helen

http://www.youtube.com/watch?v=d5G-gDB3Oe0

Азъм Али

Отрицателни и положителни черти на ученика

ООК 1-ва година, 6 лекция държана на 4 април, 1922, Книга: Трите живота

Отрицателни и положителни черти на ученика

ООК 1-ва година, 6 лекция държана на 4 април, 1922, Книга: Трите живота

Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи.

изт.

Дали Петър Дънов е подходил с лека доза недоверие казвайки, че любовта винаги е обвързана с искане и никога безрезервна, или нещо друго си е мислел, това си остава една своеобразна мистерия

Мен ми изниква нещо друго като асоциация. Така и така е станало дума за любов (някой ни е заговорил за нея), да го питаме за каква любов говори, Кожуха ли ни иска (материалното, тялото, плътта, удоволствието, което ще го "сгрее" в някоя нощ), или Душата - Вечната, безплътната, съвършената, тази, която не бихме разкрили пред всеки и не бихме дали за всеки.

Тук прави впечатление момента, в който Кожухът символично покрива Душата - от една страна, човек ако обича искрено (не винаги любовта ни е истинска и времето го доказва, но много пъти е съвсем искрена), ще даде без уговорки и Кожуси, и Души, и веднага, и изцяло. Нормално. От друга, човекът, който твърди, че ни обича, би поискал нещо, което да скъси дистанцията, в най-добрия случай да се намъкне под Кожуха и да бъде заедно с... Душата Не е казано, че ако ни вземат Кожуха, то не е, за да ни наметнат после пак и този път даже да сме с компания. Това е колкото шега, толкова и истина.

Ако двата компонента и обекта на общуване са символни, най-вероятно е, ако има наистина любов, да се поискат/предложат и двете, да се дадат накуп и да бъдат споделени. Това за мен е най-близкото ниво до едно по-висше общуване, независимо доколко е обвързано с материални блага. Постепенно стигам до извода, че няма значение какво споделяме, важното е да е без уговорки, и това е смисълът, в който отношенията ни са нещо повече и в който отношенията ни са любов. Със сигурност сме на Земята и със сигурност боравим с материя, не е в нея проблема, проблемът е как го правим. Защото едно е да изискваш и да делиш по сметка, друго е да споделяш и да има кой да ти откликне без страх, без съмнения, тогава и Кожухът си е една битова подробност и Душата е един кротък пристан и огледало за двама.

Ти пиеш!?
Защо?
Ходиш на кино!?
Защо?
Гледаш телевизия!?
Защо?
Ходиш на ресторант!?
Защо?
Играеш паневритмия!?
Защо?
Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!?
Защо?
и т.н.

Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш?

Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.
Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.
Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.
Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима. Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота...

Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!"
Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата.

В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят.
- желание за храна
- желание за секс
(горните две обощават животинското желание в човека)
- желание за богатство
- желание за власт
- желание за знание
(горните три обобщават човешките желания в човека)

Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.
Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания.

Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив.
Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.
Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност.
Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа.
Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава.
Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат.
Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото.
В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.
Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.
Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр.
Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца.
Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

Интервю на Живко Стоилов за Житния режим по Радио Пловдив.

http://anandaproject.net/wp-content/uploads/2011/03/zhiten_rejim_radio_plovdiv.mp3

Както виждаме, няма полза от много приказки. Когато човек се събуди за някои неща, няма нужда някой да му ги посочва. Сам ги е видял.

Преди време търсих картина на Христос на кръста, но не изобразен като обикновенно, а точно момента преди да каже.. Ей така, гледайки хората с тихата, но безгранична любов... на Космично Същество.

Много бих се радвал да видя такава картина. Най-вече любовта се познава по очите. Очите, които все едно говорят: Милите ми дечица, не венъж, а безброй пъти бих се жертвал за вас.

Образа (символа) Юда е от най-голямо значение. Без него нямаше да има разпятие, нито Голгота, нито спасение и Спасител. Христос сам го е избрал за тази мисия, бил е най-влюбения в него ученик.
А кой се отрече 3 пъти преди да пропеят първи петли?
Всеки библейски образ си има значение и няма нито един лош или добър. Доброто и злото са извън действията на Христос.

Имам едно по-различно виждане за Юда.
Юда е един от най-просветените евангелисти и най-приближени до Христос,
от най-вътрешния кръг.Той е
една много напреднала душа в духовния път,която приема да направи
огромна саможертва.Целта изобщо не са 30-те сребърника.....А изпълнението на
Божествения план за Мистерията на Голгота.Като допълнителна екстра
към тази жертва следва и оплюване и отхвърляне в следващите няколко хиляди години......
Тази задача не е по силите на обикновен предател. Това е мисия.
А иначе у всеки един от нас има по един човешки Юда,ако не сега,то в минали инкарнации.
Срещаме се с него при Малкия пазач на прага,когато ще приемем да го направим
един прекрасен и Божествен Юда............

