Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Донка

Красивото в живота

Recommended Posts

Следующата тема ще бъде върху красотата: „Мястото на красотата в природата“.

Проява на кармическия закон 9 лекция на I Мл. ок. клас 26.IV.1922 г.

В следващата беседа Учителя коментира:

Красотата може ли да я чувствувате? Не. За сега вие само я виждате.

Сега, така като говоря, аз подразбирам че човешката душа е красива сама по себе си. Човек трябва сам да изрази красотата във форма. За пример, туй, което пишете, то е много хубаво, но от чисто психическо гледище; когато сте писали, не сте се стремили да изкажете истината, а сте гледали просто по-хубаво да пишете.

Първото нещо на всеки ученик е, да изкаже истината. Тъй, както разбира да изкаже красотата, да даде своето разбиране, да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения.

Красивото в живота

Често говорим за красота и определяме нещо или някого като красиви.

Ако днес ни бяха дали тази тема.....? :rolleyes:

Как бихме написали своето разбиране "да няма нищо излишно, никакви прибавки, никакви преувеличения"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_105: Не съм сигурна дали я разбирам,чувствам я като тиха радост,спокойствие и хармония.Зарежда ме,дава ми сила.Когато гледах филма "Амадеус" и "Последното изкушение на Христос"или чета приказките на Николай Рьорих,"Цивилизацията"на Кенет Кларк-повдигат ме и ме правят по-добра,пречистват ме.Красивото в живота ми подава ръка когато падна и ме възправя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красотата се възприема със зрението, слуха, обонянието и допира.Но красотата се и чувства, например чрез любовта, чрез благородната постъпка.Тя възражда, ободрява, хармонизира с късчето Божествена красота, което всички носим в душите си.

Намирам я в природата, във взаимоотношенията, в картините, музиката, словото.Докосвайки се до нея, усещам хармонията, светлината, радостта, но понякога и тъгата (предимно в изкуството).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което изпитвам пред красивото мога да опиша като тихо въодушевление. Може би също така известно преклонение и благодарност към разума който го е сътворил. Според мене в красивото винаги присъства разумност и разбира се много любов и въображение. Красивото събужда в мене и едно чувство за всеобхватност. Също радост, че нечии прекрасни мечти и идеи са били осъществени, че нечии стремежи са били реализирани. Всичко това вдъхновява самия мене и поне за малко красотата се пренася и в мен самия - в чувствата, в мислите и в мечтите ми.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз нещо съм сбъркана в разбирането за красотата. Освен, че харесвам някои общопризнати неща, харесвам и такива, които никой друг не харесва и ме питат: "ти наистина ли го харесваш(нещото) или си правиш майтап? " Еми не си правя майтап, но иди им го обяснявай. Също важи и обратното.

Например някоя картина, пред която другите седят и цъкат с език и казват :"ау, тука голямо изкуство, голям талант" Аз седя и се чуда, на какво се радват, то там няма нищо за гледане... :hmmmmm:

Чудя се и дали царят е гол, но другите не смеят да му го кажат ...или пък аз съм толкова зле с възприятията, че само на мене ми се вижда гол

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

За мен всичко в този свят е красиво.

Аз обичам живота, а животът е красив.

Въпреки всичко.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

В живота ни има безброй грозни и болезнени неща.

Умението да се вижда смешното в тях прави възприятието ни за живота поносимо и цялостно.

Една болка не се "побеждава" с груба сила, а с примирение. То е най-трудната част, не болката.

От най-голямата искреност на жаждата за любов, погребвна многократно под илюзиите ни, се ражда най-красивото и най-искреното постижение в живота - ние самите.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уви, човек така е устроен, че без болката не може да достигне до красотата. И колкото тази болка е по-силна, толкова красотата, която се намира иззад нея е по-страшна.

А тя се крие в най-дълбокото на най-грозното.

И зад "въпреки всичкото".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Уви, човек така е устроен, че без болката не може да достигне до красотата. И колкото тази болка е по-силна, толкова красотата, която се намира иззад нея е по-страшна.

А тя се крие в най-дълбокото на най-грозното.

И зад "въпреки всичкото".

Хубаво!

Бих искал да срещам все повече хора, които не се страхуват да заявят явното си, действено намерение да прекосят пустинята на собствения си егоизъм. Някъде, отвъд хоризонта на грозното е оазисът без време и място, в който съм аз, ти, той, тя (особено тя), приятелите ни, всички останали и други подобни, например.

Ама, е бая път!!!

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красивото живее свободно в хармония с всичко около себе си - и в самото себе си.

