ivail

Звучи съвсем логично това което описваш като причини и следствия, влязла си в омагьосания кръг в който много от нас са били и то не по един път дори може да се каже, че това е най-външния кръг от който сравнително лесно се излиза знам, че в момента в който четеш това първата ти реакция ще бъде ,,ама човек ти си нямаш представа какво ми е'' и навярно ще си права, но имам представа, че има много по-тежки проблеми в живота на други хора и са по-амбицирани от теб, когато в съзнанието ти се избистри тази сентенция ще осъзнаеш, че в стомаха ти е станало по-леко и всичко при теб е ОЩЕ СЕГА напълно преодолимо, пожелавам ти успех, щастие и да ги разбиеш

Смисъл не виждам да поддържаме електрически стол, да му сменяме тапицерията и да му плащаме сметките за ток.
Ако един човек излезе на улицата и заколи друг човек, ще се озове на този стол. Това е справедливо.
А ако един човек си стои зад бюрото и с един телефонен разговор пусне на пазара опасен/отровен/канцерогенен/мутагенен/генотоксичен продукт и в резултат хиляди души умрат - обикновено получава премия. За него няма електрически стол.
...
От инжекциите няма смисъл. Боц и край. По-добре е да се обясни на извършителя на убийство къде е сгрешил, не да се боцка с хлоралхидрат или пентобарбитал...

Здравей Криси прекрасно е, че се опитваш да анализираш това което ти се случва, това показва голяма зрялост от твоя страна.
Бих ти представила нещата в малко по- абстрактен вариант.
Представи си живота като части от по 7 години. Всяка седморка я живее един различен човек в уж едно и също тяло, но то практически също се променя заедно с човека през всяка една седморка от неговия живот.
По разказа ти разбирам, че първите две части от по 7 години са били прекрасни.
С влизането си в 3-тата седморка - от 14 години до 21 години \ между другата това е най- тежката от всички\ ти влизаш в нов цикъл от живот си или в третия пореден .
Тук животът тече не с дни , а с часове. С часове потъваш, с часове се сменят настроенията, желанията, с часове претърпяваш трансформации, свършвайки една година ти се струва, че е минал цял един живот - толкова много неща са се случили или не са се случили.
Това или форсира тийнейджъра или го вкарва в дупка.
Всичко разбира се ще премине, но от това как ще го изживееш зависи, каква история ще оставиш в този треди поред период от 7 години. Тук е момента да почерпиш малко сила от предния период.
Спомни си за успехите, ти си била и СИ успешен човек и личност, просто вихрушката от събития те е накарала да го позабравиш. Спомни си как си се справяла с проблем само преди две години? Върни лентата на живота и се наслади на хубавите си моменти, извикай ги днес и с тяхна помощ вземи днешните решения. Говори, това е много важно. Но и слушай или поне се опитвай, но не приемай всичко чуто за чиста монета. В този период имаш още "сурова" , но много точна интуиция, потърси я, вслушвай се в нея. търси и ще намериш правилните събеседници. а мотивацията тя ще дойде постепенно, ще излезе от ъгълчето в което си я притиснала и ще изпълни живота ти. Ти сама казваш тя е в теб.
Относно обичането :

