Jump to content
Порталът към съзнателен живот
B__

Кога мъжът става мъж

Recommended Posts

Е ясно е че, хората са различни по етнически,географски, религиозни и чисто културни признаци.Като последните са абсолютно независими понякога от предните три.

Явно е,че тук сме влезли в рамките географските и етнически на България.Оттам нататък всеки да преценя къде се намира той,мъжът до него или представата и стереотипът,който е формирал за него.

Добре е това,че всеки казва, аз харесвам това или не харесвам това у един мъж.Мисля,че това е качество или недостатък,тези изявления дават възможност да се анализира и самият човек, който публикува това мнение сам себе си.

Интересно ми е дали braman е започнал да си отговаря сам на себе си по този въпрос,защото аз намирам за доста проблемни неговите изявления.Вредни за самия него,като мъж и психика./като тук визирам и двата му поста/

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но има доста други форуми, предимно от жени, и освен всичко друго, което обсъждат, обсъждат и себе си. И в тази връзка нещо смешно: ежедневно се занимавам с търсачки поради специфика на работата си и попаднах на една тема в един форум - Писна ли ви от колежките на мъжа ви? :3d_146: Това ме уби.

Е това е тема. :3d_146:

По-интересно би било да има тема - Писна ли ви от колегите на жена ви? Но няма такава тема в нета, защо ли?

Редактирано от Лора Витанова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хаха, на мен пък не ми се струва интересен нито единият, нито другият въпрос за колежките, а пък и за колегите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

Хаха, на мен пък не ми се струва интересен нито единият, нито другият въпрос за колежките, а пък и за колегите.

Именно, именно. Не е интересно, а е показателно за страстите и нивото :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За това, дали и, колко някой се е обърнал навътре в себе си може да даде отговор само той самия, пред себе си и пред Бога.

Дали и доколко някой чувства/усеща себе си като мъж или жена също е относително... Изобщо, всяка оценка на нещо външно е оценка на нашия си собствен свят или представите ни за него.

Хубаво е да си говорим и да се опитваме да приемем гледни точки, особено различните, противоположните...

Ако някой се чувства добре в собствената си кожа и не избива комплекси, независимо от ролята му в този живот, независимо от партийната му симпатия или повлияване, то той може да си е ОК. Независимо дали е мъж или жена...

Лично аз познавам чудесни хора, които са коренно противоположни в партийните си симпатии, но това не ги прави по-малко добри специалисти и човеци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хаха, на мен пък не ми се струва интересен нито единият, нито другият въпрос за колежките, а пък и за колегите.

Именно, именно. Не е интересно, а е показателно за страстите и нивото :)

Усещаш ли се как си пристрастена към нивото?

Приятелско избъбряне :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

KneelgKnight-wGrail7[ReTouchedPhotoOfPaintgbyUnknown]-400px.jpg

Който има опит да споделя. Аз още се чувствам дете. И не защото нещо в живота ме плаши или не мога да се справя, не защото нямам самочувствие... Но усещам, че нещо за момента не ми достига. Какво е то, ще си запазя в тайна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, темата е за мъже, но тъй като зачекнахте и въпроса: Кога жената става жена?, ще напиша нещо по принцип.

В смисъл не на теория, ами по-скоро - Кога ставаме големи/пораснали? Ами май болшинството хора така и не можем да се почувстваме големи. Защото за мен един възрастен или хайде по-скоро пораснал човек е станал такъв, когато се чувства сигурен, спокоен, знаещ как да се справи с всевъзможните проблеми и тем подобни. А май 99% от хората се чувстваме несигурни, притеснени от нещо, имаме си проблеми, с които ни е трудно да се справим и които ни вадят от равновесие.

За едни хора това са едни неща, за други - други, но все има по нещо.

Това, както каза Ивета, няма нищо общо с факта дали имаме или нямаме деца. Просто, които имат деца, се опитват да демонстрират стабилност и присъствие на духа (в по-голяма степен, отколкото реално притежават) пред децата си, поне докато са по-малки. И така много деца остават с едно фалшиво убеждение, че техните родители са (били) едни стабилни, възрастни хора, истински мъже и жени, докато в действителност далеч не е така.

Сега, можем да смекчим критерият за порасналост, като приемем, че това е просто да бъдем самостоятелни, да успяваме да се грижим за себе си и евентуално за семейство, ако има такова, във всяко едно отношение - и в материален, и в нематериален план, тогава вече повече хора ще се впишат; но като че ли критериите за истински мъж/жена са по-височки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами дайте определение за "истински" мъж или жена, моля!

Все ми се струва, че имаме различни критерии и изисквания. Морални, обществени, личностни, та дори и библейски. Та според кои точно да се нагодим :whistling:;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами дайте определение за "истински" мъж или жена, моля!

Все ми се струва, че имаме различни критерии и изисквания. Морални, обществени, личностни, та дори и библейски. Та според кои точно да се нагодим :whistling:;)

Ами дайте да дадем :)

Във всеки човек има и мъж, и жена, и дете. Когато те се обединят и човек става истински.

Не върши работа нали? :)

Инстински е малко празно понятие.

Затова бъзнах Ивета, която желаеше общуващите с нея да са на "ниво".

Но човешкото разбиране за ниво просто сравнява един фалш и заблуди с друг фалш и заблуди. Накрая се получава фалш и заблуда.

Не е важно партньорът ти да е истински, а че е точно този, който ти трябва. Той ни е даден не само за секс или материална обезпеченост, а за да можем чрез него да научим уроците, които няма как да научим по друг начин. Докато обединим мъжа и жената в себе си и видим истинския свят.

Затова партньорът оказва огромно влияние на личностното ни развитие и само това, че може да го прави чисто несъзнателно, ни кара да се съмняваме в тази му роля. Когато видим нашия партньор като средство за нашето личностно развитие, тогава и разбираме какво е това партньорът.

Другото е материализъм в лошата му форма. Заради който в илюзиите стигаме до там да оприличаваме мъжа на "пенис-касичка" и жената на "секс масичка за бира".

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, благодаря за този отговор Божидар.

Имаме доста теми и ми се струваше, че вече е изяснен този въпрос, поне от хората, които отдавна са тук. Щото то нали форума е за учението?...

Ако говорим за ниво, то е добре за ниво на съзнание да говорим и то в Бг, иначе има доста умни хора, но им липсва топлинката, пък и морала нещо поизчезна. Та, както стана дума в една друга тема, всеки към себе си е добре да се обърне, да поподредим своя си свят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×