nina7705

Винаги си спомням с огромна благодарност моя учител от началното училище.Колкото повече време минава,толкова повече разбирам какво богатство ми е дал този човек.
Той беше спокоен ,никога не повишаваше глас,никого не обиждаше.Ако се случеше някой да закъснее за час,просто го помолваше да изчака от другата страна на вратата.Закъснелите винаги съжаляваха за пропуснатия урок и не повтаряха закъснението.
Имахме в класа едно момче,което живееше само с майка си,която страдаше от психично заболяване.Подиграваха му се.Нашия учител намери време(в отсъствието на момчето) да ни обясни какво преживява това дете и че ние трябва да му помагаме,а не да му се подиграваме.Беше много убедителен и успя да промени отношението на всички в класа.
Той работеше с Любов,която успя да предаде на мнозина от нас.
Благодаря на този Човек и на късмета си да попадна на такъв учител!

Разрових се из темите за изкуство, но май никъде не намерих темичка, където да се събират интересни предложения за неща, които сте си направили сами. Има толкова много интересни техники за изработване на бижута , хартии, техники за декупаж, боядисване, вдъхване на нов живот на използвани и непотребни неща и аранжиране, декориране... и какво ли още не



Нека тази темичка бъде за всички, които обичат да експериментират, отдават се на творческите си импулси и сътворяват прекрасни, оригинални неща, които ги зареждат с топлина и уют


Ще започна с една идейка за изработване на бижута от моделин, който се пече. Разбира се можете да си го намерите и под други форми и марки, важното е след изпичане да се втърдява. Този, който ви показвам има най-различни ефекти, като например след изпичане да става прозрачен, да придобива мраморен или вид на камък и мн други...
Та от него можете да си изработите елементите на бижута, в най-различни форми каквито ви хрумнат. Една по-лесна техника да се изработи такъв елемент е като се направят 3 тънки пласта от 1/3 пакетче моделин с различен цвят всеки пласт и се наложат едно върху друго. Тези пластчета ще ги направите като отрежете от пакетчето моделин около 1/3, размачкате го хубаво, за да омекне и започнете да разтилате, така че да се получи тънко листче. Хубаво е тези пластчета да са в правоъгълна форма и когато ги прилепвате едно върху друго да внимавате да не останат дупчици или въздух между тях.
След като сте наложили и притиснали хубаво пластчетата започвате да ги навивате по дължина, така че да се получи нещо тънка пръчица( вие можете да си я направите в различните части с различна дебелина, за да имате различни по големина елементи). След като сте я навили започвате да я нарязвате на колкото ви се струва необходимо големи частички и така всяка една можете да си заоблите или да ги оставите плоски от двете страни след изрязването. Така се получава по-ефектно според мен, защото в тях се оформят едни много красиви спиралки в 3 различни цветя, които се смесват помежду си... След това в тези елементи се правят дупчици с игла или нещо по-дебело, зависи на какво сте решили да си ги нанижете и дали искате да си направите герданче или гривничка. след като ги надупчете ги пъхнете във фурната за около 20 мин зависи от силата не фурната,може и по-малко, внимавайте да не изгори, защото мирише ужасно неприятно.

Надявам се да съм обяснила ясно техниката и ако някой я изпробва да сподели какво се е получило, а и какви нови идейки са му хрумнали, докато е творил

ПопаднахТук на нещо разкошно:

Забелязвали ли сте как още в средата на юли прекрасните разперени листа на кестените стават кафяви?
Огънати навътре. Мъртви.


От 20 години кестените в България боледуват, като проблемът с всеки изминал сезон обхваща по-големи райони. Причината - един смъртоносен за фотосинтезата хищник, листоминиращият молец Cameraria ohridella. Скоро всички 40-50-годишни символи на столицата ни могат да бъдат тотално унищожени.

Списание 8 и „Вашият градинар“ ООД, с подкрепата на Столична община,
решиха да се заемат с проекта
„Да спасим в суматохата кестените“.


Да спасим кестените!!!

публикация по темата

Няма обявени дати за начало на проекта, но идеята за лов на молците е универсална
и ако е нужно - може да се приложи от всеки.

