Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Roemy

Eмиграцията

Recommended Posts

Не смятам, че българите са много духовни и изобщо че в България има духовен живот (изключения има разбира се), по-скоро българите сме доста завистливи и злобни хора.

Виждам, че хич не ме разбираш, за това ще опитам да се поизясня:

Ако прочетеш по-внимателно ще видиш, че никъде не "обобщавам към всички българи", но наистина смятам, че много се спекулира с това, колко българите са "духовни" ("духовен човек" за мен е този който търси връзката си с Бога, а не да коли прасето по Коледа).

Изобщо не мисля , че в чужбина хората са по-малко завистлива и злобни... много добре разбирам че хора всякакви има навсякъде, само че различните човешки качества се проявяват по различен начин вследствие на културната среда, в която живее човек и от тази гледна точка си заслужава човек да поживее в "друг свят".

колкото до материалното ми положение - не съм "под пачка", но имам толкова колкото ми е нужно и ми стига.

Аз ти казах ,че съм се увредил вече в странство и трудно разбирам ама

в първия цитат ти казваш "българите" значи всички ,аз така го тълкувам израза ти или казвайки така имаш в предвид нещо друго а ?

Тази духовност ,която заяваваш с коленето на прасето наистина е много точно но това се отнася за исляма и за техния бог.

Пък за българите КОЛЕДА си е стар (празник)обичай и то по стар и от библията !!!

Пък ,ако знаеш как съм зажаднял за едно такова,недуховно упражнение ,хехехе

Значи последно да ти кажа ,че завистта се проявава еднакво навсякъде ,

няма значение каква е културата !!!

мдаа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както искаш нека ти подейства. Не сме тук събрани, за да си говорим само красиво и мило, а истината в очите. Не е нормално да има чешми на българска територия, на които да има надпис само на турски! Нито в Руенския балкан да има паметник на турските терористи, които през 1985 г. взривяват влак на гара Бутово, където загиват невинни българи! Не е нормално в коридорите на местния университет-някогашно светилище на българщината да се чува турска реч! Не е нормално в защитения природен парк Шуменско плато, където е забранено всякакво строителство да се извисява скъпия палат на изнестен местен турски бизнесмен! В никоя друга държава няма такова нехайство за своята нация. Нещата стават много сериозни, и някой ден няма да ни има като нация!

Максим, може би ако бяхме турци, щяхме да говорим че този терористичен акт е отчасти предизвикан от масовото принудително променяне на имената на турците в България през 80-те, от турски на български с алтернативата да бъдат изселени в Турция.

Максим, националните въпроси са доста сложни, и е добре човек да е видял другата гледна точка за да разбира националната...

Тези неща са много нужни да бъдат разбрани от хора с желанието за духовни възгледи по националните въпроси.

Относно емиграцията, Мона добре се е изказала.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, може би ако бяхме турци, щяхме да говорим че този терористичен акт е отчасти предизвикан от масовото принудително променяне на имената на турците в България през 80-те

Това не беше правилно, но значи ли че трябва да взривим и да убием като отмъщение??? Все пак тях никой не ги убиваше. И освен това аз смятам, че те са българи, само че са си предали вярата и са я заменили с чуждо на тяхното самоосъзнаване. Я виж колко русокоси има сред тях, такъв произход може да е само славянски, но не и турски. Построиха ли вече джамията във Варна? Когато бях там, чух двама пенсионери си говориха "Във Варна няма турци, но ще има джамия, ще строят".

Обяснимо е защо съм против този етнос, може би не знаеш, но в минал живот съм паднал убит от турците в битката на Владислав Варненчик на Шуменската крепост през 1444 г. Бил съм поляк и съм бил в похода на Варненчик, и те са се били срещу мен и са ме убили. Как да ги обичам??? Много хора казват, че по външен вид имам полски черти, освен това харесвам всичко полско, мога да говоря полски език, и съм бил в Полша и в този живот. И дори фамилията ми завършва на СКИ, както са техните най-често, без да имам роднински корен оттам в този живот. Май не е случайно.

Редактирано от Максим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Все пак тях никой не ги убиваше.

Доста спорно за убиването.А това че са българи е вярно.

Които са емигрирали или поне ходили в Турция казват,че нямат нищо общо с тях.

Не разбирам защо толкова се дразните че се чувала тази или онази реч ами и те са хора

има една майтапчийска ''Хасан и той човек''.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек осъзнал себе си и отговорил си на въпросите Кой съм аз, Защо съм тук , какво мога или не мога може да живее навсякъде. На пръв поглед елементарни въпроси но докато нямаме отговор на тях все ни трябва някоя патерица да се подпираме като патерица в случая визирам роднини, приятели, любимо място, любимо хоби. Имам познати с високо образование но не смеят да излязат в друга страна, защото децата им не може ли без тях, на друг родителите му не може ли без него и разни подобни като това са оправдания. Лично аз докато не бях наясно със себе си смятах, че емиграцията е глупава постъпка на неосъзнати хора..../към днешна дата това ми вярване буди само усмивка в мен :))

Редактирано от Eshavt

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Максим, може би ако бяхме турци, щяхме да говорим че този терористичен акт е отчасти предизвикан от масовото принудително променяне на имената на турците в България през 80-те

Това не беше правилно, но значи ли че трябва да взривим и да убием като отмъщение??? Все пак тях никой не ги убиваше. И освен това аз смятам, че те са българи, само че са си предали вярата и са я заменили с чуждо на тяхното самоосъзнаване. Я виж колко русокоси има сред тях, такъв произход може да е само славянски, но не и турски. Построиха ли вече джамията във Варна? Когато бях там, чух двама пенсионери си говориха "Във Варна няма турци, но ще има джамия, ще строят".

