Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев

Личностови разстройства

Recommended Posts

Личностови разстройства са тези засилени характерови черти, които пречат на околните. Старото наименование на личностовите разстройства е психопатия или характеропатия. Такива хора се чувстват съвсем комфортно с характерите си, поне докато социумът ги търпи. Могат да развият невротичност, когато характеропатията им не е търпяна и задоволявана от околните.

Хората с характеропатия са напълно уверени, че те самите са напълно наред и че ако има някой, който да е виновен за напрежението, което постоянно създават с присъствието си, това е всеки друг, но не и те!

Параноидно личностово разстройство

Личностово разстройство, което се характеризира с (1) прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи; (2) злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност; (3) мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия повратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни; (4) борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; (5) склонност към патологична ревност; (6) склонност за преживяване на значителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи; (7) свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света. В някои случаи разстройството е възможно да се задълбочи в параноидна шизофрения.

Диссоциално личностово разстройство (социопатия)

Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с : (1) грубо безразличие към чувствата на другите; (2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения; (3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; (4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие; (5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания: (6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото.

Нарцистично личностово разстройство

Човек е дълбоко убеден, че неговата личност и живот са най-важните в цялата вселена. Егоцентризъм. Склонност към импулсивност и агресия, когато нарцисизмът не е задоволяван. Пълна незаинтересованост и липса на емпатия към всичко незасягащо собствената личност. Такъв човек може да включи в рамките на нарцисизма си своето семейство или служебен колектив, дори държавата си. Липса на глобална визия и естествено чувство за общност и колективизъм.

Ананкастно личностово разстройство (натрапчива /обсесивно компулсивна/ характеропатия)

Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) нерешителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяваща дълбока вътрешна несигурност; (2) свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания; (3) перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите; (4) прекомерна съвестност, скрупульозност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностовите контакти; (5) прекомерна педантичност и конвенционалност; (6) ригидност и упоритост; (7) прекалено настояване заобикалящите да следват точно неговия или нейния начин на правене на нещата или прекалено нежелание да позволява на заобикалящите да вършат нещата; (8) нахлуване на настойчиви и нежелани мисли или импулси. Разстройството може да прерастне в натрапчива невроза (обсесивно-компулсивно невротично разстройство).

Шизоидно личностово разстройство

Личностово разстройство, което отговаря на следните критерии: (1) дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива; (2) емоционална хладност, отчужденост или афективна изравненост; (3) ограничена способност за изразявне на топли нежни чувства или на гняв към други; (4) явно безразличие към похвали и критика; (5) слаб интерес към установяване на сексуални контакти с друго лице (да се съобразява възрастта); (6) почти неизменно предпочитане на самотни дейности; (7) прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване; (8) липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие (или само едни такива) и липса на желание за такива отношения; (9) подчертана липса на чувствителност към общоприетите социални норми и правила.

Хистрионно личностово разтройство

Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) драматизиране на собствените преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувства; (2) внушаемост, лесно повлияване от околните; (3) повърхностна и лабилна емоционалност; (4) постоянно търсене на източници на вълнения и дейности, при които пациентът е център на вниманието; (5) неподходяща съблазнителност в облекло или поведение; (6) свръхангажираност с физическа привлекателност.

Като придружаващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към признание, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствени нужди. Разстройството може да се развие в соматоформно невротично разстройство (хистерия)

Емоционално нестабилна личност

Личностово разстройство, при което е налице изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална, а изблици на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или “поведенчески избухвания”; последните се провокират лесно, когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от другите.

Емоционално нестабилна личност, граничен (borderline) тип.

Налице са много от характеристиките на емоционална нестабилност. Като добавка представата на лицето за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочитания (включително сексуални) са често неясни или нарушени. Обикновено е налице хронично чувство на празнота. Съществува предразположение към въвличане в интензивни и нестабилни взаимоотношения, което може да доведе до повтарящи се емоционални кризи и да бъде свързано с поредица от суицидни заплахи или действия на самоувреждане (макар че същите могат да се проявят и без видими поводи).

................................................................................

.......................

Във всеки съвременен човек някои от гореизброените характерови черти присъстват и това е нормално. Тези черти се превръщат в характеропатия (психопатия, личностово разстройство), когато се засилят дотолкова, че очевидно вредят на околните!

