Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest НиколаДамянов

Какво ми се случи ДНЕС ?

Recommended Posts

Днес свърших доста работи... и имах пациентка от Братството, която ме доведе до някои размисли. Цял живот служила на хора, които под знамето на Учителя злоупотребявали с нея и с други хора... Много болка и разочарование... :3d_013:

Все давала, давала... Още веднъж се утвърдих в убеждението си, че ако нещо - пари, вещи, време, енергия - решиш да го даряваш, преди това много ясно трябва да си сигурен, че наистина нищо не очакваш срещу това. Иначе ентусиазмът да помагаш се превръща в огорчение и недоверие към другите. Хрумна ми, че може би това е една от функциите на парите и бартерните отношения - да служат като буфери, когато не сме готови за свободен обмен на неща и енергии без сметки и задни мисли. Така човек се успокоява, че нещата са изчислени справедливо (макар че това е много спорен въпрос) - и е дал, и е взел и може да спи спокойно. Ако само дава или само взема, нещо в него се бунтува... :3d_027:

То май че имаше и тук някаква тема за равновесието даване/вземане, ама сега нямам време да я търся. Лека нощ.

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лека нощ Добромир.Темата за даването и вземането наистина е много сериозна.

По-точно защита от злоупотреба и вампиризъм . Човек дава от сърце когато усети ,че иска и тогава просто не очаква нищо в замяна и съответно няма от какво да се разочарова.Но има тенденция да се злоупотреби,да се изисква и очаква от него постоянно и постоянно да дава.Всъщност май никой няма право да изисква и да очаква безвъзмездно помощ от друг.

Здравейте, днес ми изпратиха следното :"Ти вярваш ли?", вижте сами:

http://doyoubelive.hit.bg/magic.htm

Като математик трябва да кажа " Елементарно Уотсън".

Ето моето обяснение на загадката- от всяко двуцифрено число като извадиш цифрата на единиците остава десет пъти цифрата на десетиците.От нея като извадиш веднъж цифрата на десетиците-остава точно 9 пъти по цифрата на десетиците. Примерно ако първоначално си намислиш 68- изваждаш 6 и 8 и остава 54-точно 9.6.Искам да кажа,че числото което се получава е винаги кратно на девет и предполагам,че при всяко включване при номерата кратни на 9 -9,18,27,36,45,54,63,72,81 и 90 винаги е поместена една и съща картинка(за различните включвания тя се мени).Точно тя се появява и в черното квадратче.Останалите картинки може и да се менят, но изобщо "не играят",никога не се падат.Те са само "за заблуда на врага" :rolleyes: .В черното квадратче се появява винаги картинката от номерата кратни на девет.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте да се оплача аз ,нали сме на раздумка ,днес се прибирах от работа с колата ,движа се по булевард с 4 платна и от моята страна на средата на булеварда тръгва да пресича жена с инвалидна автокола ,аз бях в лявата лента и се движех с 50 (нормалната скорост ),но дори и така при влажно време трудно се спира.от дясно ми имаше такси то спря на средата на булеварда и направи път ,аз едва успях ,срещнахме си погледите с жената в инвалидната автокола ,тя ме гледаше обвинително,почувствах се кофти ,нооооо нужно ли е след като на 50 метра има сфетофар да пресичаш на средата на булеварда и то в пиков час.Ядосх се повече от колкото с почувствах виновна.Все си мисля ,че не аз съм в грешка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Днес пак нова телевизия ме "изненадаха" с една хубава тема за размисъл в сутришния си блок..много съм доволен на такива "случайни" срещи с предавания като това,а темата беше :"Дома за стари хора в Зона Б5-София"...

В началото се радвах истински за тези възрастни хора,които ми изглеждаха щастливи...А винаги са разказвали,че там е много тягостно,лошо...мизерия...хората сломени духом,чувствайки се изоставени и ненужни!Глупости на тЪркала! От всички струеше някаква надежда и сякаш вътре в себе си бяха пречупили заблудата си за своите деца,които явно са били създавани да помагат в трудни моменти,...но всичко е било празна надежда!Измамата рано или късно цъфва със цялата си сила... "Такъв е живота" - оправдание номер едно! :)

После пък ми стана и мъчно за тях !Размислих се ...