Обяснимо е защо съм против този етнос, може би не знаеш, но в минал живот съм паднал убит от турците в битката на Владислав Варненчик на Шуменската крепост през 1444 г. Бил съм поляк и съм бил в похода на Варненчик, и те са се били срещу мен и са ме убили. Как да ги обичам??? Много хора казват, че по външен вид имам полски черти, освен това харесвам всичко полско, мога да говоря полски език, и съм бил в Полша и в този живот. И дори фамилията ми завършва на СКИ, както са техните най-често, без да имам роднински корен оттам в този живот. Май не е случайно.

Може да не си за тях, но и да си против също няма смисъл, защото миналото не може да се промени, и защото трябва да гледаме да сме колкото може с по- уравновесени позиции по тези въпроси поради една или друга причина. Иначе хвала, че обичаш България !!! :thumbsup1::thumbsup::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, разбирам те напълно но е хубаво да го отработиш този спомен за да не ти създава здрвословни и други лични проблеми. Сега ти видях мнението при горния цитат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безспорно, за да напуснеш страната си се иска сила. Страх ги е, затова си измислят оправдания. Аз ще кажа, че въпреки безизходицата тук, не ми стиска да напусна страната и няма да измисля причини "родителите ми ще се безпокоят за мен" и тем подобни. Мой познат, заминал още през 2000 г. в Англия, така и не се чувства в свои води, няколко пъти е имал силни подтици да зареже всичко там и да се прибере тук, но засега отлага връщането си. За това време, той натрупа пари, обиколи света по екскурзии, и въпреки това му писва от чуждата страна и от работата, макар да е много силен и интелигентен, мъдър човек. Винаги успява да се мотивира...до следващия труден период. Друг толкова години искаше да замине за Канада, ето сега през лятото успя и веднага ентусиазмът му беше помръкнал, не признават дипломата му, не може да се издържа с неквалифицирана работа..., сестра от братската група замина за Испания и вече е различна-няма я усмивката, която грееше на нея постоянно докато си беше в България...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Максим, разбирам те напълно но е хубаво да го отработиш този спомен за да не ти създава здрвословни и други лични проблеми. Сега ти видях мнението при горния цитат.

Отработвам го доколкото мога, в студетските години най-добрият ми приятел от целия курс беше от турския етнос. Когато съм преподавал на ученици и студенти с турски етнос съм бил справедлив, ако знаят пиша шестици с чисто сърце, никога не съм опитвал да занижавам оценки или да се държа лошо само защото са турци. На нивото на ума правилно отработвам и се отнасям, на подсъзнателно ниво винаги думата турчин предизвиква неприятни асоциации и настръхване, и дори агресия от моя страна. Това става спонтанно незъснателно. Явно е дълбоко вкоренено и си има конкретна причина, която не е от този живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безспорно, за да напуснеш страната си се иска сила. Страх ги е, затова си измислят оправдания. Аз ще кажа, че въпреки безизходицата тук, не ми стиска да напусна страната и няма да измисля причини "родителите ми ще се безпокоят за мен" и тем подобни. Мой познат, заминал още през 2000 г. в Англия, така и не се чувства в свои води, няколко пъти е имал силни подтици да зареже всичко там и да се прибере тук, но засега отлага връщането си. За това време, той натрупа пари, обиколи света по екскурзии, и въпреки това му писва от чуждата страна и от работата, макар да е много силен и интелигентен, мъдър човек. Винаги успява да се мотивира...до следващия труден период. Друг толкова години искаше да замине за Канада, ето сега през лятото успя и веднага ентусиазмът му беше помръкнал, не признават дипломата му, не може да се издържа с неквалифицирана работа..., сестра от братската група замина за Испания и вече е различна-няма я усмивката, която грееше на нея постоянно докато си беше в България...

Абсолютно всеки човек живял в чужбина повече от 10 години , започва да изпитва носталгия и мъка по родната страна, колкото и да му е добро материалното състояние там . Манталитета е различен , навиците, всекидневието, климата, който не е никак за подценяване във връзка с здравословното състояние на даден човек. Започваш да се дразниш от неща , който преди това не си забелязвал и дори не си разбирал ако щеш, защото навлизаш по надълбоко в Системата и законите на държавата. А от друга страна се получава обратния варянт , когато се завърнеш в България за няколко седмици , ставаш сляп за българсите проблеми и всичко виждаш в розова светлина , защото си за малко и на почивка с пари в джоба. В крайна сметка какво се става , нито тук , нито там , оставаш сякаш без Родина и незнаеш какво да предприемеш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За носталгиятя е точно така.Имам много близки роднини и приятели в различни страни Англия,Полша,различни щати на САЩ,Испания,всички са от доста години там и са доста добре финансово,но не спират с опитите да започнат нещо в България за да се върнат.

