Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Mindfield

За измеренията

Recommended Posts

:feel happy:

Нали Einstein е харесвал фантазията, та ето едно видео (на английски) в нейна чест :) Стига се до 10-то измерениe;

приятен апетит :

http://youtube.com/watch?v=qU1fixMAObI

:feel happy:

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любчо, мисля, че е още рано за тази тема точно тук.

Зная, за теб не е, но силата е и в това, приятелю, когато си отишъл доста напред, да можеш да понесеш и самотата там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любчо, мисля, че е още рано за тази тема точно тук.

Зная, за теб не е, но силата е и в това, приятелю, когато си отишъл доста напред, да можеш да понесеш и самотата там.

Слънчевите хора коренно се различават от хората на Земята. Колко години живее едно Слънчево същество? За да се завърти Слънцето около своя център, нужни му са 20 милиона години. Тъй щото, когато казваме, че някой човек от Слънцето е на 10 години, това число от 20 милиона трябва да се умножи на 10, за да се получат истинските му години. Значи този човек се равнява на наши 200 милиони години. Тогава каква разлика има между един човек, който е живял на Земята 10 години, и друг, който е живял на Слънцето 10 години? Слънчевите 10 години се равняват на нашите 200 милиона години. Грамадна разлика ще има. Такъв човек се коренно различава от човека на Земята. Земният човек ще мълчи пред Слънчевия като камък.

Сега аз ви разказвам една приказка от „Хиляда и една нощ“, за насърчение. Някой от вас ще попита кога ще достигне това нещо? Вие всички сте кандидати за Слънцето. Ако вярвате, вие сте кандидати да отидете при тези разумни хора и да се освободите от ограничителните условия на Земята. Ако днес не вярвате в това, един ден ще го проверите.

...

Ако отидете на Слънцето, ще ви водят от едно място на друго, на гости ще ви водят. Ако прекарате 3–4 години там, нищо няма да харчите. Дето и да отидете, ще ви обсипват с подаръци. Ще се чудите после как ще ги донесете от Слънцето на Земята. Ако направят един такъв опит с вас, ще ви се стори, че това е една приказка от „Хиляда и една нощ“. Могат да ви заведат на Слънцето, но как ще донесете на Земята подаръците, които ще ви дадат там? Ще кажете: „Който ни е завел, той ще има грижа за нашите подаръци, той ще ни ги донесе.“ Ако аз ви заведа, това не мога да направя, защото едва ще заплатя за билета ви. Пътят от Земята до Слънцето е 92 милиона километра. Ако на всеки километър се плаща по един лев, значи ще платя всичко 92 милиона лева за всеки едного. Значи един билет струва 92 милиона лева, и то в звонкови, а не книжни пари. Там книжни пари не се приемат. При това, за да ви заведа на Слънцето, вие трябва да тежите само един грам. При това, трябва да ви простра на такава ширина, толкова да олекнете, че да се привлечете от Слънцето. При това, като ви обсипят с толкова много подаръци, те струват милиарди левове. Нещата, които ще ви дадат на Слънцето, не бихте могли да ги използувате на Земята, защото не са пригодени за нейните условия. На Земята вие не можете да ги използувате.

Из Разумният човек, 10 НБ, 7.II.1937 г.

Колко ли е това "доста напред"!? :dancing yes:

Не може да същесвува самотата сред Светлината и Светлите Човеци (Съществата на Светлината).

Един човек на Земята бива наблюдаван непрекъснато и му се помага да расте непрекъснато.

Силве, видя ли наблюдателите си или тези, които ти помагат да растеш? Запозна ли се с тях?

До кое измерение достигна? Колко измерения установи? Преброи ли ги?

Не, не, не казвай щото ще вземат да те разберат до къде си стигнала в развитието си!

Все пак по много неща личи до къде е стигнал човек в еволюцията на съзнанието.

Лично се доверявам най-много на:

Матей 7 глава

16. От плодовете им ще ги познаете; бере ли се от трънки грозде, или от репеи смокини?

17. Така всяко добро дърво прави добри плодове; а лошото дърво прави лоши плодове.

18. Не може добро дърво да прави лоши плодове, нито лошо дърво да прави добри плодове.

19. Всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля.

20. И тъй от плодовете им ще ги познаете.

