ISTORIK

Буда сънувал, че свири на триструннен музикален инструмент, предшественик на днешната китара, да речем.
Първата струна била твърде опъната и се скъсала при опит да изсвири нещо на нея. Средната струна била нормално опъната и на нея можело да се свири. Третата струна била твърде отпусната и не извадила никакъв звук.

Затова "средният път" е пътя (или - пътеката), по който трябва да вървим и "средната струна" е струната на която ще можем да свирим.

За Пътя Библията пък казва, че има два пътя - космически широк и прав, по който много хора вървят, но той ги води към погибел. (Има пътища, които се струват на човека прави(лни), но кратя им води към гибел.). Другият път е тесен и криволичещ, но малцина вървят по него. Обаче тесният път води към вечен живот.

Буда казва, че не е важно да стигнеш до края на пътя, а по-важното е да вървиш по него.
И, когато изкачиш един планински връх, да не мислиш, че си победил планината; победил си единствено себе си.
А пък, за да рабереш колко висок връх си изкачил, трябва да изкачиш и други върхове.

Буда сънувал, че свири на триструннен музикален инструмент, предшественик на днешната китара, да речем.
Първата струна била твърде опъната и се скъсала при опит да изсвири нещо на нея. Средната струна била нормално опъната и на нея можело да се свири. Третата струна била твърде отпусната и не извадила никакъв звук.

Затова "средният път" е пътя (или - пътеката), по който трябва да вървим и "средната струна" е струната на която ще можем да свирим.

За Пътя Библията пък казва, че има два пътя - космически широк и прав, по който много хора вървят, но той ги води към погибел. (Има пътища, които се струват на човека прави(лни), но кратя им води към гибел.). Другият път е тесен и криволичещ, но малцина вървят по него. Обаче тесният път води към вечен живот.

Буда казва, че не е важно да стигнеш до края на пътя, а по-важното е да вървиш по него.
И, когато изкачиш един планински връх, да не мислиш, че си победил планината; победил си единствено себе си.
А пък, за да рабереш колко висок връх си изкачил, трябва да изкачиш и други върхове.

ПОКАНА ЗА БРАТСКА СРЕЩА В СТАРА ЗАГОРА



10 юни 2012 г.





Посрещане на Изгрева на Слънцето на Аязмото



Паневритмия на Аязмото половин час след изгрева




Начало на срещата 10 ч. в залата на хотел Железник до автогарата

Програмата за празника включва още:




Концерт на Георги и Теменужка Стойчеви с приятели



по Завета на Цветните лъчи на Светлината,



концерт с участието на Симеон Симеонов



Братска почерпка



Представяне на книгата на Светла Панайотова



"Азбучен пътеводител на Словото"



Срещата ще завърши с музикален поздрав от хор "Дъга", Пловдив

Че съм писал, писал съм. Ама чак пък - много... Опитах се да сложа няколко съчки в огъня на дискусията и да кажа нещо конструктивно.

Четох темата и някъде по средата започна да се говори за два плана. Мислех, че планът е един, поне така ми се стори в началото на темата.

А, аз не съм разбрал това - че едното е основната дейност да е на държавата - като в Константинопол (мислех, че става дума само за намеса на държавата в проекта, а не - на неговото обсебване от нейна страна). Да разбирам ли, че твърдия план цели единствено да въвлече "държавната машина" в проекта и да я ангажира с написването на законната му рамка?

Аз си мислех, че основната идея (не е държавата да стартира плана или "петилетката" "отгоре") е проектът да тръгне "отдолу", като се създаде юридическо лице (ЕТ, ЕООД, ЕАД или - друго), фондация или друга НПО, което да стартира в някое селище (столицата, областен град, малък град или село) и постепенно да завладее цялата територия на страната, да се създаде бизнес план (например по някоя европейска програма, примерно - за предприемачество) и така - нататък. Пък - чак след това - да се въвлича и държавата.

Оттук идва объркването ми. Наистина съм пропуснал момента, че няма нужда от създаването на юридическо лице, а е достатъчно физически лица да стартират проекта по места - едновременно или - по различно време, както им е угодно.

От друга страна си мисля, че би могло (поне - теоретично погледнато) да се работи на няколко фронта едновременно:
- да се правят опити да се ангажира държавната машина (отдолу) - да създаде законова рамка на проекта
- ако е необходимо, да се направи политическа партия, която да се бори за безплатен хляб и намеса на държавата (разбира се, една такава партия ще трябва да има някаква по-подробна идеология!)
- да се създаде фирма, която да се занимава с всичко - от засаждането на житото, през създаването на брашното и направата на хляба до продажбата и раздаването му (или - само с част от тези дейности) - тук се налага да се пише бизнес план, ако ще се кандидатства за финансиране
- да се създаде фондация, която да раздава хляба (тук може да се включи моментът с привличането на доброволци, а също така - пак ще се наложи да се търси финансиране и ще трябва да се пише биснес план).
- отделни хора (физически лица) да правят самостоятелно (лично) хляб и да го раздават (пак - лично) от врата на врата или - на хора, срещнати на улицата/пътя.
- едни хора да правят хляба, а други - да го раздават
- безплатен хляб може да се раздава в социалните кухни, в социалните домове, в религиозните храмове, в училищата и детските градини и така нататък...
- ... (Списъкът не претендира за изчерпателност.)


