Диана Илиева

Е, защо да не го разбираш? На теб как ти изглежда, че пострадалият е съвсем случаен човек, който по никакъв начин не привлича (дори и подсъзнателно) това, което ще му се случи?

Аз знам за какво говори aorhama, защото съм минала през нещо такова, без да имам днешните познания и осъзнатост. Това беше отдавна, но явно процесите се изчистват или поне нормализират трудно. Няколко години след това имах един сън, в който почти на яве се чувствах парализирана от ужас от една особа, изглеждаща като жена.

Но сега вече си мисля, че прабабата на Донка е била поне 99% права. А aorhama пък е много прав за "личното изграждане на вяра".

Колкото до "низостта и тоталното отвращение", както казва той, просто повечето хора, докато не им се случи някоя случка (негативна), нямат склонността доброволно да почнат да се възвисяват и въобще в някакво отношение да си променят живота ... Та в тази връзка и черните учители са учители и от тях можем да научим също толкова много, само че по по-болезнен начин.

Ех, сега пък защо сме били коментирали абсолютния контрол - ами защото темата е за него, затова.

Иначе Донка дава конструктивна посока - вярно е, от деца ни е внедрено това за контрола. Като се започне от това да контролираме естествените си нужди и стигнем до контрол на емоции (Ти си голяма/ти си момче, а големите/мъжете не плачат!), чувства, мисли ... Идеята за това лъха отвсякъде - семейство, училище, общество... И всичко това е все под благовидни предлози, едва ли не за благото на обществото, а в крайна сметка израстваме едни ограничени, наплашени и фрустирани същества.
Много хора не успяват да се отскубнат от хватката на контрола, въпреки ограниченията и страданията, които носи (обаче изобщо не допускат, че това е една от главните причини, да е такъв животът им).
Други се опитват да живеят с тази идея, като обличат на контрола дрехата на необходимостта, опитват се да убеждават сами себе си, колко е важен и как без него ще настъпи хаос.
Една малка част успяват да усетят какво се получва в следствие на уж така нужния контрол (обикновено чак като им "изпушат бушоните", както каза някъде по-напред Слънчева).
И много малко успяват истински да се отърсят от него.

А защо е нужен контрол?
Е, та кой се контролира по-лесно, хора, които уважават контрола и го считат за нужен или ...?

Какво означава "нелеп случай" - нещо, което 1. е станало случайно и 2. е несправедливо/незаслужено?

За мен случайности няма как да има. Ако има, ще ми е интересно, как се появяват тия случайности на бял свят - кой ги поражда и на какъв принцип.

Според мен не е точно така. Ако допуснем това, става странно, защо му е трябвало на духа да "слиза" въобще дотам и да се свърза с разни неща, дето не само, че не му са нужни, ами и го спъват и му пречат.
В действителност е невъзможно духът да се осъзнае без да е минал през всичко това, което изрежда Христо. И това става поради невежество, да, но по-точно е да се каже поради неопитност, неукрепналост ... И си е точно еволюционна необходимост.
Това, което е извън еволюционната необходимост е човешкото "застояване" при 7-те смъртни гряха. Но очевидно и то е малко или много предвидено, затова именно през определени интервали на Земята слизат мирови Учители, които да тласнат човечеството напред.

В много случаи от чувство за безизходност.
Но това чувство може да се породи само в човек, който се чувства сам, сам във всяко едно отношение. И когато животът го притисне, а това рано или късно става, се случват две неща:
- или човекът приема, че не е сам, че има Бог, Логос или както искате го наречете, че е частица от едно голямо Цяло, което го подкрепя и му дава сили, когато той самия желае да е в хармония с това Цяло, т.е приема това, на което му казват Вяра;
- или не приема горното, след известно време съвсем логично му свършват силите и дори и да не се самоубие, ще продължи да функционира като курдисана играчка, изпразнена от съдържание и смисъл.

Ами представяш ли си, ако хората започнат да виждат мислите в главите на хората срещу тях, да ги четат добре, както в главата на Кристалния Джакомо?
Например току що избрания от теб кмет или депутат се опитва да те убеди колко полезен е еди кой си договор за вашия град, а ти или някой друг вижда, колко ненужен е този договор, дори обременява общинския бюджет, а каква хубава комисионна ще вземе този човек от него. Ако межехме да виждаме, или поне една част от хората, то такъв човек вероятно нямаше никога да бъде избран на такъв пост.