За огромно съжаление на всички, България или хората които я представлявят НЕ желаят да помогнат за осъществявянето на завръщането.

Завръщащия се емигрант идващ с парите си и желанието си да инвестира се зблъсква с беззаконие,административен хаос,държавен рекет,недоброжелателност,корубция.Следва безсилието и невъзможността за реализация т.е. връщане към емиграция.

И това са реални и многобройни случаи.

Пред мен в момента стои дилемата в България или в чужбина.

Съпруга ми заминава за Англия и трябва да вземем решение всички с него или той за по малко.

Аз искам да живея в България ,но тя не ме иска ,това е положението на безисходица в което са поставяни повечето заминаващи.

Не виждам добър потенциал във нищо нито за себе си нито за децата си.

За мое огромно съжаление.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Аз искам да живея в България ,но тя не ме иска ,това е положението на безисходица в което са поставяни повечето заминаващи.

Не виждам добър потенциал във нищо нито за себе си нито за децата си.

За мое огромно съжаление.

Когато човек иска нещо, той го прави.

Положението в България е такова, защото болшинството от българите не са инициативни, не желаят да се трудят здраво за своето и за общото добруване. Подчертавам общото, защото е много ключов момент - няма друга държава, в която толкова да не се цени направеното за обществото. Дори напротив - руши се: чупят се пейки, кошчета за боклук, улични лампи, подпалват се пластмасови контейнери за отпадъци ... , крадат се цветя и храсти от обществени и частни градинки, дори бетонни или керамични кашпи (представяте ли си ?!? - те тежат много и затова е нужна страхотна организация: няколко човека, съоръжения за повдигане и товарене, транспорт ... т.е всичко е планирано и предвидено, не е някакво спонтанно откъсване на цъфнало клонче, а от друга страна същата тази кашпа може да се купи от магазин примерно за 36лв, където персонала ще ти я натовари в колата или дори ще я доставят до дома ти). И това не са цигани, които крадат примерно металните решетки на канализацията, за да ги предават за скраб.

После се оплакваме, че нямало държава, че държавата била мащеха ... Чакайте, ами държавата си я правим ние; ние (болшинството) сме си такива, такава ни е и държавата. Тия чиновници и политици, дето все не ги харесваме и все пречат, българска майка ги е раждала, в българско семейство и българско училище са израстнали и възпитани ... 90% от българите, ако са в позицията на съответния чинивник или политик, може и да го надминат в проявите му. И това не е от днес. Още Алеко го е написал, как българинът си мечтае да му падне в ръцете Солунската митница. И вече 100 години все за това си мечтаем ... А малкото читави хора абдикират и бягат навън. Ами така няма и да се оправим.

П.П. Единствено бих искала да предупредя, като имам предвид споделения опит от мои познати и приятели в чужбина - не си мислете, че в чужбина децата ви ще имат много по-добра алтернатива за получаване на образование преди висшето. Обикновено родителите нямат пари да плащат за по-престижно училище, детето ходи в държавно, където (не във всички, но в повечето държави)нивото на обучение, агресията, средата и т.н. в какъвто и аспект да го погледнете, детето ви ще е по-зле, отколкото дори в сегашното недобро състояние на училищата в България.

Виж, университетското образование - там нещата стоят по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има професии,за които България наистина не предлага никакво развитие. Избирайки своето призвание преди 15 - 20 години някои хора са имали перспективи, днес обаче въпреки нечовешките усилия - никакви. В такъв случай аз не бих казала, че човек напуска Родината си, а чв следва призванието си. Какво щеше да е, ако Колумб си беше стоял в къщи?

Разбирам хората, които напускат страната си при такива условия. Те принадлежат на света. (Това са малцинство в общата емигрантска маса.)За тях, а и за всички останали емигранти искам да напиша следното:

Изненадана съм от доста време, че от много посоки на света идват все същите новини - българите не са задружни И в чужбина, напротив - или се правят, че не се познават, или си подливат вода. Защо повечето други народности - китайци, италианци, руснаци, поляци... си създават свои квартали, църкви, културни домове, цели сателитни градчета в мегаполисите, а ние...Знам, че на емигрантите е трудно, но поне на чиста основа могат да променят това, от което уж са избягали. А ето че то пак ги застига - прословутият наш манталитет.

Ще се радвам, ако някой ме опровергае с факти от първа ръка. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, кадърните българи в чужбина успяват (това и Учителят е казвал - имаме тази гъвкавост). Тези които правят интриги и си пречат, просто не желаят и не са излезли за това в чужбина, за да успеят, а поради ред други техни причини. Късметче, това инфо ми е от първа ръка... А това че няма цели български квартали, да речем, се дължи на факта че просто българите са по-малобройни като народ от китайците и турците, да речем. Повечето хора, поне от тези кадърните и сериозните които са в чужбина, мислят за България, защото е тяхна родина и някой ден ще се върнат.

