Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Креми (късметче)

С какво не сме съгласни в българското училище

Recommended Posts

Много са факторите в днешно време оказват влияние върху качеството на образованието - медии,интернет,общество-там тече толкова много тиня,която няма начин да изцапа,а и в някои случаи да повлече младите и неориентирани индивиди.Какво да кажем,че освен всичко друго децата ни живеят и в годините на чалгата,която чалгиса и някои учители.Например,дъщеря ми има учителка по бълг.език и литература,по музика също,в часовете на която се слушат Преслави,Галени и др.,показва им даже как се играе кючек.Директорката знае - нямало проблем.Какъв е смисъла аз да си обеснявам,че това не е никаква музика,да не говорим изкуство.Иначе има и свестни учители,не искам да слагам всички под един знаменател,дано нещата тръгнат леко-полеко да се оправят,защото на моменти се отчайвам от поведението и мисленото на младите хора днес.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много са факторите в днешно време оказват влияние върху качеството на образованието - медии,интернет,общество-там тече толкова много тиня,която няма начин да изцапа,а и в някои случаи да повлече младите и неориентирани индивиди.Какво да кажем,че освен всичко друго децата ни живеят и в годините на чалгата,която чалгиса и някои учители.Например,дъщеря ми има учителка по бълг.език и литература,по музика също,в часовете на която се слушат Преслави,Галени и др.,показва им даже как се играе кючек.Директорката знае - нямало проблем.Какъв е смисъла аз да си обеснявам,че това не е никаква музика,да не говорим изкуство.Иначе има и свестни учители,не искам да слагам всички под един знаменател,дано нещата тръгнат леко-полеко да се оправят,защото на моменти се отчайвам от поведението и мисленото на младите хора днес.

Спомням си при нас в часовете по музика слуашахме класическа музика ,от тогава заобичах и класическата музика ,разбирасе харесвам само отделни произведения .Иначе не ми допада прекалената натовареност на децата и големите изисквания ,излишно ги обременяват и с домашни .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

veselinvsilev81, ме върна назад във времето, също в часовете по музика.Те ми бяха интересни с това, че можехме да творим песни,ние учениците.Учителката ни обясняваше да излезем в коридора и там да звучи в съзнанието новата мелодия, текста пак бе на нас, учениците. След това, една по една влизахме в клас и изпълнявахме новата песен.В часовете по музика научавахме хората- Право, Дунавско,Ганкино.Е, много бе прахът във въздуха, но това е в реда на нещата.:3d_146:На български хора ме научи учителката, на руски песни, пак тя, хорови ангажименти.Лека и пръст на тази жена, беше от родословието на Гена Димитрова, но остави много у мене.Креативни личности в образованието е имало винаги и нека да има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В системата ни детето няма свобода - а съвременните деца я имат извън училище. Много често чувам: "В училище си губя времето да слушам неща, които вече знам." Това е от деца, които са доста по-напред от т.нар. "средно равнище". Други - обратно - споделят "Нищо не разбирам, когато ми обясняват в училище - сигурно съм глупава." Събирането на децата в постоянни по състав групи по всички предмети, без да се вземат предвид индивидуалните им качества и текущото им развитие срива усилията и на добрите учители, и на самите ученици.

Как да работи колега по чужд език в клас, в който 5 човека знаят по 20 думи, 10 - са на средно ниво, а останалите 10 могат да вземат изпита за следващия или по-следващия клас без усилие?

