Станимир

Дясната ръка е положителна, активна, отдаваща. Ръката е символ на волята. За много молитви указанията от Б. Дуно са да се произнасят с вдигната дясна ръка. Това означава съзнателно свързване на човешката воля с божествената. В някои кръгове и общности използват и двете ръце при поздрав. Лявата когато човек приема поздрави, а дясната – когато той поздравява. При молитвите и при обръщането към Слънцето, не съм срещал приветствие само с вдигната лява ръка (срещал съм с вдигнати и двете ръце, но това е съвсем различно и може би за предпочитане дори и пред обръщането към Бог/Слънцето съм с вдигната дясна ръка). При посвещенията посвещаващият поставя ръката си над главата на посвещавания, като символ на Божията воля, на която посвещаващия е изразител. В рицарските ордени ръката е заменена от меч, също като символ на Божията воля. В християнството Божията воля се изразява със трите пръста на дясната ръка, събрани в едно, като символ на триединството.

Това с поставянето на ръката на сърцето за пръв път го чувам да се свързва с Б. Дуно. Според мен е привнесено от някои привърженик на прабългарските обичаи, за които напоследък се правят опити да се възвърнат към живот. Вдигнатата десница е достатъчно мощен жест и не виждам смисъл от допълнително усложняване и ритуализиране, при което задължително се губи част от концентрацията на силата.



п.п. Да добавя, че от чисто енергийна гледна точка поставянето на ръката на сърцето връща част от енергията, която трябва да отдадем при молитвата в нас самите. Освен това подобно директно въздействие върху сърдечната чакра в много случаи може да окаже негативен ефект, пренатоварвайки я.

Добър или лош може да бъде човекът боравещ с познанието. При всички случаи малкото познание създава проблеми и крие рискове за човека. Когато познанието е достатъчно проблемите стават разрешими, а рисковете предвидими. Котката, която се излежава безгрижно на дивана няма да остане в това състояние вечно и ще и се наложи да опознае някои неща без значение дали иска това или не. Няма как да преминеш от едно ниво на друго, докато не развалиш равновесието си на по-ниското ниво и не го постигнеш на по-високото. Затова, ако познанието ни се струва зло, развалящо равновесието ни, то е за да можем да възстановим това равновесие, но вече на по-високо равнище.

Това са наименования от различни фолклорни традиции, т.е. това, което представят е силно изопачено. Но все пак зад тези същества стои нещо реално. Това може да са умрели хора в астралните си тела, самите астрални обвивки, елементали, а може да са и просто символ. Тези, които действат съзнателно на астралния план разбира се са отговорни за действията си. В останалите случаи не може да говорим за отговорност според мен. Природните бедствия се осъществяват с посредничеството на стихиите и техните елементали, като за отговорност от тяхна страна не може да се говори. Това са сили, които просто следват определени закони и не притежават собствен избор.

„Като се говори за истината, мнозина се обезсърчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им отиват напразно? Те сами трябва да си отговорят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всякакви жертви. Че щяла да наруши мира на някого, тя не се интересува. Истината има предвид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е вечното, неизменното, на което всякога може да се разчита.“

Из „Абсолютна справедливост“ – 8 март 1936 г.

Реално не се различава. Имаме воля, която се проявява като действие (умствено, емоционално или физическо) и последствия като резултат от това действие. Волята е свободна, доколкото е свободен човекът, който я изявява - доколкото е наясно с това, което прави, с резултатите от действията си. Когато се появяват резултати, които първоначално не са били желани от извършителя, то очевидно за свобода не може да се говори. Законът довежда нашите дейтсвия до справедлив завършек без значение дали го разбираме или не. Но тук ще се появи проблем ако ограничим справедливостта и свободата до желанията на отделната личност. Когато говорим за универсални закони, следва да се има предвид, че те са най-малкото надличностни. Индивидуалността е неотделна част от цялото и не може да съществува независимо от цялото. За каквато и свобода да говорим, тя не може да ни направи независими от цялото. А това предполага, че следва да живеем в определена хармония с това цяло и да съгласуваме волята си с така очертаната действителност.

