Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Yesterday
  2. Забавно - 2

    Ако можеш да превръщаш водата във вино - би могъл да отвориш кръчма.Ако можеш да превръщаш виното във вода - би могъл да затвориш кръчма.
  3. Разговорки - 2

    Диана Миличевич: млада македонска българка от македонскобългарско-сръбски произход: http://fermata.btv.bg/article/uchastnitsi/diana-milichevich.html.
  4. Световна история

    "Както и при Хитлер - големи надежди и много разруха след себе си. ... Мусолини всъщност е доста сложна и противоречива личност. Той е социалист от ленински тип с други думи изповядва някаква марксистка ерес, също както Ленин и също както Хитлер. Той вярва в обобществяването, в историческите закони и прочие, и също като тях има силното желание да построи някаква нова политическа и икономическа Утопия. Но, за разлика от тях, извън идеологическите нагласи, просто като човек, в самото начало той не обича насилието в големи мащаби, особено насилието заради самото насилие, многократно се изказва и пише против него. Той рядко прави зло по своя инициатива, а почти винаги бива изкушаван към такава стъпка, докато накрая дългите години на власт и ласкателства все пак успяват да атрофират напълно моралното му чувство. Няма живот без проливане на кръв казва той, но това е пак част от някаква поза, в действителност през 1919-1920 г. той е напълно неспособен да поеме по пътя на непредизвиканото насилие, на него винаги му е нужен претекст. Но суетата му е огромна, както и жаждата за власт, така че, за да го направят Дуче, той се примирява с насилието, а 1922 става годината на фашисткия терор. ... Много му харесват грандиозните неща и проекти. Пресушаването на блата, например, едно значително практическо постижение...Мафията е натикана в нелегалност, изчезва уличното насилие. Няма, естествено, стачки, а и корупцията не е толкова коментирана, макар и да не е ясно дали е намаляла или просто е станала по-прикрита. ... А и контрастът с гладната и обезверена Русия е направо поразителен. Затова не е чудно, че Хитлер се възхищава много от Мусолини и изпитва уважение към него. Той го смята за пример, достоен да бъде следван. Между болшевишките варварства на Изтока и гнилият либерализъм на Запада, Италия наистина дава вид, че предлага някакъв трети път. Но нацисткия лидер не среща отначало никаква взаимност на чувствата. Мусолини смята себе си с известно основание за образован и цивилизован човек. Расизмът на Хитлер го отвращава, а през 1934 г. той намира самия Хитлер за безподобен шарлатанин и опасен бандит. Това е съвършено вярна оценка... ... На 22 май 1939 г. той подписва Стоманеният пакт първият от цяла поредица бандитски пактове с човека, когото преди пет години е смятал за враг на цивилизацията. Още преди това е преобърнал предишните си възражения срещу расовата политика и през 1938 г. създава италиански вариант на Нюрнбергските закони. Сега вече Мусолини иска война повече от всичко и нетърпеливо (той по принцип е нетърпелив човек) подражава на Хитлер, фабрикувайки претенции към ред френски градове." Целият реферат за италианския диктатор: http://www.referati.org/benito-musolini-1-/48771/ref/p4.
  5. Какво следва..

    Благодаря ти, приятелю! Оказва се полезно да се поддържа нарочен сайт в планетарната виртуална паяжина Но нали това е най-голямото човешко предизвикателство - да се ресвържем и заживеем като едно цяло, каквото всъщност сме, но сме леко и донякъде нарочно, позабравили. Поздрави!
  6. Историята на България

