ISTORIK

Алкохолът е само оправдание.
Някой се е напил и после изнверил на партньорчето си...
А защо например в "пияно" състояние не е скочил от някой мост? Не е имало мост наблизо, така ли?

Веднъж монахът Джуан Дзъ сънувал, че е пеперуда, една весело хвърчаща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джуан Дзъ. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джуан Дзъ, и не могъл да разбере следното: дали всъщност той е Джуан Дзъ, който е сънувал, че е пеперуда, или пък е пеперуда, която сънува, че е Джуан Дзъ?!...

Интересното става, когато се научим да контролираме сънищата си. (Не зная дали това има нещо общо с т.нар. "хакери на сънища" - термин, с който доста се спекулира, според мен.) Когато, заспивайки, оставяме някаква част от съзнанието си будно и то поема контрол над съня ни, тогава всичко, което ни се случва насън, е такова, каквото ние искаме да ни се случи.

Във Вселената на нашите сънища има само един закон и това е нашият закон. Кеф ти е да летиш - летиш, кеф ти е да си нинджа - нинджа си, кеф ти е да ходиш по вода - ходиш по вода, Кеф ти е да се срещаш с исторически личности - срещаш се с която си искаш историческа личност, кеф ти е да сънуваш продължението на някой филм или на някоя книга - е, съниваш го такова, каквото те кефи! Искаш да тренираш в манастира Шаолин - тренираш там! Какви ролеви игри можеш да играеш на сън, какви книги-игри можеш да четеш насън - не е истина!

Е, сънищата са коварни и си имат механизъм на противодействие (самозащита? огнена стена?, антивирусна програма?) - доста често ни изхвърлят, когато усетят, че се опитваме да ги овладеем. Най-често се прехвърляме от един сън в друг чрез "фалшиво събуждане". Както си сънуваме и тъкмо сме започнали да контролираме съня си... и изведнъж се събуждаме. Ама толкова реално се събуждаме, че даже не усещаме, че сънуваме нов сън. Сън, над който обаче (все още) нямаме контрол. В този момент е важно да си зададем въпроса: "Аз сега буден ли съм?"

Сънищата са продукт на нашия мозък, но нима целият свят не е пряко отражение на информацията, която нашият мозък получава чрез сетивата и след това обработва и ни представя като "реалност". А и няма двама души, които да виждат света по един и същи начин.

Спомням си едно магическо заклинание (споменато в някакъв детски анимационен филм) за превръщането на някого в жаба.

Абракадабра, симсалабим...
Превърни се в жаба ти! Амин!

Да, примерът на учителя е заразителен. Промяната трябва да започе от учителя. Той трябва да бъде пример за учениците си.

Когато видят, че учителят знае и може много, учениците се амбицират да го догонят.

Аз съм събирал по-изявените ученици след училище и съм ги занимавал с военна история, с бойни изкуства с шахмат и с класическа китара, в зависимост от интересите им. Това помогна да се увеличи интересът им към мен - като личност, като експерт в историческата наука, а оттам - и към учебния предмет, който им преподавах. От друга страна, наред с техниките и с тактиката на боя, съм обяснявал и духовната страна на бойните изкуства. А шахматът - това е едновременно игра, наука и спорт! - разширява възможностите на съзнанието, подобрява логическото мислене, паметта, интуицията и уменията за анализ и взимане на решения.

Най-добре се чувстваха онези, които изучаваха паралелно шахмат, бойни изкуства и класическа китара или пиано (а пианото им го преподаваше колежката по музика).

Шахматът и класическата музика въздействат положително върху мозъка и съзнанието, подпомагат и развитието на занимаващия се с бойни изкуства.

Има програма за въвеждане на шахмата като масов спорт в училищата в страните на ЕС.

Малко повече по тази тема:

http://www.nauka.bg/...вропейския-съюз

---

Ами друго е да си побъбря с любимите си исторически личности, да прочетa някои книги и някои ръкописи, унищожени от времето или от хората (нашественици и завоеватели, примерно), да видя къде е заровено някое съкровище, което да открия, в своето време... - твърде нетрадиционни изследователски методи. Такива мисли ме терзаеха като ученик.

Да, за съжаление на този етап няма уреди или методи за връщане в миналото. Както казах, чувал съм, че регресията, махалото (радиестезия ли се наричаше това?) и хороскопа на дадено историческо събитие или на дадена историческа личност можели да помогнат за доближаването до истината за миналото. Звучи като фантастика. Но знае ли човек...

Чувал съм една теория, която обяснява невъзможността да се пътува във времето.Според нея, ако можеше хората да пътуват във времето, ние щяхме да се срещаме с пътешественици във времето. И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето. Или пътешествениците във времето (ако изобщо има технология, която да позволява такова пътуване!) твърде добре се крият от нас.