Реално не се различава. Имаме воля, която се проявява като действие (умствено, емоционално или физическо) и последствия като резултат от това действие. Волята е свободна, доколкото е свободен човекът, който я изявява - доколкото е наясно с това, което прави, с резултатите от действията си. Когато се появяват резултати, които първоначално не са били желани от извършителя, то очевидно за свобода не може да се говори. Законът довежда нашите дейтсвия до справедлив завършек без значение дали го разбираме или не. Но тук ще се появи проблем ако ограничим справедливостта и свободата до желанията на отделната личност. Когато говорим за универсални закони, следва да се има предвид, че те са най-малкото надличностни. Индивидуалността е неотделна част от цялото и не може да съществува независимо от цялото. За каквато и свобода да говорим, тя не може да ни направи независими от цялото. А това предполага, че следва да живеем в определена хармония с това цяло и да съгласуваме волята си с така очертаната действителност.

Оценката на стремежите си можеш да направиш сравнително лесно с един честен (само)анализ. Просто си отговори на въпроса "какво ще ми донесе този стремеж в бъдеще - близко (до 1 г.), далечно (до 10-15 г.) и още по-далечно (разбирай след смъртта). Материалните стремежи могат да ти донесат някаква радост докато си тук на земята. Те могат да дадат някакъв временен смисъл на живота ти, някаква цел, която да следваш докато си жив, но ползите свършват до тук. Никой не казва да живеем като аскети, но не бива даден наш стремеж да поглъща времето и усилията ни до такава степен, че да забравяме за духовното си израстване. Необходимо е да се намери оптималния баланс. Тук преценката е индивидуална. Някои хора може да са по-склонни  да жертват материалните си стремежи за сметка на духовните, а други също да обръщат внимание на духовното си развитие, но само между другото и да обръщат сериозно внимание и на удобството си. Всъщност когато има осъзнаване на същността на човешките стремежи, много от тях престават да съществуват.

Такава е действителността. Как би могло да бъде... Отделно от това, дори и да имаш желание да разбереш някого, това все още не означава способност да го разбереш. Последното качество е още по-рядко срещано сред хората. Приемайки думите на другия, ние ги интерпретираме, прокарваме ги през собствените си разбирания – това прави умът в низшите си аспекти. Висшият ум може да избегне личната интерпретация, може също така да схване съдържанието отвъд думите и идеята на „опонента“ ще достигне до нас така, както съществува в неговия ум. Тук има и немалко доза телепатия... Разширяваш съзнанието си докато обхванеш гледната точка на другия, влизаш в нея, вземаш каквото ти е необходимо... защо ти е да спориш? Като растенията, вземащи от земята соковете необходими за растежа им. Ако другия може да направи същото с твоята гледна точка, всичко ще е наред (не че иначе няма да бъде). Той и без това ще разбере от нея толкова, колкото са му способностите – не повече. Думите са само за да насочат. С тях се принася и част от съдържанието, но най-повърхностната. Същинската част не може.

Мисля, че няма от какво да се притесняваш. И на мен ми се е случвало два пъти (при мен сутрин), но има хора на които им се случва далеч по-често (и сутрин, и при заспиване). В такива мигове просто се отпусни и изчакай. Не след дълго подвижността на тялото ти ще се възстанови. Не можеш да се движиш, защото по време на сън в организма се отделят определени вещества, които блокират движението на част от мускулите. Това е за да не се нарани тялото от неволни движения докато спи. Някой лекар може би ще е по-изчерпателен. Със събуждането мозъкът „отблокирва“ въпросните мускули, но ако връщането в тялото е неочаквано, т.е. финото тяло е принудено от някаква причина да се завърне бързо, може да се получи въпросното събуждане преди тялото да е готово за това. Самото изравняване на финото и физическото тяло понякога може да отнеме време, но и в този случай трябва просто да изчакаш. Чувството да си парализиран е неприятно, но ако се съпротивляваш става още по-лошо.

