Sleda

Лошото е когато са “стационарни”, т.е. Когато сменят посоката. Тогава действат силно. Понякога когато зла планета е ретроградна, не е лошо. Аз не обръщам много внимание на ретрогратостта.

Петко, Много ти благодаря за Мрежата на Съдбата! Тя ми е любима. Зарадвах се, че някой друг я е чел и я цитира.
Поздрави! 
Следа

Здравей Валтазар,
Живея в София много близо до градинката на Учителя. Не съм медитирала там, но много често се отбивам в нея, често си наливам вода от чешмата. Съвсем начинаеща съм в медитирането, уви...Ще пробвам през лятото когато си отида в БГ, живея от 20 години в Щатите.
Според мен твоето преживяване е било “полет на душата”, ефирните тела са напуснали плътното тяло, в пълно съзнание си бил и си спомняш каквото си видял. 
Бог да е с теб   

Петко, Много ти благодаря за Мрежата на Съдбата! Тя ми е любима. Зарадвах се, че някой друг я е чел и я цитира.
Поздрави! 
Следа

Здравейте,
Създавам тази тема, защото ми е интересно тези от Вас, които са посещавали Градинката на Учителя в кв. Изгрев какво са почувствали докато са били там.
Днес, 21 март 2019 - първият ден от астрономическата пролет, реших спонтанно да посетя гроба на Учителя. Бях нощна смяна на работа и идеята се породи в мен сякаш изведнъж и постепенно започна да се усилва в мен любопитството, желанието да реализирам и запаметя подобно посещение в съзнанието си. И друг път се е пораждала тази идея, но поради едни или други причини не съм пристъпвал в действие. Но, може би това се е случвало така, защото не съм бил явно достатъчно духовно узрял, осъзнат, за да мога в руслото на духовната благодат и изобилие да черпя мир, хармония и тишина... Локализирах мястото в гугъл мапс и от метростанция СУ "СВ. Климент Охридски" се качих и слязох с метрото на Жолио Кюри. Първоначално тръгнах наслуки по улица "Латинка", но в посока х-л Плиска и стигайки до едно училище разбрах, че съм в грешна посока, при все че попитах една жена дали нататък се пресичат улиците "Латинка" и "Никола Мирчев".
Върнах се до метростанцията и поех нататък по улица "Латинка". Нe бързах, утрото беше мрачно, подухваше хладен вятър и това допълнително създаваше условия за студено и потискащо време... Скоро пред мен се показа Градинката на Учителя... Почувствах духовен трепет в себе си... Един възрастен господин като по часовник от вътрешната страна ми отвори вратата и с благонравен поглед ме покани да влезна и аз му благодарих с искрена усмивка... Прочетох условията за реда в Градинката. Седнах по-настрани на една пейка... и леко се унесох - нали бях нощна смяна на работа... В близост до покойното място на Учителя имаше две млади жени на около 30-35 години, които се наслаждаваха на първопролетното природно спокойствие и естествено оживление на гълъбите... Постоях така седнал на тази отдалечена пейка можеби около 20-тина минути. Наближаваше 09:30 ч. Станах и се запътих по-наблизо към Гроба на Учителя. Разгледах го, обиколих го, почувствах формата на яйце, потърсих в съзнанието си случйни символики, наблюдавах каменната плоча с пентаграма и Пътя (все още съм лаик в усвояването познанието на Учителя и имам откъслечни елементи от него, придобивани малко по-малко през годините), взирах се в цветята наоколо, в бялата ниска метална ограда с вградени в нея в редица пентаграми...
