royalrife

„Какъв си будала! Я си върви по пътя!“ ,„Глупав човек си ти!“,„Глупав си ти!“ Умни, интелигентни хора, не им трябва знание как да се предпазват от злото, едното съмнение им стига, а пък както виждаме, единият камък паднал и го смазал, другият мостът пада и той отива във водата и не знаем дали е успял да се спаси, но третият вече се удавя. На глупавия в случая измоленото знание помогнало да се избави от злото. Поука, вярата спасява, а съмнението води в най-добрия случай във водата.

Липсата на отговор на поставения въпрос, а именно съмнява ли се съмяващият се в своите собствени прозрения и утверждения не се дължи на някаква неправилна формулировка. Без никакво съмнение причината да няма отговор на този въпрос не е външна. Другаде се крие причината. Няма да кажа къде, но не защото не зная. Съмняващият се няма нужда от готови отговори, в които да продължи да се съмнява. Малко ли са му другите съмнения за да се прибавят и нови такива?

Не е било, няма и не ще има случай. Харесват ли ни или не такива са правилата в една Божествена школа. Който нарушава правилата сам се изключва от школата. 2000 години още, казва Учителят има да зреят дебелите глави на българите за да дойдат до положение да разбират отчасти какво им се говори. Надеждата сега е, че главите на украинците, сред който народ Учителят днес пребивава някъде към Карпатите са по-малко дебели от българските за да може Божествената школа на Земята да не се затрие поради липса на ученици.

Съмняващия се търсач на Истината за да е и той последователен и разбираем наравно със света задължително е да отговори на въпроса той съмнява ли се в това свое прозрение за света или го приема без всякакви забележки? В случая без най-малко съмнение може да се каже, че идеята за някакви удобства е идея за инвалиди.

Чудно е защо един интелигентен съмняващ се човек е оставил на животинското в него да го контролира и да му налага своите си правила, а именно спокойно да се съмнява или пък неспокойно да се съмнява според случая. Интелигентска му работа. Радостното е, че невежите и светиите поне са далече от животинското, защото то както е тръгнало в скоро време има опастност на земята да останат само едни съмняващи се интелигенти.

919. Закхей - Неделна беседа, 26 ноември 1916 г.

Учителят казва, че спорът е достояние на съществата на тъмнината. Нямам никакво намерение да оспорвам това, че съмняващите се са интелигентни хора, обаче се чудя кое е това нещо в тяхната интелигентност, което им пречи да отговорят на елементарни въпроси като тези дали се съмняват в правотата на собствените си твърдения или не се съмняват и ако не се съмняват спокойно или неспокойно не се съмняват. Тука няма различни вълни, няма Има само конкректни въпроси, на които един интелигентен човек не би трябвало да се затруднява да отговори. Така мисля.

Питам автора на това твърдение, но да каже точно,без заобикалки, той самият съмнява ли се в правотата на това свое твърдение или не се съмнява в правотата му? Ако не се съмнява, спокойно или неспокойно не се съмнява. Ако спокойно не се съмнява, тогава в коя категория следва да го причислим него, автора на това трърдение, към категорията на светиите или към тази на невежите? За мен разбира се е напълно ясно, че е много далече от светиите, но е интересно да научим от самия него той как се вижда.

Не им достига светлина та затова прибягват до съмнението. Такива Бог не разпознава. Щом се съмняват, значи нямат вътрешен мир. Ако съмняващите се искат да са последователни в съмнението си задължително ще им се наложи да се усъмнят и в ползата от съмнението. Ето това може да им помогне в случая

Съмнява се този , който няма светлина да вижда. Ако има светлина да вижда защо му е да се съмнява? Следователно в живот в светлина, т.е. в истинския живот съмнението не носи никакво добро. Не само това, но съмнението връща в живота на тъмнината. Който върви от светлина към тъмнина може ли да се нарече човек?

КОЙ РЪКОВОДИ СВЕТА

Учителят казва, че 2000 години трябва да мият един Учител. Обаче от Него също знаем, че днес Той живее в Киевская Русь към Карпатите. Значи има нещо важно да се случи в близко време, което налага присъствието Му на Земята.

Личността е дреха, която се носи, от време на време се изпира, доброволно или принудително според случая или се оставя за известно време в гардероба докато се появи подходяш случай да се използва отново.

Най-добрият терапевт за душата, който познавам е Божественото Учение. Думите, опаковката са на Учителя, но съдържанието е от Господа. Дори човек да няма в сегашното си състояние на съзнанието разположение да чете беседите самото присъствие на Божието слово в библиотеката му, например на Неделните беседи от том 1 до том 7 ще пази дома от външни нечисти влияния. Не е тайна, че нечестивите духове се плашат от светлината.