Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Today
  2. Слънчева

    Мисъл за деня-18.6.-24.6.2018г

    Мисъл за деня-21.6.2018г По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. ..Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. Завета на цветните лъчи на светлината
  3. Мила, той не е решение въобще! Замазва прозорчето, през което виждаме света - бягство е, което не може да бъде поддържано. Страхотни съвети са ти дали - в защитена среда, в група, водена от опитен терапевт, която да посещаваш редовно, резултатите ти ще са сигурни. Бих се радвала да си отговориш на следните въпроси: - Какво ще стане, ако в еди-коя-си (сети се за някоя конкретна) ситуация се заявя, кажа какво искам или очаквам? - Какво ще стане ако гласно изкажа несъгласието си към някого? - Какво ще стане, ако не харесвам нещо, което правя с някого, и му го кажа? *Примерно излезнали сме и се разхождаме в парка, но вече искам да се прибирам. Какво правя? *Говоря по телефона, но вече искам да затворя, какво правя? Когато не умеем да се заявяваме и да си искаме или съответно да отказваме, да слагаме здрави граници, всъщност негласно даваме разрешение на Другия, Другите да ни мачкат, да правят каквото си искат, без оглед на нашите потребности, искания, които сме си глътнали и си траем. Защото сами пускаме сигнала "аз съм незначителен, страх ме е, ще ти се нагодя, само не ме отхвърляй". А всъщност се самоотхвърляме и самобичуваме по особено жесток начин. Това е състояние на недоверие - към себе си и към останалите. Довери се на добър специалист, който майсторски ще ти помогне в извеждането от това състояние. Времето за красива трансформация явно е дошло при теб! Път, който си има своите стъпки, не винаги леки и приятни, но много благодатни! Успех!
  4. 21.06.18 По свету спускаются вообще все добрые духи, Божественные духи, и они спускаются утром, а вечером таким же путём уходят к Богу. Протоколы Годовой встречи Братской цепи – Варна, 1912 г. ...Дух Христа и дыхание Его превращаются в свет, а свет является жизнью. Завет цветных лучей света По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. ..Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. Завета на цветните лъчи на светлината
  5. Yesterday
  6. Така е, може. Но и не може да се обобщава. От Африка и Близкия изток се задават маси от заможни и духовно извисени професори.
  7. Кон Миролюбиви

    А бяха славни съновни младини!

    Неуспешен опит за покушение, гонене на германци, нападнат от лапета, шантав сън с баба ми. (19 юни 2014 г.)Сънувах (за втори път ), че богаташката щерка Филиз ( русокоса хубавица от "До последен дъх") ми е гадже - алчно подсъзнание (хем да е хубава, хеб богата, ако че туркиня ). Видях скандал между Филиз и някаква агресивна жена жена с бяла коса (май жената удари русокоската). Реших по един радикален начин да разреша конфликта им. Много бързо се случи втора среща между тях. Беше зима. Качих се на един заснежен покрив. Наблюдавах ги (и преди това ги бях гледал от същата позиция, но след малко те дойдоха на удобно за мен място...). Двете си говореха долу - белокосата вещица беше с гръб към мен. На покрива имаше голямо парче ламарина. Блъснах ламарината, която се хлъзна по керемидите и падна долу... (това показва ли, че съм мъж на който може да се разчита ? ) - не я уцелих, металът падна зад нея. Онази остана невредима, не се трогна и сякаш нищо не се е случило, продължи да разговаря с Филиз. По гласа познах коя е и си помислих, че е по - добре да не се e*авам точно с нея (донякъде с идеята, че това може да ми се отрази на професионалното развитие). След това сънувам, че се намирам по време на втората световна война. Аз и двамата ми братовчеди гоним германски войници - изтласкваме ги от България струва ми се (не помня скоро да съм си фантазирал такова нещо, даже не помня някога да съм си фантазирал, че участвам във военни действия срещу нацисти на българска територия : те германците сами са си тръгнали от територията ни; по - скоро ако имах власт тогава, щях да заповядам да има масова борба срещу съветското нахлуване). Аз бях превозно средство на братовчедите - носех ги като конче. Единият се беше качил пък върху другия. Нямах оръжия за разлика от тях. Беше нощ, аз препусках по полутъмната улица, а братчедите гърмяха срещу отстъпващите шваби. Някакви кучета (за мой страх) тръгнаха да ни нападат, но роднините ми ги разгониха с изстрелите си. Нацистки самолет стреляше по нас в опит да спре атаката ни (даже по едно време спрях от страх, но продължих след малко) - за моя радост не ни уцелиха. После бях на гости у чичо ми. Бяха дошли роднините от Канада. ДъЩерката им беше бебе - държах го в ръцете си, а то (не срещу мен де, а във въздуха) демонстрираше завидни боксьорски умения. По едно време детето се опита да пусне филм на някакво непознато за мен устройство - не успя, може би аз му попречих, струва ми се, че го отдалечих от невижданото от мен дотогава устройство. Реших да си ходя... Добре, ама разни лапенца в детскоградинска възраст ме обкръжиха - заопитваха да ми попречат да си тръгна, биейки се с мен . Бях седящ на земята, след това застанах на колене. Лесно отбивах лапешките атаки дори от такава позиция, но не успявах да си стъпя на краката, защото някакъв не знам си колко годишен, но пълнолетен дългуч (чието лице не виждах),облечен в червено яке , ме подритваше в десния бъбрек и от болката не успявах да стана. Кой си ти, по дяволите и защо не виждах лицето ти ?!? Сънувах и гаден сън, свързан с покойната ми баба - първо трупът и беше увит в одеало и положен върху леглото (почти се разплаках, бях ужасЕн), после тя беше жива, но умираща, а на края беше жива - в добро състояние. Аз, тя и вуйна седяхме на дивана - вуйна ми стоеше в ляво от мен, а баба ми - в дясно и ядеше нещо.
  8. Никита никита