Как да работи учител по физкултура в паралелка, в която има 8 активни спортисти, 10 "средни" и 9 затлъстели и обездвижени деца?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятели, сега ще ви дам конкретен пример от моята учителска практика, за да разберете една от главните причини да се срива образователната система. Срещам един приятел - преподавател в Стопанската академия. Той ми казва: "А бе, Боре, защо ни ги пращате такива неграмотници?" Аз му отговарям: "Ами вие защо ги приемате?" И на двама ни е ясно защо - става дума за пари. Сега ще поясня: училищата са на делегиран бюджет. Това ще рече, че колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари му се отпускат за издръжка, тъй като всеки ученик струва 1000 и повече лева. Аз преподавам на един абсурден пети клас. 16 човека са, обаче от тях реално погледнато може да се работи нормално само със седем. Другите 9 са за двойки според критериите, към които трябва да се придържаме. Липсват им както възможности, така и всякакъв интерес и желание да учат. На всичко отгоре пречат и в часовете. Едно от тези деца е със СОП - няма да го оставя на изпит. Други две нямат възможности, ограничени са, но поне са тихи и скромни, не пречат в часовете и се стараят доколкото им позволяват силите. На тях също ще им пиша тройки. Има едно дете, което има по-добри възможности, но пък не ги използва и пречи в часовете. На нея, както и на другите, които не полагат абсолютно никакъв труд, с които трябва да се разправям всеки час да си извадят учебника и тетрадката, и които постоянно рушат дисциплината (а някои от тях сричат и по-зле от първокласници) - ще ги оставя на изпит, обаче... Нали разбирате какъв проблем се отваря? Ако отпаднат двама ученици от класа, то... класът ще престане да съществува... Което означава колеги да останат без часове, без работа, без пари и да ме гледат след това накриво... Затова и негласно си знаем, че щем, не щем... трябва да ги пробутаме напред - нищо, че се държат безобразно, нищо, че нищо не знаят и не полагат никакви усилия!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Учебния процес, който тече в днешните училища според мен е абсурден. Ето пример с дъщеря ми и нейния шести клас: Тя е най-зле по математика, по този предмет стига най-много до четворка, по другите предмети е на 5 и 6. В часовете по математика вече от три години дисциплината е под всякаква критика, на родителски срещи все това се говори - подобряване дисциплината в часовете по математика, резултат обаче няма никакъв. А какво става в тези часове? Един хвърля книжни самолетчета, друг слуша чалга на телефона, трети се тресе в ритъма кючека, четвърти пети си говорят на групички, единици се опитват да чуят нещо от урока, който се преподава в този момент и казват на учителя: Г-не, нищо не се чува, нищо не разбрахме другите много шумят. Учителя отговаря: Не им обръщайте внимание!!!! Е, как да стане това?? Колко години вече се питам и говоря с преподаватели, не може ли да се измисли в крайна сметка някаква мярка за спазване на дисциплината,която да се окаже ефективна. Ученик съвсем целенасочено чупи огромен прозорец в сградата на у-щето, същия тормози по-малки ученици, пуши и прави какво ли още не, но никой не го гони от у-щето, там си е и продължава със същото поведение. Друго, което ми направи впечатление тези дни, дъщеря ми имаха проект по " Човека и Природата" забележете, да покълнат семена и отнесат разсад на учителката. Отнесе го детето, писаха му шестица, много добре прораснаха наистина растенията и г-жата го поискала да го вземе, но дъщерята не го дала, казала: Г-жо, не мога, аз ще си засадя, обичам си ги, като мои деца. А пък г-жата и отвърдала: Чуй се, как може да обичаш едно растение???!ohmy.gif Дали такъв трябва да бъде отговора на преподавател по такъв предмет, отговорете си сами, аз на много въпроси отговор не мога да си дам. Много ме боли за българското образование и незнам кога в крайна сметка нещата ще се променят. Да се надяваме да скорошни промени, но.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колко години вече се питам и говоря с преподаватели, не може ли да се измисли в крайна сметка някаква мярка за спазване на дисциплината,която да се окаже ефективна.