И, макар да имам чувство за хумор и да нося на майтапи, шеги и закачки, не се шегувах в 251 постинг.

Наистина дискусията малко започна да прилича на нещо от типа на "Моят план е по-готин от вашия!" или "Моето бойно изкуство е по-елегантно, по-ефективно, по-брутално, по-красиво... (по избор) от вашето!".

Бойните изкуства възникват в дълбока древност. В Китай шаолинските стилове на у шу (кунг фу) възникват под влиянието на будизма. Бодхидхарма (наричан още Дарума и Да Мо) създава първите физически упражнения, заимствани от културата на движение на няколко (мисля, че първоначално са пет) животни. По-късно тези движения биват все повече и повече обогатявани, създават се животински форми (последователности от движения/техники - кати, таолу) и така възниква бойното изкуство на монасите от манастира Шаолин (през втората пол. на V век пр. Р. Хр.).
Даоизмът е по-късен, но също дава своите отражения върху духовния живот в Далечния Изток, включитено - и върху духовния аспект на някои бойни изкуства (например - тай чи чуан).

Разгледайте статиите в този сайт, много са интересни.
http://zlaten-drakon.net/nachalo.htm

Да, спортните варианти на бойните изкуства, състезанията, медалите, победите над противниците и славата са външната страна. А пък вътрешната (скритата) страна крие обогатяването на собствената култура на движение, постигането на здрав дух в здраво тяло, личностното и духовното развитие, култивирането на добродетели, научаването на кармични уроци, намаляването на броя на преражданията и доближаването до нирваната, следването на Пътя (което е по-ценно от достигането на неговия край!)...

Такива работи...

Това ми направи силно впечатление вчера:
Мисъл за деня - 20 Декември 2007 г.

Из Синаповото зърно, 20-а НБ, 18.IV.1937 г.
Може би наистина стресът, тежестите, които изпитваме се дължат на нашата коравост, на етикетите, които сме си сложили и се чувстваме длъжни да ги защитим с поведението си...
Как успявате да сменяте ролите, които играете в голямата пиеса на ежедневието ни?

Хората реагират по различен начин на стреса и дистреса, в зависимост:
- от възрастта си,
- от своя жизнен опит,
- от своята емоционална устойчивост.

Стратегиите за справяне с дистреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:

- Вътрешни стратегии - това са начините, с които личността се справя със стресогенните ситуации, като използва само наличните си вътрешни ресурси. Те са свързани са със способността й да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно.

- Външни стратегии - свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната (роднини, приятели и познати) и професионална подкрепа от психолози, психотерапевти или психиатри.

Съществен фактор за избягване на стреса е да се настроим да сме в помощ на нуждаещите се от повече подкрепа в тази ситуация – деца, по-възрастни хора, по-уплашени от нас. Да си представиш, че си част от спасителния отряд – от тези, които отиват там, откъдето другите бягат, е добър начин да избягаш от парализиращия страх. Контролът върху дишането също е много важен.

Относно постравматичната стресова реакция при децата... Това е трайно психично увреждане с различни негативни последици. Какво трябва да се знае?

- Дистресът, който децата са натрупали, най-вероятно няма да отшуми в течение на времето от само себе си и ще остави своите отражения върху детската психика.
- Децата трудно изразяват страховете си на вербално ниво. Роднините и приятелите им би трябвало да демонстрират любов, подкрепа и съпричастност към проблемите и страховете им.
- При опасност родителите трябва да демонстрират пред децата си спокойствие, хладнокръвие и разум. Те трябва да имат (или да си съставят) план за действие в конкретната стресова ситуация. Всеки член на семейството, според своите възможности, трябва да има задачи, за които да отговаря и да му е ясно какво трябва да прави.
- Детските страхове се задълбочават при иронизиране и при подигравки. При наличие на страх у детето е необходима консултация с психолог, който ще даде насоки за работа.
- Свръхобгрижваните деца са по-податливи на страхове и при тях много по-трудно се формират умения за самостоятелно справяне с житейски ситуации и стресиращи събития.
- Ако проявите на напрежение, безсъние, обостреност в реакциите на детето не отзвучават с времето (над 15 дни), трябва да бъде потърсена специализирана психологическа помощ.

