kipenzov

За съжаление, работата с деца е психологичен процес, който е невъзможно да се случи онлайн. 
На тази възраст общуването с детето е по - скоро невербална и живата връзка е абсолютно задължителна.
Това което може да се направи е да се опитаме да дадем някакви общи насоки и разяснения, които ако успеете да приложите ще имат ефект. Моят съвет е, ако има психолог българин на мястото, в което се намирате да ползвате услугите му.
Относно конкретните определения - агресия, сърдене, неизпълнение на задачите.
В тази възраст, определението агресия, не съществува. Детето на 4 години не е агресивно, то може да има нужда от внимание, може да удря просто заради самото удряне, може да плаче от усещането, че е изоставен, но нищо от това не го прави с цел да нарани умишлено някого. Т.е. агресивно поведение означава, да причиниш умишлено болка на някого. При децата на тази възраст такова нещо не съществува.
Всички тези прояви на сина ви са вик за внимание, виж ме, чуй ме, аз съм тук.
Задържането на "голяма нужда", често се свързва с аналната фаза на развитие, описана от Фройд, няма как подробно да го описваме, но най - общо, това поведение е насочено към вас, към майката. Може да е опит да се задържи умишлено период, който се смята за изгубен, отново чувство за изоставяне.
Абсолютно съм убедена, че давате всичкото внимание на което сте способни, но често това се прави по начин, който не е подходящ за възрастта на детето. От 1 до 7 години децата са само чувства. Да, те говорят, дават вид на малки възрастни и това ни подвежда в преценките за вида на общуването. Често 5 минути приказване, колко го обичаме и колко е важен за нас малкия човек са равни на 0 и не променят нищо в неговата чувствителност. За сметка на това пък без никакви думи , една дълга прегръдка, лека игра, смях , гъделичкане, могат да доставят огромно удоволствие на детето и да задоволят потребността му от близост.
Как обръщате внимание на детето?
Как и колко често играете с него?
Какво е физическото съдържание на тези ваши думи : "решихме, че с времето и повече внимание ще се оправи"

Прочетох поста и в мен възникна въпрос.
Каква е твоята представа за успешно развитие за следващите 2-3 години?
Понеже обстойно се запознах каква е представата на родителите ти и твоето недоволство , но не прочетох твоята алтернатива. Стана ми интересно.

Преди да сменяш каквото и да е, нека се върнем на въпроса - Какво е паническата атака?
Преди всичко това е един от най- силните защитни механизми, които може да произведе мигновено нашия мозък, за да ни спаси. Подчертавам Защитен Механизъм.
Физиологически е ясно как работи.
Защо обаче, се е наложило мозъкът да го включи, за да ни защити по този първичен и в ситуацията доста неадекватен начин!?
Кога постъпваме неадекватно? Когато не сме наясно какво се случва и нямаме никаква представа как да се справим. Т.е. или нямаме опитност или нямаме ресурс.
Това е.
Фокусирането върху телесната активност чудесно проектира нашата безпомощност, незрялост, или липса на ресурс върху наглед елементарен физически симптом, с който чудно как не можем да се справим. Защо ли?
Защото не сме наясно от какво всъщност ни отклонява той.
Може да не го научим и цял живот, как тогава мозъка да спре да ни "защитава" от онова, с което не можем да се справим!? Все пак той си върши работата по един първичен начин .
Когато работя с този проблем, изобщо не ме интересуват симптомите ви, те са едни и същи при всички, така работи мозъка.
Интересува ме, от какво бягате и сте го натикали толкова дълбоко в себе си, че сте излъгали собствения си мозък.

