Ines Raycheva

Мило момиче, довери се на интуицията си!
В разказа разпознавам двама не съвсем узрели емоционално индивиди, действащи неосъзнато и първосигнално. 
Отговори си на следните въпроси:
Искаш ли връзка в момента?
Какъв мъж искаш до себе си? 
Какво очакваш от една интимна връзка? 
Ценена, обичана и уважавана ли се чувстваш с този мъж, за когото разказваш? А ти към него каква си? 
Разбери какво искаш ти, защото изглежда, че не знаеш, а това е основното. 
Никой тук не може да ти гарантира какво си мисли и иска този човек. На мен ми се струва, че има много ниска самооценка и не усещам мъжественост в поведението му, стабилност и искреност. 
Ще бъда честна като кажа, че и при теб ниската самооценка е на лице, няма и как да е другояче, щом си привлякла мъж, с такова поведение - чудиш се дали да не се НАГОДИШ към мъж, който има-няма и ти разказва за други жени, към които има интерес?! Това не е утопично-съвършена полиАМОРИЯ, а пубертетски номер за привличане на внимание, но и не само. 
Извън отношенията си с въпросния човек - как се чувстваш в живота си, в кожата си? Как се усещаш като жена, комфортна ли ти е ролята на женствеността и как я проявяваш? 
Фокусът си ти - имаш ли в себе си стабилен център от себелюбов, ще я влагаш във всичко! И в отношенията, в които участваш, ще личи. 

Отдавна е известно, че човек чувства това, което мисли. Ти имаш страшни мисли, които мобилизират тялото ти и довеждат до реализирането на определени физически реакции в организма. Надбъбречната жлеза започва завишено производство на стресови хормони, които дават тези усещания.
За да се убедиш, можеш да потърсиш в интернет листовката на една ампула Адреналин. Прочитайки я, ще припознаеш голяма част от твоите усещания, които са неприятни и плашещи, но напълно безвредни.
Изходът от ситуацията е промяна в мисленето, придобиването на смелост, доверие в живота и самоувереност. 

да си припомним и тази лекция всъщност адреналина не е вреден, гледната ни точка по отношение на него ни разболява или обратното. Според мен спри да мислиш как да го намаляваш, а, го впрегни в полезна за теб съзидателна работа.Така, хем ще постигаш целите си и ще си доволен от това, хем ще си по-здрав. 
Призив - не превръщайте борбата със стреса си / намаляването на адреналина / в основна жизнена цел, така ще се поболеете.

Желанието ти за самоубийство е всъщност желание за живот и индикация, че посоката, в която си поел не е съвсем правилна за теб В МОМЕНТА. 
 
Поговори с приятелката си откровено, открийте картите, така да се каже, изяснете кой какво иска от тази връзка и ще я бъде ли. Жени на света, с които ще ти е хубаво, с които ще създадете смислено партньорство много, повярвай ми,  макар сега да не ти се струва така. 
Щастието не е самоцел, то е състояние. При това, от твоя страна болно "свързване" с тази жена, трудно ще стане. Имаш урок по самостойност тук, по себезаявяване - в момента преживяваш себе си през другиго, твоето щастие е в ръцете на друг, което е много различно от това да задоволяваме потребностите си като хора, приятели, любовници и тн. 
Да си поискаш, да заявиш нужда, която друг да задоволи, е сила. 
Но да твърдиш, че без този конкретен човек да задоволи тази конкретна нужда, животът свършва - това не е любов. В такова състояние сме като паразитчета. И нека не звучи осъдително - разбирам какво е това състояние. 
Мисля, че си сърцат мъж, добър човек, който има да преработва и трансформира убеждения - казваш, че си  тревожен - ами това е писта за развитие! Бих ти препоръчала да се срещнеш с терапевт, ще си благодариш после за това решение!
Успех! 

