Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Цялата Активност

This stream auto-updates     

  1. Past hour
  2. Махар Бену Аба

    thesis research proposal persuasive essay thesis statement thesis statements thesis statement
  3. Махар Бену Аба

    loans online installment loans online online installment loans emergency loan no credit check
  4. Today
  5. Моля за съвет

    Специалиста в този случай е главорез. Проблемите се решават светкавично. Ти ни питаш, ние ти отговаряме. Би ли била така добра да отговориш на мой въпрос: как отговорите, които получи тук във форума помогнаха да се придвижиш напред по пътя на промяната си? Мерси!
  6. Monito

    Здравей, Василена! Съзнавам, че човека, с когото съм не ме обича. И то може би от самото начало, връщайки се назад във времето. Работя върху себе си откакто осъзнах, че каквото и да правя, той ще има все едно и също отношение към мен. Реших, че няма защо да се опитвам да се променям според желанията на човек, който просто ме има за майка на детето му. Завърших докторантура. Предстои ми реализация според професията ми, но място ще имам от есента. Промених си изцяло отношението към връзката си и до голяма степен успях да изляза емоционално от нея. Съжителството ни към момента е на основа общи грижи за детето. Тъкмо нещата поеха в някаква по - спокойна посока, когато бях накарана да правя избор между две коренно противоположни неща и то при това от такова естество, че според мен едното не пречи на другото по никакъв начин. Относно самооценката ми, мисля че не е ниска. Просто не мога да работя в градивна насока. Постоянно получавам коментари, че не съм добра в това, което правя към другите в семейството, не съм умеела да се справям с живота, наближавала съм 30 и трябвало да се подготвя за не дотам добро здраве и едва ли не погрозняване на външен вид. Въобще всякакви изказвания, които на по ранен етап ме караха да се чувствам изключително зле. Сега вече само нервната ми система се натоварва до краен предел. ... От първия ми пост досега взех някои решения. Споделих на сестра ми какво се случва и че засега ще ограничим комуникацията си до часовете, в които съм сама вкъщи. Получих пълно разбиране. Направих си списък с всички неща, които не притежавам и които човекът отсреща приема за моя слабост и се хваща за тях. Единствено най - ме притеснява това, че съм склонна да взема решение не само за емоционално прекъсване на връзката, но и физическо...а бих искала да избегна повторение на моето детство за сина си . Дете съм на разведени родители.
  7. Махар Бену Аба

    e insurance auto car insurance quote online car insurance quote car insurance quote
  8. Махар Бену Аба

    essay writers essay writers essay rewriter essay writers
  9. Monito

    Здравей, Не си представям, че човек, който те обича ще ти поставя ултиматуми. Според мен е добре да поработиш върху самооценката си, да си намериш работа и да се погрижиш за всичко, което е важно за теб.
  10. best new prescription diet pills lose weight fast weight loss products best supplements for weight loss
  11. Моля Ви кажете ми как да се справя със стягането в главата и врата, постоянно е и сякаш ходя като замаяна не мога да се отпусна...
  12. Махар Бену Аба

    essays essays law essay writers application essays
  13. Ирен

    Здравей Ирен, ти си непълнолетна и в този случай родителите ти следва да търсят помощ. Професионална такава може да получиш в Детска психиатрична клиника в София.
  14. Моля за съвет