    Lilito

    И все пак ви благодаря от цялото си сърце и душа.Бъдете живи и здрави и подкрепяйте хората, до колкото ви е по силите защото сигурно и на вас не ви е лесно да слушате постоянно такива неща, но повярвайте ми това не е живот.Ако можете само да ми предложите някои добър психотерапевт в Бургас .Съмнявам се че ще има защото съм обиколила много,но все пак.....Хубав и успешен ден
  9. д-р Тодор Първанов

    Lilito

    Знам, че ОКР-то те прави недоверчива, но е така, напълно безопасна си за себе си който и да е друг.Молбата ми е да прочетеш линковете които аз и Орлин сме ти дали.Ще се успокоиш малко.За съжаление, в момента не приемам пациенти.
  10. Никита никита

    Lilito

    Благодаря ви много явно в моя град няма кои да помогне едната ме изкара екстрасенс а другата ме праща на психиатър.Страхувам се от това че не се страхувам вече не знам дали ме разбирате.Това че си представям че има някои до мен и ми говори ,представям си че с усмивка правя гадости и вече нищо не трепва в мен, няма го чувството за вина , незнам как да ви обясня не съм убедена вече че е само ОКР.Моля ако работите по скайп да се свържа с вас
  11. д-р Тодор Първанов

    Lilito

    Категорично - риска да развиеш шизофрения е по-малък, от този на връстниците ти които нямат шизофрения.
  12. Орлин Баев

    Lilito

    Чела ли си тази ми статия? Насочена е конкретно към окр, фокусирано в нараняване? Както и всяка от тези статии? В първата статия обяснявам, че няма как да полудееш, нито да бъдеш психопат. Можеш да се страхуваш колкото си искаш, но нищо повече. Относно психоложката ти - за колега, мога да кажа или добро, или нищо... Път има, при това не е никак труден, когато терапевтът знае накъде да те води, какво да прави, как се работи с окр. В статиите си го споменавам открито.
  13. Никита никита

    Lilito

    Благодаря много за бързият отговор аз знам , че е ОКР, но въпросът ми е дали може да се превърне в шезофрения.Психоложката където ходя ме уплаши защото ми каза да отида на психиатър и да я питам дали трябва да продължа терапията.,да не изтървем положението, защото не работела с психотични.Е как да не се притеснявам. А преди време бях ходила и на друг психиатър които ми каза че ОКР се лекува само с медикаменти изписа ми ,аз си ги взех и след два дни се обезобразих.Изкривих се цялата.получих алергичен шок а лекаря не ми вдигна даже телефона.Чела съм всичко което ми пратихте от година чета всичко.Искаше ми се да дойда при вас , но съм от Бургас.
  14. д-р Тодор Първанов

