По какви начини успявате да постигнете самопознание?

[vorfax]

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

[B__]

Ии.. пропуснах пак нещо и леля ще ми се кара. Належащият проблем не е как да се постигне самопознание и себеразбиране, а да се провокира желанието хората да искат да познават и разбират себе си.

Че какво ти пука на тебе за хората?!?!

[vorfax]

Ми състрадателен съм!?!?

[Guest Ивета]

Ми състрадателен съм!?!?

Чрез състрадание към самопознание

[Inseparabile]

Прочетох два пъти всички мнения. Недоумявам защо филмът с Д. Карадайн, даден от ИСТОРИК като пример, /# 7/, трябва само да намеква, че пътят към себепознанието започва със самонаблюдение и анализ.Така погледнато / съвсем добронамерено, да не се приема като критика / безличният отговор " нещо друго" не е най- достойното място, което трябва да заемат самонаблюдението и анализът в тема и анкета, посветени на САМОпознанието. Не мисля, че Ворфакс е завлякъл в неправилна посока дискусията, говорейки / # 9 / за самоанализ и самоконтрол. Похвално дори......

Редактирано Септември 28, 2012 от Inseparabile

[Слънчева]

Днес сутринта "случайно" прочетох тази беседа Запалена свещ и сега, като зачетох мненията реших, че има връзка, дава отговори, даже обединява:

Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила. кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те!“ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме!“, но защо? Това остава една вътрешна тайна...

Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така? Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.

Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това. Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света. Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения. Аз говоря за вътрешното, за психологията.

Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сам за себе си спънка. Сега тя може да е много малка спънка.

Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света. Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща. Те не са лоши.

От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека. Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава....

А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“. Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа!“ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени...

Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение? Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата?“ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш?“ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница?“ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича!“ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра!“ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха?“ С такива разбирания какъв успех може да има?...

Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!

Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“. Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това...

[Ariam]

Имам си и едно любимо ..като мантричка, което ми помага да не се самозабравям.. "Вяра, надежда, любов, мъдрост и себеотрицание - Христовото съзнание", това също води към себепознание - да не се самозабравяме.

[ISTORIK]

Ще дам пример, свързан със заниманията с наука. И по-конкретно - с историята.

Историята е основата на нашето съществуване. Без тази наука е немислимо нашето себепознаване и себеразбиране. "Без историята човек ще си остане дете, което никога няма да порасне" (спорд Цицерон). Историята е здравата земя, на която сме стъпили.

Миналото винаги влияе върху бъдещето. Съзнателно или - не, ние прилагаме поуките от миналото към бъдещето и проектираме прозренията си от вчера върху нашите днес и утре.

Целта на науката история е да събира коректни, достоверни и полезни данни и факти, с чиято помощ да създадем едно по-справедливо общество и едно по-добро бъдеще.

Редактирано Октомври 10, 2012 от ISTORIK

[Розалина]

Напоследък отделям време за начална грамотност по номерология и курса по астрология тук в Портала.Решаването на задачите в курса, ми отваря очите ,както се казва, най-вече към себе си.Благодаря на организаторите.А по принцип,извън тези скорошни занимания,много неща са ми помагали-книги,срещи,разговори,семинари.На практика, целият описан в анкетата арсенал от средства за себепознание,е влизал в действие ,в различни периоди от живота ми.

Редактирано Октомври 10, 2012 от Розалина

[Мария-София]

Истинският Живот започва от там,където свършва зоната на комфорт.От там започва и Познанието, и Себепознанието.Когато разкъсаш връзката Минало-Бъдеще и започнеш да живееш Тук и Сега.

[ISTORIK]

Истинският Живот започва оттам, където свършва зоната на комфорт. Оттам започват и Познанието, и Себепознанието.

Когато разкъсаш връзката Минало-Бъдеще и започнеш да живееш Тук и Сега.

Понякога това се оказва най-трудната стъпка.

[Диан Георгиев]

Според мен себепознанието е коренно различно от познанието въобще, което може да се получи със средствата изброени в тази анкета, макар че много от тях претендират да са насочение към себепознаие. Аз не съм съгласен с това защото информациите, методиките, медитациите и т.н. не могат да дадат или предизвикат себепознание, те дават други неща.

Аз постигам себепознание чрез конкретно самонаблюдение на първо място, а на второ място чрез наблюдение на околните съзнания и факторите които им въздействат, това са както хора така и други живи същества, също и социални ситуации, методи за масови комуникации и т.н. На трето място е наблюдението на ефекта на околните съзнания върху моето. Едва тогава се вижда динамиката на обмена при който се създава себе-то и в резултат то става обект на познание на ума/съзнанието. Това е така защото себето на дадено съзнание могло да бъде съществува само в обкръжение от заобикалящи го съзнания които също имат изразено себе, затова ключове за разбирането му е наблюдението на динамиката на техния обмен.

[Донка]

Подкрепям, за да не повтарям казаното по-горе... Тази седмица моето аз минава през много интензивен процес на самопознание - и мислите за всеки ден имам усещането, че всеки ден са точно за мен...