Интересна ситуация преживях по-миналото лято.
Бяхме семейно с кумовете на едно малко комплекс-къмпингче на Халкидики. Имаше оградено частно плажче и беше супер, защото оставахме децата ни да си играят, без притеснение че ще се изгубят.
През една от нощите можеше да се наблюдава някакъв "метеоритен дъжд" и с кума ми, както и в студентски град си се бяхме усамотили на плажа, за да си говорим и да наблюдаваме нощното небе. Дъщеря ми също прояви желание да е с нас.
Беше вече заспала, когато от къмпинга се изсипа компанията от млади пияни момчета с някакъв плеър, които бяха пристигнали предния ден на къмпинга. Купонясваха сериознно, музиката силна, съблякоха се по едно време голи и почнаха и в морето да скачат. 
Бях готов да им "скоча на скандал", ама се замислих... че и ние правехме диви купони на тяхната възраст. Те дори май не бяха видяли в тъмното, че има и други хора на плажчето.
Погледнах и кума ми, а и той ги гледаше и само с "поглед се разбрахме". Каза ми - "Мале и ние бяхме така!".... много странно усещане за "завършеност на момента" се получава, когато се окажеш "от другата страна" и ти се наложи да изпиташ реакцията на твои предишни действия.
Осъзнах, че гневната ми реакция, ако е затвърдена и с действие, би била безсмислена критика(заяждане) и към самия мен. Към "отминалото мен", когато опитвах да откривам Себе си, изразявайки бурно "бунтът ми към порядките" с изразено антисоциално поведение. Изследвайки, пробвайки, изпитвайки, проверявайки...
Моментът с поривът на Духа, под въздействието на който реваншистки "да търся справедливост", укорявайки или сбивайки се с компанията(бяха доста пияни и нямаше да е проблем да ги ступам) много бързо отмина, след като осъзнах, че е предизвикателство от етично естество за самия мен.
Пък и като помислих още, отвъд първоначалния афект осъзнах, че момечетата бяха "загряли" още в къмпинга, а не бяха събудили съпругите и другите ни деца, което означаваше, че все пак са съобразителни, а не безпардонни гамени. Пък и дъщеря ми си спеше непробудно в мен на шезлонга.
В следващия етап на случката вече се замислих и почувствах как са изглеждали "студентските ни купони" от странична гледна точка, от страна на другите хора, които със сигурност са се дразнили доста. 
Мислено Благодарих за търпението на всички, които са били засегнати от поведението ми като доста по-млад и си простих и на мен, че не съм се замислял достатъчно. Осъзнах, че мен са ме "търпяли" и е редно и аз да проявя търпение... странно, но скоро купона на момчетата на плажа приключи... некви си 15-20 мин...
Тогава осъзнах, че "да дам" Свободата на някой да прояви поведението си е свързано и със Свободата, която аз съм си давал. И от тогава не забравям, че всички сме били Деца, всички сме "грешали", но пък е добре човек да изследва, а не да е малодушен послушник на "заповеди". А "резултатите от грешките", за това сме в общество, за да може младите да се учат, а старите да ограничават последствията.... 
 

Eto от фейсб. един цитат от Илияна, който много ми хареса за връзката м/у избор и мислене . 
  Гогато говоря по тези теми , изхождам от факта ,че от детството излизаме вкарани , в калъпа на редовия обикновен човек . Нататък , постепенно отхвърляме шаблоните на семейството и обкръжението , като градим ново--свое виждане , влизаме в нови шаблони . И този нов свят зависи изцяло от нас .Това , до колко ще е различен от света на родителите , до колко ще ни е удобен , зависи само от нашите желания и силата да ги осъществяваме .
Ще подразня  и подредя , смятам различно ..... Избор можем да осъществим само ако имаме идея/мисъл за нещо . Смятам важно е да споделя , че мисъл е всичко , не само абстрактния образ , който ни се върти в главата .Ако бъдем обективни , ще видим как този образ е ,,подкрепен" с някакво чувство (одобрение/неодобрение) или с нещо ни привлича/отблъсква . Това са неща от паметта , които умът извлича  и ги подава различно , като чувство , предпочитание  , отношение ., картина
И факта , че не можем да обясним конкретен избор , не означава че няма мисъл а просто , че не я разбираме . Тя е извън разбирането ни за мисъл .Тя е несъзнателен отклик на текуща обстановка  съобразен с паметта на предишни поколения .Есенцията от опита съдържащ се в несъзнаваното изплува и се намесва във всеки нов избор които правим .
 
