Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Какъв е правилният въпрос?

Recommended Posts

Често ние се лутаме в живота, търсим, борим се, опитваме се да постигнем дадена цел без да знаем за какво и защо. Случва след много лутане и усилия да достигнем целта си само и само, за да разберем, че тя не ни носи вече удоволетворение или пък да разберем, че междувремнно живота ни е минал като пясък през пръстите ни. Може би това е така защото човек не знае какво търси, какво иска и най-вече защо го иска? Може би просто не сме задали правилният въпрос?

Според вас какъв трябва да бъде въпросът на който трябва да търси отговор Търсещият? Не случайно се казва Търсещ или Ученик.

Какво търси Търсещият?

Какво иска да научи Ученикът?

Защо?

П.С. Всъщност, същият въпрос можем да зададем към себе си за всяко начинание: Какво търся, какво ми липсва? Защо (го) търся.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами някой казват на това въпрос за екзестенциалното съществуване... преодолява се чрез споделяне на опита и преживяванията... естествено че не е само това.. но според мен това е добра изходна точка... все пак сме хора и имаме нужда от хора. А който живее с ангелите :) значи трябва да провери от къде са те...:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз много пъти съм се питала какво търся, какво искам да постигна, какво изобщо правя тук... Най-странното обаче е, че винги, когато съм искала да дам един категоричен отговор на тези въпроси, винаги съм изпадала в една емоционална бездна, чувставала съм се неудовлетворена и в противоречие със самата себе си. А кое най ми е помагало: да слушам вътрешния си глас! А как се чува той ли? Ами ако вземеш решение за някой екзистенциален въпрос и почувстваш една мъничка вътрешна радост и топлинка от това, значи това е твоят отговор! Никога не трябва да забравяме, че има Някой, който винаги мисли за нас, който винаги ни обича и направлява, колкото и непокорни деца да сме. Дори и днес да ни боли, да страдаме и да се чувстваме изоставени от целия свят, то е защото утре светът ще ни засипе с цялата си любов - по начин, по който само ние можем да я усетим истински...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Само Учителят знае какво иска да научи Ученикът. Учителят насочва Ученика по пътя му и го оставя сам да открие това, което търси, да научи това, за което е дошъл. Ако си открил това, което търсиш, значи си решил задачата на живота си. А тогава какво правиш още тук? Ако пък не си, ще търсиш и ще учиш цял живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво търси Търсещият?

Какво иска да научи Ученикът?

Защо?

Мисля, че всеки търси любов, светлина, мъдрост, истина и свобода.

Защото се е отдалечил от Източника им и чувства недостик, поради което е нещастен.

Ученикът иска да научи КАК да стигне до Извора.

:v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правилният въпрос е : Защо не? Не те спира, няма ограниечение. Само възможност да опитваш. Дали ще се справиш по пътя си зависи само и единствено от теб. Е повечето пъти е така.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Диляна! Защо , не ....не е правилния въпрос , а е реакция/следствие на нещо...като намериш време да се видим ще разнищваме този и други въпроси.

Мисля си, че се тръгва от:

1. Какво?

2. Защо ? дали действително ми е нужно, ще ми съдейства ли постигането/придобиването ии не..., само за мен ли е или за цялото.....на кого ще помогне/навреди....тук е ключовия момент....и т.н.

3.До кога? Кога/ - времето определя доста неща....ако няма достатъчно време ..действаме по един начин, ако имаме време ...малко по различно...т.е.времето определя

4.Как ?

4.1 С кого ? сам или с екип/грипа/приятели..

4.2 и т.н.

5.Къде?............

6. има и още , но тези са най - важните..., а и времето ни е ограничено....

В ЖИВОТА УСПЯВАТ ТЕЗИ КОИТО МОГАТ ДА СИ ЗАДАДАТ ПРАВИЛНИЯ ВЪПРОС.....ОТГОВОРЪТ ВИНАГИ ИДВА....само трябва да имаме СЕТИВАТА и БУДНОСТТА за да различим ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросите се появяват тогава,когато човек излиза от своята "златна пътека".Какво имам предвид?

Всеки един от нас има поне по един духовен учител и когато по своя път достигнеш поредното препятствие за преодоляване,в мига преди да се запиташ "как да го преодолея?",ти вече го имаш отговора :thumbsup:

Но ако си кривнал от пътечката,този отговор просто не стига до теб и тогава почват главоболията-от една страна си блъскаш главата в проблема,от друга страна получаваш странични удари от духовните ти водачи,които се стремят да те върнат на "златната пътека".

