Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Научен поглед върху хомеопатията

Recommended Posts

Хомеопатията е гранична област в съвременната медицина. Има противоречиви мнения за нея като цяло, за действителния механизъм на действието и, за ролята на плацебо ефекта, сугестията и психотерапевтичната и стойност, която всъщност според мнозина причинява целебните ефекти! Вие какво знаете по въпроса? Запознати ли сте с проведени експериментални изследвания върху хомеопатичния метод? Но, говоря именно за сериозни изследвания, а не за спекулации. Например експериментална група от 20 души с проблема социална фобия (или рак или хрема или психоза... примерно), която приема хомеопатично средство действащо на принципа "подобното лекува подобното". В същото време контролната група, съставена от 20 човека, корелиращи по пол и възраст с експ. група и със същия проблем - в случая социална фобия - получават плацебо таблетки, но са информирани, че приемат хомеопатично средство. Това е само примерен дизайн на експеримент. Вероятно има проведени такива, но аз не съм чел. Някой запознат ли е? Какво казва статистиката?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Потенцирането е процес, при който:

1. Изходното лекарствено вещество се разрежда многократно по точно определена методология

2. При всяко разреждане се извършват т.нар сукусии. Сукусиите са особен вид енергични раздвижвания, които се извършват след всяко разреждане.

При потенцирането се постига динаминизиране на лекарството, в което е и неговота основна сила.

В общия случай различните потенции имат различна сила и начин на действие...

Действието и силата на потенцирането е клинично доказано от Ханеман и многото хомеопати след него в последните 200 г. Един от лечебните закони, който е открил Ханеман например гласи: Колкото по-малко е количеството, толкова по-голяма е силата.

Хубаво, това са добри предположения и хипотези - за информацията, за разреждането, за динамизирането. Къде са обаче експериментите, лабораторно проведени, търсещи и откриващи това динамизиране и проследяващи записването и предаването на тази информация? :) Без такива ние можем да си мислим каквото си искаме, но нямаме ли валидизиране, влизаме в сферата на мистиката и тук разликата между плацебо и динамизиране става тъничка! Просто сипя малко научна сол-скептицизъм върху потенцирането (написал съм го с две и-та горе :) ).

Сега, факт е, че средствата на науката са слабички и добри хипотези като горните засега няма как да се проверят научно! Както казва един колега, можем да правим причинно следствени връзки на базата на личния си опит и осъзнаване (доколкото може да му се вярва), но научни заключения се правят на базата на научна емпирия. Аз лично не познавам научни средства, които могат да докажат енергоинформационното предаване при потенцирането. А вие?

Кирлиановата фотография се оказа, че замерва влажността на кожата и няма много общо с аурата.

Едно възможно развитие на горната гледна точка е, че науката си се развива с нейните малки крачки, но "ние си знаем" ... :rolleyes:

По принцип съм съгласна с въпросите на Орлин.

Обаче ако преди 100 години при теб беше дошъл някой с едно CD в ръката, на което е записан текста на гьотевия "Фауст" (ползвам примера от поста на късметче) и твърди, че това, което държи в ръцете си е едно към едно и дори по-трайно от един книжен екземпляр на Фауст, но нито си чувал, нито имате на разположение компютър, на който да проверите това негово твърдение, тогава ...? Няма да има емпирическо доказателство, че на CD-то действително е записан "Фауст" ли? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина, защо е този скептицизъм? :huh: Той щеше да е научен, ако даваше някакви антитези. Кой от цитираните факти наричаш "хипотеза, предположение" и какво те кара да се съмняваш в него? Ще отговоря на въпроса с цитат от същата книга , но не ме карай да я преписвам цялата на парчета :) - има я на пл."Славейков":

"..класическата формулировка на Ханеман, "Similia similibus curantur" или "Подобното се лекува чрез подобно."

...Почти всяка срещаща се в природата субстанция е отровна. Отровността на различните субстанции се различава само по дозата, необходима , за да се предизвика отравяне. Така например за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество , отколкото с живак. Но всяка субстанция от определено количество нагоре предизвиква отравяне в човешкия организъм.

Хомеопатията си служи с изпробването на лекарства върху здрави хора(доброволци - лекари), човекът взима от една субстанция дотогава, докато здравият му организъм заболее. Всички появили се междувременно симптоми се наблюдават и протоколират до най-малката подробност. Така се получава картина на отравяне и съответно лекарствената картина на всяка субстанция....чрез повторно изпробване на същата субстанция върху различни индивиди може да се създаде характерна картина на въздействието на дадено средство.

...

Когато лекарят открие болен, чиято сума от симптоми показва голяма прилика с картината на болестта, предизвикана от определено средство, изпробвано върху здрав човек, значи това средство е simile, т.е. вярното лекарствено средство, което е в състояние да излекува болния. Само че болният получава лековитото вещество не в материална(отровна) форма, а преработено чрез степенуване.