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Моделите на поведение - да, разбира се. Те обаче не са толкова заучени и обучени отвън навътре (да, и това...), колкото вродено архетипни, присъстващи в автентичната мъжественост. Вродена мъжественост, която не толкова се гради, колкото се разкрива, преобразувайки преградите пред нея, страховете, в осъзната смелост, през процес на себепознание. 
Преди време тук някъде обсъждахме два различни подхода към намирането на призванието. Единият - да го откриеш през себепознанието си, да осъзнаеш за какво си дошъл ти, Човекът. Другият, да решиш какво да бъдеш от относителна его позиция. Двата подхода се допълват и очакването за насочване единствено към някой от тях, е фалшива дилема. От его позиция решаваш, пробваш, бъркаш, докато разкриваш пластове пред Себе си. 
Подобно е отношението междуи моделите на поведение и автентичната самоувереност. Човек следва външни модели, докато през себепознание стигне до вътреприсъщите на автентичността си. Тогава може да се съобразява с външните или не. Дълбоко в себе си мъжът и жената прекрасно познават качествата на мъжествеността и женствеността си. 
Относно научаването, жена може да научи мъж какво иска друга жена, да опознае жените, да го вдъхнови да бъде мъжествен. Но да го научи да бъде мъж, може само мъж. А това, което жената принципно търси в мъжа, е мъжествеността и нейните качества, а вече вторично и опционално разбиране, нежност... 
Радвам се, че споделяме мнения.

Още нещо ценно от Клер тук.

Основното послание в клипа е:
Не съм срещала никой в живота си, независимо колко успешен, който НЕ изпитва болка, и то много... Когато пуснеш нуждата да ти е комфортно през цялото време, да търсиш неща, които да те карат да се чувстваш винаги добре и не взимаш решения, за да бягаш от болката, тогава всъщност можеш да намериш Смисъла - своя смисъл, да живееш ПЪЛНОЦЕННО.
Когато разбереш, че да боли, е просто неизбежно, че е част от живота - твоя и на всеки друг. 
 
Струва ми се ценно напомняне това за нас, днешните човечета, честичко търсещи безопасно комфортче... 

Още нещо ценно от Клер тук.

Основното послание в клипа е:
Не съм срещала никой в живота си, независимо колко успешен, който НЕ изпитва болка, и то много... Когато пуснеш нуждата да ти е комфортно през цялото време, да търсиш неща, които да те карат да се чувстваш винаги добре и не взимаш решения, за да бягаш от болката, тогава всъщност можеш да намериш Смисъла - своя смисъл, да живееш ПЪЛНОЦЕННО.
Когато разбереш, че да боли, е просто неизбежно, че е част от живота - твоя и на всеки друг. 
 
Струва ми се ценно напомняне това за нас, днешните човечета, честичко търсещи безопасно комфортче... 

Нарцистично социопатен характер

На нарцистично-социопатния характер му се струва, че е специален, над другите и различен, че за него правилата и нормите не важат. Вярва, че има специални привилегии, а законът е за тълпата. Дълбоки вярвания, че другите са му длъжни по презумпция, а реципрочност в даването от негова страна не е необходима. Свръхубеден е, че другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без значение техните собствени нужди и чувства. Фокусиран е във властта и силата. Често можем да видим този болен характер в ролята на политик, с една подходяща маска на усмихната словоблудна реторика над социопатния характер. При по-добро ниво на интелект, такъв характер развива силна манипулативност!

Шизоиден характер

Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява единствено автоеротично, като мастурбация, а към противоположния пол има изравнен афект. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът е нормален.

Избягващ характер

Избягващият характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради убежденията му, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Избягващият характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство.

Параноиден характер

Човекът с параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство.