Здравейте!

Благодаря ви за споделянето! Проблемът е общ за много хора, мъже и жени.

Купете си книгата с диска на Пол Макена "Аз мога да те накарам да отслабнеш". Прочетете внимателно книгата и усетете централните принципи. Хапваме си, защото така задоволяваме емоционални липси, гладът ни е емоционален, не и физически. Пазим ли изкуствени диети, се получава принципа на махалото - отслабваме и пълнеем, а още по-лошо, фиксираме се обсесивно в храненето, превръща се в натрапчивост.

Започнете да спортувате регулярно. При интензивен спорт всичко се гори от тялото. Помогнете си с подходящи билкови препрарати за отслабване -прочетете и изберете безвредни такива!

- Ключов момент е да спрете борбата с желанието си, да го приемете, да разберете същността му и какво всъщност представлява. И да го задоволите по най-добрия начин в живота си. Обикнете се, обикнете петте си килограма, обикнете дори и 30 кг. да имате отгоре - вижте се такава и се приемете дори и такава. Това е работа на ума, която неутрализира битката с желанието. Защото тази битка носи постоянно напрежение, нешастие, което се задоволява от още хранене и се превръща в затворен порочен кръг.

- Осъзнайте щастието, което получавате чрез храненето. А сега го разделете от самото хранене и го свържете с радостта от спорта, активния живот, секс, общуване и работа. Свържете това щастие с новата си с пет килограма по-малко фигура.

- Когато ви се хапва, вместо борба с желанието, обикнете го иизвлечете от него нагона з ащастие. И го свържете с радостта от естествения и с удоволствие изпълняван контрол над храненето. Не борба, а здраво и приятно усилие. Няма противопоставяне, а задоволяване на нагона за щастие, който иначе с езадоволява чрез храненето - задоволяването му сега чрез обикването на желанието и насочване на нагона в приятен и лек контрол.

- Издръжте с радост родилото се известно напрежение и тревожност от промяната на навиците - приемете ги, прегърнете ги, успокоявайте ги с любов и нежност - като майка детето си! Те ще намалеят след изграждането на новата ви личност!
...........

Прочетете тази статия за работа с навиците! В нея е заложен ключовия подход за успешна промяна!

Посетете 6-12 пъти хипнотерапевт! Например Калин Цанов. Или Севда Шенкова. Или Алекс Попов...

....................

Относно по-дълбинна работа по натрапчивото мислене:

- осъзнайте черногледата интерпретация на факта за петте килограма в плюс. В повече са според кого? Според интернализираното от ва смнение на медийната сугестия за анорексични тела вероятно... Може би леко преувеличавате. Какво ли би станало ако се обикнете и приемете безусловно!? Дори и 300 кг. тежаща! Може би ще стане това, че тогава ще сте щастлива и желанието за хапване автоматично ще намалее силно. Работете съзнателно по себеобикването си, обикнете и няколкото кг. повече - именно за да станат изличшни за цялостната ви психика!

- Пактикувайте систематична десензитизация - представете си, че сте с 10, с 20, с 30 кг. над нормата (нормата на кого...) - приемете се! Обикнете се такава! Помнете - това е само ментално упражнение, което е само мисъл, не е реалност!

По-цялостното случване на процеса можете да практиквуате с психотерапевт!

Успехи!

Орлин Баев

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Важен е човекът, сърцето му дали е любящо, подходът му дали е свещен, дали самият той е истинен, дали има условия в него Духът на Бога да се прояви. Защото Той е нежен, тих, почуква тихо на вратата и ако Му отворят ще влезе, ако не, ще отмине и ще си намери друго отворено сърце чрез което да се прояви...Това е отговорността на свободната воля с която сме дарени. Будност пожелавам на всички нас за да не пропуснем великите условия които Бог е приготвил за всички онези които Го Любят и се отварят за Него. Нека бъдем като онези пет разумни девици чиито светилници са пълни с масло. Нека имаме Ухо което чува Онзи Тих но могъщ глас... АУМЪ

Е, все пак добре е да се направи уточнението, че при Рейки не се използва личната енергия на практикуващия, който при Рейки се явява само проводник. Затова няма изморяване, „зареждане“ и други такива. Енергията на Рейки има „собствена разумност“ и не е нужно точно да се инструктира какво как да прави. Както при молитвата, най-важното е осъществяването на връзка с тази разумна енергия и оставянето ѝ тя да направи най-доброто по нейна преценка.