Това, което можеш да направиш е да си осигуриш условия за спокоен сън. Преди да заспиш недей мисли за ежедневните си проблеми и въобще за нищо неприятно. Много е важно човек да заспива с положителни мисли в себе си.

Модераторска бележка: Моля посочете източник на цитата!

Нека първо да уточним какво разбираме под „лицемерие“. Аз под „лицемерен човек“ разбирам противоположното на „искрен човек“. Това включва две неща: 1) да казва истината и 2) да е открит. Значи лицемерите са прикрити. Те използват маски за да ни покажат едно фалшиво лице и да прикрият истинските си намерения. Като се замисля, почти всички хора си поставят маски – съзнателно или не, водени преди всичко от различни комплекси и страхове. Повечето не го правят с лоши намерения. Просто им е трудно да са открити. Но това какви са мотивите на човека няма никакво отношение към това дали е искрен или е лицемер. Човек може да е с разрушителни намерения и пак да е открит и да казва истината по отношение на тях. Може да е с добри намерения, но да заблуждава околните по отношение на своите намерения, поради притеснение от това, как ще го възприемат. Кой от двата случая е за предпочитане?

Няма как да не се интересуваш от мнението на другите, особено от мнението на тези, чиято преценка уважаваш. Оценката на другите за нас може да бъде както неправилна, така и правилна, но при всички случаи човекът, който я прави, си има своите причини (също основателни или неоснователни).

Науката също се развива. Ако тя все още не е успяла да изведе дадена съществуваща закономерност, не означава, че един ден няма да я изведе. А светът в който живеем е изграден върху строго определени закономерности. Друг е въпросът доколко ги разбираме. Всъщност духовното развитие не е нищо друго освен тяхното познаване и живот в съгласие с тях.
В раздела "Библиотека" към сайта има достатъчно книги с които да започнеш.

„Може ли бог да унищожи себе си?“


Да оставим за момент настрана Бог – съществува ли, не съществува ли, какво може и какво не може. Какво означава някой да може всичко и включва ли това невъзможното? Ако говорим за невъзможното, то не само, че никой не го може, но то реално не съществува. Възможно ли е да разсъждаваме дали Бог може или не може нещо несъществуващо. Невъзможното не съществува нито като действителност, нито като вероятно възможност. Конкретно по темата, да бъде унищожено нещо неунищожимо не е съществуваща възможност, т.е. това не се включва в обхвата на понятието всичко. Всичкото обхваща това, което действително съществува и е възможно, а несъществуващото и невъзможното просто ги няма, те не са.

Смелостта е доста относително понятие. Някой може да шофира с риск на ръба на възможностите си и в същото време да изпитва неописуем страх от пчели. Добре е да почитаме гениалността, но нека да не я търсим там където я  няма. Ненапразно написах, че никой не е гений във всички аспекти от живота. Най-малко самоубийството трябва да бъде представяно като пример за подражание. И това ли е всъщност посланието на самоубийците? Търсят ли самоубийците нашето възхищение? Не. Те си имат своите си лични подбуди в които рядко има нещо красиво. При самоубийството винаги има заблуда и то в огромни количества. Няма послание, няма саможертва, а само илюзии. Стойноста на едно действие се определя единствено от последствията. Кое точно самоубийство от тези, които коментираме тук е оказало благотворни последствия?

Смелост ли е самоубийството или бягство от болката да останеш жив? А който знае защо живее, никога няма да си помисли за самоубийство. И това последното не задължително защото го е страх от смъртта. Тя винаги идва, защо да бързаме? От смъртта не можеш да избягаш, но от живота можеш. Защо е нужно в тази тема да превъзнасяме глупостта, пък била тя и глупостта на гениите?

Е, не. Определено е по-добре някой да е красив и глупав, отколкото грозен и глупав. Тъй че, при равни други условия нещата са ясни. При неравни други условия обаче вече е въпрос на индивидуални предпочитания и цели. Има хора, които ще предпочетат красива и глупава жена пред красива и умна (предполагам е ясно защо). Други ще предпочетат не чак толкова красива, пред друга по-красива, поради някакви си техни критерии или усещания.