...

Дадено лекарствено средство, например беладона, поради отровното си въздействие предизвиква у здрав човек болест с характерни симптоми. Ако при болен, който не е вземал беладона, се появява съвкупност от симптоми, които са подобни на картината на отравяне от беладона, значи беладона в степенуваната си форма е подходящото лекарство за този пациент."

Аз(лаик съм) си го представям опростено като принципа на сглобяването - поставяш една структура, която се сглобява с подобни на нея, свързват се и ги извлича. Нямам предвид химическото ниво, а много по-фини енергийни нива. Може би това прави разбирането трудно.

Интернет не е най-подходяща форма за изясняване на информация относно енергийни процеси, особено ако хората нямат подобна опитност. Тук трябва друг информационен носител - той ще предаде информацията много по-точно и убедително.

Когато ученикът е готов, учителят сам ще дойде, така ли беше?

:feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, доколкото аз съм запозната, проблемът при провеждане на такива сравнителни изследвания при хомеопатията е точно като при астрологията - в смисъл: много е трудно да се състави такава контролна група.

При хомеопатията важен е не само признакът/проявата на болестта - примерно хрема - но и човекът, който го проявява. Освен това и хремата е различна - със запушен нос или с обилен, но отделящ се секрет, с течни секрети или с гъсти секрети, с прозрачни, бели, жълти или зелени секрети и т.н. Но дори и признакът/симптомът да е абсолютно еднакъв, пак за различните хора се предписва различно вещество и с различна потенция.

Не съм особено посветена в материята на хомеопатията, обаче когато назначаваха лечението на дъщеря ми, макар че беше на по-малко от годинка и не можеше да говори, първоначално обстойно разгледахме цвета на кожата, очите, косата, има ли бемки, вида на тялото, има ли апетит, как се храни и как отделя, предпочитанията към храни, бързо ли заспива, как спи, колко, след това преминахме към по-психологически аспекти от нейния характер - например дали е упорита, общителна ли е, доверчива ли е, привързва ли се лесно и към кой е по-привързана (по едно време интервюто ми заприлича на такова за определене на вида конституция на човешкото тяло); после за заболяването какво, кога, как протича, как сме я лекували ... и т.н. до безкрай. Знаех, че лечението е строго индивидуално, но чак ми се видяха в повече тези въпроси. :rolleyes: Резултатът обаче си заслужаваше. :thumbsup:

А и примерът с моята съвсем малка дъщеря (на около годинка), която въобще не разбираше какво става, освен че й давам от време на време една леко сладичка водичка в лъжичка и нашия (на мен и на баща й) скептицизъм, че тези три вида грахулки, които да разтваряме и да й даваме по определена схема, едва ли ще помогнат (правехме го, защото бяхме опитали всичко друго), са един приличен контрапункт на идеята за плацебо-ефекта. :)

Един пример: ако за някой с хрема е подходящо и приема за няколко дена Allium cepa 9ch, препаратът ще му помогне. На други хора с хрема обаче няма да помогне. Просто е прекалено индивидуално и е нормално да е така.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По принцип съм съгласна с въпросите на Орлин.

Обаче ако преди 100 години при теб беше дошъл някой с едно CD в ръката, на което е записан текста на гьотевия "Фауст" (ползвам примера от поста на късметче) и твърди, че това, което държи в ръцете си е едно към едно и дори по-трайно от един книжен екземпляр на Фауст, но нито си чувал, нито имате на разположение компютър, на който да проверите това негово твърдение, тогава ...? Няма да има емпирическо доказателство, че на CD-то действително е записан "Фауст" ли? :)

Tака поне ни се иска да бъде. На мен също!

По този начин обаче можем да "докажем" каквото ни хрумне на ума. ;)

Наистина, защо е този скептицизъм? :huh: Той щеше да е научен, ако даваше някакви антитези. Кой от цитираните факти наричаш "хипотеза, предположение" и какво те кара да се съмняваш в него? Ще отговоря на въпроса с цитат от същата книга , но не ме карай да я преписвам цялата на парчета :) - има я на пл."Славейков":

"..класическата формулировка на Ханеман, "Similia similibus curantur" или "Подобното се лекува чрез подобно."

...Почти всяка срещаща се в природата субстанция е отровна. Отровността на различните субстанции се различава само по дозата, необходима , за да се предизвика отравяне. Така например за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество , отколкото с живак. Но всяка субстанция от определено количество нагоре предизвиква отравяне в човешкия организъм.