Личностовите разстройства са по-чест осрещани, отколкото човек може да си помисли. Немалка част от лидерските позиции са заети от нарцистични личности. Босовете на престъпните групировки например по правило с апараноидни характеропати. Както и немалка част от полицейските кадри. Голяма част от обитателите на затворите са социопати, неспособни да изпитат капка вина за насилията извършени от тях. А нима не сте срещали хистрионни дами? Шизоидните личности общо взето са по-рядко срещани, но ги има - на мен веднага ми минава асоциация с някой "отречен" шизоиден хималайски йога да речем.

Какво мислите за характеропатиите? Разкажете случки от живота си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлинe, описал си много хубаво личностнови психически разтройства...

Добре, това е описанието на проблемите. А какви са описанията на решенията ? Hапр. при социопатия ? :rolleyes:

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Категорично съм против етикета "болест", който заклеймява човека, различен от едно мнозинство, в което също няма еднакви хора. Още повече този етикет осъжда страдащия да бъде пасивна жертва и потребител на лекарства / процедури.

Един нестандартен поглед ,но затова пък и решения на затрудненията дава праничното лечение.

При него особеностите на характера се разглеждат във връзка с наличието на енергия в различните чакри.

Така например коренна чакра е фактор за жизнеността, център на инстинкта за самосъхранение. При силно депресивни и склонни към самоубийство хора тя е малка и силно замърсена. При почистването й изчезва вибрацията на жертва и с засилва самозащитата. При хиперактивни деца тя е тя е препълнена, задръстена с енергия, която може да се преразпредели в други центрове. Тази чакра е отговорна и за безсънието...

Най-много от описаните от Орлин проблеми се регулират от чакрата на слънчевия сплит, който е център на емоции като гняв, омраза, ревност, заблуди, агресии, алчност, завист..., но също и кураж, издържливост, хъс, съпротива...

...

Праничната психотерапия допълва официалната , като дава поглед върху проблема от фино енергийно ниво и прави възможна духовната промяна в човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали ще е лек завой във темата,ако насоча вниманието ви към аутизма,но така или иначе хората с тази "диагноза" притежават повече или по малко от гореспоменатите разстройства.В различна степен и комбинация разбира се,въпреки тяхната широкоспектърност все пак има нещо което ги обидинява.

На вашето внимание ще предложа едно-две есета пратени по случай международният ден на аутизма-02.април-(извадката е направена от Портал Интеграция)

Начало Нашите конкурси "Моят свят" "Моят свят е пъстър"

"Моят свят е пъстър"

Автор Administrator

10 April 2008

Това е първото есе по случай международния ден на хората с аутизъм . В следващите дни последователно ще публикуваме всички.

Есе, изпратено от Ганка Василева от София, която е леля на дете с аутизъм. Прочетете го:

...Моят свят е пъстър като цветна поляна. Аз винаги виждам тази поляна. Пътуваме с колата. Знам че има сгради, блокове, асфалт, но не искам да ги виждам. Оставам си на моята поляна. Там растат цветя, а пеперуди пият от нектара им. Изскача зайче и откъсва свежо стръкче.

В това време нещо много грубо ме откъсва и запраща далече от полянката. Вият сирени и реват коли. Аз съм ужасена. Запушвам с ръце ушите си, но този звук е толкова силен, че не мога да се върна при тревата и цветята. Започвам да вия, защото решавам,че никога няма да ме оставят на мира и никога няма да видя отново своите переруди.

За щастие шумът утихва и аз отново се пренасям на любимото си място. Привет цветенца, привет рекичке, привет на моите буболечки. Танцувам от радост и тялото ми се клати в ритъм. Майка ми се стряска когато се клатя в ритъм, но не знае че тогава съм най-щастлива, тогава танцувам на полянката.

Ех, защо не мога да взема мама, татко и бати на моята полянка. Колко щастливи бихме били заедно там!

Начало Нашите конкурси "Моят свят" "Моят свят е уникален"

"Моят свят е уникален"

Автор Administrator

21 April 2008

Продължаваме да публикуваме получените есета по повед 2 април - международен ден на хората с аутизъм .

Есе на Наталия Недялкова, родител на момче с аутизъм на 18 години:

Здравейте!