Орален (зависим) характер

При зависимия (орален) характер човек има липса на емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, зависи емоционално от „значимия’ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това си поведение за обич… Не понася самотата. Има дълбоко заложени вярвания за провал ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и вярвания (комплекси, програми) за болести, катастрофи и злополуки… Една честа маска над такъв характер, стремяща се да компенсира горните страхове, е ригидната персона – ред, перфекционизъм, песимизъм, външна твърдост… Друга защитна маска на такъв характер понякога се явява манипулативното съблазняване, понякога прерастващо в хистрионност. Зависимият характер е честа база и предпоставка за развитие на п.а. и агорафобия. Разбира се, самата паника и порочната въртележка на катастрофично ментално-емоционално отношение към нея и отбягването на причиняващи я ситуации също могат придобито да развият такъв характер. Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. Нерешителност, която субективно той преживява като безпомощност. Оралният характер е силно вкопчен в един или няколко важни за него хора, прекомерно тясно преплетен е с тях емоционално - но не с любящата зряла емпатия на самостоен индивид, а с онази инфантилна паразитираща прилепналост, изискваща и поставяща условия, без да има кой знае какво да даде в замяна... Тази прилепналост към важния за нея друг кара оралната личност често да преживява чувства на празнота, безперспективност, липса на смисъл. Зависимият характер е 'прекрасна" база за развитие на паническо разстройство, агорафобия. Понякога те се явяват само върха на айсберга на гранично или хистрионно личностово разстройство.

Мазохистичен характер

При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност. На човекът с мазохистично поведение основателно му се струва, че собствените му емоционални нужди не са адекватно посрещани, което го изпълва с негодувание към хората, за които прави жертви. Самото му поведение и невербални послания обаче дават несъзнавани команди на другите за неглижиране, маловажност и пренебрегване. За емоционалния мазохист мнението на другите хора е далеч по-важно от неговото собствено. В стремежа си към нагаждане към това хорско мнение той губи себе си и често приема решения, които са чужди за собственото му АЗ и го водят в посокат ана някой друг... Емоционалният мазохист е силно убеден, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което поведенчески той отреагира като прекомерна отстъпчивост. Това поведение натрупва пасивна агресия, напрежение, които периодично се освобождават в неконтролирани избухвания, психосоматики или злоупотреба с вещества.

По-долу ще се спра на някои основни невротични характери. За описанието им черпя от идеите на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони. Просто ги ползвам като база, без да твърдя, че точно се придържам към техните разсъждения и позиции - имам си свои!

Ригиден характер

Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето им. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им...

Не знам дали някой може да отговори категорично на това - да го предвиди с точност.
 
Погрижи се за себе си. Това би трябвало да седи на първо място за теб! От празна кана не можеш да наливаш в чашите на другите. Дали ще те помислят за луд, е пак натрапливост. 
Очевидно се луташ и си объркан. Със специалист ще излезеш по-бързо от това състояние. Нагоре има прекрасни идеи и отговори, можеш да се върнеш към тях. 
Успех! Тревожността е червена лампичка за промяна, паник атаките са още по-ярка и голяма такава! Промяната ще бъде голямо развитие за теб, благодат.

Според руският парапсихолог Сергей Лазарев,
поне да посочвате отделни примери, които да касаят обсъдената по - горе от мен връзка : "начин на мислене - психическо състояние" ?

Описаното в статията в голямата си част са факти. Аз съм съгласна с почти всичко в нея, не защото се занимавам с психология, а защото живея в тази държава и виждам какво се случва, то е очевадно. Само бих добавила, че не само в България е така. Източника към статията http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/10/2074069_d-r_plamen_dimitrov_psiholog_otchujdenieto_ot_sebe_si/
Опитите за самолечение в кръчмата са катастрофални , да, свидетели сме всеки ден, на все по - млади хора постъпващи с инфаркт или инсулт от много дълго самолечение по кръчмите (наречено за по интелигентно "разпускане") или преминало в т.н. битов алкохолизъм - редовно по малко (пак за разпускане, ама колко е малкото.......) Все повече жени попадат в тези редици. 
За парка няма да коментирам, защото е много относително, но бих се разходила с някой поддържащ позицията, че там всичко е наред, за да погледнем нещата под друг ъгъл. Цяла дипломна работа за психичните проблеми може да се напише, само от наблюдение в парка.  
 