А какво значи това да имаме страх от земетресение? Всичко се клати - струва ни се, че всеки момент сградата ще падне и ... край! И се паникьосваме. Малко страх е о'к - нормална част от био-психо-системата ни е. Но ако е в повече, това означава, че в дълбините на ума ни, вместо вяра в себе си като вечна същност, в природата като мъдрост, в смисъла на ставащото, вяра и доверие в мига като част от една по-обширна цялост и свързаност с нишките на битието - наместо това в нас живее страх от провал, ужас от смъртта, приемана като анихилация, вместо само като преход, вкопченост в тяло, вещи, във външна стабилност - но липсваща вътрешна такава, откъснатост от душата си и разчитане единствено на отъждествяването с малкото си био-социо-психично обусловено его... Ако не можеш във всеки момент да приемеш мъдростта на смъртта и да знаеш, че тя винаги ти "диша във врата", как можеш истински да живееш живота си, освен през илюзиите, казвани ти от родители, преподаватели, другите, медиите? Каква мъдрост има в тези други - те също са се вкопчили в нищожността на относителната сигурност на краткия миг на живота, умишлено забравяйки вечността на т.н. смърт... Ако знаеш, че смърт няма, в момент на нормален стрес като земетресение, просто ще се отпуснеш и виждайки ситуацията през спокойните очи на сърцето и душата си, ще направиш нужното - ще се изнесеш, ще прибереш за секунди каквото е нужно и ще излезеш. Но тогава няма паника. Знаеш, че правиш каквото можеш, а става каквото е нужно да стане точно в този момент точно с теб и близките ти! Просто действаш спокойно! Защото имаш друга нагласа на съзнанието си - виждаш ставащото през мъдростта на сърцето си!

Сега в доста от хората, с които работя, има известен остатъчен страх от случилото се земетресение. Практически при справянето най-добри са поведенческите техники като 'излагане и превенция на отговор", дебрийфинг, EMDR, NLP визуализациите и най-вече, работата с транс, т.е. хипнозата. Отвъд това обаче, е нужна една по-цялостна промяна в разбирането на живота въобще и допир до мъдростта на ... Селфа си!

Има една приказка на виден историк, която добре отразява какво населява Балканите: "Само който не е минал оттук не си е оставил семето". А ние се намираме на кръстопът. Национализъм е идеята за чиста раса, нация издигана на пиедестал и прочие мисии и призвания за които говориш. Българите отдавна са покорили света с миграционните вълни които го залива. С тези темпове през 2020 (може и да греша) българите ще се изравнят като население с малцинствата. И какво от това? Всички живеем в глобалното село наречено Земя, а родината е там където се чувстваш уютно.
Когато българите станат повече извън границите на България, тогава къде е България?

Расизмът не е винаги зъл и дума табу! Има си известна научна и социална стойност. Блаватска като класифицира расите и подрасите и народите, расистка ли е? Или просто излага факти? Както и да е ...

Сменям посоката на мисълта си! Какво е да си българин? Кое определя българщината? Генът? Самосъзнанието? Документът? И трите са част от понятието, но самосъзнанието комай натежава повечко - според мен. Документ можеш да получиш и от пакистан да си дошъл или от Китай, или от Турция. Ето българите по паспорт, но с турско самоопределяне - те вече 120 години са тук, но по съзнание се определят като турци. Тоест паспортът не означава много за това да се наречеш българин. Важи за пред закона на човека, не и пред закона на ума! А умът определя всички законови, междуличностови, политически и социални процеси.

Прабългарите, които са дали името на държавата ни, явно са били асимилирани от местното славянско и тракско население. Няма читави останки от тяхна писменост - ползвали са гръцки букви, няма много техни писмени следи, загубен е езикът им. Не се знае дори обща насока за тоЗи език от индоевропейската група ли е бил, близък до персийския? Или от тюрко-финската група - такива са тюркските, финските, унгарският и др. езици. Не се знае тези прабългари дори какъв геном са имали и как са изглеждали с точност - има хипотези от бели със сини очи до монголоидни такива. Каквито и да са били, езикът им е забравен, писмото им май въобще го е нямало. Един календар техен е останал - хубаво, точен и т.н. Да се беше намерил някой неуспял в любовта депресиран прабългарин да напише любовна изповед на глинена плочка, та да се запази до днес . Иначе книги като тези на Маджаров са пълни с фантазми и едва ли не и индианците и китайците според такива автори са българи... По-добре да се смееш отколкото да плачеш! Всъщност, ако оставим настрана думичката "българин", за която толкова сме се хванали, какво ни определя като българи? Очевидно не паспортите ни! Не и геномът ни - защото е по-скоро славянски или турски и какво ли още не, но не и продължение на онзи на Кубрат и Аспарух. Какво остава? Самосъзнанието!

Аз наистина нямам нищо против циганите! Нито против турците! напротив - имам прекрасни семейства роми приятели. Учил съм с тях в НБУ - не какво да е, но психология! Хора с много силен ум, шлифована реч, широка култура и силен интелект! Добри приятели сме - пием си столичното тъмно пиво заедно често. При това имаме по-сърдечен резонанс отколкото с много по-бели по кожа люде. Ако си говорим за генома на циганите - много е витален и не се топи лесно - вижте как дори след столетия, без никакъв контрол над репликацията им и силно смесване с нациите, в които пребивават, геномът си им е жив и здрав! Вземи едно бебе ромче, постави го в добро семсйство, изучи го, възпитай го с любов и освен по мургавата кожа, едва ли ще има разлика от кое да е друго дете! Средата е важна!

Турците пък са известни с работливостта си, с честността си, със спазването на старите и изключително ценни семейни и социални традиции! Ислямът, ако е свободен от политически манипулации, си е чудесна религия - тя включва и стария и новия завет на библията, приема Йешуа като пророк, кланя се на същите вестители - просто има една книга в добавка - Коранът. Това, че нискообразованото население се фанатизира от политиците е друг въпрос! Турците са носители на една хармонична традиция - семейна и социална и за разлика от нас, българите, не я предават лесно заменяйки я с болния до мозъка на костите американски модел!