Написала съм някои от усещанията на моя син, които е споделял с мен. Съшо така някои от неговите умозаключения, които могат да ви се сторят нелогични, но за него са истина.

... Вали... вода пада от небето... Шум, шум, шум.. ужас, шума болиииии.....

Мама купи меки кърпи... Болят, болят, кожата смъди..

Изгасете слънцето.. не си усещам очите....

Кажете на мравките да не вдигат шум докато бягат по пода....

Татко има кола. Мама има кухня. Аз нямам нищо.

Татко каза че ще умре от яд. Татко, не се ядосвай, не умирай!

Мамо, аз Мечо Пух ли съм или Кристофър Робин? Кристофър Робин е човек, Мечо Пух говори и е мек.

Положителна оценка: "Тази жена е мека"

Отрицателна оценка: "Този е твърд"

Похвала: "Ти си ми като патенце"

Обида: "Целия си потен"

Как показва изненада: широко отворени очи, пляскане, завъртане и дълго "Охоооооо" (видяно от един филм преди повече от 10 години)

Как изразява нежност: "Мамо, ти си тиранозавърчето ми.", "Татко, ти си тарикат".

Това се показва на повърхността и това виждам аз от света на моя син. Знам че е уникален, макар че това понякога много затруднява общуването. Нашето семейство, близките и приятелите ни обаче толкова си свикнали и приели тази уникалност, че сме започнали и ние вече да приличаме на аутисти. Аз например винаги когато оценявам някаква ситуация, без да го правя нарочно се опитвам да я видя от гледна точка на сина ми и се получават изненадващи, а понякога и вдъхновяващи неща.

Реших да ви поднеса информация от другата страна,пречупена през призмата на болката,приз призмата на любовта и всеотдайността.

Второто есе го чувствам някак много близко,може би защото е писано от майка.Ако аз можех да го изкажа бих го изказала по този начин,ако аз можех да го напиша бих го написала по този начин.Все едно си се доближил твърде близо до неподозипащо те птиче,иначе би отлетяло.Някой от вас поглеждал ли е в очите на аутист?Какво ли е да си толкова различен?А как приемат това близките хора и въобще приемат ли го?Ами всички ние като общество какво правим с различните?

Толкова много въпроси се въртят в главата ми........

А на мен второто есе не ми хареса - по една или друга причина това дете вече 18 години не е прието от семейството си. Как ще се развие едно такова различно дете, много зависи от средата, в която расте ...

Да, поглеждала съм в очите на аутист - в тях има много мекота, нежност; очите им са кротки и лъчезарни, при условие, че ги приемаш и разбираш, че не си ги уплашил с нещо ... Ако усетят в теб неприемане или друго негативно чувство/мисъл, в очите им може да се види много болка, но не и агресивност.

Съгласна съм с Мона - това не е болест.

На едно и също мнение съм и с Късметче за коренната чакра.

Това, което е написал Орлин и според мен е така. Единствено си мисля, че има предостатъчно хора, които той описва като такива с "шизоидно личностно разстройство", просто те не се "набиват" толкова на очи. Аз познавам няколко.

Един въпрос към Орлин - към коя група причисляваш клошарите?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не мисля, че аутизмът е болест. Въпреки клиничните показатели.

Характеропатията болест ли е?

Характеропатиите не са болести в общоприетия смисъл. Една огромна част от ръководните позиции например са заети от нарцистични личности. Те се грижат чудесно за службите си, включват колектива в нарцистичното си его, будят възхищение с привидно силните си характери (всъщност просто не ги вълнуват преживяванията на изключените от нарцистичния им кръг). Нарцистичните личности често са имали трудно детство и нарцисизмът им се явява защитна реакция на оцеляване.

Орлинe, описал си много хубаво личностнови психически разтройства...

Добре, това е описанието на проблемите. А какви са описанията на решенията ? Hапр. при социопатия ? :rolleyes:

:)

При психопатиите решенията са нелеки. Тук краткосрочната ориентирана към решение терапия просто не действа при тях (или просто им помага да задоволят психопатията си). Това са устойчиви характерови черти, които дори не са съзнавани от носителите им. Пречат на другите, но не и на тях самите. Човек с характеропатия ще потърси терапия не за самата си психопатия, а най-често за депресия. И като причина за депресията разбира се на характеропатът му е виновен всеки друг, но не и личностовите му черти. Терапията с такива хора е много изискваща и продължителна - пет и повече години. Най-подходящата терапия е дълбинната (експлоративна) - психодинамична, юнгианска, райхианска - въобще аналитичните терапии.