    Разбира се, че не.Трябва още инфекционист-може да е някаква инфекция, проктолог-може да имаш скрити хемороиди, непременно диетолог-може да е хранителна алергия или неправилно хранене, кожен лекар-някои венерологични заболявания дават такива оплаквания. И накрая, ако всичко е наред, отиваш при гинеколог, може пък пола да ти е сбъркан-тогава също има подобни оплаквания.
  15. Прекрасна беседа! Благодаря! За тази година ще ви дам следното мото: “Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му! ” Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат. Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи. Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек. Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек. Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец. Докато човек не се добере до законите, написани в неговата душа, той ще виси във въздуха, нито на земята ще живее, нито на Небето между светли и възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот. Много задачи са дадени на човека, които той постепенно трябва да разрешава. За да ги реши правилно, той трябва да учи. И наистина ние виждаме съвременният човек да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и ред практически предмети – изкуства, музика, художество и т.н. Казвате: Какво отношение имат тия науки и изкуства към целокупния живот? Те имат отношение към частния живот на човека, но понеже той съставя частица от целокупния живот, следователно и човешкият живот има отношение към общия. Запример човек трябва да изучава медицината не само за другите хора, но и за себе си. Всеки трябва да бъде лекар на себе си. За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите. Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете. Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е. пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога? Сегашните религиозни и духовни хора, при голямото знание, с което разполагат, често изпадат в положение светът да им влияе вместо те да влияят на него. Защо? Те не са калени; те се влияят от времето, от климатическите условия. Щом барометърът спада, и тяхното разположение се понижава; барометърът се повдига и тяхното разположение се повдига. Духовните хора имат мощни сили в себе си, които трябва да приложат за да изпитат своята сила. Ама въздухът бил много влажен -това нищо не значи. Тази влага съдържа в себе си много енергия, с която вие трябва да се справите. Щом не можете да се справите с тази влага, у вас става известно подпушване, което причинява тежест в организма. Значи част от тази влага трябва да се отнеме. Как ще постигнете това? Ще пробиете каналите, които са запушени, и водата в тях ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятел някой духовен човек, това подразбира, че вие искате да влеете част от вашата излишна вода в морето на своя приятел и по този начин да постигнете уравновесяване на силите в своя организъм. Така именно става обмяна между силите на двамата приятели. Обмяна на енергиите става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начин, вие лесно ще разрешавате малките задачи, лесно ще се справяте с малките мъчнотии, на които се натъквате. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, няма да имат никакви мъчнотии, никакви страдания. Напротив, който влезе в Божествения свят, той ще има по-големи мъчнотии и страдания, отколкото е имал по-рано. Какви мъчнотии може да има мъртвият? За какво мисли той? За хляб не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за деца не мисли. Тогава от какво се интересува мъртвият? Той се интересува само от едно положение – че е умрял и не знае какво да прави. Живият обаче се интересува от много неща. Кое е за предпочитане от двете положения: да бъдеш жив или умрял? Да бъдеш жив е за предпочитане. Хиляди страдания да преживее човек, но жив да бъде – това е важно за него. Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще минете през страданията на Йова. Много религиозни хора във време на страдания са се отчайвали, разочаровали, какво ли не са преживяли, но страданията не са избегнали: много от тях са горили, късали Библията си, отказвали са да се молят на Бога, но и това нищо не им помогнало. Във време на страдания много хора казват: Няма вече да се молим на Бога! И молитвите не помагат. Ако времето, което бяхме употребили за молитви бяхме употребили за наука, поне учени хора щяхме да станем. Това е крива философия, крив начин на мислене. Човек може да се моли на Бога и пак да учи. Истински духовният човек трябва да бъде високо културен, високо учен и образован човек. Един евангелски проповедник казваше: Когато трябваше да стана човек, аз пасях магарето на патриката. Като изгубих всичко, тогава се заех човек да ставам, но късно беше вече. И след това този проповедник се самоуби. Значи когато имаше възможност вече човек да стане, той се самоуби. В такъв случай ако е въпрос живота си да изгубиш, по-добре е да пасеш магарето на патриката – все ще научиш нещо. Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си. За следния път пишете върху темата: “Великата задача на човешкия живот”. Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди. Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си! И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи. Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти. Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила. Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност. Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това. Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата. Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото. Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива... Великата-задача-на-човека
  16. Благодаря! Според Вас изследвания при ендокринолог,невролог, кардиолог,очен,уши нос гърло,пълна кръвна картина 2 пъти достатъчни ли са да се заключи,че симптомите са от тревожност. Тъй като на тези изследвания всичко беше в норма.
  17. 22.02.18 Ныне – эпоха ликвидации. В течение этого времени всем нужно преобразить себя, удалив в сторону прошлое, негодное для работы, а оставить только здоровое, полезное для жизни. Старое останется для удобрения, а новое – станет основой будущей культуры. Всему старому нужно очиститься, переработаться и остаться только новому. Великая задача человека Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото. Великата задача на човека
  18. Здравейте Любомир. Натъкнах се на един ваш пост от 2006 г за ясновидството. Много ми се ще да си 'побъбря' малко с вас  ако имате такава възможност. 