Дисциплината е естествено следствие на интереса на детето към дейностите, които учителят организира в учебния час. Спомням си първия си учебен час като стажантка в университета - 10 клас (възраст - предизвикателство дори за опитни професионалисти); влизат в часа след класна по математика (математическа паралелка на елитна тогава пловдивска гимназия). След моя час имат определящ оценките им за срока час по география или нещо подобно. И аз между тези два часа - момиченце, почти колкото тях самите, се каня да ги убедя да говорят на чужд език по тема от соц тип - правилата на спора. Когато влезнаха, улових досада и отегчение в погледите им. Някои многозначително сложиха учебниците си за следващия час под тези за моя. Нямаше да имам дисциплинарни проблеми - все пак това беше елитен клас, но наистина елитен, каквито бяха на времето. Отзад седяха 20 човека, включая тяхната собствена учителка и двама инспектори, с втория влезна и директорката им, защото беше от МНП. Очакваше ме просто мълчание и отегчени "служебни" отговори, между които щяха да преговарят по география.

Обаче не.

След 10 минути класът сам се раздели на два отбора и започна разпалено и пълнещо душата интелигентно да спори (не на български език) за достойнствата и недостатъците на класическата и поп-музката. През 1980 г. това беше много сериозна тема за спор. :3d_146:

Нямах проблеми с дисциплината, макар да не беше стерилна тишина, а по-скоро шумен и развълнуван час. Забравиха за учебниците за следващия час, за задачите от класната, които вече тайно бяха започнали да си решават под чиновете. Когато чуха звънеца за края на часа, се раздаде единодушен недоволен възглас - "искаме да дойдете и следващия час!". Знаеха, че няма да стане, но все пак...

Обаче класът беше сравнително еднороден като интереси и ниво на подготовка - докато подбирах темата, по която се надявах да направя разговорното упражнение, внимателно проучих с кого ще си имам работа.

Тъжно беше после, когато влизах и в класове, за които писах по-горе. Много ми се искаше и знаех как да науча неграмотните и да им вдъхна кураж и любов към езика, но как да го направя, като през същия този час на предния чин седяха деца, за които в урока нямаше непознати думи и ме гледаха в очите и в устата, за да научат нещо повече от това и ме посрещаха на вратата с молба да им помогна да запишат и разберат текста на новата песен на Абба или Фреди или М. Джексън?

Е, много ясно, че докато се занимавах с едните, другите не можеха да седят като мумии, каквато и задача да съм им поставила... И стигах до компромиси, които не искам да си спомням...

Сега, в школата не е така. Но сега аз определям кой с кого и какво и как точно да учи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, дисциплината в часовете е голям проблем. Донке, ясно е, че няма как да създадеш интерес у всички ученици при тези проблемни паралелки. То дори и в т.нар. "елитни" става проблем, защото искат високи оценки (т.е. шестица), обаче не четат литературните произведения, които се изучават и които трябва по проблеми да се коментират в час. Но как да стане, след като все повече и повече подрастващото поколение, пристрастено към компютъра, не чете книги? В началото на своята учителска кариера съм си позволявал да напиша на цял клас двойки за непрочетено произведение, но тогава (в началото на 90-те) това можеше да се случи и да има ефект. Сега не може, защото ще създаде проблеми на учителя. Примерно учениците (или техни родители) ще се оплачат на директора, който ще привика учителя и ще му каже: "Господине, нима искате да прогоните учениците от нашето училище и колегите да останат без работа? Нали разбирате какво става като намалее броят на паралелките?" Какво може да направи един учител, за да се подобри дисциплината? - Може евентуално да изпита ученика, но обикновено тези, които рушат дисциплината, не им пука от двойки... А и те знаят, че в крайна сметка трябва да ги пуснем, щото всеки ученик струва пари... По същата причина и отстраняването от час с писане на отстъствие, не се оказва ефективна мярка - един ученик може да приключи учебната година и със сто неизвинени отсъствия... или пък за по-безпроблемно класният е принуден да му ги извини. По времето на Тодор Живков имаше дисциплина в училищата, която е на светлинни години от днешната, но... тогава имаше по-ясна ценностна система, а и физически наказания - учителите пускаха в действие и шамари, и пръчки и... усмиряваха и най-буйните деца. Изобщо трябва да признаем, че методът на Макаренко вършеше добра работа. Сега не можеш да му удариш шамар, каквото и да прави в часа ти, не можеш да му кажеш дума накриво, но... той може да се гаври с теб и с труда ти, както си намери за добре, без да има последствия за него. И за да не бъда голословен: преди няколко месеца влизам в един десети клас. Вторият звънец е ударил. Виждам седнала на един чин ученичка от 11 клас. Помолих я да напусне - един път, два пъти... но тя се запъна и каза, че няма да излезе. Тогава повиших глас, но тя отново не пожела да излезе. Наложи се буквално да я изтласкам в коридора. Когато повдигнах въпроса пред ръководството на училището, че въпросната ученичка трябва да бъде наказана, отговорът беше, че майката е пуснала жалба срещу мен, защото съм се държал агресивно с дъщеря й!