Но не е само това. Академик е прав - ясновидството би разстроило обществото като цяло. Политиката, икономиката, религиите ..., дори всекидневните дребни неща.
Нима може някой да продължи да работи настоящата си работа, когато поне една част от хората ясно могат да прочетат неговото неудоволствие от рработата, или омразата му към шефа, или презрението му към колегите ... (примерно), а ще може ли да продължи същестуването на семейство, в което партньорите са се лъгали един друг в продължение на много години и т.н.

Да, много хубави постове - и на Божо, и на Алекс, и на Ники (като обобщение направо е неговото).
Само и аз да добавя нещо, което се подразбира и от техните мнения, но не е споменато в прав текст - недоволството.
Преди, при далеч по-неблагоприятни и неудобни условия на живот, във всяко едно отношение (като се започне от битовите и се стигне до духовните), хората са били много по-доволни от живота си. Парадоксално, но факт. Сега, бих казала, недоволството ни разяжда отвътре.
Като казвам недоволство, имам предвид не само прякото такова, но и психични модели от типа - "Не е честно!" и "Не би трябвало да е така!" и др.п. И не да си затваряме очите пред нещата, които не ни харесват, а просто да ги приемаме спокойно такива, каквито са и да се опитваме конструктивно да променим, каквото можем, но всичко това с добро чувство и положителна нагласа.

Точно поради тази причина работят алтернативните методи за лечение на рак, предложени от Луиз Хей примерно, смехотерапията и др.п.

С това никак не съм съгласна.
Кои са добри, как са добри?

Ако човек живее със светоусещането, което добре е описал erendil по горе, то няма как да страда. И животът/Бог всячески ще са преносно казано "в негова услуга" (дори и при някаква т.нар. "лоша" карма, който въпрос се повдигна по едно време), просто защото самия човек живее според законите и хармонията в света.

П.П. Имам мноооого познати, които сами себе си именуват добри хора. Те са добри в такъв смисъл - нищо лошо на другите (физически!) не правят. Това обаче обикновено не е от прекрасните чувства и мисли, които изпитват към тях, а по-скоро от страх (като се започне от най-буквален и елементарен и се стигне включително до страх от "духовен" тип - че каквото правиш, ти се връща и др.п.), от задръжки от типа "така не се прави", "не е възпитано", "еди кой си друг ще го подреди вместо мен" и т.н. Същевременно тези хора не спират да обсъждат и осъждат другите (по много начини, най-префинения е, като се оплакват "Толкова неприятен/груб/нахален, представяш ли си, ама аз си премълчах, какво да го правя!"), никак не са склонни да направят каквото и да било за другите, все са недоволни, все нещо не им харесва, като се започне от роднините и се стигне до международното положение .
Е, ако тези хора са действително добри, то да, ще си страдат и още как.

Психотроник, каква е връзката с бройните системи, че не разбрах?
Каквато и система да използваме, няма съществена разлика. Светът е организирана информация, а тя е симфония от числа (тук май си присвоих думи на някой съпорталец, дано да няма нищо против ).
Отделно дето няма нищо случайно, а значенията пък са адаптирани към съответната бройна система.
Иначе да, наука - звучи авторитетно ; поне на повечето ни съвременници. Но ти пък си човек с широк мироглед, важно ли е за теб на нещо да е лепнат етикета "научно", за да бъде възможно и вярно?!

Излъчването на каквито и да са положителни вибрации като любов, доброта и т.н. допринасят за хармонизирането на света като цяло. Така че многократната употреба на думата любов определено е допринесла за нарастването на добротата и тук в този форум, и изобщо.

А посрещането и усещането на любовта и добротата и без друго всеки си го избира сам за себе си.

