Jump to content
Порталът към съзнателен живот
maggee

Самотата като етап от духовното развитие

Recommended Posts

Да, последните няколко поста са много хубави! Воините на светлината водят най-големите битки със себе си, търсят, лутат се. Правят и грешки, но не спират. Може би за това са воини, защото не се страхуват да погледнат навътре в себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм много ми харесаха тези постове, допълват се :) . Ще добавя нещо и аз:

" Блясъкът в очите на войните на светлината никога не угасва.

Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и без сандали.

Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно. Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост

и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквито и да било

благословения или чудо. Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи,

понеже смятат, че животът им е безсмислен.

Именно за това са войни на сватлината. Защото грешат. Защото си задават въпроси. Защото търсят някаква причина

и със сигурност ще я открият." Поздрави!

Куелю, ПаулуВоинът на светлината

Напоследък вечер като си легна много мисля по тези въпроси,истинско щастие е да намериш отговорите.Благодаря ви че ви има.Толкова много научавам от този форум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

И аз ти/ви благодаря, също научавам много :). Книгите на Куелю са освобождаващи, истински полет на Духа. Радвам се, че по някакъв начин станах проводник на това :) Поздрави на всички :3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има етап, в който усещаш нуждата да останеш сам и това се поражда от различните вибрации, до които си достигнал в своето осъзнаване. Следващият етап е момента ,в който разбираш, че ти си Цялото и нямаш нужда от тая самота,остават само изживяванията и радостта от тях. И тук идва мястото на щастието , като състояние на духа. Живееш, твориш със своята мисъл и изживяваш и се разширяваш в това свое ново пробъждане, с усмивка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самотата-тишина-чистота е най-висшата земност. Тя е местопребиваването на онзи, от който няма по-голям сред родените от жена, но и най-малкият в Небесното царство е по-голям от него. Тя е единственото, което може и трябва да бъде постигнато в Пътя от нашите личност и воля, защото в нея се осъществява срещата на родения от жена с родения от Отца и едно с него. Тогава вече могат да бъдат написани писмата до седемте църкви на Асия и да бъдат изпълнени. Така старият храм бива напълно разрушен и бива издигнат нов от Него, Словото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самотата, дори желана, често поражда самотност... а това обърква всичко. Защото човек остава сам с мислите си, а размислите не са път към достигане на най-висшето, сърцето е.

Често самотника /в резултат от дълга, желана самота/ се превръща в саможив егоист, без да го разбира, наравно с покоя, който е изваял за себе си. За себе си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Самотата, дори желана, често поражда самотност... а това обърква всичко. Защото човек остава сам с мислите си, а размислите не са път към достигане на най-висшето, сърцето е.

Често самотника /в резултат от дълга, желана самота/ се превръща в саможив егоист, без да го разбира, наравно с покоя, който е изваял за себе си. За себе си...

Самотата се осмисля когато човек се оттегли за известно време в уединение - У Единния, тогава тя не се превръща в самотност защото сърцето е изпълнено с присъствието Му icon12.gif:angel: и Той е този който дава вътрешната мярка за нещата :) .

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самотата, дори желана, често поражда самотност... а това обърква всичко. Защото човек остава сам с мислите си, а размислите не са път към достигане на най-висшето, сърцето е.

Често самотника /в резултат от дълга, желана самота/ се превръща в саможив егоист, без да го разбира, наравно с покоя, който е изваял за себе си. За себе си...

Самотата се осмисля когато човек се оттегли за известно време в уединение - У Единния, тогава тя не се превръща в самотност защото сърцето е изпълнено с присъствието Му icon12.gif:angel: и Той е този който дава вътрешната мярка за нещата :) .

Малко лирично отклонение, но наскоро гледах хубав филм - Самсара. Един будистки монах, след 3 години усамотение и медитация в една пещера /а преди това живееше в манастир/, излезе от там и бива залят с желание да бъде с хора, и нещо повече - страст. С един жест само срина постигнатото до момента.

Усамотението и желаната самота, когато не са им дошли времето и състоянието, са резец с две остриета...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Инфи и аз съм го гледала. Ахам неизвървяния път си е неизвървян път. Друго е след като придобиеш мъдростта на опита да се завърнеш вече по богат към " старите" идеи. Странно аз нарочно него довърших т.е. не пожелах да го догледам преди време:). Оставих тази приказка без край... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би е трябвало да го доизгледаш, края бе най-поучителен.