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Съгласна съм,че има учители които могат да ти напълнят душата, като влезеш в час, има и други които не са за коментар.Например присъствах на един от последните часове по занималня.Учителката раздаваше тестове на децата, а те се радваха, сочеха едно, друго.В този момент учителката каза:"Моля ви, не се смейте на своите другарчета, които имат по- ниска оценка, защото утре може да сте на тяхно място.Бъдете толерантни и към съучениците си с по- ниски оценки.Разбирайте ги."Днес може да сте за шест, утре за три или две.

Чакайки да завърши обръщението си, изчаках учителката и и казах:"Много ми бе приятно да чуя подобен урок по човещина.Знам, че сте перфектна като възпитател, но страшно ми се прииска да съм ученичка сега и тук.Благодаря за споделеното!"

Учителката ме погледмна смутено и каза:Моите деца са учени на същите принципи и дано да са достойни хора, искам да го предам и на тези деца тук.

В друг момент на откровение сподели, че докато следвала същата госпожа, преподавателя и казвал:"Вие като педагози, така трябва да обичате децата, че като говорите да ви отговорят с внимание.Едно да е запомнило казаното, за вас да е като награда за положеното усилие."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не става с гонене, наказания... Негативната мотивация прави нещата още по-лоши. Има дисциплина, има учене, но не е с любов и истина.

Липсата на реална мотивация е причината за всички неприятности. А тази реална мотивация ще се появи, когато детето усети, че към него се отнасят не като към "единица от бюджета на училището" и не като име и номер в списъка на една училищна единица. Това, което не позволява да се опрем на реалните познавателни мотиви, е липсата на система за съобразяване с индивидуалните особености на всяко дете.

Сега училището е като една оранжерия, в която едно до друго на една и съща почва и осветеност и температура са посадени кактуси, кокичета, орхидеи, хризантеми, водни лилии... Учителите се опитват колкото им стигат силите да спасят нещо... не всички, и като се види, че няма начин, минава се на система "ден за ден" и "каквото - такова" или "с мен и без мен - все тая"....

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Значи въпросът е как ще се подредят приоритетите. Има деца с позитивна мотивация, желаещи да учат и деца, които им пречат. Тук не става въпрос за дискриминация, но децата, които желаят да учат трябва да получат нужните за това условия и едва след това да се мисли за мотивирането на тези, които не желаят да учат. В момента нещата не стоят точно така. Учениците, които дават от себе си, следва и да получат. Така ще се даде пример и на останалите. Това е универсален принцип: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,“ (Матей 7:7) и децата трябва отрано да се сблъскат с него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Българското училище не е за подценяване.Всеизвестен факт е, че не всички деца са с еднакви наклонности.Учителя трябва добре да познава нивото на знание на всяко дете, да стимулира интереса към по- високата цел.Много лошо се получи с премахването на кръжоците.Всяко дете, може да си развие интереса в дадена област целенасочено.Часовете са малко като време, трябва разумно планиране на минутките, толкова за изпитване, толкова за преподаване, затвърждаване на новите познания от урока.