Психотерапията и работата на психолозите като цяло се опитва да наложи една нова култура, нарича се психологична култура. Запознатият с нея е наясно, че съседките пред входа, "доброжелателните" съвети на приятелите, роднините,  съкръчмарите или просто някой от улицата, няма да му решат проблемите, няма да намалят стреса и няма да отключат потенциала, който е блокиран по някаква причина и не може да бъде ползвам в кризисния момент. 
Ако някой си мисли, че не е бил под шапката на психотерапията до момента, значи все още живее в илюзия. Разликата между "психотерапията" на миналия век и последните 15 години е, че през миналия век бяхме членове на огромна "психотерапевтична група". С нас се провеждаше групова психотерапия. Всеки си мислеше, че знае какво трябва да прави и как да го прави и живееше в привидна хармония. Всеки отклонил се от груповия сетинг, преминаваше на строго индивидуален, но тогава се наричаше политическа система. Всеки  мислеше, че управлява сам живота си - точно това прозрение, между другото, е признак за чудесно свършена психотерапевтична дейност. Разликата е, че индивидуалният психотерапевт към днешна дата, работи само и единствено, като партньор и в полза на клиента си. А при въпросната "групова терапия" от миналия век, ръководителите работеха в полза на системата. 
Разбира се психотерапията не е безкраен процес, тя все някога трябва да свърши. Преди години краят на "груповата психотерапия" остави хората объркани, незнаещи, нямащи представа как да канализират собствената си сила и потенциал.
Днес в психотерапевтичния кабинет, клиента излиза по - смел, по - уверен и осъзнаващ силата, която е открил в себе си. 
Проблемът при нас идва от това, че управляващите ни са част от членовете на тази "групова психотерапия" от миналия век. Тези хора са на ръководни позиции в корпоративни фирми и се опитват по старата инерция да прилагат същия метод на хората обвързани с тяхната политика. От психотерапевтичните методи се взимат основно манипулацията и отрицателната мотивация. Методи, които са отдавна отхвърлени в страните преминали доста по - отдавна на индивидуална психотерапия. В този ред на мисли съм абсолютно съгласна с казаното :
"Терапия и промяна на елита – корпоративния и политическия. Трябва да се промени начинът, по който той живее, мисли и се грижи за отговорностите, които има като определящ климата на промяната в културата на организацията. Истината е, че вместо да се опитват да мислят за повече печалби, съвременните мениджъри трябва да се научат да изграждат качествени организации, а това не става с икономически, а с психологически тренинг. Има нужда от масивна работа, както това се случва системно на западните им колеги. Младите мениджъри в САЩ преминават през толкова много обучения, за да се провери каква им е психологическата годност да бъдат ръководители. Тук обикновено това се забравя и отхвърля. А истината е, че затова берем тези плодове."
 
При нас се работи основно с наказания, а не с възнаграждения, затова се преживяваме като нещастни. Отричаме всичко и всички, които предявяват откритост и дават шанс за лична изява и свобода, защото не знаем как да ги използваме. 
Затова пък стария култ към личността, поклон пред страха и нагаждането с цел спокойствие на всяка цена се прилага масово, защото се очаква при това положение някой да се погрижи за нас. 
Отказва се поемането на отговорност.
Затова и психотерапията толкова плаши и търпи такива критики, защото с влизането в кабинета, клиента е наясно, че там никой няма да се погрижи за него, а той сам трябва да се погрижи за себе си.
Затова след първите сесии много хора се отказват, защото никой не претендира да ги оправи с магическа пръчка или да поеме отговорност  вместо тях, а това не се харесва, поражда съпротива.
Затова е по - лесно да се отрече науката и хората ( в случая психолози и психотерапевти), които дават шанс, партнирайки, за достигането до едно различно ниво на мислене. Защото това изисква усилие.
Много "по -сигурно " е да се отиде на ясновидец - там се работи със старите познати мисловни модели - култа към личността, страха и ясното и структурирано "решение" за това какво трябва да прави клиента, което автоматично означава, че този друг ще поеме отговорността за случващото се. 
Разликата е ясна.
Радостното е, че все повече хора решават да поемат отговорност за себе си, търсейки терапевтична подкрепа се запознават със себе си и откриват резервите, които никога до сега не са използвали. Преработват "онова нещо, което толкова много ги дразни" и започват да се преживяват като щастливи.
Съгласна съм, че много хора и сами успяват да се справят с конфликтите си, моите поздравления, но това съвсем не означава, че всеки е способен да го направи сам.
Свидетели сме на все по - голямата обърканост на хората и невъзможността им да се справят сами.
Яростното отричане на развиването на психологична култура не помага на никого. 

