Хармония

Сега попаднах на тази тема, може би защото вече имам категоричен отговор?
Осъзнатостта и молитвата са най-ефикасната психична защита.

Да. Око за око, зъб за зъб - това е формулата на манипулативното общество. Ако аз отговоря със същото, с което са ме предизвикали, значи те са определили моето поведение и мислене и всичко. Аз съм в плен на действията на другите.
Благославям (ама в истинския смисъл, не в преносния) тези, които ме гонят - значи да постигна с ума и сърцето си Божията воля. Досега колкото пъти съм си тръгвала с благодарност, когато са ме гонили отнякъде, толкова пъти се е оказвало, че онова не е било моето място наистина.

Вероятно при всеки е различно. Както всичко. Завета на цветните лъчи има голямо присъствие, там където се намира.
Не посягам към него, ако ми се наложи да се замисля. Посягам, когато го правя без да се замисля.
Така се случва, че имам нужда да го отворя когато е денят на зеления или на синия цвят.
Няколко пъти го взех в деня на оранжевия - трудно ми е. Със зеления имам интересни наблюдения. Но не искам да го ползвам с цел.
Заветът може да присъства в дома, но не е задължително да се ползва.

История на едно удавяне





От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен.

Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща.

Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него.

Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои.

Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе.

Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай.

Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло.

Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как.

Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам.

Никой не ми дойде на свиждане.

И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше.

Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо.

Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !

Поздравления! И благодаря

Направен е голям ъпгрейд на форума и всички приложения: основно ядро, блог, галерия, чат, за теглене, книжарница, клипове, тракер и др.

В следващите дни може би ще правим малки промени и подобрения също.

Незнанието.
Мързелът.
Нежеланието за разбиране.
Защо да се мъчи да обича, като може да накаже!?
Няма по-страшно от страха, а страхът се контролира лесно.
И много други причини.
И в кръга на шегата , не е хубаво край теб да има много такива хора , ”заразни” са. Както и позитивните разбира се.

Източник :
http://www.beinsadou...%80%D1%82%D0%B8

Темата ме подсети за една притча, която много харесвам

Максим, всъщност ти не отиваш там да научиш нещо, което не знаеш, или гуруто да ти даде нещо, което нямаш. Отиваш, за да практикуваш, да се присъединиш, да бъдеш между съмишленици, защото като си сам между хора с друга посока и нагласа, се губи импулса. Защо да оставяме нашата работа в ръцете на гуру, изобщо на някой, който и да бил той... Както знаеш, никой не може да свърши твоята работа тук...някой беше казал, че медитацията не е упражнение от 5 до 6, тя е начин на живот...но преди да стане начин на живот, се минава и през упражненията от 5 до 6...преди време "случайно" отидох на един празник на кришнарите, и чух едно от момичетата да казва на друго за мене: "Кажи и, че тук няма нищо за сетивни наслаждения". Другата и отвърна: "шшшт, тихо! " Аз мислено им казах: "Не идвам за това, ако това търсех, дали щях да дойда точно тук!" По-късно, докато пеехме, пак чух един от тях да ме пита, чух го като мисъл в главата: "Защо си дошла тук?" Отговорих му: "Дойдох да се присъединя". Той: "за това ли идваш?"...не знам какво е разбрал, вероятно е разбрал, че мисля да ставам една от тях, но не. Не беше това.
А времето, което прекарах, беше прекрасно, невероятно.Знаех, че не съм една от тях, но в същото време бях. Ако отида при Шанкар, пак така ще се чувствам - няма да казвам "моя учител", "гуруджи", нашата група или такива неща...и когато накрая дойдат за мен, няма да има кой да се обади или пък всички ще се обадят.

