vorfax

Българите не са учили за тази работа, затова и очакванията им не са за реализация в тази сфера. Аз обаче съм я работил и то с висшо образование вече и мога да кажа, че моята производителност беше 5-кратно по-висока от тази на ром. Освен това не лъгах, не крах и не мамих никого на работното си място, по което още се различавахме. За рационализиране на работа и за качество, и дума не може да става за сравнение. Видиш ли млади мургави работници с шкембета, това трябва да ти подскаже точно колко са работливи.
Чистачките по улиците пък дали имат и един час работа дневно, съмнявам се. Добре, че има работа изискваща цапане, че да остане ниша в която циганите да се реализират...

Моя опит показва, че няма смисъл от подобряване на правила, а от подобряване на потребителите.

ПП: Леля си знае работата

Правилно. Как да заемат длъжност за която не им стига квалификацията да кандидатстват за нея? Нали това е интеграцията - да дадем равни условия за развитие, безплатно образование, за да може който иска да може. Ама като не иска, "насила хубост не става" е казал народа.

В мрежата на български език има много форуми с най-различни правила на модериране и също така с пълна свобода на разговорите. Преди няколко години допускането на теми и мнения, каквито вече се смятат за неприемливи за този форум, едва не доведе до превръщането му в плювалник и кошче за душевните отпадъци на единични потребители.

Но да мина на конкретния случай, който събуди тази тема, защото е твърде показателен за разбиранията и действията на екипа. В една от темите се беше включил новорегистриран участник, който успя, докато да го "засекат" модераторите, да наплюе с груби цинични изрази друг участник, споделил свой проблем. Възмутен от поведението му, друг постоянн и уважаван участник, се изкуши да го "слага на мястото му и да го лекува", за съжаление използвайки средствата на нарушителя. Ето това би се получило във форума ни, ако няма модерация - словесни дуели, плюене и издребняване до одумване и въобще да ви описвам ли картинката в доста други нашенски форуми??? Модерирайки подобни потребители и мнения, ние с любов ги освобождаваме от изкушението да си навлекат карма точно при нас. Ако напират да го направят все пак - нека отидат в някой друг форум.

Почти всички не-случайни наши потребители влизат в нашия форум , настроени за едно светло и чисто място. Нашата работа е да държим това място отворено за всеки, който идва със светли и чисти мисли и чувства, който идва, за да намери приятели и съмишленици, да сподели и да се учи... За тези, които искат да изплюят личните си отпадъци и да се насладят на словесни схватки и пиперлии престрелки - има огромно разнообразие от други форуми, които предлагат тази възможност. Ние сме се специализирали в светлите и чистите....

В същото време е повече от ясно, че модератор не е професия и постоянно занимание. Ето например, аз самата имах сериозни професионални задачки днес и едва сега прочетох този разговор. Естествено, че не винаги успяваме да реагираме навреме, или да пишем на всеки и за всяко нещо. Но моята лична преценка за работата на форума и екипа досега е, че успяваме да поддържаме хармонично равновесие между свободата на пишещите да изразяват личното си мнение и свободата на четящите тук да отварят теми и постове, които ще бъдат полезни и интересни за тях. Имало е и ще има дребни недоразумения или неразбирателства между потребители и модератори, но без тях би било изкуствено спокойно. И да - опитваме се всички заедно да следваме и прилагаме това, на което ни учи патронът на нашия сайт - Учителя Петър Дънов. Щом досега ни е оставил да се развиваме, значи сигурно сме на прав път.
И от този пост искам да благодаря от цялото си сърце на всички приятели от екипа на сайта, на всички потребители, който правят форума такъв, какъвто е, на всички читатели и почитатели на форума, които макар и невидими за нас, внасят своята светлина и топлина. Благодаря ви, приятели!

Слушай Донка, ако се модерираш....упс, ако се кандидатираш за политик, да знаеш, че ще те подкрепя.

