Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стената между позитивните и негативните ще става все по-дебела


Владислав88

Recommended Posts

...За мен тази разлика не е проблем, но в същото време съм наясно какви последствия ще предизвикат нечии възгледи върху притежателите им. ...

 

 

Е, дали пък може наистина да сме наясно как ще се развие живота на някого?! Де да можехме

 

Не е необходимо да знам как ще се развие живота на някого за да знам какви последствия ще предизвикат неговите възгледи. Нито ми е необходимо да знам кога възгледите му ще дадат своите плодове, нито ми е необходимо да знам как ще стане това, но мога да знам, че това ще стане.
Линк към коментар
Share on other sites

Да му обясним нещата на неговото ниво и да му разкажем колко красиво е на нашето ниво. Колко красиво, защото не можем да му обясним, така че да разбере веднага нашето ниво. И пак ставаме едни разказвачи на приказки. 

 

Което си е готина професия. . Чудя се сега светците като са постоянно на нашата гледна точка (обясняват така да се каже на милиони хора) как са си все още светци......и зависи ли това да си светец от нивото?!

Божидар, ти на колко милиона "разказваш приказки" и слизаш на тяхното ниво?

И аз се чудя също, светците ли са на твоята гледна точка, или Ти на тяхната?

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Не знам, какви разделения ще стават, но според мен  разделенията са вътре в нас самите. Когато спрем да ги проектираме върху другите хора и върху външни фактори, а сами се заемем да се справим с тях те ще изчезнат. 

 

Какво значи да се справим сами с разделенията? Едни искат едно, други - друго. 

 

Да, различията съществуват, това е най- нормалното нещо на този свят, но те са проблем за нас, когато ние вътре в себе си имаме разногласия по даден въпрос. Когато не желаем по никакъв начин да приемем и да влезем в ситуация, която не ни харесва и не желаем да погледнем от другата гледна точка. Не просто да кажем "Да, аз приемем това", а да го прекараме през вътрешното си светоусещане. Това разбира се е много трудно за постигане и работа на много животи, но точно когато се постигне започва правилната работа. 

 

Една ситуация от лични :) - Миналата година по това време, бяхме с още 30 човека в една хижа за 5 дена. Високо в Рила за Нова година, никой не можеше да дойде и никой не можеше да тръгне от там. Твърде различни хора, дошли с една цел, да избягат от цивилизацията, да карат ски и да се забавляват. В такива ситуации много ясно изкристализира различността. И така, събираме се вечер в малка механа на каменната жижа, почти подземие с малки прозорчета. От 20 - 30 човека между които около 7-8 деца , 4 човека пушат, останалите не.  Тези 4-ма човека, не желаят да пушат навън при -20 градуса и точно след първите им цигари вътре става трудно за дишане. Ето и различните реакции на различността: Болшинството от хората решиха, че ще изтрайват някак, една жена стоеше повече отвън и присъстваше при нас гледайки през прозореца, но без да каже нищо. Децата разбира се нямаше как да се възпротивят на възрастните. Аз реших да заема позиция. Последва силен отпор от страна на малцинството пушачи, те отстояваха позицията си и нямаха никакво намерение да променят действията си. Логично беше, както и те ми казаха, на който му пречи да не стои там. Един по един хората започнаха да си ходят, беше невъзможно да се диша. Никой не казваше нищо, просто любезно пожелаваха лека нощ. Останах последна с пушачите, на другия ден трудно говорех, защото 3 часа говорехме само за това, до колко е коректно да се натрапва едно поведение и кой на кого натрапва своето. На следващия ден двама от четиримата спряха цигарите, другите двама излизаха на вън. За съжаление, има много ситуации, в които не мога да реагирам по този начин, а любезно напускам и се възмущавам от страни или заблуждавам себе си, че аз ги приемам, просто не мога да стоя в тази ситуация.

 

Та, като говорим за стена на негативи и позитиви, стената я поставяме ние. Всички непушачи любезно си отидоха, а всички пушачи чувствайки се силни в позицията си напористо останаха, Ако никой не беше разчупил стената, на следващия ден, просто двете групи нямаше да са заедно. Ние сме тези, които пускаме кепенците и казваме, аз това не го приемам и от там разделяме обкръжението си на групи. 

Факт е, че във всички ни живее всичко. И ние сме хората, които разчупвайки вътрешната си визия за света, можем да го променим. 

Можех да направя проекция - "Те са виновни, с техните цигари , развалиха компанията"  А аз къде съм в случай?

 

 

Сигурно затова депресията е болестта на века, и сигурно затова, напоследък в целия свят,

започвайки от Америка, става все по-модерно да се ходи на сеанси при психоаналитик,

и да се пият антидепресанти.

Мда, някак си ми е трудно да повярвам, че масова лудост е обзела хората по света,

заради нерешени семейни и прочие проблеми

 Така е, за съжаление, фактите говорят това.