Аз не съм физик, а и в училище физиката не беше "моят" учебен предмет.

Все пак, тия неща е хубаво да ни ги обясни някой физик.

Ще ми се пътуването във времето да бъде изобретено докато съм жив. Да мога да се върна в миналото и да си правя разни исторически изследвания. Разбира се - без да се опитвам кардинално да променям историческите събития. Е, ако ме приемат за божество, няма да се сърдя.

Като ученик четох един разказ за туризъм във времето. Една група пътува в миналото - в праисторията. Един от екскурзиантите обаче убива комар или муха - което ще измени бъдещето и екскурзоводът го застрелва. Нататък не помня какво ставаше. Може и така да завършваше разказът.

Мислите ти не са хаотични, а много подредени.И от тях личи,че ти наистина имаш проблем със самооценката.Няма да се справиш я с него сама.Потърси помощ-обърни се към психолог или психотерапевт.

Здравей Боряна, бих искала да ти кажа много неща, но е изключително трудно да синтезирам толкова разнородна информация, нещо от което има нужда моят отговор.
Основното за което говориш е един болен перфекционизъм, който е следствие на чувството ти за малоценност, от там и желанието за доказване и страха от излагане и разбира се класическата най - вредна мисъл "какво ще кажат хората".
Имаш нужда от много любов, защото това е основния ти дефицит. За да можеш да я получиш, е необходимо да можеш да я разпознаваш в себе си.
Ти не се обичаш, а когато човек не се обича и не се харесва, няма какво да предложи. Несъзнателно обаче това се прехвърля върху партньорите и те автоматично стават неподходящи, не защото са такива, а защото човекът се чувства  неподходящ за тях.
Проблемът с храненето спада към групата на хранителните нарушения наречен - хиперфагия. Това е състояние, в което нуждата от получаване на любов се замества с предлагане на храна. Получава се временно удовлетворение  до следващия момент, в който човек изпита тази нужда. 
Капанът "сериозност", в който си се вкарала е много изморително преживяване. Сериозните хора са заети основно с това да бъдат сериозни.
Колкото и несериозно да ти прозвучи прочети тази глава от една прекрасна книга, която казва много с прости думи. http://chitanka.info/text/2102/15#textstart
 
Имаш нужда от себеобичане, радост и работа над умението да даваш. 

Станимир :
 
Замислих се за това, че за тези, които контролират паричните потоци, освен паричен интерес - стимулирането на Фейсбук, кино, футбол, може да е свързано и с нещо друго. Хората да не се замислят много много върху определени въпроси.

Понеже този форум е с духовна насоченост, то отливът е двуаспектен - имаме отлив от форумите като цяло и отделно от това тенденция на понижен интерес към духовното развитие. Но в крайна сметка количеството не е мярка за качество. Тук трябва да отбележа, че под качество разбирам не някакви възвишени знания, а по-скоро истинско желание за развитие със съответстващата готовност да се положат необходимите усилия за това. Защото знанията са дадени, но липсва желанието те да бъдат следвани докрай. Единствено така може да се стигне до разбирането им на едно ново по-дълбоко ниво.

Една част от хората пишещи по форуми търсят отговори. Но те най-често дори не знаят какви въпроси да зададат, а наред с това очакват удобни за тях отговори. Те с времето получавайки едни и същи нежелани от тях отговори се отказват. Друга част пишат за да покажат това, което вече знаят, дори за да поучават другите, а не толкова защото търсят някакви отговори. И те не получават това, което желаят, но все пак за тях е по-вероятно да останат да се изявяват по форумите. Трета част пишат по навик и често повтарят едни и същи неща по хиляди пъти. За тях е най-вероятно, че няма да напуснат един или друг форум. Пиша това не за да започнем да се определяме кой към коя група спада - има и други възможности, степени, както и комбинации от посочените.

Спад в писането и четенето по форумите има. Така, както имаше спад и в четенето на книги. Е, интересът към футбола и към киното няма да намалее, също предполагам и към фейсбук, защото интересът в световен мащаб всъщност се генерира изкуствено и това се прави с цел печалба на определени компании. Форумите обаче не са особено доходоносни и като цяло в световен мащаб е нормален техния упадък, тъй като те не представляват интерес за тези, които контролират паричните потоци.