Като цяло българите които са в чужбина (не ги наричам непременно емигранти, едното не е равно на другото) са много, много народ (според мен милиони).

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..

Изненадана съм от доста време, че от много посоки на света идват все същите новини - българите не са задружни И в чужбина, напротив - или се правят, че не се познават, или си подливат вода...

Ще се радвам, ако някой ме опровергае с факти от първа ръка. :)

:hmmmmm: Трудно ще те опровергае, защото май си е баш така, поне в повечето случаи... И все пак има и задружни българи в чужбина, просто те не са толкова гръмогласни. Тук не само индивидуализмът на българите си казва думата, а и оплакваческата нагласа - явно доста хора предварително са очаквали да им се разтворят дверите и когато това не е станало, са започнали да се чувстват разочаровани и даже някои преувеличават, мълвата умножава повече негативните отзиви и т.н. :3d_010:

Според мен, кадърните българи в чужбина успяват (това и Учителят е казвал - имаме тази гъвкавост). Тези които правят интриги и си пречат, просто не желаят и не са излезли за това в чужбина, за да успеят, а поради ред други техни причини...

Като цяло българите които са в чужбина (не ги наричам непременно емигранти, едното не е равно на другото) са много, много народ (според мен милиони).

:hmmmmm: Така е, само където освен некадърност при някои наистина си има и много други причини! Имам например един близък, който е невероятен технически гений, но наближи 45-те и още не са излезли да живейт в странство, макар и да работи на няколко пъти към чужди фирми, базирани в България. Знае отлично, че там ще има в пъти по-добри приходи, защото вече се разбра, че без него повечето по-сложни проекти просто забиват, той дава разгадките и вече тогава механичните работи има кой да ги върши. Ясно е, че е много конкурентноспособен в която и да е чужби а - и все пак... Искам да кажа, че не всички способни иначе хора са достатъчно решителни относно важните промени в живота, или (което е другият аспект) не са сигурни дали трябва на първо място да поставят материалната страна на въпроса, за която обикновено има повече възможности "навън". Допълнителни и немаловажни проблеми са създадените отношения, ако са добри, с близките и приятелите тук, с българската природа и т.н.

А като равносметка за емиграцията - не само милиони, мисля, че десетки милиони са вече българите извън страната - ако включим и емигриралите от Втората световна война насам. Дъщеря ми е от 20 дни в Единбург, Шотландия; аз по-рано си мислех, че това ще да е едно от местата, където "нашего брата ще е кът", ама тя разправя, че буквало е претъпкано с млади, а не толкова рядко - и с по-възрастни българи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Здравейте (след дългата забрана на свободната мисъл). Дано това ви достигне нецензурирано.

Четох, четох, четох по тази тема и ми дойде силното желание, след мноооого дълго време нечетене изобщо на форума, да кажа нещо. Мислите валят. Защо ли? След последния си престой в България, при който полагах огромни усилия да помогна, да дам нещо от себе си, да правя някакви мостове между Германия и България, от които България и научната мисъл в нея има огромна нужда, но бях наругана и оплюта накрая, стигнах до някои изводи:

Аз съм родена в България, но не съм отговорна за неразумното поведение на хората там, както и за инфантилизма на обществото и неспособността му да поеме отговорност само за себе си (а оттам и неспособността му да приеме помощ). Имам си свой път, в който може и да избера да не съм в България. Общо взето съм много съгласна с Мона, Eshavt и с Добромир. Човек е свободен да избере къде да живее и да се развива. Силно съм несъгласна със стереотипите на тема националност и етнос, както и с нетърпимостта, която се вихри напоследък в нашето общество. Максим: аз живея в Германия, в минал живот съм била жертва на Холокоста. Избити са били всички мои близки, а и аз съм съм умряла по много жесток начин. Отдавна съм простила на тази държава, отдавна съм простила и на себе си. Започнах да си спомням и кабалата, която съм познавала едно време, и в Германия точно започнах да уча иврит. В това виждам възстановяване на Божествената хармония между нещата. Искаш да ми кажеш, че човек, стремящ се към духовност, превръща спомена си за минал живот и свързаните с това негативни емоции в аргумент, вместо да види потенциала за собствено развитие, заложен в тази ситуация и в този спомен? Че за какво ни е да си спомняме тогава? Не че не съм била там, където си ти сега, и аз, но точно защото съм тънала в това заблуждение разбирам откъде идваш и накъде отиваш, както и къде е (единственият) изход.