Колкото до смисъла на физическата красота... ами това говори за постигане на една по-висока степен на овладяване на материята от страна на духа. Тук разбира се има много условности, в които сега точно не искам да се задълбочавам. Всъщност условностите са толкова много, че ако тръгнем да правим извод за духовността на някой човек по външния му вид със сигурност ще сгрешим. Но в далечното бъдеще съответствието ще е налице.

Не е ли учудващо, как хората не умеят да ценят това, което имат. Винаги търсят нещо повече и повече, което другите имат, и си мислят, че постигането му ще ги направи по-щастливи, и че без това не могат. А има стотици милиони хора по земята, които стократно биха предпочели твоя живот пред техния... В последното изречение няма никакво преувеличение. Мислиш си, че знаеш какво е жестокост; мислиш си, че знаеш какво е страдание, че ги познаваш... питай тези хора и ще разбереш, колко малко знаеш. Искаш проблеми да не съществуват, но те съществуват и няма абсолютно никакъв начин да ги преодолееш, докато бягаш от тях... дори и в смъртта. Смъртта и съня си приличат, помисли над това. Каквото сънуваш, това те очаква и отвъд. Не го казвам за да те плаша, просто някои неща трябва да се решат тук и сега, и те ще се повтарят, и ще се повтарят, и в будното ти състояние, и в съня, и в смъртта, докато не ги срещнеш лице в лице – няма как да избягаш от тях. Не е и нужно да бягаш, защото като ги посрещнеш открито ще разбереш, че те всъщност не са чак толкова страшни и неприятни.

Проблемът го има в цял свят. Не е в резултат от някакви социални особености на държавата ни. Случаи на хора, които събират всевъзможни ненужни боклуци в къщите си има много в цял свят. Гледал съм такива дори и в Ю тюб. Иначе съм виждал един дядо, дето когато види някаква хартийка или нещо друго „интересно“ на улицата и си ги прибира в джоба. И после си ги носи в къщи, а жена му ги хвърля. Добре, че градът засега се поддържа сравнително чист, иначе човечецът ще се види в чудо да носи всичко със себе си. Не знам, това е някакъв вид нереална преценка на нещата и тяхната възможна полза. Или пък в някои случаи може да е някаква форма на мания за притежаване.

Значи сатанистите излязоха най-всемогъщите и никой на света не може да направи нищо срещу тях. Щом поставяш така нещата, темата е изчерпана и скоро ще я затворя.

Човек реагира на обидата, когато почувства, че неговото лично пространство е нарушено. Съображения от типа "не съм виновен/виновна, че той лесно се обижда" служат само за оправдание на агресията (дори и добронамерена). Щом видим, че сме нарушили чуждото пространство ще се отдръпнем, иначе отнемаме свободата на другия. Мона явно се имаш за голям психолог и може би имаш основание за това, но кой ти дава право да решаваш, че трябва да отключваш подтиснати чувства или спомени на човек, който дори и не познаваш лично? Още повече, че никъде не забелязах Анелия да те е молила за това. Иначе за мотивите ти съм дълбоко убеден, че са доброжелателни.

Предполагам, че го надживява. Нещо повече - то в някаква степен определя следсмъртното ни състояние. А съответните мисли остават като наклонности и предразположения за следващото ни въплъщение, т.е. те няма как да изчезнат от само себе си.

Жената нали сама избира партньора си?


И са по-прибързани и импулсивни. Разчитат основно на чувствата си и невинаги дообмислят нещата. Казаното може да се свърже и с коментара на първия цитат.
Мъжете от друга страна обикновено са по-неуверени. Мисълта като цяло при хората не е добре развита, а при мъжете по принцип тя е водеща. Това създава несигурност при голяма част от мъжете.
Ако навлезем малко по-навътре в езотеричната страна на темата, можем да дадем и друго обяснение. Ще направя само подсказка, без да дообяснявам: мъжът е духа, активния принцип, а жената – материята, пасивния принцип. В материалния свят жената е в „по-изгодна“ позиция, защото женското начало тук е „в свои води“. Неслучайно духовните учители винаги са мъже (разбира се говоря за физически план, тъй като духът и душата нямат пол).