21. Не всеки който ми казва: Господи, Господи, ще да влезе в царство небесно, но който прави волята на Отца моего, който е на небеса.

22. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в твоето ли име пророкувахме, и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме?

23. И тогаз ще им обявя: Аз никога не съм ви знаял; махнете се от мене вие, които работите беззаконие.

Постигналия човек със сигурност не прави излишни демонстрации! Ползва дарбите само когато е необходимо това и то само в работа за Светлината. Това е да си Раб Божи. Който не прави това е Раб на някой друг. Има две възможности в света на дуалността - или да си проводник на Светлината или да си проводник на Тъмнината. Първия води към еволюция и плавно движение. Второто е в обратна посока и се съпътства от сътресения.

Винаги ще съм Предан Раб на Господа Иисус Христос, Син Божи.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколкото знам фините светове (астрален, ментален и т.н.) заемат същото триизмерно пространство, както и физическия свят. Те са тук и сега, като просто материята е с по-фино качество. Наистина някъде се споменава за четириизмерност на астралния свят, петизмерност на менталния и т.н., но това не мисля, че се отнася до пространствените измерения, нито пък до времето. Ние можем да видим материята с честота на трептенията в определен диапазон и с определен интензитет - това е четвъртото измерение (разбира се не искам да ангажирам никого с това твърдение). За да видим астралния свят просто трябва да разширим възприемчивостта си към трептения с по-голяма честота, както и да увеличим чувствителността си. Това обаче може да се окаже пагубно за някой от функциите на физическото тяло. А времето е просто последователност от събития.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

В писанието- библията, е описано, че времето е едно и също във всички измерения, но разликата между измеренията се състои в товма, че времето във всяко измерение има специфична скорост. Времето е едно и също, то е константа и не се променя, но за сметка на това- времето променя всичко.

С петте си сетива човек не може да осезава времето, но чрез тях отчита времето като линейна величина- минало, настояще, бъдеще. Сетиво за осезаване на времето нямаме развито, но има "начатък", недиферинциран , и нефункциониращ, който може да се диферинцира и да стане функционално активен- чрез това сетиво времето ще се осезава като пластичен хронопоток, напълно податлив на съзнателно моделиране. И в това състояние е възможно подобно нещо, но линейността на времето в триизмерното пространство изисква "технологично време" за моделиране на един хронопоток чрез задаване на параметрите му.

Т.е. измеренията представляват здатвор от цикли, в едно от които сме затворени и ние. Но, когато стане въпрос за затвор и затворник, винаги има и една идея за "бягство"- естествено на нея може да разчита само този, които има търпението, трудолюбието, смелостта, и умението да работи в триизмерната си килия така, че "надзирателите", които го проверяват ежедневно (петте сетива например са пример за надзиратели, мисълта е пример за главен надзирател на сектор "под строг режим", емоциите са "бандите", действащи в затвора...), които да претарашват килията му и т.н...но все пак, има известен перфектен план за бягство, при това- опитван и доказано действащ...въпрос на воля и желанание. При това, този план представлява точна карта на затвора на измеренията, с възможностите, които има за бягство и с местата за укриване- когато е нужно, както и подробно описание на нужните инструменти, методи чрез които да се работи, да се осигури нужния "параван", време в което да се работи- апостол Павел е изключително полезен в излагането на този план, но преди него за го правили мнозина други- в трудовете на Тот (Хермес) всъщност, това е основния предмет на който е отделено всичкото внимание. Херметичните принципи са нищо повече от описание на принципното устройство и функция на "затвора" на измеренията. "Властелини на циклите" ги нарича Тот Атланта, в "Изумрудените скрижали"- а те са просто прекрасно ръководство за "бягство" с точно оприсание на всичко необходимо- дадена е само практическата и нужна информация, в тези "скрижали". Принципите на разучаване на циклите и измеренията са били известни на хората от древни времена- и до ден днешен множество просветени хора от хилядолетия насам редовно работят в няколко измерения, но ако е нужно да речем да присъстват физически в третото измерение- само тогава присъстват физически- т.е. като човешки същества от плът и кръв. Има си точни закони и пропорции, и те са неизменими от момента на Сътворението. Пирамидите в Египет, и особено Голямата Пирамида в Гиза, е практически инструмент за работа с измеренията- в тази пирамида са посвещавани много Учители, включително и Иисус, наречен Христос- включително и до ден днешен, Христос ползва този инструмент, както и обучава като Учител, онези, които имат задача да се научат да боравят с този "инструмент". Съзнанието на човека е нещо, което всъщност не изследваме в правилната посока....Не в посока "голямо" ще го изучим и осезаем цялостно, а тъкмо в обратната посоака- към "малко", и дори субатомно- защото основата на измеренията е т.нар. Materia Magica- от нея произхожда всичко, от нея се зараждат всички неща, и всички форми, и в нея се завръщат. За изучаването на Материя Магика на нас хората ни е известен подходът, наречен "алхимия"...подготвителните уроци се правят на физическо ниво- както всеки "редовен" химик си прави опитите, но същината на уроците - изпитите се полагат на вътрешно ниво. Целия свят е пълен с точни карти на циклите, на измеренията, на нивата на или "октавите" (според Друнвало Мелхиседек, който всъщност е един от най-разбираемо представящите нужните знания, с една подробност- ключът е посталив под "изтривалката", така че човек за да отключи вратата пред себе си, трябва да си вземе сам ключа и да отключи)...отново е въпрос на воля и желание :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Силвия,