С горните думички просто мисля - неутрално и безпристрастно. Не поставям никаква тежест в посока на една или друга идея - просто разсъждавам. Та - ако няма ясно определен български геном, както е при евреите например, какво ни определя като българи? Ако паспорът явно не е фактор за вписване в думичката българин, тогава? Тогава остава самосъзнанието! Аз примерно имам повече славянски черти -спокойно бих минал за руснак. Друг има по-мургав вид. Трети леко монголоидни черти - има и такава българска извадка. Кое баче ни обединява в твърденията ни, че сме българи? Според мен спомените ни - закърмването ни с българско самоопределение! "С чего начинается родина?" Започва със спомените. Факт е, че въпросните български турци и цигани обаче поддържат жива връзката с различно национално самоопределение!

Прави ли нещо държавната ни политика, за да насочи това илюзорно различно самоопределение на малцинствата в българска посока? Аз не виждам да прави нещо! А какво би могла да прави? Задължителен български език и български училища! Никакви турски, ромски и т.н. партии - иначе в България ли сме или в Отомания или Ромистан? Пробългарско образование всред тези популации - дава резултат и още как! Вижте едни помаци - чистокръвни българи, но с някакво си илюзорно самосъзнание за различност, поради наложеното им и то съвсем не с мека ръка протурско религиозно и социално образование. Не говоря за насилие - в никакъв случай. Но за залагане на причини, които дават последствия! Семена на българщина, които е нужно правителсътвото да сее!
Нещо друго - ромите имат характерна психика, писали сте по-горе. За тях помощите са поредното просешко заграбване и само работят в посока поддържане на такава психика. Аз не съм видял ром да си перфорира билетче в автобуса, да си плаща тока или водата и т.н. Това си е дискриминация спрямо останалата част от населението - излиза, че да си ром носи привилегии! Един житейски дребен, но показателен пример: на няколко пъти ми се случва в трамвай 10 нарочно да не си перфорирам билет. В този трамвай пътуват много роми, тъй като тръгва от квартал "факултето", който е до "западен парк", където живея аз. Кондукторът просто заобикаля циганите, но се спира пред българин без билет и започва да го изнудва. Аз като един поведенчески експеримент, се направих няколко пъти на циганин - супер шоу е. Викам на кондукторо: "Я бате съм циганин, мамъ циганка, мъ тати ми бил българин, та съм станъл бел таков. Нема пари, цигаанчитатъ гладни, чакът." Кондукторът просто подминава - не се излиза на глава с циганин. Българинът обаче се черви поради моралните рестрикции на суперегото си и се бърка за десятка веднага... Защо даваме тези привилегии на ромите - те аристократи някакви ли са? Токът им без пари, водата им без пари, превозът им без пари, краденето им по селските празни къщи и на всяко друго място без пари, помощите им без пари - защо да ги носим на ръце, дискриминирайки по този начин останалата част от населнието?! Нужно им е задължително образование! Това ги променя, не помощите!Нужна им е рестрикция в раждаемостта - например раждане само след доказан доход, образование, статус, квалификации, ниво на социално включване! Нищо грешно няма в това според мен! Иначе повишената им раждаемост е само бреме за държавата - това са фактите! Нека раждат - но ако самите родители са културни, квалифицирани, задължиелно образовани - нека разждат!

Какво да се направи за другите, все още мнозинство - тези по-беличките, които имат по-българско самосъзнание - тоест за такива като нас? Да се стимулира раждаемостта например! Да се дадат привилегии за пробългарско мислещите. Възпитание в любов към България и българското. ..

Моето мнение е, че сме избрани, но каква е крайната цел на мисията?...

Първа световна война - Ако Антантата не беше толкова скръндзава към България и бяхме се включили към тях, войната щеше да приключи за 1 година а не за 4 и Болшевиките, начело с болния с вроден сифилис Ленин и алкохолика Сталин нямаше да имат шанса да ликвидират десетки милиони Руснаци, а и нямаше да се стигне и до 2-ра световна война.