Хомеопатията си служи с изпробването на лекарства върху здрави хора(доброволци - лекари), човекът взима от една субстанция дотогава, докато здравият му организъм заболее. Всички появили се междувременно симптоми се наблюдават и протоколират до най-малката подробност. Така се получава картина на отравяне и съответно лекарствената картина на всяка субстанция....чрез повторно изпробване на същата субстанция върху различни индивиди може да се създаде характерна картина на въздействието на дадено средство.

...

Когато лекарят открие болен, чиято сума от симптоми показва голяма прилика с картината на болестта, предизвикана от определено средство, изпробвано върху здрав човек, значи това средство е simile, т.е. вярното лекарствено средство, което е в състояние да излекува болния. Само че болният получава лековитото вещество не в материална(отровна) форма, а преработено чрез степенуване.

...

Дадено лекарствено средство, например беладона, поради отровното си въздействие предизвиква у здрав човек болест с характерни симптоми. Ако при болен, който не е вземал беладона, се появява съвкупност от симптоми, които са подобни на картината на отравяне от беладона, значи беладона в степенуваната си форма е подходящото лекарство за този пациент."

Аз(лаик съм) си го представям опростено като принципа на сглобяването - поставяш една структура, която се сглобява с подобни на нея, свързват се и ги извлича. Нямам предвид химическото ниво, а много по-фини енергийни нива. Може би това прави разбирането трудно.

Интернет не е най-подходяща форма за изясняване на информация относно енергийни процеси, особено ако хората нямат подобна опитност. Тук трябва друг информационен носител - той ще предаде информацията много по-точно и убедително.

Когато ученикът е готов, учителят сам ще дойде, така ли беше?

:feel happy:

Защо научен скептицизъм? Защото темата е за научен поглед върху хомеопатията!

Едно е да вярваш в нещо, друго е да можеш емпирично да докажеш правотата му! Книгата, която си цитирала е чудесна, но няма нищо общо с въпросите ми! Всичко е само пожелателно и вдъхновено "скачане към заключения" на базата на емоционално наситено мислене. Това не е наука!

В случая ни остава да се надяваме, че субективната ни емпирия се дължи на реални въздействия от хомеопатията, а не на промененото съзнание, предизвикано от сугестията, автосугестията - плацебо ефектите. И да се надяваме, че науката действително ще стигне до работа с параметри като информационна енергия - да речем след 10 или сто години! По подобен начин (много по-добре от мен, разбира се) ще разсъди и подходи всеки съвременен учен. А разсъждавам така, защот отемата е за това! :)

Извън темата - моето лично мнение е, че да, има един голям безкрай, който чака да бъде открит, а досега науката с всичките си постижения едва крета в една малка точица от този безкрай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо да е трудно? Все ще се намерят 40 души с един и същ проблем. Аз съм сигурен, че вече има правени подобни изследвания. Предполагам, че дори в нета ако се разтърся, ще намеря.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено първо да дефинираме "наука". И дали тя има правото да анатемосва явленията от действителността, които не разбира. Или ако е истинска наука , е редно да се захване да ги изучава.

Твоето лично мнение е на правия път.

А относно самовнушението - животни също биват успешно лекувани с хомеопатия. :sorcerer: Макар че ... ако пък се получава чрез самовнушение, това лошо ли е , щом резултатът е постигнат?

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че ако наистина я дефинираме темата ще отиде в задънена улица! Проучих, макар и оттук оттам изследванията върху хомеопатията и знам за какво говоря! ;)

Предлагам да приемем, че науката, такава каквато е сега, е още мъничка и не разбира! И че има и друга по-висша от нейната съвременна методология и тълкуване на резултатите. Както и че емпирията може да бъде по-имплицитна и че заключения могат да бъдат правени не само от статистика, но и от описателни наблюдения! Аз съм за! Гласувам! :lol:

Тоест разширяваме понятието наука до по-цялостни и по-малко ригидни критерии!

Хайде да поговорим за науката и хомеопатията в така уточнения контекст! :3d_137:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...и да не делим нещата на мънички и висши,те всички са значими. Да се радваме на света и неговите постижения в тяхното многообразие - това е всъщност нашето богатство.

Надявам се и друг да сподели нещо по темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

А какво ще е хомеопатичното средство, и кой ще го приготвя....

40 души с еднакъв проблем, следва да вземат 40 различни хомеопатични препарата, създадени за всеки един човек според неговата индивидуалност.

Предлаганите фабрични продукти, пробутвани за хомеопатични, са създадени да въздействат на заболяванията не хомеопатично, а алопатично. Гледам, чета и слушам за "хомеопатични комбинации"- това противоречи на същността на хомеопатията. Един човек- един продукт, който въздейства на всички нива за да излекува определено заболяване и проявите му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно!