@Ники_

Обаче не съм особено напреднал, просто давам повод за размишление..

:) Струва си.

... За да видим астралния свят просто трябва да разширим възприемчивостта си към трептения с по-голяма честота, както и да увеличим чувствителността си. Това обаче може да се окаже пагубно за някой от функциите на физическото тяло. А времето е просто последователност от събития.

Мерси. Времето също така е четвъртото измерение - и масата на обектите го изкривява (по-точно забавя). Но това са открити от Айнщайн физически реалности които се преподават в училище, и едва ли са новост за някого който е внимавал в училище :)...

Нашето пространство не е триизмерно, а е времепространство, отново според Аинщайн...

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По физика имам 6, не само в училище, ами и в университета, но явно не съм внимавала :D

Сега сериозно - времето не може да бъде нито 4, нито кое да е друго измерение; дори горепосочения довод говори по-скоро за неговата относителност, отколкото да ни наведе на идея, че това е примерно 4-тото измерение.

Любо, темата за измеренията е много интересна, но моето мнение е, че това клипче не я осветлява особено.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не влизам в спор, той не би бил по същество. В момента впрочем случайно готвя студентски изпит по физика. Данните ми са от учебника (на немски) "Физика", Douglas C. Giancoli, стр. 1230, трето издание, 2006г., и доколкото разбирам времето не е непременно, но може да се приеме за вид измерение, дори там пише - може да се приеме за четвъртото.

Сърдечни поздрави :feel happy:

PS: аз спирам да пиша в тази тема, исках да споделя и споделих

:)

Редактирано от Любо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сщества в едномерен свят биха виждали един друг като точки.

В двумерен свят биха виждали един друг като отсечки.

Ние в тримерния виждаме другите като 2-мерни изображения.

От четиримерния бихме виждали телата на другите като тримерни и то отвсякъде.

Все едно имаме очи навсякъде по една сферична повърхност около 3-мерно тяло.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

В писанието- библията, е описано, че времето е едно и също във всички измерения, но разликата между измеренията се състои в товма, че времето във всяко измерение има специфична скорост. Времето е едно и също, то е константа и не се променя, но за сметка на това- времето променя всичко.

С петте си сетива човек не може да осезава времето, но чрез тях отчита времето като линейна величина- минало, настояще, бъдеще. Сетиво за осезаване на времето нямаме развито, но има "начатък", недиферинциран , и нефункциониращ, който може да се диферинцира и да стане функционално активен- чрез това сетиво времето ще се осезава като пластичен хронопоток, напълно податлив на съзнателно моделиране. И в това състояние е възможно подобно нещо, но линейността на времето в триизмерното пространство изисква "технологично време" за моделиране на един хронопоток чрез задаване на параметрите му.

