Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Osman Aga

Как да се боря срещу гледането в "чуждата паница"?

Recommended Posts

Не мога да кажа завист ли е точно, или само понякога. НО като цяло аз не искам другите да са зле, на мен просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много! Без чувства за вина, без стресовете,които съм преживял и обременяването, без страховете и обсесиите си. Не искам "Вуте да му е зле", а аз да стана като Вуте. Наясно съм какво ще ме посъветвате - да знам, че всеки има свой път на тази земя, че има свои задачи, свои препядствия, свое ниво на развитие и т.н., наясно съм, но как, КАК да се боря с егото си (мисля, че това е всъщност "нещото". Смиреността, за която се говори в Библията, аз разбирам именно като това, което ми е нужно, а и не само на мен - не липса на активност и малодушие, а спокойствие и приемане пред това, което ни предлага живота. Но насила не мога да се приуча, може трябва да търся духовното, да чета духовна литература - да привикна с мисълта за преражданията, кармата, а предполагам трябва и да развивам Вярата си в Бог, в добри замисъл на света, ярата си в себе си, но тук опираме всъшност до това как да стана вярващ въобще...

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ако ти се чете,чети си - пък колкото вярваш, толкова.

Ако ти се медитира/моли - научи някакъв начин за медитиране/молене и ако ти се прави прави го.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое те кара да си мислиш, че трябва да се бориш срещу егото си, срещу гледането в чуждата паница, срещу чувството за вина и още срещу куп неща?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

очаквах да чуя чуждо мнение, не моето, но преповторено

Това е и моето мнение. Ако се научим по - малко да очакваме, ще бъдем по - щастливи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да кажа завист ли е точно, или само понякога. НО като цяло аз не искам другите да са зле, на мен просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много! Без чувства за вина, без стресовете,които съм преживял и обременяването, без страховете и обсесиите си. Не искам "Вуте да му е зле", а аз да стана като Вуте. Наясно съм какво ще ме посъветвате - да знам, че всеки има свой път на тази земя, че има свои задачи, свои препядствия, свое ниво на развитие и т.н., наясно съм, но как, КАК да се боря с егото си (мисля, че това е всъщност "нещото". Смиреността, за която се говори в Библията, аз разбирам именно като това, което ми е нужно, а и не само на мен - не липса на активност и малодушие, а спокойствие и приемане пред това, което ни предлага живота. Но насила не мога да се приуча, може трябва да търся духовното, да чета духовна литература - да привикна с мисълта за преражданията, кармата, а предполагам трябва и да развивам Вярата си в Бог, в добри замисъл на света, ярата си в себе си, но тук опираме всъшност до това как да стана вярващ въобще...

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Ами не се бори.

Приеми се такъв, какъвто си. Към този момент си такъв. Това не значи, че след 5, 10 или 30 години ще си все такъв.

Много подходящо е, когато видиш нещо у другите, което ти харесва и го искаш, да си казваш: "Ето една чудесна къща/кола/професия/и т.н., каквото и да било, браво на човека, това е и за мен." Това ще ти помогне в 2 направления - ще освободи пътищата/каналите да станеш наистина "като тях" и ще те освободи от лошото чувство, че им завиждаш. Просто всеки път си казвай ясно - "Това е много хубаво, то е и за мен!"

Въобще работи върху приемането.

Ето ти отхвърляш една част от себе си, която иска това или онова. Искаш да се бориш срещу нея. По същия начин ти отхвърляш и нещо в другите хора (каквото вътре, такова и отвън), или дори направо цяла част от другите, които по някаква причина не ти харесват. Това води до блокиране, изолация и дисхармония, ти самичък се дърпаш и опъваш, не желаеш да се впишеш в Цялото, не желаеш да приемеш една част от това Цяло, бориш се с тази част. Така не се постига кой знае какво. И да се постигне, то е с цената на много енергия и усилия. И в момента, когато намалиш ресурса и хоп - нещата ще се върнат в старото положение или още по-зле. Това е именно известното бързо и енергично издигане в обществото и след това също бързо пропадане до началното положение или дори още по-надолу.