Данък обществено мнение прилича на данък недвижим имот. Ако искаш да ти признаят някаква територия и сграда за твоя собственост, трябва да си плащаш на тези, които ти дават признанието.
Ако искам да притежавам определено желано от мен място в някаква общност, определена и желана от мен. Ако искам да притежавам някакво определено от мен отношение към мен на определените от мен хора, ще се наложи да им плащам.
Аз от известно време насам не плащам на никого. Моето място Бог си го е определил - като си го знам - на него само си плащам. Неговата валута е Любов и благодарност към всички за всичко. Отношението на Бог към мен ми е ясно вече и няма нужда да плащам за него - само внимавам да го забелязвам навсякъде и във всичко.

Темата ме подсети за една притча, която много харесвам

Темата ме подсети за една притча, която много харесвам

Ето някои жени, които са ми действали вдъхновяващо:

Шърли Маклейн - автор и актриса

Луиз Хей ; Жана Д'Арк ......

Не завиждам нито на мъжете, нито на жените. То е все едно да завиждаш на богатия, защото се е родил богат или пък на човек, който се е родил в семейство на добри родители вместо в семейство на алкохолици. Или пък да завиждаш, че някой се е родил в Канада, а ти в България; че някой се е родил красив, а ти не чак толкова...

Силата е в самия човек, в духа му, а не във външните условия, в средата в която е израстнал, в пола, във външния вид и др. под. Всеки може да е силен, но малцина имат нужната свобода на мисълта за да го допуснат и реализират.

Изобщо не им завиждам. Даже ми е жал за тях, за някои де... Много обичам, като се започне тази тема, кои са по-! мъжете-жените...


Ще влезе Духът
Щастлива и благодарна съм, че съм Жена. Не че не ми се е искало да съм мъж понякога, но само физика не е достатъчна да си най-! Изобщо смятам, че в някои неща жените имат предимства, в други мъжете и така трябва да е. Допълваме се...


Бог е виделина

Правила на Любовта

Идеално психично здраве има при животните При хората няма идеални неща. Самото щастие е субективно за всеки, т.е. човек чувства, че е щастлив или нещастен, като това чувство е субективно отражение на някаква действителност, вътрешна и външна и тяхното взаимодействие.

"просто мъдър, осъзнат, балансиран, същевременно с интересна индивидуалност и постижения"

Какво значи мъдрост? Какво е балансираност, и как се постига баланса, на каква цена? Какво е интересна индивидуалност и за кого да е интересна? Кое е постижение?
Виждате, че всеки може да вложи собствен смисъл в това. Ако за мен е постижение е да си построя колибка в гората и го направя, а за вас е постижение да си построите небостъргач, но вместо това успеете само колибка кой ще е по-щастлив? Трябва за себе си да дефинирате, какво съдържание влагате в горните думи. /особено "осъзнат" ми е любопитно/

Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горните насоки определено са непълни - в тях се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в тях никъде не твърдя, че претендирам да говоря за нещо повече от невротичността, при това през една от многото възможни гледни точки! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. Изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! За да бъде описанието на човешката психика по-цялостно, е нужно освен невротичните характери, да се проследят и маските на реагиране над тях, здравите характери, пътищата за превръщане на невротичността в хармонична стабилна психика, цялостната личност отвъд невротичността и т.н. Тези последните насоки обаче могат да бъдат описани в цяла книга . Горните редове са кратки, частични и не претендират за нищо повече!:)

Тъй като сме част от съвременното невротично човечество, нормално е да клоним към някой от тези характери през дадени етапи от живота си. Но се променяме и всичко се развива и превръща в друго, в по-добрия случай съзнателно ! Рядко сме твърдо фиксирани само в единия от характерите, по-скоро споделяме повече елементи (когнитивни схеми, съставящи всеки от характерите) от някои от тях като цяло, през по-голямата част от времето си.

И още нещо... Невротичността е само част от цялостната ни личност. Има и здрави характери. Има светли и силни страни във всеки от нас!