Според мене средата вкъщи, постоянните "сценки" имат изключително голяма роля за случващото се с тебе. Знам това от опит. Поговори с родителите си и ги помоли в твое присъствие, щом те обичат, да не се карат. Знам колко е трудно и за тях, затова проявявай разбиране. Не зная на колко си години, но в най-краен случай една спокойна квартира може да е решението на проблема.
В този живот човек не може да има всичко и всеки, когото пожелае. Има себе си и своите решения. Навремето ме удиви с изказването си един приятел на брат ми, по-малък от мене, но очевидно по-зрял: "Ако не правя всичко това за себе си, за кого другиго?!" Изобщо не го мързеше, беше много осъзнат по отношение на това какво иска и как да го постига, поне в близко бъдеще. И действаше. Много от нас позволяват благоприятните възможности да минават покрай тях без да ги уловят. Последиците можеш да си представиш - едно посредствено и неудовлетворително съществуване.
Природата е заложила в нас потенциал, който ни е предоставен да го развиваме. Трябва да посеем и отрастим семената, които са вложени в нас, за да дадат плод. Това е и условие да се чувстваме доволни от себе си и живота си, че не сме живели напразно, че сме допринесли за един по-добър свят.
Това, което не ми се дава, не е за мене. Много е полезна умствената гимнастика да си представяме различните изходи от дадена ситуация, включително нежеланите и да намираме положителното в тях. Не всичко, което желаем, е добро за нас. Трябва да сме благодарни, когато пред нас се затвори врата или сърце - това е знак, че щастието ни очаква другаде. Представи си в бъдеще един човек до тебе, който наистина те цени и уважава, който наистина те обича, който те подкрепя и ти носи радост всеки ден.
Галио е прав - можеш да се отърсиш от унинието дори в рамките на няколко минути. Направи първата стъпка и ще видиш, че пътят е приятен и вдъхновяващ. Усмихни се, пусни си хубава песен, потанцувай, разходи се малко, порадвай се на чистия въздух и красотата. Постави си за цел да мислиш положително и на всяка отрицателна мисъл отвръщай с две положителни. Това ще те зареди с неподозирана енергия. Изчисти край себе си - това ще ти помогне да подредиш и мислите си. Разкраси се, усмихни се, накарай и хората край тебе да се усмихнат.
Имах един колега, който се справяше отлично и с най-отрицателните колежки. Постоянно се шегуваше и ги разсмиваше. Пробвай да подобриш не само своето настроение, но и на хората около тебе - ползата ще е голяма, струва си усилията!
Просто бъди себе си. Лесно е да си спомниш и да го направиш. Успех!

Липсата на мотивация е хубаво нещо. Поне си успяла да разбереш болезнената си нужда да те оценяват високо и че самочувствието ти изцяло зависи от другите хора. Сега ти предстоят интересени години да разбереш, че по-важно е ти да си удовлетворена от това, което правиш. Не околните.

Преди си била усмихната и успяваща, защото си усещала само част от живота. Сега усещаш по-голяма част от живота (за кяото си била сляпа) и трябва да намериш смисъла му за себе си. Нормален процес. Дори, както описваш, протича доста спокойно

Нещо важно, от което можеш да тръгнеш. Не се впрягай на взаимоотношенията на родителите си. Ти не си отговорна за тяхното щастие. Те самите са отговорни за щастието си.
А ти си отговорна за своето щастие. Докато не се отделиш психически от родителите си, ще живееш в някакъв сън.....ама ти вече го усещаш този сън

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Здравей!
Разбира се, че между кабалистичното учение и "останалите" учения няма разлика.


Точно така си е.
Така е, светът е Един, но е привидно разделен на сфери, в различна плътност.
Човек може да съзре по-широко Света, не само с третото око. Може и чрез развиване на друго сетиво, като например осезанието, или ясночуването, на вкус даже и на мирис. Сетивата са нещо като екрани, и са свързани със съзнанието, чрез Нервната система, както и чрез финната система в човека.
Та и в кабала екранът е това, което се "прожектира" на съзнанието, а то вече може да има различен сетивен произход.

Да, това е точно така. Именно, но едва след като се придобие въпросния светоглед, както си и упоменал.

И останалото което си писал е правилно и точно, поне според това как съм усетил и видял разните му там неща.

Практическата част я упоменах вече.
Условие за това човек да започне съзнателно Пътя е душата - дали тя е достигнала до това ниво. Душата, според Каббала е желанието/копнежа на личностния Дух, но не само.
Та, ако душата на човек чуе Бога и се отправи в търсене на Обетованата Земя - сърцето, то съзнателния Път е започнал.
След това е от значение човек само да Пътува и да осъзнава, чрез опитността, чрез поучение, или чрез откровение.
За да се излезе от Егепет (материализма), е необходимо отново да има желание за това, при това геланието да е силно.
Вътрешен водач се явява - Моисей го наричат, като ниво и чрез него човек се отдръпва от тази форма на съществуване, която е прикована към материализма и робува там.
Но тук става дума само за аспекти на съзнанието, а не за цялостно поправяне.
Окончателната поправка идва по-късно, с Второто Пришествие и тя е:

Човека, който вече се е установил в Исраел - сърцето и който чака появата на Месията, на Спасителя, на Любовта, той ето какво бива да прави, като методика.
1. Ако не успява да чете от вътрешната Тора (вътрешния Закон записан в сърцето, наричат нравственост, морал), то е най-добре да чете от външната Тора и да се поучава.
2. Бива да се изгради Храм, според закона/препоръката "Възлюби ближния както себе си!" - това ще рече, че човек бива да постави това нещо, като водещо в живота си - това значи да се съгради Храм.
3. Ако човек не успява в опитите да възлюбва, то е добре да изгради друг Храм, подобен на първия, според закона/препоръката "Не навреждай на другаря си!". Това да стане водещо в живота му.
4. Ако човек не чува вътрешния Учител, то е добре да потърси външен учител, който да му даде наставления.
5. Поне един ден в седмицата, календарната, човек бива да навлиза в общение с Бога, почитайки Шаббат - ден в който се прекратява деятелността от всякакъв характер, както физическата, така и умственото блуждаене. Човек бива в този период да насочи ума си само към Твореца - да значи, че той свети Седмия Ден, Денят на Божията Почивка, Мирът, Покоя.
Стова Богопочитание човек изпълнява най-важната заповед от т.н. "Царски Закон".

След появата на Месията, след като Любовта се роди в сърцето и започне да нараства, човек бива единствено да бъде Неин последовател.
Тогава човек става християнин в истинския смисъл на тази дума, или с други думи - тогава човек става истински Ккабалист - изпълнен със Светлина (Хохма/Хасадим).

Общо взето е това.

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Яков 2:

14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.





http://www.youtube.com/watch?v=eUj0mrqz0a0

Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г

Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г

Мисля, че Елф е права. Чета тази и тема и си задавам въпроса - това за което пишете, изпитано ли е от вас? Превърнало ли се е от знание в опитност?

Познали ли сте пустотата за която говорите?

Прескочили ли сте Буда и Христос? От каква позиция отричате милостта и състраданието. От позицията на достигналия съвършенство просветлен или...?

Молитвата представлява три вида - просителна, хвалебствена и благодарствена.

Човек, виждайки, осъзнавайки своята неправедност/греховност, кривина, несъвършенство, той започва да отправя просителна молитва към Твореца/Бога, за помощ от Висшето, срез която помощ/Светлина/Любов да се поправи.
Чрез вяра и последователност на действието, човек достига до едно състояние на себеотдаденост и готовност, в което той предлага себе си, отдава се в ръцете на Бога, оставяйки напълно света на заден план (поне временно, докато тече молитвата).
Именно това себепредавена в рецете на Бога, чрез вярата, надеждата или инак казано чрез доверието в Твореца, е вадещо от сетивния битеен свят с всичките му проблеми и тревоги.
Именно това излизане от тези неща е медитация, сиререч навлизане на ума в състояние на Покой, на Мир.
В еврейската традиция това е аналогично на Шаббат. Седмия Ден - прекратяване на деятелността (дори на ума).

Това е и пикът в евангелския текст, което сам Иисус посочва като Път:
"Отче, в твоите ръце предавам Духа си."
До преди да рече тази реплика, Иисус се молеше:
"Отче, защо си ме изостовил?"

Значи имаме в началото (по примера от кръстта) молитва, а в последствие настъпва себеотдаване, себепредаване в ръцете на Твореца, себепредлагане.
Тогава настъпва същинския Мир, същинската Тишина. Тогава липсва всякаква деятелност, както на физическо ниво, така и на умствено ниво.
Именно там в тази тишина, в Шаббат - там изгрява Божествената Светлина, кято има много имена. Това от една страна е и същността на Възкресението на Христа, на Любовта:





Ошо

Старецът Тадей Витовнишки

Св. Симеон Нови Богослов

Св. Григорий Синаит

Св. Григорий Палама

Св. Макарий Велики

Част от последните Му думи пред апостолите, преди възнесението






Това е мой превод от английски на апокрифно евангелие, чийто оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Надявам се някой ден да успея да го преведа цялото.

Част от последните Му думи пред апостолите, преди възнесението






Това е мой превод от английски на апокрифно евангелие, чийто оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана.
Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна.

Надявам се някой ден да успея да го преведа цялото.