Красивото дава свобода на своите плодове.... и остава красиво...дори когато съхне и сънува как децата му раждат красиви деца...

gallery_377_28_81405.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например някоя картина, пред която другите седят и цъкат с език и казват :"ау, тука голямо изкуство, голям талант" Аз седя и се чуда, на какво се радват, то там няма нищо за гледане... :hmmmmm:

Чудя се и дали царят е гол, но другите не смеят да му го кажат ...или пък аз съм толкова зле с възприятията, че само на мене ми се вижда гол

Да, хората често харесват някои неща защото са модерни, защото другите ги харесват. Аз не бих нарекъл това чувство за красота, а страх от неодобрение от страна на околните. Аз лично ако не се впечатля от нещо, което другите превъзнасят, просто ще си замълча. Няма да задавам въпроси от типа: "Какво толкова виждате в това нещо?" Щом това нещо не ме е докоснало вътрешно, едва ли хорските обяснения ще ми помогнат в това отношение. Чувството към красивото е индивидуално. То изразява нашите собсвени характерни особености, нашата същност. Другото е мода, подражаване, в определени случаи и навик.

Доколко чувството към красивото може да бъде възпитано, и как може да стане това, без индивидуалността да бъде претопена в общоприетите критерии и модните тенденции?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Еееех Руми :feel happy::3d_053: Наистина е океан от мъдрост. Не мога да му се наситя...

Чуй, мое сърце,

докато усещаш някаква разлика

между радост и мъка,

ти ще бъдеш разкъсвано на парчета

Едно красиво момиче завършва живота си

като грозно старо магаре.

За толкова кратко време

то се превръща от ангел в грозотия!

Човешките същества получават красотата

единствено като дадена назаем.

Малко по малко Бог си иска заема.

Ден след ден фиданката изсъхва.

Познаваш ли текста, който гласи:

„Онези, на които е даден дара на живота,

са осъдени и на разлагане."

Мислил съм върху това.

Сега аз търся самата Красота.

Вече не съм влюбен в костите (тялото).

Маулана Джалал ал-Дин Руми (спиралата)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично ако не се впечатля от нещо, което другите превъзнасят, просто ще си замълча. Няма да задавам въпроси от типа: "Какво толкова виждате в това нещо?" Щом това нещо не ме е докоснало вътрешно, едва ли хорските обяснения ще ми помогнат в това отношение.

Ееее, ама естествено, ти да не помисли, че питам пред всички гръмогласно :"какво толкова му харесвате?" И аз си замълчавам, най-малкото защото авторът на картината е положил някакъв труд, вложил е своите чувства, усещания, на него със сигурност му харесва. Човек трябва да уважава труда на другите, дори и когато не е съгласен с резултата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Живота.Малкото полско цвете, обърнало цялото си същество към Слънцето.Полета на пеперуда, търсеща всичко, бленуваща всичко, защото ще е само за ден.Дъгата.Не е ли чудо дъгата?Заслушай се нощем в звуците на природата.Или в песента на птичка...А виждала ли си новородено агънце, на село?Звънливия смях на малки, десетмесечни близнаци.Или очите на майка им...Стихията на развълнувано море, морската пяна по гребена на огромни вълни...раковина, намерена в пясъка, или дори онзи невероятен, тих, но властен звук, който не чуваш, а почти усещаш когато я долепиш до ухото си.Приказките, които още помниш...и вълшебните феи и нимфи в тях...и онова, което те кара никога да не ги забравиш...то е особено красиво.Стиховете на влюбено момче, или онази нежност, с която някой разресва дългите, уханни коси на девойка.И още много...много...

И Любовта.Защото...само ако си изпълнен с истинска, чиста Любов, можеш да забележиш цялата тази красота...

... но непрестанното търсене на красота може да бъде и благословия, и проклятие..

да откриваш красота е призвание да съзираш смисъл там, където другите обикновено не виждат нищо, тя е отдаване на енергия, но и безкраен извор на такава, тя е среща на сетива, пресичане на сродни души, желание да даваш най-доброто, на което си способен, да създаваш, да изливаш себе си...

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Да виждаш красотата на колкото се може повече места е благословия. Това дава отношения, енергообмен, сили, смисъл... И ако остане само това започва да става проклятие. Става като всичко останало. Връзва. Мислим си, че вече сме стигнали. А то не сме и тръгнали...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Да виждаш красотата на колкото се може повече места е благословия. Това дава отношения, енергообмен, сили, смисъл... И ако остане само това започва да става проклятие. Става като всичко останало. Връзва. Мислим си, че вече сме стигнали. А то не сме и тръгнали...

А може и да си мислиш , че си стигнал точно там където си - в красотата на преходността, за да я екстрахираш и да я отведеш нататък.

Непрестанното търсене на красота е просто една от възможните ни нежни прояви на неспокойството от безцялостността ни, а някъде там, в неговите падове, става така, че може сама красотата нас да намери...

