Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Роси Б.

Висшият Аз

Recommended Posts

тук се появиха фрагменти от идеи , които считам за интересни - като идеята за "матрицата", "архитектът" , илюзията , холограмата,

...за това, че някой ден може би ще заслужим правото да пребиваваме в светове ,които не са дуални. тези идеи развити и обосновани , издържани много красиво ,съм ги срещал само при един източник , и си мисля че той не съвпада с цитираният тук предполагаем източник ../сглобявям фрагментите по усет и се извинявам ,ако има разминаване с целите на авторите/

...все пак тези идеи имат своята красота и обаяние.

но за какъв висш аз и връзката с него можем да говорим , ако низшият аз ,още не е изчерпал потенциалът си , това е изборът който всеки индивид прави сам и някои биха се връщали отново и отново в "матрицата" точно заради илюзиите които предлага тя ,не ги упреквам, и трябва да призная че "илюзиите "също притежават своята красота ,на която можем да отдадем дължимото .

Редактирано от val68z

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и все пак си мисля ,че интересните спорове само обогатяват, стига да няма прекалено много страст в пропагандирането на собствените идеи и убеждения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Защото, Станимире, навремето подходящата тема за такива дискусии тук беше заключена. И правилно - това е форум на Всемирното бяло братство и тук не е място за обстойно разглеждане и пропагандиране идеите на други школи. Затова и съм лаконичен в представяне на своите си вишсдания по конкретно поставени въпроси. За да говоря подробности, означава да правя обширни изложения нърху проблеми, които се различават от тукашните /или поне всички така си мислим/. А пиша тука, защото ми е приятно да общувам с доста от редовните учасници. Но нямам намерения нито да ги убеждавам в моята си истина, нито да допусна мен да убеждават. Просто си говорим.

Преча ли ти?

Намасте!

Учителят Беинса Дуно никога не е проповядвал омраза към Земята, хората, океана/морето, планината, долината, рибите, животинките и др. живи същества. Напротив, той учи на хармония и любов към света. Няма в учението омраза към Творението, нито към Твореца.

Паневритмията е изцяло на този принцип.

Ако демиурга (Сатанаил) е творец на този свят, значи Учителя много сериозно се е объркал, а в заблудата си е объркал и своите последователи.

Ето част от това, което проповядвате и което аз лично не само не мога да приема (напълно), но то е и в остър противовест на всичкия ми досегашен живот и опит в различните сфери (духовни, или не):

Райнер Сакони обяснява, че Тайната книга е пренесена в Западна Европа към 1190 г. от България и е предадена на епископа на катарското общество - Назарий. Доказателство за българския произход на Иоановото евангелие намираме в края на Каркасонския препис, където се казва: Това е изпълнената със заблуждения книга на еретиците от Конкорецо, донесена от България. В този препис съчинението е означено като тайно (думата апокриф е гръцка и означава скрита, тайна книга), тъй като съдържа съкровените знания на съвършените богомили, които разкриват учението само пред изпитани и достойни свои последователи. Книгата е използвана от италианските катари при техните проповеди. Тайната книга на богомилите е основният източник, в който са разкрити космогоничните и есхатологичните им принципи и вярвания. Нейният съставител описва по разбираем начин основните възгледи за: сътворението на света и човека, борбата между Бог и Сатана, спасителната мисия на Христос, свършека на света, Второто пришествие, Страшния съд и бъдещата съдба на праведниците и грешниците. Написана е под формата на диалог между Иисус Христос и неговия любим ученик евангелист Иоан; облегнат на гърдите на своя Учител по време на Тайната вечеря, апостол Иоан му задава въпроси, на които Христос отговаря.

В нея с разказва как безначалният Бог създава Вселената, съставена от седем небеса и четири основни стихии (елемента) - огън, вода, въздух и земя, както и огромен брой ангели, които са служители и войнство в Божието царство. Те са управлявани от архангели, властващи над основните стихии и над седемте небеса. Под последното, първото небе, започва въздушната шир, която обвива отвсякъде земната твърд, а най-долу, на дъното на Вселената, се намира огнената геена (адът).