Не мисля, че може да стане нещо с хомеопатия.Мисленето поражда страха.То трябва да се промени, а не знам как лекарството може да промени мисленето. Вярвам обаче в силата на молитвата.

Всъщност,не вали

Небето слиза при Земята
по стълбичка от дъжд.
И гали с пръстчета тревата и,
по-пухкава от плюш.
Земята днеска е момиче,
Небето е момче.
И те,изглежда,се обичат.
(Държат се за ръце.)
Земята сваля срамежливо
вечерната си дреха.
Небето цяло се разлива
от нежност във ръцете и.
И после дълго се прегръщат,
затворили очи.
А всички хора, скрити в къщите,
си мислят ,че вали...

Caribiana

Хората, владеещи рейки или друга енергийна техника, би трябвало да са запознати със Закона за кармата и със Златното ин и ян правило. Ако Мастерите им не са го направили - отговорността пада върху тях.
Познаващите правилата не биха се изкушили да ползват техниките извън преподаденото им предназначение ... или не биха ги ползвали за дълго така.
Истински владеещите фините закони си помагат по друг начин, когато е нужно, а не като се насочват срещу определени хора. Във вселената има безкрай варианти да се случи желанието на определен човек без това да въвлича хора, назовани поименно. Дори е за предпочитане, защото вариантите във вселената са винаги повече и по-добри от предположенията на нашите умове.

Ако човек се чувства засегнат от чужди мисли или воля - молитвата е достатъчно силна защита.


Колкото до енергийните влияния - има ги навсякъде, животът е изтъкан от тях.
Хомеопатията също е енергийно влияние.
Разговорът също.
Погледът, мисълта ... не е въпросът да се плашим, а да сме достатъчно хармонични, за да се плъзгат покрай нас.


Веднъж чух мнение, че ( цитирам) "рейки каналът е замърсен и е за предпочитане да не се ползва". Нямам понятие точно какво се има предвид - някой да обясни?

Кой го казва? Значи ли че езика на Шекспир е лош, защото казват: Съжалявам! (Sorry)?... което си мисля че е по-подходящо от "Извинявай", понеже Съжалявам включва частица разкаяние, а извинявай страх да не ни се разсърдят.

Как е лекувал Учителят - спомените на дядо Кольо:

"Веднъж много ме болеше гърбът! Ден, два, три, седмица... А бях млад човек. Нито можех д аработя, нито да седя, нито да лежа. както и да се обърна, все боли, не се трае. Не исках да безпокоя Учителя с моя гръб. Той постоянно беше зает. Като се почне от беседата сутрин, после по цял ден все някой при него беше. За всякакви проблеми приемаше. За болести, за нерви, за всичко! пари не искаше от никой, но ако някой имаше на сърце, приемаше за бтратството. Поне така бях чувал от другите братя и сестри. Гърбът обаче почна да боли още повече, нетърпимо. Знаех, че преди да отидеш при учителя трябва да гладуваш три дни, да се пречистиш. Да, но ме болеше много и едва един ден издържах да не ям и зачаках превивайки се пред стаята му. Прие ме, поговори ми, попима ме тук и там отзад по гърба, натисна ме. Заръча ми всеки в продължение на един месец да посрещам слънцето гол до кръста и да излагам гърба си на лъчите по половин час! Е, всеки ден не го правих, че бях на работа в болницата. но и нямаше нужда. Още като излязох от учителя и вече болката едва се чувстваше. Сякаш погледът и думите му бяха наместили всичко! Аз нали бях тогава санитар в болницата във Варна и там докторята ме бяха мачкали, опъваха ме - но нищо, болката си стоеше. А учителят само ме пипна тук там, погледна ме и ми поговори малко. И мина!