И да не забравяме, че тя би могла да има различни дълбочини, а те са само отражение на нашата собствена.

Живота.Малкото полско цвете, обърнало цялото си същество към Слънцето.Полета на пеперуда, търсеща всичко, бленуваща всичко, защото ще е само за ден.Дъгата.Не е ли чудо дъгата?Заслушай се нощем в звуците на природата.Или в песента на птичка...А виждала ли си новородено агънце, на село?Звънливия смях на малки, десетмесечни близнаци.Или очите на майка им...Стихията на развълнувано море, морската пяна по гребена на огромни вълни...раковина, намерена в пясъка, или дори онзи невероятен, тих, но властен звук, който не чуваш, а почти усещаш когато я долепиш до ухото си.Приказките, които още помниш...и вълшебните феи и нимфи в тях...и онова, което те кара никога да не ги забравиш...то е особено красиво.Стиховете на влюбено момче, или онази нежност, с която някой разресва дългите, уханни коси на девойка.И още много...много...

И Любовта.Защото...само ако си изпълнен с истинска, чиста Любов, можеш да забележиш цялата тази красота...

...и всичко това са дълбочини...

Красивото е форма на любовта; животът е нейното съдържание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ето малко красота от мен за вас :feel happy: аз така най - добре се изразявам. Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=CcK2Dm8DDFM

http://www.youtube.com/watch?v=0tQ__EZFdkE...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=elAnjdmzuHA...feature=related

и т.н... там има още много :)

:3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уви, човек така е устроен, че без болката не може да достигне до красотата. И колкото тази болка е по-силна, толкова красотата, която се намира иззад нея е по-страшна.

А тя се крие в най-дълбокото на най-грозното.

И зад "въпреки всичкото".

:thumbsup1:

Страданието е най-прекия път към съвършенството и красотата. Красотата не е само във физическите прояви на твореца. Тя е и всичко останало. Духовното съвършенство е висша форма на красотата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.

И розите много се смутиха.

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.

- Сбогом... - каза той.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...

- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

***

Малкият принц

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.

И розите много се смутиха.

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.

- Сбогом... - каза той.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...

- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

***

Малкият принц

:feel happy: За кой ли път чета това и винаги се вълнувам, благодаря!

Хей, приятелю на Сърцето!

Забрави за секунда колко си изморен

и ме чуй как пея любовна песен на Красотата.

Виж ме как рисувам отражение

на външността на Възлюбения.

Самият опит да говоря за това

кара тялото ми да се чувства тъй,

сякаш ще избухне.

Аз съм като щастлива мравка в голям житен хамбар,

влачейки едно малко зрънце,

което просто е твърде голямо,

за да го нося.

:hmmmmm: Дали не беше из "Океанът Руми" !?!? :hmmmmm: Мисля че я имаше в спиралата тази книжка :rolleyes:

:hmmmmm: Ще трябва да проверя :P:D

:3d_043:

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А може и да си мислиш , че си стигнал точно там където си - в красотата на преходността, за да я екстрахираш и да я отведеш нататък.

Ах, да... Ако обичаме красотата, ако обичаме любовта достатъчно, непременно ще я екстрахираме, ще отидем нататък ..

...и всичко това са дълбочини...

И какво правят дълбочините с любителите на дълбочини?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Красотата може и да е илюзорна. Мисля си, че ако има притежание на астрална защита от неприродно естество, може да се вниква във вътрешната красота, което е постоянна обмяна със Същността на изживяването.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира

И какво правят дълбочините с любителите на дълбочини?

Вникването, за което говори Виктор, предполага навлизане в дълбоко. Дълбочините ли - там се намират височините.

А който обича да се пландзука в плитчините... си зацикля там.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено.

Качества и линии на красотата

Красивото в човешкия ни живот - творчеството на човека....

Красивото в духовния ни живот - умението да виждаме красотата във всичко около себе си...

Как разбирате красивото в умствения свят? В какъв смисъл то се превръща в нещо величествено?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как разбирате красивото в умствения свят? В какъв смисъл то се превръща в нещо величествено?

Първо се сещам за Айнщайн ,след това за Коперник, Галилей, Нютон, Максуел, Фарадей, Хокинг.......

Това са все хора, преобърнали науката (физика) и дали й нов тласък за развитие. По-голяма красота от тази в умствения свят не мога да измисля по това време на денонощието :P

И Едуин Хъбъл, разбира се, как можах да го забравя, най-големият астроном на всички времена. Адвокат и астроном-любител,, той решава, че ще е по-полезен на астрономията, отколкото на правото. Той открива и доказва, че галактиките не само се отдалечават от Земята с постоянна скорост, но и се отдалечават една от друга. Той пръв достига до извода, че Вселената се разширява и го доказва !

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×