Удивително е също така как Мона веднага беше нападната за това, че каза нещо за гражданството на баща си. Убедена съм, макар и да не я познавам, че не е имала предвид, че баща й се самоопределя според гражданството си (нещо, което правят много българи, да - той е "американец" и "се надува", защото сигурно има... "пари" или нещо от сорта, което ние нямаме? Типична балканска завистливост, мъка ми е да го кажа). Въпросът с гражданството обаче при по-узрелите и социално отговорни хора има други измерения - аз част от това общество ли съм или от другото? И то не според това какви облаги получавам, а според това какво имам да дам и какво тази общност, в която се намирам е в състояние да приеме и да ми върне. Това е въпрос, свързан с желанието на човека да бъде активен участник в едно общество, с желанието му да бъде полезен на групата. Бившият ми приятел, американски евреин, преди много години ми каза, и аз му се обидих тогава, защото все още страдах от родово-общинни зависимости на тема България и не се виждах като свободен човек, гражданин на света... Та той каза: Така ми се иска да те видя в едно общество, което може да приеме това, което имаш да дадеш, както и да ти даде обратно. Сега не бих му се обидила. Сега за мен стои сериозно въпросът, и ще го обмисля внимателно, дали да не приема немско гражданство. Защо ли? Защото Германия, въпреки "кармите" и всичко останало, ме иска, приема. Защото тук съм на мястото си. Защото чувствам, че това е общество е достигнало много по-висока степен на зрялост от това, което може да ми предложи България, и защото си мисля, че имам твърде много да дам, за да го давам там, където то не бива оползотворено, а удавено в непреодолени негативни емоции, в завист, злонамереност, сплетни и други подобни начини за разсейване от същественото. Не ми трябва немско гражданство заради материални облаги и заради това, че мога да получавам социални помощи и да си клатя краката на гърба на държавата (начин на мислене на много емигранти), а защото виждам реализацията си в това общество - и не в това, в което съм се родила. Преди един месец сдъвках и приех този факт.

В тази връзка с двете си ръце гласувам за следното изказване: "Аз искам да живея в България ,но тя не ме иска."

По въпроса за "духовността" на българите и "материализма" на запада, който повдигна Максим... Нека отговоря с въпрос: Колко Време Максим е живял в "бездуховния" запад? (Готова съм да се обзаложа, че отговорът е или "кратко" или "изобщо не"). Един ефект от живота в чужбина за мен бе не само че открих, че мащабите (моите, на душата ми) са по-широки от някакви държавни граници и обществени стереотипи, макар и някои общества да са по-зрели, по-толерантни и по-склонни да приемат прогресивни идеи от други, но че в крайна сметка ЧОВЕЦИТЕ са едни и същи и поставени пред едни и същи избори в живота си - включително по отношение на материалното и нематериалното. Има културни различния, разбира се, но няма такива между хората, на чисто човешка основа. Но дори и ако пренебрегнем тази страна на нещата, ако се вгледа човек в немското общество, в отношенията между хората в него, не знам... не знам дали българите ще му се сторят много духовни (говоря за общи тенденции в обществен план, в личен всеки си прави избора). Не знам дали немците (например) са по-груби и безцеремонни един към друг, по-завистливи, по-алчни, по-егоистични, по-немислещи за общото благо. Изобщо не знам. И това са моментите, в които си казвам, че човек не си избира семейството, близките и родината и че може човек да се е родил на едно място и в един момент да установи, че нищо общо няма с него.

Е, имам нещо общо с България, с България в мойта душа, с България като идеал за България, заложен в българската култура (която напоследък се намира или на 2000 м над морското равнище, или дълбоко закопана под земята...). Имам много общо с тази култура, с идеала, както казва Учителят, към който да се стремим като народ (и който идеал съществува за всеки народ). Но нямам нищо общо с лутането и разрушителните тенденции на този народ. Нито пък нося отговорност за тях. Когато на едно място си искал много пъти да дадеш и всеки път почти са ти отхапали ръката, казваш си, е, и на друго място мога да бъда полезен, даже много по-полезен и така, помагайки на всички хора, индиректно може да помогна и на България. (Сега да се поправя, това за идеала, към който трябва да се стреми народа, за народа като проява материална и проява в духовен план, не е от Учителя, а от писанията на един равин, които четох преди време - чак сега се сетих).

Иначе България - тя просто има нужда да си помогне сама. Да, вижте какво бях писала няколко страници по-нагоре. Преди месеци обмислях да се връщам. Сега вече не. И да се върна накрая към казаното... от Eshavt май: Един човек, който е намерил и разбрал себе си, може просто да избере къде да живее. И отговор на генералния въпрос на темата: Може ли човек да е щастлив в чужбина? Да, може. Може навсякъде да е щастлив, но тъй като си има и задачи за реализация и Път в духовен план, може от тази гледна точка да се окаже по-добре да живее тук или там. Има хора щастливи в България. Дълбок преклон. Не по-лесно е да намериш щастието другаде. Да намериш щастието, т.е. себе си, това е част от един и същи път, който върви всеки от нас.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По въпроса за "духовността" на българите и "материализма" на запада, който повдигна Максим... Нека отговоря с въпрос: Колко Време Максим е живял в "бездуховния" запад? (Готова съм да се обзаложа, че отговорът е или "кратко" или "изобщо не"). Един ефект от живота в чужбина за мен бе не само че открих, че мащабите (моите, на душата ми) са по-широки от някакви държавни граници и обществени стереотипи, макар и някои общества да са по-зрели, по-толерантни и по-склонни да приемат прогресивни идеи от други, но че в крайна сметка ЧОВЕЦИТЕ са едни и същи и поставени пред едни и същи избори в живота си - включително по отношение на материалното и нематериалното. Има културни различния, разбира се, но няма такива между хората, на чисто човешка основа. Но дори и ако пренебрегнем тази страна на нещата, ако се вгледа човек в немското общество, в отношенията между хората в него, не знам... не знам дали българите ще му се сторят много духовни (говоря за общи тенденции в обществен план, в личен всеки си прави избора). Не знам дали немците (например) са по-груби и безцеремонни един към друг, по-завистливи, по-алчни, по-егоистични, по-немислещи за общото благо. Изобщо не знам. И това са моментите, в които си казвам, че човек не си избира семейството, близките и родината и че може човек да се е родил на едно място и в един момент да установи, че нищо общо няма с него.