Точно. Фейсът е насочен около това, което си ТИ (образът, който се обрисува там, който може ( и вероятно не е) да не е в резонанс с действителния). Около това, което буквално демонстрираш, че правиш. "Вижте ме, аз съм еди-кой-си, идентифицирам се с еди-какво-си." Може по цял ден да си бъркам в носа и да лежа на дивана, но ако споделям супер СПИРИЧУЪЛ духовни цитати, може би създавам определено впечатление, различно впечатление. 
 
При форумите фокусът е около общностното - заедно създаваме теми, мнения, помагаме си, изграждаме субектности. Само вижте - можеш да си сложиш там някакво мъничко аватарче, снимчица, не е кой знае какво. Няма опция да се тагваш в кое кафе си и да качиш снимка на новите си обувки, да лайкваш селфита.
Защото става дума за нещо много повече - в профила се вижда кои теми коментираш и е лесно да се проследи какво си писал - всеки, при интерес може да се включи в този  обмен. Фокусът е обмена, симбиозата - "Какво създаваме заедно?", а не "Какво имам?", "Къде бях?" и тн. 

Разбирам,че се мислиш за оригинална и неповторима, но ако се разтърсиш във форума, ще се убедиш,че за тези почти 10 години многократно съм пояснявал връзката на стреса с натрапливостите и защо, хората с ОКР не могат полудеят.
Не съм папагал, макар да ходя с шарени ризи.Няма да ти отговарям повече.

Това което описваш е по-лошо, то не е халюцинация, а, бляхоцинация.
Идва от израза ,, Бля-бля ,, или ,,Едно си баба знае, едно си баба бае,,
Северозападното ,, Ти му говориш, оно си рупа ли рупа,, също е подходящо за случая. 
Спри да мислиш по темата, за нас е досадно, за теб, обаче, е мъчително-ЗДРАВА си!

Не се надявай, не всичко е наред.Страхлива си, това е....огромен проблем.Би било много полезно да поработиш с психолог с се научиш  да бъдеш смела. Иначе...ще имаш много проблеми.

Аз имам убеждението, че всяка информация, която стига до нас е подходяща за нас, така да се каже, вибрираме на една честота. Апропо, каквото и да ти каже т.нар ясновидец, има какво да си вземеш. Винаги имаме най-добрия опит за еволюирането на собственото ни съзнание - оттам и на колективното. 
Както е писал Орлин, да се уповаваш само на това, едва ли е добра идея - точно защото се сугестираш, както споменава и User123. 
Като една възможна отправна точка, замисляне - супер. Но човек трябва да умее здравословно да мели получаването на информация от подобни източници, предварително вече приел за авторитети и поканил в такъв важен и личен разговор. 
Всъщност разговорите с абсолютно всеки дават ценни парченца от пъзела. Точно заради това, което написах в първото изречение..
 

И аз съм имала заекване от проговярянето, има го и в рода ми. Водили са ме на логопед, имаше подобрение. В момент на страх и стрес проблемът се увеличаваше.

Как го преодолях?

Споделям опит, съжалявам, че е малко в разрез със западната психология - моля за извинение!!!
Никой не искам да обидя, ното да споря, само да споделя - дано помогне на някой!!!

Как го преодолях? Ами така и не разбрах? Не мислех вече да се боря и да го преодолявам.
Но
1. Пеех много (сама на себе си)
2. На чужд език никога не заеквам. Удивително, но факт!
3. Замислих се, че съм малко рязка към хората - започнах да казвам много често благодаря, моля, ако обичате... Омекна ми характера!!!
4. Години наред мисля, че съм помагала с много скромност и себеотдаденост на другите. т.е. вид карма йога.