Двойно слепите и рандомизирани изследвания, с които материалистичната медицина така се гордее и обявява за много научни са абсолютни неприложими в хомеопатията. Подобно излседване напълно противоречи на принципите и законите и. При хомеопатичното лечение се разглеждат тоталността от симптоми на всички нива - физическо, емоционално и умствено-духовно. На базата на тази тоталност се предписва само едно лекарство. Ако например двама човека имат мигрена, но единият се поти само вечер и е силно чувствителна натура със страх от тъмното, а другият се поти само сутрин и е интелектуално ориентиран тип със страх от високо, най-често хомеопатът ще предпише две съвсем различни хомеопатични лекарства. Лекува се не болестта и симптомите, а се активизират лечебните сили в човека, които лекуват болестта.... Затова хомеопатията е холистичен и индивидуално ориентиран метод.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами хубаво ...

Все пак именно на науката дължим и съвременната хирургия и генетика и двойно по-дългия си живот, както и компютъра на който пишем и совалките с които почваме да летим около планетата си. Вярно е, че е бавна, но е постъпателна и именно на такива емпирични доказателствени методи се дължи напредъкът и! След сто години науката ще се отнася към сегашната така както тя към средновековната. Но тази бъдеща наука ще е рожба именно на съвременната наука!

Истината отново е някъде по средата обаче. В науката има само доказуеми факти, но и бавна посредственост, ригидна мисъл, ограничена от сигурните, но тесни коловози на експерименталните дизайни. В езотериката (в случая в хомеопатията) има вечни истини и безграничен полет на духа, но силно затрупани с когнитивни изкривявания - като магическо, пожелателно мислене, плацебо, самоизпълняващо се пророчество ефект и т.н.

Затова може би не е нужно да възвеличаваме нито точната наука, нито алтернативната, а да намерим баланс. И в алтернативната и в традиционната медицина има много добри страни и е добре да ги виждаме!

Значи, потенцираме - аз не съм запознат и вероятно ще сгреша, но поправете ме, братчета и сестрички! Вземаме субстанцията, която по действието си наподобява симптома. Започваме да я разреждаме и клатим. Разреждането противоречи на химическите закони дотолкова, доколкото в полученото лекарство не остава нищо от първоначалната субстанция. Тук стигаме до презумцията за енергията, духа, информационния заряд, който се извлича - добре, а водата или алкохолът с който разреждаме преди досега си с хомеопатичното вещество с колко други обекти е бил в допир и колко милениуми тази вода е преминавла през реки, морета, блата, хора, растения, болни, здрави, тоалетни, дъжд, мъгли и пр. в кръговрата си? Ами че тя носи цялата тази информация в себе си. Сега евентуално хомеопатът и добавя паметта-информацията на веществото. Тази памет да речем се записва върху кристалните водни "дискове" - тоест се презаписва върху милиардите други записи. Да речем че е така. Аз съм склонен да приема, че това е възможно - нося си езотеричните уклони. Но тогава трябва тази заложена информация да се пази като зеницата на окото, защото в досега си с аптеки, аптекари, търговци, заводи, превоз, складиране и т.н. - честно едва ли ще остане нещо от нея - това не го вярвам! Разсъждавайки така, би трябвало лекарството да се приготвя "на място" или непосредствено преди визитацията на пациента или поне да се съхранява в нещо като информационно светилище. Освен това - личността на хомеопата е толкова важна, ако не и по-важна от самото вещество. Първо, поради залагането на собствената си информация в лекарството (защото поради горните причини аз лично приемам, че продаваните широко хомеопатични средства са просто добър бизнес с шарени бонбонки), второ, поради общуването си с пациента, което е втората ако не и по-важна част от това лечение, а именно психотерапевтичната. Човекът е изслушван внимателно, в защитена среда има възможност да излее мъките си, да се отпусне и довери на един внимателен и отзивчив, толерантен и безусловно приемащ го човек - макар и не специално обучен психотерапевт, но изпълняващ ролята на такъв донякъде! А това също е залагане на информация - защото в самия терапевт, погледнато езотерично, се съдържат всички вещества и елементи! Въобще, може би психотерапията и хомеопатията, а защо не и плюс фитотерапията са една много добра лечебна троица!

За въпросното клатене при приготвянето на лекарството - това е презумпция на човека измислил метода хомеопатия преди 200 години. АМи ако беше казал въртене или някаква тайна формула произнасяна шепнешком или призоваване на ангелите или на космическия разум да пораждат това потенциране, сега това щяхме да приемем за вярно. нали той е основателят, авторитет е! Може би тогава бълбукащият извор, който постоянно извършва подобни възвратно постъпателни движения с водата си, би трябвало да е много лечебен -ами ако човек се изпълни с благодарност и вяра, като пие от тази вода, ще е лечебен. Или електрическият чайник, който вари водата ни разклащайки я здраво, би трябвало да произвежда магически субстанции, особено с мъничко билка в него (ами той го прави всъщнсот :) )... Или капещият дъжд в локвичката на терасата ни постоянно клатещ водата, наситена с всички природни елементи в разреден (потенциран) вид, би трябвало да лекува и ни прави безсмъртни. Амиии хммм...