:king: Според мен Максим има предвид, че възможността да се натрупват материални блага общо взето е по-голяма на Запад. И без да е живял там, той лесно може да заключи, че това обстоятелство ще привлече много хора, които искат да печелят повече. Макар че за сегашното състояние на икономиката, екологията и духовната култура на света да имат по-голяма отговорност не мнозинството от редовите граждани на западните страни, а главно едно малцинство от тях, най-богатите. Освен тях има безбройно много материалисти, които обаче съвсем не са лоши хора, както и хора, стремящи се към духовност, но които били са принудени да емигрират по много и разнообразни причини. Да не забравяме, че в сравнение с миналото, сега просто е по-лесно да се емигрира. Онези в България, които по чисто материални или и други причини са искали да емигрират преди 1990 г, просто не са могли, без да рискуват куршум в гърба при опита да преминат през границата. Значи като цяло те не са станали по-големи материалисти, просто имат възможност да опитат повече неща по широката земя. Но ако човек има защо да остане (или, да речем, да иде в неразвита технологично, но известна с духовните си традиции страна)? Е, тогава той ще е добре да бъде духовно отдаден, защото, какво друго ще му придава кураж да понася лишенията? Именно в този частен смисъл има подтик към духовност в бедните страни. Но е вярно и че не всеки може да го оползотвори, не всеки е роден да бъде краен аксет. Много хора могат да допринасят за своето и на другите развитие, само ако имат една приемлива материална осигуреност като база. :hypocrite::king:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

azbuki

Никога не съм твърдял, че българите са по-духовни, казах че на запад са по-материалистични и по-егоистични и държа на мнението си. Западът има тези недостатъци, а българинът има други недостатъци. Той не вярва, но е по-сърдечен и по-склонен да помогне. В чужбина висях 1 час на една бензиностанция и никой не обърна внимание на молбите ми да бъда упътен към най-близкия град. Това в България просто няма да се случи, защото първият срещнат ще те упъти с готовност! На запад по курсове йога всеки дърпа одеялото за себе си, казва "това е моето одеяло", докато в България всеки ще услужи на другия, ще поделят едно одеяло за постелка! Факт. Вчера мой познат, който отскоро е в Канада каза "тук не може да се говори с хората нормално, всички са едно голямо его, понеже имат високо положение в обществото и са много добре материално и те гледат от високо". Преди време в една беседа Гуруджи беше казал: "Вижте тези светски партита, вижте колко фалш има в тях, там няма никаква сърдечност, всеки гледа да се покаже на другите колко голяма работа е, всичко е толкова фалшиво, опошлено..." Каза го с болка. На Рила тази година приютих в палатката си човек, българин живеещ в Мюнхен, който за пръв път идва в лагера и нямаше къде да спи, имаше само чувал, но не и палатка. Попитах го: "там хората след като нямат нашите материални проблеми, по-спокойни ли са, по-духовни ли са?", той отговори "изобщо не, много затънали са материално", каза го с болка... Ако човек е осигурен финансово и има добра работа е хиляда пъти по-добре да си стои в България. Западът е упадъчен, и няма как да е другояче, след като има много пари, защото парите развалят всичко. Може с наличието на пари много неща да са на ред, да няма тези проблеми, които има в България, но точно имането води до излишества и притъпяване на душата. Оттук тръгват цял ред проблеми от друг род, които за нас в бедна България не са познати. Истината е многомерна и има много гледни точки. Вижте в какво се е превърнала "най-благоденстващата страна" САЩ. Редовно ученици се стрелят с пистолет в училище, мои познати които живеят там казаха "нашите купиха земя в една гора, изсякоха наоколо и си построиха къща там" (щом може да си купиш дори природа и да се унищожи и замени с бетон...), там така те възпитават още от ученик, че едва ли не ценноста ти като човек зависи изцяло и само от това колко си натрупал в материален план, или с други думи умееш ли да правиш пари. Тук никой не те оценява по това! Лошото е, че постепепно тръгваме и ние натам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

:king: Според мен Максим има предвид, че възможността да се натрупват материални блага общо взето е по-голяма на Запад. И без да е живял там, той лесно може да заключи, че това обстоятелство ще привлече много хора, които искат да печелят повече.

