bee_bg Добавено Октомври 23, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 23, 2008 Всъщност въпросът въобще не ме интересува. Тук малко ще поспорим въпроса не те интересува можеби, но те провокира да си защитиш мирогледа за добо и за зло и няма лошо. Едно е ясно бог(ако има изобщо) няма нужда от защита сам го каза т.е за извора не съществува теоретическа възможност да пресъхне. п.п. мисля че идеята на въпроса е съвем в друга плоскост и първоначалния прочит подвежда стандартното мислене не винаги е най-точно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 24, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2008 Една сутрин се събудих с мисълта за нещата, които съм сътворила. В просъница започнаха да ми изникват снимки, които съм направила, картини, които съм рисувала, дрехи, които съм си шила сама. Домът ми, който съм подредила по свой вкус. Умиращи цветя, които съм спасила с грижите си, бездомни животни, които съм прибирала. Пациенти, на които съм върнала усмивката. И усещането беше невероятно - усетих колко много обичам хората, животните, растенията, предметите, нематериалните неща, до които съм се докоснала, на които съм дала нещо от себе си. В този момент осъзнах колко много ни обича Бог. Поне толкова, колкото ние обичаме собствените си създания, а вероятно - много повече. Усещането беше невероятно, защото беше напълно интуитивно, дълбоко, без всякаква логика, умът ми още спеше - дойде отнякъде и ме порази. От този момент и през ум не ми е минавал въпросът - дали Бог е зъл, защо ни наказва и т.н. За мен този въпрос отпадна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 24, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2008 Зло = различност,която не съвпада с интересите на егото ни => обективно зло няма. За мен темата от самото начало е формулирана абсурдно и подвеждащо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 24, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2008 Донякъде и аз съм на това мнение, но все пак си оставям и една вратичка т.е ''винаги има изключение от правилото''. Интересно ми е selsal kaкво би отговорил по въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Октомври 24, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 24, 2008 (edited) ...В този момент осъзнах колко много ни обича Бог. Поне толкова, колкото ние обичаме собствените си създания, а вероятно - много повече. Усещането беше невероятно, защото беше напълно интуитивно, дълбоко, без всякаква логика, умът ми още спеше - дойде отнякъде и ме порази. От този момент и през ум не ми е минавал въпросът - дали Бог е зъл, защо ни наказва и т.н. За мен този въпрос отпадна. Да, но не е възможно да се опише това преживяване, така че да се разбере. Дали това преживяване е достатъчно доказателство изобщо, няма да коментирам, защото навлизаме в неразгадаема територия. Но е вярно, че дори и не светци, но и творци, а и "обикновени" хора при определени условия получават точно такава интуиция, върху тях се излива такава благодат, че в този момент и в голяма степен и след това, започват да вярват, че Съществуванието е приятелски настроено и към тях, и към всички неща... Според моя опит обаче, ефектът на това споделяне върху хората, които нямат такива преживявания, не е особено благоприятен. Нещо повече, самият аз май не извличах полза от четене и слушане за такива възприятия. По-скоро, методът ми беше в едни особени моменти отказът да вярвам на каквито и да било твърдения. Отворих се за Съществуванието, ясно давайки си сметка, че не знам нищо със сигурност за Него и че въпреки това съзнателно приемам да последва за мен всичко - озарение или безпросветност, рай или ад, вечност или вечно анихилиране... И тогава избухна Осъзнаването... Давам си сметка, че това преживяване НЕ Е рядко срещано, но толкова много хора не го споделят или го тълкуват по различаващи се начини! И другото - че то е много далече от Просветлението, доколкото променя само отчасти човека. Важно е човек да не се главозамая от тези моменти, защото те обикновено предшестват периоди на много интензивни изпитания, изходът от които съвсем не е безпроблемен, нито е предварително гарниран с рози по тротоарите... Редактирано Октомври 24, 2008 от Добромир Cveta5 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Октомври 26, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 26, 2008 "Бог ни изпитва по всички възможни начини.Той само проверява нашите слабости,за да ги опознаем и превърнем в добродетели.Той ни изпраща изпитания,които изглеждат непоносими:понякога Той почти ни отблъсква от себе си.Но мъдрият,търсещ Бог,казва:"Господи аз искам само Теб.Нищо не може да ме спре при моето търсене.Моля се с цялото си сърце:никога не ми изпращай изпитанието-да забравя Теб."