Т.е. измеренията представляват здатвор от цикли, в едно от които сме затворени и ние. Но, когато стане въпрос за затвор и затворник, винаги има и една идея за "бягство"- естествено на нея може да разчита само този, които има търпението, трудолюбието, смелостта, и умението да работи в триизмерната си килия така, че "надзирателите", които го проверяват ежедневно (петте сетива например са пример за надзиратели, мисълта е пример за главен надзирател на сектор "под строг режим", емоциите са "бандите", действащи в затвора...), които да претарашват килията му и т.н...но все пак, има известен перфектен план за бягство, при това- опитван и доказано действащ...въпрос на воля и желанание. При това, този план представлява точна карта на затвора на измеренията, с възможностите, които има за бягство и с местата за укриване- когато е нужно, както и подробно описание на нужните инструменти, методи чрез които да се работи, да се осигури нужния "параван", време в което да се работи- апостол Павел е изключително полезен в излагането на този план, но преди него за го правили мнозина други- в трудовете на Тот (Хермес) всъщност, това е основния предмет на който е отделено всичкото внимание. Херметичните принципи са нищо повече от описание на принципното устройство и функция на "затвора" на измеренията. "Властелини на циклите" ги нарича Тот Атланта, в "Изумрудените скрижали"- а те са просто прекрасно ръководство за "бягство" с точно оприсание на всичко необходимо- дадена е само практическата и нужна информация, в тези "скрижали". Принципите на разучаване на циклите и измеренията са били известни на хората от древни времена- и до ден днешен множество просветени хора от хилядолетия насам редовно работят в няколко измерения, но ако е нужно да речем да присъстват физически в третото измерение- само тогава присъстват физически- т.е. като човешки същества от плът и кръв. Има си точни закони и пропорции, и те са неизменими от момента на Сътворението. Пирамидите в Египет, и особено Голямата Пирамида в Гиза, е практически инструмент за работа с измеренията- в тази пирамида са посвещавани много Учители, включително и Иисус, наречен Христос- включително и до ден днешен, Христос ползва този инструмент, както и обучава като Учител, онези, които имат задача да се научат да боравят с този "инструмент". Съзнанието на човека е нещо, което всъщност не изследваме в правилната посока....Не в посока "голямо" ще го изучим и осезаем цялостно, а тъкмо в обратната посоака- към "малко", и дори субатомно- защото основата на измеренията е т.нар. Materia Magica- от нея произхожда всичко, от нея се зараждат всички неща, и всички форми, и в нея се завръщат. За изучаването на Материя Магика на нас хората ни е известен подходът, наречен "алхимия"...подготвителните уроци се правят на физическо ниво- както всеки "редовен" химик си прави опитите, но същината на уроците - изпитите се полагат на вътрешно ниво. Целия свят е пълен с точни карти на циклите, на измеренията, на нивата на или "октавите" (според Друнвало Мелхиседек, който всъщност е един от най-разбираемо представящите нужните знания, с една подробност- ключът е посталив под "изтривалката", така че човек за да отключи вратата пред себе си, трябва да си вземе сам ключа и да отключи)...отново е въпрос на воля и желание :)

:thumbsup::feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Четвъртото измерение то е невидимо, то е процес във всички посоки. Растението е четириизмерно, да стане видимо. Без четвъртото измерение ние щяхме да бъдем невидими. Значи четвъртото измерение е растеж във всички направления. Туй го представят другояче. Представят го като движение навътре. Но едновременно и навътре и навън върви. Метафизиците, които твърдят, че навъре върви, то е перспективно гледано така. Но едновременно има един стремеж, и навътре, и навън. Казвам: Когато вече на вас една идея става ясна на вашето съзнание тя е четириизмерна. Дотогава докато тя е едноизмерна, двуизмерна, триизмерна, докато се движи в тия полета вие не я разбирате, понеже малка промяна се изисква. Щом стане идеята четириизмерна, вие започвате да я схващате. Щом започвате да схващате идеите вие сте в четвъртото измерение, нещата растат. Тази идея израстне, казваш: „Стана ми ясно“. Четвъртото измерение прави идеите, чувствата, постъпките ясни да растат. Какво нещо е четвъртото измерение – буквално, догматически няма да го вземете – четвъртото измерение е, което прави идеалния, реалния и материалния свят ясни. Що е четвъртото измерение? – Туй което прави нещата ясни, понятни на човешкия ум, на човешкото сърце, то е четвъртото измерение. Oправя ли ви това определение? Четвъртото измерение е мярката, която прави нещата ясни. Нали едно нещо за да го знаеш трябва да го премериш. Като го премериш, става ти ясно. Всички неща, нашите идеи стават ясни в четвъртото измерение, понеже придобиват форма в умът ни. Следователно туй са четириизмерните линии, които правят нещата понятни на човека. Туй е четвъртото измерение. Казвам: Има едноизмерни, двуизмерни, триизмерни, четириизмерни. Вие, ако се спрете само на едноизмерните вие имате само едно понятие за дължина. Ако се спрете на двуизмерните, имате понятие и за широчина, ако се спрете на триизмерните имате понятие и за дебелина; пък ако се спрете на четириизмерните – вие ще имате понятие за цялата форма. Когато казва Писанието, че Бог направи човека по свой образ и подобие, то е четириизмерно състояние.
Измерения - МОК 10.12.1937 г.