По темата - на самопознанието помага много именно четенето след наблюдението и след впечатленията от прилагането.

[Диляна Колева]

Напълно подкрепям поста на Диан, само ми се иска да добавя, че без средствата за познание човек трудно (дори бих казала невъзможно) би отключил режим на самопознание.

Прочетеното ми дава нови кръгозори за наблюдение и самонаблюдение. Отваря нова гледна точка, нова посока на мисълта, която да приложа във взаимоотношенията и отношенията към нещата по принцип.

Преживяванията сами по себе си са опитност, която подлежи на анализ, но не могат да бъдат променени в минало време, може да се работи над отношението към сходни ситуации в бъдеще време.

За мен схемата на самопознание е горе - долу следната.

преживяване - анализ - ново познание( чрез съответните източници - при мен са основно книги) - самонаблюдение и наблюдение при следващи контакти - анализ - самопознание (открила или не открила нещо нова за себе си и за другите)

[Диан Георгиев]

Средствата за познание винаги са петте сетива плюс ума, който Буда е определил като шесто сетиво защото той може да получава и извлича информация от ментални източници. Същевременно ума е и приемник на информацията от физическите пет сетива както и ползвател и създател на образи и форми на основата на всичко тези информационни потоци от физическия и менталния свят. Понеже всичко това става едновременно и до голяма степен автоматично по силата на навици изградени още в детството, себепознанието изисква специфични усилия, както например изисква усилие да видиш себе си отстрани вписан в дадена среда, включително физическото си тяло във физическата му среда или има като обект в менталния свят. Външни средства могат да помогнат в това, но само донякъде защото те внасят директно и индиректно готови оценки и внушения отвън на други умове, така често повече пречат отколкото помагат.

[Диан Георгиев]

Ситуацията на самопознанието извършвано от съзнанието/ума на изследващия напомня парадокса на социолога, който изучава обществото на което самият той е продукт, така обекта и субекта на изследването се преплитат и могат да доведат до големи грешки. Това е известно и от квантовата механика където се отчита че наблюдателя влияе на наблюдавания обект по време на наблюдението. Повече за това може се разбере например в началото на лекцията на Александър Дугин от МГУ, нейната тема всъщност е геополотиката, може да се види на [http://poznavatelnoe.tv/dugin_osnova_geopolitiki на руски.

Буда е предложил изход от този парадокс чрез връщане в началната природа на ума която е свободна от модификации. В терминологията на Учителя това е изчистване на ума от замърсяванията типични за материалния свят и навлизане в духовния свят, като крайната цел е пълно изчистване на ума и навлизане в божествения свят. Все пак това са само абстракции, отвлечени неща, единствено важно е процеса на търсене или изчистване.

[B__]

Самопознанието не става в ума. Там само се отразява,

[Диляна Колева]

Всъщност един от основните методи за постигане и усъвършенстване на самопознанието е наблюдението и самонаблюдението. За да има съзнанието за използването на този метод, човекът трябва да има определено ниво на интелигентност. Установено е, че психотерапията може да се прилага на хора с IQ не по - малко от 78 - 80. При хора с по - ниски стойности, този метод не може да бъде приложен, там действат други техники.

Дори и с нужното IQ хората постигащи самопознание се нуждаят от източниците си на познание, защото те са пътя към разширяване на гледната точка и обръщането на моделите, което пък дава възможността да се развиват качества като емпатия, състрадание, съпричастност, и т.н., които са необходими за развитието на процеса - приемане.

Относно наблюдението, има различни видове наблюдения, това в което най - силно се преплитат наблюдател и наблюдаван е включеното наблюдение, т.е. обекта и субекта са в една и съща ситуация и среда. Това е и едно от най- неефективните експериментални наблюдения. Според мен , за да има напредък в самопознанието е нужно първо да се премине през включеното наблюдение и самонаблюдение и след това да се проведе същото, но извън ситуацията. Съпоставката на двете може да доведе до полезни изводи, ако е на лице нужният интелектуален капацитет.

А само по себе си самопознанието не би трябвало да има за цел да промени нашата автентичност и да формира коренно различна личност или да доведе до изолация и самовглъбяване, отшелничество. По скоро целта е разширяване на кръгозора, светоусещането, а не фокусирането в тясно определена посока и съответно гледна точка.

Според скромните ми наблюдения, хората които тясно се фокусират в определена посока изгубват процеса на приемане и в усилието си да се впишат в социума прилагат едно скрито агресивно поведение, облечено в добронамереност и духовност, което трудно може да бъде "разконспирирано" дори от самите практикуващи го, защото те са убедени в своите добри намерения.

[Диана Илиева]

Самопознанието не става в ума. Там само се отразява,

Да, аз бих казала, че умът единствено облича (само)познанието в думи; в смисъл използва или дори създава понятията, с които да нарече това или онова, построява конструкцията ...

Самопознание може да има и при човек с ниско IQ, особено пък това, което сме определили като критерии за IQ към момента - в смисъл теста определя предимно нашата способност за абстрактно мислене, нищо повече.

