Jump to content
Порталът към съзнателен живот
sony

Спомените

Recommended Posts

:sorcerer: Какво са за вас спомените? Нещо, което просто се е случило, нещо, което не искате да се сещате или нещо, което пазите в специялна кутия? Можете ли да забравите едни или да спрете изветряването на други? Можете ли да се вьрнете чрез тях в миналото? Какво ви носят те? Когато парченце предмет, мирис или случаен звук попаднат отново при вас и сьживят картините, ситуацийте, обстоятелствата и отношенията, които са били, как преживявате? Дори когато сте се разделиле лесно с миналото, сьс старите приятели, сьс старата работа, сьс всичко което е било, можете ли да спрете силата на спомена, когато внезапно ви доксосне и стигне? А, нужно ли е? Мислите ли, че е вьзможно - някьде, някога, някак си - да се вмькнете отново чрез спомена в миналото и да изживеете всичко отново, сякаш е сега. И дали ако е вьзможно, ще можем да избираме това, което искаме да изживеем отново, но без да го преоткриваме, без да променяме, моделираме и коригираме. Да изживеем онова което е било, точно такова каквото е било, такива каквито сме били? Има ли такьв филм? :):P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей!

Темата е много интересна, аз отворих една подобна за спомените от детсвото, но модераторите я включиха в тийнейджърския форум.

За мен спомените са нещо много скъпо. Пазя ги в специална кутия, както казваш.

Всъщност, надали това важи за всички спомени - за всичко, което ми се е случвало. Не, има неща които си спомням с лошо чувство, със срам. Ама въпреки

това, като погледна назад към миалото ми става мило и драго. И ми е хубаво да

си спомням коя съм била преди, да се виждам отстрани като едно малко човече, и да чувствам отново онова, което съм била, имала,... И ми е малко тъжно, но тази тъга ми харесва.

Не мога да забравям неща насила, но без да искам забравям много неща, които всъщност не бих искала да си спомням. Но опитам ли се да ги забравя насила - не става. Но мисля, че можеш да помниш неща ако го искаш, като си ги припомняш често-често и отделяш време затова и така пазиш спомена жив.

Дали можеш да изживееш всичко отново все едно нищо не се е случвало? Ами... можеш да се вживееш съвсем в онова което е станало, но не можеш да бъдеш човека който си бил тогава. Можеш за момент, но ти вече си различен човек - чувстваш миналото си от тази гледна точка, мислиш и живееш от тази гледна точка - не можеш да видиш нещата така, както си ги гледал тогава. Можеш само да си ги спомниш и да се вживееш в тях.

Аз ще задам и друг въпрос - когато си спомняш нещо, дали чувствата, които изпитваш и картините, които виждаш са онова, което наистина се е случило? Или е възможно "да си спомняш" неща, които не са се случили, или по друг начин от този по който са се случили?

Аз, когато си спомням за нещо, то ми изглежда някак по-цветно и по-мило отколкото в момента в който се е случвало. Някак си спомена ме отвежда в света на мечтите. И се чувствам доста по-различно, когато изведнъж нещо ми напомни нещо скъпо. Това според мен е способно да разплаче всекиго - просто спомените, картините от неговия живот, минаващи пред него. И ако види така живота си от малък, няма как, просто няма как да не се развълнува, когато си спомня добрите неща.

Мисля че не е добре да затриваме спомените си. Има неща, които не икам да си спомням, и въпреки това не бих искала да се изтрият от паметта ми и от мен. Защото са част от моя живот. Няма как да ги затрия. Имам чувството, че като затриваш спомените от себе си, затриваш по малко и от живота си. До един момент в който си изтрил целия си живот и стоиш безчувствен и нерешителен, и се опитваш да забравиш, но и те е страх да живееш, защото нещо лошо може отново да стане...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Здравей. Аз тьрдсех подобна тема преди да пусна моята, но сигурно от бьрзане не намерих. Моля, модераторите, ако сметнат за необходимостта от темите или ако мислят, че би било добре, да обединят темите които сме пуснали в една, че да няма дублиране или разводняване на теми. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомените ни карат да не повтаряме своите грешки

и тъй ни радват когато са без грешки

Спомена е нещо следко

а след време виждаме че тъй било е кратко

спомен сладък,

ти си радост и утеха вечна

аз в сърцето ще те пазя с любов сърдечна...

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За съжаление е трудно да си изберем какво да помним .... но аз си помня някои неща още от както ходех права под масата .... имам една конкретна картина, как си гледам търлиците и отварям вратата на хола .... тва същност май е едниствения, но много ме радва.

Имам и добри и лоши спомени ... но най-обичам тези, които като се сетя за тях и си спомням как се чувствах тогава! Например, как се разхождам с един мой познат .... още усещам прегръдката му, още виждам лицето му като се сетя ....

Много искам, да си спомня всичко хубаво което ми се е случвало и да забравя или променя всичко лошо, но те па на .....

:v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Спомените ни връщат и в този смисъл ни приковават.

Но нека да съм прикования Прометей. Друго не искам, нека да съм от първите Богове и да понеса мъченичествата на Отново Родените....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомените ни приковават само ако сме слаби да ги надмогнем с волята си.