За клатенето съм скептичен. За информацията обаче - да. Знам, че науката каквато е сега, е силно редукционистка и много неща отрича само защото не може да ги докаже с методите си. Информацията се предава и всичко е свързано с всичко. Това науката го класифицира с насмешка като "магическо мислене"... Но, говорихме за науката, предимствата и слабостите и!

На базата на горните разсъждения си мисля - ако динамизирането е предаване на информационнот ополе на дадения минерал или растение (оставям люшкането настрана или го заменям с първото, което ми хрумне...), тогава защо са ни нужни алкохолни извлеци? Нали търсим информацията, не веществото носител. Тогава простото поставяне на подходящото листо, билка, причиняваща подобно на болестта действие плюс свързването на съзнанието на терапевта с тази информация, би я заложило съзнателно във водата. Ето ви хомеопатично средство в най-чист вид! ;) не се шегувам!

Приятели, да не ми се разсърдите сега - нали темата е за науката - няма да е честно ако не споменем отношението на тази наука към хомеопатията. Но не спираме до там, разбира се! Стана дълго, прощавайте. Просто се замислих пишейки!

Приятна вечер! :):):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Можем да подложим на проучване хомеопатичния принцип, а не хомеопатичната субстанция. Така че, при хомеопатията е важна не субстанцията, а това, че спавайки един и същи принцип за направата на явно различна физическа субстанция според индивидуалността на лекуващият се човек, резултатите са такива и такива.

Всичко опира до принципите. И хирургията си има принципи, общи за всички видове и направления в хирургията, а инструментариума е различен, и действията могат да са различни и подходът да е различен при всеки един пациент.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересното за хомеопатията е, че откритията за нейното действие са направено изцяло по експериментелан начин. Първото откритие на Ханеман за разреждането, както и по-късното му откритие за сукусиото се градят изцяло на емпиричен опит. Много години, той (и негови колеги) е правил опити и едва тогава е писал за основите на хомеопатията и законите, на които тя се гради.

Ето какво четем в един от основоположните трудове на хомеопатията от Ханеман, "Органон на лечебното изкуство" параграф 20. Ето какво пише той за силата на хомеопатичните лекарства да изменят здравето на човека. Тази сила, "която лежи скрита във вътрешната им природа не може да бъде открита от нас чрез чрез просто усилие на разума; ясна представя за нея може да бъде придобита само след като бъдат установени чрез експеримент промените, които тя предизвиква..."

В хомеопатията има ясна и точна методология за това как се приготвят хомеопатични лекарства, как се изпитват и как се доказват. Друг е въпроса, че досега материалистично настроената наука не е успяла да отговори на въпроса, защо силно разреденото лекарство действа толкова добре, и каква е ролята на сукусиото. Разбира се има много и различни теории ...

Целта все пак на лекуващия не е да гради теории, нито да убеждава пациента, как работи хомеопатията или дали работи. Целта е да лекува т.е. да има резултати. Не случайно споменатата по-горе книга започва така:

"Най-високото и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора здрави, което се нарича Лекуване."

Интересното е обаче какво Ханеман е уточнил в бележка под линия. Там той описва, че призванието на лекаря НЕ е да създава теоретични системи "изтъкани от празни спекулации и предположения за вътрешната същност на жизнените процеси и начина на възникване на болестите в невидимите недра на организма." И продължава, че за това именно "много лекари до днес движени от амбицията разпиляха времето и таланта си; нито пък, докато болното човечество зове напразно за помощ, да се опитва да дава безбройни обяснения за болестните явления и вероятните им причини (които трябва да останат винаги скрити за нас) - обяснения облечени в неразбираеми думи и изречени по един абстрактен и надут начин, тъй че да прозвучат много учено и да смаят невежите. Разполагаме с преодостатъчно от тези учени фантазии (на които е присвоено названието теоретична медицина и заради които се създават специални професорски катедри). Крайно време е всички, които наричат себе си лекари да престанат да залъгват страдащото човечество с празни приказки, а вместо това да започнат да действат, сиреч реално да помагат и да лекуват."

Като цяло хомеопатията се базира на строги и емпирично доказани природни закони. Единствената задача на хомеопатът е да следва тези закони, което следване води до многократно проверено на опит - излекуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега въпросът е какво наричаме научна емпирия? Според самата наука това са контролираните експерименти и статистическите им резултати.