Даже да има занимални, аз съм съгласна за връщането.Невероятен е ефекта.Вместо да седи в къщи детето, там при съучениците то се стреми да е като другото, има една конкуренция.Възпитава се дисциплина у детето, у дома не всякога родителя е в течение на уроците.

Трябва ние сами да знаем какво не ни харесва в образованието.За да го премахнем с гражданската си позиция като родители.Не е добър този ученик, има методи и средства да напусне класа.

Сега се коментират униформите- "да" или "не".Питам една униформа променя ли отговорността на ученика към ученето?И да се въведе, това не ще реши тотално проблемите в образователната система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно подкрепям поста на Донка.

Всеки човек е индивидуалност, у всеки има някаква дарба и нещо, за което е дошъл да развие. Разбира се не можем да очакваме от една малко дете /та дори и до 15г. възраст/ да знае точно, какво иска /има възрастни, които не знаят това/. Но с помощта на родителите, които следва да поемат отговорност за възпитанието и израстването на децата си, така от обществото, държавните институции, учителите...

Тестове, психологични, даже и астрологични, свободно преместване и избор на предмети в различни възрасти. Творчество и точни науки да се преплитат... Може през 2 години да се избира и оценява на къде да тръгне детето. Без насилие!

Не можем да кажем-всички са лумпени.:dancing yes: Има деца в различни социални групи, с различни психични дефицити и живяли в различна среда, подхода трябва да е различен...

Винаги ще помня класния си от гимназията. С благодарност! Психолог. Бяхме най-ужасния клас, слаб успех, много бягства от училище, лошо поведение, протести... За една година ни направи прекрасни, но имаше индивидуален подход към всеки, разговаряше с всеки, намери ни добрите черти, хвалеше ни и ни защитаваше пред всички. Но на саме не ни спестяваше мъмренето. И до днес той казва, че сме най-колоритния и единен клас-випуск /плюс още един-два/.

И е така-на една сбирка на класа, съучениците ми ми събраха над 6 хил. лв. за Лори. И, знаете ли, тези, дето бяха най-отхвърлени, дето бяха "лошите", се оказаха най-добронамерени хора. Аз бях малко особено, затворено дете, стоях встрани и се изненадах, че ме помнят.

Успехите не бива да се измерват само по оценките в училище и по общественото положение, но и по това дали сме станали стойностни хора. И тогава, след време можем да благодарим на учителите си, които са ни помогнали да станем такива!

За униформите-ако има комуникация с децата, да дадат предложение и да творят сами, като през 5-7 г.сменят моделите ще е добре да има...

Не е нормално да няма адекватна държавна политика за бъдещето-за децата!

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последната седмица обяснявам на колегите един начин как да спрем изтичането на мозъци от България, защото ето, образова се човекът и напуска България.

Начинът да се спре изтичането на мозъци е прекратяване на образованието. Затваряне на висшите училища и ограничаване на основното образование до земеделие, туризъм и дисциплини, които са специфични за страната ни. Така като няма мозъци, няма да има изтичане, а ще подготвяме хора с умения, които наистина трябват на страната.

Това, разбира се, е в кръга на шегата, но наистина мисля, че основният проблем на българското образование е, че може и да създава професионалисти, но не създава българи.Хора, които да виждат бъдещето си свързано с България.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Последната седмица обяснявам на колегите един начин как да спрем изтичането на мозъци от България, защото ето, образова се човекът и напуска България.

Начинът да се спре изтичането на мозъци е прекратяване на образованието. Затваряне на висшите училища и ограничаване на основното образование до земеделие, туризъм и дисциплини, които са специфични за страната ни. Така като няма мозъци, няма да има изтичане, а ще подготвяме хора с умения, които наистина трябват на страната.

Това, разбира се, е в кръга на шегата, но наистина мисля, че основният проблем на българското образование е, че може и да създава професионалисти, но не създава българи.Хора, които да виждат бъдещето си свързано с България.