Един елементарен пример - много хора недоволстват, че имат по-малко средства за живеене, отколкото са им нужни (според тях самите, разбира се), за да живеят добре; в същото време са дълбоко убедени, че богатите хора са по принцип лоши хора, нечестни, подли, експлоататори и т.н., каквото се сетиш. Е, такъв човек, каквото и да прави, никога няма да се сдобие с достатъчно средства. Сигурно познаваш много такива хора, тъй че замисли се.

Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не става ясно кои са другите? От това, което си споделил ми става ясно, че не искаш да бъдеш себе си, а някой си. И този някой си не е " другите ", а избран стил на поведение. Какъвто ти допада, но не успяваш да постигнеш. Какво повече може да се каже. Дори ти самия си предположил какви ще са отговорите на останалите. Те други не може и да са. Живей според разбиранията си и не се страхувай да ги излагаш и защитаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има поговорка:

Дяволът бяга от работата.

Работи, работи, работи. Фиксирай мисълта си върху своята дейност. Фиксирай чувствата си върху радостта от своя успех. Когато има неуспех, фиксирай не чувства , а само мисъл - как да го заобиколиш и да продължиш.

Предварително си направи списък на нещата в твоя живот, които цениш и искаш да запазиш. Успоредно с новото полагай грижи и за старото ( любовна връзка, роднински връзки, дом, кола, умения ..., на първо място - ЗДРаве! ) , за да не се окаже, че си спечелил едно, а си изоставил друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

............ просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много! Без чувства за вина, без стресовете,които съм преживял и обременяването, без страховете и обсесиите си.

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Това : " просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много" е само елемент от цялостното ти неудовлетворение, защото предполагам, че така се чувстваш.

Споменаваш, страхове, обсесии , чувство за вина - те са първоизточника. Това чувство за което говориш е следствие или просто част от всички по- горни.

Хубаво е, че си се насочил към духовното, то ще ти даде един по -мек път да се запознаеш с несъзнаваното, защото точно там е корена на проблема. Но от там могат да го извадят само специалисти, а ти чрез духовното да съдействаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..., на мен просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много!

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Отговора който съм намерил аз е че гледната точка на Буда е най-точна: тя започва с това което Вие изтъквате: първопричина са силните желания. Те са двигател на движението напред, но могат да бъдат и причина за страдания, зависи как биват управлявани. Ако съзнанието (или умът в терминологията на будизма) може да ги насочи към постигане на спокойствие и анализ на себе си и околния свят, тогава огънят на желанията постепенно ще задвижва съзнанието към все по-голямо разбиране на своята природа и тази на околния свят. Това познание на свой ред освобождава съзнанието от силните желания, и собствени и повлияни отвън, които биха го ангажирали в занимания водещи до верижно удовлетворяване и генериране на нови желания. Тази способност за избор на желанията, на намиране на т.нар. правилни желания, е ключова, тя позволява на съзнанието да върви по пътя на освобождението от ситуацията в която се намира в момента към по-добра и носеща му по-трайно щастие.

Всичко това се извършва в непрекъснат обмен със заобикалящия свят, обмен на идеи, емоции, ресурси от всякакъв род и произход, затова се изисква будност към себе си и околните, към собствения и техен огън на желанията който движи света напред. Това е накратко и както го разбирам аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Един елементарен пример - много хора недоволстват, че имат по-малко средства за живеене, отколкото са им нужни (според тях самите, разбира се), за да живеят добре; в същото време са дълбоко убедени, че богатите хора са по принцип лоши хора, нечестни, подли, експлоататори и т.н., каквото се сетиш. Е, такъв човек, каквото и да прави, никога няма да се сдобие с достатъчно средства. Сигурно познаваш много такива хора, тъй че замисли се.
Ами то поне в България, повечето богати са крадци, бандити, експлоататори.:) Това е констатация. Не става дума за отказ от положително мислене или за отказ от стремеж към неутралност/приемане в душата.