Ето нещо: дрънкорексията.- най- новото хранително разстройство, тръгващо отново от западните страни, аз ги наричам страните без любов, много любезност, отзивчивост, съпричастност и услужливост, но без любов. Това е хранително разстройство, в което младите момичета заменят закуската, обяда или вечерята или и трите с чаша алкохол с нужните калории за деня. Изводите оставям на всеки отделно. Основите са, както при анорексията - липса на връзка с майката, проблем в семейството и предразположеност, разбира се. Факт - в източните страни или в подобни където има патриархат и строга йерархична семейна структура, анорексията и другите хранителни разстройства са непознато заболяване. :)

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Е, аз за последствията питах, че не сме много наясно какви последствия ще имат възгледите на някого.

 

Защото, например, тръгнал някой с хубави възгледи, а последствията хоп и кофти. От "Работа на окултните сили": "...Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от................"

 

Та се чудех дали пък знаем изглеждащите лошо възгледи на някого какви точно последствия ще имат. Опитвам да се обхвана по-голяма картина просто. 

Линк към коментар
Share on other sites

Божидар, това не е отговор :)

Та да си дойдем на думата...какво за светците и техните гледни точки? Които били точно като твоята :))

 

слушай, защо не си правиш проекциите върху нещо друго :) 

Линк към коментар
Share on other sites

Е, аз за последствията питах, че не сме много наясно какви последствия ще имат възгледите на някого.

 

Защото, например, тръгнал някой с хубави възгледи, а последствията хоп и кофти. От "Работа на окултните сили": "...Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от................"

 

Та се чудех дали пък знаем изглеждащите лошо възгледи на някого какви точно последствия ще имат. Опитвам да се обхвана по-голяма картина просто. 

Последствията няма как да не отговарят на причините. Ако нещо ни се струва незаслужено, то това е защото действат фактори, които не сме забелязали. Ако например аз съм добронамерен към някого, то това ще има своите положителни последствия. Има обаче едно голямо „но“. Например, човекът към който изпитвам добронамереност може да реагира по начин, който да ми създаде множество трудности и препятствия. Моята добронамереност не го задължава да отвърне със същото. И тук мнозина си казват: аз съм добронамерен, но не получавам същото насреща. Е да де, ама има и свобода на волята, т.е. равновесието между това, което даваме и това, което получаваме не се получава толкова лесно и е трудно да се правят обобщения. Но това равновесие винаги е налице в дългосрочен план. Т.е. законът си действа, но наистина не е лесно това да бъде забелязано. Освен това хората сме преобладаващо непостоянни в характера на причините, които създаваме. Веднъж действаме с чисти помисли, но в следващия момент в следствие на някакъв емоционален дразнител можем да допуснем в съзнанието си не толкова чисти мисли. Разбира се следствията породени от случайни и епизодични мисли не са толкова силни, но тези мисли все пак не могат да останат без последствие. Но това, което действително е от значение са постоянните, всекидневно повтарящи се мисли, чувства и емоции. С тях определяме бъдещето си. Това не означава, че ако имам само светли мисли не може като изляза на улицата да ме блъсне кола, просто защото този свят не е така високо организиран както надземните светове. Може да ми се случи всичко, защото това е свят на причините. Има си светове на следствията където няма случайности и всеки получава точно това, което заслужава според характера на съзнанието си. Но тук всички хора, всеки със своето съзнание сме поставени в една обща сфера и са възможни всякакви случайности. Те обаче не отменят закона за кармата, но могат временно да възпрепятстват постигането на баланс. Само в краткосрочен план.
Линк към коментар
Share on other sites

.....Има си светове на следствията където няма случайности и всеки получава точно това, което заслужава според характера на съзнанието си. Но тук всички хора, всеки със своето съзнание сме поставени в една обща сфера и са възможни всякакви случайности. Те обаче не отменят закона за кармата, но могат временно да възпрепятстват постигането на баланс. Само в краткосрочен план.

 

А това собствен опит ли е, или цитираш някакво учение?

Линк към коментар
Share on other sites

...

Сигурно затова депресията е болестта на века, и сигурно затова, напоследък в целия свят, започвайки от Америка, става все по-модерно да се ходи на сеанси при психоаналитик и да се пият антидепресанти.

Мда, някак си ми е трудно да повярвам, че масова лудост е обзела хората по света,

заради нерешени семейни и прочие проблеми

Така е, за съжаление, фактите говорят това.

Ето нещо: дрънкорексията.- най- новото хранително разстройство, тръгващо отново от западните страни, аз ги наричам страните без любов, много любезност, отзивчивост, съпричастност и услужливост, но без любов. Това е хранително разстройство, в което младите момичета заменят закуската, обяда или вечерята или и трите с чаша алкохол с нужните калории за деня. Изводите оставям на всеки отделно. Основите са, както при анорексията - липса на връзка с майката, проблем в семейството и предразположеност, разбира се. Факт - в източните страни или в подобни където има патриархат и строга йерархична семейна структура, анорексията и другите хранителни разстройства са непознато заболяване. :)

Хм, на мен не ми се струва много логично това. Или най-малкото е съвсем повърхностно като обяснение. Защо наистина има толкова много психологически разстройства през последните десетилетия? Мислите ли, че преди век е имало много любов и безпроблемни семейства? Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

За кое точно питаш?