Ще дам пример от психологията. В съвременната психология никой вече не взема насериозно психоанализата и психоаналитиците! Защото освен причинно следствените си разсъждения, които са много добри, те си позволяват да вадят заключения от тях, базиращи се единствено на базата на субективната им убеденост, а не на експериментални изследвания! А за тези експериментални изследвания си има строга, но много надеждна процедура и правила! А въпросните психоаналитици просто не желаят да влязат в крак с времето и разберат, че психологията отдавна стана точна наука и спекулациите, вярванията и субективните убедености имат нужда от експериментална валидизация - за да не бъдат смесени верните заключения с предизвиканите от въображението на авторите им фантазми.

Сега, хомеопатията нарича емпирия именно непроверени резултати, ефикаснотта на които е твърдена и рекламирана. Понякога тази ефикасност е налична, понякога не. Хануман - пардон, Ханеман е творил преди двеста години и за него време каквото и да е било давано, е било по-добре от пускането на кръв, пиявиците и силните отрови, често убиващи хората.

Хомеопатията едновременно се нарича научна и твърди, че научните методи не важат за нея ... Ами и вуду и баенето могат тогава да с енарекат наука и да обявят методите си за емпирични и доказани...

Пиша това, защото си говорим за наука, а не за това, което ни се иска да наричаме наука и научно!

Моето лично мнение е, че хомеопатията има нужда от развитие, от научни проучвания - защото сега е застинала на ниво преди 200г. Те биха и дали не само валидизиране като за начало, но и точно конкретизиране на специфичното лекарство при даден човек, проблем и т.н. Засега се разчита на избора на хомеопата. Аз съм сигурен, че ако се направи прост експеримент: даден човек с проблем се представи последователно на 100 хомеопата с различни разбирания, интелект, интуиция и темперамент, то 90 от тях ще предпишат различно средство. Разбира се, от "вярващите" и това може да бъде обяснено предполагам... Вярващият вярва и рационална мисъл не муе нужна. Нали самата вяра е лечебна - понякога! Ами ако е до вяра и личностово присъствие на лекуващия - защо са нужни хапчета тогава?

Казвате, че методът е доказан - как? Единствено чрез резултатите. Правени са доста изследвания и тези резултати в огромния си брой показват липса на статистически значима разлика между групите...

Но да - блажени са вярващите и таблетките, имитиращи алопатичните дават несъзнавано убеждение за прием на нещо повече от разклатена водица! А вярата, убеждението, плацебо ефекта, самоизпълняващото се пророчество, оздравителните сили имат нужда да се хванат за нещо все пак! wink.gif

Извън темата за науката - енергийният елемент във въпросното потенциране е напълно възможен, но може да се получи в далеч по-широк спектър от методи от клатушкането и преливането с разреждане ... Защото като махнем сугестията (не че тя е нещо лошо), остава единствено енергията - и то преди всичко тази на терапевта, а не на лекарството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постовете ти се базират на множество предположения и твърдения относно това как функционира хомеопатията, какво е излседвано и т.н., които според мен са неточни и непроверени.

Аз съм сигурен, че ако се направи прост експеримент: даден човек с проблем се представи последователно на 100 хомеопата с различни разбирания, интелект, интуиция и темперамент, то 90 от тях ще предпишат различно средство.

Такъв експеримент е правен преди доста време още в началото на развитието на хомеопатията и резултата е точно обратния на това, което ти предполагаш. :) За справка и повече информация можеш да видиш например в „Наръчник по хомеопатия” от проф. Матиас Дорци, изд Емас 1999г

Изглежда, че въпроса за теб е по-скоро що е наука и кое е научно, а не дали хомеопатията работи. Пре мен няма такава дилема. Аз съм проверил на практика върху себе си дали хомеопатията работи и то когато съм бил абсолютно предубеден. А ти пробвал ли си, проверил ли си върху себе си първо? Преди години, първия път когато взех хомеопатично лекарство бях крайно скептичен, че то ще подейства; не бях чувал нищо за хомеопатията. Малко хапченце, което някой ти дава след интервю за това какво ме боли, как се чувствам и т.н. Тогава състоянието ми беше остро, не можех да помръдна от болки. Какво беше учудването ми, когато сутринта като се събудих нямаше и следа от тях. Това плацебо ли е или е случайност?

Ще дам друг пример. Преди няколко стотин години е било крайно ненаучно твърдението, че земята се върти около слънцето. Земята се върти около слънцето, това е факт нали? А че тогава не са имали „научни” методи да го обяснят не променя този факт. Разбира се случая с хомеопатията не е съвсем същия, тъй като сега има множество различни теории, които предлагат обяснения защо тя работи.

Интересен е случая с д-р Джеймс Кент, който е бил съвременник на д-р Ханеман. Поради нарастващата репутация на хомеопатията и скептицизма и страха на докторите тогава, той е бил нает да я обори. Какво е станало ли? За да обориш твърдение и да докажеш неговата невалидност трябва да се запознаеш много добре с него. След множеството проучвания, които е направил д-р Кент, той станал голям привърженик на хомеопатията. От него има 12 тома с хомеопатични изследвания и обяснения за позлването на лекарства.