Той помърдя... разбра, че самсара го гнети и понечи да се върне в манастира си, само за да разбере, че в този си живот, в това си превъплащение не принадлежи на онези пространства, а именно на самсара...

И се примири, прие, върна се в селото при жената.

Няма да казвам какво ми хрумна за ролята на жената по пътя на мъжа :lol: но в друг живот ще гледам да не нося поличка :lol:

Оспамихме темата така и така, но от целия филм научих много. Също и това - всеки следва Буда. Никой не помисля за жената на Буда и съдбата и след него.

В следващия ми живот ще гледам да не съм мъж :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Тююююю да му се не знае аз затова не го догледах щото ми стана мъчно че си затръгна към манастира :huh: пък на мен не ми се искаше щото си бях и май все още съм си на такъв етап. Не ми се замонашва още де :lol: . Явно днес е бил момента да науча края от който избягах тогава :))))). Ай изчезвам пак. Не, не сме оспамили темата, човек може да е самотник и сред множеството,а може и да е уединен т.е. Божествено преизпълнен навсякъде и когато е сам и сред хората и сред семейството си... Там където Бог е определил да го постави в настоящия момент. Никога няма да забравя най- благословеното семейство което имах пред очите си, това на стария ми пастир и на неговата съпруга :). Господ е вечно с тях и между тях въпреки, че той вече е в невидимия свят и Любовта им нииииикога не избледня нито намаля, но напротив :):3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност... ако умеехме да приемаме самотата и усамотеността, бихме прозрели как това е истинската любов... с Бога... далече от всичко останало. Но не можем. Заради неспокойния си ум.

А виж тревичките...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

  А пък Христос е олицетворение на "всичко мога и всичко постигам". Даже на повечето икони е "направил знак", символизиращ точно това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек остане сам без да го е желал, получил е шанс да осъзнае колко е свързан с всички останали във Вселената.

Когато човек сам потърси самотата, той е пожелал да усети вътрешната си връзка с всички, с Вселената...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос е олицетворение на "Велики и Славни са твоите дела, о, Отче".

  Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява. Фил.4:13

  Aз и Отца едно сме.

 Сега виждаш ли "противоречие", "неточност" или нещо друго?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Както вече някой тук спомена, можеш да си самотен и сред много хора. Но доколкото разбирам в темата се обсъжда желаната самота. Тя наистина е необходима за всеки. Аз обичам да оставам сама, за да взема своите решения, за да набележа своите цели, за да мисля на спокойствие и т.н.

Колкото до това да избягам от другите, защото не ми е комфортно с тях, разбрах, че не е решение. Искам или не, съм във връзка с всички около мен. И щом са в моя свят, то значи трябва да си сътруднича с тях. А голямата наука за живота е тази, която ни учи как да общуваме с другите. Решенията за това обаче се вземат най-добре в усамотение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Може би е трябвало да го доизгледаш, края бе най-поучителен.

Той помърдя... разбра, че самсара го гнети и понечи да се върне в манастира си, само за да разбере, че в този си живот, в това си превъплащение не принадлежи на онези пространства, а именно на самсара...

И се примири, прие, върна се в селото при жената.

Няма да казвам какво ми хрумна за ролята на жената по пътя на мъжа :lol: но в друг живот ще гледам да не нося поличка :lol:

Оспамихме темата така и така, но от целия филм научих много. Също и това - всеки следва Буда. Никой не помисля за жената на Буда и съдбата и след него.

В следващия ми живот ще гледам да не съм мъж :lol:

Не бих разтълкувала така филма. Има и фактологична грешка. Той не се завръща при жената. Накрая я напуска. Но причината за това, разбира се, не е в нея. Последният им разговор действително е много предразполагащ към размисли.

За "жената" на Буда, прочети Херман Хесе - "Сидхарта". Там е помислено за нея. Но и във филма според мен е "помислено".

П.П. Изобщо няма нужда да "принадлежиш към самсара", за да си сред хората. Тук се поставя знак за равенство между неща, които не си съответстват.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никога няма да забравя най- благословеното семейство което имах пред очите си, това на стария ми пастир и на неговата съпруга :) . Господ е вечно с тях и между тях въпреки, че той вече е в невидимия свят и Любовта им нииииикога не избледня нито намаля, но напротив :)

Tъкмо исках да попитам, дали човек може да е замонашен със и във семейството, а Азбуки е отговорила:

Изобщо няма нужда да "принадлежиш към самсара", за да си сред хората.