Иначе спомените са градивния елемент на опита и познанието, за този който умее да ги използва без астрални и ментални зависимости.

Като казах зависимости ... най-тежките зависимости са престъпленията срещу индивидите.

И когато човек започне да си спомня неща от близкото и далечното минало и има средството / психометриятя/ става обект на "внимание" точно от хората извършвали и извършващи престъпленията.

Във всяко едно общество е така.

Въпросът със спомените е многопосочен, той не е само проблем на една отделна личност. Това е твърде важен момент по темата, уви често подценяван, а може да се окаже жизненоутвърждаващ за личност имаща възможност да си "спомни" редица подробности от битието на всяко едно общество.Бих казал , че е много важен и за самото дадено общество.

Народ без памет е като дърво без корен - май за това българите си патим доста.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време спомените ми са като от друг живот,който съм имала.Нещо като смяна на измеренията,предишното измерение се е отдалечило,да ,имало го е,била съм някъде там,за някакъв период...Ако се съсредоточа в даден момент,мога да възтановя подробности ,първо как съм се чувствала и след това защо-събитията.Но пък спомените ми от бебе/имам спомени от около 1г/ до около 7г.възраст са си с мен и са част от мен,все едно са се случили вчера...Те не са толкова в картини,а в усещания и мисли,които и тогава и сега са абсолютно ясни.Когато ми се случи нещо да ме върне към минал момент,просто си казвам-хаах,това беше в миналия живот.Някога положих сериозни усилия да престана да живея в затвора минало -бъдеще,а да се съсредоточа в настоящето,защото това,което наистина имаме, е сегашния момент.Миналото няма да се върне,а бъдещето още не се е състояло...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен лично спомените ми действат много добре. Изтръпвам, когато в главата ми изблика някой стар спомен породен от позната миризма или нещо друго. Понякога се депресирам за някои неща, но в повечето случаи си казвам "Един красив спомен, нещо отминало, което ме е довело до тук". Било е полезно. Странни чувства ме обземат, когато гледам стари балкони с простирани дрехи на тях. :huh: Мога да ги гледам с часове и да се чувствам "странно".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен спомените са част от живота ми. Твърде много са, сигурно подсъзнателно се опитвам да ги подредя, но навярно са си подредени, макар и да нямам усещането за тяхната точна, хронологическа подреденост. Имам любими спомени, които държа на видно място и често ги посещавам. Сякаш отварям врата и влизам и ги изживявам отново и отново.

Други също са на видно място, но от тях се уча. Тези, които не искам и да си ги спомням им отделям специално внимание. Влизам в тях и се опитвам да ги възприема по нов начин. Да приема случилото се, като факт, но който какъвто и да е ще влиае само положително на живота ми. Повечето неща сякаш потъват в забравата, но се появява "ключ", и ... нещо толкова отдавна, и толкова незначително на вид си го спомням с подробности - усещането е невероятно. И като знам, че всичко ще бъде запомнено, гледам да живея така, че да събирам хубави спомени.

Някои казват... останаха ми само спомени. Само? Това никак не е малко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спомените са нещо много интересно. Според мен именно те определят личността и ни правят хората, които сме. Именно спомените са това, което ме карат да не вярвам в живота след смъртта. Замислете се само - споментие са физически връзки на мозъчните клетки. Когато умрем, дори душата ни да се запазва, това вече не сме ние, защото спомените ни ги няма. Ако внезапно ей сега изгубиш спомените си, тялото ти продължава да живее, но това вече е нов човек - нова личност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът без спомени си е пак същия. Предразположенията, наклонностите, качествата си остават. Способностите - волеви и умствени си остават. Чувствата си остават. Човекът пак осъзнава себе си. Е да, остават някои неизвестни относно неговото минало, но те всъщност не правят човека човек. Целият опит на човек от миналото си е в него без значение дали пази спомените си или не.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът без спомени си е пак същия. Предразположенията, наклонностите, качествата си остават.

А не са ли предразположенията, наклонностите и качествата нашият опит/спомени?

Целият опит на човек от миналото си е в него без значение дали пази спомените си или не.

Това не го разбрах. Ако идеята е, че прераждането запазва миналият опит, защо хората наново се учат да пишат и четат например?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората не се учат съвсем наново да пишат и други неща. Чисто техническите физически движения се учат, защото тялото следва да бъде приучено на тях. Също и умът на личността следва да свикне с писането. Но някои хора са предразположени да се научат да пишат по-бързо от други. Тези предразположения не са случайни и всъщност са много по-важни от самата способност да пишеш, защото именно те (евентуални развити още повече) ще останат от способността ни да пишем след смъртта ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам какво е "не съвсем наново", но очевидно без помощ резултата е нула. Остава да уточним какво означава "предразположения".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Те не са едно и две неща, а цял комплекс от качества и способности. Да, без помощ няма да се научим да пишем просто защото способностите ни ще останат латентни. Когато веднъж вече сме правили нещо, следващия път е по-лесно, без значение дали помним това или не. Може да сме го правили преди 10 000 години, но нещо остава завинаги у нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво значи "равни"? Всеки е такъв, какъвто се е изградил в миналото. Равният старт е много далеч назад в миналото, когато човек достига индивидуализация и става отговорен за действията си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи подкрепяш тезата, че хората по рождение не са равни.