Повечето от хомеопатите са доктори. Даже бащата на съвременната медицина се е изказал за големия принос на Ханеман за медицината. Объркал се е? Случайно е?

В началото на миналия век само в САЩ в около 25% от болниците са лекували с хомеопатия. Хомеопатията като медицина се е преподавала в някои от най-реномираните университети като Бостънският университет, Мичиганския унивесритет и др. Какво става, че след години в много от тези университети вече не се преподава хомеопатия? Нищо особено, идват фармацевтичните компании със своите интереси. :) Индустрия за милиарди. Кой може да се бори с научните доказателства на парите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Там е работата, че съм вземал. Познавам добри хомеопати от Пловдив - Георги и Цвета. Пред доста години бях на няколко интервюта с тях - дадоха ми шишенце с хомеопатично средство, приготвено чрез разреждане на датура страмониум (имаше лек алкохолен привкус) с презумцията, че ще подейства на говорната ми специфика. Приемах го с месеци в дозировката, която ми бяха дали и в нужното време. Имаше ефект колкото и всичко друго! НИКАКЪВ!

Момичето, с което живея в върл фен на хомеопатията. Преди няколко месеца имах грип с температура. Тя ми даде някакви хапченца за смукане под езика - хомеопатични. Току що я питах за името им - осцилококциум. Дали бях взел тези хапченца или ментови бонбонки - разликата беше нулева! Като е болен, човек има склонност да повярва в какво ли не - защото болестта го мъчи. Вземаш нещо и очакваш резултати - при мен тях ги няма обаче когато използвам хомеопатия. Поне при мен!

В Канада ме беше захапало ужасаяващо безсъние поради факта, че правех опити за сублимация - в мястото където живеех имаше натуропати и двама професионални хомеопати. Единият от тях ми даде хомеопатични хапченца за смукане под езика три пъти на ден. АМи, ако вместо тях се бях завъртал три пъти на ляво и бях казвал "вълшебна" молитва, щеше да е същото - резултатът беше никакъв. Дори противоположен, И не поради хапченцата. По принцип когато взема специални мерки за съня си като билки или друго - става психологическа реакция и се ококорвам, борейки се несъзнателно против тази част от психиката си, която застава против другата... Тоест несъзнаваното ми прави реакция... Нима съм някакво изключение от правилата? Би било ласкаещо - но едва ли ...

Защо при мен не действа хомеопатията? Приемал съм средствата и с вяра и упование, но не... Как да повярвам в нея? На базата на какво? На сегашните си познания по психология и когнитивна наука и проследяване на когнитивните сривове в убежденията на хомеопатите и убедените последователи на хомеопатията? Или на базата на личните си запознанства с нея? Или на научните изследвания? Но научни, в смисъл на контролирани данни от контролирани експерименти и повторяема наблюдаемост на ефектите? На кое от трите?

Сега, ако се поразтърся, ще намеря научните изследвания, но има ли смисъл. Целта ни не е да спорим, а да представим различни гледни точки - безпристрастно иинтелигентно, разсъждавайки като разумни хора! :)

С обич и уважение: Орлин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-долното е същинската ми гледна точка към хомеопатията, която лежи зад външните ми съпротиви. Между другото, забелязал съм, че колкото повече се съпротивлявам против нещо, толкова по-голям фен му ставам след време! :)

Един различен поглед върху научността и хомеопатията:

Като се замисля, какво е научно? Има си конвенция от хората с материалистично мислене и рационална мисъл...

Специално в сферата на човешкото здраве има намесени толкова много комерсиални интереси, че последнот онещо, което тази наука за здравето иска и прави всъщност е да дава здраве! За какво и е това здраве? Та то и носи безпаричие и разорение! Специално за научните изследвания - всеки поне малко запознат с тях знае, че могат да бъдат манипулирани по много начини. Самите изследователи могат да бъдат манипулирани в посоките в които да работят и сферата на откритията си, откритията се представят само ако е угодно на промишлеността, която ги спонсорира. Зад това разбира се стоят много много пари и това което казвам е недоказуемо реално, освен с проста логика и наблюдение на глобално ниво. Статистиката на своя страна може да бъде манипулирана също от специалистите и е манипулирана, тъй каторезултатите и са едно мощн осредство за контрол и убеждаване...

Мислейки така, метод като хомеопатията, ако приемем че е реално действащ, се маргинализира не поради ненаучността му, а поради факта, че е ... по-безвреден и по-малко разболява хората, та дори и нерядко ги лекува! А за какво са и на медицината здрави хора? Не, нужни са и продължително боледуващи хора, поддържани в оптимално за нея състояние на мъчителна болест - болният е най-добрият купувач! Той и близките му всичко дават, за да го спасят от болката и мъката! Тук не говоря за обикновени ялекар, който често е съвестен и честен, но за много по-високо икономическо ниво, което ръководи медицината всъщност.