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Смятам за хубава вест да споделя какво забелязвам днес, на прага на десетия ден! Струва ми се, че житният режим се отрази на семейството ми повече, отколкото на мен. Освен излизането наяве на различни болежки и страхове, по някакви причини и съпругът ми и дъщеря ми станаха много здравословни и обръщат внимание на храната си, възникват претенции за здрав живот в здраво тяло. Дошло е време, надявам се, да настъпи революция в семейното хранене! Което знаете, ще доведе неизбежно до промяна на по-висше ниво, което е радост за душата ми.
Пожелавам радост в сърцата и слънце в душата на всички вас!

Здравейте отново!
Продължих и вече смятам ,че ме очакват изкушенията при захранването ,но ще се справя.Имах мисли за отказване ,но една мила съфорумка ми даде кураж,благодаря и на всички!След 5-тия ден минах на житце и лично за мен то е много по хубаво от спелтата ,въпреки твърдостта си го ям с удоволствие,чисто!Истина е ,че спелтата засища доста повече!Въпреки това ,мисля да правя поста с жито.
Нагласата ми към този пост бе за придобиване на изброените добродетели:кротост,смирение,търпение и т.н.,най-вече любов към хората,но това някакси досега не се случи.Желаех и физическо прочистване,което надявам се да е станало.Кожата ми е невероятно гладка и мека,свалих няколко килца,погледа ми придоби добродушен израз!Но така е -направих поста само от физическа гледна точка,не успях в духовен план,може би и за това не се оправдаха очакванията ми!Надявам се ,следващия път!Смятам че,за да се постигне цялостния ефект от поста,трябва да си отдаден на него напълно-може би да си вземеш отпуска и да сам ,да имаш време за себе си ,душата и Бога.Моята хубава работа е да гледам малчугана,така аз се отдавам на него, а не на поста,така че...Тези които ходят на работа,също не знам как се справят,особено работата с хора!
Това е от мен и този житен пост,надявам се да се включа пак!Желая на всички спорно захранване,здраве,мирни и усмихнати дни!

Аз отскоро съм в този форум, но от много отдавна чета книгите на учителя. Те са ми помагали в много тежки моменти.
Един ден преди 15 години си тръгнах по обяд от работя защото не се чувствах добре. Докато чаках на спирката разглеждах сергията за книги и там видях книгата на Дънов за здравето и си я купих. Прибрах се у нас, премерих си температурата-39 градуса. Пих чай,асперин легнах си и хубаво се завих с книгата в ръка. Отворих на слуки и четях, а сърцето ми се изпълваше с топлина от всяка дума на учителя. Така съм и заспала. Събудих се чак сутрината, а от болестта нямаше и помен.
Научих за житният режим на 23 и си купих всичко, което ми бе нужно. Вече минаха 5 дни откакто се присъединих към вас. През втория, третия и четвъртият ден се чувствал доста зле, много ми липсваше солта, ама много. И а, да се откажа, но тогава влизах във форума и четях това, което вие споделяте. Благодаря ви! Без вас може би щях да се откажа още на вторият ден. Днес се чувствам добре и се надявам да остана до края.

В каква последователност изяждате житото, орехите и ябълката?

Досега ги ядях едновременно, т.е. по-малко от всичко, докато свърши.

Но, вчера в интервюто си за Житния режим, Живко Стоилов сподели, че първо изяжда житото, след това орехите и накрая ябълката.
Като съответно житото символизира тялото, орехът - ума, а ябълката - сърцето (чувствата).
Реших да пробвам така. Оказа се, че лично при мен се получават много по-приятни усещания. Докато ям насочвам мислите си съответно първо към тялото - докато съм на житото, после към ума - докато съм на орехите, и накрая към сърцето - докато ям ябълката.

http://www.youtube.com/watch?v=vsp9MAPE6hI&feature=related

Интервю на Живко Стоилов за Житния режим по Радио Пловдив.

http://anandaproject.net/wp-content/uploads/2011/03/zhiten_rejim_radio_plovdiv.mp3

Здравейте!
Надявам се тук да публикуваме мероприятия с "вход свободен", от които можем да се обогатяваме взаимно и да си помагаме за нашето здраве и благополучие, както и за нашето развитие. Темата няма рекламна цел - моля, съобразявайте се с това. за да не създаваме допълнителна работа на модераторите.