Това, което е написал Орлин и според мен е така. Единствено си мисля, че има предостатъчно хора, които той описва като такива с "шизоидно личностно разстройство", просто те не се "набиват" толкова на очи. Аз познавам няколко.

Един въпрос към Орлин - към коя група причисляваш клошарите?

Част от клошарите са психотици - с някаква форма на шизофрения, шизотипно или шизоафективно разстройство. Тези без налудности, които са клошари по собствен избор (а не временно поради финансов колапс) ми се струва, че имат доста от характерситиките на шизоидния характер. Виждал съм клошари, предимно по-млади, с що годе нормално мислене, желание за социализация, но със завишен нарцисизъм. Завишен дотам, че липсата на реализацията му в социума ги е невротизирала и депресирала дотам, че не са успели да се включат в него. Други клошари са псевдо такива и просто "работят" клошарство -просят и някои заработват добре. Значи, пет групи:

- психотични личности (с налудности, халюцинации...)

- временни клошари, останали на улицата поради финансови причини - те ще направят всичко, за да се върнат в социалната система

- шизоидни личности - това е ядрото на клошарската прослойка

- нереализирани нарцисисти

- професионални псевдо клошари

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бих искала да попитам на какво се дължат Хистрионно личностово разтройство,

социопатията,

Емоционално нестабилна личност - какви биха могли да бъдат причините,довели до тези разстройства?Наблюдавам посочените признаци на тези "заболявания" у един много близък човек и отдавна разсъждавам върху причините,които са го "направили"такъв.Естествено,най-напред съм склонна да потърся източника им в семейството му,което е отгледало и възпитало други две деца,които далеч не приличат на брат си.Не бих казала,че става въпрос за "болен" човек,но това е един човек,който сам по себе си е нещастен и с отношението си към най-близките си им причинява нещастие също,но някак си не иска да го види.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да напиша, ще бъде общо - за да се проследят причините, трябва да се говори със самия човек, да се познава семейството му, навиците му, реакциите му...

Общо - при мъжа емоционалната лабилност често е резултат от секса, употребяван неправилно или прекомерно. Общо взето действието му е по-силно и директно върху мъжката психика, отколкото върху женската, а зад това стоят ендокринни и мозъчни процеси. Второ, възможна е генетична предиспозиция за лабилността.

В случая вероятно хистрионните и социопатни характеристики компенсират тази лабилност. Той кое дете поред е - може би последно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той кое дете поред е - може би последно?

Не,първо дете е.Разбирам,че всичко е много индивидуално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, аз съм нов в този форум и това е първото ми мнение, което поставям тук.Не знам как да започна, просто видях случайно този портал и ми стана интересно , да поставя темата за психопатиите. Тяхното разпространение и справянето им с тях, и до колко те са вредни или опасни за хората обкръжаващи личностите с различен вид психопатия.Психопатия е старото наименование на разтройствата на личноста,като параноидно разтройство на личноста,шизоидно,хистерионо,нарцистично и други различни видове личностни разтройства.Личностните разтройства са доста разпространени ""заболявания"" и общо взето 10 процента от общото световно население има някое от този тип разтройства. Мен ме интересува хората с този тип разтройства колко от тях стават агресивни към околните и техните действия могат да изложат много невинни на някаква опасност било и смъртоностна.Особенно ми е любопитен въпросът за психопатите-престъпници и убийци, водени от собственият си болен мозък и безчуственост извършват чудовищни престъпления за свое удоволствие или пък от други мрачни пориви.