    И ето още нещо, за което не се учи в учебниците ни по история (или поне по мое време не се учеше). Касае се за времето на Втората световна война и българското управление в територии населени главно с българи, но били до преди войната част от Гърция. "За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от [5] 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.[6] С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление[7]. Политиката по отношение на завареното гръцко население, състоящо се предимно от Малоазийски преселници, обаче е коренно противоположна. Тя е в отговор на политиката на генерал Йоанис Метаксас, чиито диктаторски режим през 1936 г. забранява употребата на български език не само на публични места, но и като домашен. Местните българи без разлика на тяхната възраст са принуждавани да учат гръцки език и са подложени на жестоки репресии, а изявите на българско самосъзнание са абсолютно забранени. В резултат българската държава налага политика на жестоки репресии над местното гръцко население, затваряйки гръцки училищa и забранявайки изучаването на гръцки език.[8] Тази политика цели пълното експулсиране на гърците от региона.[9] Гръцките кметове, учители и други официални лица са депортирани или избити.[10] Българската власт конфискува цялата собственост на гръцкото население и я прехвърля на българското.[8] Като последица на тези действия, гръцки партизани и цивилни организират Драмското въстание в края на септември 1941. Въстанието е потушено безкомпромисно, като 3000 въстаници (от които 1000 невъоръжени) са убити, а в следващите седмици българската армия убива 15 000 гърци, като в някои области са разстреляни цели села.[8] Българската окупация е най-смъртоносна за гръцкото население – българската армия избива общо 40 000 гърци, докато Германия екзекутира 21 000, а Италия – 9000.[11] Междувременно, започва заселване на тези територии с напусналото ги след Първата световна война българско население, както и с нови заселници от Старите земи." (https://bg.wikipedia.org/wiki/България_във_Втората_световна_война.) Не знам до каква степен е вярно съдържащото се в по - горния цитат и в нецитираните части на съответната уикипедска статия. Като източник на твърденията за българските убийства в Гърция е посочен труд на американският историк Маршал Лий Милър.
  7. Какво следва..

    Сега прегледах новия ти сайт, Георги. Добри и свежи материали, браво. Успехи в този колкото нелесен, толкова и благороден и сърдечен път!
  8. Какво следва..

    Здравей, виж тук - поредица от 3 материала за това какво да правим в ситуация като твоята, в ситуация на неоправдан страх. Поздрави!
  9. За вярата

    Здравейте! Ако местата ни бяха разменени и вие питахте, а аз ви съветвах и напътствах, с чисточовешко любопитство щях да искам да знам до къде сте стигнали и дали съм ви била по някакъв начин от полза. Затова и реших да драсна някой ред. Силно се надявам някой ден да напиша "Аз съм нов човек!", но още е рано. През изминалата една седмица ми се струпаха куп, куп проблеми. Ама по всички възможни фронтове! Един след друг. Както по-нагоре Донка беше писала все едно съм на изпит. Не спирах да си повтарям, че всичко е временно, че е за добро, че и този период ще отмине. Внимавах и с "какво се хранех", като по-точно бях на диета - да, успявах да стопирам лошите мисли и чувства, но за жалост не бях в състояние да ги заменя и с хубави, т.е. чувствах се празна (това пак си е някакъв малък напредък, нали?). В един момент, чудейки се за какво по-напред от всичко да НЕ мисля, буквално се видях над нещата. Сякаш гледах себе си, живота си и моментните трудни ситуации като на филм и се питах "това реалност ли е или не?" . Сега продължавам да съм същото това състояние и честно, ама съвсем честно не знам имам ли проблеми, нямам ли?! И дотук съм - ни весела, ни тъжна.Ни щастлива, ни нещастна. Да речем съм нищонемислещоспокойнауравновесенопритъпена!!!
  10. Социално напрежение?