 
 

Това не е ползотворният извод от "добрата почва"! Фокусът е на загубата, а не на наличието!
За това предложих на Александър да даде повече подробности, ама и той като Донка е "влюбен в мен" и не обръщат мнимание на написаното от мен, а само на мен..
"Добрата почва", върху която е растяло преживяването ти със сектата са точно тези индивидуални качества, проявени като способностти, но довели до кофти вътрешни преживявания, поради неправилно приложение.
Ако нямаше силно развита способност за мислене, не би влезнала в манипулиращи мисловни цикли, базирани на догма.
Ако нямаше способността да изпитваш силни чувства, не би оплела сърцето се в източващи взаимодействия.
Ако нямаше силна интуиция не би могла да бъдеш привлечена от идеята, че има и още нещо в живота, отвъд ежедневното.
В случая саммото ти преживяване е било урок по неправилно приложение, от който можеш да си извадиш практически изводи.
Съответно да разбереш, че всичко, което имаш заложено, подлежи на управление за достигане на оптимално адаптивна(хармонична) форма. Също и на развиване.
Но и от този ти пост, в който излагаш доста като брой дилеми, от които искаш да изведеш един кардинален извод, прозира неразвитото Търпение. Това ражда напрежение, а така се създава потенциал за зацикляне.
Верно, след време, когато надраснеш тези модели на нетърпеливостта за резултати, ще си дадеш сметка за самото зацикляне и механиката на възникването му.
Ала до тогава послушай Станимир! Каза ти, че Животът е справедлив щом има неизменни принципи! В това има огромен потенциал от инфо! Разсъждавай единствено върху това! Концентрирай се да е единствено върху това! Всеки път като тръгне някакво аргументиране - спирай, и пак се връщай на неизменните принципи и защо ги има! 
Възпитай ума си на концентрация, за да овладееш това прескачане между мисловните потоци...
 

1.Може ли четенето на книги за даден исторически период и определени исторически личности да помогне на четящият ги да прехвърли поне за малко границите на егосъзнанието си и да се "пренесе" във миналото добивайки пряки впечатления по въпросите ,които го интересуват. могат ли историческите текстове да бъдат ползвани като отправна точка към влизане в космичната библиотека Акаша и придобиване на сведения които ги няма в книгите или сведения които затвърждават някаква теза за миналото?
2 . по голям ли е шанса да бъде направен подобен скок във времето  ,ако изучаващия съответна епоха  чете сведения за периода и мисли върху този период непосредствено преди сън ? или пък ако се събуди посред нощ - почете нещо и после пак заспи ? или  медитира върху дадено събитие/личност ?
3.  има ли сигурен начин да се различи истинно видение за минало или бъдеще време от видение което е фалшиво( фантазия ,халюцинация) ?

На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. 
За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.

Това е съвсем естествено, защото достойнството като чувство възниква от съпоставянето на личната активност с обществените порядки. А обществото е безличностно и установено се управлява от трансперсонални същности ( "духове", "колективни потоци" или квито още дефиниции са измислени не само в Социологията). Всичко, което се "захранва" от действията, мислите и чувствата на индивидите в обществото, както вероятно и от всички живи същества във Вселената (въпрос на религиозни убеждения)
Достойнството и Честта са инструменти за обществения контрол върху индивидите, които изграждат самото общество. 
И тва ми неутрално мнение, ако "се интерпретира" като "силно желание" вече ще е въпрос на несподелена любов...
Не съм против чувствата, но те пречат на разума да подпомага ума.