Цял живот да си утрепе човек,за да пресъздаде един "шаблон" и в крайна сметка всички надежди да рухнат...

Това е цял един живот за да разбереш,че си градил едно голямо НИЩО!!! Не играеха ли малко театър,а...? Заедно празнуват рождени дни,...веселят се,..общи интереси,подкрепят се....Какво да се прави като се чувстват безполезни и ненужни.Може би това е най голямото наказание за човека... - Да си ненужен !!!

Сигурно много от тях са били влюбени,...слушали са сърцето и интуицията си...гледали са техният "шаблон" да е най добър...тяхната сватба да е най-весела ...техните деца най-учени или прилежни... Каква ирония!

Мислейки си така,...цял ден не мога да проумея,защо има хора да се противопоставят на тема като "Идеала за семейство ми..." и да я критикуват или да ги е страх да мечтаят ...Какво лошо в това да мечтаеш,...да установиш какво искаш,...и да знаеш какво да поискаш?Как ще ти се даде НЕЩО след като не знаеш да го определиш това нещо? Как ще ти се даде нещо,което просто го чувстваш и интуитивно усещаш ? - Пълно е с шаблони тук като на тези хора от старческия дом!

Тъжна работа,...но за сега това са реалностите!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото се радвах истински за тези възрастни хора,които ми изглеждаха щастливи...От всички струеше някаква надежда

После пък ми стана и мъчно ...

Цял живот да си утрепе човек,за да пресъздаде един "шаблон" и в крайна сметка всички надежди да рухнат...

Това е цял един живот за да разбереш,че си градил едно голямо НИЩО!!! Не играеха ли малко театър,а...? Заедно празнуват рождени дни,...веселят се,..общи интереси,подкрепят се....Какво да се прави като се чувстват безполезни и ненужни.Може би това е най голямото наказание за човека... - Да си ненужен !!!

Защо? Не са ли души Божии?

Трябва им един хубав курс по паневритмия и йога и всичко ще си дойде на място.

Сигурно много от тях са били влюбени,...слушали са сърцето и интуицията си...гледали са техният "шаблон" да е най добър...тяхната сватба да е най-весела ...техните деца най-учени или прилежни... Каква ирония!

голямата ирония е материализмът на човека

Мислейки си така,...цял ден не мога да проумея,защо има хора да се противопоставят на тема като "Идеала за семейство ми..." и да я критикуват или да ги е страх да мечтаят ...Какво лошо в това да мечтаеш,...да установиш какво искаш,...и да знаеш какво да поискаш?Как ще ти се даде НЕЩО след като не знаеш да го определиш това нещо? Как ще ти се даде нещо,което просто го чувстваш и интуитивно усещаш ? - Пълно е с шаблони тук като на тези хора от старческия дом!

Тъжна работа,...но за сега това са реалностите!

Един старец без мъдрост е тъжна гледка.

Един старец придобил мъдрост и духовна сила, е по-красива гледка от младия и силния.

Но, както ти правилно отбеляза, това не може да стане без съответните високи идеали.

Който не го е страх от разочарование, има инициатива и устрем.

Той ще стигне много-по-далеч от страхливия и духовно пасивен човек.

Имал съм щастието да срещна в живота си истински духовни хора на преклонна възраст.

Идеалите ми за живот като техния осветяват пътя ми

Те са като мощни фарове ориентиращи нощем корабите.

Някои типове духовен политически разум могат да бъдат развити само след определена възраст.

Там хората на средна възраст трябва скромно да питат и слушат старите и да се учат.

Политическата ситуация им е ясна от въздуха. Това е един житейски факт за мен.

Искам ли да разбера кой какъв е в политиката, отивам да говоря с възрастни хора в парка.

Те са ми и много интересни с тънкото си чувство за хумор. :thumbsup1:

Истинско благословение, истинско злато. 24 карата :thumbsup:

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Валентин,може би не си ме разбрал или аз не съм се изразил правилно...