Преди няколко дена четох една статия за децата психопати -убиици в САЩ, където 16 годишно момиче започва да стреля с пушка подарена й на рожденият ден и ранява 9 деца и убива 1 от основно училище. Когато я питат защо го е направила тя казва ""НЕ ОБИЧАМ ПОНЕДЕЛНИЦИТЕ.ТОВА МИ ОПРАВИ ДЕНЯ"". Историята на 9 годишният ДЖЕФРИ БЕЙЛИ , който блъска в басейна 3 годишното си приятелче само за да го гледа как се дави, и то направено от потресаващо злорадо любопитство.14 годишната ДЖЕСИКА ХОЛТМАЙЕР обества умствено изостанало момиче от пенсилвания, а след това му размазва главата с камъни, а смятала да я нареже на части и да си вземе пръст от нея като сувенир.Ужасен и разтреперан бях от тази статия и си зададох купища въпроси, каке възможно толкова невинно изглеждащи деца да извършват изключително зверски и отвартително гнусни деяния. Как е възможно родителите да не забележат че детето им примерно е с различно поведение И ДА НЕ МОГАТ ОТ ВРЕМЕ ДА ВЗЕМАТ МЕРКИ.За да не се стигне в по късен етап на живота същите тези деца да станат хора без морални цености и без скрупули, или всичко зависи от възпитанието и семейната среда която предопределя що за човек ще станеш. Аз съм най обикновен човек който просто му стана любопитна тази тема затова се регистрират в този сайт и бих искал хора който имат по големи знания по психология или психиатрия да споделят мнение по тази тема, извинявам се ако съм направил някой правописни или пунктуациони грешки

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пиша на прима виста... Някои личностови разстройства могат да доведат до наистина ужасяващи дела... Например параноичното, социопатното, нарцистичното... Проблемът тук е, че не самият човек страда от поведението си (съответно не търси терапия и не смята, че има нужда от такава), а другите около него. Изброените по-горе р-ва далеч не винаги се диагностицират, а носителите на емоционалните и поведенческите им прояви живеят не другаде, а между нас...

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А възможно ли е ти, макар и несъзнателно също да отбягваш хората?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  Здравейте на всички. Току-що прочетох тази перфектна статия и си отговорих на много въпроси.

  Но моля ви се, помогнете ми с нещо, защото хората около мен, които моля за това, не го правят. Имам проблем с баба ми, която е на 79 год. Аз съм на 25. Живея с нея, вуйчо ми и вуйна ми е в една къща, като всеки от нас е на отделен етаж (вуйчо и вуйна са заедно).

   Преди 1г. и 2м. почина дядо ми и от тогава баба е на антидепресанти --- изключително затворена и параноична. Първоначално много й съчувствах, изслушвах я винаги, когато пожелае и искрено желаех да й помогна - след като разговавяхме обикновено се чувстваше много по-добре с дни. Докато преди 4-5- месеца съвсем се влоши - когато отида при нея да я попитам как е (или да я заговоря за каквото и да било), започва да ми крещи и да ме обижда. Не излиза навън (само на двора, който е доста голям, и гледа през оградата хората:((( но не иска да си говори с тях,  или понякога ходи до магазина). Много ми е мъчно и искам да й помогна с нещо, но...най-вече и заради себе си, защото вече започва да ми вреди по всякакъв възможен начин. Забранява ми да ходя навън след работа - "забранява" разбирайте като "ако не се прибера в 16:10, започва да ми звъни по телефона, а ако не й вдигам, в момента, в който се прибера, идва на моя етаж (разбира се, прибрала е ключовете, за да не може да се заключва => нямам никакво лично пространство) и започва да ми крещи, да ме обижда и обикновено съм принудена да я изслушам докрай, за да се отърва от нея.

  Когато споделя това с вуйна ми, вуйчо ми, братовчедите ми (те двамата със семействата си живеят в центъра и не са в обсега на всички тези лудости), те ми казват най-снизходително "Не й обръщай внимание" и...това е:( Според мен най-добре е да й се дадат такива лекарства, че просто да си стои и нищо да не прави. Защото имам чувството, че вече и аз се побърквам - постоянно се тревожа, ами ако дойде някоя нощ докато спя и ме нарани по някакъв начин (отправяла ми е и такива заплахи)??? Страх ме е вече. Както вече написах, всички други от семейството ми си имат своето лично пространство и изобщо не се безпокоят...Моля ви, кажете ми как да постъпя - трябва ми идея, за да реша този ГИГАНСТКИ проблем:/ Още повече че имам и малко детенце (което живее при баща си, тъй като сме разведени) и когато го взимам при мен през почивните дни, много ме е страх - вече започнах да разреждам тези уикенди и...виждате как нейното разстройство повлиява и на моя личен живот, още повече на взаимоотношенията ми с моето дете.