Освен ангелите, Бог сътворява и своя син и главен помощник, известен като Сатанаил, Самаил или Сатана. От космогоничното описание на богомилите е очевидно, че той, като син на Бога, прилича на Него по външен вид. Задачата му е да следи живота в цялата вселена и да наблюдава работата на безбройните ангели. Въпреки ръководното място, което заема, Сатанаил завижда на славата на своя Отец и решава да стане подобен на Бога-Творец и да създаде собствено царство. Той привлича на своя страна голяма част от ангелите с примамливи обещания за новото царство. След като узнава намеренията на възбунтувалите се, Бог решава да накаже отстъпниците. Той лишава Сатанаил от божествената светлина и го прогонва от небесния свят заедно с присъединилите се към него ангели. В Тайната книга пише: Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие: светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си той повлече третината Божии ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управляването на небесата. Съблазнените от Сатанаил ангели са от първите пет небеса, а след приобщаването си към него те също загубват светлината си.

След падението си, притежаващ все още творческа сила, той започва да изгражда своето царство и устройва земната твърд. Сатанаил създава планини, морета и океани, растенията и животните, видимото небе и звездите, планетите и слънцето. Накрая сътворява тялото на човека, но не успява да го оживи и моли Бога да му вдъхне душа, поради което тя е безсмъртна и вечна. Бог го оставя да управлява земното си царство в продължение на седем века, като в замяна на това Сатанаил се задължил да върне на Бога всичко, което му отнел, т.е. да попълни отново броя на служителите му в небесния свят. Това щяло да стане, след като бъде създаден човекът. Сатанаил казва, че представители от неговия род ще отидат на небето, за да заемат местата на прогонените ангели.

В Иоановото евангелие има описание за това, как Сатанаил създава човека, който трябва да прилича на него и да му слугува. Той казва на ангела от третото небе да влезе в глиненото тяло и така сътворява мъжа, а с част от неговото тяло създава жената, в която влиза ангелът от второто небе. По-нататък в книгата пише: Ангелите, щом видяха, че са облечени в смъртна форма и че са различни по вид, много плакаха. Така, според богомилите, е създадена двойствената природа на човека - тялото и душата, греховната и тленна плът и божествената и безсмъртна душа.

След Адам и Ева, Сатанаил сътворява рая и ги въвежда в него. Изпълнен със завист, че хората имат божествено начало, той се разкайва, че ги е създал, и решава да погуби собственото си творение. Сатанаил влиза в змията и съблазнява Ева, за да може да създаде собствен род и потомство, което да владее, и да погуби потомството на Адам. От Сатанаил и Ева се раждат Калмена и Каин, а от Адам и Ева - синът им Авел. Каин убива брат си и така слага началото на убийствата. (В Тайната книга се споменава, че Сатанаил излива в своето потомство отровата на сладострастието.) Разгневен от действията на Сатанаил, Бог решава да го накаже.

Според свидетелството на средновековния писател Бонакурзус, италианските катари проповядват следното: Той (Сатанаил) бил лишен веднага от божествения си образ и одежда, и от творческата си мощ, и от божественото си име, защото дотогава и той се наричал бог. Лишен от всички тези неща, той станал мрачен и противен. Но добрият Бог укротил гнева си и му позволил той да бъде повелител и господар на това, което е сътворил, след като паднал от небето.

В съчинението си За ереста на катарите той пише: Еретиците казват, че дяволът създал Адам от кал и затворил в него с върховна помощ някакъв ангел на светлината... Твърдят, че сътворил Ева, с която се съвокупил и от това се родил Каин.