Разбира се, че не са равни.

Извън всякакви хипотези за прераждане и т.н., всеки, който е отгледал поне две деца е абсолютно убеден, че хората не се раждат с еднакъв потенциал, енергия, възможности ... А дори и да не е отгледал, ако той самия има брат/сестра и е бил достатъчно наблюдателен и си направи труда да направи сравнение на спомените си, е достатъчно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре. Експеримента направен със сестрите Полгар станали първите гросмайсторки в света и намирали се в челната 10-ка на най-силните шахматисти (въпреки научните пречки следствие на ползването на други участъци на мозъка) е в подкрепа на това, че гениите не се раждат, а създават. Хората умни ли се раждат или такива стават? Все още не получих отговор какво значи да имаш "предразположения"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами виж, бащата на сестрите Полгар, ако беше взел три други деца, дали щеше да постигне и с тях същото? От трите сестри, аз съм чувала май само за една - Юдит, т.е бащата е обучавал еднакво и трите, но те кой знае защо са постигнали различни резултати. Ето това е предразположеност :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите ли, че е вьзможно - някьде, някога, някак си - да се вмькнете отново чрез спомена в миналото и да изживеете всичко отново, сякаш е сега. И дали ако е вьзможно, ще можем да избираме това, което искаме да изживеем отново, но без да го преоткриваме, без да променяме, моделираме и коригираме. Да изживеем онова което е било, точно такова каквото е било, такива каквито сме били? Има ли такьв филм? smile.giftongue.gif

Има! По National Geographic, в поредицата "Табу" гледах как мъж след работа захапва биберона. Играеше си с колички, гукаше, спеше в кошарка и казваше, че това именно детайлността му спомога да забрави кой е и за какво се бори. То затова е табу, защото е гнусно и отблъсква.

Иначе аз също съм потъвал в спомени, при това често. Трудно е да си независим от спомените си. Толкова много щастие и радост са ти носили и сега да ги спуснеш в ямата, сякаш са нещо ненужно. Спомените са като съчки в огъня. Колкото повече съчки ръгаш в огъня, толкова по топло става. А, казват, не греят. Те са оная омая, която ти дава илюзията, че всичко е било някога, че всичко е било наред някога. Хубаво е да си спомняш. Чел съм някъде от един позитивен учител, да отпиеш глътка чай и да се вглъбиш в себе си. Да погледнеш пейзажът пред теб, да осъзнаеш, че всичко е тук и сега. Този миг да наречеш Бог! То е същото. Ако тук и сега е Бог, то миналото какво е било? Нима не е било тук и сега, само че преди години? Тоест спомените може би не са ония конкретен случай, а копнеж да върнеш лентата назад, преди да се скъса и да умреш. Вкопчване в живота и неистово желание да просъществуваш възможно най-дълго. Кой може да даде гаранция, че има нещо отвъд? Да не си останем с убедеността, че има нещо там някъде ние си спомняме, връщаме се назад, мислим, пресъздаваме чувства и случки, копнеем по отминали моменти...Това е парадокс. Мечтая за светло бъдеще, а ме разтапя тъмното минало! Вкопчваме се в живота, че изминал или не той е единствен и сам по себе си Бог. Поне в това сме напълно сигурни и убедени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами виж, бащата на сестрите Полгар, ако беше взел три други деца, дали щеше да постигне и с тях същото? От трите сестри, аз съм чувала май само за една - Юдит, т.е бащата е обучавал еднакво и трите, но те кой знае защо са постигнали различни резултати. Ето това е предразположеност :)

Не, не е предразположение, защото и трите са обучавани в шахмата и трите имат забележителни успехи в него. Познаваш изглежда само Юдит, която беше на 9-то място в класацията на ФИДЕ в един мъжки спорт.

06100112.jpg

София, Сузан (Жужа) и Юдит

И тъкмо, че това важи и за трите е силен аргумент, че тук не става въпрос за съвпадение. А въпроса какво щяло да стане с други сестри е безпредметен и само измества темата. Мисля, че ми се оформя вече представата, че това е метод, който често ползваш m173.gif

Все още чакам да прочета какъв смисъл влагате в думата "предразположеност". Досега единствено уточнихме, че предразположеността не е самодостатъчна за развитието на нищо и че се развива единствено, ако има условия, което не пречи човек да е предразположен към всичко, което е все едно нищо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мислите ли, че е вьзможно - някьде, някога, някак си - да се вмькнете отново чрез спомена в миналото и да изживеете всичко отново, сякаш е сега. И дали ако е вьзможно, ще можем да избираме това, което искаме да изживеем отново, но без да го преоткриваме, без да променяме, моделираме и коригираме. Да изживеем онова което е било, точно такова каквото е било, такива каквито сме били? Има ли такьв филм? smile.giftongue.gif

Наричат се наркотици.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×