  

Дано някой ми отговори скоро. Моля ви, г-н Баев! Моля ви сее!:/ Кажете ми нещо!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Баба ви има органично обусловено психотично разстройство.Органично означава,че се дължи на възрастовите промени на мозъка и кръвоснабдаването му.Антидепресантите няма да и помогнат.Би трябвало да се приложат лекарства от друга група, но предварително казвам,че ефекта в повечето случаи е малък.С две думи, баба ви се нуждае от психиатричен преглед и съответно лечение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тя ходи непрекъснато на всякакви лекари (вкл. на невролог, който й е изписал медикамент за мозъка, тъй като имала някаква киста или нз точно) и пие лекарства за много, много органи и системи. Бяха я завели и на психиатър, който й изписа съответно тези антидепреснти (до сега е пила два разлини). Но може би наистина няма как да й се помогне:/ Жалко...;(

 

Но все пак Ви благодаря за отговора:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

happiness379, а какво те спира да смениш бравата на входната врата на твоето жилище, все пак казваш, че сте на различни етажи? И да имаш само ти ключ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото етажът си е на нейно име - мисля, че ще е малко нагло от моя страна да сторя нещо такова:) апък и дори да го направя, майка ми (която живее в друг град) и вуйчо ми не ме подкрепят за такова решение. Иначе отдавна да съм го направила...;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

happiness379, здравей! 

 

Отдавна не бях се сблъсквал с такъв стил на изразяване. Стори ми се, че този ГИГАНТСКИ проблем всъщност е ангелска изповед! Така добра си и наивна, че ми е срамно да ти дам, какъвто и да е съвет, за да не се промениш. Аз само ще ти пожелая искрено и от все сърце да се оправи всичко около теб! 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защо детето ти живее при баща си, а не при тебе? След като работиш и живееш на етаж от къща, значи не си материално много затруднена.

Мислиш ли, че 2 дни седмично са достатъчни, за да изградиш стабилни взаимоотношения с детето?

Защо баба ти те заплашва? С какво си я предизвикала? 

Бъди сигурна, че няма да ти навреди наистина

Как се държи баба ти с детето ти, в редките случаи, когато го вземаш при себе си

Защо баба ти толкова държи да се прибираш навреме от работа? 

Ако не беше тя нямаше ли да го правиш и щеше ли въобще да се прибираш?

Защо баба ти крещи след като се прибереш от работа? За какво е сърдита?

Жената не е толкова психясала според мене, щом се оправя с телефона и с ключалките

Мислила ли си, че може вината да е в тебе, след като с другите ти роднини баба ти се държи нормално

доколкото разбрах

Какво премълчаваш? Или не е за разказване?

Интересно би било, ако можехме да прочетем и версията на баба ти

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm, всеки човек навършил пълнолетие, а и дори да не е навършил, има право на лично пространство. В коментар на форум не може да се прецени до колко е истина или не написаното от някой. Според мен просто трябва да се приеме и да се даде съвет - както е направил д-р Първанов. Сблъсквала съм се със случаи на органично обусловено психотично разстройство за съжаление и знам, че такива хора първо много трудно се съгласяват да отидат на специалист. Второ съвсем не са зле в боравене с техника като мобилни телефони или ключове. Могат да се оправят и с компютри, ако са по-млади. Но психическото разстройство, ако наистина има такова, си е опасно. И happiness379 трябва непременно да си сложи ключалка.

 

А това до колко казва истината или не, то си е неин проблем. Личният й живот също. Не на хора които не я познават. :)
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей   happiness379 хубаво е да диференцираш двете ситуации.

Отношенията с баба ти и отношенията с детето са две различни области и е добре да не ги преплиташ.

Ако всеки си има своето лично пространство, постарай се да определиш своето и да го отделиш от ситуацията.

В случая ние тук няма как да ти помогнем в отношенията с баба ти, защото става въпрос за болестно състояние и има нужда от адекватна Реална помощ.