И нещо от Агни Йога:

Наричат психичната енергия орган на четвъртото измерение. Разбира се, това измерение е условно - то просто изразява изтънчването на всички сетива, даващо възможност да се възприемат надземните условия. [Братство 36]

Всъщност толкова много пъти сме били извън триизмерното състояние! Нима, потънали в мисли, забелязваме времето или температурата? Дори не усещаме многото минути, слели се в един миг или превърнали се във вечност. Подобни опити са всекидневие. Всеки може да съзре прекрасните феномени. [Огнен свят І 40]

Така нареченото четвърто измерение е свойство на психичната енергия. Свойствата на психичната енергия ще разширят всички разбирания. [Знаците на Агни Йога 542]

Не подготви ли сърцето си за следващото познание, дори най-хладнокръвният ще изпадне в ужас, когато се окаже зад пределите на трите измерения. Скокът от едно състояние в друго изисква огнена закалка. Единствено изтърченото сърце възприема красотата и тържествеността на Тънкия Свят. Дори най-прекрасните произведения на изкуството не биха ни въздействали, ако стоим пред тях на тъмно, но тази тъмнине всъщност е в нас самите! Само Огънят на сърцето разпалва пространствения Огън. Великият Огън се изявява чрез нашето сърце. Нека останалият в тъмнина вини единствено себе си. Мракът на четвъртото измерение е ужасен. Неосветени от Огъня на сърцето, всички следващи измерения се превръщат в грозни гримаси. [Огнен свят І 30]

Някой е нарекъл триизмерността демонски окови. Сковалият човешкото съзнание с триизмерност действително е бил истински мракобесник. Как е било възможно скриването на непоклатимото, прекрасно, висше измерение! Детските въпроси често надхвърлят границите на условните ограничения. Древната мъдрост никъде не защитава триизмерността. Погаснат ли сърцата, хората затъват в ограничения. Много са историческите примери в това отношение, но човешкото съзнание на желае да разбере основите на самоусъвършенстването и пропилява безценни възможности. [Огнен свят І 109]

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

няма да се мине дълго време и нашата земя ще се измени. Тази, старата земя, ще си замине и ще дойде нова земя. Как ще си го обясните? Кога ще дойде новата земя? Когато бащата заминава, кой остава на мястото? Син му го замества. Искате да знаете, какво нещо е човек. Човек е едно същество, няма никакво измерение. Той не завзема никакво място вътре в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Казва: „Кажи ми, какво нещо е човекът.“ Че не е пространствено нещо, не завзема пространство. Измерения няма, но се движи. И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвъртото измерение, навсякъде се движи, пък е едно същество извън измеренията. Някой ще каже: „Как може да бъде това?“ За мене е проста работа. Аз ето как го обяснявам, много проста работа. Нима един грънчар, който трябва да направи едно гърне, той сам е гърне? Та нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска. Следователно, човек е извън всички измерения. Той е художник, който рисува в измеренията. Той сам е извън измеренията. Който не разбира, казва: „Как може да бъде извън измеренията?“ Както художникът може да бъде извън картината, той влага в картината само своята идея. Тя, идеята, не може да се вложи в картината. То е предположение...