Точно с този стереотип съм несъгласна и то в резултат на дългогодишни наблюдения върху поведението на богатия човек в Германия и това на богатия в България. Между другото, в Германия имам приятели буквално "червиви" от пари - наблюдения от първа ръка! Възможностите за забогатяване нямат нищо общо с културата на боравене с материалните средства и свързаната с това култура на общуване с ближния. Или ако имат нещо общо, то е по-скоро обратното - там, където има, хората не са толкова безразсъдно алчни. Изглежда невероятно на пръв поглед? Факт. И като се замисли човек, идва и обяснението - вътрешната хармония привлича богатството, вкл. и на материален план.

За малкото на върха не ми се говори. Тях ги има навсякъде, но нали говорим за общи тенденции? Никъде не съм познавала толкова хора накуп, които най-напред те оценяват според парите в портмонето ти (или поне имат огромно, неудържимо желание да надникнат там), колкото в България. Германия е една много по-социална и много по-добре отнасяща се към бедните страна. С това всички теории за "материализма" на това общество за мен са разбити.

П.П. "казах че на запад са по-материалистични и по-егоистични и държа на мнението си"

Максим, продължавам да твърдя, че това се дължи на непознаването ти на хората на запад. Когато живееш по-дълго време сред различни култури, ще откриеш, че хората са едни и същи, нищо по-особено няма в твоя народ и... има разлики в културата, но, както поясних, те май са повече в полза на гнилия запад. Това е. Всеки да си вярва в каквото иска.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За малкото на върха не ми се говори. Тях ги има навсякъде, но нали говорим за общи тенденции? Никъде не съм познавала толкова хора накуп, които най-напред те оценяват според парите в портмонето ти (или поне имат огромно, неудържимо желание да надникнат там), колкото в България. Германия е една много по-социална и много по-добре отнасяща се към бедните страна. С това всички теории за "материализма" на това общество за мен са разбити.

:rolleyes: Целият свят вече става материалистичен, ако говорим за общи тенденции! Имам познати в Япония - казват, че младите, а вече и на средна възраст хора вече не приличат на традиционните, а имат много повече западни черти. В Китай духовността е много повече история, отколкото актуалност. Младежите в Индия се технологизират много по-приоритетно, отколкото да изучават богатите на духовност местни традиции. Е, щом Изтокът върви нататък, какво остава за Запада, към който с определени уговорки все пак принадлежим и ние?! Има обаче и нещо друго - има, наистина плахи, но все пак зачатъци на нов вид духовност, която няма непременно да предполага оттегляне на благоприятстващи за блаженото съзерцанние места, а ще се опитва да се пребори едновременно и с външните, и с вътрешните предизвикателства... Това, разбира се, е много по-трудно. :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Има обаче и нещо друго - има, наистина плахи, но все пак зачатъци на нов вид духовност, която няма непременно да предполага оттегляне на благоприятстващи за блаженото съзерцанние места, а ще се опитва да се пребори едновременно и с външните, и с вътрешните предизвикателства... Това, разбира се, е много по-трудно. :whistling:

Ами да, напълно съгласна. Когато тойдох в Берлин преди години, това беше една енергийна дупка. Какъв смисъл да се седи тук, нали, в гнилия капитализъм. Пък и Германия с тази история не й е лесно, нали така. То не са карми, не е чудо. Но говоря за нещо друго: Години по-късно виждам как хора като мен са влели много нов живот в това място Берлин, то е приело новите импулси и вече не е енергийна дупка. Германия напоследък е на водещо място в много отношения - социална политика, защита на човешките права, развитие на нови, екологични технологии и екология изобщо... и т.н. (между другото Германия изкупува боклука на цяла Европа). А България... върви назад. Това място, с този духовен потенциал, тази България, която оставих, върви назад. Защо? Според мен (подчертавам според мен) защото е затънала в негативизма си, зациклила над кармичните си уроци и пропъдила съответно душите, които имат нужда да вървят напред (животът е кратък все пак, а работа много). Едно е да има хаос за някоя и друга година, друго е да се тъне в този хаос цяла вечност, още повече - да се отхвърлят и удавят всички опити на някой "завръщащ се" да внесе нещо положително.

На това му се вика: Ами сори. Все пак и държавите, като хората са си отговорни преди всичко сами за проблемите.

П.П. Прочее, никога не съм била привърженик на идеите за бягство от реалността, както и теориите за "лошата" Система, която ни изпива (а нея кой е създал?). Аз живея в това, което някои наричат "Системата" и знам пък как системи могат да се преобръщат отвътре (признавам си, неблагодарна работа, но някой трябва да я върши). Ето ви и един цитат от Рави Тцви Фрийман, който преди няколко дни ме наведе на размисли:

Надарени и обременени

Надарените души влизат в този свят и светят. Всички, които ги заобикалят, се къпят в светлината и красотата им. И когато си отидат, светлината им липсва на всички.

Обременените души влизат, препъват се и падат. Вдигат се и пак падат. Най-накрая се изкачват на ново стъпало, където ги очакват още повече препъващи блокове. Постиженията им често остават незабелязани - макар и препъването им да е очевидно за всички.

Но до момента, в който си тръгват, нови пътища са прокарани, много препятствия преодолени и самият живот е придобил нова яснота за тези, които тепърва ще навлизат в него.