Нещо за Христос от Агни Йога.
Искаше ми се да е по-кратко, но пък не исках и да изпусна нещо, sorry

147. Урусвати помни поразителните черти на Великия Пътник: очите, челото и слетлите руси коси. Тези черти
бяха толкова наобичайни сред местното население, че пораждаха нелепи измислици. Нека не забравяме, че
хората се опитват да превърнат в нелепост всичко впечатляващо.
Историята знае малко за Майката на Великия Пътник, не по-малко велика от своя син. Майката бе от велик
род, събрала в себе си голяма изтънченост и духовна възвишеност. Тя пое по първия възможен път, за да спаси
детето си. Тя заложи в сина си първите високи мисли и бе опора за неговия подвиг. Пееше му приспивна
песен, в която предсказваше чудното му бъдеще. Знаеше няколко езика и с това облекчаваше пътя му. Не само,
че не пречеше на далечните му странствания, но събираше всичко необходимо за тях. Тя обръщаше внимание
на народа и знаеше, че той може да съхрани съкровището на Учението. Разбираше величието на завършека и
ободряваше дори мъжете, изпаднали в малодушие и неверие. Тя беше готова да преживее същия подвиг, затова
нейният син и изповяда своето решение, подкрепено от заветите на Учителите. Именно Майката знаеше
тайната на неговите странствания. Не е нужно да се познават местнитните обичаи, за да се разбере основата за
този живот на Великата Майка. Не обичаите, а утвърждаването на бъдещето ръководеше нейната воля. За нея
наистина не е известно много, но говорейки за Великия Пътник, преди всичко следва да се каже за Тази, която
незримо Го водеше по високите пътища.

149. Урусвати помни Великия Пътник. Той беше в самота сред арабската пустиня, но в шатрата на Шейха
намери приятели и помощници. Той често оставаше сам. Не бива да се мисли, че Неговите странствания са
протичали сред богати кервани. Всеки, облечен в земна обвивка, се потапя в условията на плътния свят. Това
обстоятелство обикновено бива пропускано и се предполага, че Нашите братя, отиващи в света, живеят в
някаква необичайна среда. Естеството е състояние ограничено от закона. Всеки от Нас знае това и съзнателно
избира пътя.
Вървейки по своя път, не е невъзможно Пътника да срещне и тъмните. Не си мислете, че казаното за срещата
на Великия Пътник с княза на мрака е измислица или символ. ... Великият Пътник нерядко е виждал ужасни
образи, но не се е плашел.
Мнозина ще недоумяват защо такъв Велик Дух трябва да вижда несъвършените тъмни същности. Силата на
магнита привлича и тъмните. Те мечтаят поне с нещо да навредят и да внесат смут. Дори най-малкото
съмнение не позволява ходенето по вода и по огън или издигането във въздуха. Припомням това, защото
Великия Пътник се справяше успешно и с едното, и с другото. Главното условие за тези постижения бе, че у
Него липсваше каквото и да било съмнение.
Той вървеше твърдо, защото бе взел решението за подвига в сърцето си. Подвигът бе предсказан, но той
трябваше да бъде приет с цялото сърце, без съмнение и бе съжаление. Никой от околните не поддържаше това
неотклонно движение, освен Майката. В замяна на всички трудности и страдания Пътника имаше Нейното
водачество. Нека хората запомнят тези черти от живота на Великия Пътник, за да се проникнат с величието на
Неговия подвиг.

150. Урусвати знае, че Великия Пътник е насочвал човешкото съзнание към Висшето. Той разбираше, че хората
все още не могат да мислят по начина, характерен за средния път. Ето защо, ако някой се опитваше да
произнесе Непроизносимото, Великия не го спираше, защото е по-добре да се обръщаш към Всевишния, вместо
да принизиш мисленето си. Забележете, че Великия учеше народа да се моли в сърцето си, в планината, с
разпаленото от нея вдъхновение.
Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедта на Великия. С най-прости думи Той даряваше
наставления за дълбоката същност на живота. Ценността на Неговия подвиг бе именно в простотата. Тази
простота не бе измислена заради народа. Нейната красота се съдържаше в това, че висши понятия бяха
изразени с най-прости думи. Необходимо е постоянно да обръщаме сложното в просто. Само простотата дава
верен израз на доброто - така действаше Великия Пътник.
Неговото влияние е огромно и в Тънкия Свят. Той обичаше да се спуска в незшите слоеве, за да може праната
на Неговата аура да пречисти тъмните сфери. Не си мислете, че за Него това е лесно. Тези спускания не са леки
дори за такъв висок Дух - факт, който подсилва възвишения пример за Неговите целителни докосвания до
язвите на страданията.
При Нас е прието да се посещават низшите сфери на Тънкия Свят. Проявите на сърцето могат да спасят
множество хора.