Докато бях в България, си мислех, че нещата са трагични по отношение на турцизацията на страната. Когато отидох в Германия, видях че там турците са не по-малко. В Бремен те са дори повече, отколкото в Шумен, по всяко време и навсякъде можеш да ги срещнеш. Живеят във всички квартали, не само в 1-2 както е в Шумен... А има такива, които са изцяло с турци. Край блоковете в бременския квартал Остерхолц играят само турчета, германчета не бяха забелязани, същото е положението и в квартал Грьопелинген. По центъра е пълно с дюнерджийници и турски ресторанти, във фитнес центъра 80% от посетителите са турци и само 20% немци или някакви други. На великденския панаир сега е пълно с млади мюсюлманки със забрадки...религията им не позволява да ходят без забрадки, а си позволяват развлечения като това... Същото е положението и в Берлин, квартал Нойкьолн е изцяло населен с турци. Това е положението. Те са навсякъде плъзнали. Не знаят немски и живеят на социални помощи, а Германия продължава да ги приема...Докато българин не може така лесно да заживее в Германия, има безброй пречки от всякакъв характер...Така че, това което се случва в България не е целенасочено и не е с цел да бъдем затрити като народ, а е масово явление и в Западна Европа. Вече зависи от българите доколко ще позволим да има турски партии и прочие, доколко ще се замислим какво предлагаме на младите хора, за да не бягат от страната и да създават повече българчета Справка съвсем пресния случай с партия Отоман в Шумен... И коренът на неуспеха се крие в манталитета на българите. Немецът е открит, той казва истината, той е точен, той си върши работата, българинът често гледа да хитрува, да мине метър, да не спази закон...ами не става така. Като има наредба да не се пуши в заведенията, в Германия наистина и немислимо да запалиш цигара в заведение, просто не се пуши! В България на едната маса не се пуши, на съседната се пуши... Там има други проблеми, но те са дребни. Но безработицата в Бремен е 11%, доста по-висока отколкото в повечето големи български градове. Поради проблемите българинът е принуден да е активен, да действа, да търси изход, немецът е презадоволен, дори когато остане без работа, на него му плащат достатъчно социални, за да живее нормално, той не си дава много зор, отдава се на ядене, пиене. Много разпространена гледка е опърпан немец по улицата с бутилка алкохол в ръка. Това в България го няма. Или цели улици с проститутки и то в центровете на градовете в Бремен не толкова, но в Карлсруе и в Холандия...Без коментар. Никъде не е идеално и е очевидно, че и на изток и на запад има проблеми и нещата не вървят по...Божия план. Така че не бива да мислим, че България е изцяло зле.

Човек за да реши да има деца, трябва до голяма степен да е решил въпросите
с тяхното изхранване, училища, да е доволен от живота, ценен като работник, а
също така от обществото и държавните органи, и да знае че България ще остане
да съществува че и бъдещите му деца му ще имат възможността да са щастливи.

Няма засега ппартия в България която да си поставя цели за постигане до успешни
условия за нашите сънародници българи. Изглежда че колкото и години да минат
те са време което тече без полза. Не бих се учудил ако и за 45 години не се достигне
до това за което 45-те предишни години, изглежда стигнаха.

В Русия в момента има партии които си поставят задачата за демографското положително
развитие след първите 1-3 базови цели на Русия.

Не мога да видя засега честни & силни политически фигури в България. Напротив, могат
да се видят примери на корупция и индиферентност към нуждите на народа и на България.
При това положение положителните промени от членството в Европа са силно
забавени.

Има една неприятна особеност на политиката в България и другаде. Винаги само отгоре са
се избирали и лансирани "подходящите" млади хора да попълнят редиците на бъдещите
управляващи.

Много от честните хора в България също никога не биха се захванали с политика.
Навярно са прави, защото вероятно бързо и здраво ще ги окалят ако не биха приели да
сътрудничат и да си мълчат.

Затова сега са нужни силни фигури с неопетнена чест и патриотизъм, които да израстат отдолу
с подкрепата на своите колеги, съседи, съграждани и други достойни хора от страната.

Иначе за съжаление не виждам начин положението скоро да се подобри.

Просто трябва да се работи за ограмотяване за циганското, а и турското население. Трябва да се откриват, а не закриват български училища. Въпреки кризата.

Когато хората от този етнос се образоват, те се променят. Стават съвсем други. Познавам двама цигани – кардиолог и рентгенолог. За съжаление и двамата се изтеглиха от Великотърновския район и се преместиха в София. Сега и двамата казват на приятелите и познатите си, че са българи. Според мен и като цигани (роми) си ги харесвам и двамата. Много са способни!

Познавам много умни момичета от селата, циганчета, които за съжаление биват спирани насила от училище и омъжвани. На 15-16 г. Липсата на образование и квалификация сред тези хора води и до беднотия, престъпност... В момента те са най-много засегнати от безработицата. Точно защото нямат никакво образование.

А в турските села постепенно изчезва българския език. Пак поради затваряне на българските училища.

Това е, което можем да направим. Аз не съм против ромите и турците. Сред тях има много прекрасни хора. Но масовата неграмотност сред това население е много опасно нещо и тук нещата трябва да се решават от горе. Защото икономиите, които ред правителства правят в сферата на образованието може да коства наистина бъдещето на България. Някъде бях чула, че грешките на лекарите се виждат след месец най-много, но грешките на учителите и изобщо на държавата в тази сфера ще си проличат след десетилетие. И тогава ще е трудно да се оправят.

Най-лесно е да абдикираме и да се предадем. Да заминем нанякъди и да се спасяваме поединично. Защото виновни са ни циганите, турците, управляващите, великите сили и кармата. Лесно е да заминеш, трудно е да останеш.Чен си ме тугли тук, къдато ми е коренът. Изкорени билките, пък чакай пролетес пак да поникнат. Не, няма да ги има. Даби е част от световния заговор изтреблението на езна нация? Не знам. На много не им е приятно да има силна България и славни българи. Помните ли онзи епизод от Стар гейт, една чужда цивилизация беше удължила неимоверно много биологичния живот на човечеството, но го бе лишила от възможността за създава поколение чрез химическа кастрация.Бавно, но сигурно погубване - не с оръжия, войни, открити противопоставяния, а с хитро, с добре обмислен ход. Защо да вярвам на пророчества? Какво дават те - упование или обезкуражаване, празни надежди или примирение за неизбежното зло? А какво трябва да направи, за да не се случи лошото някой казва ли ни ?

