Донка Добавено Декември 27, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Има ли разлика между оценка и преценка? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Аз лично за себе си я правя. Оценката отразява "ситуацията", а преценката е свързана с нейното развитие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 (edited) Станимир Всеки човек има право на мнение, дали е обективно или субективно зависи от вътрешното му израстване-съзнание, чувства, възприятия... Ако някой се обижда то не винаги е защото е бил обиден, а може би трябва да се замисли, какво го жегва в чуждите думи и да се вгледа в себе си... Намерението, с което казваме нещо винаги личи във вибрацията, енергията на думите-с каква интанация и словоред се казва нещо.... Всичко се изписва в пространството и ако сме сгрешили идват уроците... Е разбира се и този, който приема е добре да се замисля, но в повечето случаи его-то реагира...., а може би и съвестта.... Когато съм се чувствала "засегната", то е било, защото трябва да изчистя някои свои емоции и чувства, за това съм приемала с благодарност всички такива случки. Те са ми помагали за вътрешното израстване... О ще повече, че всички ние се развиваме и е нормално в един момент да имаш едно мнение по даден въпрос, а след това да промениш мнението си.... Хора сме, грешим все пак..... Но ако или когато осъзнаем, че сме грешили е добре да поискаме извинение или прошка.... Аз лично трябва да поработя над това.... Редактирано Декември 27, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Всички ние имаме мнения и те неизбежно са пречупени през нашата специфична призма - няма как да са обективни, колкото и да сме духовно израстнали ... И все пак те ще си останат мнения, докато не са натоварени с една (според мен изкуствена) класификация добро/лошо - чак тогава мненията се превръщат в оценки. Склонността да разделим тефтера на две графи е много разпространена и естествена за нас по простата причина, че живеем в дуалистичен свят, свят на противоположностите. Но това вече го дискутираме в други теми... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Декември 27, 2007 Доклад Share Добавено Декември 27, 2007 Ако изречението започва: Моето мнение за ситуацията е, че ... след което излагам своята гледна точка за това, което се е случило, не за личността на определен човек. Това вече е мнение. Ето един типичен пример от ежедневието ми: Моето мнение за теб е, че ти си/не си много трудолюбив и старателен... (оценка). Моето мнение за ситуацията днес е,че има вложено много внимание и труд в свършената работа... или има някаква причина, поради която вниманието и труда, които са вложени са се оказали недостатъчни.. (мнение) Границата според мен минава в изреченията с Ти-послание и лексиката с оценъчен смисъл. Аз мисля, че разлика между оценка и мнение може да се получи, ако давайки мнение за ситуацията не коментираш действията на другите, а споделяш ти самият как би постъпил в дадената ситуация. Иначе изреченията с ти-послание, дори да не се произнасят, се подразбират пак. Например в случая, който Донка цитира, бих казала: И на мен ми се налага доста да се потрудя, за да постигна нещо. Не винаги ми се удават лесно нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Напоследък наблюдавам развитието на няколко теми и отново се върнах (така сигурно е било нужно на мен) към тази тема. Забелязах още нещо. Когато човек дава мнение, той приема и мнението на другите, дори и то да бъде противоположно на неговото. Когато вътре в себе си зад маската на мнение, той всъщност раздава оценки, веднага скача срещу мннеията, различни от неговата оценка. Защо? - ако човек има вкоренено в мисленето си оценъчно мислене, той автоматично смята, че и другите дават оценки. А те, между впрочем, често правят точно това. Обаче, оценките с различни знаци не могат да се понасят една друга, защото едната автоматично оценя другата като погрешна. И така всеки започва да защитава верността на своята оценка.... С всички средства. Но това, което ме кара да чувствам едно особено усещане за дискомфорт, е одумването и раздаването на квалификации и оценки за хора, които вече не са живи. Вероятно се досетихте, че визирам темата за Михаил Иванов. Не съм измислила по-добър начин досега освен да се дръпна встрани и да не ги слушам, да не чета написаното. Не съм сигурна, че това е най-добрия начин. А вие как реагирате в такива случаи? Слънчева, stanislava63 и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Донка,и на мен ми е крайно неприятно,когато се стига до одумване,квалификации,че и съдене на хора,които не са между живите.