151. Урусвати знае, че лечителството и изкуството са близки на всеки Велик Учител. Великия Пътник особено
изпъкваше с тези качества, ала само в някои апокрифи могат да се намерят откъслечни Негови съвети във
връзка с лечителството. Не бива да се мисли, че няколкото изброени чудеса изчерпват всички изцеления, които
Той извърши. Освен че лекуваше хора, дошли специално за това, Великия сам докосваше онзи, у когото
виждаше зачатък на болест. Нерядко човекът не знаеше защо го е докоснал Минувача. Това действие бе проява
на истинската щедрост на Великия Дух, който, също като неуморим сеяч, раздаваше зърната на доброто.
В апокрифите рядко могат да се намерят и думите на Учителя за красотата, но все пак те бяха произнасяни.
Учителя насочваше вниманието към прекрасните цветя и сиянието на слънцето. Той поощряваше хоровото
пеене, което е силно средство за постигане на хармонични вибрации, но с това не търсеше само приложната
страна на музиката и пеенето, а призоваваше към радост и вдъхновение.
Мъката и житейските несгоди често посещаваха учениците и последователите Му. Най-напред Учителя им
помагаше, като повдигаше техния дух. Едва след възвръщане на равновесието Той започваше да обсъжда
положението. При това никога не осъждаше миналото, а устремяваше към бъдещето. Учителя ясно виждаше
бъдещето, но го даваше според мярата на съзнанието. Учителя намираше и сурови слова, когато съзнанието бе
мъртво - така Лекаря и Твореца извървяваше Своя Път.

152. ...
Той не отказваше да посещава празничните събирания и беседваше за всекидневните нужди. Малцина обаче
забелязваха колко мъдри съвети даваше, придружени с ободряваща усмивка. А усмивката Му бе прекрасна. Тази
Негова задушевност невинаги бе оценявана, дори и от учениците Му. Случваше се да Го осъждат, когато, по
тяхно мнение, Учителя отделяше прекалено много внимание на незначителен човек. А всъщност под тази
негова усмивка се отваряха прекрасни сърца. Осъждаха Го за беседите Му с жени, но Учението бе съхранено
именно от жени. Осъждаха и присъствието на така наречените езичници, забравяйки, че Учителя е дошъл при
хората, а не при една секта.
Напомням за тези осъждания, защото те направиха облика на Великия Пътник още по-човешки. Ако Той не се
беше докоснал до живота и не беше страдал, то и подвигът Му би загубил своето величие. Никой не е мислил
какви страдания са Му причинявали съприкосновенията с различни безпорядъчни излъчвания.
Мисълта за подвига не напускаше Великия Пътник. Осъдителните слова, които чуваше по Свой адрес, също
бяха част от подвига. Така изминаваше своя стремителен път Великия Учител. Ние обичаме да припомняме
такива примери.

153. ...
И до днес Ние пазим в Нашите скривалища много предмети, свързани с живота на Великия Пътник.
Забележително е, че след толкова векове излъчванията Му са съхранили своята сила. Това е най-верният
показател за количеството на всеначалната енергия - не когато ръката или дъхът преднамерено насочват сила, а
когато с всяко неволно докосване бива наслоявана неизгладима енергия.
Помнете за необикновената мощ на Великия Пътник.