Н.С. ЛАзарев има своя гледна точка, която се потвържвда от наблюденията ми в живота:
* Заекването се появява при много енергични хора, не ги свърта, те са огромни електроцентрали. Имат нужда да са в движение.
* Те говорят бързо, искат всичко да стане за миг.
* МОгат да бъдат много идеалистично настроени - и поради това силно и ожесточено критикуват хората, а това води до неприемане на живота и силите му.
* Може да има и много его, интелект, властност, гордост, тщестлавие.
Така Бог им намеква по-малко да говорят и да имат смирение и опрощение към хората..

Не бих ползвала термини неврози, а
силна енергия + идеализъм + критика + неприемане на грешния свят!!!




Няколко мои размисли:

* Ако обичаш нещо (болест) - може или да се залъгваш, че го обичаш;
или пък си го задържаш за дълго - нали си го обичаш/искаш !!!

* Аз не можех да си кажа, "че си обичам заекването, и то ме прави силна, уникална и хармонична". напротив - все си казвах, че има нещо за подобряване!!!

1- Себеприемането е задължително и толкоз. Но да кажа, че това е "предимство и неповторимост" - ами бих лъгала себе си.
2 - Осъзнаване - да! Но няма вина и страх, а напористост, желание за налагане, силен интелект, острота, желание винаги да си прав.

6.- Обяснението с чакрите е много добро!

И на въпросите ти:

На един по-напреднал етап от терапията на заекването, след анализирането и осъзнаването на собствените заложености в дългосрочната памет и психотерапевтичното им и поведенческо реструктуриране и десензитизиране, огромна роля изиграва хипнотерапията! Ако се работи единствено с хипноза без предварителна няколко месечна, а при някои заекващи и няколко годишна работа чрез когнитивна/ аналитична и др. психотерапия, то хипнозата ще помогне, но само временно. Ще замаже за малко положението, освобождавайки известно свободно его пространство. Скоро обаче процедурната памет за заекване плюс неврологичните корови дефицити плюс психологичните заложености/ негативни вярвания/ комплекси в дългосрочната памет отново възстановяват старото положение! Хипнозата обаче има мястото си в цялостната терапия на заекването след достатъчен и индивидуален за всеки заекващ период на психотерапия и логопедична терапия. Тогава хипнозата вече действа изключително мощно - именно когато "психичното мазе" на заекващия е било разчистено след една нелека психотерапевтична и поведенческа работа, плюс създаването на нова речева процедурна памет чрез логопедичните методи. А последните изискват сериозна промяна в цялостното поведение и имидж на неплавно говорещия човек. Защото изискват по-забавено говорене плюс т.н. издърпване на думата, а това предполага и по-високо ниво на телесна релаксция, на един наистина нов, по-релаксиран имидж и нрав. Иначе се получава разминаване между усвоявания нов вербален навик и цялостното психическо и телесно поведение.

Ако трябва да степенувам хронологично терапевтичните интервенции при средно и тежко заекване, те са:

1) Психотерапия - когнитивно поведенческа, схема фокусирана, психоаналитична, позитивна и др.

2) Логопедична терапия

3) Хипнотерапия

Горното хронологично подразделение на терапията на заекването основава необходимостта и надеждността си върху дългогодишния ми личен опит с тази проблематика. Ако се започне направо с логопедична терапия, се получава единствено изтласкване, дисоцииране на основните схеми/ комплекси на заекващия в несъзнаваното, причинено от стремежа за флуентност без предварително психологично себеразбиране и приемане "такъв какъвто съм - ведно със заекването ми!". А дисоциирането в дългосрочен, стратегически план единствено засилва самия симптом, макар и в краткосрочен, тактически план да спомага за овладяването му. Подобни психични движения биха се осъществили при пристъпването направо към хипнотерапия, дори и когнитивна такава, която е схема фокусирана, тоест по-причинно и дълбинно работеща от класическата или ериксонианската хипноза. Когато обаче терапевтичният план при заекване е хронологично следван в горната последователност, хипнотерапията си има своето полагащо и се достойно място!