Грозно е! Аз изказах мнението си в темата за Михаил Иванов,а то е: Не бих си позволила да давам оценка на никого. За мен Михаил Иванов е духовен човек и аз уважавам делото му. Който желае нека пише - аз няма да се включа повече,защото нищо друго не мога да кажа. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Мнението отразява субективното виждане по даден проблем.Колкото са хората, толкова са и мненията.Те отразяват определено ниво на познание за дадена материя.Хубаво е като се появяват много становища да бъдат изчистени различията и да се постигне яснота при решение на даден проблем.Това е изкуство да приемеш гледните точки на другите и да ги уважиш, все пак сме хора.За делото на Михаил Иванов бих споделила, че съм гледала филм по БНТ1, беше отдавна.Но живота му е бил посветен на духовното израстване.Оценка за живота и делото му бих дала в положителен аспект.За човек, който не е между живите народа го е казал"Или с добро да се спомене или нищо" Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Оценката я откзвам много лесно - просто казвам истината, че нямам оценка, защото нямам критерии и право на нея. Имаме ли правото да откажем да дадем мнението си, ако някой го иска и е важно за него, но други обстоятелства или съображения ни спират да го направим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Когато мнението ми е позитивно,винаги го изказвам. Негативно мнение изказвам когато се касае за постъпка,ако е за човек го премълчавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Аз смятам,че ако човек настоява да получи нашето мнение и то е важно за него,би трябвало да се отзовем.Аз например не обичам да давам съвети относно лични проблеми на приятели и близки дори.Не защото не искам да помогна,а защото винаги в мен има съмнение дали,това което ще препоръчам ще бъде най-добро решение за човека.Като ми кажат:Постави се на мое място.-свят ми се завива,защото знам,че 100% никога не мога да застана на мястото на другия,най-малко защото сме различни хора,различни характери,индивидуалности и няма начин мнението или съвета да не бъдат субективни,но дали са най-добри за търсещия ги отсреща?В такива случаи се старая да бъда откровена и казвам това,което смятам за най-добро в дад.ситуация,но когато се отнася до съвет,може и да се произнеса по въпроса,но никога не си налагам мнението.А оценки си позволявам да правя рядко. Иво 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 (edited) Прочетох мненията, но от всичко най- силно впечатление ми направиха думите на Донка - " нямам мярката". Така е, ние нямаме универсална мярка за нещата тя принадлежи единствено на Бога и сега си спомням и ще си позволя да цитирам едни думи на Омраам от книгата за Молитвата - "Трябва да знаете, че може да бъдете смазани така, че от вас да не остане нищо, с изключение само на един атом. Да, един атом от вас винаги ще оцелее и той може да изгради за вас цялата вселена. Този атом е дарбата ви да се молите, да умолявате. Това е най-големия дар, който Бог прави на човешкото същество. Без това умение, той би изчезнал много отдавна."Когато се молиш - казва Исус, - влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, който е на тайно..." Но, какво е това скришно място? Нищо друго, освен едно ниво на висше съзнание, едно състояние на голяма концентрация, мир, тишина, в което всичко друго угасва и остава единствено вашата молитва, вашето вътрешно слово, което лети в пространството." Източник* "МОЛИТВАТА" *Omraam Mikhael Aivanhov - (Светоглед - България) Преди време съм писала тази мисъл -тук за това си позволих да я цитирам дословно. Та що се отнася до мярката смирение и искрена просба пред Бога от сърце Той да я дава Той да ни разкрива нещата всичко по Неговата Воля да става . Хубава вечер! Редактирано Януари 1, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 1, 2011 Доклад Share Добавено Януари 1, 2011 Да, интересна тема. Ще се опра на този пост на Донка: ... Ето един пример от ежедневието ми: Факт : В домашната има много грешки и е изпълнена само наполовина. Оценка : Проявил си небрежност и си усвоил материала незадоволително. Разочарована съм от теб. Очаквам да се потрудиш над домашната още веднъж, този път, по-съвестно и старателно! Мнение : Останах с впечатлението, че не са ти стигнали сили, време или може би желание, а може би и трите, за да се справиш със задачата. Вярвам, че с известна помощ, достатъчно време и внимание ще успееш да усвоиш материала. Опитай още веднъж сега - ако имаш въпроси, ще се опитам да ти помогна. защото е удобно, много добре е систематизирала нещата. Направи ми впечатление, че на първо място стои - ФАКТ. Значи освен разни мнения, оценки и всякакви подобни субективни неща, имаме и факти, т.