Определено се радвам винаги за човек,когато се чувства добре,спокоен,щастлив...Така беше и с тези хора на пръв поглед от старческият дом,но после се поставих на тяхно място и се осъзнах много нещастен!

Установих,че за мен да си безполезен и ненужен е голямо наказание и нещастие ! Не знам - така го почувствах...А тези хора отгоре на всичко са живели цял живот с определени нагласи и шаблони,които са излезли в края на краищата заблуди...

Е може и да греша в заключението си,защото все пак тук всичко зависи от нивото на осъзнатост,знам ли ?!?

И все си мисля,че човек ако е ненужен за околните си,то той би трябвало да страда! Някой мисли ли така?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес, още един ден.

Днес ходих в нои да си плащам осигуровките.Един мъж, на възраст нещо му прилоша от опашката и защото го пуснах пред мен ме попита дали не съм се притеснила дали няма да припадне.После ми каза ,че имало добри хора,аз не се възприемам за чак толкова добър човек.Не това ми е предсавата.Обикновенно винаги съм объркала нещо в документите.И този път така ,но не ми направи проблем служителката-те винаги са едни и същи.Аз лично го приех като бонус за добро държание.

От известно време много си размишлявам за смисъла на семейството.Започнаха да се случват страни неща.Кофти реплика -кофти ефект.Кофти мисъл -кофти ефект.И тази вечер също.Наложи ми се да обясня на едно дете какво е семейство.Надявам се да съм успяла.И за пореден път се питам защо децата са толкова жестоки???Дано това да е края.

Между другото какво мислите за хората които си боядисват косата?

Не забравяйте идват празници, какви ще са те зависят от самите нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Излязох по работа...Пеша.Зяпам си...разминавам се с хора...Тесен тротоар...Изведнъж пред мен една табелка "ЖИВ ШАРАН",която щях да отнеса за малко.Гледам стрелка...поглеждам по посоката - около пет бабички гравитират вътре в магазина и оглеждат...Стана ми смешно! Спрях се да ги погледам,че ми беше много интересно.Бях на 90% сигурен,че на последните избори са гласували за БСП... Не,това не е лошо!Нали сме демокрация и има свобода...

Аз съм аполитичен и не гласувам,но почти винаги печели този,който си харесам! :)

В магазина обаче нямаше жив шаран ?!? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес потвърдих за сиби си следните истини:

"Нищо не е случайно" и

"И че понякога труда и усилието не се заплащат, когато и както трябва у нас".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Случката е от вчера...

Позавъртях се в офиса след обяд...така без работа,а и не бях в добро настроение,когато на тротоара лумна из невиделица жива музика.

От съседния магазин всяка година празнуваха по това време...Приятели на собственика /много точно и скромно момче/ му поръчваха един цигански оркестър и се веселяха да стъмване с чашки червено вино в ръка и кръшно хора и кючеци на тротоара...

Гледах ги с наслада...Не! ...не от това че ми харесва музиката или гласа на нисичкият около метър и петдесет мургав циганин,който при напъването си да пее с характерен тремул ти идва да се смееш с глас,...а главата му на високите тонове така се изпъваше нагоре,че микрофона,който държеше заставаше почти вертикално нагоре.Да не споменавам и за въодушевения саксофонист,който така надуваше сакса си,че шийните му вени ставаха като корабни въжета...Тези неща плюс подскачащият като непораснала маймунка тъпанджия,млатещ яко по тъпана само могат да забавляват човек...

Изобщо мила и прекрасна картинка,в която хората се веселяха много хубаво.Какво лошо има в това??? Дори,... аз намирам много хубави неща!!! Когато хората се веселят те не мислят за лоши работи,не изпитват злоба,ненавист,завист...Те са "щастливи",а задавали ли сте си въпроса колко много олеква "ефира" и някак се мислите ви "дишат" по спокойно...Доста често съм си задавал въпроса дали празниците нямат точно тази функция да си почива "ефира" на Земята от лошотията?Може би и по-тази причина ние се чувстваме по-добре тогава...По-лесно можем да се концентрираме,по-лесно се мисли и взема решение...да правим равносметки...