Аз повече не посмях да го безпокоя. Всякакви хора го търсеха. "Не му е до моите малки проблеми", мислех си! Но се научих да общувам с него със сърцето и душата си! Как да ти кажа, Орлине... И сега е тук, до мен, в мен някакси. Сякаш през сърцето ми душата ми се свързва с него директно с неговата душа, някъде в едно различно от това време и пространство общуване. Учените не ги разбират тези работи... Учителят казваше за тях, че са като къртиците... Или като земните червеи. Полезни са, дават много, но не ги търси за възвишения живот. Сега общувам с Учителя даже по-силно от тогава, като беше жив. Той живота не е само това (посочва набръчканото си лице)... "

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

Мегаточно е на мястото си този цитат! Тази земя може да бъде рай! А това зависи единствено от съзнанието ни! Отдавна ме навестяват едни такива чувство-визии, усещания и преживявания за една нова земя. Имам ги тези усещания още от малък. Събужда ги приказка. Или филм. Или дума. Или природата. Или усмивка на непознат. Или невинният поглед на кученце...

Не разбирам много от изкуство просто казвам интересно.
Комбинацията на багрите е ... и още... просто изкуството не се обяснява.
Чувствата са цветноположителни при мен.

Стълбите ми харесват




другите по-малко

Riverworld - 2010

Riverworld - 2003

Филмът предизвика бурни дискусии у дома. Всеки от нас четиримата бе видял и разбрал и усетил различни неща. За мен, макар и странна, избраната образна система бе съвсем адекватна на идеята такава, каквато аз я разбирам. Е, можеха да спестят част от екшъна, но като се има предвид съвременните понятия за гледан филм, ще си затворя едното око за това.
Беше ми много интересно да слушам въпросите на младите членове от семейството ни, които са достатъчно далеч от занимания с езотерични теми, за да приемат и разберат част от понятията и идеите на сценария и на книгата на Филип Хосе Фармър.
Ако сте гледали вече този филм, кое в него смятате за ценно, кое за неразбираемо и защо?

Можете да зададете въпрос към специалист по отглеждане и аранжиране на стайни и терасни цветя тук.

На вашите въпроси ще отговорят:

Диана Илиева, която има повече от 10 г. професионален опит в озеленяването

и

Диляна Колева (didi_ts), която има повече от 2,5 г. професионален опит в отглеждане и аранжиране на стайни цветя

В "IDEAL" в Канада слънцето изгрява доста беличко, защото излиза иззад един връх на скалистите планини. Като станеш да си вдигнеш ръката за поздрав към слънцето, само се молиш да свърши това, че да си я сложиш в джоба и да я сгрееш... През март, че и през април, като се почне с паневритмията, често още има сняг. Представяте ли си някой да играе бос? Е, няма такива, слава богу. Но, играли ли сте паневритмия със зимна шуба, шал, ръкавици, високи канадски ботуши и ушанка? Как ли я играят още по на север, не ми се мисли.

В айдиъл център има няколко котки. Единият беше такъв оранжев, наперен. Често по време на паневритмията този котак идваше и заставаше точно в центъра на кръга, до касетофона или музикантите. Седи си там - такъв величествен и съвършен, като центъра на вселената, а ние се въртим около него. И една хармония излъчва, една завършеност и сигурност !

В "идеал" има два коня. Имаха и малко конче. Те си ходят свободно в двора. Дворът е колкото 400 футболни стадиона де... В цяла канада хората си гледат така коне - декоративно. Те не искат почти никава грижа, защото практически във всеки двор (а те масово са с горните и повече размери) минават реки, има езера, трева и т.н. Та тези кончета неизменно, точно когато сядахме да гледаме слънцето (там се сяда) и после упражненията и паневритмията, идваха и почваха да се гонят и да си играят. А като казвахме молитви -на френски или български, конете почваха да пръхтят и цвилят. Отначало това ми беше много странно, после свикнах.

Не знам дали говоренето с тревичките и дърветата влиза в категорията смешно... На мен ми беше смешно - на малкото ми его обаче. После и аз почнах като братята и сестрите да докосвам и поздравявам дърветата, поточето, тревичките, да си говоря с природните сили и духове, да поддържам съзнателно приятелско отношение с тях.