Почнах да се съмнявам. Въпросът на Хриско е и за България, не само за българите.

Прочетох цитатът, който дава Klaudia от беседата „Учител и Господ”


Прочетох и пророчествата на Слава Севрюкова, цитирани от devashaktika:


Ако се разтърсите из мрежата ще видите и много по-страшни пророчества. Пак от Севрюкова. Но не ми се пише за тях тук.

Повод да се реша да пиша в тази тема и да споделя болката си и опасенията си за бъдещето на България (не на българите) е един разговор снощи по скайпа с моя приятелка, въодушевена от Карбовски и предаването му на връх Великден. Не знам дали този „смел” журналист би посмял да се изхрачи срещу мюсюлманите на Рамазан Байрамът, така както се изплю срещу православните християни? Аз също не ходя на църква, по големи празници. Особено пък нощем. Но не смятам, че всички хора отишли там са лицемери. Не смятам и че всички представители на православното духовенство са гадове... Защо не се опитате да кажете някога нещо за моллите, ходжите. Защо не заклеймите джамиите и молещите се в тях или синагогите? Или протестантските секти, които заляха земята ни...? Нима мормоните трябва да ми обясняват как да вярвам в Христос? Но тук някой да е казал нещо срещу тях? Или сред тези вярващи няма лицемери?

Но когато става дума за българското – тогава българи с удоволствие и цинизъм плюят срещу народа си и вярата му, която все пак го е запазила като такъв. През 5-те века „турско присъствие”...

Разбирам нещастната майка в предаването. Но колко нещастни майки има на хора убити от роми...? За това е табу да се говори? Расизъм било. Били сме член на ЕС...

За изчезването на българите от селата на Северна България - защо никой не говори? Знаете ли, че там, в села около древната ни столица – Търново, българското население е на изчезване? Старите хора умират, младите заминават по градовете, защото селските училища се затварят от икономически съображения. А българите държат на образованието на децата ди. За разлика от някои други. На които им стига папагалското обучение на цитати от Корана, на непознатия арабски език. В нов откриващите се мюсюлмански училища (с какви пари?) децата биват обучавани в едно единствено учение – учението на омразата към друговерците и това, че тези друговерци НЕ Е ГРЯХ да бъдат физически унищожени. Това Карбовски не го вижда. Защото не му изнася. Не го виждат и другите журналисти, които са още по-страхливи...

Нашата страна е разположена на територия, която е райска градина все още, въпреки усилията ни да я унищожим. Катаклизмите, които се стоварват другаде, нас ни подминават засега. Но демографското изчезване на българите е вече факт. И започва от люлката на един народ – селото. Там вече българи почти няма.

Това ме кара да мисля, че Учителя и Слава Севрюкова май са прави. Но редно ли е да се пръснем по света и да оставим тази райска земя на други, които не говорят български и не искат да има българи тук?

Мен ме боли. А за вас не знам...? Не знам и дали това мое мнение ще остане...? Може би от опасение, че е с националистическа насоченост и не бива да се говори лошо срещу някои други нации, чиито права се защитават доста твърдо от европейците, мнението ми ще бъде изтрито. Но същите тези европейци веднага пълнят цели самолети с ромски заселници при тях, като ни ги връщат с еднопосочен билет. Защо?

Просто много ми е накипяло и ми е мъчно за България...?

"но работиш за английска фирма" Каквито има, в такива работят хората.Ако не беше приватизацията, нямаше да работиш за английска фирма.Тоест "заслуга" за това имат политиците ни.
"слушаш сръбска и гръцка музика, " И какво сега, само и единствено на своя език ли човек може да слуша музика ?
"не си гледал един български филм за 1 година, " Те не че правят много филми де. Но аз лично съм гледал поне един, в много епизоди. Ама го спряха от безпаричие.
За стихотворения - мога да цитирам, и за Алеко знам. Мисля че мога да се впиша в изброените от теб критерии. А това че много хора не могат, това си е друг въпрос. Немалка част от тези други хора са българи само по гражданство, не и по произход. Но като ги хванат да джебчийстват някъде из Европа и стават българи, хмм. Простотията и затъпяването са световна тенденция.
"кое определя българина като такъв, " - Българския език Най - Вече, чувството за принадлежност/съпричастност/единство към групата хора говорещи същия език, усещане за съпричастност към традициите и историята на тази група, донякъде религията,любов към земята на която групата от хора живее от векове. Това ми идва на ум като определение.

Така пътечката става и по-стръмна. Но колко ще успеят да я изкачат?