Гледайки така това улично тържество и радвайки се за тези хора,които сваляха от себе си натрупаното напрежение,страх,комплекси през годината...се замислих за УДОВОЛСТВИЕТО ...

Удоволствие - някаква емоция,...някаква наша представа за живот,която като я осъществим ставаме щастливи.Обикновено удоволствието го свързват с изначалните потребности на тялото ни - храна и полови енергии... и разглеждайки нещата от този ъгъл се стига да извода: Колко много е щастлив човек,който има малко потребности! .../но това е друга тема/

Много важно нещо,което се потвърди в моите вчерашни наблюдения и че УДОВОЛСТВИЕТО Е ПАГУБНО ЗА ЧОВЕКА!

Силно казано,нали? - Силно е за тези,които изцяло живеят в материята,...а останалите мисля,че ще разберат.

Удоволствие в човека сваля всички защитни бариери и неговите жизнени енергии могат да се "източат" много лесно...И хора с елементарни окултни познания знаят,че астрала е населен и с много ниши същества - елементали и други подобни духовни образования,които участват с голям ентусиазъм във всички пирове,купони,оргии,шумни веселби...С колко много енергия могат да се налапат само тогава тези астрални гадинки?!? :) Няма ограничения...всеки човек с удоволствието е отворил широко своята "кесия" и ..."кражбата" е узаконена! "Не е луд този,който яде баницата,а този който му я дава!" - поговорка,която е в пълна сила...

Е значи и всичко е в реда на нещата,когато на другият ден човек се чувства не добре...отпаднал,глава го боли,няма сили или много му се спи!

В този ред на мисли добре,че и празниците не са много често,че горките хора ще "фалират" от гледна точка на енергия...

Сега се сещам и за удоволствието от алкохола...С един алкахалик какво става? - пристрастен към удоволствието той е непрекъснато с "ограбена" енергия и така до фаталният край.

Ами за наркотиците? - че то е същото...Само че удоволствието се постига по-бързо и пълно,...зависимостта е по-силна следователно "ограбването" става тотално и "края" наближава в много кратки срокове.

От където и да го погледнеш удоволствието е доста вредно и пагубно за човек,... особено с начините и методите,които се придобива към настоящият момент !!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

днес говорих с истинска принцеса

вчера бях най-долният нещастник, днес съм щастлив като ученик, целунат за пръв път от какичка.

по Коледа наистина стават чудеса.

Амин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес когато бях на терасата видях, че един възрастен човек е паднал на снега, отчаяно се опитва да хване една мрежа с 6 буркана компоти, но не може да се изправи и моли за помощ, наоколо нямаше никой. Набързо слязох, помогнах му да се изправи. Беше окалян и смутен. Поведох го да ми покаже къде живее и взех мрежата. Води ме при един блок, после при друг...объркал се човека и не помни къде живее. Стар човек. Не го познавах досега. Въртяхме се 2 часа из квартала. Води ме насам, натам. Качвахме се на пети етажи в различни входове и блокове да търсим бяла врата (помнеше само че вратата е бяла и че живее на 5 етаж). Споменава имена на комшии, които не ми говореха нищо. Даде ми телефон на сестра си да я попитам, телефонът не отговаря. На човекът му се плачеше, съзнаваше че е объркан, казваше че ми е създал неприятности. Казва, че блокът в който живее е срещу блок номер 45. Заведе ме в моя вход, реши че там живее. Не беше там, но входът се падал точно срещу блок 45. После ме прати до блок 45, където по думите му живее сестра му да я питам за адреса му. Обясни ми той втори вход на 5 етаж източната страна. Отивам точно където ми описа и що да видя, на табелката пише неговото име и се чува силна музика, звъня но никой не отваря. Слизал е до мазето за компоти, но на връщане се е объркал и вместо да се качи е излязъл от блока и е тръгнал към нашия блок с мисълта че живее тук някъде. Слизам, връщам се и му казвам "ти живееш там", той казва "не, аз там живеех преди, но после се преместих в блок който е срещу номер 45". Когато казах "но там се чува силна музика", той каза "това е моята музика", тръгнахме отключи си и беше много благодарен, каза ми да изчакам на вратата, след малко се върна с 20 лв. в ръка. Не ги исках, но той ми ги набута в джоба с думите "вземи ги иначе ще ме обидиш". Не го направих за пари, но той настоя. Сега търся начин да му ги върна без да разбере :) После от баща ми разбрах, че човекът е бил икономист висшист, стар ерген, живее сам, пенсионер над 70-годишен. Не може да не му трябват тези 20 лева. Искрено му съчувствам, осъзнава че е неадекватен в определен момент и това тормози душата му. Душата не иска да приеме подобна безпомощна участ, защото знае че тя не е нейна изначална природа. Телефонът на сестра му не отговаря, ако не е точен, ще му купя подарък на стойността на 20-те лв. и ще му го занеса за нова година, така няма да разбере, че това са неговите пари.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно Макс, истинска Коледна постъпка. Може би ако го посещаваш понякога, този човек ще е щастлив....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прекрасно Макс, истинска Коледна постъпка. Може би ако го посещаваш понякога, този човек ще е щастлив....