е неоспорими, обективни неща, които за съжаление, не всеки път са толкова лесно видими и прости за определяне, както е в горния пример. И аз в случая визирам темата за Михаил Иванов, но и не само за него, ами и много други. Според мен колкото по-близо е до фактите нечие мнение/оценка, толкова по-полезно е то за всички. Защото често, поради субективни и обективни трудности да различим фактите, всички ние сериозно се заблуждаваме по някои въпроси. А според мен има значение заблуждаваме ли се или не. И то доста по-голямо значение от това дали коментираме някого, бил той жив или умрял, положително или отрицателно мнение/оценка даваме и т.н. А когато някой е обществена личност, приел е да бъде такъв, то е нормално да коментираме личността му, делата му. Че то по тази логика можем да кажем и за Хитлер - той не е вече между живите, от една страна не е редно да го обсъждаме, от друга заради обстоятелствата за него вече или добро, или нищо. Когато някой настоява да получи именно нашето мнение? - да, можем да му го дадем, според мен: щом го иска, можем да предположим, че човекът иска и е готов да получи друга гледна точка по вълнуващия го въпрос. Е, понякога се оказва, че никак не е искал да си разшири мирогледа с друга гледна точка, а по-скоро му се е искало и още някой да потвърди неговата собствена, но това е вече друга тема . При такава комуникация, като тази във форума тук, изказването на мнение е по-скоро полезно, защото все ще има някой, който тъкмо в момента е отворен да погледне с други очи на повдигнатия въпрос. Когато говоря обаче с конкретен човек, обикновено се съобразявам с неговата готовност за възприемане. Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aliya Добавено Януари 2, 2011 Доклад Share Добавено Януари 2, 2011 Между мнението и оценката няма съществена разлика, и двете са проектиране на твоето мислене, на твоите предразсъдъци и обусловености върху другите. Ето защо и мнението, и оценката са всъщност показатели за твоя начин на мислене, а не за действителното състояние на другия. Истинското отразявяне на действителността такава, каквато е, не се намира нито в мнението, нито в оценката, нито в човешкия ум изобщо. За да отрази съществуванието такова, каквото е, човек трябва да стане като чисто огледало, незацапвано от никакво его, нито от предразсъдъци и мнения. Само едно чисто огледало може да покаже действителността такава, каквато е, така, както само един човек без его може да отрази действителността. Тогава огледалото отразява това, което е пред него и не можеш да виниш огледалото, ако образът пред него е грозен или уродлив. Ирина - Horus - Чебурашка и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 2, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 2, 2011 И дали изобщо можем да си мислим, че е възможно да познаем "действителното състояние на другия"? А за огледалото... Ами човек може да види себе си в огледалото на другия - само себе си. не другия. И само той може да види себе си - самото огледало не може да го види, нито може да види себе си някъде другаде освен в огледалата на хората около себе си.... Ако няма разлика между изразяването на мнение и на оценка, то може ли да се каже, че и двете се отразяват по идентичен начн на отношенията между хората? Т.е - еднакво ли реагира човекът насреща (хората) на изказано мнение и на изказана оценка? Вашите наблюдения? Дали недоразуменията в общуването ни не се дължат често точно на това - единият дава мнение, другият го приема за оценка.. и обратно? Мисля сега. Даващият оценка може би има очакванията обектът на оценката да се съобрази с неговата оценка и да формира мисленето и поведението си според тях? Например: "Ти си постъпил егоистично" - не крие ли в себе си - "сега направи нещо, за да поправиш това" "Твоето решение е съвсем справедливо" - не крие ли - "при следващото решение трябва да се ръководиш от същите критерии и принципи" Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 2, 2011 Доклад Share Добавено Януари 2, 2011 Да, разбира се, че има разлика между мнение и оценка. Но искам по-скоро да уточня нещо друго, отнасящо се до огледалата, И дали изобщо можем да си мислим, че е възможно да познаем "действителното