Българи се създават в семейството, а не където и да било другаде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не е точно така. Я се опитай да създаваш българи в американско семейство :)

Знаеш, че имам предвид българско семейство!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Много хубави неща сподели Слънчева, благодаря ти!Аз също бих споделила, че завърших механотехникум, амбиция на татко.Оценка от изпита по математика- 3,62, няма "електронна техника"- разбити мечти.Единствен избор бе "Технология на машиностроенето" даже не трябваше и изпит.Две паралелки, аз в по слабата по успех.Такива трудности за жена да се занимавам със зъбни предавки,металорежещи машини, технологии на детайли.Спасяваше ме литературата, там си отдъхвах.Хора с намалено поведение, пушещи- ужас. Как издържах незнам.Амбиция за висока диплома и икономика.Накрая имах съученик, комсомолски с който влязох в конфликт.Седеше зад мен.Не си оставих телефон за връзка.На бала седяхме на една маса.

Преди две години отидох на другарска среща, след 20г. и беше много изненадан съученика.Даже извън списъка си поръчах нещо вегетарианско, извини ми се.Коренно различни намерих наборите си.

Всеки бе се реализирал в някаква насока, преоткриваше другите.Но образованието на механотехникумите се цени в САЩ, а на ВУЗ- икономика, инженерството се приравнява.Така ,че има резултат от усилията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънчева е абсолютно точна,съгласна съм с всичко ,което е написала...

Системата на образование е безумно остаряла,опитва се да направи децата еднакво глупави,а те са умни и интелигентни в по-голямата си част,но с различни дарби и интереси.Именно тази и неадекватност води до бума на деца с дислексия,лошата дисциплина,която е бунтът на децата.Стане ли дума за образование,винаги се сещам за песента и клипа на Пинк Флойд-Тухла в стената..........

Бъдещето е на Валдорфската педагогика.Добре е учителите да се запознаят с нея,не по задължение,а по интерес,особено ако са станали учители,в съответствие на вътрешното си желание...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мария - София, съгласна съм с почти всичко написано по-горе. С едно малко изключение - валдорфската педагогика. Всъщност доклко добре познаваш този подход, за да го смяташ подходящ за нашето училище и деца в началото на 21 век? Това е друга тема, но все пак...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За Валдорфската педагогика - не смея да се произнасям дали е ползотворна и подходяща, защото не я познавам. Но бих искала да посетя училището, което се отваря в Бг. А защо не и в Германия?! Обмяната на опит спомага за разширяване на съзнанието. Изобщо има световни постижения, към които можем да добавим нови неща, препоръчани от Учителя.

Разбира се бих препоръчала 'Науката и образованието' от Учителя, както и 'Слънчева педагогика'.

Хубаво е да се търсят контактите с природата и с природни мотериали /знам, че Валсдорфската го прилага/. Може би е нужно да се събират учители, родители, деца и хора от министерството, за да има обмен на идеи. Но не по старата българска практика-наши хора, а хора, които имат принципни решения и цели, хора, които наистина са доказани в професиите си и искат да приложат нещо.... Нека си има частни училища, супер, но да има държавна политика за държавните училища.

Не е нормално да се върнем в килийните училища и да кажем, че сме сгрешили. Да лишим от добро образование, тези, дето все пак още не са ориентирани в живота-децата ни. Тези методи, които работят, нека останат, но нека има надграждане, развитие, нови идеи...

Не съм съгласна с голямото количество учебници. Би трябвало да има 3-5 автора/издателства и да не са избрани само "нашите". Принципност в избора, не лични или партийни интереси...:whistling:

За астрологията и нумерологията-прилагат се в някои големи западни предприятия, така шефовете си подбират персонал, който могат да манипулират, ползва се от военните, защо да не се приложи за нещо полезно, смислено?... /доста смело и революционно е за тук:dancing yes:/.

Само си разсъждавам хора:feel happy:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във Валдорфската педагогика се залага на темпрамента,талантите на всяко дете,обучение,близко до природата,децата не се подлагат на стрес,дава им се възможност да бъдат себе си.........Долу съм дала линк към цялата книга,много полезна дори и за неспециалисти,аз съм я ползвала като майка,доколкото съм могла...