Имаш нужния изказ, а пък знам, че наистина го правиш с любов :)

Ми те се изхранват с правенето на деца... залъка от устата им искаш да вземеш... Тъжното е, че заради циганите детските помощи са такива жалки, сравнено с други страни. Просто няма как един работещ човек с данъци да изхрани толкова челяд. Ако с магическа пръчица от утре няма цигани в България, детските и социалните помощи ще скочат поне 2-3 пъти и дори от данъците ще останат излишъци... Трудно е да сме хора...

Ми те се изхранват с правенето на деца... залъка от устата им искаш да вземеш... Тъжното е, че заради циганите детските помощи са такива жалки, сравнено с други страни. Просто няма как един работещ човек с данъци да изхрани толкова челяд. Ако с магическа пръчица от утре няма цигани в България, детските и социалните помощи ще скочат поне 2-3 пъти и дори от данъците ще останат излишъци... Трудно е да сме хора...

до оргазъм

Аз съм против такова алтернативно образование. Това да си сам вкъщи и да ти виси някой на главата до теб или от монитор, единствено носи негативи със себе си. Такава изолация от връстници и среда от възрастни ще преобърне цялата им ценностна система. Нищо чудно, че гледат като извънземни и на всичко отговарят с "да".

Примера пък, че на Джон Траволта и Мисията Невъзможна децата не ходели на училище не доказва нищо. Показва, че са заплашвани с отвличания, агресивно или маниакално поведение спрямо тях, което ги принуждава да бъдат под домашен арест. Децата на гореспоменатите не са затворени вкъщи защото те са го пожелали.
В България е факт самостоятелната форма на обучение при която учениците не посещават редовни занятия, а нищо ново не е родителите ти да те изпитват или да ти помагат.
Обаче абсурдно е всички родители:
- да имат времето да си учат децата;
- да имат желанието да си учат децата;
- да се сравняват и на 1/100 от професионален учител и на 1/1000 от 30-на професионални учителя, колкото предмета примерно имат за етапа;

Съжалявам ги тези деца, жертва на експеримент на родителите си и лишени от средата на връстниците се. Както казва едно дете, вкъщи гадже не можеш да си хванеш. А това, което едно момиче на училище нарече "лудница" му се казва "живот", "среда" и "ежедневна реалност". Става малко като Буда, който в двореца си не е виждал страдание и старост и като излязал да се разходи и целият му свят се срутил. А ако носенето на пижама е критерий за това да не напускаш дома си...
Като преимущество се изтъкна, че почвали да учат когато се наспят, когато са на кеф и т.н. Това е супер неприемлив режим, който не им позволява да изградят трудови навици и воля за работоспособност. Като почнат работа никой няма да ги пита дали им се работи точно сега или сега им се гледало телевизия, пък после им се ядяло.
Никой не се съмнява, че вкъщи може да бъде отгледан в саксия един зубрач. Въпроса е на каква цена?