Съгласна - а и кой от двата поста е по-добрият - това е субективна преценка. Твоят може да е по-добър за друг читател... Нека оставим Вселената да преценя. 
Мисля, че прекаленото писане по форуми, както и прекаленото въздържане от писане са двете крайности, които ни отнемат шансовете, дадени ни от феномена "форум". Съвсем не мога да го сравня със социална мрежа, където почти всичко е еднодневка и в хаотичен вид, често изчезва под лавината от какво ли не накуп преди да имаме шанса да го прочетем. За един ангажиран човек най-важното е да може да си остави на сигурно място това, което представлява интерес, за да си го намери веднага, когато има времето и настройката да си го прочете. А и пробвали ли сте да потърсите инфо за нещо в гугъл - повечето ценни линкове са от няколко форума - нашият е единият. 
Така че ако не ни мързи да споделяме и ако ни допада сериозният разговор със събеседници, които имат времето да напишат не просто отговор-ехо, а обмислен коментар - форумите нямат алтернатива.

Мисля, че социалните мрежи дръпнаха голямата част от пишещите по форумите
Новите подрастващи директно се забиват в социалните мрежи..според мене, то от много лайкване на селфита дали им остава време да четат нещо друго?
Между другото чета 2-3 новинарски сайта, под някои статии има по повече от 100 коментара, незнам защо пишещите там наричат това форум, за мене не е форум, а просто са наистина коментари към съответната новина. 

От преди,, няколко" години стана масов интернета в България . Първия бум , на любопитството, отминава .

Всъщност вторият ми въпрос беше: Какво те кара да мислиш, че не си достатъчно добра?
 
Чувайки го по този начин:
 
 
и отговорът който следва, идва да каже, колко е изместен вътрешния ти център.
Или онази самооценка за която говорим.
Всъщност, когато говорим за теб, нас хората не ни интересуват, изобщо.
Всеки живее своя собствен живот както намери за добре и носи своята отговорност за това. 
Поставянето на висок "идеал", приемането на нещата с онази болезнена сериозност, която разболява, следването на някакъв перфекционизъм и вдигането на летвата, постоянното откритие, че "аз не съм като другите" , "те не са на нивото ми", говорят за огромна вътрешна неудовлетвореност, с която нямаш смелост да се сблъскаш.
Това разминаване води до  повишаване нивото на тревожност и говори за силно занижена самооценка. 
За да се повлияе тревожността е необходимо да се работи над тези мисловни модели.  Ти ги пазиш много старателно, затова и работата няма да е кратка и лесна. Очаквайки психотерапията да повлияе само следствията - симптомите на ОКР и тревожността, без да се занимава с нищо друго всъщност влизаш в голяма заблуда.
Една от основните задачи на терапията е да ти даде насоки, знания и умения как да се измъкнеш, всъщност никой друг не може да те измъкне освен ти самата, но имаш избор дали по - лесно да придобиеш знанията и да развиеш уменията или по - бавно.

" И той е, че ми е много трудно (за момента невъзможно) да приемам нещата и хората каквито са, а винаги ги виждам в "по-добър" вариант."
 
Тук излиза въпросът: Какво е онова, което не можеш да приемеш в себе си, такова каквото е? Какво те кара да мислиш, че не си достатъчно добра?
 
Може да ти се стори странно, защо ти задавам точно тези въпроси.
Като социални същества, ние оформяме и поддържаме поведението си, визията си, често мечтите и вярванията в следствие на комуникацията ни с обкръжаващите ни.
Хората, с които комуникираме, са нещо като огледала за нас. Липсата на Умението да се погледнем отстрани, създава несъзнателната реакция да проектираме собствената си неудовлетвореност върху хората край нас. По този начин виждайки, това което не харесваме в самите себе си, можем да го изследваме, да мислим върху него и да търсим начини да го променим. Проблемът идва, когато ние не осъществяваме промяната в себе си, а очакваме тя да се случи с другите. Това поражда голямо неудовлетворение и разочарование. Но то е нереално, тъй като хората върху които се проектираме нямат проблемите, които ние виждаме в тях, те са само и единствено в нашата глава. 
Какво в теб се дразни от поведението на даден човек? Това е въпросът. Тъй като този човек ние не можем да променим, но можем да поработим със себе си - да се научим да се харесваме, да се самозаявяваме, да се противопоставяме, да бъдем уверени, да имаме позиция, тогава отношенията ни с хората ще се подобрят, не защото те ще станат по - добри, разбиращи и коректни, а защото ние ще знаем силата си.

Представи си, че в теб живеят две момичета - едното ,което  приема реалността, а другото, което живеее в мечтите и идеалите.
Първото ще е за пред хората, а второто ще е с теб, когато останеш сама със себе си. 

Обичай себе си и се уважавай такава каквато си, и тогава и околните ще имат по-подходящо отношение към тебе

За съжаление го нямам. Разгледах го в един мол в Пловдив. Инак, ако го имах, защо да не ти го дам да го прочетеш и да се изкефиш...

Разбирам.
 