    Lilito

    Да, определено мозъка ти е извор на простотии, които ние наричаме натрапливи мисли.Имаш ОКР.Писано е доста по темата във форума.Потърси с търсачката и прочети това което сме писали на другите с ОКР. Тук отговаряйки на едно момиче съм писал доста по темата- но каквото и да говорим, каквото и да ти пишем най-правилното е да се започне психотерапия . Дори сутринта писах по темата тук -
  15. Здравейте, Виждам, че отдавна не е писано в тази тема, но тъй като имам въпрос за стрептококова инфекция реших да пиша тук, а не в общия форум за хомеопатия. Накртако случаят ми е следният:синът ми е на 4.6 м. и от известно време преди или след да се появи някоя инфекция на горните дихателни пътища, се оплаква от болки в едното коляно. Декември месец 2017 това се случи отново и му пуснахме АСТ, което беше 550. Тогава имаше уголемени сливици и му предписаха антибиотик. Сега отново му пуснахме АСТ, тъй като пак се оплака от болки в коляното и АСТ е 600. Искам да започна лечение с хомеопатия, тъй като антибиотиците явно не дават желания дълготраен резултат. Детето е много емоционално.....Ще съм много благодарна ако може да получат помощт от вас. Благодаря ви предварително
  16. АлександърТ.А.

    Чувство за зависимост и самота

    Може и да не ме вземеш на сериозно , Но ще ти кажа така . Малка си , изчакай 2 г . Човек само може да работи за бъдещето , имайки някаква идея . А то , бъдещето се случва . Играеш ли шах ? Това е начина за посрещане на бъдещето .
  17. Никита никита