За енциклопедичното познание един голям мозък - преподавател по Психология, етика, културология и от тая мая - ни (на класа) заяви, че то е посредствено и служи за заблуда в интелект. Тя ни обясни, че енциклопедичното познание е такова, което може да те направи да изглеждаш умен, но на практика не съдържа дълбоки познания и от там разбиране, камо ли правене на изводи.
Доколкото тесния специалист, той също е минал всичкология в училище и след него, така че неговата специализация в никакъв случай не му пречи да бъде откривател. Още повече междупредметните връзки за залегнали във всяка наука и е немислимо да бъдеш специалист в нещо, без да знаеш нищо друго. Като да си хирург, но да не знаеш нищо за настинката или човешкият скелет.
Проблема на човека не е специализацията, а това да открие в какво иска да се специализира. Ако можеше 7-годишните деца да запазваха мечтите си да бъдат космонавти или шофьори на боклуджийски камиони, света щеше да е едно по-добро място. За съжаление живота ни минава в лутане, колебаене и търсене. Аз съм майстор в няколко професии и какво от това? Да не ми плащат повече или някой да ме уважава повече? Не, просто съм се мъчил няколко пъти повече отколкото трябва. Вместо да съм добър в сфери в които нямам интереси и в които не работя, логично е да си помисля, ако за настоящата бях започнал шлифоването си по-отрано, докъде щях да стигна. Със сигурност по-надалеч. Има толкова много за учене и толкова малко време за да бъде научено. Моето лично мнение е, че училището има две цели - да социализира и да тренира мозъка, с други думи да поумнеем, да се научим да учим, да мислим. Дали на 40 години ще помниш формулите за пермутация и вариация е абсолютно заблудена представа, че е критерий пълноценно ли ти е било образованието. Мозъкът оперира с малко RАМ, колкото по-бързо се трие, толкова по-бързо ще се усвоява нова информация. Хубаво звучи да помниш всичко, но освен, че е невъзможно е и излишно. Стига да бъдеш добър в това с което се занимаваш. Един български филм почваше със свалка на един мъж, който пишеше в сайт за запознанства нещо от рода: Не знам нищо за външната политика на Ангола. Хубаво е да си го признаем, отколкото да трупаме парчета от различни мозайки, въобразявайки си, че нещо градим.

Vorfax, на мен ми е ясно какво питаш и какъв род инфо искаш. Аз съм убедена, че овластяването на хора с капацитет и морални принципи е най-доброто за всяка държава. Както виждаш, реалността е друга. И като не става отгоре-надолу, става по обратния път. Лошото е, че при ескалирало напрежение и увличане на масите, не се работи пунктуално и конструктивно, със съблюдаване на стотичите елементи на държавния организам, от които и най-свободните имаме нужда.
Към днешна дата според мен решението е едно - обединяване на събудените граждани в сдружение. След това, с механизмите, предвидени от нормативната уредба, може да се предявяват искания, да се внасят подписки, както и да се инициира референдум. Ако не работят законовите методи, ще се излезе отново и на Орлов мост, а може и границите да се блокират по гръцкия модел. Но е важно да се представят ясни, професионални и аргументирани искания. Аз не мога да разбера защо разни организации продължават да пишат отворени писма например. Плеснал го на сайта, адресирал го до Премиера и...толкова. Има разлика между мрънкане, искане и изискване. За последното се иска акъл, липса на шубе и организация.
Много ни влачи инерцията. България е парламентарна република - избираме народно събрание и кабинет за 4 години. А какъв е механизма народа да "уволни" "народните представители" за несправяне например след 2 години? Няма такъв, освен бунтове и революции, което е смешно. Но по-смешна е нашта тъпота и инертност. Дори да си доволен, трябва да знаеш, че имаш опция за разтрогване по искане на мнозинството.
А когато говорим за гражданско общество, не приемам съвети за положително мислене - те са за лична, не за обществена употреба. Има онкоболни без лекарства, има пенсионери с по-малко от 150лв доход, фекални води се изливат в Черно море и т.н.

Какво значи "да се увеличи светлината"? Ако аз извърша една добра постъпка, с това увеличавам ли доброто в светта? Да, увеличавам проявеното добро. Но самото добро е нещо безкрайно. Аз не мога нито да го увелича, нито да го намаля, а единствено да го проявя чрез действията и мислите си. Възможности съществуват и в двете посоки: както да проявя доброто, така и да проявя злото. Често действията ни проявяват и двете, къде поради невежество, къде умишлено. А иначе всяко действие предизвиква съответните последтвия, вкл. и известно противодействие. Мрак, зло, хаос не са синоними, въпреки че разглеждани като символи в известен смисъл се припокриват.

Съставянето на енциклопедии от Античността чак до наше време се смята за престижно занятие. По степента на неговото развитие съдим за зрелостта на книготворчеството в отделните страни през различни епохи. Същевременно то е показател и за върховите постижения на науката и обобщен израз на възможността да се систематизира и излага в сбита форма, пределно лаконично и концентрирано масивът от натрупани знания.