Тогава единствено правилният въпрос е "къде греша?"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено многото въпроси отдалечават от обективната истина, която се усеща...

Всеки отделен въпрос носи белег на субективност - респективно заблуда в повечето случаи... Въпросите са донякъде проява на съмнение...

Можем ли да получаваме нужната ни информация ( независимо от формата и ) без да задаваме въпроси?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено многото въпроси отдалечават от обективната истина, която се усеща...Всеки отделен въпрос носи белег на субективност - респективно заблуда в повечето случаи... Въпросите са донякъде проява на съмнение...
Така е , прав си за многото/излишните въпроси, ала в "гъстата" материя точните въпроси ( те могат и идват и без усилие, без много умуване....) са все пак етап и са необходими.

Правилните въпроси и отговори ни икономисват време и енергия и ни дават яснота в начинанията.

Можем ли да получаваме нужната ни информация ( независимо от формата и ) без да задаваме въпроси?

Можем! Когато станем от ясно - знаещите!

Любов + Светлина + Мир + Радост !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен ми се случва да усещам, че трябва да напаравя нещо, без да мога да си изрека съвсем ясно защо точно е необходимо да го правя. В повечето случаи когато привърша "правенето", вече знам защо е трябвало.Така че излиза, че не винаги е необходимо да се чудим и маем кое и защо, а просто да действаме и да слушаме какво казва онзи гласец вътре в нас...нещата се изясняват с времето :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Зара_

Ето малко откъси от една книжка:

" Може би мисълта ми е прекалено несвързана,но не можеше и да бъде друга щом съм се захванал да разказвам за нещо,надхвърлящо многократно границите на нашето възприятие.Спомням си как в началото отказвах да разбера какво ми говори Дам,сина на Далия,затова той се принуди да започне отдалеч. Каза ми да погледна човешката история и да обърна внимание на това ,че е белязана със стремежа на човеците да открият корените си. Но корените имали значение само в началото,след това било важно да се открие не какъв си бил и откъде си дошъл,а накъде си се запътил и как смяташ да стигнеш дотам. Аз поклатих глава,защото открай време знаех,че историята е изключително важна наука и че без нея не можеш да откриеш човешката си същност. Дам на свой ред направи една аналогия :

-Добре,Личо,кажи ми , кое е най-характерното за глухарчето,това,което го отличава от другите растения ?-попита ме неочаквано той.

Отговорих му веднага :

-Това,че има пухчета,които се разлетяват при най-слабия ветрец.

-Глухарчето има ли корени?

-Разбира се че има.

-И въпреки това истинската си същност то проявява едва след като лекия ветрец разпръсне пухчетата из въздуха. Когато се разлетят те продължават ли да са пухчета от глухарче?

-Естествено.

-Но вече нямат корени….Нали?

Не исках да се предам толкова лесно,затова отговорих :

-Как можеш да сравняваш хората с глухарчета!В единия случай става въпрос за разумни същества,а в другия-за някакъв плевел!

-Във всяко нещо може да се открие аналогия с друго-това е космически закон. Вселената е създадена на принципа на аналогията. В глухарчето може да се открие аналогия на функционирането на човешкия мозък,на двигателите с вътрешно горене,както и на чувствата или апетита.Аналогията е във всичко."

" -И човечеството като всичко останало се развива.Вчерашното човчество не е като днешното,утрешното ще бъде още по-различно.

-Не,не е възможно да е така!Човешката история ни показва еднакви способности,потребности и чувства през различните исторически епохи.

-А колко исторически епохи са познати?Мислиш ли,че учебниците обхващат цялата човешка история?

-Е,не,но достатъчно,за да знаем горе-долу откъде идваме….

И тогава той направи аналогията с глухарчето-че то проявява най-добре същността си,когато се откъсне от корена си и полети. И хората щели да проявят с пълна сила същността си щом престанели да търсят корените си и да си задават въпроса “откъде идваме”,а ако погледнели напред и се попитали “накъде отиваме”.

-И тогава-продължи Дам-изведнъж въпросът “Кой съм аз” ще получи отговор от само себе си."

" -А да-аналогията е във всичко!-цитирах го аз.