Нарцистично социопатен характер

На нарцистично-социопатния характер му се струва, че е специален, над другите и различен, че за него правилата и нормите не важат. Вярва, че има специални привилегии, а законът е за тълпата. Дълбоки вярвания, че другите са му длъжни по презумпция, а реципрочност в даването от негова страна не е необходима. Свръхубеден е, че другите трябва да му осигурят това, което иска да има, без значение техните собствени нужди и чувства. Фокусиран е във властта и силата. Често можем да видим този болен характер в ролята на политик, с една подходяща маска на усмихната словоблудна реторика над социопатния характер. При по-добро ниво на интелект, такъв характер развива силна манипулативност!

Шизоиден характер

Отличава се с крайна интравертираност, живот в свят на фантазии и идеали, с минимално взаимодействие с околния свят и хора. Сексуалността се проявява единствено автоеротично, като мастурбация, а към противоположния пол има изравнен афект. Емоциите са изключително насочени навътре, а при общуване с околните шизоидният характер проявява безразличие. Богат вътрешен живот и беден външен. Интелектът е нормален.

Избягващ характер

Избягващият характер преживява субективните вярвания за изолация и непринадлежност към никоя група или общност, поради убежденията му, че е дефектен, некачествен, нежелан и по-низш от другите. Тъй като силно вярва, че е отблъскващ за другите, той сам си причинява социална изолация. Избягващият характер е остро сензитивен към критика, отхвърляне, обвиняване. Постоянно преживяване на срам/страх от негативна обратна връзка при общуване. Избягващият характер твърдо вярва, че другите задължително ще го наранят с критиката си и лишат от вниманието, топлината и приятелството си. Тъй като вярва това, той несъзнавано се държи така, че това да стане реалност. истината е, че това е неговата субективна реалност, нямаща много общо с реалната такава. Когато такъв човек има капацитета за метакогнитивно осъзнаване на собствената си психика и взаимодействието и с обективната реалност, човекът е просто социално тревожен (социофобия), което с негово желание се повлиява чудесно от психотерапия. Когато обаче човекът няма такъв метакогнитивен капацитет, такъв характер е предпоставка за избягващо личностово разстройство.

Параноиден характер

Човекът с параноиден характер пречупва общуването си с хората през субективните си вярвания за нараняване, злоупотреба, унижение и предумишлена вреда. Струва му се, че другите всеки момент могат да го наранят или задължително зад маската им от нормално добронамерено общуване кроят интриги и планове за мамене и манипулация. Такъв характер е база за параноидно личностово разстройство.

По-долу ще се спра на някои основни невротични характери. За описанието им черпя от идеите на Джефри Йънг и Валдо Бернаскони. Просто ги ползвам като база, без да твърдя, че точно се придържам към техните разсъждения и позиции - имам си свои!

Ригиден характер

Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето им. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им...

"Това Слово,което ви се даде сега,може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране,а никому другиму ,защото,ако го четете другиму,може да си навлечете неприятности .На люде ,които приличат на семето,паднало на камъните и пътя,не четете това Слово,а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израсне."

"Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели,като бъдат религиозни,мислят,че са по-угодни,но това е едно заблуждение.Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите,без да усещаш никакво притеснение,това е то Божественият път.Често хората в това отношение си турят известни правила,които ги спъват,а пък то правото е,че здравето и щастието зависят напълно от туй,да притежаваме благоволението на Бога и човеците."

Учителят Петър Дънов

гр.Велико Търново


10 август 1911год.

"Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца. Отец на Виделината,от когото произтичат всичките блага на Земята,който ви е пратил на Земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата Истина. Тази Истина ще ви направи свободни. В тази Истина Аз пребъдвам - така и вие пребъдвайте,както и Аз. Помнете: скърбите - това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотийте - това са Божиите благословения,които ви се пращат. Отец Мой ви люби ,бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки."

Учителят Петър Дънов


10 август 1911год.


гр.В.Търново

От доста време искам да Ви поканя на обяд. Взех си една стара къща близо до Околовръстното на Горнобански път , води се Княжево. Та кажете кога и как ще е удобно и дали ще има желаещи. Може след националната среща, може и преди нея. Малко е отдалечено , но пък има двор и е чист въздуха.