Енциклопедичната традиция в света ни отвежда към древността в Египет, Китай, Гърция и Рим. Съчинението “Наука” на Марк Теренций Варон (ІІ-І в. пр. н. е.) се смята за една от първите енциклопедии. Към тях принадлежат и 37-те книги “Естествена история” на Гай Плиний Стари (І в. пр. н. е.).

През Средновековието в Западна Европа се съставят множество систематични енциклопедии, наричани “огледала”, “обзори”, “компендиуми”, т. е. - съкратени изложения. Сред тези трудове ще откроим “Голямото огледало” (1260) на доминиканския монах Винсент дьо Бове.

Блестящи страници в историята на енциклопедичното дело вписва осемнадесетото столетие, векът на Просвещението във Франция. “Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” в 35 тома, излезли през 1751-1780 г. под ръководството на Дени Дидро и Жан Льорон д ’Аламбер, бележи началото на нов етап в развитието на престижния жанр. Авторитетът на систематизираното знание блестящо защитават “Британската енциклопедия”, започнала да излиза през 1768 г., немският “Енциклопедичен речник”, известен под названието “Брокхауз”, чието начало е поставено през 1808-1811 г., “Големият универсален речник на ХІХ в.” (т. 1-15, 1866-1874), издаден от Пиер Ларус, и др.

В контекста на световното развитие енциклопедичната традиция у нас има сравнително скромни постижения поради ред исторически обстоятелства, но тя съществува и оплодотворява днешното българско книгоиздаване.

Интересът към систематизираното, енциклопедично по характер знание у нас се поражда по времето на цар Симеон I (864-927). Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи съответно от 1073 и 1076 г. Tе са “забележителни паметници на старобългарското енциклопедично знание”. Енциклопедичен характер има и сборникът “Златоструй”, съставен с непосредственото участие на цар Симеон. Климентина Иванова причислява към типа енциклопедии и “Шестоднев” на Йоан Екзарх (ІХ-Х в.), и сборника с мисли на Исидор Пелусиот, и т. нар. сборник “Пчела” в неговата ранна редакция.

В условията на турското владичество енциклопедичното творчество у нас заглъхва за дълги векове. В последните десетилетия на игото националният културно-просветен подем през Възраждането възвръща интереса към систематизираното знание.

"Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (1824), известен повече като “Рибен буквар”, не само въплъщава принципите на тогавашното модерно светско образование, но и представлява енциклопедично по характер съчинение. То загатва за мислителя философ и енциклопедист на ХІХ в., изложил своите виждания за устройството на света в грандиозния замисъл на 8-томната “Панепистемия” (“Всенаука”), отпечатана на френски език през 1861-1870 г.

Малка енциклопедия в 6 части, превод от гръцки език, е учебникът “Славеноболгарское детеводство за малките деца” (1835), съставен от Неофит Хилендарски –Базвели и Емануил Васкидович.

Енциклопедични откъм тематичен обхват и съдържание са първото българско периодично издание – “Любословие или периодическо повсемесячно списание” (1842, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов, и “Летоструй или домашен календар” (1869-1876), издаван от книжарницата на Христо Г. Данов.

Натрупванията през последните десетилетия на Българското възраждане след Освобождението изкристализират в енциклопедични трудове в същинския смисъл на понятието. За първа българска енциклопедия с универсален характер се приема “Енциклопедически речник” от Лука Иванов Касъров в 3 части (І – 1899 г., ІІ -1905 г., ІІІ – 1907 г.), издаден от Драган Василев Манчов.