състояние на другия"? А за огледалото... Ами човек може да види себе си в огледалото на другия - само себе си. не другия. И само той може да види себе си - самото огледало не може да го види, нито може да види себе си някъде другаде освен в огледалата на хората около себе си.... ... защото твърде често се размахва из темите. Да не забравяме, че отсрещното огледало в 99.999% не е нито чисто, нито право. А да се оглеждаме в замърсено или криво огледало ... представяте ли си каква гротеска - едно криво огледало се оглежда в друго криво огледало. Искам да кажа, че най-често получаваме наистина една обратна връзка по отношение на някоя черта в нас, но доста изкривена, а понякога сигурно дори изопачена. Също и за виждането - не съм съгласна. Човек може да види себе си. Не е лесно, нито бързо, но това е пътя. Не са ни нужни огледала. Иначе нямаше да ни кажат - Познай себе си!, а примерно: Огледай се в другите! И още нещо - да, можем да видим другия; зад огледалото. Колкото повече успяваме да видим/познаем себе си, толкова повече се стопява огледалото между другия и нас. В тази връзка - да, възможно е, не дори да налучкаме/отгатнем, а да видим "действителното състояние на другия". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 (edited) След толкова години непрекъсната - почти по 10 часа всеки ден - работа с най-различни хора, за себе си имам мнение: - Не е възможно нито да позная същността на другия, нито дори състоянието му в момента, в който сме заедно. Винаги, когато съм си въобразявала това, Небето ми се е усмихвало с добродушна ирония. Сякаш чувам:"А, сега де, какво мислеше, какво стана??" Ами тогава какво познаваме? Стигнала съм до извода, че единственото нещо, което може да се стремим да познаем в процеса на общуването си с другия, това е - ситуацията, в която се намираме двамата заедно, и задочно - себе си самия, своето развитие, промяна... Стремила ли съм се към опознаване на нещо друго, различно от тези двете неща, съм се оказвала в неадекватна роля и неадекватно поведение. Все едно да наливаме внимание и сили в съд без дъно. Не просто се знае, че нямаме шанс да го напълним, ами и "водата" отива нахалост. А съвсем до това гърне без дъно ни чака друго - това, което всъщност е за пълнене. После наричаме случилото се с думите "разочарован", обиден", "изненадан", "ядосан" и т.н. Познай себе си - всъщност наистина означава "огледай се" - във всичко около себе си. Не само в хората. Има го и вглеждането в себе си - но то отново е в своите реакции, мисли, чувства...които са провокирани от всичко около нас. Вътрешното ни аз - е, то пък е съвсем вън от нашия поглед. По скоро то нас наблюдава... А огледалото на другия - особено това, което ни се вижда мръсно и спонтанно ни се иска да извикаме възмутено "не! това не съм аз" - точно то показва скритото вътре в самите нас, което сме отрекли толкова категорично, че няма как да си го видим сами в себе си. А започна ли да давам акъли (ох, кой не се изкушава) - вече знам - напипала съм най-сериозния си проблем. Млъквам и се опитвам да си спомня какво на кого съм "раздала" - защото този "акъл" е за мен, но обърнат обратно. Ето - пресен пример - снощи "дадох акъл" да не се навира човекът между шамарите и да се занимава с каквото му е спокойно и щастливо... И сега аз самата същото направих... Сори. Редактирано Януари 3, 2011 от Донка Слънчева и stanislava63 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Преди известно време във форума се обсъждаше темата"Възможна ли е реална самооцеценка" или нещо подобно беше.Доколкото следях коментарите изводите водеха,че не е възможна.Аз също смятам,че колкото и да си мислим,че човека отсреща е за прочетена книга,пък бил той и наш много близък,винаги ще си останат страници,които ние не бихме могли да докоснем,а пък за отваряне и прочитане и дума не може да става.В общи линии същото мисля и за себеопознаването,това е един процес който продължава до смъртта.Човек никога не е късно да се изненада и от себе си и от околните,независимо колко сме проницателни.Но може би това му е интересното на живота-изненадите и непрекъснатото изучаване на човешката природа. Иво, Донка и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Разбирам ви и ви вярвам, че според вас така стоят нещата. Но аз не съм и написала - Всички виждаме зад огледалото на другия или друго подобно. Казах - възможно е да погледнем зад огледалото на другия, защото познавам такива хора, за които и аз, и вие сме като отворена книга. Разговаряла съм с тях, учила съм се и още уча от тях. Именно затова уточних - Колкото повече успяваме да видим/познаем себе си, толкова повече се стопява огледалото между другия и нас.. Т.