kipenzov

Тук не мога да обясня механизмите. Някак отдава ми се. Когато започнах да го правя отдавна беше като игра, експеримент. Не съм 'насилвала' нещата. Не съм 'гонила' цели. Нямала съм никакви конкретни очаквания. Беше като да си поиграя и да тествам функциите и способностите на мозъка, без да имам и грам идея до къде ще ме доведе това. Нещата се случваха естествено.
Обяснявам си го (горе-долу), че успяваш да тренираш мозъка да остане стабилен на определени мозъчни честоти, където и частица логика остава 'будна'. Може би поради плавното заспиване, което съм правила и съм успяла да 'закова' на едно междинно ниво. Съжалявам, че не мога да бъда по-конкретна. И аз не зная точните механизми. Преди мислех, че всички хора го правят и е нещо нормално.
И защо толкова много е подскочила терапевтката ти? Тези неща опасни ли са? Нали все пак частица съзнание е будна?
А това с чашата с вода - не съм го пробвала.

Способност е за вчувстване - показва, че имаш живо сърце, че си добър човек. Но и че проектираш неувереността си. Върху смелостта си именно имаш да работиш. С общи насоки в този форум няма да стане - потърси брилянтен в работата си психотерапевт, който е силен в работата с окр и тревожни състояния!
При тревожност един от симптомите, е дереализацията. Сам по себе си е безобиден и дори полезен. Показва, че имаш да се учиш на загуба на контрола, да оставаш систематично в страха си и го преобразуваш. Сега го преживяваш, но с неискането му, изтласкваш го, което о препоражда. А дереализацията те учи да се довериш на тази загуба на контрола и умишлено "скачайки" в страха, да се учиш на това смирено доверяване, което го преобразува в смелост, любов, сигурност, самоувереност и смисъл.
В останалата си част от поста повтаряш едно и също. 
С малко ти казах доста!

Прибави към това съждение безброй такива като мен и теб, живеещи в безброй времеви моменти, в безброй пространства, и ще видиш, че изобщо не е балама,  ами ексцентричен артист

User123, как успяваш да запазиш съзнателното възприемане при прехода между будно и сънно състояние?
Щото аз карам до един момент и после чак към края на съня се усещам съзнателно, не че не ми стига, но ми е интересно!

Така е. Проблемът е, че най-простите и кратки, изразявани с думи схващания са най-сложните за разбиране.
Пиша пак, отвъд предната ми детинска реакция, която се дължи на това, че не съм длъжен да съм ,,розово-бонбонен позитивист''. Правя го защото все пак след горния ти цитат има и потвърждаващо съждение на тезата ми, че има ,,разумно живеене'' и ,,неразумно съществуване'' и двете са израз на индивидуалното качество на животът ни като хора. Като тук трябва да добавим и животът на хората, чието поведение не съвпада с критериите ни за ,,разумно'', защото тяхното също е опитност за Духа им, която аз не разбирам, но приемам правото им да живеят, както са решили. А това, че евентуално действията им са в моя ,,вреда'' е схващане, което прикрива неприемането ми на живота, такъв, какъвто е.
От тази гледна точка подхождам в споделянето ми на следното, което съм си извел от собствен опит, и според мен ще ти е полезно:
Чистият ум е този, който вижда отвъд мъглата на емоциите. Продуктивните емоции са тези, които не замъгляват ума. Всички емоции произхождат от чувства. А количеството и качеството на всички чувства се генерират от дълбоко чувство-,,поток'', чиято природа е двойствена - страх и любов. Това разделяне, по горски се казва бичене , се обединява от едно трудно за разбиране обединяващо чувство-състояние. О-бичене или обич. Като състояние пък се нарича ,,приемане''. И както всичко проявено/дуално/ противотезата му е ,,омраза'' или състояние на ,,неприемане''.
Когато умът е чист, думите вече не са просто думи, а сглобен смисъл. Колкото по-чист е умът, толкова по-дълбоки смисли долавяме!
Поздрави!