В анонимен трактат от ХIII век се казва: Еретиците, които имат своя сан от България, вярват и проповядват, че има само един всемогъщ Бог, без начало, Който сътворил ангелите и четирите елемента. Те казват, че Луцифер и неговите съучастници сгрешили на небето... Казват също, че той, дотогава добър дух, прелъстил ангелите и те били изгонени от небето. Те не загубили обаче божествените дарове, които притежавали. И твърдят, че Луцифер е този именно бог, за който се казва в “Генезиса” (“Битие”), че е създал небето и земята, и други творения за шест дни. И казват, че той е направил от глина образа на Адам и в този образ е поставил онзи добър ангел, според както се говори в евангелието: Държейки го, той го постави, като казваше: “Върни каквото дължиш!” И после си е направил Ева и чрез нея накарал Адам да сгреши.

Българските богомили наричат Сатанаил и миродържец, и владетел, и земен княз. Неговият образ заема особено място в тяхната космогония като олицетворение на злото и създател на видимия, материалния свят. В някои апокрифи се споменава за ангели, които управляват огъня, мълниите, гърма, горещината, студа, ветровете, облаците, годишните времена. Дадени са имената на архангелите Михаил, Гавраил, Уриил и други.

В един Анонимен катарски трактат, датиращ от времето на публичните дебати между католически и катарски водачи в първите години на ХIII век, се твърди: Ако “цял свят лежи в злото” (Иоан 5:19), ако е забранено да го обичаме, както и нещата, които той съдържа, следователно не трябва да се вярва, че принадлежи собствено на Христос, тъй като не произлиза от Отца. И ако светът не е от Отца, значи не е и от Сина... следователно, ако царството Христово не е от тоя свят, ако не за него той “се моли”, ако “неговите хора”, които собствено му принадлежат, също не са от този свят; нещо повече, ако светът ги мрази, потапя ги в скърби, преследва ги и се сражава с тях, с Христос в това число, трябва да отхвърлим вярването, че тоя свят е на Христос. Същият тоя свят, който между другото го е пренебрегнал и съвсем не го е познал... Вярваме в Христовите слова: “Моето царство не е от тоя свят” (Иоан 18:36)... И по-нататък четем: Ако не трябва да обичаме света, ако не трябва да обичаме нещата, разположени в него, тогава не трябва да се говори, че те са от Бога. Защото всичко, което произтича от Бога, е добро, и следователно трябва да се отнасяме към него с любов. А този сегашен свят не е ли видимият свят?... Но нали всичко, което е от тоя свят, е “похотта на плътта, похотта на очите” (Иоан 2:16). И най-накрая: Тази Земя и всичко, с което тя е изпълнена, не изглеждат да принадлежат на Господа - тъй като там царува грехът, а не Доброто - и напълно обратно, по всичко личи, че принадлежи на дявола.

Сатанаил става господар на цялата Земя и на човечеството. Неговото властване, се казва в Тайната книга, ще продължи до идването на Христос. През този хилядолетен период човешкият род ще живее в страдания, заблуди, престъпления и беззакония, измъчван от Сатаната, който го подтиква към греховни и пагубни дела с помощта на своите демони и лъжепророци. Сатанаил не управлява сам. Негови помощници са падналите ангели, които се превърнали в зли духове - демони. Богомилите учат, че във всеки човек живее зъл дух, който го кара да върши недостойни и грешни дела. Никой не може да се освободи от злите сили, освен получилите духовно кръщение. Според богомилското учение, Бог дава неограничена свобода на дяволите до свършването на седемте века. За да отклони човечеството от божествената истина и живот, Сатанаил използва Мойсей, основателя на еврейската религия, на когото внушава своя закон, чрез който са погубени безброй човешки души, еврейските пророци Енох и Илия, който по-късно се нарича Иоан Кръстител, и други личности от Стария и Новия Завет.

из книгата на Иван Кирилов - "Истината за Богомилите - документална хроника"

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отец е първият, Христос е вторият,

а Бог, от Когото излязох, е третият.

Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. При това положение човек може да бъде напълно нормален, външно и вътрешно.