След индукцията, подаваните внушения и визуализации са в три посоки:

1) Десензитизация и рефрейминг - приемане на заекването, претръпване към "какво ще кажат хората...", приемане дори на пълния провал, като се шроменя рамката на възприемането за собственото заекване в спокойна, неутрална и дори обич и радост от него.

2) Работа по индивидуалната биография - регресия и препрограмиране на биографичния сценарий, както и прогресия с възнамеряване за желаното спокойно самоуверено и със спокоен релаксиран говор бъдеще.

3) Позитивни внушения за бавен плавен говор. Заекващият се вижда и чува в говорни ситуации, като говори бавно, с хипнотичен глас (който е логопедична техника), с релаксирано тяло и съзнание, с поглед в очите. Внушения за говорене с рапорт, в ритъма на издишване на слушателя. Визуализации на метафори за реч като плавна дълбока спокойна река, за реч като паневритмия/ тай чи, за реч подобна на тази на хипнотерапевта, който говори със спокоен въздействащ хипнотичен глас... Внушения за самоувереност, работа с котви и т.н.

Бавните движения терапевтират невротичността като цяло, не самото заекване. Но, да - заекващите сме завишено невротични - има изследвания. Дори малки деца със заекване, които още не го осъзнават, тоест не се притесняват от него, имат повишена тревожност. В тази връзка, паневритмията или тай чи има тдобър ефект върху заекващите. не върх усамото заекване, но върху контекста на проявата му - невротичността. Аз наблюдавам тази невротичност в себе си - както се казва, нервак, кибритлия, постоянно ми се шава и не ме свърта... както и емоционално съм доста чувствителен. Това последното си има и добрите страни като завишена сензитивност за всичко, но и отрицателни - светът е грубичък.
Преди време си мислех, че заекването ще изчезне ако премахна психокомпонентите натрупани от годините присъствие в живота ми. Анализирах се няколко години, извадих на бял свят сума ти нещо... Сега говоря много и открито заявявам себе си, както и се приемам какъвто съм. И като реакция, хората ми отвръщат по същия начин. Заекването обаче си стои - дори с бавното говорене... Оказва се, че има нещо и извън психологичните компоненти - има мозъчно ядро, а вероятно дори генетична диспозиция.

Има много изследвания с мозъчно сканиране, които показват, че процесирането на речта при заекващите на мозъчно ниво е различно. Различна е и мозъчната медиация при заекващите - медиаторът допамин е силно завишен.
Но - надеждата умира последна! А и има още нещо - като се замисля от по - висока гледна точка - всичката болка причинена от заекването ме е научила на толкова, колкото без него за три живота нямаше да науча!

Ето една моя статия за заекването: Айсбергът на заекването. Психотерапия на заекването.

http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=60

В горния линк е историята на развитие на заекването ми. А в дплния линк е резюмето на книгата на българския автор Петър Тонев: "Заекване, същност, диагноза, терапии".
http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=75
...
Мерси на Кристиян и Диана за хубавите мнения!

Както казва Кристиян, заекването може да бъде и органично, причинено от мозъчна травма. И според степента на тежестта и, да подлежи на корекция или не. Освен това може да бъде психогенно, като възниква в по-напреднала възраст от психотравма - например във възрастта между седмата и петнадесетата година. Психогенното заекване обикновено се лекува най-успешно, то няма нито органична основа, нито дълбока предиспозиция, както при стандартното заекване.
Обикновено, когато се говори за заекване, се има в предвид невротичното заекване, което стандартно се появява на възраст между 3-5 години, с или без външен повод (уплаха...). Това е и най-тежкото заекване и то се третира най-трудно. За него именно се предполага, че има генетична полигенна предаваемост, тоест чрез родовата памет, заложена геномно, се предава предразположеността именно към речева патология. И психоаналитиците и невролозите приемат, че такава генетична предразположеност обективно съществува. Психолозите изказват хипотезата за психотравма по време на бременността - при това тя може да е непосредствено в първото поколение след травмата, а може и да "зрее" до 4 поколения.
Моят род е типичен случай на такъв процес. Маминка ми, Бог да я прости, имаше съвсем леки признаци на заекване. Дъщеря и, майка ми, има доста силно, но позволяващи и що годе нормална комуникация заекване. На същата линия на род. дърво вече се появява още един човек със заекване. След това, на моята линия на родословното дърво, освен мен, имам още поне 5 братовчеда с логоневроза. Нещо като разклоняването на клоните на дървото. При някои е по-силно, при други е по-слабо изразено. Обикновено в първото дете е най-силно. То сякаш поема по-голямата част от генетичния, кармичен товар на рода.
Ето мои статии и опит по проблема:
http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=67
http://zaekvane-bg.com/modules.php?name=Ne...icle&sid=70