Starcalc v. 5.72
http://www.m31.spb.ru/StarCalc/files_eng.htm

Astronom v. 12
http://www.dutch.nl/rcott/astronom.htm

Aberator
http://aberrator.astronomy.net/

Alcyone ephemeris
Alcyone astronomical tables
Alcyone eclipse calculator
+ още няколко програми
http://www.alcyone-ephemeris.info/

Mini astro viewer
(Онлайн мини звездна карта, която може да се приложи в сайт или блог)
http://www.astroviewer.com/mini-av-code.php

Celestia
http://www.shatters.net/celestia/download.html

Stellarium
http://www.stellarium.org/

Cartes du ciel
http://www.ap-i.net/skychart/index.php

World wide telescope
http://www.worldwidetelescope.org/Home.aspx

Home planet
http://www.fourmilab.ch/homeplanet/

Celestial maps v.8.0
http://ovidiu-v.tripod.com/maps80/maps80.html

TUBA (TOURING THE UNIVERSE THROUGH BINOCULARS ATLAS)
http://www.philharrington.net/tuba.htm

Where is M13?
http://www.thinkastronomy.com/M13/common/download.html

Kstar
http://edu.kde.org/kstars/

Night vision
http://www.nvastro.com/nvj.html

Xsky
http://www.astrotrf.net:8080/xsky-blurb.html

Здравей,
Образно казано в нашия мозък има „емоционални чекмеджета“т.е. всяко събитие свързано с определени чувства, се запаметява в дадено чекмедже. Така че ние имаме чекмеджета с надписи „радост“ „скръб“ „страх“ „гняв“ „вина“ и т.н. Някои от тях са напълно затворени, други са малко открехнати, а трети – напълно отворени. Това зависи от преобладаващите преживявания, които имаме в дадения период от живота.
Земетресенията са отворили при много хора почти напълно чекмеджето с надпис „страх и ужас“ и е нормално тези емоции да преобладават в момента. Не е възможно да бъде различно - земетресението е нещо рядко и непознато за нас. Всичко все пак опира до опита, който имаме. Познавам двама българи, живеещи в Япония. За тях земетресенията са нещо обичайно.

Какво трябва да се направи?
В момента трябва да се говори, да се говори и споделя за преживения страх и наличните опасения. След време, когато даден страх не се потвърждава, тези чекмеджета започват сами да се затварят и така ще се реши проблема с неприятните емоции. Това е естествен процес и става от само себе си. Ще има и хора, по принцип по-тревожни, при които част от информацията свързана със земетресението, запаметена в амигдалата, ще продължава да пуска реакциите на страх при събития, които макар и бегло, наподобяват преживяното по време на земетресение – например подобен шум на чутия тогава, клатенето на кола при пътуване, звукът на бягащи хора и т.н.

Така че времето ще реши проблема със стреса и преживения страх. Тези хора, при които симптомите на стрес останат продължителен период от време, ще трябва да се обърнат към специалист. Ще отбележа, че при извънредно силни стресогенни събития в първите дни се прилага групова психологична работа, например психологичен дебрифинг. Той е сравнително евтин, но много мощен начин за премахване на негативните емоции свързани с преживяното. Но подчертавам, това са методи за силно травматогенни събития, с реални жертви и тежки загуби. Като пример бих дал катастрофата на автомагистрала Тракия или пожарът във вагона при Червен бряг. С участниците в тези събития задължително е трябвало да се работи психологически. Ако това не е направено се опасявам, че за някои от тях са останали трайни последици.

В дадения случай мисля, че трябва да се разчита на времето, статистиката и науката, която казва, че пластовете се наместват и ново земетресение с подобна сила в този район не може да се очаква в близките няколко стотин години.
Вчера директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев беше категоричен, че пернишкото огнище практически е изчерпано от енергийна гледна точка.
За децата - децата копират емоциите на родителите си. Когато родителите се успокоят, те също ще го направят.

Съществува и генетична предразположеност към диабет.
Задължително е всички, които имат в рода си хора с това заболяване да следят редовно кръвната си захар и да водят здравословен начин на живот.
Правилната диета, двигателен режим и избягването на стресови ситуации могат да предотвратят появата на това коварно заболяване.

Аз пък знам, че една от основните причини за диабета е стреса, което всъщност се вмества в моята хипотеза.
Освен това човек (изключвам децата) яде сладко (шоколад например), когато иска да си подслади живота, т.е. пак имаме стрес и несгоди.

Понеже не успях да вмъкна няколко картинки в мнението си, добавих ги в потребителската галерия.

Първата буква, ООК, 6 март 1929 г.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Форумен стожер
Форумен стожер е човек, на чийто рамене се крепи голяма част от форума. За него е върло прегрешение, ако в личния му профил са записани по-малко от 10.0 поста на ден. Стожерът държи на дълги, смислени и заинтиригуващи постове, но не подбира темите, в които да ги пусне. По този начин той съумява да разбуди интереса и да подкара интeлигентен спор дори в най-нафлудената тема. Стожерът има няколко свои любими форумни потребители, в чиито теми се проявава по няколко пъти на ден. Той не пречи на никого – обикновено хората следят с интерес неговите прояви. Някои предпочитат да подминат поредния дълъг пост, но така автоматически подминават темата, тъй като тя неумолимо се е завъртяла около изкаванията му. Стожерът следи киломеричните мнения на другите като него. Ето защо винаги е готов да поздрави някой, който го е изпреварил с дълогото постване.