"Не е въпрос само за вярване. Вярата е само една сила за постижение на нещата. Трябва една мисъл, в която да има справедливост, трябва едно благородно чувство, в което да има доброта. Трябва да има една права постъпка, в която да има свобода. Дотогава, докато ние не сме справедливи, дотогава, докато ние не сме добри, дотогава не сме свободни. Защото да си свободен, в даден случай да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, това наричам свобода. Свобода е в даден случай да може да направиш всичко онова, за което умът ти копнее, да може да направиш всичко онова, за което сърцето ти копнее, та никой да не те ограничава. Щом те ограничава, ти не си свободен. Да знаеш, че онова, което правиш, е добро; да знаеш онова, което правиш, че е справедливо, не само за тебе, но и за окръжаващите. В тия постъпки ще бъдеш радостен и весел в себе си и всички окръжаващи ще бъдат и те доволни.

В доброто човек като го прави, всякога силата се увеличава, а в злото силата се намалява. Следователно човешкият ум чрез неправдата се атрофира. Чрез отсъствиетио на доброто сърцето се атрофира. А от отсъствието на истината човешката воля се атрофира. Свободата е закон за силата на човешката воля.

Всички трябва да се борим да бъдем вътрешно свободни. Каквото да ни се каже, само ако е право, само ако е добро, тогава може да се коригираме. Този човек е свободен, който прави неща, които са прави, които са добри. Онзи човек, който се води по закона на Любовта, по закона на Божията мъдрост, по закона на Божията истина, този човек в буквалния смисъл е свободен.

Сега и на вас ви пожелавам да бъдете здрави по сърце, да бъдете здрави по ум и да бъдете здрави във всичките ваши постъпки."

Доброта и справедливост

Точно така, оцветява я. Никой няма нужда от бяло празно платно, върху което няма нарисувано нищо (всъщност ползата е именно в това, че върху него може да бъде нарисувано нещо). Какво ще се получи е отделен въпрос. Възможността да нарисуваш нещо красиво и възможността да нарисуваш нещо отвратително вървят ръка за ръка. Но това не е да си само проводник. Проводник е човек, който повтаря нечии думи или мисли без да добавя нищо от себе си. Например когато цитирам някоя беседа, аз съм проводник, но в момента в който се опитам да коментирам написаното, тогава вече не съм проводник. Та, когато обичам, аз проводник ли съм? Да, енергията не я създавам аз, но и художникът не създава цветовете с които рисува, както и скулпторът не създава камъка с който работи, нито музикантът – тоновете, но всички те добавят нещо от себе си, организират тоновете, цветовете и материята според своя индивидуален усет за красивото. Дори и тогава те могат да черпят определени идеи от надземните светове, но и в този случай те не са само проводници, защото добавят нещо от себе си. Да, вярно е, че няма нищо по-фалшиво от понятието „собственост“. Всеки човек обаче си има индивидуалност, която проявява когато мисли, когато чувства, когато обича и т. н. и тя не може да бъде пренебрегната. Лесно е да кажеш: Не аз обичам, а Бог в мен. Но реално всички ли сме толкова съвършени в проявлението си, че да можем да твърдим това? А и нужно ли е, щом тъй или иначе ние оцветяваме любовта със собственото си съзнание и това вече не е бялото платно, което сме имали в началото? За мен основния стремеж следва да е този към красивото, т.е. да мислим, чувстваме и живеем красиво. Дадено ни е платно и бои с които да рисуваме и това е Божията любов, а какво ще нарисуваме – зависи от нас. Разумно е човек да се научи сам да рисува, вместо да копира нечии чужди картини. Разбира се, той трябва да е готов да възприеме всички светли идеи от тези, които вече са усвоили това изкуство по-добре от него, но да ги прилага по свой уникален начин, а не само да повтаря. Същото е и с любовта. Тя е изкуство, което е нужно да усвоим. Ние следва да я прилагаме творчески и съзнателно, а не механично да копираме.