Не е достатъчно само да познаваме външното устройство на човека, да знаем, че има глава, ръце, крака, мозък, дробове, стомах и т.н. Ние трябва да го познаваме и психически. Защо? – Защото, както познаваме човека, ще познаваме и вселената, понеже човек е създаден според законите, по които е създадена великата вселена. Следователно, като изучава себе си, едновременно с това човек изучава вселената. Затова, именно, човек е наречен малка вселена или микрокосмос. Когато казвате, че трябва да изучавате характера на човека, вие имате пред вид да изучите законите, по които той е създаден, а не характера. Невъзможно е да се изучи характера на човека. Да изучите характера на човека, това значи да изучите свойствата на водата, която слиза от височините. През време на своето движение, тази вода претърпява ред промени, вследствие на което не можете да кажете, какви са нейните свойства. Водата може да бъде ту бистра, ту мътна, ту изобилна, ту слаба. И вие трябва да знаете, защо стават тези промени с водата. Ако е бистра или мътна, това се дължи на почвата, през която минава. Ако е изобилна, това се дължи на местността, от която извира. Такива промени стават и с човешкия характер. Следователно, мъчно се изучава характера на човека. И тъй, промените, които стават в живота на човека, се дължат на същите причини, които изменят водите в природата. Когато притоците на човешкия живот се втичат в общия резервоар, във великия океан – в целокупния живот, човек е идеалист. Щом тези притоци се отбият от своя път и започнат да криволичат надясно, наляво, настрани, те изгубват своята чистота, и човек става материалист. Достатъчно е един нечист приток да влезе във вашата вода, за да намали нейната чистота. Достатъчно е една странична идея да влезе във вашия ум, за да измени живота ви. – Какво трябва да направите? – Да филтрирате идеите си.

Сам Отец

Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... :) Благодаря ти. Вили :)

--------------------------

Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

Да, този свят се управлява от сили. Те си имат възвишени цели и се опитват да се грижат и за хората. Имат си своя, еонна еволюция ибавно водят слепците към Светлината.

НО КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ЛУЦИФЕР, на Великия Имитатор

До колкото съм запознат, а аз не съм много, всички учения учат на Любов към Творец и Творение. В отговор на тази Любов се дава пак Любов и така - колкото повече, толкова повече. Разбираемо е, че обикновения човек не е способен на тази Любов и е обвързан в примките на егоизтичното си съзнание, което е агресор в света и тоталитарист. Ето защо началото на любовта слага Бога, който "припалва" човешкото сърце, събуждайки онази първична искра в него. После това, според неголямата ми опитност, се случва това, което апостоли и др. свети последователи наричат:

А за да се появи любовта и да започне да действа, трябва да се спазват заповедите. Когато станеш през нощта и се молиш, когато видиш болен и му състрадаваш, когато срещнеш вдовица, сираче или старец и проявяваш милост към тях, Бог те обича. И ти обичаш Него. Той обиква пръв и излива благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих".

из "Писма на стареца Йосиф Исихаст"

Подобни твърдения, че Десетте Божи заповеди са дадени чрез Моисея от Сатанаил, са незнам как да нарека, при положение, че постановяват Мир, ненасилие, честност, смирение, роботливост, почитание...

Дали сатана работи срещу сатана? Иисус е рекал по този въпрос следното: Матей 12:24-26

Пиша това си мнение не обхванат от съмнение, че съм се заблудил в пътя си, а за да може да има и някаква искрица разграничение от неточността на това, което рекламирате.

Не че рекламата е лошо нещо, но е нужен бистър ум, за да не те завлече нещо подобно на така познатия ни от екрана "телешоп". А не че и завличането е нещо лошо, щото пък има такива, които се нуждаят от водовъртеж, че даже и от центруфуга, която да ги опере по-добре.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя?

Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали?

Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук никой никога не е правил реклама.

Дори може да се каже, че бях леко възмутен от груповите определения на някои участници, като "вие казвате", "вашето учение" и т.н.

Тук всеки говори от собствен опит и споделя своята визия за пътя. Всичко останало приема параноидни краски, което говори само за несигурност.

И ето, стана реч за онова, което наричаме любов. Не, че не сме говорили много по тази тема...

Ще се повторя, но не повтаряйки думите на нечий авторитет, а споделяйки онова, което аз непосредствено съм усетил.