Тук е много важно дали тръгваме в разсъжденията си от разбирането, че идеята е нещо външно и съществуващо независимо от мисълта (и дори обуславящо я) или е нещо произтичащо от нея. Ако приемем, че идеята съществува независимо от ума, то съвсем естествено последният ще възприеме като идея не самата идея, а представата си за нея. Тази представа от своя страна разбира се, наистина е следствие на ума, но съществуването и не отрича възможността да съществува идея независима от ума и от човека въобще.

Нали вече споделих, че споделяме различни концепции! Виждам, че си развил вече и тезата, която теб вълнува. 
Аз принципно се въздържам да боравя с Кабалистични символи като 10-степенното Дърво на живота. Опитвам се да предавам идеи, които са описвани в съвременната наука чрез разумен научен анализ. И всеки, който има желание да може да си направи аналогии - Свободно! Отвъд моето желание и оценки за правилност. Фанатичното отричане или защита на нещо е признак за неосъзната липса на убеденост в собствената правота.
 
А това, че не ,,виждаш'' разликата в мащабите между първото и последващите изречения от цитата ти на Дънов е твое субективно умение.

Колко хората са съмнителни. Виждат смесване на изречения и там, където няма и най-малка следа от подобно вмешателство. Според мен схващанията в основата си трябва да бъдат ясни и прости. Пред всеки човек има два пътя. Да живее принципиално като лист от дървото на живота, за което Учителя говори, значи да има връзка с Бога и Бог да живее в него е единият път. Другият път  е да съществува като паднал от дървото лист. Както ни се хареса. И в падането също има нещо хубаво. Човекът се събужда и започва да задава най-различни въпроси, подобни на този : "Безкористен ли е Бог?". После в него започват да се случват органични процеси на гниене, разлагане, абсорбиране, всмукване от корените на дървото на живота и психични процеси на обръщане към Бога,покаяние и прощаване, възраждане, ново раждане и възкресение като нов лист от дървото на живота. Защото всяка трагедия е пълна комедия, ако не завършва с възкресение.
 

Напълно те подкрепям! Идеята на тезата ми е, че специфичният начин,  по който ,,тълкуваме'' същността на ,,преражданията'' генерира на по-дълбоко ниво специфични убеждения. Определя качеството на мислите и емоциите. От тях пък пречупваме изборите си на действия в посока, която ни носи определени резултати.
Заради тези резултати си позволих да предложа тезата ми. Защото доста хора се отдалечават от хармоничното за тях поведение и се чудят защо ,,постигат'' такива резултати. А причината винаги се намира, ако не дълбоко,  то още по-дълбоко в тях самите.

Лесно се намира екземпляр, макар и на български. На български, защото самите преводачи в интервютата изказват лично мнение, което е недопустимо от професионална гледна точка. Отделно пък, ако трябваше Виктор Орбан да го приложи на практика в Унгария едва ли щеше да има същите резултати. Просто всички точки, в които се изисква преструктуриране на отраслите, за задействане на пазарните принципи трябваше да бъдат съобразени с народопсихологията ни, но за това едва ли не е достигал интелектуален капацитет. Спорил съм с по-дърти интелигенти в нашия край, но не можех да ги оборя в аргумента за централизирания процес. Още повече ,,предателството'' на Костов, когато изиска дори и местните данъци и такси да минат на ,,централно разпореждане''. Чичо ми, мир на праха му, беше кмет на Сандански и си подаде оставката, поради невъзможността да си изпълни обещанията пред хората. То, когато трябва да се молиш като прошляк за стотинки на софиянци къде отива достойнството. Отделно и меркантилно предизвиканите предателства в екипа. Просто всеки народ си заслужава управниците. Те просто са проекция на самият манталитет  на тълпата, която вече не е народ. Няма нищо по-обезкуражаващо от това навремето на площада в Сандански да си говорехме със съученици за литература, философия, изкуство, а сега даже и за Криско не се коментира. Няма връзка между хората, няма уважение, няма споделяне и дискусия за идеалите. Просто неква тотална ограниченост и дезинтегрираност.
И най-тъпото е неясната визия на централно ниво. Бачкането на парче, продиктувано от алчността на контрагентите. Отдаването на безценица, чрез концесия на стратегическите ресурси и отрасли на икономиката на чуждите като идеология ,,инвеститори'' само заради национално-предателската алчност на определени индивиди за ,,трохичка-комисионна''. Даже не знам защо се ,,отпуснах'' в потока на отминалото, вероятно още не съм го преодолял. Но така или иначе Сорос ще организира още една вечеринка-отчет за социолози като О.Минчев, за да може да си има ,,опорни точки'', по които без грам доказателство да ,,изисква'' от обществото да се придържаме към ,,съюзническата'' гледна точка, особено английската, чиято посланичка чак ,,размаха пръст" по националната тв. Чакай малко бре моме. Къде са ти доказателствата. Лети дрона и снима репортаж над къщата на Литвиненко - на секо кръстовище по 4 камери и тия ми ти Джеймсбондовци нямали пълна информация. Ние да не сме от Пакистан? Бре дебили. Или от Индия, в която ,,отгледахте'' 10 милиона индиици с глад, следвайки Евгенистичната ви философия за ,,неутрализирането'' на по-низшите. И сега ни ,,заливат'' с неолиберастки, псевдохуманистични лицемерни Директиви. Не знам кой си изтреби циганското малцинство през 18-19 век, а сега ми ,,пилят'' за толернтност. И заливат ефира с нюейджърски риторики за новосветовно, масонско ,,братство,свобода, равенство'' потулвайки героичното начало и достойнство на лидерството, което завземат и мистифицират като ,,децентрализирано управление''.
 