Между другото, както знаем, неслучайно се раждаме в даден род, при определени родители - те са най-подходящи за личната ни карма! Така че, всичко е на мястото си - при всеки от нас, във всеки момент!

Ето на какво ме е научило и ме учи заекването, този трън в петата на живота ми:
“ Аз съм заекващ. Обичам заекването си. То ме прави силен и хармоничен. То е най-добрият Учител в живота ми, който винаги ме е водил към себепознание, без значение искам или не! Винаги ме е карало да претърсвам щателно всяко кътче от съзнанието си, в търсене на източника му! Заекването неумолимо ме води към развитие и знание. Моето заекване ме учи на смирение, търпение, сила на волята и истинност. То неотклонно тласка стъпките на житейската ми съдба в посока разширение на съзнанието както в посока дебрите на подсъзнанието, така и към висините на свръхсъзнанието. Заекването смачква дракона на егоизма ми и ме кара да видя живота през непредубедени чисти очи. Ето моя опит в превръщането на заекването в добър приятел:
Първо: Самоприемане. Ако заекваш, ти си заекващ! Приеми себе си като заекващ! Това е твоето предимство и неповторимост.
Второ: Осъзнаване. Осъзнай дълбоко потиснатите в теб емоции, които пораждат заекването – страх, вина, срам.
Трето – Сублимация. Приеми ги като част от себе си. Не можеш да се бориш със страха, но можеш да го приемеш и да го трансформираш. Отвори се за страха и срама – не бягай от тях, но ги предизвиквай колкото се може по-често. Говори повече. Наблюдавай се по време на заекване. Когато почувстваш страха, не го отхвърляй, но го свържи към спокойствието, щастието и волята си. Тогава страхът се превръща в добър приятел, който те тласка напред и ти дава сила. Постепенно, с овладяването на процеса, вътрешната сила и спокойствие нарастват и от негативните емоции остават само техните начални импулси. Импулси, които си се научил да канализираш в самата им основа. Веднага щом се появят на повърхността на съзнанието, ти ги насочваш по установените вече психични канали, така че те вливат силата си в спокойствието, радостта и ясната визия, които си развил!
Четвърто – Себеактуализация. Когато си овладял психичните си съставки и течения и си усвоил процеса на сублимация, естественият резултат е вътрешна себеактуализация, което се отразява в обществен успех!
И така, ако си заекващ, си благословен, защото единственият начин да го преодолееш, е дълбоко самоизследване и разширение на съзнанието. Привилегирован си да имаш безпощаден, но силен Учител, който те тласка мощно към знание, емоционална интелигентност, мъдрост и себеактуализация!

Бъдете здрави!”


Обяснението от позицията на енергетиката и чакрите е интересно! Със сигурност, след пилеенена силата, неплавността в речта се увеличава драстично. Кристиян споменава и връзките с родителите - тези енергетични нишки, през които се предава много информация - независимо дали сме в един град или на различни континенти! Наистина трявба да бъдат прекъснати и заменени с качествено нови! Тоест: "Да се вземеш в ръце!", "Да понесеш кръста си!" !
Кристиян, ще се радвам, ако поговориш повече за връзките между чакрите!