Любовта е свързаност. Тоест - обратното на отделността. Азът и стремежът му към индивидуализация са онова, което ни прави структурно непригодни да бъдем пълнокръвна клетка от Пълнотата.

Аз много добре разбирам отрицанието на себезатихването, защото човек е определен основно от инстинкта си за самосъхранение. Затова затихването е и нещо невъзможно за него.

Освен ако именно не е усетил, предполагам посредством запалената в него искричка, че затварянето на живота в отделността, пречи на самия Живот да се разгръща. Тогава тишината се превръща в необходимост, а по друг начин тя не би могла да се постигне, а само нейни имитации. И намаляването на акционния радиус на себецентризма отваря място за Любовта, която не се изявява в нещо отделно, а въпреки него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя?

Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали?

Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

----------------------------------------

Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш.

----------------------------------------

Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...

Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя?

Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали?

Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

----------------------------------------

Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш.

----------------------------------------

Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...

Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите.

Напълно те разбирам, брате!:rolleyes:

Тези други пространства, са явно извън тази битийност, щото до колкото разбрах по-преди писа така:

цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

Бъркам ли?

Тези сфери от други пространства чие дело са и чие дело е този човек, онези човеци, които така добре са възприемали Божията светлина (щастие) и са я отразявали. Те имали ли са тела?

Знаеш ли, братко, как се чупят огледалните стъкла?

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук никой никога не е правил реклама.

Дори може да се каже, че бях леко възмутен от груповите определения на някои участници, като "вие казвате", "вашето учение" и т.н.

Тук всеки говори от собствен опит и споделя своята визия за пътя. Всичко останало приема параноидни краски, което говори само за несигурност.

И ето, стана реч за онова, което наричаме любов. Не, че не сме говорили много по тази тема...

Ще се повторя, но не повтаряйки думите на нечий авторитет, а споделяйки онова, което аз непосредствено съм усетил.

Любовта е свързаност. Тоест - обратното на отделността. Азът и стремежът му към индивидуализация са онова, което ни прави структурно непригодни да бъдем пълнокръвна клетка от Пълнотата.

Аз много добре разбирам отрицанието на себезатихването, защото човек е определен основно от инстинкта си за самосъхранение. Затова затихването е и нещо невъзможно за него.

Освен ако именно не е усетил, предполагам посредством запалената в него искричка, че затварянето на живота в отделността, пречи на самия Живот да се разгръща. Тогава тишината се превръща в необходимост, а по друг начин тя не би могла да се постигне, а само нейни имитации. И намаляването на акционния радиус на себецентризма отваря място за Любовта, която не се изявява в нещо отделно, а въпреки него.

Ами щом на мнозина вашето участие е образувало подобно впечатление, което да доведе до визираните от теб изказвания, значи... е добре да се размисли.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя?

Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали?

Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

----------------------------------------

Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш.

----------------------------------------

Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...

Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите.

Напълно те разбирам, брате!:rolleyes:

Тези други пространства, са явно извън тази битийност, щото до колкото разбрах по-преди писа така:

цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

Бъркам ли?

-----------------

Не бъркаш.

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.

Има хора, които колебливо търсят себе си.

Има и хора, които се чувстват тук у дома си.

Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.

Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.

Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.

Sapienti sat

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя?

Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали?

Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

----------------------------------------

Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш.

----------------------------------------

Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...

Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите.

Напълно те разбирам, брате!:rolleyes:

Тези други пространства, са явно извън тази битийност, щото до колкото разбрах по-преди писа така:

цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.

Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.

Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.

Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.

Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.

Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.

Бъркам ли?

-----------------

Не бъркаш.

Намасте!

Може ли да изброиш сферите сътворени, според вас, от демиурга и сферите сътворени, според вас, от истинния Бог и Творец?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашето неразбиране, или нашето невежество - те са си наши, лични...

Те са въпрос на израстване, на развитие и на промяна към по-високо ниво на съзнание... Няма защо сега да се сърдим и да обвиняваме другите за неща, до които все още не сме достигнали, защото времето им на разбиране (лично от нас) - не е още дошло...