Ще се радвам и на други размисли по темата. :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички ние сме самотни, всеки сам върви по Пътя си и когато разбере това самотата вече е благодат.

В миговете тишина, получавам друго знание, чувствам се изпълнена. А най-красиво е, когато съм сред много хора и се чувствам в уединение. Но не винаги се получава... ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

А виж тревичките...

Виждам ги постоянно и преди малко бях сред тях. Изпращам ти мислено благоухание на треви, цветя, борчета и мнооого билки + милиони разноцветни слънчеви лъчи :) .

За Христос - Колосяни 2:9

Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; :3d_053:

Аз обичам да оставам сама, за да взема своите решения, за да набележа своите цели, за да мисля на спокойствие и т.н.

Колкото до това да избягам от другите, защото не ми е комфортно с тях, разбрах, че не е решение. Искам или не, съм във връзка с всички около мен. И щом са в моя свят, то значи трябва да си сътруднича с тях. А голямата наука за живота е тази, която ни учи как да общуваме с другите. Решенията за това обаче се вземат най-добре в усамотение.

:thumbsup:

В миговете тишина, получавам друго знание, чувствам се изпълнена. А най-красиво е, когато съм сред много хора и се чувствам в уединение. Но не винаги се получава... ;)

Поздрави на всички :3d_041::3d_044:

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Може би е трябвало да го доизгледаш, края бе най-поучителен.

Той помърдя... разбра, че самсара го гнети и понечи да се върне в манастира си, само за да разбере, че в този си живот, в това си превъплащение не принадлежи на онези пространства, а именно на самсара...

И се примири, прие, върна се в селото при жената.

Няма да казвам какво ми хрумна за ролята на жената по пътя на мъжа :lol: но в друг живот ще гледам да не нося поличка :lol:

Оспамихме темата така и така, но от целия филм научих много. Също и това - всеки следва Буда. Никой не помисля за жената на Буда и съдбата и след него.

В следващия ми живот ще гледам да не съм мъж :lol:

Не бих разтълкувала така филма. Има и фактологична грешка. Той не се завръща при жената. Накрая я напуска. Но причината за това, разбира се, не е в нея. Последният им разговор действително е много предразполагащ към размисли.

За "жената" на Буда, прочети Херман Хесе - "Сидхарта". Там е помислено за нея. Но и във филма според мен е "помислено".

П.П. Изобщо няма нужда да "принадлежиш към самсара", за да си сред хората. Тук се поставя знак за равенство между неща, които не си съответстват.

:hmmmmm: Май ще трябва да изгледам "Самсара", а и да препрочета "Сидхарта" много силна книга, изключителна, но когато я прочетох се почувствах точно така както споменава Инфинити "всеки следва Буда. Никой не помисля за жената на Буда и съдбата и след него." ;) въпреки, че както казваш ти е помислено за нея :) и по принцип съм съгласна с мнението ти, но тогава когато гледах филма се почувствах по подобен начин затова го спрях и не го догледах. Еееееххх ще има път да извървим докато осъзнаем това което вече знаем :) и докато се смирим (не примирим) и приложим на практика наученото. Но ще стане искаме или не :) .

~~~~

Някак си това уединение на мен ми е по- близо на душата:

Бах, РичардМост през вечността;

Бах, РичардЕдно

Незнам друго е, но това ми е по сърце. Може би съм на такъв етап, но все пак нека бъде Божията воля.

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, Азбуки, все търсиш спор.

Тук не обсъждах и тълкувах филма, а пишех по темата.

Освен всичко друго, всеки тълкува различно. Аз нямам против твоите тълкувания, но нека си имам и свои :D

Чела съм я. И не само нея.

Няма да ги коментирам. За будизма определено предпочитам Ринпоче-тата.

Редактирано от infinity1305

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Мислех си, че който е чел Хесе е разбрал поне това: Никой не следва никого. Буда не последва дори себе си.

П.П. Не търся спор, а като всеки нормален човек имам желание да кажа нещо от време на време. Съжалявам, ако някой се чувства лично засегнат. Изобщо не ми е цел. Но поради ето тези реакции предпочитам да мълча. Не обичам да обезпокоявам хората с мислите си.

Реалността е там, за да ни дава отговор, а не само за да слуша това, което й говорим. Не мисля, че идеята е в заяждането. На всички желая това, което пише в подписа ми.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×