Трябваше да го излея някъде. Извинявам се!!!

Новата дефиниция на системата ,,Халифакс'' в цигански вариант :
Манго казва на Айше:
- Мале Айше, как се обръща живота! Бехме брат и сестра, станахме мъж и жена, а глей са - ти си ми тъща.

Прав си, но е по-дълбоко и представено по по-европейско-либерастки начин.
Шапът/ по прасетата/, ондуларният дерматит/по кравите/ не представляват опасност за човека. Тези болести, в тяхното епидемологично като размер развитие, са опасни за популацията на самите животни.
ОБАЧЕ, ,,страх лозе пази", и по тази линия френските и германските кравари и ловци ги е страх да не им пострада поминъка/субсидиите/ или възможността да си ,,чешат крастата"/зараза на дивите им прасета и невъзможност за ловуване/
И тук вече се проявява необосновано високото ниво на ,,гъзеблизане'', което на съвременен европейски жаргон е ,,съобразяване с директивите на ЕС'', а на санданско-петричко ниво му викаме ,,робуване''.
А пък ,,прекалено богоугодния и богу не е угоден'' явно не е залегнало като осъзнаване в политическата ни ,,класа'' и на необосновано крутите мерки по ограничаването на разпространението на болестите му казват само ,,своевременна реакция''. Дори и на европейските чиновници им стана неудобно и ни ,,подсетиха'', че имаме все пак право на финонсови компенсации на засегнатите животновъди. Ала това все пак като финансов поток минава един път пред централната власт, а после и през местните ,,фактори'' и характерното на този процес е силната редукция на ,,дебита'' на този поток при различните ,,звена", :))))
 
Планът ,,Ран-Ът'' си е план, но се изпълнява от български управници.

Единната теория на полето е тази, заради която Айнщайн остана абсолютно неудовлетворен от научните достижения и тази, която съвсем наскоро бе завършена от руския физик академик Генадий Шипов. Теория на физичния вакуум. Пространството е 15-мерно. Знаете псевдоевклидовата система на Айнщайн с трите пространствени координати и едната времева. Обаче пространството е веднъж криво - Риманова кривина, веднъж и усукано - усукване на Ричи. И така идва десетмерното дефиниране на точка в пространството, чрез три ъглови пространствени координати и три ъглови времепространствени. Като решим да прибавим и още пет конформни координати, произтичащи от общата относителност - значи и отправната ни система е относителна и се самоизменя... Става една... Ама това е, доближаваме се до абсолютна физика, определяща и фини тела и светове и докосваща се до Абсолюта...