Мъчно ми стана за милия човек. Понякога една мила дума, малко внимание е нужно само за да се почувстваме щастливи. Радвам се, че има хора като тебе!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не бих казал че е било свойствено за мен да помагам по този начин. Днес просто го направих и това е. Този човек съм го виждал по външен вид го помня да сме се разминавали, винаги го виждах сам, разхожда се из парка или центъра. Беше добре, но сега е дръпнал назад здравословно за съжаление възрастта не прощава. Разбрах, че имал сестра, която живее в друга част на града и идва да се грижи за него. Човекът беше забравил къде живее, но не беше забравил благодарността! Това е показателно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интерсна случка Макс , :) Коледна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На фона на предните случки моята е като зъл вълк в нощна гора - телефонният тероризъм.

За трети или четвърти път в последните шест месеца ми се звъни и анонимен глас се опитва да ме убеди, че ми е роднина. Аз го пресичам достатъчно бързо, за да не стига до обяснения. Случвало се е и на децата, предупредени са. Специфичното е , че не дават нито една дума, която носи конкретна информация, а с интонацията си се опитват да те провокират да кажеш име или град. Ако не поддаваш, затварят.

Днес обаче сценката беше изиграна почти професионално. Момчешки глас (18 - 25 г.) първо казва няколко пъти през интервал "Ало", явно за да прецени тембъра ми,защото връзката е перфектна. После през плач обяснява, че му се случило нещо ужасно, "бутнал" един човек. Между изреченията оставя интервали в очакване на реакция, която да го насочи. Аз мълча и слушам. На обръщението "Майко" затворих ,вън от себе си от гняв и недоумение. Уточнявам за всички, че нямам син, много добре съм със слуха, познавам тембъра на всичките си роднини. Телефонът(домашният) не звънна втори път. Още повече, почти всички мои близки имат мобилни и ме търсят предимно на мобилен. П р о с т о н я м а м т а к ъ в р о д н и н а, а един син ще да познава гласа на майка си.

Яд ме е само, че всеки път блокирам от недоумение. Струва ми се невъзможно това да се случва в същия свят, в който живея аз. Иначе бих се включила в сценката и бих пратила полицията на срещата, където вероятно ще трябва да занеса пари.

Знам сценария не само от телевизията, а защото се е случило на двама различни мои далечни познати, все възрастни хора. И в двата случая са ги накарали да пропътуват половин България до Г.Оряховица, за да "отървават"свои племенница/ внук, с които иначе рядко се чуват. Освен загубата на пенсионерските им спестявания(над 1000 лв.), много по-нечовешко ми се вижда да подложиш на такова напрежение, тревога, умора от пътя, а после яд и безпомощност един възрастен човек.

И това е начин за препитание, 'професия" !!!???!!!

Всички мои близки са предупредени, особено възрастните, които недочуват. Направете го и вие отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, явно пак има бандички, които се опитват да припечелят пари...