E, хайде сега, какво значи неправилен? Всички допускаме грешки, правим неправилни избори и т.н. Тогава какво - да не предприемаме нищо в живота си, щото може да се окаже неправилно?!?
И чак пък предател - пред кого те е предал?
Не казвам, че е хубаво да се ровиш в чужда кореспонденция, независимо в какъв вид, но си мисля, че проблемът ви съвсем не е този, от който сега си толкова афектирана.
Ако аз имам прекрасна връзка с някой и се чувствам спокойна, сигурна с него, ами аз сама бих споделила някои притесняващи ме неща за други мои близки, а не да чакам той да разбере някак. Просто самото усещане, че споделям живота си с този човек, би ме накарало да му се доверя. Очевидно при вас нещата не са били такива.
Има и друго. Ти самата считаш някои неща от живота си за смущаващи, срамни дори (било такива, които касаят теб, или други, отнасящи се за твои роднини). За мен това е по-важното - приеми тези неща такива каквито са, просто никой не е идеален, колкото и да ни се иска. Особено минали вече случки - задължително, тях и без друго няма как да промениш. Неща, които касаят настоящето и бъдещето, опитай да промениш в частта, касаеща теб. Прави нещата доколкото можеш така, че след време да не се притесняваш и срамуваш от тях. Дори и постъпки, направени необмислено, в резултат на силни емоции, могат да се поправят след известно време, когато си обмислила по-трезво нещата.
Това е.
Когато си в мир себе си, няма от какво да се притесняваш.
А прошката (на себе си и другите) в такава или друга неприятна ситуация ще дойде от само себе си.

Ами първия проблем ... не е проблем Ако седнеш и спокойно обмислиш в какви дейности и занимания си най-добър (имам предвид такива, които биха могли да донесат добро/услуга/полза на другите хора), това най-често дори не е само едно нещо, също и като се замислиш кое от всички тях ти доставя най-голямо удоволствие - ето ти и нещото, с което е добре да се занимаваш през живота си.
Вторият проблем - не, предполагам, че е тъкмо обратно - ти си интересен и забавен; знаеш ли, познавам такива хора, много умни и интелигентни, с широка обща култура и задълбочени познания по най-различни въпроси, симпатични, с чувство за хумор и т.н., които просто ... не се вписват сред съвременните по-лековато настроени и повърхностни хора; те не могат като тях да водят с часове непринудени разговори за това, какво са си купили от мола или за поредния тъп американски филм, който са гледали. На тях това просто не им е интересно, чувстват го като нещо нелепо и наистина не им се получава. Обаче има и друго - твоето, както сам казваш, антисоциално отношение към хората неизбежно се усеща от околните, въпреки добрата маска и те подсъзнателно реагират на това, като те отхвърлят. Нужно е да промениш твоето отношение към хората въобще. Но това ще ти бъде трудно. По-лесно ще стане, ако първо си намериш хора, подобни на теб и с които се постарай да изградиш по-близки и сърдечни отношения, допусни ги до себе си.
Успех!

Деяна и упоритостта е качество, като всички останали и хората го притежават в различна степен. Това, че някой го притежава в по-малка степен, оправдава ли нахвърлянето върху такъв човек? А от написаното от gorrad аз останах с впечатлението, че той Е упорит; просто му е направило впечатление, че при него нещата стават бавно и именно с упоритост, а при някои хора - обратно. И естествено това не е приятно, но е факт. И пита може ли да направи нещо, за да се причисли към другата група хора. Е, аз му поисках някои сведения на лични и му писах вече, че няма да може съществено да промени живота си, конкретно в това отношение.

Коя теза е абсурдна - това, че на някои хора животът им се стича по-леко, отколкото на други ли? Това не само, че не е абсурдно, ами е очевадно направо.
Или имаш нещо друго предвид?
 
И какво значи "защо нямаш сили да бъдеш Бил Гейтс?" Отговорът е прост - защото gorrad не е Бил Гейтс. И защо смяташ, че gorrad  би искал да бъде като него? Ти имаш ли сили да бъдеш Бил Гейтс? А дали работата опира само до сили или до ред други неща - като качества, нагласа, семейство, среда и т.н.?

Стига де, глупаво било, неестествено било ... Съвсем нормално си е, интересно му е на човека, задава въпрос.
И то наистина си е интересно - по какъв критерий на различните хора им се случва това, което им се случва? Свикнали сме на всяко нещо да търсим смислено и логично обяснение. Когато не можем да намерим такова, обявяваме, че нещото е подвластно на случайността. Но така ли е? Понякога хем няма обяснение, хем пък забелязваме определена закономерност, което започва да става подозрително и разклаща позициите на случайността Например от вида - човек оцелява невредим в няколко катастрофи, а после умира сравнително млад и твърде нелепо при трудова злополука примерно. Т.е навеждам ви на мисълта, за популярната фраза: "Ако е писано да те обесят, няма да се удавиш." Точно същото е и с това, за което пише gorrad. 
 