НО, НАЙ-ВЪЛНУВАЩОТО МИ ПРЕЖИВЯВАНЕ БЕШЕ СЛЕДНОТО... РЕШИХ ДА СЕДНА НА ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ДЪРВЕНИ СТОЛЧЕТА В НЕПОСРЕДСТВЕНА БЛИЗОСТ ДО ГРОБА НА УЧИТЕЛЯ И ЗАТВОРИХ ОЧИТЕ СИ. ОПИТАХ СЕ ДА СЕ ОТПУСНА - ДА ПОТЪНА В СЕБЕ СИ, ИСКАХ ДА УСЕЩАМ САМО ДИШАНЕТО И ИЗДИШВАНЕТО СИ. ПРОБВАХ ЛЕКА МЕДИТАЦИЯ (макар че и тук съм все още начинаещ)... ПОЧУВСТВАХ КАК ПРИ ВДИШВАНЕТО МИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ И ИЗЧИСТВАЩО СЕ СЪЗНАНИЕ МИСЛОВНИТЕ ОБРАЗИ КОЙТО ИДВАХА В СЪЗНАНИЕТО МИ СЕ ВТАЛЯВАХА, А ПРИ ИЗДИШВАНЕТО СЕ РАЗШИРЯВАХА НАСТРАНИ - НАЛЯВО И НАДЯСНО... НЕ СЛОЖИХ АРГУМЕНТ, ОЦЕНКА ИЛИ УДИВЛЕНИЕ НА СЛУЧВАЩОТО СЕ В УМА МИ - А ПРОДЪЛЖИХ ДА СЕ ОТПУСКАМ И ДА ДИШАМ И ИЗДИШВАМ СПОКОЙНО - ОТБЕЛЯЗВАЙКИ И РАЗЛИЧНИТЕ ШУМОВЕ - СТРОИТЕЛНИ, ЕСТЕСТВЕНИ - НА ВЯТЪРА, ГЪЛЪБИТЕ И Т.Н...
ПОСЛЕ ДОЙДЕ НАЙ-УЧУДВАЩОТО МЕ НЕЩО, КОЕТО СЕ ПРОТОЧИ КАТО БУРЕН ПОТОК В СЪЗНАНИЕТО МИ... И НА КОЕТО НЕ МОГА ДА СИ ДАМ ОБЯСНЕНИЕ... ПЕЙЗАЖНИТЕ КАРТИНИ В УМА МИ СЕ МЕНЯХА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЪРЗО... ПОЯВИ СЕ ГОЛА ПОВЪРХНОСТ, ПОСЛЕ ЗЕЛЕНИНА, ДЪРВЕТА, ГОРА, ПЛАНИНИ, ЗАВЪРТАНЕ НА РАСТЯЩО КЪЛБО, КОЕТО МЕНЕШЕ ЦВЕТОВЕТЕ СИ ОТ ПО-СТУДЕНИ КЪМ ПО-ТОПЛИ... НАКРАЯ ПОЧУВСТВАХ СТРАННО УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА НЯКАКВО ЖЪЛТО-ЗЕЛЕНИКАВО КЪЛБО В СЪЗНАНИЕТО МИ, КОЕТО ИЗБУХНА И ПРЕДНАЧЕРТА ДИРЕНЕТО ОТ МЕН НА НЯКАКЪВ ПО-ДЪЛБОК СМИСЪЛ... ЦЯЛОТО ТОВА ИЗЖИВЯВАНЕ МИСЛЯ, ЧЕ ПРОДЪЛЖИ ОКОЛО 2-3 МИНУТИ, МАКАР ЧЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОДЪЛЖЕШЕ ПО ВЪЗМОЖНОСТ МНОГО ПО-ДЪЛГО.
Описвам това преживяване като феноменално за себе си. По принцип и друг път съм имал сходни наченки на подобен преживелищен опит, но този път не очаквах нещо подобно да се случи, но то се случи... Затова реших и да Ви пиша още днес, 21 март 2019, още преди да съм си легнал да поспя преди следващата нощна смяна... Моля Ви, дайде някакво тълкувание на преживяното от мен - това различни фази от развитието на земята ли са? Какво означава растящото огнено кълбо в ума ми, което накрая експлодира? Извинявам се ако пиша малко нешлифовано, но съм и емоционално развълнуван от случилото се и от една страна желая развитие на случилия се процес в нови измерения, а от друга - просто отчитам това сръхестествено проявление в живота си като благодатен знак за нещо, което е предвестник на нещо по-голямо, което иде да се случи в живота ми...
Моля, споделете и Вие Вашите преживявания в Градинката на Учителя и/или поне насочете мисълта ми към по-обхватно и смислено тълкуване на преживяното от мен тази сутрин.
Предварително Ви благодаря за отговорите!
Бог да Ви благослови!
 
balthazar  
 

Благодаря ти искрено за добрите думи, Донка! 