Важното в случая е да вземеш правилното решение за поставянето на границите, които да ти осигурят комфорт. Тъй като ти живееш с болния човек, ти си тази която ще определи правилата, хората извън тази ситуация няма как да решат вместо теб, това, което е най - добро за теб. Ако решиш да позволиш друг да взема решенията, би трябвало да му предоставиш и отговорностите. Ако околните не са готови да поемат отговорности, нямат право да вземат решения за дадения случай. 

С две думи твоя живот е в твоите ръце, а състоянието на баба и в ръцете на специалистите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бладогаря ви за отговорите. Ами, вижте, аз съм направила всичко по силите си, за да променя ситуацията с баба ми (държа се с нея много добре, правя всичко, за което ме помоли), но тя просто вече излиза извън всякакъв контрол. Понякога съм заключвала, но тя идва и започва да блъска (дори посред нощ!) и крещи, че й е лошо, да й отварям - театралничи, т.е. нищо не действа. Не е проблем да се грижа за нея, а това, че тя не реагира адекватно - непрекъснато ми крещи, обижда ме и ме псува.

 

Идеята ми е, че такива хора трябва или да бъдат непрекъснато инжектирани с някакви успокоителни, или да живеят на друго място, в болнично заведение, за да не пречат на здравите хора да водят нормален живот. Ако беше моя майка, щях да направя каквото е нужно, за да въдворя ред в този дом, но вуйчо ми почти не се прибира тук и въобще не си дава сметка за проблема. Според него просто трябвало да я изслушвам и, цитирам, "не й обръщай внимание". Ако при вас дойде човек, докато се къпете, за да ви говори някви неща, дали няма да му обърнете внимание?? ХАХА:)

 

 

Просто исках да разбера как да възприема всичко - така че баба ми е просто страннен човек и трябва да се съобразя с това и да я приема каквато е, или пък това е болестно състояние, което не бива да се толерира, защото е опасно за здравето на околните (т.е. за мен). Съветът  на майка ми е например да се правя, че нищо й няма и...така щяла да се подобри...Пълни глупости.

 

 

Все пак много благодаря на всички, които пишат, знаех си, че все някой ще ми помогне:)

 

п.с. Не живея със сина ми, защото е на две години и все още не ходи на градина. Затова баба му го гледа, докато аз съм на работа. Но от септември съм го записала на ясла, което съотвества на "ще живее при мен":) И затова е такова положението (иначе родителските права са си мои, разбира се) Но не е в това въпросът - отношенията ми с детето ми и отношенията ми с баба ми са преплетени, защото тя иска да контактува с него (защото има нужда от това все пак) и той иска да контактува с нея (той е дете и не разбира от душевни болести...доколкото ми е известно), но проблемът е, че аз не искам да контактувам с нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още нещо исках да споделя с вас. През последните години забелязях, че има СТРАШНО много хора с поведенчески и психически проблеми и разбрах защо е трудно да им се помогне - защото сякаш има преграда около тях, която не допуска доброто от хората (под формата на помощ). Т.е. те наистина както се казва сякаш са обладани от зли духове:/ И в зависимост от това колко е силен този дух (разбирайте го мисъл или духовно убеждение), човекът е болен от една или друга болест...

 

В този ред на мисли искам да ви попитам до какво води нелекувана депресия?

Не е ли депресията първото стъпало от всяко разстройство на личността, т.е. ако човек се пребори с нея и я надмогне, остава здрав и цялостен, т.е. запазва се личността и душата?

Има ли връзка между начина на живот (хранене, сън, сексуална активност) и депресията? Може ли например човек, който е вегетарианец или такъв, който спортува, да изпадне в това състояние?

Извинявам се, ако това е оф топик.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига да не нараняват околните, хората с личностни разстройства трябва да бъдат оставени на мира. Те не са идиоти и знаят какво правят. Глупаво е да им се натякват "недостатъците". Това само ги огорчава. Според мен липсата на чувствителност и всякакви ирационални емоции е само плюс. Емоционалните хора са нестабилни -- избухват, стават истерични и нараняват околните. Освен това "нормалните" хора се разстройват след раздяла, например, и стават нетрудоспособни. Не могат да учат, работят и т. н. Един "ненормален" човек след раздяла продължава да изпълнява задълженията си също толкова компетентно, колкото и преди раздялата. Искам да кажа, че на тези неща се гледа погрешно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×