    Lilito

    Здравейте на всички.Търся компетентно мнение.В Ада съм от две години и не мога да изляза.Ще бъде дълго, надявам се че ще бъде и прочетено .От малка правя тези така наречени ритуали скачах, броях, пипах определен брой пъти разни неща защото нещо ще се. ....Някак си нещата преминаха пораснах ожених се и сега имам прекрасно детенце на 7годинки.Преживях развод, но слава Богу се отправихме с бащата и сме пак заедно , да смешно е ,, забременях втори път,но нещата не се получиха и трябваше да направя аборт в 4месец.От там започна кошмара.Мина се малко време и започнаха мислите че ще се случи нещо с детето ми, които ескалираха с времето че аз ще му направя нещо.Започнаха и ПА .Имах чувството че ставам и го правя.Имах усещането че губя контрол върху себе си.Незнам как но ПА спряха.Ходих на пстерапия може би от там.Сега мислите си стоят но някак не ме плашат така.Но на моменти си мисля че щом не ме плашат значи ИСКАМ.Първо си сложих диагноза Психоза, психопата, какво ли не.Мислите започнаха да се отправят и към мъжа ми.Известно време имаше един период на едно спокойствие което ме притесняваше.Как може да съм толкова спокоина мамка му.Мислите стоят, не ми пука от нищо, нищо не ми се прави, сякаш никои не обичам, незнам какво да кажа, чувствам се като предмет.На 16 бях когато ми поставиха диагноза епилепсия.Но някак не бяха сигурни.защото не съм припадала.Аз не си пих хапчетата и сега пак започнах да ходя по лекари защото започна да ми прилошава.И се установи пак епилепсия някаква слаба форма.Но наи новото в главата ми е че съм болна от шезофрения.Започнах да си представям че някои ми говори.Знаете какво ,,да нараня близките си,,.Незнам вече постоянно ми е в главата четох какво ли не и си добавям още и още неща.Според вас болна ли съм .Понякога си мисля че нищо ми няма че съм си много добре, че това са само глупости измислени от мен.Но в друг момент сякаш започвам да вярвам че съм полудяла и това е края.Имала съм мисли от сорта ,,И какво от това,,.Объркана съм, незнам какво мисля и чувствам, нямам мечти ,а бях толкова весел човек.Мамка му само на 27 години съм а не виждам изход.Лудите виждат и чуват нещата наистина или не.Аз ли си съчиниха всичко или съм за лудницата.Опасна ли съм за близките си.Съжалявам за дългия разказ , но вече не знам какво да направя и къде да отида.Не знам защо но не чувствам нищо.Нито страх, нито гняв, нито любов абсолютно нищо.Аз съм едно нищожество.Пълен непукист.Напуснах работа и сега сякаш ме е страх да започна нова, незнам дали ще се справя, дали няма да направя нещо.Мозъкът ми е извор на простотии.Детето ми е при баба си на село, направо се страхувам да е при мен , в Ада съм хора,помогнете ми .Искам да усетя всички емоции на света.Искам да седна да се нарева, искам да се зарадвам, искам да се ядосам.Ходих на психиатър и ми казаха невроза даже нищо не ми изписа заради хапчетата за епилепсията , добре бях докато не доиде новата мисъл за лудостта.
  18. Здравейте! Пиша тук, защото имам нужда от помощ. Момиче на 19 години съм. В момента се намирам в състояние, в което само плача. Живея в чужбина, но в момента съм в България до Юли. Имам си приятел с когото имаме връзка от разтояние. В България съм от Март месец и живеем с него оттогава. От днес му се наложи да замине по работа в друг град за почти месец, като се прибере само за 2/3 дни след околко 2 седмици. Нямам приятели с които да излезна. Нито един близък до себе си. Може да разбирате, че той ми е и гадже, и приятел, и най-близкият до мен човек. Заедно сме от 2 години. Като сме заедно, нито се чувствам самотна, нито изпадам в тъжни състояния, но стане ли време да се разделим дори и за 2 седмици, губя мотивация за много неща. До никого не ми е, искам само той да си е до мен в момента. В такива моменти се чувствам сякаш съм зависима от него. Повреме когато него няма да го има, ще ми дойде на гости една приятелка, но дори и до нея не ми е сега, а се зарадвах като разбрах, че ще идва, но тогава гаджето ми си беше тук. Осъзнала съм, че много често се тревожа за бъдещето. Какво ще стане с нас? Ами ако той като се прибере, аз вече няма да съм си в България и ще трябва да замина? Не мога да приема факта, че бъдещето не зависи от нас. Как да приема факта, че нямам величие над бъдещето? Как да се успокоя и да се науча да обичам собствената си компания? Как да се оттърва от чувството за зависимост? Бих се радвала ако чуя вашите мнения и получа съвет от вас!
  19. Здравейте, имам нужда от съвет и се надявам, че това е най-правилното място :) В градината ми имам 3 идентични, много големи кипариса (в момента гонят височина 30 м) на около над 60 г възраст и по-всичко личи, че ще продължават да растат. Тъй като дърветата са много големи и имат нужда от поддръжка, имам нужда от следните съвети: 1. Как да се подрежат така, че да им се намали височина без да се увредят? Т.е. каква височина от стъблото към върха би могла да се отреже, така че да не се прецака самото дърво? Или само страничните клони могат да се отрязват/подрязват? Очевидно е, че предвид големината на дърета за тази цел ще трябва да се наема вишка и т.н. 2. Единият кипарис е тръгнал да се накланя леко към къщата - има ли опасност да я подпре или падне върху нея или просто гони светлината на южното изложение? И също как да се подреже така че да се намали този факт? 3. Същият този кипарис подпира и накланя напред оградата на двора и има ли как да се ограничи това бутане, т.е. може ли да се изкопае и да се подрежат част от корените без да се увреди дървото или да се сложи нещо, което да отклони посоката на растежа им? Благодаря предварително! Поздрави, Иван
  20. Голяма заблуда. Колко време отнема да си направиш салата, да сложиш няколко компонента в блендера и да сътвориш хранително смути или разядка? Тръгне ли човек да го прави, вижда, че дори готвенето, т.е топлинната обработка, е бърза при растителните храни - при повечето. От както съм веган много по-малко време отделям за осигуряване на пълноценно хранене. Т.е липсата на време не е причина, спънка, а оправдание, което не е нужно, наистина, никой не те кара да се задвижиш към промяна точно сега, ти ще го усетиш. Дай да мислим с кое сме в имането, а не в липсата, а то е много! Че има други причини - има, те са отделно, друго са. Успех!
  21. Стелиян Славов