  19. Monito

    Здравейте, приятели! Искам да споделя с вас това, през което преминавам. Не мога още дори да го осмисля. Имам сестра, по - малка от мен, която бе осиновена още като малко бебе. Вече е пълнолетна. Така се стекоха нещата, че се открихме в социалните мрежи. Преди броени дни. Бях щастлива, спокойна и по - уравновесена от всякога. По цял ден си общувахме двете, сравнявахме по какво си приличаме, черти от характерите ни...дори се оказа, че говорим еднакво (с по - специфично произнасяне на определени звукове) . Първият ден, в който споделих това с мъжа до мен (имаме дете на три години) , той дори не се усмихна. Попита ме дали съм сигурна, че ми е сестра. Стана ми неприятен тона му и така и не подхванах темата отново. Днес той ме попита как вървят нещата с нея. Ентусиазирано заразказвах как с часове си пишем, чуваме се... Той стана по- сериозен от всякога и ми каза, че не иска чужди хора в живота ми. Да съм избирала между него и детето ми и сестра ми...Попита ме знам ли кое е моето семейство в момента. По стечение на обстоятелствата през последните години почти не се виждам с родителите си, за да не се сърди той, че не можел да си стои спокойно в къщата. През последните две години живея при него. Родителите ми са на другия край на България. В малко село. Многократно поради дребни спорове ми е казвал да се изнасям, ако искам, но детето щяло да стои при него. Не съм материално самостоятелна, защото напуснах работа след майчинството. Явно затова е силен в заплахите. И сега тъкмо си бяхме позакрепили отношенията и се случи това, което разказах най - горе. Не бях си и представяла, че е възможно да попадна в такава дилема. Не искам отново да загубя сестра си (грижех се за нея в първите месеци от живота й). Откакто осъзнах какво значи да бъде осиновена, все се молех да се срещнем отново. Не искам пак да остана без нея. В същото време обичам детето си и не искам да създавам предпоставки да остана и без него. Към таткото на детето смея да твърдя, че вече от доста време отношенията ни се крепят на основата на общия ни син, а не на първоначалните ми чувства... Моля ви за съвет ! Не мога да подредя мислите си. Не искам да се крия, докато общувам със сестра си. Не искам и да разруша създаденото от мен семейство.
  20. Yesterday
  21. Моля за съвет

    Здравей, ето тук има подробна информация: https://goo.gl/cDCWiZ Отатък ги правят пакетно, тука ще трябва да обиколиш на много места, за да събереш всичко. Избери си. Поздрави!
  22. 135. Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е наречен „жената“ или „съпругата“, „Царицата на Божествения Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане, ...Малкут се нарича „Долната Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога... Малкут, също като Бина, е от една страна, „огледалото“, а от друга, „призмата“ на Божественото излъчване. Малкут отразява влиянието на „Царя“ извън причинното единство на сефиротите и по такъв начин създава Космоса, а в космичното проявление Малкут се спуска като вродено Присъствие в сътвореното същество, с цел да го свърже с неговия Свръхсетивен източник. „Царицата на Божествения Цар“ – това е Етерът, който има качествата на универсалната приемственост. Той е създаден, за да приема. Това приемане е вечната субстанция на Бога и тази субстанция е наречена „Царицата“. „Долната Майка“ съществува като причина, която образува всичко това, което е прието от „Царицата“. Тя се явява причина, която поражда следствия. Тайната на „Девицата“ е тази, че тя си остава неземна и непознаваема. Тя не е свързана с причините и последствията, защото тя остава да живее в своята несътворена Същност. „Девицата“ се явява като „Дъщеря“, която е независима от материята на причините и последствията. Шехина се явява това висше Присъствие на Бога, в което причините и последствията се сливат и взаимно се разтварят едни в други. Вследствие на това се явява реалното Присъствие на Бога, което е освободено от причини и което, въпреки всичко, е несътворено. Малкут, в своята пълнота, това е изявата на Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствено може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът на навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото. Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към непознатото. По този път Малкут започва да се образува в теб и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват в теб чрез Единия. Из "Универсалния смисъл на Кабала" от Лео Шая и Елеазар Хараш
  23. Ирен