Няма да преместя това мнение, макар да не е в тона на темата. Замислила съм я като място, където потребители, основно на Психотерапия онлайн, да могат да кажат две добри думи на благодарност за отговарящите, помагащите терапевти. Те отделят от ценното си време без да се очкава възнаграждение. 
Държа, обаче, да отбележа разпространеното смесване на понятията благодарност и хвалене. Замислям се, че може би това е причината много хора да се въздържат от явни благодарности към този, който им е помогнал. Чувала съм и обяснението, че истинската помощ не очаква да и благодарят. Това е друго. А и благодарността не е за терапевтите, а донася благо най-вече на човека, който благодари. Изпитано. 

Бог е дух
От години тук, в този малък залив на Мрежата скромно и всеотдайно работят нашите психотерапевти. Изпълняват с любов завета на Учителя. Правят всичко по силите и времето си да помагат на онези, които се измъчват под тежестта на сандъците си, на противоречията и мъчнотиите си. Не си губят времето да разискват дали и как следват Христос и Учителя... 
Поклон, приятели! 
 

Ако говориш за себе си, си напълно прав. При теб логическото мислене не работи, но най-странното е, че разчиташ изцяло на логика в обясненията си. Аз според собствените ти думи съм длъжен да не приема твърденията ти, защото те са съставени от логика, която пак по твоите думи не работи и е изкривена. Ще те помоля в бъдеще да не използваш логически аргументи в мненията си, защото ме объркваш и не ми е ясно как да се отнасям с тях - като изопачаване на истината или като вярното й представяне.

Ако човек е програмиран от създателите си той изпълнява заложената в програмата му цел и НЕ е ограничен в постигането й, според мен. Тази цел обслужва и създателите му и него - това е разликата от горното твърдение. Следва че той притежава воля и това е заложено в програмата. Защо? За да я прилага и да постигне заложената цел и дори да я доразвие в зададеното направление (епигенезис). Всъщност, това е смисъла на проявлението.

Религията на 21 век според мен ще е религия на духа. Тя няма да е монотеистична, нито политеистична, нито атеистична. Тя ще е религия на същностното единство и взаимообвързаност на всичко съществуващо. Всички живи същества - растения, животни, хора, ангели, богове без изключения ще бъдат признати като част от една обща йерархична верига, като мястото, което всеки заема, зависи единствено от нивото на развитие на съзнанието. Верига в която няма възможност да се окажеш на някое стъпало без да си преминал предходните стъпала. Верига, която бележи пътя пред хората към тяхното бъдеще и все по-пълното разгръщане на духа. Верига в която хората са наставлявани и ръководени от реални същества, които са преминали по същия път преди това и така са заслужили правото си да заемат следващите стъпала. Това е верига на абсолютната справедливост, където не може да има нито едно изключение относно пътя, което едно същество е извървяло, и позицията в която се намира. Верига в която възможното за един е възможно за всички без изключения, разбира се след като положат нужните усилия за да достигнат съответното ниво на развитие.

Мир на душата, спокойствие, оптимизъм и удовлетворение, че полаганите усилия не са безсмислени. Щастлив се чувстваш и си казваш, а ето какво е било...хубаво е.
 