[B__]

Самопознанието не става в ума. Там само се отразява,

Да, аз бих казала, че умът единствено облича (само)познанието в думи; в смисъл използва или дори създава понятията, с които да нарече това или онова, построява конструкцията ...

Самопознание може да има и при човек с ниско IQ, особено пък това, което сме определили като критерии за IQ към момента - в смисъл теста определя предимно нашата способност за абстрактно мислене, нищо повече.

Това е най-големият смях в съвременното общество - определяне на IQ-to.

Дори, ако говорим за приноса на човек в съвременния бизнес, един-единствен човек може да осмисля работата на цяла група от 5 човека и неговия принос да е толкова важен, че като си тръгне всичко се срива. А пък неговия IQ e най-нисък, нищожен....

Успехът няма НИКАКВИ допирни точни с IQ-то. Това много вбесява съвременния интелектуализиран човечец........

Редактирано Октомври 15, 2012 от БожидарЗим

[Диан Георгиев]

Самонаблюдението и способността за анализ на резултите са подходящи методи за самопознание за тези които могат да ги прилагат. Тези които не са силни в това могат да прилагат други методи подходящи за тях. Методи има много и резултатите също са най-различни, те са ценни за този който ги е постигнал, в тази област всяко откритие е лично. Когато става дума за групова работа се прилагат методи които са подходящи за всички от групата и трябва някой напреднал да оценява напредъка на участниците.

Тези подробности обаче нямат връзка с въпроса на тази тема, а кой как оценява методите и проблемите на другите си е негова лична работа. Ако можете с нещо да помогнете на другите, учени или не, направете го, научете техния език, завършете техните училища и университети и добийте способността да можете да им обясните на техния език и с техните понятия. Нали са ваши ближни, братя и сестри, не го ли заслужават? Тов отношение в будизма се нарича състрадание, в школата на Учителя се нарича любов.

[Донка]

Признавам, че и преди съм се самонаблюдавала и съм анализирала резултатите, но критериите ми за анализ бяха съвсем в друга равнина от сегашната. Според мен никак не е разумно да се пренебрегва четенето и осмислянето и прилагането на прочетеното в хармония със самонаблюдението и анализа.

[Диана Илиева]

Така е, Донче, всеки от нас го е правил и го прави, горе-долу от пубертета до сега. Просто всеки иска да е наясно със себе си, дето се казва - да знае с какъв човек е обречен да живее Обаче резултатите ни са доста скромни. Най-често. Всъщност повечето хора си мислим, че се познаваме добре, докато ... дойде поредната ситуация, която да ни покаже/осветли някоя нова и неочаквана страна на нашата личност.

А какво означава да се познаваме? Ни повече, ни по-малко, а да сме наясно с цялото наше смътно и необятно подсъзнание/несъзнавано. И как това да стане с ума, с анализ? По-скоро синтез ни е нужен, интуиция и кой знае колко още такива неща. Иначе аз ако знаех всичко кое и как, първо сама щях да съм постигнала вече себепознание, второ бих осветлила и другите около мен. Но засега - само проблясъци разни, нищо повече. Единственото, което мога да споделя е това, което вече съм опитала и съм преценила, че не е там ключа от палатката (или поне не е само този ключ, ами са нужни още няколко поне). Това и правя в тази тема.

Между другото IQ-то ми е (или поне беше, правих го преди години, дори не помня точното число вече) много високо и какво? Нищо.

[Диляна Колева]

Между другото IQ-то ми е (или поне беше, правих го преди години, дори не помня точното число вече) много високо и какво? Нищо.

Така е, теста за интелигентност (той всъщност не е един и еднозначен), не дава нищо кой знае какво, той само констатира в дадена насока някакви данни.

Фактите са обаче, че хората с по - високо IQ, се замислят за нещата от живота по различен начин, че разсъждават над теми, които за останалата част от хората са "пълни глупости". Могат да възприемат мисловни модели, които са непосилни за останалите. Животът им се ""усложнява"" , заради определената ценностна система, страдат при наложителната смяна на приоритетите и все ей такива дребни неща, които често доста мащабно нарушават емоционалния баланс.

Резултатите от подобен тест, зависят и от много житейски и социални фактори, а не са само въпрос на личен интелектуален потенциал. По тази причина може да срещнем хора, които въпреки ниското си IQ да усвояват лесно материя или модели, които не са типични за нивото на интелигентност, което се представя.

И тъй като това е специфична материя, която , ако се индивидуализира и се сведе до нашето лично "аз" и нашето обкръжение ще се превърне в доста условна и нереална, е добре да остане в пространството, както е пусната.

Нека приемем, че няма връзка със самопознанието.

[Emmy]

Най-добре опознавам себе си когато се озова в някоя по-трудна ситуация. Тогава много неща ми стават ясни и веднага мога да се ориентирам към нещо конкретно, върху което трябва да работя.

Вторият метод, който и предпочитам (защото е по-лек) е медитацията - колкото по-дълбока, толкова по-добре. За съжаление, вече не я практикувам толкова често, защото ме е страх. Но от там са дошли някои от най-креативните ми идеи и образи.

Третият метод е общуването с хората около мен.