Ако в такива моменти обаче - не извикаме търпението , смирението и братската си любов на помощ - за какво ни са те?

Любете враговете си!... Има ли такава християнска заповед и за кои "врагове" се отнася?...

Защото "враг" ни е само това, което все още не разбираме; то е "злото"!... Така казва Учителят...

И ще бъде наистина по-умно от наша страна, ако се опомним навреме и не си позволяваме никога да коментираме Учителя си в негативен аспект, за целите на егото си... Нека да си спомним, че сме малки...

Какво искам да кажа, с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа"

П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...

Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите."

От тук е видно, че тази Божествена сфера на съществуване, където цъфти и кипи от Любов е също битейна, т.е. нещо, което е, което съществува, което бъде/биде (из значението на думата "битие").

Що обаче в дори тази сфера аз съзирам индивидуалности, на аз, ти, той, тя, сиреч множества, които са отделни от Бога и които не са Единосъщни с Него? И бива ли така, там да има неждаещи се от Божия Светлина, при положение, че всички еднакво приемали от нея, щото е писано в цитата, че: "Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея.".

И ако едни имат повече възприета Божествена светлина, та да им се образува т.н. излишък, спрямо други, у които тя е във видим недостиг, то няма ли опасност от завист, омраза и пр. неща.

Чесно да кажа много несъвършенна ми изглежда тази "божествена" любовна сфера. Сякаш е взаимствана от това което умът познава в този свят (твърдоматериалния).:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашето неразбиране, или нашето невежество - те са си наши, лични...

Те са въпрос на израстване, на развитие и на промяна към по-високо ниво на съзнание... Няма защо сега да се сърдим и да обвиняваме другите за неща, до които все още не сме достигнали, защото времето им на разбиране (лично от нас) - не е още дошло...

Ако в такива моменти обаче - не извикаме търпението , смирението и братската си любов на помощ - за какво ни са те?

Любете враговете си!... Има ли такава християнска заповед и за кои "врагове" се отнася?...

Защото "враг" ни е само това, което все още не разбираме; то е "злото"!... Така казва Учителят...

И ще бъде наистина по-умно от наша страна, ако се опомним навреме и не си позволяваме никога да коментираме Учителя си в негативен аспект, за целите на егото си... Нека да си спомним, че сме малки...

Какво искам да кажа, с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа"

П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... :)

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Да, това е приказка, и като всяка приказка, е мантра.

Не е важна самата приказка, а това, което ще събуди в нас.

Несериозно е в една приказка и да се търсят съставните елементи и логически аргументи на научна теория. Защото по условие нашето мислене е непригодно да асимилира една друга, различна реалност. Затова и няма да ти изброя слоеве и сфери на демиурга и тези на Великия архитект. Защото няма как да приложа наукообразни и общовалидни доказателства. Невъзможное по дефиниция. Но на същото място, в каркасонския препис има ги изброени /описва се как при падението си Луцифер преминава през различните слоеве на космоса.../.

Намасте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

Умен въпрос, но неточно зададен, според моето скромно мение, а аз не съм никакъв капацитет и уча само себе си...

Така че - оправяй се сам, братко; мисля, че нещо в подтекста ти тука не е наред...

(Сатана не се ли свързваше само с физическото поле и неговите ниски вибрации; не знам, не разбирам още, но по-нататък - ще го разбера точно как е... Обаче на глас няма да го кажа, защото има и Божии Тайни, които всеки знае за себе си, ако и когато му се открият лично. Затова и Учителят често не е говорил в прав текст, а със символи, заради тези тайни)...

Но - Учителят (Святият Дух) е у всекиго от нас?... Можем смирено да Го питаме, вместо да спорим помежду си, нали? :)... Къде ни е вярата? Спорът не е християнска добродетел - освен май сред православните; те все "изясняват" неща, които и на тях не им са ясни никак, или - и тук бъркам нещо... Такава съм... Не ми е лесно да се оправя, но - "мога" чрез Христа и такова е и очакването ми... :) Нека сега и неяснотата да вземе своето си, докато може... Поздрави, Вили...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Нашето неразбиране, или нашето невежество - те са си наши, лични...