    Да, от малък са заложбите. Но, по-важно е как да ги промениш. Сам виждаш, че логическото знание не достига до подсъзнателните базисни вярвания. Обаче логиката все пак има мястото си, когато чрез трансови методи (хипноза, медитация) и предизвикващо поведение тези вярвания изплуват активно. Тогава, наместо обичайното невротично бягство или дразнене (борба/ бягство) ги преобразуваш. Как? На мястото на раздразнената борба и невротичното бягство поставяш спокойното им осъзнаване, любящото отношение на смиреното им прегръщане с приемане. Така символичното подсъзнателно дете в теб с присъщите му страхови вярвания бива лекувано, успокоява се, става спокойно и смело. Накратко, елементите на процеса: чрез медитация и хипнотерапия, достигане до маладаптивните базисни вярвания. Чрез предизвикващо поведение в социални ситуации, умишленото им експлициране и работа по тях - и с логика (когнитивно реструктуриране), но преди всичко, директно емоционално десензитизиране чрез отработваното в хипнотерапията и медитацията отношение (mind frame) на любящо, с благодарност и обич приемане. Тогава все повече работата директно се фокусира в залагането на самоуверени, пълни с обич към себе си, с доверие в живота и дълбинно доброто в другите убеждения. Сам е между 5 и десет пъти по-бавно, при това само ако имаш неотклонно висока мотивация. С психотерапевт е между 5 и 10 пъти по-бързо, като част от работата е поддържането на високата ти мотивация за продължаване на процеса по преобразуване, а нерядко и през външна дисциплина и комбинация от двете. Това е.
  11. Ми че ти си много наясно с всичко...ми прави впечатление. Много логичен, аналитичен, интуитивен дори...дал си си отговорите на въпросите...но сякаш не си сигурен напълно... Критиката в детска възраст е ....и дори...незачитането, нехваленето, непризнаването на успехи, достойнства и хубави неща...всичко това се отразява. Детето трябва да е обичано безусловно и тогава израства уверен в себе си човек, който не се страхува да греши и не си опасява, че ако е лош или неправ ще бъде отхвърлен. Във всички останали случаи има проблем после. И трудността е че дори и да го осъзнаваш проблема откъде ти е и в какво се изразява...той продължава да действа на подсъзнателно ниво... Не съм сигурна кой точно е начинът...аз за себе си избрах съзнателно да си позволя да допусна грешки...за да видя чак толкова ли е страшно...първият санкциониращ бях аз самата...и от собствената си критика най-трудно се отървавам...мисля, че там някъде е разковничето, но..все пак..нека специалистите да кажат....
  12. Усещам, че точно критиката е проблемът. По принцип, когато бъда критикуван приемам нещата понякога твърде сериозно, вместо да не ми пука или да ги приема леко. Понякога отговорът ми е обратна критика, дори агресия до известна степен, а понякога просто се чувствам зле и се чудя къде съм сбъркал. Другото, което е характерно е че в такива ситуации гледам да не привличам много внимание върху себе си или си замълчавам, защото усещам че ако изразя мнение, което би довело до спор с отстрещната страна ще се ядосам че ми се противопоставят и ще се скараме. Усещането е сякаш всичко е насочено директно срещу мен и личността ми, а не това което изразявам. Но това пречи на нормалните социални отношения. На логическо ниво знам, че критиката и оценката на хората нямат никакво значение като цяло, но когато ги получавам пред други хора се ядосвам. Понякога със самите си действия и поведение им показвам, че не искам да ме критикуват и да ми дават оценки, но това прави хората предпазливи с мен и трудно създавам нови приятелства, защото мисля че в някаква степен дори се плашат от мен. Ако критиката обаче бъде интелигентно и спокойно поднесена никога не съм имал проблем. Усещам проблем в мига в който някой се опита да се постави "над мен", затова просто гледам да избягвам ситуации, които биха довели до там, но то не е възможно, защото това си е абсолютно нормална част от социалните взаимоотношения. Опитвам се да съм максимално обективен в отговорите си и според мен критиката е основен проблем. Приемам я като нападка към личността ми. Като малък съм бил много критикуван, от там ли идва проблемът
  13. "Здравейте, Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка. Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин." За черволяците: В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - така добре го разбирам, ееехххх . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво. Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля. На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"... Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли. Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх. Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна и невротично контролирано постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей... Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете - една от етимологичните трактовки на кунда-лини е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през историята преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът... Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме окр Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми направо говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите! Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноично, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.
  14. Мисъл за деня-21.9.2017г Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Милосърдие, смирение и молитва
  15. 21.09.17 Если люди спрашивают вас кто вы, вы ещё не [находитесь] на Пути. Ты говоришь: «Человеку нужно быть очень скромным». Не имею ничего против этого, но говорю вам, что я – за милосердие, за смирение и за молитву. Для меня жизнь имеет смысл только во имя милосердия, для смирения и для молитвы. Единственное, на чём я остановился – милосердие, смирение, молитва. Милосердие – закон Любви, смирение – закон знания, а молитва – закон Истины. Через молитву научишься входить в общение с Богом, разговаривать с Богом. Если ты не можешь разговаривать со своим Отцом – не можешь правильно развиваться. Милосердие, смирение и молитва Ако хората питат за вас кои сте, вие още не сте на пътя. Ти казваш: "Човек трябва да бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата. За мен животът има смисъл само за милосърдието, за смирението и за молитвата. Единствените неща, на които съм се спрял, са милосърдие, смирение, молитва. Милосърдието е закон на любовта, смирението е закон на знанието, а молитвата - на истината. Ти чрез молитвата ще се научиш да влезеш в общение с Бога, да се разговаряш с Бога. Ако ти на своя Баща не можеш да говориш, не можеш да се развиваш правилно. Милосърдие, смирение и молитва
  16. Last week
  17. Паник атака или депресия