154. Урусвати знае, че Великите Учители могат да говорят с животните. И в това отношение примерът на
Великия Пътник бе поразителен. Общуването с животинския свят трабва да се схваща по разумен начин. Не е
необходимо човек да използва звуците на животните, за да ги разбира. Неговата психична енергия може да
влезе в непосревствен контакт със същата енергия у животното и така да се установи взаимно разбиране.
Главното условие е и у двете страни да липсва страх или гняв. Необходимо е също така напълно искрено
доброжелателство.
...
Ако обаче можехте да видите как Великия Учител общуваше с животните и птиците, щяхте да се убедите в
съществуването на живата връзка между световете. Той можеше да повика птицата да кацне на ръката Му и да
я изпрати в определена посока. Беше способен да успокои всяко животно не с викове, а внушавайки му
спокойствие. В старите предания се разказва за това, как болните животни сами отивали при Учителя за
изцеление. Много са токива примери, а Учителя с право наричаше животните по-малки братя. В това Негово
свободно общуване липсваше всякаква условна преднамереност; то имаше за цел не робство, а сътрудничество.

155. Урусвати знае колко дълго помнят животните излъчванията на своя стопанин. Щом наслояването на
обикновените човешки еманации е забележимо дори в ежедневието, представете си колко по-мощни ще бъдат
въздействията от наслоените излъчвания на един Велик Учител! Ето защо,от една страна, Учителите залагат
магнити, но от друга, умишлено унищожават своите вещи с цел да не оставят свои излъчвания в невежи ръце.
Историята показва как са се разпилявали предметите, принадлежащи на Учителите. ...
Същата съдба имаха и предметите около Великия Пътник. Говоря за предметите около Него, защото Той не ги
смяташе за свои. Подобен отказ от собственост беше естествено следствие от Неговия стремителен вървеж.
...

156. Урусвати знае, че Великия Пътник с един поглед е обръщал околните към Висшето. Той казвал: "Братя, вие
намирате време абсолютно за всички, но за Висшето отделята само кратки мигове. Ако отдавахте на Висшето
толкова време, колкото губите за трапези, вече щяхте да бъдете учители." ...

160.Урусвати знае, че Великия Учител е имал обичай да чертае различни знаци върху пясъка и след това да ги
заличава. Учениците Го питали защо не пише тези знаци някъде, където да останат за постоянно. Тогава
Учителя начертавал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянните записки. Тях нищо не може да изтрие".
Така Учителя разяснявал силата на мисълта.
...
Учителя казвал още: "Пазете се от лоши мисли. Те ще се обърнат срещу вас и ще легнат върху плещите ви като
проказа. Добрите мисли обаче ще се понесат нагоре и ще възнесат и вас. Трябва добре да се знае, че човекът
носи в себе си и целебната светлина, и смъртоносния мрак".
...

162. Урусвати знае, че Великия Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Може да се види, че не
към всички богати Той е отправял съвета да раздават имуществото си и в това няма никакво противоречие.
Учителя съветваше отказ от богатството тогава, когато забелязваше неправилно отношение към земните
съкровища. Виждайки, че богатството е воденичен камък около шията на слабия дух, Той говореше на човека за
необходимостта да се освободи от него. По този начин трябва да се разбира отношението на Учителя към
земните съкровища. Той не ги отричаше, защото нещо, което го има на Земята, не може да се смята за
несъществуващо. Спрямо всичко обаче трябва да се намери разумно отношение.
Желанието на Учителя съвсем не бе да види всички в еднаква нищета. Напротив, Той учеше хората да се
радват с чиста радост и на малкото, което имат, без да завиждат на съседа. Учителя можеше да бъде и с
бедните, и с богатите, но навсякъде Той бе еднакво добър и изпълнен с желание да помогне - та нали понякога
богатите имат по-голяма нужда от помощ.
Учителя се стремеше да помочне и когато виждаше извършваща се несправедливост. Той знаеше как да
превърне преследваните в герои. Учителя разбираше, че всяко Негово благодеяние ще бъде осъдено. Без да
търси хорската признателност, Той не пропускаше да отбележи в своите проповеди огромната сила на
признателността. Нека си припомним чудесния живот, подхранил с устрем множество сърца.