Те са въпрос на израстване, на развитие и на промяна към по-високо ниво на съзнание... Няма защо сега да се сърдим и да обвиняваме другите за неща, до които все още не сме достигнали, защото времето им на разбиране (лично от нас) - не е още дошло...

Ако в такива моменти обаче - не извикаме търпението , смирението и братската си любов на помощ - за какво ни са те?

Любете враговете си!... Има ли такава християнска заповед и за кои "врагове" се отнася?...

Защото "враг" ни е само това, което все още не разбираме; то е "злото"!... Така казва Учителят...

И ще бъде наистина по-умно от наша страна, ако се опомним навреме и не си позволяваме никога да коментираме Учителя си в негативен аспект, за целите на егото си... Нека да си спомним, че сме малки...

Какво искам да кажа, с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа"

П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... :)

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

-----------------------------

Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас.

Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас.

Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре.

Поклон пред Учителя!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(Сатана не се ли свързваше само с физическото поле и неговите ниски вибрации; не знам... )

Ами не е свързано само с твръдоматериалната сфера. Тя (твърдоматериалната сфера) е една от седемте велики принципа, които Учителя е посочил и в "Завета от Цветните Лъчи на Светлината". Егоизтичното съзнание е това, което е противник на Бога и ако Бог е Любов, то всичко, което води до смърт е против Бога - Противник на Бога.

Земята - нима в този материален свят не може да властва любовта. Видно е, че не още и не за всички, но това ще бъде. Когато Небето "слезе" на Земята.

Будистите казват, че Самсара е Нирвана и че Нирвана е Самсара.

За всичко друго има една дума - "дуалност", със синоними "полярност", "двойственост" и пр.. Нирвана - Самсара; Горе - Долу; Небе - Земя; Духовно - Материално; Този свят - Онзи Свят; Тук - Отвъд; ниско - високо;...

Но - Учителят (Святият Дух) е у всекиго от нас?... Можем смирено да Го питаме, вместо да спорим помежду си, нали? ... Къде ни е вярата?

Първият път, когато се случи... не помня, май сър разказвал тук някъде, а не че от значение, та първия път когато нещото се случи с мен, изведнъж получих отговорите на толкова много въпроси, при това без да ги задавам в дадения момен. Кат че ли стана едно голямо вътрешно преподаване. Имах отговори приди да се се оформили даже въпросите. Хей така мигновено. От тогава до ден днешен процесът продължава, въпреки че вече почти нямамам въпроси.

Разбира се, отговорите на въпросите е нищо в сравнение с любовта, от която онемяваш в захлас, която ме е спохождала, когато ме е огрявал и мен "късмета".:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашето неразбиране, или нашето невежество - те са си наши, лични...

Те са въпрос на израстване, на развитие и на промяна към по-високо ниво на съзнание... Няма защо сега да се сърдим и да обвиняваме другите за неща, до които все още не сме достигнали, защото времето им на разбиране (лично от нас) - не е още дошло...

Ако в такива моменти обаче - не извикаме търпението , смирението и братската си любов на помощ - за какво ни са те?

Любете враговете си!... Има ли такава християнска заповед и за кои "врагове" се отнася?...

Защото "враг" ни е само това, което все още не разбираме; то е "злото"!... Така казва Учителят...

И ще бъде наистина по-умно от наша страна, ако се опомним навреме и не си позволяваме никога да коментираме Учителя си в негативен аспект, за целите на егото си... Нека да си спомним, че сме малки...

Какво искам да кажа, с вдигане ръцете си нагоре? Двете ръце, вдигнати нагоре, показват двете семена, посадени в земята. От тях излиза вечния живот. Двете семена, израснали в името на Божията Любов и Божията Мъдрост, произлизат от двата велики принципа: принципът на ада и смъртта и принципът на живота.

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа"

П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... :)

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

-----------------------------

Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас.

Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас.

Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре.

Поклон пред Учителя!

Значи да очакваме в следващите инициации да ни инициират с отхвърлянето на този свят?

Разбирам, брате!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, това е приказка, и като всяка приказка, е мантра.

Не е важна самата приказка, а това, което ще събуди в нас.

Несериозно е в една приказка и да се търсят съставните елементи и логически аргументи на научна теория. Защото по условие нашето мислене е непригодно да асимилира една друга, различна реалност. Затова и няма да ти изброя слоеве и сфери на демиурга и тези на Великия архитект. Защото няма как да приложа наукообразни и общовалидни доказателства. Невъзможное по дефиниция. Но на същото място, в каркасонския препис има ги изброени /описва се как при падението си Луцифер преминава през различните слоеве на космоса.../.

Намасте!

Подобни оправдания ги слушаме и от нашите попове, когато немат отговор и когато не им изнася нещо.:rolleyes:

Ей, от девет кладенеца вода ще донесат, за да си защитят схемите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....................................................

...................

-----------------------------

Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас.

Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас.

Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре.

Поклон пред Учителя!

Съгласен съм напълно. Не, че не може да се добави още и то ... много. Може би, бих подменил термина "атмосферни условия" с някакъв друг термин , но той ще пък прекалено много насочващ и .... този употребения може би е за предпочитане и нека си остане така за сега. Но и това е достатъчно, за да се даде точната насока или поне намек за нея.

А и не е необходимо да се инициират по-горните окултни класове ако няма обективни условия за тях.

Общественото съзнание се нуждае от дълга подготовка за тях, за да може да ги приеме и асимилира по подходящия начин.

Наличието на Разумност е много важно нещо при окултизма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

Животните не са ли просто друга еволюционна верига? Не ми се вярва да са дело на Сатаната.

Сатана и Луцифер/Прометей едно и също ли е?

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

Животните не са ли просто друга еволюционна верига? Не ми се вярва да са дело на Сатаната.

Сатана и Луцифер/Прометей едно и също ли е?

Тъй както гледам себе си, Божидаре, все ми се види, че не друг, а аз съм Сатана, сиреч съзнанието, което в мен се счита за нещо отделно от Бога. Съзнанието, което се изживява, като управител, господар и което жадува власт и признание - да му се покланят, да го величаят и пр..

Вече ми е напълно ясно защо древните са казвали, че врагът не е вън от човека, той е вътре в човека. Той е самият човек.

Аз и Бог - две неща. Аз искам, аз мога, аз знам, аз ще бъда. Аз, аз, аз...

Много съм наблюдавал животните в опит да открия имат ли те подобно самосъзнание като моето, демек знаят ли, те че са живи, че съществуват, че са индивидуалности? Да, имат... но имат усет/съзнание за това в много кратък период от време - за мигове. При растенията е още по-кратко, а при минералите тази съзнателност почти липсва, толкова е нищожна.

Но знаеш ли кое ме удивлява напоследък? Това, че от всякиъде и от всеки надзърта и ме гледа Той, Създателя.

Но сигурно, братко полудявам! Не е за вярване дори за мен.:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят.:rolleyes:

Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

Животните не са ли просто друга еволюционна верига? Не ми се вярва да са дело на Сатаната.

Сатана и Луцифер/Прометей едно и също ли е?

Личното ми мнение е, че този физически свят не е дело на Сатаната, но той властва в него. Това е много по-различно нещо.

А да се въвежда хармония в този свят, може би означава, да властва онзи божествен ред и порядък в този свят , който е бил първоначално замислен в отсъствието на Сатаната.

А пък ... "любете враговете си" - не винаги означава .... "дайте им власт да си правят каквото си поискат, когато си поискат и както си поискат" .

Понякога така наречените "врагове" посягат много сериозно на чужд живот, ей така от спортна злоба. Ако им бъде разрешено да стигнат докрай, си е ...меко казано отсъствие на инстинкт за самосъхранение. И не чак толкова меко казано - пълна човешка глупост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×