Наистина, дали може да се нарече хуманна (човешка) медицината, която за трансплантация на орган изисква 200 000 евро, а реалната стойност на предлагания продукт - орган е най-често нулева, тъй като органите се даряват. Кое струва толкова - трудът на доктора затова, че се е научил да свързва органа към системите на организма? Умение като всяко друго според мен! Да не говорим, че има частни клиники, които работят с купени органи от дтрани от третия свят, а тези органи идват от деца и възрастни, убивани за органите им... Това също е реалност, но отново недоказуема - много пари има в подобна търговия за да бъде спряна! ...

Та, за хомеопатията - не мога да си кривя душата, че в метода има заложено едно чудесно излъчване, което се чувства! Говоря за егрегора на хомеопатията! Едно меко, приятно излъчване на хармония, доброта и родност, на което може да се вярва!

А науката - ами тя засега приема, че сме купчина молекули евоюлирали от едноклетъчно до бозайник ... Има си положителните страни, но засега пълзи, а този пълзеж е прекалено бавен за хора, които могат да летят ... с духа си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко встрани от традиционните хомеопатични разбирания, мога да споделя собствен опит с ползване на хомеопатичен принцип, при създаване на различни енергийни есенции. Преди време имах възможността да усвоя един метод за направа на различни енергийни есенции и тинктури, изготвени от различни кристали, в които се "извлича" енергията на съответния кристал или кристали- специално кристалните тинктури могат да се ползват и чрез хомеопатичен принцип, и алопатично. Може да се изготвят и енергийни тинктури от 12-те лъча на Шамбала, може да се приготвят и рейки-есенции, но при тях опитът ми показва, че алопатичния принцип на приложение има много по-добри резултати.

Мен лично това ме заинтригува,ще се радвам ако споделиш с нас личния си опит в тая насока.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин Баев

Защо да е трудно? Все ще се намерят 40 души с един и същ проблем. Аз съм сигурен, че вече има правени подобни изследвания. Предполагам, че дори в нета ако се разтърся, ще намеря.

Орлин, нищо чудно тези 40 души с един и същ проблем, да имат нужда от 40 различни хомеопатични лекарства.

Редактирано от Alexandar

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Постовете ти се базират на множество предположения и твърдения относно това как функционира хомеопатията, какво е излседвано и т.н., които според мен са неточни и непроверени.

Цитат

Аз съм сигурен, че ако се направи прост експеримент: даден човек с проблем се представи последователно на 100 хомеопата с различни разбирания, интелект, интуиция и темперамент, то 90 от тях ще предпишат различно средство.

Преди 2 години, по нета предписах хомеопатично л-во на един Българин в Австралия. Той обаче, решил да провери и посетил тамошен хомеопат.

За огромна негова изненада, хо л-вото се оказало едно и също! ... измежду над 4'000 хомеопатични л-ва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин Баев

...За въпросното клатене при приготвянето на лекарството - това е презумпция на човека измислил метода хомеопатия преди 200 години. АМи ако беше казал въртене или някаква тайна формула произнасяна шепнешком или призоваване на ангелите или на космическия разум да пораждат това потенциране, сега това щяхме да приемем за вярно. нали той е основателят, авторитет е!...

Това пък най-лесно може да бъде доказано. Трябва и малко усилие от наша страна, просто да допуснем, че освен мъжката праволинейна логика, основана на причинно-следствените връзки, съществува и друг начин на обработване на постъпващата информация - обемният, в пълният и обем.

И така, имаме много пациенти, главно жени, за които изобщо не е задължително да си капят капките в устата. Достатъчно е да държат шишенцето в ръка, или вечер да го сложат под възглавницата си. И една от тези хипер-сензитивни е... сестра ми.

И аз мога да се хвана на бас с всеки, че тя само за част от секундата ще ви каже, дали шишенцето току що е тръскано, сукосирано или не.

И не само това, може да ви каже някои от характеристиките на различни хо л-ва, дали са стари или прясно приготвени, какви страхове са закодирани в тях и какво биха лекували.

Миналата година бяхме на излет до Рилският манастир, като едно от момичетата, моя пациентка е мн. сензитивно към хомеопатични л-ва.

На излизане от храма ми проблесна една идея, купих половин литрова минерална "светена вода". Отстраних надписа, за да не се сугестира и и я дадох да я подържи за малко. Когато след 1-2 минути поисках да си я взема обратно, тя здраво се беше вкопчила в нея и не ми я даваше. Защо, попитах? - Защото в бутилката има такава благодат!... която цялата ме изпълва!...

Редактирано от Alexandar

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×