Следващите 2 събития, организирани с мое участие:

Медитация за мир:

По цял свят има групи хора, които се събират и се молят периодично за подобряване положението на планетата, на всички живи същества.

На 10.03. от 19.30 ч. в София, близо до Английската гимназия, ще бъде поредната групова Световна медитация за мир. Тя се провежда стъпаловидно в много държави на всички континенти. Има хора, които нямат възможност да се присъединят физически, но го правят от своя дом в същия час, ползвайки същия аудиодиск.
Тези, които желаят да участват точно в тази сбирка, могат да ми се обадят на ЛС. Местата са ограничени. Залата е под наем, който участниците си поделят ( макс. 2 лв. на човек).
Медитацията е водена на английски език на диск, с превод на български. Гласът е на Мастер Чоа Кок Сюи, основател на Лечение с прана, запазена марка.Затова медитацията, както и другите техники на това лечение не са обвързани с никоя конкретна религия и могат да се изпълняват от всички хора.
Тя е за начинаещи , става и дори за хора с леки заболявания, защото действа пречистващо. Цялата трае 23 минути, но същинската й медитативна част е много по-малка. Докато благославя Земята, човек за пръв път работи съзнателно със своята енергийна система и усеща това. Всъщност това е молитва, при която съзнателно се приема висша енергия, тя преминава през нас и се насочва към Земята и към конкретни области от нея. На медитацията присъстват лечители, което дава сигурност на начинаещите.
Не участват лица под 16 г., хипертоници, хора с глаукома, бременни, тежко болни, силно изтощени.
Заповядайте!

Всеки може да даде своя принос и от дома си с молитва според религията си или свободен текст.






19. 03. - 19 ч. Беседа за делото и лечението на Мастър Чоа Кок Сюи, изнесена от неговата съпруга и съратничка Шарлот Андерсън, след което ще има и медитация. Вход свободен за широката общественост.
Мястото ще уточня на лични или тук. Моля, питайте ме няколко дни преди самото събитие.

Интервю на Живко Стоилов за Житния режим по Радио Пловдив.

http://anandaproject.net/wp-content/uploads/2011/03/zhiten_rejim_radio_plovdiv.mp3

Въпреки, че редовно оставам на разни видове пост, житният режим явно е най-пречистващ.

Вчера преживах една криза за която не искам и да си спомням: ужасен главобол около 10 часа
През, които доста си попях песни на Учителя и определено помагат.

Но, днес съм добре. Но, не изпитвам никакъв глад и даже не ми се яде нищо. Мисля да пиййна повечко преварена вода днес.

"...........Самото вдигане на ръцете има отношение към крайния предел на Вселената. Затова вдигни ръцете си нагоре и кажи : ГОСПОДИ, ТВОРЕЦ НА ВСЕЛЕНАТА, ИСКАМ ДА ТИ СЛУЖА С ВСИЧКОТО СИ СЪРДЦЕ, С ВСИЧКИЯ СИ УМ, С ВСИЧКАТА СИ ДУША И С ВСИЧКАТА СИ СИЛА......."

Учителят.

Това е моята мечта - да си имам градина, достатъчно голяма, че да я обработвам сама или поне с помощ от семейството ми. Да влагам любов при отглеждането на растенията. Напоследък неистово усещам нуждата да правя истински неща, неща полезни. Все повече ми тежи театъра, който се играе всеки ден. Всеки влиза в някаква роля - на някаква много "важна" професия, коли, беси, раздава правосъдие ... А всеки човек има нужда само от въздух, светлина, вода, храна и любов. Мечтая си за момента, в който ще изляза от този театър и ще правя нещо, от което хората наистина се нуждаят. Например - качествена храна, отгледана с любов.

Въпреки, че редовно оставам на разни видове пост, житният режим явно е най-пречистващ.

Вчера преживах една криза за която не искам и да си спомням: ужасен главобол около 10 часа
През, които доста си попях песни на Учителя и определено помагат.

Но, днес съм добре. Но, не изпитвам никакъв глад и даже не ми се яде нищо. Мисля да пиййна повечко преварена вода днес.

Желанието за кафе при мен изчезва като съм на режим. А току-що прочетох нещо по повода:



източник Трите състояния: Sattva, Rajas, Tamas


Тоест по време на житен режим ние се стремим да се извисим до ниво на съзнанието "Саттва", или по друг начин казано да придобием светлина, мир и хармония.
И ако консумираме храна или напитка, която не отговаря на вибрациите на това състояние "Саттва", то понижаваме вибрациите си.

Днес, когато хапнах жито за първи път, си спомних нещо, което забелязах миналата година: повече ми харесва да ям житото с ръце (както индийците ядат ориз), отколкото с лъжица.