Гледахте ли вчера новините ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питаш как да се боря с егото си? Не се бори с него, то е наш помощник, а не враг. Контролирай го и го насочвай в посоката, в която искаш да се развиваш, иначе то тебе ще те контролира. И аз повтарям писалите по-горе, защото това е и мое мнение.

Разбирам как се чувстваш, имаше периоди, когато и аз мислех като тебе: гледам някой отстрани и си казвам "ех, защо не съм като този, или като онзи, как добре си живеят..." А в същото време те на мен ми завиждат и искат да са на мое място и мислят, че добре си живея. Гледаш някой отстрани наконтен, нагласен, усмихва се...а ако го погледнеш по-отблизо, гробница, мизерия. Ако се вгледам в себе си отвътре - същото.

Това се надживява, трябва да се научиш да обичаш, уважаваш и приемаш себе си безусловно, оттам се започва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не мога да кажа завист ли е точно, или само понякога. НО като цяло аз не искам другите да са зле, на мен просто ми се иска да бъда "като тях" страшно страшно много! Без чувства за вина, без стресовете,които съм преживял и обременяването, без страховете и обсесиите си. Не искам "Вуте да му е зле", а аз да стана като Вуте. Наясно съм какво ще ме посъветвате - да знам, че всеки има свой път на тази земя, че има свои задачи, свои препядствия, свое ниво на развитие и т.н., наясно съм, но как, КАК да се боря с егото си (мисля, че това е всъщност "нещото". Смиреността, за която се говори в Библията, аз разбирам именно като това, което ми е нужно, а и не само на мен - не липса на активност и малодушие, а спокойствие и приемане пред това, което ни предлага живота. Но насила не мога да се приуча, може трябва да търся духовното, да чета духовна литература - да привикна с мисълта за преражданията, кармата, а предполагам трябва и да развивам Вярата си в Бог, в добри замисъл на света, ярата си в себе си, но тук опираме всъшност до това как да стана вярващ въобще...

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Има хора, които на пръв поглед живеят по-леко и добре от другите. Те могат да са по-умни, добродетелни, силно-волеви, упорити, но често се случва и да са пълни отрепки. Важен е преди всичко човекът и едва след това условията в които живее. Така и самочувствието на човека следва да се определя от това как човек гледа на себе си, а не на отношението му към условията на средата. Вярата в себе си, любовта към себе си, са неща, които вероятно не ти достигат. Цениш външната страна на нещата, а това може да спре само когато осъзнаеш илюзорността на обстоятелствата, и че единствено важен и ценен е самият човек, т.е. ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е какво бихте казали на един младеж, търсещ духовно и нравствено израстване като мен? :)

Тези чувства и усещания ще можеш да ги трансформираш само в Духовния път.

Логика и съвети няма да да ти помогнат,а Мъдрост,Истина и Любов.

Пътят на Христос.Голготата е лична-ще се роди Новия Човек..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Научи се да изявяваш свободно мнението си. Интересно е,че точно аз ти давам този съвет,но поне ще споделя това,което знам.Няма нужда да ''бъдеш като тях''.Това доста често играе лоша роля на самата теб.Ако човека,от когото се учиш и искаш да си като него е глупав и нецивилизован човек?Помисли колко повече си ти от него.Помисли,че той трябва да се учи от теб,не ти от него.Ако човекът до теб е по-умен по-добър и ''по-'' от теб,попитай го за съвет,гледай как се държи той с околните.НО ЗАПАЗИ ОРИГАЛНОСТТА В СЕБЕ СИ и не ставай негово копие!!!

Успех!

Редактирано от ani_san

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×