Баба ми лятото също беше проверявана, само, че уж от внука си, който щял да я чака да му донесе малко пари, че е закъсал....

Внимавайте! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:thumbsup2: Благодаря че сте тук !!!Предстои ми заминаване и съм неспокойна.Винаги когато се чувствам така отварям сайта и чета.Калейдоскоп-по детски пъстър!Вчера гледах"Последното изкушение на Христос" -неслучайно.Пред избор съм-да остана до милите на сърцето ми или да следвам мечтата си?Избирам мечтата.От филма-"...дух и материя са във вечна борба а арената е моята душа." :3d_053:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ще започна от вчера или може би с времето отпреди Коледа. Темата е една и съща - стари приятели се завръщат в живота ми.

Преди Коледа ми се обади изневиделица една жена, с която се бях запознала във Виена през няколко магически дни, прекарани там. В последствие се видяхме в Берлин, но от около година-две й бях загубила дирите. По моему това е един от моите духовни спътници. Тази жена ми се обади внезапно преди Коледа и ми каза, че си купила къща в България и щяла да ходи там през май. И представа съм си нямала, че има интерес точно пък към такова нещо. Ето това е една българска душа, родена извън България. Един Козирог.

Вчера, докато си блеех в чакане на метрото, срещнах една моя стара приятелка, която не бях виждала две години! Еййй, така се зарадвах. Разбрахме се да си се обадим пак и дано го спазим! Един Водолей.

А днес пък ми се обади един от изгубилите се Скорпиони (от богатата колекция около мен). Не бяхме се чували сигурно една или две години, а колко дълго не сме се виждали, не знам. Живеехме като студенти в България заедно и бяхме много близки. Сега си я имам в скайп и ще се чуваме.

Какво нещо е животът. Когато пожелае, връща ни към стари неща, които почти сме отписали, при това не едно по едно, ами накуп. Да се чудиш и да се маеш, но най-вече се радвам. Аз имах една или две много интроспективни години, в които имах нужда от самота. Ама ето, с началото на 2008, година 1, се появяват пак старите муцуни. И на уроци по пеене пак тръгнах... Движение много във въздуха.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера гледах скиспускането по канал1.Рядко гледам канал1.Инцидента със Скот Макартни стана за секунди,виждаше се безжизнено тяло ,което започна да конвулсира.Всичко в мен се сви.

Днес след сблъсък със снега при скорост 140 км. се оказва ,че Скот дори няма счупена ръка.Може би това е бил подаръка му за 30-тия рожденния ден,който е бил вчера.

След като разбрах как са се развили нещата, ходя в къщи и и се усмихвам,мислейки си за шегите на нашия пастир по празниците.През какви невероятни ситуации минаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Вчера гледах скиспускането по канал1.Рядко гледам канал1.Инцидента със Скот Макартни стана за секунди,виждаше се безжизнено тяло ,което започна да конвулсира.Всичко в мен се сви.

Днес след сблъсък със снега при скорост 140 км. се оказва ,че Скот дори няма счупена ръка.Може би това е бил подаръка му за 30-тия рожденния ден,който е бил вчера.

След като разбрах как са се развили нещата, ходя в къщи и и се усмихвам,мислейки си за шегите на нашия пастир по празниците.През какви невероятни ситуации минаваме.

Здравей irisa !

Значи не съм бил "сам" ... И аз "случайно" гледах това падане и като видях как каската му хвръкна при първият удар с пистата при 140км/ч,а главата му продължи да подскача по ледената писта докато се спре тялото...- направо всичко се преобърна в мен,а като чух за рожденият му ден ...- направо сълзите ми започнаха да текът!

Много мъчно и тежко ми стана...Голямо изпитание...

Затова пък човек като научи после,че всичко е наред и няма усложнения или счупвания удовлетворението и радостта са МНОГО големи! :)

Тема за доста размисли има в тази случка...

И много изводи може да си направи всеки човек,който я е гледал!

Поздрави!

Редактирано от НиколаДамянов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×