Минавала ми е тази мисъл . Но има и друго , че този е може би естествения начин за ума ни да работи с думите .Чрез диалога на опонентите . Както картината на света е , отделни позиций между двете полярности .

Увличаш се в приказване и това те разсейва .
Различната форма показва различно качество .Това е религиозното чувство . Нещо като ,,под-орган"(област)   в мозъка със по различно предназначение . Това не се постига с прочитането на нещо . Осъзнаването на нова идея може да е само начало на промяна .А може и нищо да не е .

Най - големият карък е този, който ако участва в състезание за каръци няма да го спечели.

Сещам се и за друг странен извод от предния виц.
Щастието на мъжа минава през корема, и малко по-надолу.
Щастието на жената минава през сърцето, и малко по-нагоре.
А отдавна се твърди, че във всеки мъж живее по една жена и обратното. Т.е. че ние в дълбочина сме андрогини,

А може и да няма редакция! Просто да си е предадено 1 към 1, защото повечето пъти ,,думите остават просто думи'', когато не се ,,долавя'' по-дълбоката метакомуникация. И без това всички ,,се  носим'' на вълните на отдавна измислени послания.
Поздрави!
Приятно е да срещаш любознателни хора!

Здравей kipenzov,
Мерси много за бележката. Всъщност определено не бях погледнал цитирания пасаж както ти споменаваш. Ако той е дело на някой редактор има голяма възможност да си прав.
Мерси много и за линковете.
Поздрави,
Петко

И ако си даваме пълната свобода да даваме морални оценки на чуждите действия, то склонни ли сме да приемем пълната свобода на чуждите оценки?

Определено не е без значение дали ще те кръстят Кенефка, Коца или Каролина.

Ако считаме, че някой ни е предал, това означава ли, че считаме, че е длъжен да ни е верен?

Предателството всъщност идва, когато човек вече е взел решение по коя посока ще поеме. И даже когато вече е положил сериозни усилия в предвижването си по въпросната посока.

Всяко действие си има своето противодействие. Това важи не само за физическия свят, но навсякъде. Когато човек полага сериозни усилия за нещо и е постигнал определени успехи, предателството към него се явява като противодействие. Това противодействие разбира се следва да бъде преодоляно, за да може целта към която човек се стреми да бъде утвърдена. Без съпротивление нищо не може да се утвърди. Ще дам пример: аз мога да съм много спокоен и уравновесен докато съм материално задоволен и сред положително настроени към мене хора, но ако попадна в стресова ситуация от спокойствието ми няма да остане нищо. Значи спокойствието ми и равновесието ми не са истински. Те трябва да бъдат утвърдени при тежки условия за да мога да твърдя, че ги притежавам. Ако говорим за героизъм, то предателството винаги се явява като тест, като изпитание. Но ако в крайна сметка героят въпреки предателството успее да утвърди идеята, която следва, то заслугата за това няма да е в предателя. Космическият закон ще прояви отрицателния полюс със същата интензивност с която героят се опитва да прояви положителния. А хора, които да изпълнят ролята на предателя винаги ще се намерят. Те не са специално подбрани, а предателството в крайна сметка си е техен личен избор, които ще им донесе съответните тежки последствия. Космическият закон никого не принуждава да влезе в ролята на предател. Просто има хора, които са склонни към такива действия в невежеството (или в още по-лошия вариант, в съзнателното си желание да навредят). По същия начин никой не кара пияницата да се напива всеки ден, но той сам е развил в себе си склонност към това и щом види или помисли за алкохол желанието му се събужда.


Написаното по-горе ще опиша само с една дума: ужас!!! Няма почти нищо вярно, но твое право си е разбира се да споделяш каквото мнение желаеш.

Според мен, зависи. Аз примерно мога да се наема със задължения, които не са по-силите ми, ако няма друг подходящ човек да ги поеме, но предварително ще държа това да е ясно (че задълженията не са по силите ми) на всички които разчитат на мене. Не бих влязъл в позицията да давам празни и фалшиви обещания.

Значи правилно съм предположил
Какъвто съм си размазановидец!