-Аналогията може да помогне за онагледяване,но нищо повече.Тя не може да бъде обяснение на нищо,защото на по-късен етап се разбира,че не просто А е устроено на принципа на Б,а че А и Б са едно и също нещо.Разликите просто престават да същесдтвуват.

-Как ще ме убедиш,че А и Б са едно и също нещо-аз и звездата РТ-125 не сме едно и също нещо.

-Има време.

-Сега няма ли да разбера?

-Със сигурност.Защото все още искаш да отговориш на въпроса “Кой съм” преди да си отговорил на “къде отивам”.

Ако става въпрос,и това не го разбирах-за мен първият и най-важен въпрос на човешкото съществувне беше “Кой съм аз” и едва след това идваха останалите. Въпросът “Кой съм” пък неделимо свързнах с “Откъде идвам”. Такива немотивирани твърдения като това на Дам-“Къде отиваш”-не можеха да ме убедат в правотата си за нищо на света.

-Постепенно всичко ще разбереш-успокояваше ме той,с което нетърпението и дори яда ми само се засилваха."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Телемах, в твоя дух на разсъждения най-правилния въпрос за търсещия може би се състои от две части:

- Каква е Волята Божия (за мен)?

- Как най-добре да я свърша (сега)?

:thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една мисъл от Майкъл Гелб от книгата му Как да мислим като Леонардо Да Винчи:

"Великите умове задават велики въпроси."

Може би трябва да се продължи мисълта.... и намират велики отговори. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много е важно да се зададе правилния въпрос. Иначе не може да се даде правилен отговор. Робърт Шекли имаше разказ на тази тема. Възможно е много от вас да са го чели. Могъща цивилизация създава устройство, което може да даде отговор на всеки въпрос. Монтирала устройството някъде на края на вселената. Кой ли не го търсел, през какви ли не перипетии минавал... Оказало се обаче, че самото устройство имало много сериозен проблем, направо било нещастно! Защото можело да дава добри отговори, само ако му задават правилни въпроси! А толкова малко от идващите при него правели това...

Сигурно няма само един въпрос, който да е правилен. Но от очарователната свами Шивамурти Сарасвати преди време научих, че е много полезно за търсещия човек всеки ден да си задава поне три въпроса: 1. Кй съм? 2. Откъде идвам? 3. Накъде отивам? Сигурно така постепенно човек ще започне да задава все по- правилни въпроси. За да получава все по- правилни отговори. Само да внимава, да не задава въпроси от любов към спорта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, и аз мисля, че правилния въпрос е много важен. И може би е хубаво по-често да си задаваме ключови въпроси (естествено без да се самотормозим). Някак си като че ли, ако често искаме отговор, ако често хлопаме на вратата, рано или късно тя се отваря. Просто не трябва да се отказваме, а да вървим напред с търпение и вътрешна увереност. Отговора често е по-близко отколкото си мислим.... поне това аз съм забелязъл в моя живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Бог може да се оприличи на един просяк. Той тъгува за нашето внимание към Него. Учителят на Вселената, от чийто поглед затреперват всички звезди, слънца, луни и планети, тича след хората и вика: “Не искаш ли да ми подариш своята любов? Не Ме ли обичаш, Мен – дарителя на всички дарове, повече от тези неща и предмети, които съм създал за тебе? Не искаш ли да Ме потърсиш?” Но човекът отговаря: “Много съм зает, имам много работа. Нямам време да Те търся.” А Бог казва: ”Тогава ще почакам.””

Парамаханса Йогананда

Ето какво ще тарся аз-Божията любов!Защото нищо земно и човешко не може да я замени.Тя ще запълни липсата ми,която досега храня с илюзии.Сигурен съм,че единствено Тя ще ме направи истински щастлив!Ще тарся Бог докато Го намеря!!! И ще Го намеря!!!Амин!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Тъгува...е направо меко казано :1eye: ний му сбъркахме всички планове и програми с нашите безумни своеволия и го гърчим и гърчим, а Той ...е дъъълготърпелив и всемилостив!

:1eye: ЗАЩО ли, ЗАЩО ли , ЗАЩО ли .... все пак Той постоянно ни вика и вика - моли и моли , се питам аз като частичка малка+беззащитна и осъзнаваща се бавно и мъчително...нали му даваме сърцата си - неразумните сърчица :D

:feel happy: Любов + Светлина + Мир+ Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×