Форумен свежар
Този див ентусиаст е готов да ни сюрпризира винаги с постовете си. Учудващо е колко умело се справя с всичко – от създаването на нова тема до закачливото флудване тук и там. Неговият мироглед се крепи на раменете на най-свежите и оригинални идеи и той е способен да пренесе това във всяка буква от своя пост – от заглавието й до веселяшкия му подпис. Форумният свежар може да не е човекът с най-умните изказвания във форума, но е любимец на всички, защото е способен да разнообрази тягостаната атмосфера, създадена от затормозените с лични и световни проблеми съзнания на потребителите. Той има неуморима енергия да намира интересни текстчета, шегички и бисери из интернет и да ги пейства хаотично из секциите на форума, без да се страхува, че някоя от темите му може да се окаже “преместена” от чевръстите ръце на админа. Ако случайно някой реши да оплюе свжарчето, че се занимава с глупости и поства само клишета или чужди смешки, най-много да се сблъска с пълен непукизъм от страна на разглеждания сега субект или да срещне неудобрението на поразсмялите се потребители, които съвсем изненадващо и неангажиращо са прекали няколко минутки, забавлявайки се с наистина добре измислени и събрани смешки.

Форумни ветерани
Когато форомът понатрупа годинки, се откорояват и потребителите, останали, въпреки непостяността на ветровете на промяната, духали през годините... Това са потребителите, около които има някава загадъчна аура, и които, ако преодолят мързела и леността си, натрупани от многогодишното киснене във форума, постват мнения, пълно с много мъдрост и истина. И въпреки, че говорят така, сякаш са видели вече всичко, много потребители държат на тяхното мнение и го уважават. Ветераните винаги могат да изненадат околните с нещо неочаквано свежарско или много умно, а много рядко ще видим някой от тях да се изкаже неуместно или да "сдуха" някоя тема с безсмислен пост. Ветараните са по склонни да отбягват и пренебрегват глупостта на другите потребители, отколкото да я критикуват и само в екстремни ситуации биха се решили да понатупат някой с тъпата страна на нащърбения си меч, видял какви ли не велики форумни битки. Интересът около тях се крепи до известа степен на любопитсвото колко ли още ще издържат преди да грохнат съвсем. Ето защо всеки път, когато някой от тях влезе във виртуалното пространство, всички други притаяват дъх, за да могат да засекат дори и най-леките признаци на болест, лудост или умора у ветерана. Но ветераните от своя страна са твърдо решени да докажат на какво са способни и не се отказват лесно от престижното място, което са си извоювали заслужено.

Форумен шут
Ако на форума му провърви, шутът е участник със симпатично чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми. Ако форумът е преследван от лош късмет, то шутът си пада по плоски шеги и закачки.

Пришeлецът
Този няма нищо общо нито с останалите членове, нито - с тематиката на форума. Той е футболист във форума на адвокатите, привърженик на "Левски" във форума на "ЦСКА" (или - на "Ливърпуул" или "Челсий" във форума на "Манчестър юнайтед"), строителен работник във форума на клуба по шев и кройка, цирков артист във форума на хирурзите, ловец на мечки гризли във форума на шахматистите, мотоциклетист във форума на каратистите и така - нататък. Технически погледнато, той не нарушава правилата на форума, мъчи се да дава адекватни мнения и понякога успява (случайно!), но никой не може да си обясни, какво всъщност търси той там и защо виси по цял ден във форума.

Модераторският ник
Общият ник (прякор), зад който се крият група модератори (примерно – Хидрата, Триглавата ламя и др. под.) - това е профил на фиктивен "потребител", зад който "надничат" няколко души, скрити в колона зад първия. Никога не можете да знаете кой от тях пише нов постинг в дадена тема или гласува в анкета. Може да е всеки един от групата. Стилът на писане на този "потребител" е смес от стиловете на всеки от модераторите, скрити зад него. За щастие, се среща сравнително рядко.

Научният работник
Брилянтен български език, брилянтни правопис и пунктуация и много висока обща култура, приложими, конструктивни и адекватни идеи. Високо ниво на толерантност. Може да е учител или университетски преподавател. Понякога е и двете. Изказва се само по теми, за които има изчерпателни знания. Коригира конструктивно грешките на другите потребители и избягва да влиза в спорове, макар понякога да му се налага да го прави.

Домакинята
Появява се в темите, свързани с живота, дома, пътуванията и винаги е склонна да сподели опит, често - примесен с примери от нейното семейство. Приема форума като онлайн разговор с приятелки.

Тийнейджърът
Пише рядко, предимно - неграмотно, или - на latinica, понякога - само с ГЛАВНИ БУКВИ или - с думи, които са толкова съкратени, че дори не се разбират. Слага много емотикони. Не спазва правописа и пунктуацията. Понякога създава теми, в които апелира за премахване на граматически правила, които е разбира или - на букви от кирилицата, които не ползва. Не знае броя на буквите в кирилицата.

Министерството на околната среда и водите предупреждава:

"Моля, спете с пижама, за да не ви завари природното бeдствие по бели гащи!"