Не, спорта е много необходим, както за него така и за всички на неговата възраст.
Идеята е да се премахне фиксацията за мускули - нещо, явно нереално. Ако тя продължи и се гони на всяка цена, вероятността да се постигне мускулна маса по какъвто и да е начин (хапчета, инжекции, прахове) е много голяма.
Много подходящи са бойните изкуства, особено айкидото, в което няма атакуващ елемент, а служи само за самоотбрана. При подходящ треньор, той може да развие добре не само физиката, но и самоувереността си и да погледне на себе си по друг начин. В тази възраст мъжкото присъствие и модел за подражание е от изключителна важност.
 
Синът ви вероятно е прекрасно момче, което не се насочва в правилната среда по някаква причина, за да се открие причината и да се подобри начина му на живот е добре да се работи за това. След като е сменил толкова училища и се явява един и същ проблем е ясно, че той е в момчето, а не в училищата или в гамените, които го тормозят. Правилно сте се насочили към психологична консултация тук, но онлайн и без негово участие, могат единствено да се дадат насоки.
 
 
Мога много да изпиша за спецификите и проблемите в тази възраст и общите варианти за справяне, но вероятността да се разминем в разбирането , както стана в горните два поста е голяма. По тази причина живата и по - продължителна консултация може да ви е от голяма полза. Вероятно има училищни психолози, като за начало може да се обърнете към тях.

Синът ви няма нужда от мускули, а от самоувереност.
Представя си, че силата и мощно изглеждащия вид ще му дадат тази увереност. Това разбира се съвсем не е така. Съгласявайки се с него и давайки му подкрепата си в тази насока подсилвате самозаблудата му.
Добър вариант е смяна на училището, а не спирането на присъствието.
Тийнейджърите с проблем със самоувереността, ниското самочувствие и комплекса за малоценност, често са обект на тормоз или аутсайдери. Това може да се промени, като го насочите да развива качествата които са "силни" у него, а не да прави безуспешни опити в нещо, което не притежава - силна физика. Все пак няма как всички да са като Херкулес. 
Добрата интелигентност и знания са много по - голяма сила от мускулите стига да се научи как да ги използва.
В надпреварата която е започнал вероятността да загуби е много по - голяма от колкото, ако си избере друга посока на развитие.

Не ви критикувам или нападам по никакъв начин, опитвам се да дам другата гледна точка.
 
Физиката НЕ Е критерий за подобряване на взаимоотношенията.
 
Между 14-16 години обикновено момчетата израстват много на височина и след това започва да се развива физиката, така че това съотношение между височина и килограми се среща не рядко.
 
За сравнение ще ви дам пример с моя син, който е на 14 години, висок е 173см, тежи 50 кг. , изправен е, тренира баскетбол и източно бойно изкуство, прави силови тренировки, има много приятели и няма проблем в училище. Ясно е, че говорим за подобна физика. Това не го казвам, за да изтъкна нещо, а за да ви дам база за сравнение, че мускулната маса и физиката, съвсем не са основен критерий за доброто самочувствие.
 
Прегърбеността е признак и за неудовлетвореност и още много емоционални състояния. Проблемите му в училище до колкото разбирам не са от изминалата година, в която се е случило това израстване.
Понеже сте пуснали темата си в психотерапия онлайн се предполага, че търсите психологична помощ. 
 
 
Ако желанието ви е да му помогнете, да направи мускулна маса е добре да пуснете казуса в сайт за фитнес. 

Здравейте госпожо,
 
моят съвет е освен в спорта да наблюдавате в какво друго е добър сина ви и да поощрите допълнително тези негови способности. Всеки човек има някакви заложби и когато те бъдат открити и развити той намира мястото си в света. Това, в което е добър е едновременно това, което го прави най-щастлив. В лабилната тийнейджърска възраст е от особено значение личността да намери своето място в света и да преоткрие способносите си за да живее като пълноценен човек. Освен това няма да е зле да има някой по-възрастен до него, с когото да говори и от когото да получава самоувереност, че всичко с него е наред. Но трябва да е някой друг освен вас, вие сте му майка и вашата обич за него е даденост, той трябва да усети, че някой го приема и уважава заради това, което е, най-добре мъжка фигура, по-голям приятел, братовчед...Желая на вас и на него успех и щастие!

От описанието ви съдя, че бащата или го няма или просто само присъства в семейството ви.
Силата и увереността на едно момче се ,, дават,, от бащата-неговият пример.В случая-на тази възраст, това няма как да с е изгради самостоятелно.С две думи, синът ви не е за фитнес, а за психолог.

Липсват каквито и да е подробности които да обосноват отговора ни.

Търсят се участници за една революция –
революция в образованието
 
София, 15 и 16 февруари 2014
 
http://conference.nmr.bg/