И друго - човекът искаше да му дадете идеи, как да излезе от сегашната си парадигма. Ако е възможно въобще.

Това, че си се родил някъде, означава, че е имало защо.
Но не означава, че по никакъв повод и начин не бива да напускаш родината си.
Аз единствено не разбирам хора, които се считат за твърде духовни, а бягат, в случая от България, уплашени от материалните условия; някак не им се връзват нещата като убеждения и т.н.

hakama, ето това е ключа от бараката

Значи всеки ден мислиш, обаче ... май само до там си оставаш, с мисленето.
Не ми се сърди, но имаше навремето една много подходяща за случая песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ..."

И другото - веднага започваш с претенциите и условията - не ми харесва това, ще трябва онова, третото ми се струва съмнително да стане и дори най-абсурдното: по ми се струва вероятно еди какво си - защо, по каква причина, след като, доколкото разбрах, това дето ти се струва по-вероятно, също не е дало успешен резултат при теб (поне до сега).

За мен, когато един човек иска нещо, ама наистина силно го иска, въобще няма право на разни условия, претенции, изисквания за гаранции ... И знаеш ли защо? Защото именно тези неща са спъвали осъществяването на това, което уж иска.

Обаче ти продължаваш да ги толерираш и уважаваш тези убеждения-спънки. Докато не промениш у себе си някои неща, докато не премахнеш (ама истински, не само на думи) тези стари и неудачни/неработещи модели - все така ще е. Ясно ми е, че на теб ти се струват нормални тези изисквания и условия, особено гаранциите за успеваемост ти се струват много разумни и предпазващи те от разочарования.
Но ти и в момента си разочарован - в смисъл, че не си доволен от живота си, обаче продължаваш по този начин.
И знаеш ли - 100% гаранция никой и нищо не може да ти даде. И ако ти не си готов да рискуваш, да направиш нещо по-нестандартно, по-смело ... ще си останеш там, където си. Не казвам да стиснеш очите и да правиш очевидни дивотии, но е добре да преодолееш някои страхове, някои убеждения, които не ти помагат и не те предпазват, ами по-скоро ти пречат. В същност, те може и да те пазят донякъде, в някакво отношение, но ... нали не искаш да си останеш все вътре в яйцето, защитен от черупката?! Нали ти се иска да се излюпиш някой ден и да се радваш на света и хората извън черупката
Е, някои хора, както и някои неща и събития, може би няма да ти харесат, но все ще има и такива, които да ти допадат (и кой знае - може дори да са болшинството ). А вътре в черупката нямаш никакъв шанс да ги срещнеш и да ти се случат.

Ей, много хубаво, усеща се вече толерантност и желание за смисленост.
Важно ли е какви са предците ни? Според мен - да. Както за хубавите, така и за лошите им черти. Това се е знаело и мноооого отдавна, не случайно са проучвали кой от какъв (на)род/племе е, не са искали да се сродяват с кой да е, до скоро и в България имаше една сентенция - Котка да е, от сой да е
А какво остава за мома или ерген.

Патриотизмът е чувство на принадлежност, което предхожда здравия космополизъм. Както развитото родово чувство, предхожда патриотизма, а то пък се предхожда от семейното чувство.
Какво се случва обаче - хора, неразвили добре по-предните стъпала, решават, че ще прегърнат някоя по-обща кауза. И съответно не се справят добре. Получават се изкривявания (да не кажа извращения), фанатизъм, че и явна мизантропия (не визирам никой от тук пишещите, моля, не подскачайте на диванчетата ). Та от тази гледна точка намирам патриотозмът за необходим (разбирай - полезен). Докато човек не е изградил здрав патриотизъм, който би го карал да помага безрезервно и безусловно на държавата си, не може да изгради и здрав космополитизъм.

Eeeee, не така
Какво толкова сте го погнали Христо?
Още повече, че и вие преиначавате и залитате в другата посока
Аз не виждам сегашните гърци да им е останало нещо съществено от преди, нито пък скандинавските народи са предишните викинги, нито сегашните италианци и т.н.
И е норамлно това.
И патриотизмът е нормална проява, просто поредното стъпало.
А Христо е съвършено прав в твърдението си, че всеки норад си има характерни черти, особености, както на външен план, така и във вътрешен. Беше ми изключително интересно да прочета от изследванията на Учителя, кои типични външни белези дават и вътрешни такива, които при разичните народи са различни.