    Здравейте, аз съм момиче на 16 години. Преди около 6 месеца се опитах да посегна на живота си и през последните 2-3 месеца състоянието ми беше доста стабилно. Но в последно време нещата се влошиха драстично, без някаква съществена причина. Предполагам, че причината е, че това "стабилно" състояние последните месеци се дължи на това, че съм положила големи усилия да се справям с нещата и да потискам лошите мисли, колкото и да ме притесняват. Но идва момент, в който всичко излиза наяве и то не по особено приятен начин. Срамежлива съм откакто се помня, но изглежда, че с времето проблема се е задълбочил. Сега наподобява социална фобия и ужасно ниско самочувствие. Естествено, всичко това много лесно води до депресия, от която в последно време не мога да се измъкна. Всичко това ме кара да мисля, че истинският, същински проблем, изобщо не е изчезнал. Явно съм била събрала доста сила и кураж, за да се държа толкова време. Но силите ми са на свършване и се опасявам, че мога да посегна на живота си отново, нямам мотивация и интерес към нищо, едва се храня напоследък и наистина за пореден път не виждам смисъл да продължавам. Непоносимо е. Единствено прекрасните ми родители и малката ми сестра ми дават причина да искам да се справя с това. Няма да забравя как реагираха, когато опитах да се самоубия. Не заслужават да ме гледат толкова зле и да се притесняват. Много бих искала да започна да посещавам психотерапевт, защото виждам колко съм безсилна. Истината е, че аз съм най-лошия си враг. Не мога да се справя сама, колкото и да ми се иска. Затова много бих оценила препоръки за добър психотерапевт в София или в областта.
  24. Проблемите, които аз имам с ясновидките (или медиумите, много хубаво разяснение от Орлин), е следния: - не знаеш с какво същество те комуникират. Аз също мисля, че често тези същества се представят за добри, а всъщност не знаеш дали наистина са такива. - има го момента със 'самосбъдващото се пророчество', т.е. ясновидката ако ти каже, например: 'ще се омъжиш за чужденец', това автоматично те сугистира (и препрограмира твоите нагласи) и току-виж наистина си се омъжила за чужденец, т.е. ясновидката е 'познала'. Принципно може да се надникне директно в акашовите записи. Не зная защо медиумите имат нужда от посредник. Дори наличието на посредник за достигането до тази информация за мен е като червена лампа. Леенето на куршум - лично аз го одобрявам. Мисля, че помага. Не смятам, че способността да надникнеш в бъдещето е кой знае какво нещо и изисква много специални практики или някакъв строг режим.
  25. Ясновидките - полезни или вредни?

    Вярата е вратата ! Тя е личната сила . Предпоставя случването на това , което човек иска , Незвисимо дали го разбира . За това религиите призовават за чист живот , за вяра в единия Бог . За да има в човека единност , обединение . Тъй като обикновеното човешко поведение е разединение , вечно съмнение и търсене на недостатъците , кусурите , провалите . Такъв --обикновен човек наистина е завладян от субстанциите . Виж какво значи модата , виж как влияат рекламите или мнението на ,,авторитета" . Единствено стремежа за разбиране и прилагане на Любовта е начина осигуряващ чист живот . Стремежът за локализиране на негативите е благороден в своята информативна част . Да се задържа човек в тези преживявания е излишно опасно поради прилепчивоста им .То може да е като очилата за нощно виждане , Виждаш опасноста и толкова , Знаеш къде да ходиш без страх . Още веднъж Личната вяра , която всеки има и , използва . Без значение какво говори по въпроса . Определя до колко може , от вън да му се влияе . А личната вяра е мнението му за себе си , за външния свят и тяхното отношение . Това се отнася дори и за начина по който диша общия ни въздух . Какво според вас е алергията . За мен това е криза във правилното положение на вярата , материализирана в тялото . Тъй като човека е създадено същество . Всяко противене на съдателя му , се отразява неблагоприятно , рано или по-късно . Не е важно да го дъвчем дали някоя атрално същност ни влияе . Защо обикновения човек не вижда тъй богатия на живот духовен такъв . Или защо го вижда фрагментарно и му изглежда илюзорен . То е просто защото му е достатъчно да работи с това което вижда и съзнава . Тази негова ,,слепота " го концентрира върху настоящите му задачи и същевременно го защитава от влиянието на множеството астрални същности .Това което ,,вижда" определя перспективната му зона на действие , в която ще е най ефективен .Заради останалата част от всемира , е достатъчно да знае и прилага достъпния му най висш морал . Да се свързва и слуша най висшата същност у себе си .
  26. Благодаря. Аз просто имам един такъв страх, че субстанции, могат да завладяват хората, да променят тяхното съзнание и да ги нараняват по някакъв начин, ама освен умствено и чисто физически. Според мен нищо от това не е вярно или повечето е художествена измислица, а по-скоро страхът ни от тях, недоверието в себе си. Но тогава какво да кажем за хората, които изцеляват с енергия? А защо хората ходят при пастори и представители на главните религии за духовно и физическо изцеление?Не е ли същото, те не ползват ли някакви източници, или ползват само и единствено вярата и любовта?Дори Христос е казвал на хората, които е лекувал - "Вярата ти те изцели!", а не самият той.
  1. Load more activity
×