 

Питам за това, че казваш, че има случайности и човек може да получи нещо, което НЕ заслужава според характера на съзнанието си. Тоест на човек случайно да му се случи събитие, което за него е лошо. 

 

Това е личен опит или цитираш някое учение? 

 

 

Диди, Диана,

 

По това, което коментирате, лично аз мисля, че последните десетилетия от зор за добро, злото в света се увеличава. 

Също така от зор за добро, жената не обича мъжа си, защото не й осигурява мечтаното добро, съответно не обича децата си. Мъжът от зор за добро вместо да си върши мъжките неща е взел да осигурява някакво материално добро. 

 

От "Дао дъ дзин": "когато всички познаят доброто като доброта, това вече не е добро". И още:

"Щом бъде изоставен главният Път,

появяват се Човеколюбието и Дългът.

Започнат ли умуване и мъдруване,

поражда се голямата измама....

....С премъдростите скъсай, умуването прекрати -

стократна ще е ползата за простия народ.

Човеколюбието остави, Дълга забрави -

хората сами към почитта и милосърдието ще се върнат."

Линк към коментар
Share on other sites

Просто хората все по-ясно и по-болезнено осъзнават, че материалното благоденствие, добрата кариера, 

дори безупречното им семейство не могат да задоволят техния духовен глад, 

Не могат да им донесат истинско усещане за щастие, пълнота и радост.

Хората все повече се търсят, а като че ли не могат да се намерят, задават си все повече въпроси, а като че ли отговорите стават все по-малко. Оттук и според мене все повечето "психични" разстройства. 

Възможно е  действително ДНК да се променя, и затова така се случва, вътзможно е действително Божествена енергия....

 

опс, тука спирам да пиша, да не вземе да се окаже, че съм в разрез с идеите на форума:)

Линк към коментар
Share on other sites

За кое точно питаш?

 

Питам за това, че казваш, че има случайности и човек може да получи нещо, което НЕ заслужава според характера на съзнанието си. Тоест на човек случайно да му се случи събитие, което за него е лошо. 

 

Това е личен опит или цитираш някое учение? 

И двете. Всъщност това, което се случва на хората е без значение за духа. Основното е това как ще реагираме на случващото се с нас, а не това, което ни се случва. Е понякога, при някои произшествия, няма как да реагираме, но те се случват и не е задължително причините да са кармични, въпреки че е много вероятно. Светът в който живеем не е съвършен. Той се развива, движи се към съвършенство, но не е съвършен. Това е още по-валидно за грубо-материалните сфери в които сме въплътени.
Линк към коментар
Share on other sites

Не знам за вас, но за мен светът през последните осем години, и хората също стават все по-добри, осъзнати. Или може би трябва да уточня, че красотата и любовта около мен и в моя свят стават все повече и по-осезателни, както и красивите и добрите хора и техните постъпки. Не знам на какво се дължи - може би да си избирам такива неща, а да избягвам другите, може би си създавам такъв свят и бягам от "истинския" - то като че ли има истински... 

Но не усещам никаква стена между моя свят и по-различния от моя (има го и аз знам за съществуването му, макар и да не живея в него). Случвало ми се е и ми се случва от време на време да ми дойде на гости човек оттам - познава се веднага... но след известно време започва да става позитивен, или.... ако не му харесва се прибира в своя негативен свят при семейството си... въобще всичко си е в норма, както си е било и както си е писано да бъде май... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Никаква разлика няма. Има само психоза за края на 2012 година. А стената е само в ума ни

Стената?По някога изглежда непреодолима и нищо че е само в ума ми,ме побиват тръпки.От правилната страна ли съм?Може ли толкова да сме различни?А критерия е толкова прост:Живей за себе си и позволи на другите да правят същото

Линк към коментар
Share on other sites

Никаква разлика няма. Има само психоза за края на 2012 година. А стената е само в ума ни

Стената?По някога изглежда непреодолима и нищо че е само в ума ми,ме побиват тръпки.От правилната страна ли съм?Може ли толкова да сме различни?А критерия е толкова прост:Живей за себе си и позволи на другите да правят същото

 

Да хората са много различни. Не се притеснявай за това дали си от правилната страна. Докато имаш в себе си някаква загриженост за останалите и не ти е безразлична съдбата им, ти си от правилната страна.

А това, че стената е само в ума ни... Ами светът е ментален според един от принципите на Хермес. Това "само" всъщност е доста подвеждащо. Една стена в ума ни е много по-истинска от най-здравата каменна преграда.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко е само в ума ни: квантовата физика го доказа за невярващите:

http://megavselena.com/kvantovata-realnost-bezgranichen-potentsial-vyv-vsichko/

Линк към коментар
Share on other sites

мда...Айнщайн преди много години се е сетил за същото. Прочетете подписа ми

Крайно време е да се появи новият "Айнщайн"...

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...