И не виждам смисъл да се самопринизяваме, само защото държата ни е останала колкото една човешка длан Ако погледнем какво е останало сега от Римската империя, като проценти сигурно е по-малко дори. Ние сме се били омешали с други народи, ами италианците или който и да е друг народ, дали не са?

Знаете ли, интересно е, че когато капките се определят чисто интуитивно (дали от самия човек или от друг), то те така или иначе помагат именно да възстановим връзката с висшия аз.
Когато се прави така едно по-рационално да го кажем интервю, се определят есенции, които да решат едни проблеми, които човекът е решил, че са на дневен ред. Но често те са по-скоро следствие от нещо друго.

Хе-хе, Алекс, отиваме право в Разговорки, ама все пак ... недей така. Каква помпозност , чисто ежедневие - в момента т.нар. интегрални схеми също са на молекулярно ниво. Буквално. Не се шегувам. За да са толкова миниатюрни имат буквално няколко или дори само един слой атоми/молекули от съответното вещество в полупроводниците, кондензаторите и другите им елементи.
И ... каква ирония - навремето участвах в разработване на експертна система именно в сферата на медицината, после за разпознаване на ръкописен текст (което, както можеш да се досетиш, включва и разпознаване на изображения) и направо си е суперполезно, като знам какъв почерк имат някои хора , а след това с един аспирант по Българска филология от СУ правихме нещо точно за разчитане съдържанието и евентуално превеждане на текст. И това беше преди 20 години - едва прохождахме. До сега нещата са дръпнали много и в България, и навън. Наистина си е трудно и резултата не е перфектен, ама все пак превежда, нали
Моля, не се отнасяй така грубо към нашето все още далеч от съвършенството творение, не го наричай идиот. Все пак върху нас и нашия мозък сигурно са се трудили повече време , а и кой знае точно какви същества

Иначе по темата - съгласна съм с последния пост на granat1 - внимавайте, безопасно и безобидно лечение няма.

"Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание.
Каквото е то, такава е и волята ти.
Каквато е тя, такива са и делата ти.
Каквито са те, такава е и съдбата ти."

Брихадараняка упанишада IV.4.5

Волята е най-важното нещо за съвременните хора. Това ни е задачата, която решаваме/изпълняваме. До момента имаме развити физическо, етерно, астрално и почти изцяло ментално; но волевото или каузалното тяло тепърва развиваме.
Всеки човек има воля, проблемът е, че ние не можем да я управляваме, не и съзнателно.
Когато човек е добил възможност да ползва съзнателно своята воля, ние го наричаме волеви човек и толкова по-силно той може да влияе на себе си и на ставащото около себе си. Преди да развием това качество/умение, не можем да говорим, че имаме свободна воля.
 
Същевременно имаме илюзията, че най-лесно се справяме и успяваме именно с волята, че най-лесно разбираме волевите прояви. Това е така, защото волята е най-близо до нашия Аз. Следващото по близост е менталното тяло и там също що годе се оправяме, макар понякога да не успяваме с негативните и/или повтарящите се, натрапчиви мисли. В чувствата направо се изгубваме, а за етерното и физическото тяло да не говорим, там нашият аз е най-опосредстван, най-далеч и съответно най-тромаво и трудно действа. Жизненото и физическото тяло - те функционират, но как точно, ние не усещаме, не знаем и не можем и съзнателно, пряко да им повлияем.

Миналото,не историята,поколенията живели в България ,преди мен.Те, с техните чувства,желания ,стремежи,определят националната ми принадлежност,независимо дали моето съзнание иска или не иска това.
Аз може и  да искам с друга нация да се идентифицирам,но това ще бъде решение само на съзнанието ми,не и на душата ми.Мащабите на съзнанието,широко или по-тясно, и доколко човек е надмогнал влиянието на миналото, определят идентификацията.Семейство,род,племе,нация,континент,човечество--стъпала,които се извървяват и изживяват.
Така е при мен,първата ми година в чужбина,  беше борба с носталгията,докато съзнанието ми се научи да разговаря с миналото.Дали съм се откъснала от нацията си, не, само носталгията затихна.