    ,, изключително притеснена,, - това не е ли синоним на ,, изключително тревожна,, ?
  18. А можете ли да ми кажете вашето мнение? Може ли да е тревожност просто или депресия? И дали с времето ще отшуми, започнах да пия чай от жълт кантарион и се надявам да помогне.
  19. Паник атака или депресия

    Другата алтернатива е психотерапия и тя е вярната алтернатива.
  20. Срещал съм и щастливи хора .Търсещ каква и да е работа , само да занесе нещо в къщи . Не знаещ какво ще стане утре , в други ден . Казва , че не е доволен . Но излъчва спокойствие , усмихнат е . И съм си задавал въпроса . Защо моята амбиция може да ме нокаутира по всяко време . Как да заобиколя тревогите , като него . Да си мисля , че съм нещо повече , по отговорен . Не ми помага .
  21. Здравейте, Аз съм на 26 години и от близо 2-3 не се чувствам добре. Историята ми е такава ... Наскоро се омъжих и бях страшно притеснена покрай самата сватба, бях качила много килограми и времето ме притискаше да ги сваля, дали самата сватба ще мине добре, защото беше в друг град и трябваше сами да я организираме. И така един ден треньорът ми ми даде Йохимбин, който щял да засили потенето да отслабна по-бързо и на следващия ден имах сърцебиене и страшна паника (страничен ефект на въпросното). Ходих близо седмица по различни доктори, които ми казваха "Нищо ти няма, пий вода", докато накрая поредният кардиолог не ми каза, че всичко е в главата ми и едва ли не бъдещият ми мъж трябва да бъде постоянно до мен. И това отмина. Но следмица преди сватбата вече изключително притеснена (със сърцебиене и ускорен пулс) и както ядох кисело мляко с плодове (бях на работа), усетих, че нещо ми заседна на гърлото и веднага го повиках да ме вземе и да отидем на лекар, който познайте какво ми каза... всичко било в главата ми. Сватбата мина, но след нея и явно цялото напрежение, което бях събрала и явно се бях стегнала, след това се появи сърцебиенето и ускорения пулс и така досега. На моменти съм добре, но легна ли усещам сърцебиене и ускорен пулс.. Ходих на психиатър, който дори не искаше да ме изслуша и говорим, сеансът мина за точно 10 минути, при което ми каза, че без лекарства нямало как да стане, въпреки моето нежелание да пия хапчета и че щом съм планирала скоро да имам деца просто нямало как. Моля ви, насочете ме към други алтернативи. Благодаря предварително!
  22. Музиката като възпитателен метод

    Тема , смятам добра за тук . ,,Общественото мнение " или общественото лицемерие ? Какво е морал . Факта или отношението . Може ли един природен факт да бъде неморален . Кое е , не морално . Голото човешко тяло или агресията във всичките и форми , на която не се обръща внимание . Според мен в един клип може да е неморално единствено режисурата .А най далеч от всички класификаций на отношение , е режисирания предмет . И на практика , не моралното във раздухания проблем , е самия вой . Скрит зад плаката на моралноста .
  23. 20.09.17 Необходимо знать закон Любви, поскольку Любовь является тем, что даёт направление человеческой душе. Ты не можешь правильно мыслить, если втекание Любви в тебя неправильное. Если втекание правильное – то и мысль твоя будет правильной. Естественное состояние человеческой души Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа. Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно. Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна. Естественото положение на човешката душа
  24. Спомени на Мария Тодорова

    БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно" (Ев. Матея, гл.5, ст. 3) Този стих за мен беше много непознат и неразбираем. Дълги години остана такъв независимо, че четях беседите и бях в близост до Учителя. Успях да го разбера години, десетилетия след това, когато изведнъж изпъкна в мене образът на една случка в първите години на Братството на ул, „Опълченска" 66. Ето това е най-интересното - била съм свидетелка на една опитност при Учителя, разбрала съм я по един начин, обяснявала съм си я по втори начин, а трябваше да преминат 40-50 години да я разбера в същността й като окултен закон от Словото на Учителя. А кой бе законът? Той е този на поставеното мото. Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене. Има думи оставени затворени и заключени с три катинара и няма възможност да ти се отвори думата, а тя се е затворила, защото е затворила едно съдържание, което е непонятно - иди, че го разбери. Трябва сам да отвориш тези три катинара, а ключът е в знанието и познаването на законите, а това знание дойде чрез Словото на Учителя. Тя, случката се случи навремето в дома на Гумнерови, където първоначално пребиваваше Учителят. Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда. Такива бяха първите години. Бях отишла при Учителя по моя работа, но чаках реда си. Тогава имаше и други посетители, които чакаха отвън на пейките. Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек. Беше човечец. Беше смирен, беше отчаян от живота, беше убит духом в сравнение с другите посетители. Той външно беше човек в човешка форма, но вътрешно бе смачкан и сринат до земята. Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив? Какво ли знаехме за него ние? Нищо не знаехме, а виждахме едно смирение, граничещо до унищожаване на живота у тази човешка форма. Той не беше човек, а беше съвсем незначителен човечец.Той беше „нищий", последен човек на земята, беден, сиромах, отхвърлен от всички. Беше в човешка форма, смачкан и премачкан. Беше „нищий", но беше и „нищий" духовно, защото беше загубил връзката с Духа, който движи живота в тази човешка форма. Беше „нищий" духом - човек без Дух, без сила, снижен до земята и изпратен вдън земята. Условията го бяха ограничили, а обстоятелствата го бяха унищожили като човек. Той бе най-незначителния, най-безличният и най-дребният посетител на ул. „Опълченска" 66. Той бе човек без име, човек непознат за нас и „нищий" духом, беден и сиромах, човечец без Дух, човек в тъмнота. Тогава вратата на стаята, където живееше Учителят се отвори и Той излезе. Всички станахме, всеки се изпъна като струна и всеки очакваше да срещне погледа на Учителя, за да бъде извикан от Него, за да се осъществи срещата на Учителя с един от посетителите тук в двора. Аз също станах и очаквах да бъда извикана, защото освен, че Той ме познаваше смятах се малко по-достойна и по-заслужила чрез усърдието и чрез постоянството си пред Учителя. Трябваше да бъда извикана от Учителя и да се осъществи срещата ми с Него. Така по същият начин мнозина от присъствуващите разсъждаваха, всеки по своему и всеки за себе си беше прав. И затова всеки очакваше да бъде извикан от Учителя. Единствен в случая, а в това бях не само аз, но и всички останали сигурни, че само онзи човечец не се надяваше на някаква среща с Учителя. За нас Той беше дошъл така между другото и той стоеше там далеч в дъното, далеч от всички ни и изолиран от посетителите, които далеч бяха по-заслужили от него. Той беше непознат за нас. И за най-голяма изненада на всички, Учителят слезна по стъпалата и без да погледне към никого, без да отговори на нашите поздрави казани доста високо, без да обърне внимание към някого Той се насочи към онзи човечец там в дъното, където според мен стоеше едно убито и скълцано човешко същество. Ние стояхме изумени. Никой не можеше да повярва. Никой не можеше да помръдне. Никой не можеше да се обърне. Кой както бе застанал така и остана да стои. Аз случайно бях полуобърната леко към този невзрачен човечец и към ъгъла на моето полезрение, с което наблюдавах без да мога да поместя встрани главата си. А и да обърна главата си не можех, като че ли нещо след преминаването на Учителя разряза въздуха с нож и всеки стоеше там, където беше застанал и в каквато поза бе останал. Учителят отиде при него, сложи ръка на рамото му и започна да му говори. Какво му говореше не можах да чуя, но му говори дълго на тих глас, както Той умеше да говори. Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори. Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава. Учителят бе сложил ръката на рамото и наведен на главата му говореше. След време когато пусна ръката си и я сне от рамото аз видях друг човек в този човечец. Онзи човечец вече го нямаше. Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден. Тогава онзи човек стана, после коленичи, целуна ръка на Учителя и си замина като човек. Един човек си тръгна от срещата си с Учителя. Повече този човек не го видях и не го срещнах. Това нямаше значение за мен тогава. За него тогава имаше значение в неговият човешки път. А за мен тази случка по-късно придоби значение, когато четях онзи стих „Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". Да, това беше пример за нищите духом, за смирените и търсещите духом, за онези наскърбените и гладните за Словото Божие. В евангелието от Матея в глава пета са дадени т.нар. блаженства, но тук видях в пълна реализация какво означават те, когато се задвижат от Божественият Дух. А те бяха задвижени чрез Словото на Учителя В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5