И двете са чисти души, Божествени по природа. Но докато надарените светят със светлината си Отгоре, обременените срещат врага на негова собствена територия. Всяка истинска промяна в света е изцяло за тяхна сметка.

Всяка култура има по нещо мъдро да каже, ако има кой да чуе.

(А това пък дали един човек иска да е част от едно или друго общество зависи от това, чии ценности човек споделя. В момента не споделям ценностите на българското общество.)

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам възможност да изчета абсолютно всичко написано до тук, прочетох повечето и искам да взема отношение.Живях и работих 5 години в Германия, заедно със семейството си. Макар и на добра длъжност и с призната университетска диплома там, мъжът ми бе инициатор да се завърнем в родината и така и направихме. Според мен българите, живеещи в чужбина са, общо взето, два коренно противоположни типа. Някои драпат да стъпят на чужда земя, дават мило и драго да останат,носейки в душите си доста завист към високия стандарт на чужденците. Една част от българските емигранти за съжаление са такива по мои наблюдения. Другите са просто много стойностни и кадърни специалисти, които нямат никакъв шанс да се развиват и реализират тук. Според мен човек трябва да се ражда и живее с усещането, че е гражданин на света и че най-правилното и добро за него място е това, което му казва сърцето. Надявам се у нас да се развие повече толерантност и непредубеденост към останалия свят. Лично аз имах възможност там да контактувам с хора от различни страни и континенти, имах истински добри приятели от Германия, Дания и Мексико, и специално за тях знам, че са много светли и извисени, прекрасни хора са. За себе си стигнах до абсолютно същия извод като azbuki, изобщо напълно споделям и подкрепям споделеното от нея. Аз лично за сега смятам да остана тук, но май имам склонност да се боря за изгубени каузи, може би за това...

Все пак ми е много мъчно, че много стойностни хора заминават, крайно време е управляващите да вземат мерки, държавата да пази и цени по-добре достойните си синове и дъщери. Ако тенденцията продължи, не ми се мисли кой ще остане тук и как ще просперира България. Имам близки приятели, състуденти които вече дълги години живеят в САЩ, Канада, Япония. Интересно е, че точно изминалата година повечето от тях идваха до България, видяхме се и си поговорихме. Там просто сменят едни проблеми и ограничения с други, но определено смятам, че не са нещастни. Моята приятелка има много точно определение за хора, живяли дълго в чужбина- нито риба, нито рак. Там ги гони носталгия, тук се дразнят от прояви на завист и простотия.

... Когато живееш по-дълго време сред различни култури, ще откриеш, че хората са едни и същи, нищо по-особено няма в твоя народ и... има разлики в културата, но, както поясних, те май са повече в полза на гнилия запад. Това е. Всеки да си вярва в каквото иска.

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слушах , слушах , как Azbuki величае западния свят , по точно Германия и как България затъва в негативизма си и кармичните уроци , това е чудесно ! Но хайде да си зададем въпроса , от къде идва всичко това и дали и Запада не изплаща някакви кармични уроци също , зад красивата дантелена завеса .

България 1990 година тръгна по пътя на така наречената "демокрация" т.е. преминахме от комунизъм към капитализъм . Болшинството от капиталистическите държави са си имали някаква закваска от преди това, по точно някакво материално наследство , заграбено най - вече от колоний . Англия, Франция ,Испания , Холандия , до една все бивши колониалистически държави , който са грабели , безчинствали и убивали , но по този начин са натрупали огромни богатства , а България тръгна да става капиталистическа държава на гол" г.. " В момента тези богати страни приеха огромно количество емигранти, пак с определена цел - евтина работна ръка!!! Под хуманният лозунк - толерантност! Но дойде един момент в , който нещата се усложниха емиграцията нарастна до такава степен, че се получи пренаселеност, безработица и много хора останаха на социална издръжка на държавата. Това означава опразване на хазната , та това не е ли карма , придобитото по нечестен начин да го върнат от там, от където са го взели.

През същото време България затъва , защото отворихме границите и българина като отвързано псе се втурна да става западняр, с голяма кошница тръгнахме всички . Първо излезна интелигенцията 90-та година и след това почнаха да пускат ромите и децата на заможните родители да учат в чужбина. Някой от интелигенцията успяха да се реализират , някой не , ромите - крадът и подбиват афторитета на България .От друга страна студентите , който правят всичко възможно само и само да останат в държавата в която учат , сключвайки брак с някой чужденец. София се пренасели от селяни търсейки работа в големия град , земеделието започна да куца , няма производство , внасят се само евтини стоки от Турция и Китай. Българското правителство безсилно да направи каквото и да е за държавата, единственото , което му остана е да се корумпира, за да даде пример и на останалите българи как трябва да се живее. Крадете българи, това е изхода , но западняците окрадоха първо по- бедните държави , а ние крадем себе си и собствената си страна. Как да се оправиме при това положение, а после говориме за материализъм, та не е ли цалата Западна Система такава, само , че другите го умеят малко повече от нас и знаят къде и кого да крадът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук последните няколко човека водят просто монолог. В което няма нищо лошо, само дето не отговаря много на името на този портал...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×