Парамханса Йогананда Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Ноември 4, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2008 (edited) Усещането за невъзможност, което твърде често навестява човешкия ум, а - от друга страна - чувството, че всичко е възможно, което пък, наивно или не, понякога спохожда човешката душа, изглеждат тъй пряко противоположни, че да се размисля върху тях никак не е лесно. Философията, а и езотериката, в техния същински вид, са нежелани от хората, поради поставянето на подобни непрактични (неделнични) въпроси. Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Зло? Кой е направил Дявола зъл? Защо? За изповедите си по тези въпроси ("Изповедите на Иблис"), Ал Халадж е бил насечен на парчета - бил е доста щедър откъм хвърляне на бисери. Истината е извън Дървото на Смъртта и, следователно - отговорът не е нито в посоката на Мрака, нито в посоката на Светлина. "Възлюбил си Истината в човека" Редактирано Ноември 4, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kasis4e Добавено Ноември 7, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 7, 2008 Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? От чисто физична гледна точка Светлината е и вълна и съвкупност от частици и това как ще бъде разглеждана, зависи от конкретния момент. При това този дуализъм не пречи на никого да вижда Светлината именно като такава Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magih Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 ... Възможно ли е да приемем противоположността там, където я има, без да я замазваме (смекчаваме) за сметка на истината, и в същото време да откриваме път към съотнасянето на тия противоположности без да се поддаваме на конфронтацията, която сянката на противоположността има характера да ни налага? Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола? Аз лично съм си задавала един друг въпрос: Бог е изпратил човекът на земята, за да го изпита. Според делата му той/човекът/ се определя дали след смъртта ще иде в рая или ада. Дотук добре. Исус е знаел, че е пратен на земята като човек, за да изкупи греховете на хората. Тоест пътят му е бил начертан предварително. От него е зависило дали ще изпълни предначертаното, подложен на изпитания и изкушения. Същото се случва и с хората. Сега света се нуждае от ново изкупление, тъй като е много грешен. Убийства, предателства, похот...Нещата се повтарят. Само дето изкушенията сега са много по-страшни. Все по-трудно е да запазиш душата си чиста, почти невъзможно. Животът е такъв. В Библията пише, че краят на всичко това наближава, това което е написано ще се сбъдне. Тогава въпросът ми е: след като предварително се знае какво ще се случи, т.е, греховете ще нарастват и нарастват, защо ние хората сме подложени на това? Какво е виновно едно невинно дете, че се ражда в един извратен свят, изпълнен с изкушения и грехове? Много лесно би се подхлъзнало...Някой питал ли го е дали иска да се ражда и да живее в постоянни изпитания, които трудно се издържат и евентуално съгреши, след което отива където му е мястото - в ада. Защо Бог допуска злото да владее света и доброто да е само понятие за повечето? Защо е по-лесно да си лош, отколкото добър? Защо трябва да се борим за душата си? Раждаме се невинни, живота ни опорочава. Но си плащаме, за това, че сме се родили... Вярвам, че Бог е справедлив, но понякога някои неща не мога да ги разбера. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 Трябва добре да се разграничи, кое е дело на Бога и кое – на човека. Ако оприличим Бог на един извор, водата при извора е чиста, добра за пиене, но по течението и хората могат да я замърсят по най-различен начин. По подобен начин хората създават злото, от Божественото добро. Това е в общочовешки план. На индивидуален план, във всеки човек съществува един Божествен център, един извор, който е чист, но хората със своите егоистични желания и мисли замърсяват. По въпроса за справедливостта, за това, че хората се раждат като че ли обречени. Тука ако човек не е приел съществуването на прераждането и кармата, едва ли може да намери разумно обяснение. Условията са наистина много тежки, но причината за това са самите хора. Не че нямаше да има трудности, но хората са ги увеличили неимоверно. Освен това човечеството е един общ неделим организъм. Щом организмът е болен, това се отразява на всяка негова част; това е колективната карма. Значи ако водата в реката е замърсена, единствената възможност е човек да отиде да пие от извора, т.е. да разграничи Божественото от човешкото както външно по отношение на соц. среда в която живее, така и вътрешно по отношение на себе си, мислите, желанията и постъпките си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 20, 2009 Доклад Share Добавено Януари 20, 2009 (edited) Какво ще стане, ако изворът пресъхне? Това е истинското зло. Ще бликне друг. Ще завали дъжд. Ще...( безброй възможности.) Ще се появи цивилизация, която не се нуждае от вода. За нея това няма да е зло. Редактирано Януари 20, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.