  25. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ По времето на Школата на Учителя нямаше човек, който при един или друг случай по някакъв повод да не се е обръщал към Учителя за съвет и помощ. Така той е разрешавал своите лични проблеми, получавал е насока в своят житейски път и за него името и образа на Учителя беше всичко. Ние бяхме свикнали с това, че имаше Онзи, който разрешаваше проблемите ни. Изведнъж той си замина и мястото му остана свободно. Сбъднаха се едни негови думи казани пред мен: „Не след дълго време всички ще преминете през изпитания". И това време не се бави много дълго. Изминаха един-два месеца и изведнъж ние разбрахме, че се намираме в друга епоха. Тогава излезнаха на преден план многото спиритисти, които по начало ги имаше на Изгрева и започнаха да викат на сеанс Учителя, за да им се яви и да им каже какво да правят. Но Учителят отначало не се явява на сеанс. Започнаха да се явяват на сеансите много заминали приятели, които даваха съвети, но като си спомням, че те по времето на Учителя не можаха да се справят със своите задачи, то техните съвети на сеансите бяха безпредметни. А дали бяха те, които се явяваха това беше друг въпрос. Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата. Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя. Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война. Невена отива при Учителя, сяда и не може да постави никакъв въпрос. Стои и мълчи. По това време всички нейни проблеми, които има в себе си постепенно започват да се преосмислят и да се разрешават от самото присъствие на Учителя. Около десет минути двамата мълчат, накрая Учителят става и й дава знак, че може да си отиде. Въпроса за нея е бил решен и тя постъпва така както проблясва светлината в нейното съзнание от присъствието на Учителя. Ето ви един метод как работеше Учителя навремето. Спомням си, Георги Томалевски отива при Учителя за съвет по някакъв негов проблем. Учителят му казва: „Вървете. Учете и не се спирайте дори и при мене. А прилагайте Словото ми". Ето това е друг метод за разрешаване на проблемите по времето на Учителя. Невена Неделчева беше станала писателка и издала няколко книжки. Отива при Учителя, за да пита дали може да използва някои негови мисли, които да ги използва в своите литературни произведения. Учителят казал: „Вода много, а водоносци малко". Това е следващият етап, през който преминават учениците. А сега ще разкажа най-интересното. Тя беше се свързана с Любомир Лулчев и за нея той бе един голям авторитет. Спомням си след заминаването на Учителя пред свои познати тя прави следното изявление: „Когато говоря за Учителя и споменавам думата Учител, то аз разбирам учителя Любомир Лулчев". Мнозина я възприемат, че това е напълно естествено за нея, а други се окопитват и я напускат, защото знаеха кой е Любомир Лулчев и кой е Учителя Дънов. Та дълги години тя продължи да пише като писателка и продължи да говори за Учителя, но вече никой не знаеше за кой Учител тя говори - за Учителя Дънов, или за учителя Лулчев. Ето има такива етапи на онези, които бяха в Школата на Учителя, идват до един кръстопът и те трябва да се определят. И всеки се определи. В Школата на Учителя Беинса Дуно има един Учител, има едно Слово и има един Бог. …………………………………. Лъжепророците бяха и по времето на Учителя. Те останаха и след времето на Учителя. Те ще дойдат и по ваше време. И следващите поколения ще имат възможност отново да се срещнат с тях. Разказах ви как ние решихме този въпрос с лъжепророците. Всичко онова, което те пророкуваха беше лъжепророчество. А ние чрез живота си го проверихме. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5 стр.729
  26. Мисъл за деня-20.9.2017г Трябва да знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа. Ти не можеш да мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно. Ако втичането в тебе е правилно, то и мисълта ти ще бъде правилна. Естественото положение на човешката душа
  27. Заповядайте на концерт на 20.09.2017г. (сряда) от 19ч. в Съюза на архитектите на ул. "Кракра" №11 Концертът е в една част, относително разделена на три. ПРОГРАМАТА Първа част - български композитори 1. Добри Христов - Во Царствии Твоем 2. Г.Златев Черкин - Севдана 3. Христосков - Капричио 4. Парашкев Хаджиев - Бре, Стояне Втора част - предкласика и класика 5. Вивалди - Domine Deus из "Глория" 6. Й.С.Бах - ария из "Магнификат" 7. Моцарт - първа част на мотета "Exsultate jubilate" Трета част - Песни от Учителя Беинса Дуно 8. Цветята цъфтяха 9. Нева Санзу 10. Аин Фаси 11. Запали се огъня 12. В радостта на деня 13. Евера 14. Светъл лъч - аранжимент на Ф. Стоицев по тема от Б.Дуно
  1. Load more activity
×