Привет, ще споделя малко личен опит по-темата, надявам се да бъде полезен и на други.Та по въпраса за ректификация ще започна малко по-отдалече, и така след четене на различни духовни книги, в мен се появи желание нещо да приложа и на практика.И на ли ще ми е за първи път, я казах си да започна с нещо по леко.Реших да проверя какво ще стане ако пробвам да се събуждам в определен час, без да навивам часовника(по това време всяка сутрин ходех да уча), за целта си казах: Утре да се събудя в 7.00ч., за сигурност навих часовника за 7.05ч., щото не знам какво ще стане.След няколкодневно упражняване, видях че "номера ставал",започнах да се будя в 7.00ч. и без часовник.Оказа се че това не вина ги е от полза, защото на няколко пъти изтървах автобуса за секунди дето се вика. Реших преди лягане да си казвам:Утре да се субудя на време, и се оказа че "номера пак ставал" какво се оказа , когато на другата сутрин отворих очи, имах ясното съзнание, че това е точният момент, станах и без да бързам, но и без да се размотавам, миене, обличане, хранене и тръгнах за автобуса, който дойде почти веднага слад като стигнах на спирката.Това усили увереността ми в метода.След време попаднах в среда на интересуващи се от астрология, и аз си рекох "Я и аз да си направя Хороскоп", и хоп проблем, маминка не може да си спомни, кога ме е родила.Каза ми едно неопределено: "Ми към 6.00ч. сутринта", това почти ме отказа, но само така съм си мислил.След време,в дните преди рожденния ми ден, си казах :"Я да пробвам пак с оня метод, дето да си поръчвам събуждане в определен момент". Това и направих, предната вечер( на 27.10, аз съм роден на 28.10)си казах : Утре искам да се събудя, и като погледна часовника, това което видя да е рожденния ми час( т.с. така както е настроен часовника, без значение дали цепи секундата или не). на 28 сутринта се събуждам изправям се, и седеики в леглото се чудя: ася де, защо съм се субудил по това време(в стаята беше много студено, и тъмно). Разбира се, по късно през деня си спомних и малко ми стана кривичко, че въпреки студа не се сетих да погледна часовника, но си казах: Утре пак ще повторя, и този път ще погледна часовника. Така и стана , пак се събудих , пак ми беше студено и аха, аха пак да си легна, но този път погледнах часовника, и завинаги запомних часа, които се запечата в съзнанието ми.След което много лесно си направих хороскоп. Сега зада бъда честен, трябва да призная, че не съм проверявал, дали този час, се потвърждава и от други методи, но това е така защото интереса ми към астрологията си остана на любителско ниво.

Човек може да не пази спомените си от минали въплъщения, но способностите му са продължение на това, което е развил в миналото. Един учен няма как да бъде глупак в следващия живот. Един човек с висок морал няма как да помисли да извърши престъпление. Обратното също е вярно. Опитностите служат на човека да развие определени качества в съответните ситуации. Какви точно ще са ситуациите няма значение, а това човек да ги изживее с правилно отношение. Това предполага човек да постигне известно развитие на умствените и волевите си способности, както и на духовните чувства.

С проливането на кръвта на Христос на Голгота, Той, Великият Слънчев Дух е влязал в земята (и сега е там) и е разпръснал около земята великолепното си чисто астрално тяло. Така че, след Неговото идване, ние когато се спускаме за прераждане можем да строим астралните си тела с пречистена материя (по-чисти емоции, желания и стремежи). Това е смисъла на опрощаването на греховете ни от Христос, а не че Той ще премахне греховете на отделния човек.

Според мен не би трябвало да съществуват т. н. инволюционни сили в космоса (сили на хаоса), които се стремят - особено пък стремящи се сили - да обърнат хода на еволюцията.
Да, за нашия космически цикъл еволюция, злото е натрупана огромна отрицателна енергия от неразградени (неунищожени) причинно-следствени връзки водещи началото си назад във времето. Да, кармична енергия е (условно казано енергия). Това са, може би, "силите на хаоса", породени са от човешката вълна на живот, от нас.

Какво може да се направи? Чувства, според мен не биха могли да помогнат. Като се има пред вид, че всяко действие се предхожда от МИСЪЛ, преди едно злодеяние се създава мисъл-форма заредена с отрицателен заряд (условно кзано) на ментално ниво, която практически съществува безкрайно. Само ако се създаде мисъл-форма за същото действие, но с обратен заряд - например убийсто: да се помисли как убиецът премисля, как доброто заговаря в него и как се отказва да убива - тази мисъл форма ако е достатъчно силна може да унищожи първата. Е не всеки може да го направи това, духовно напреднали хора със способност за голяма концентрация на мисълта биха могли. Може би Водачите на човешката еволюция го правят, не знам. Светът на мисълта сигурно е задръстен от зли мисъл-форми. Само с любов могат да се разрушат.

Обаче убийството, действието е извършено, какво можем да се направи. Ами ако сме наблизо всичко което ни е по силите да помогнем.

Божият план е добър, трябва да е добър, мисля за това и непрекъснато се самоубеждавам, че е така. Първородният грях не ми дава мира, все не мога да си обясня ние ли сме сгрешили или е бил заложен в плана за нашата еволюция на това плътно материално ниво.

144.(21 Юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и неразбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи,гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението, и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на Планетен Дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.

145.(Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли – всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората. Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако досега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът – това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенстване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.

141.(14 Юли). ... Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.
(Б. Абрамович - ГАЙ)