    Чувство на вина - помощ

    Да, Daphne, целият ни живот е препускащо лутане между "тук - там", "аз - ти", "мисли - чувства", "съм-не съм"... Въпросът е как човек да разреши своите вътрешни противоречия, да се превърне в господар на вътрешното си кралство, да се освободи от владеещите го структури (комплекси, състояния, настроения...), да съединява сам в себе си войнстващите елементи на душата си... Поправете ме, ако греша - значи ли това, че вие сте съгласна да приемете нещо (т.е. да го допуснете в себе си) без да сте го осъзнали? Кой е отговорен да прецежда потребното и да отблъсква нездравословната храна за душата, която идва отвън? Ако аз утре приема, че земята е плоска (без да имам разбиране и аргументи по темата, и изведнъж реша да стартирам световна кампания за промяна статута на земята (от сфера на плоскост напр.), бих ли бил полезен за себе си и другите? А коя сте вие всъщност? Вие само "грижовната" щерка, домакиня, майка, съпруга, професионалист ли сте? "Отговорна съм", казвате, но навярно повече към другите; "човек на действието", но навярно повече действате навън; "справедлива" - но защо не се разпоредите с протестиращото население във вашето вътрешно кралство? Волята като централна вътрешна сила. Волята като режисьор и диригент. Волята като меч на Аз-а. Чрез своята воля, аз съм способен да познавам, управлявам и трансформирам себе си. Волята като способност да се откажа дори и от нея. Нива на проявление на волята: - Безволева воля - липсваща - пълно доминиране на външния свят (и изградените спрямо него вътрешни структури) над Аз-а, съзнанието и идентичността - Силна воля - твърда, разцепваща, дисциплинираща, атакуваща; обича да контролира - eгоцентрирана и горделива. - Мъдра воля - способна да остъпи, да игнорира съзнателно себе си за благото на друг; способна да обича, без да очаква - любяща и хуманистична. - Духовна воля (трансперсонална) - "Да бъде не моята воля, а Твоята, Господи!" - Универсална (Божествена, космична) - движещата Сила на Сътворението - човек не може да я познае и използва, поради която причина не му влиза в работата да се занимава с нея. Забелязвате ли, че всички въпроси, които Живота и другите като цяло ви "задават", винаги опират до вас - до единицата, отделния човек. Не до партньорите или децата - а до вашата уникалност и индивидуалност. Защо ли... Помислете върху всичко това.
  22. Има го и този момент, определено. Свързано е с изпитването на ненавист към месоядците, всеки е добре да се бори с тези си "слепи петна".
  23. Да, пси група - задължително. А тя е ефективна след известна лична работа със същия терапевт. Имаш да се учиш на работа с вътрешния диалог - преобразуване на "четенето на мисли, илюзията за прозрачност, нагаждане на хипотезата за ситуацията към страховите вярвания, преувеличената, катастрофизирана вероятност, автоагресията, избягващото мислене и поведение. Работа с мисленето, на фона на много предизвикващо социофобичния страх поведение, работа с хипнотичните сесии на терапевта ти. В групата се учиш на поемане на здрава критика все по-спокойно, на себезаявяване, даване на градивна критика невинно, приемане и даване на комплименти, поставяне на граници, отказ даване и приемане, конфронтация, поглед, енергия, промяна на отношението към страха към ползващо го като мотиватор, синхрон и водене, отразяване телесно, вербално мислено, лингвистика... Средата е защитена, хората са готини и разбиращи - намери терапевта си и мини през процеса!
  24. Супер - а то е и емоционална липса на вътрешно хищничество, агресивно съдещо и приписващо собствени поизбутани подсъзнателни наранявания на други през интелектуални рационализации. Но те разбирам напълно - на добър час!
  25. Някъде бях чел, че Дънов твърди, перифразирано, че е необходимо всеки да достигне определено ниво на себепознание и духовно израстване, за да може да изхранва тялото си, също толкова осъзнато, т.е. за веганството е необходимо преди това да направим по-силна връзка между дух и тяло, така че тялото да не се увреди от веганския режим. Смятам, че тези увреждения са съвсем възможни, само когато човека не е достатъчно обуздал физиологията си и не я познава по един или друг начин. С останалото, съм напълно съгласен и го подкрепям. А и както е споменал Орлин, изисква доста усилия и време балансираното и пълноценно веганско хранене, които не всеки може да отдели, или може да отдели по-нататък. Стремя се към веганството и се опитвам и в близко бъдеще това да бъде новия ми режим на хранене.
  1. Load more activity
×