163. Урусвати знае, че най-добрите поучения на Великия Пътник и извършените от Него най-поразителни
изцеления са останали неотбелязани. Освен че се обръщаше към народа и учениците Си, Той провеждаше и
редица събеседвания на четири очи.
...
Учителя обичаше да говори за спорните предмети насаме, използвайки възможността да даде всекиму според
съзнанието. Такива беседи на четири очи имаше много. Понякога в тях се даваха основите, но имаше и
събеседвания с доста образовани философи. Едни идваха боязливо в часовете на нощта, други се осмеляваха да
се приближат и денем. Към всички Той проявяваше огромно търпение. Можете да си представите колко
запълнено бе времето Му в течение на краткия подвиг. Учениците често са се чудили кога Му остава време за
сън.
Учителя извърши впечатляващи изцеления, но много от тях останаха незабелязани. Хората обръщаха внимание
на изцеленията от бяс, паралич, слепота и глухота, защото те поразяваха със своята очевидност. Тълпата
биваше наистина потресена, когато немите проговаряха и прокажените се очистваха. От научна гледна точка
обаче другите чудеса бяха още по-забележителни. Със силата на Своята воля Учителя спираше вътрешни
разрушителни процеси. Нито тълпата, нито дори близките можеха да оценят това мощно въздействие. То не
само караше вкочанени мускули да се раздвижват, но можеше да възстановява увредени тъкани. Проявяваше се
такава сила на мисълта, за която човек би могъл само да мечтае.
Въздействие от подобен мащаб не може да се обяви за внушение. То би трябвало да бъде наречено победа над
плътта. Сега, когато силата на мисълта започва да се изучава, хората трябва да си спомнят за нейните минали
забележителни победи. Нека в основата залегне съизмеримостта - тогава енергията ще се устреми по прекия
път.

169. ...
Великия Пътник преподаваше необходимостта от равновесие. Някой ще попита дали Той е говорел за
космогонията. Той просто учеше, че съществуват множество светове и насочваше мисълта към Висшето.
Народът имаше нужда от утвърждаването на тази идея, защото и доста по-късно хората смятаха малката Земя за
единствената обител на човечеството. Дори сега мнозина се опитват да ограничат мисленето в рамките на
Земята. Учителя обаче зовеше към осъзнаване величието на Мирозданието.

172. Урусвати знае колко дълбоко се запечатват думите в детското сърце. У децата, особено на възраст до седем
години, могат да се извикат спомени за Тънкия Свят, тъй като те все още пазят усещанията от този особен
живот. Полезно е да се питат децата не помнят ли нещо особено. Тези докосвания се наричат отваряне на
паметта. Нищо, че с годините паметта за миналото отново ще замре - искрата от спомена за прекрасното
съществуване все пак ще остане.
Великия Пътник обичаше да отваря паметта. Той приближаваше към Себе си децата и не само ги питаше, но и
ги докосваше с ръка, за да усили яркостта на спомена. Учителя не само обичаше децата, но виждаше в тях
бъдещето на човечеството. Той с право се отнасяше с тях като с възрастни, защото когато човек си спимня за
далечното минало или за Тънкия Свят, умът му става зрял. Децата никога не забравят онзи, който пристъпи
към тях като към равни. Те пазят този спомен за цял живот.
Може би именно децата запомниха Учителя повече, отколкото излекуваните от Него. Трябва да се помни, че
младите са продължителите на живота и всеки е длъжен да им предаде своя опит. Още по-мъдро ще бъде, ако у
тях бъде пробуден споменът за Тънкия Свят. Засиялата мисъл за съществуването на невидимия свят облекчава
общуването с него и съдейства за развитието на изключително дълбок духовен живот.
Явяването на Учителя във фино тяло укрепиха върата на учениците в реалността на невидимия свят. Не
всички успяха да възприемат същността на този свят, но все пак прозорезът се открехна.

173. ...Великия Пътник учеше, че очакването трябва да бъде освободено от мисли, така че да изпълни цялото
същество. Такова очакване не може да бъде ограничено от мисълта. Човекът много добре знае какво иска, към
какво се стреми и с какво се е сраснало неговото съзнание. От този извор Великия Пътник черпеше своята
несломимост.
Той знаеше не с ума, а със сърцето си колко е трудно да се даде на хората ново съзнание....
Тежка е задачата на Учителя, а това, че повечето хора тълкуват Йерархията съвсем превратно, я прави още
по-тежка. Великия Пътник знаеше всичко това и бързаше към своя подвиг. Един подвиг се е извършвал в
течение на век, друг - само за няколко години. На какви везни да положим Служенето?
Даването на Истината не се измерва със земни мерки, но радостта, че е имало такива давания, е огромна. През
всички векове те са насочвали човечеството към обновяване на съзнанието.

Агни Йога - Надземното

изт