е само дългогодишната работа по 10 часа на ден с най-различни хора не може да даде нужната подготовка, важна е работата по виждането/познаването на себе си. И тази работа продължава през поредните инкарнации. Всички вие сте срещали хора, които въпреки че нямат нито нужното образование, нито работят много-много с хора, но са едни родени психолози. И аз за себе си съм се отказала вече да се гледам в чуждите огледала, стигат ми толкова самозаблуди до сега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Хората не са огледала, че да се оглеждаме в тях. Това сравнение използвано от психолозите мисля, че не е съвсем коректно. Когато гледам някого, аз правя това през собственото си субективно съзнание, оцветявам образа със своите си предразсъдъци, моментни настроения и емоции, т.е. аз наистина бих могъл да проектирам някои мои черти върху другия, а не че другия отразява каквото и да било. Човек обикновено гледа света като през цветни очила, през своя конкретен (нисш) ум и емоции. Тогава гледайки другия аз ще видя един смесен образ между това, което другия е и моите собствени излъчвания. Обективна оценка е възможна, единствено когато човек излезе извън себе си, извън аурата си, която оцветява всичко, което човек вижда. Ако осветим един предмет със синя светлина, цветовете му ще изглеждат изместени към синия цвят, ако го оцветим с червена – към червения. В същото време обаче собствените цветове на предмета също ще окажат влияние върху образа, който възприемаме и те могат да бъдат доловени ако се абстрахираме от собствения цвят, с който ги оцветяваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 30, 2011 Доклад Share Добавено Януари 30, 2011 ( клипче ) "Не осъждай прибързано" Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Февруари 7, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2011 Мнението за някого е като субективна оценка, в дадена ситуация.Живота ни поставя в толкова разнообразни отношения, постоянно ни се шлифоват характерите.Не може прибързано да формираме мнение всичко е толкова изменчиво.Не знам защо, но тези понятия "мнение" и "оценка" са малко припокрити.Мнение може да имаме, оценката е материализирано мнение.Може да се мисли, мисли... И все пак всичко тече, всичко се изменя.Мнението днес, може утре да се е променило за даден човек.Може да няма духовен напредък за една личност, да се изменя в негативна насока.Варианти всякакви.Мнението е твърде индивудуално, но ако се срещат мнения на няколко човека?Тогава ще се стигне до по- обективна такава.Определено всеки пречупва през собствената си гледна точка, като робува на свои собствени стереотипи, нагласи, мисловни модели.Проблема е, че ние също сме грешни, като ближния човек и нека да не се мислим за безгрешни и съвършени! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 Лошо ли е да се ангажираш с остра критика към някого, защото усещаш, че този човек лъже и се стреми да се облагодетелства чрез манипулативни методи? Предлага някой си някаква идея, а аз да речем усещам съвсем искрено, че в основата на тази човешка хрумка има користни намерения. Тогава смятам, че е нужно " мисля, че ... " да бъде заменено с " това е ... ". Когато критикувам доказвам своята отговорност към света и човешките проблеми като цяло. Това доколко има истинност в моята критика може да определи друг, а аз за себе си понасям последствията, тъй като съм бил откровен, сочещ с пръст ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
vorfax Добавено Юни 9, 2012 Доклад Share Добавено Юни 9, 2012 (edited) Редуцирах си мнението, защото звучи сложно. Опитвам просто: Всяка оценка е мнение, но не всяко мнение е оценка. Синонимен речник за мнение: схващане, убеждение, възглед, идея, разбиране, съждение, твърдение, мисъл, заключение, съвет, дума, глас бележка, забележка, коментар, критика, преценка гледище изказване, оценка, присъда, решение намерение, воля, внимание размисъл, размишление образ, общоприета представа съвещание, обсъждане, разискване, предложение Кога една мисъл е оценка? Когато ползва признак на предмет. Редактирано Юни 9, 2012 от vorfax Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 31, 2013 Доклад Share Добавено Май 31, 2013 Мнение е когато те питат.Останалото е оценка.Ето аз оценявам че не разбирате по моя начин темата и внасям корекция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.