Следващата голяма и успешна крачка в енциклопедичното дело у нас е направена през 1936 г., когато книгоиздателството на Стоян Атанасов отпечатва еднотомната “Българска енциклопедия ”, съставена от братята Никола и Иван Георгиеви Данчови – синове на изтъкнатия възрожденски художник и революционер Георги Данчов Зографина. Върху 1720 страници са поместени около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, биографии на български и чуждестранни обществени, политически и културни дейци, описания на селища и пр. Тази универсална по характер българска енциклопедия е богато илюстрирана с рисувани портрети, картини и други изображения.

През 1955 г. към БАН е създаден специализираният център “Българска енциклопедия”, който има задачата да подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични справочници, както и друга енциклопедична литература у нас. Негово дело е “Кратка българска енциклопедия” в 5 тома (1963-1969) в тираж 62 000 екз. Универсална по характер, тя съдържа около 27 000 статии от всички области на знанието и множество черно-бели и цветни илюстрации. В подготвянето й участват около 1500 учени и специалисти. С други думи – поставя се началото на нова тенденция: енциклопедиите да се изработват от многочислени творчески колективи.

Специализираният център реализира и еднотомната “Енциклопедия А – Я” (1974), предназначена за широка читателска аудитория. Тираж – 75 000 екз. Съдържа над 21 000 статии и богат илюстративен материал – черно-бял и цветен.

Най-представителната и най-пълна обща енциклопедия, посветена на нашето отечество, е 7-томната “Енциклопедия България” (1978-1997). Също е изработена от центъра “Българска енциклопедия” при БАН. Главен редактор – авторитетният български учен акад. Владимир Георгиев. Тираж – 55 000 екз. Посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава, като “първо и единствено по рода си издание с общонационален характер, енциклопедията обхваща всичко значително за България – природа, история, икономика, култура, наука” (9). В нея са поместени около 20 000 статии и над 10 000 черно-бели и цветни илюстрации и карти.

http://www.lib.bg/dokladi2003/p_parijkov.htm

Ако става дума за въпрос изискваш разсъждение, а не въпрос изискващ конкретно знание – не. Например непросветения може да знае кой е получил нобеловата награда за мир през миналата година, а непросветения да не го знае, но това е просто запомняне на информация, нямаща нищо общо с просветлението. Но ако въпросът изисква някакви умствени качества като различаване, проницателност и др., то няма как непросветеният да е по-прав.

Бе то и секс може да се прави без компания, ама не е хубаво. С това домашно образование е нужно покриване на англоезични изпити и после кандидатстване като чуждестранен студент в собствената ти държава. Това ми напомня казармата, където може да бъде открито по-трудно решение и от най-нелогичното. След като родителите на тези дечица без вот решават, че могат да избират кой ще ги учи, вероятна следваща стъпка е с кого да се оженят, кой да им е хазяин, шеф и бакалин. Как точно това не е комунизъм, който иначе бащата недолюбваше, не знам...

Да разбирам, че Попай моряка е наркотично зависим към плацебо, а калций усвояваме чрез чешмяната вода?

Аз съм против такова алтернативно образование. Това да си сам вкъщи и да ти виси някой на главата до теб или от монитор, единствено носи негативи със себе си. Такава изолация от връстници и среда от възрастни ще преобърне цялата им ценностна система. Нищо чудно, че гледат като извънземни и на всичко отговарят с "да".

Примера пък, че на Джон Траволта и Мисията Невъзможна децата не ходели на училище не доказва нищо. Показва, че са заплашвани с отвличания, агресивно или маниакално поведение спрямо тях, което ги принуждава да бъдат под домашен арест. Децата на гореспоменатите не са затворени вкъщи защото те са го пожелали.
В България е факт самостоятелната форма на обучение при която учениците не посещават редовни занятия, а нищо ново не е родителите ти да те изпитват или да ти помагат.
Обаче абсурдно е всички родители:
- да имат времето да си учат децата;
- да имат желанието да си учат децата;
- да се сравняват и на 1/100 от професионален учител и на 1/1000 от 30-на професионални учителя, колкото предмета примерно имат за етапа;