Един ден един мой познат ми разправи една своя опитност. Казва: Четох много книги теософски, окултни, за ясновидството разправят, но не мога да си представя какво нещо е ясновидството. Не мога да разбера как може човек със затворени очи да вижда какво има да стане. Един ден на обед се наядох и бях си легнал. Казва: Това става тук, в София. Заспал съм. Виждам, че спя, но разглеждам, виждам какво става. Виждам, че къщата е отворена, че един мой приятел има хотел „Македония“ на ул. „Витошка“, виждам, че тръгва, зная че иде при мене и казвам: Трябва да стана, да не ме намери, че спя. Леглото си виждам. Времето хубаво, ясно слънце, виждам всичките хора, пък виждам, че спя. Работите виждам много ясно, искам да стана, не мога да стана. Виждам, моят приятел наближава, виждам го как хлопа на вратата, мъча се да стана и не мога. Много мъчно ми беше и най-после станах. Питам приятеля си, колко време се бавих да му отворя. Казва: Около три минути. Значи, след като хлопал, взело му три минути да влезе в тялото си, да се намести в своята къща, за да може да приеме своя приятел. Сега вие, ако може да се абстрахирате, не да заспите, но всички тия впечатления, които имате от физическия свят да ги отхвърлите от ума си, да освободите ума си, веднага пред вас ще се отвори един нов свят. Тия впечатления представят една мъгла. Ако вие чрез вашия ум тия впечатления може да ги отдалечите, веднага ще се отвори един пробив, ще видите един свят, който мяза на този свят донякъде, но ще забележите, че пада в една плоскост около 45 сантиметра над този свят. Това е пак едно наблюдение. Като една плоскост ще видите проектирана, всичко зелено, дървета зелени, но всичко е по-красиво, по-хубаво. Като се събудите, ще видите, че сте гледали, но къде е, не знаете, не е на земята, в този свят. Сега вие мислите, къде е онзи свят. Онзи свят е една по-тънка материя. И в другия свят има хора, и в другия свят орат, сеят, женят се, само че не се женят като нас. И те имат училища, само че техните училища се различават от нашите. Аз понякой път уподобявам разликата както гъсеницата и пеперудата. Гъсеницата ходи, лази по земята, качва се, яде листа, а пък пеперудата се храни не от тия листа, а от цветовете, тя има хобот и смуче от соковете на цветята. Казвам: Тия същества са по-умни, те се ползуват от соковете, а другите от листата. Те са само по два крака, ние имаме много крака.

Да ми бъде ученик

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята. Вечността е величина, която има отношение към времето. В математиката, под понятието „време“ разбираме интервал между две събития. Съществува ли времето извън съзнанието? – Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост.

Справедливост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В първата октава вие се движите с биволска кола, а пък в седмата октава вие се движите с бързината на светлината. Тия малките трептения проникват много бързо. Та казвам: Ако разгледате музиката, трептенията в долните гами са за един материален свят. Ако искате да постигнете нещо на земята, вие трябва да разбирате първата октава. Ако дойдете да разбирате духовния свят, в средата ще се спрете. Ако искате да разберете Божествения свят, седмата октава трябва да разбирате. Това аз взимам като символ. Музиката има свои постижения. Горните октави са, които боравят с постижението. Някой път вие без да знаете пеете. Вие седите и правите нещо, и като не може да го направите, казвате: „Хо!“ То е песен. После пак правиш, правиш и пак кажеш: „Хо, ох!“ Тебе току ти светне. 4–5 пъти като кажеш „ох“ ти си изказал тази нота и за мъчнотиите, които са някъде в живота, дойде ти някакво разрешение. Като дойде туй разрешение светне ти, отмахне се тъмнината. Ти казваш: „Не може вече, отвори се пътят“, тръгнеш напред.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

В Истината е скрит животът!

Честност и справедливост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

чел съм за седеммерен свят в седем сфери /области/ - това била структурата на Универсума :whistling:

Квантовата физика още в средата на 90-те години на ХХ век доказва че има 10 измерения, ние сме в третото.

И веднага правя паралел с книгата на Енох, който вижда отражението на Бог в седмото, но говори с Него на 10-тото небе.

