от Божествената Мъдрост. Когато възстановят хармонията с Бога и на тези с вдлъбнатите очи може да се предостави подобен микроскоп, но не по-рано. Разполагам ли аз с този микроскоп, това е важният въпрос за мене.

След краха на диктатурата на пролетариата в България стана възможна срещата на много българи с Божественото Учение. 45 години диктаторите диктуваха атеизъм и поставяха на първо място по важност земните желания на хората и най-вече техните собствени земните желания. Няма да забравя киселата физиономия на политическия ни капитан на кораба, когато разбра, че пътува за последен път в ролята на пасажер или казано направо като ненужен на никого товар. Тогава българската хазна спечели значителни приходи от спестени заплати, а пък самите българи най-после разбраха какво неоценимо богатство е притежавало тяхното мило отечество- Божественото Учение. Вярно, мнозина не го признават още за Божествено Учение. Не трябва да им се сърдим в никакъв случай. На тяхно място и ние щяхме да мислим като тях. Тяхно право е да търсят допълнителни гледни точки. На мен самия ми стига водата от извора и си признавам най-чистосърдечно, че откакто се запознах с Божественото Учение вече не изпитвам ама и най-мапък интерес, хайде да си го кажа направо, вече не изпитвам никакъв интерес към водата от локвите.

Христос е във всички. Ще го пометнем или ще създадем условия да се роди в нашата душа. Не сме само ние дето луната още ни грее. Аз пък ви давам утешението, че всички тези философи, които някои наричат свои авторитети всички те накуп още се огряват от луната. Няма нито един от тях, който да се огрява вече от Слънцето и да може да каже като Учителя

Урсула е вещица, тези от Брюксел са бандити, а пък има и хора фанатици , понеже отхвърлят всичко което не са разбрали . Казвам, ето един човек с дълбоко "познание" изучавал религиознание изглежда не само в любителския му вид. Без да съм изучавал религиознание лесно мога да открия един втори важен аспект на хората набедени за фанатици. Това е тяхната разумност. Като отхвърлят всичко което не са разбрали те постъпват точно както стомасите им постъпват с храната, която постъпва в тях. Щом не могат да я разберат нещо, хайде навън, защото остане ли вътре съществува опастност за целия организъм да се отрови. Вие какво предпочитате да сте ? Човек фанатик, но със здрав духовен организъм или човек не фанатик, с религиозно познание, който не отхвърля с лека ръка всичко,което не разбира, даже напротив, задържа това нещо в себе си. За мене е лесно да избера първото и то не защото не уважавам религиознанието. Напротив много го уважавам даже, обаче здравето ми е по-скъпо. Вярвам, че ще ме разберете, но и да не се случи това, доброто ми отношение към вас ни най-малко може да пострада.

И като се освободи ще даде свобода на другите да упражняват тяхната си логика. Някой е прав в миналото, друг може да е прав в настоящето. Както казва Учителят всички ще бъдем прави в бъдещето.

Да предположим, че се намери някой, който се въодушеви от красивите мисли и чувства на Учителя и си каже -" Де тоя късмет да срещна душата на Учителя." А пък според мен работата не е до късмета. Като срещнеш своята душа ти си срещнал вече и душата на Учителя. Обаче за да се състои тази незабравима среща е необходимо знание, но не обикновено знание, а Божествено знание. Тънкостта е да знае човек как да отсее зърното от плявата. И тука на помощ на човека идва интуицията, едно прекрасно Божествено качество.

"Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш ти моята душа, тя ще бъде светла, като слънцето, и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове! А сега, като срещнеш някой човек с потури, бели гащи и калпак, казваш, срещнал си „Учителя“. И това било философия: срещнал си „Учителя“. Учителят е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор, и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е животът, който изтича от Бога!“"Още по-блажени са!

Няма ли да се спънеш като държиш в ума си мислите на двама или повече учители и да сравняваш коя мисъл е по-права? Като имаш пред себе си различни гледни точки, твоята гледна точка в коя от тях се вписва? Ние нямаме очи да видим,че във всяко учение с претенцията да е духовно има поне един червей. Учителят обаче като Божи пратеник има очите да види опасността затова и ни предупреждава, че който иска да бъде здрав е благоразумно за него да спре да се храни със заразени от червеи плодове. Не вярвайте на приказките, че всичко е едно и също. Човек говори по един начин, а пък изворът както и да говори няма да говори като човека. Сега ще ме питате кой е извора?

Банални и небанални бойни сцени, банални и небанални езотерични послания с нюанси и без нюанси. Целият тоя буламач, забележете не някакъв си козар като мен, а Самият Всемиров Учител нарича забавления за хората на света. Отнемат ли се забавленията им животът им ще изгуби смисъл. А пък аз казвам, че тия хора извеждат на паша нисшите си желания. Прави са да ги извеждат на паша, защото останат ли в обора могат да направят какви ли не поразии.