Съжалявам ги тези деца, жертва на експеримент на родителите си и лишени от средата на връстниците се. Както казва едно дете, вкъщи гадже не можеш да си хванеш. А това, което едно момиче на училище нарече "лудница" му се казва "живот", "среда" и "ежедневна реалност". Става малко като Буда, който в двореца си не е виждал страдание и старост и като излязал да се разходи и целият му свят се срутил. А ако носенето на пижама е критерий за това да не напускаш дома си...
Като преимущество се изтъкна, че почвали да учат когато се наспят, когато са на кеф и т.н. Това е супер неприемлив режим, който не им позволява да изградят трудови навици и воля за работоспособност. Като почнат работа никой няма да ги пита дали им се работи точно сега или сега им се гледало телевизия, пък после им се ядяло.
Никой не се съмнява, че вкъщи може да бъде отгледан в саксия един зубрач. Въпроса е на каква цена?

За Аристотел Онасис съм гледал филм, че към края на живота си почти не спи. От работохолизъм ли, от алчност ли, не го знам, ама да мислиш само как да правиш пари не е нормално.

Колко пари се арчат за глупости... думи нямам. Но тия със скафандрите не ходят до космоса само, за да садят моркови в безтегловност и да правят секс... вероятно си имат и по-по-причина - шпионаж, военни експерименти /материали, които не могат да бъдат получени при земни условия, заради гравитацията/... имат си хората работа.
Ама айде да не ги почваме сега и тях, че ние както оправихме науката, сега ще оправим и космонавтите...
...
Днес получих едно писмо по бял гълъб - с два линка вътре - за финансиране на българската наука по европейски проекти.
http://education.actualno.com/news_391269.html
Тука вътре четем, че ... имаме финансиране!!!
ОБАЧЕ.
За да бъде одобрен един проект, трябва да кандидатстваме...
Пишем тема, какви методи мислим да използваме и защо точно тях и каква апаратура имаме.
Може да напишем с какви методи искаме да допълним и кой ще работи по тях и как ще бъде обучен.
... Обаче... как да напише един български изследователски екип проект, при положение, че... нямат почти никаква модерна апаратура!?
Никой няма да ти отпусне пари ей така 2 милиона, за да си оборудваш лабораторията от нулата... чак толкова - не.
Защото те биха дали пари, но да имате публикации, които да показват, че сте работили... а то нашите като нямат апаратура, нямат и резултати, нямат и публикации... Не е тайна да кажа, че в България има хора, които стават доценти с публикации без импакт фактор - или с други думи - "общ импакт фактор" = 0. Това означава - публикувани в списания без никаква научна стойност.
По принцип цифричките на импакт фактора са също ориентир и различните лаборатории си имат различни изисквания.
В биологията импакт факторите на една публикация вървят от 4-10 /значим принос/ през 10-20 /много значим/ до над 30 /постижение до живот/.
А като нямаш публикации, как ще докажеш, че работиш?
Ми нямали и консумативи...
Страшно колело е.
Може би сега бихте се подлъгали като мене да помислите - Държавата трябва да им даде пари, че да заработят... и като изкарат резултати - да си въртят сами колелото на съдбата...
Ми няма лошо - да даде... ама къде са обучените кадри, на които да даде пари? На каква апаратура са обучени и къде са ходили командировка да научат нови методи? Движението обикновено е еднопосочно - към Терминал 1 и Терминал 2.
...
Това с проектното финансиране наистина е глупост - представете си една лаборатория, в която имаме специалист, който успява да научи нов труден метод в чуждоземна лаборатория и се връща да адаптира метода на родна почва и да го преработи за друг тип експериментален обект. Всичко работи. И когато този специалист си тръгва, се оказва, че .... лабораторията в продължение на 2 години не може да извърши дори един експеримент с този метод, понеже... никой не го е усвоил.
Това е грешка на шефа, но често стават такива грешки. Още повече, че обучаваните обикновено подценяват силно трудността на непознатите методи, понеже гледат хора, които са царе на тези методи да им ги представят като "зайченца, които излизат от черни бомбета".
Или както стана с една колега от БАН - ходила в Германия, усвоила метод, връща се в България - опитвала се да го адаптира за родна почва /уредите не са същите/, но нищо не работи. И така минали 2 години. Немците я питат за резултати - дали всичко е наред - и тя вика - не мога да им пиша след 2 години и да им кажа - ей, ш, помните ли вашата леля мустаката, абе, нещо се изгубиха дирите на тоя метод... не можем да го подкараме!!!
Срамота е. За БАН.
...
Един пример с братска славянска държава. Преди години директорът дръпнал една реч на младите защитили кадри на института да отидат в странство да научат нови методи и като се върнат, да ги вкарат в арсенала на института - и как всъщност бъдещето било на младите - щял да ги поощри и да им осигури условия да се върнат подобаващо.
И ... младите отишли /9 човека/. Минала обаче 1 година, имало избори и избрали нов директор. Минала още 1 година и новият директор казал - абе, ние много пари харчим да им пазим местата на тия 9 човека, дето я се върнат, я не се върнат - я да ги съкратим... криза е, няма пари, действайте!
И им изпратили по едно писмо тип съболезнователна телеграма - "пичовете, кефите ни, но немаме пари да ви пазим местата... сори".
Вие ще кажете - абе, споко, немаше да се върнат - Не, точно тези щяха да се върнат, познавах ги лично.
Щяха да се върнат със статии, с "ноу-хау" срещу което директорката да им даде "донт ноу", щяха да напишат проект за "връщане на млад изследовател в родинат - стипендия за настаняване" и да купят апаратура... и всичко наред.
Ама не.
Плакаха тези ми ти 9 човека... Нито един не остана без да накваси яко възглавницата... Тъкмо им изтичаха договорите в чужбина и... щяха да си почнат отново в института /бяха с договори за 2 години/.
А как стана така, че избраха нов директор? С гласовете на комисията, която е от Централно Управление. От хората в института само 5-6 човека гласуваха за нея, но общо гласовете преминаха 30-е процента, необходими, за да бъде вотът легитимен. Супер, а? Единствен кандидат, кво му плащаш?