Интересно съвпадение нали... ;)

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как така има десет измерения, а ние сме в третото? Човек или е във всичките налични измерения, или не съществува. Всъщност ние говорим за дву- и едноизмерно пространство, равнини, линии и т.н. но такива неща в действителност не съществуват. Елементарна математика: ако се приеме че третото измерение на една равнина е 0, то колкото и равнини да наредим една до друга (ако мога да използвам подобен израз), то резултатът пак ще е 0, т.е. няма да се получи триизмерно тяло. Двуизмерното тяло не може да прерастне в триизмерно. Факт е съществуването на триизмерно пространство, останалото са спекулации и опити да се обяснят някои неразбираеми за хората явления по прост, но ограничаващ истината начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашето съзнание разполага засега със сетива, които възприемат 3 измерения.

И наченки на сетива за повече.

Доколкото съм чувала, най-пречистените въплътени на Земята души стигат до 12, но не мога да цитирам източник.

Във всеки случай идеята за крайност, за цифра, е абсурдна.

Наскоро писах в друга тема за безкрайността на познанието.

И как така безкрайността на всичко ни е ясна, макар и много по-абстрактна, а безкрайността на познанието трябва все да се доказва?

Нали то е част от всичко.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тука не става въпрос за ограничаване. Може да се раздели едно цяло на три, четири, пет и повече части, но то при всички случаи си остава едно и също. Всъщност измеренията са условни. Имаме пространственост на телата, а как ще изразим тази пространственост е без значение. Когато се говори за астрален, ментален и т.н. светове често се използват понятия като четвърто и пето измерение, но те не се отнасят до пространството, а до по-финото състояние (нарастващата духовност) на изграждащата ги материя. Всичко може да се раздели на 3, 7 и 12. Въпросът е какъв смисъл се влага в това разделяне.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпросът е какъв смисъл се влага в това разделяне.

Разделянето служи за познание чрез анализ........... и синтез, който често се забравя.

Едно е да се твърди, че познаваш 3 от безкрайно много, друго - че има само 3.

Иначе нищо против различните видове познание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сщества в едномерен свят биха виждали един друг като точки.

В двумерен свят биха виждали един друг като отсечки.

Ние в тримерния виждаме другите като 2-мерни изображения.

От четиримерния бихме виждали телата на другите като тримерни и то отвсякъде.

Все едно имаме очи навсякъде по една сферична повърхност около 3-мерно тяло.

:)

Или виждаме всичко вътре до задната стена на тялото? И освен това можем да получим инфо за неговото състояние в различни моменти от време?

Това би съответствало на идеята, че линейното време в една посока е само улесняваща практическа таблица за работа в триизмерността.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние сами изпадаме в недоразумения, като пример е тази дискусия.

Причината е че говорим на различни езици и не ползваме едни и същи определения за смисъла на думите.

Дори и да изразим доводите си с езика на математиката, едва ли ще има смисъл... ясно е защо :)

За това нека го кажа просто без анализ:

Ние хората(нашият дух) в същност сме връзката между отделните измерения(пространства).

Още сме далече от целта за която сме създадени, дори далече от разбирането за целта.

Над 250 милиарда години са минали от началото на нашата подготовка, колко още ще минат това зависи само от нас.

Редактирано от ivail

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ivail,

Много странно ми изглежда това, което си писал за годините на "нашата подготовка".

Как определи, че са минали 250 милиарда години (предполагам, че говориш за линейно време)?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Квантовата физика още в средата на 90-те години на ХХ век доказва че има 10 измерения, ние сме в третото.

Общо взето, това не е вярно. Не и с етикет "доказа".

Освен това, достиженията, за които говориш, са доста по-старички от колкото ги представяш.

Първо, допълнителните измерения бяха въведени поради нуждата от натъкмяване на теорията към експерименталните резултати.

Пък и целта им не е била друга, а само да ги геометризира.

Второ, дори с тези 10 измерения, ние не можем да говорим за пространството въобще, а за крайно ограничени отрязъчета от него, тъй като някои от допълнителните измерения, които са огънати в самите себе си, се самозатварят в изключително дребни топченца или други изродени формички...

Всичко друго е догадки и спекулация, но най-вече безпомощно кокорене.

Понеже си отворен за нови идеи, да ти припомня, че примерно теорията на безкрайно натегнатите струни би могла да се натамани (само) както в 10-мерно пространство, така и в 26-мерно. Тъй че, знаеш ли, може и...

И да завърша многозначително - то, пространството може да е абсолютно изкривено, ама не е задължително това да не ми позволява да си цапам направо. (тук, ако искаш, може да се замислиш пак за измеренията)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×