За малкото дете (до 7 год.) чрез добри примери за подражание с много движение и внасяне на ритъм в живота му за развиване на волята, със защита и любящо обгрижване, чрез извършване на смислени и необходими дейности (месене на хляб, плетене, правене на книжки), чрез творчески свободни игри, отразяващи първични човешки дейности (копане, жътва, косене, бране на плодове), чрез изкуства (рисуване, пеене, приказки, танци), с организиране на празници (годишни и рожденни дни).

За децата от 7-14 год. с магическата дума авторитет, като ученето на повечете дисциплини става чрез изкуство за подтикване на въображението. Тази възраст е сърцето на детството и детето иска да изживее какво е мястото на знанието в живота, сърцето и ума на възрастния. Учителят се обръща към чувствата, а към науките подхожда с наблюдение на познати природни явления, което поражда у детето почуда и преклонение и го подготвя за по-късното изработване на критическо мислене.

Важат два критерия:всичко да бъде функционално и полезно; всичко да бъде красиво.

През третата фаза, юношеството (14-21 год.), времето на търсенето на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и стремеж към самостоятелно мислене. Високообразованите учители се обръщат към рационалното ясно мислене и способността за критическо съждение на учениците, за да разгърнат пред тях отделните науки, изкуства, спортове.

Още тук:

http://www.aobg.org/...php?ln=1&id=168

ЛЕКЦИИ ПО ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА:

http://www.aobg.org/...e/GA/GA_295.pdf

Редактирано от Мария-София

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във Валдорфската педагогика се залага на темпрамента,талантите на всяко дете,обучение,близко до природата,децата не се подлагат на стрес,дава им се възможност да бъдат себе си.........Долу съм дала линк към цялата книга,много полезна дори и за неспециалисти,аз съм я ползвала като майка,доколкото съм могла...

За малкото дете (до 7 год.) чрез добри примери за подражание с много движение и внасяне на ритъм в живота му за развиване на волята, със защита и любящо обгрижване, чрез извършване на смислени и необходими дейности (месене на хляб, плетене, правене на книжки), чрез творчески свободни игри, отразяващи първични човешки дейности (копане, жътва, косене, бране на плодове), чрез изкуства (рисуване, пеене, приказки, танци), с организиране на празници (годишни и рожденни дни).

За децата от 7-14 год. с магическата дума авторитет, като ученето на повечете дисциплини става чрез изкуство за подтикване на въображението. Тази възраст е сърцето на детството и детето иска да изживее какво е мястото на знанието в живота, сърцето и ума на възрастния. Учителят се обръща към чувствата, а към науките подхожда с наблюдение на познати природни явления, което поражда у детето почуда и преклонение и го подготвя за по-късното изработване на критическо мислене.

Важат два критерия:всичко да бъде функционално и полезно; всичко да бъде красиво.

През третата фаза, юношеството (14-21 год.), времето на търсенето на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и стремеж към самостоятелно мислене. Високообразованите учители се обръщат към рационалното ясно мислене и способността за критическо съждение на учениците, за да разгърнат пред тях отделните науки, изкуства, спортове.

Още тук:

http://www.aobg.org/...php?ln=1&id=168

ЛЕКЦИИ ПО ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА:

http://www.aobg.org/...e/GA/GA_295.pdf

Познавам един човек, който е завършил валдорфско училище в Германия, близък наш приятел.

Чух, че има вероятност да се открие такова училище и тук в БГ. Дай Боже! С двете ръце съм ЗА:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес, дни преди края на учебната година, стана ясно, че целият клас на дъщеря ми ще трябва да се яви на поправителен изпит по специален предмет, тъй като нямат нормативно определената бройка текущи оценки през втория срок. А нямат оценки, защото преподавателката е хонорувана и рядко се появява в училище.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×