Мнението на един огорчен чужденец за нашето общество:
Едуард Стърнс:" Няма по-прост народ от българския" http://frognews.bg/news_45765/Eduard_Starns_Niama_po-prost_narod_ot_balgarskiia/

Самовнушението е много силна магия.

Хахах, писал съм го ^^

Пъргавите и бързи видове живеят по-малко от мързеливците - това е факт.
Слоновете живеят 70-80 години (а някой достигат и до 100). За сравнение домашната мишка живее само 1-2 години.

Друго, много по-любопитно за мен е, че за всеки вид е отреден приблизителен брой удара на сърцето за целият живот. Когато те се изчерпат - смърт.
Сърцето на кита бие само девет пъти в минута и може да доживее над 200 години (най-дълго в животинското царство)! За сравнение - човешкото сърце бие средно около 80 пъти в минута.
Световният рекорд при бозайниците е притежание на етруската земеровка:






Огромното количество храна, която тя поема ден и нощ, изисква голяма жизненост. По тази причина нейното сърце пулсира 1300 пъти в минута! Това е 20 пъти по-бързо от човешкото сърце и петдесет пъти от сърцето на слона. Наистина забележително! Поради тази причина и продължителността на живота не е голяма - около 15 месеца.

Който го интересува, сам ще прочете.

Почти денонощие нямах достъп до Порталът, та.....размислих: поне временно ще слезна от метлата . Христо, ето ти виц за свещеник и монахиня / Корпоративен урок 2 /.

http://www.blitz.bg/news/article/126365

Корпоративен урок 1

http://vbox7.com/play:e75e64e622

Аз пък снощи се молих за вас.........