на етап 4-- се осъществява "успокояването на ума" и "свеждането" на мирогледа до разумна критичност, но понякога и до "тотална безкритичност".
а на етап 5--- остава "резултата" от 4, ама и се наслагва грешката. Особено, когато не си "видял по-дълбокото в Себе си", тъмнината, потиснатото, върху която се наслагва "стабилността на светлината". Така "безкритичността", особено към собствената си значимост, ще се яви "илюзията" на филма, който сам "си прожектираш". Гордостта ще "тръгне" към негативната й полярност - горделивостта. 
А всъщност Гордостта е самочувствието, че си достигнал до даден етап в развитието си, а вече споделих собствения ми опит, че тя е до време - до началото на следващия етап от развитието. Но все пак е и проява на "да обичаш Себе си", иначе няма как "Да обичаш ближния си", а къде остава пък "Да обичаш Бога"!
Без "стабилна основа" от любов към Себе си, на какво ще стъпиш, за да обикнеш Света?! На БОГ!?! - ами той БОГ е и в теб, иначе не би бил БОГ! Да опознаеш Себе си, значи да видиш всичко което е в теб, а не само положителното!
Няма Светлина без Тъмнина. Светлината е осветена Тъмнина, а Тъмнината е невъзможна към момента за "виждане" Светлина.
Елементарни позитивни съждения, ама се иска "изчистен Ум", който е продукт на "чисто Сърце". А когато в сърцето си таим "разделението"(наслагваме отрицателни значения, за да "изпъкват" положителните), което резонно не "виждаме с ума"(неразвито Его), то и съжденията ни са "зациклящи". Защото сами "си слагаме пелената", скриваща причините, мотивацията.
"Въртим се" като безспирно "отразяващ се фотон" между две "плоски огледала". Осмица в хоризонтална равнина между две успоредни вертикални равнини. Направо буквата Н (за това разделението, отрицанието винаги започва с Не) Аз за това предпочитам да усъвършенствам ума си, а Не да го изключвам, макар че последното може да се ползва като почивка, но поне да бъде описвано и като такова.
"Ако не съедините доброто със злото, не може да имате един процес, ще имате едно пасивно състояние("тотална безкритичност"). Ако сте добри, непременно във вас трябва да има малко лошо. Ако останете крайно добри, както искате, вие ще мязате на една плоскост, на една права линия." http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/10799-проблемът-за-злото/?do=findComment&comment=132513 (не мога да открия откъде идва написаното в линка, ама се доверявам на таз мома дето го е написала)
А отдаването на прекалено висока стойност на постижението е вече това "допълнително", това нездраво уважение към "временното". Тогава гордостта се превръща в горделивост. Така се "ражда" Горделивостта, която е "Самочувствието без покритие" (или както жаргонно се изразяваме по санданския край - "Лайно с панделка"). А горделивостта се проявява като надменност , дето рядко "имаме очи да видим", обаче я "виждаме осъдително" у другите и за това ни дразни!
 
"Лечението"(съзнателното) на прекалената Гордост(Горделивостта) съм си реализирал, поне аз, чрез "въвеждането" на понятието за "безкрайност". И "линийката", за която вече съм намеквал.
Поставям "безкрайната линийка" вертикално пред мен и "виждам", че в сравнение с всичко - аз нищо не знам. И е ползотворно, когато това съм го осъзнавал, преди да се сблъскам със ситуации, в които това да се прояви като "напомняне".
Истинската Гордост (а не негативната й форма на Горделивост) е продукт - "плод" на сравнение.
Сравняваш се първо - с Нищото и "виждаш", че си Нещо. Виждаш, че си Божие творение!
Сравняваш се втори път - с Безкрайното и "виждаш", че още има. "Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част." Както горе, тъй и долу . Така се "ражда" Смирението, което е преодоляната временна Гордост по Пътя!
Така отпада нуждата да има и трето сравнение - с другите, защото вече живееш собствения си живот.
 
Ясно е, че не е Ясно! Остава само опитът за внушение...

Изв. но ще говоря по грубо . Отървала си се , отхвърлила си лъжата . В суматохата си се разделила и с добрата почва върху която е седяла лъжата . На кратко , все още нищо не си разбрала . Нямаш смелоста да направиш рекапитулация .

Ако трябва да отидеш на бойна мисия и си неопитен новобранец, дали би искал да отидеш с някой като теб или с по-опитен колега? В случая това,че вече е била омъжена, може да се окаже предимство.

Ти няма да "откачиш", а имаш страх, че това ще стане, което е различно. 
Но без психотерапия не вярвам да приемеш това, а вероятно само ще продължиш да проверяваш и препроверяваш дали ще "откачиш" - вкарала си се в мисловните капани на тревожността, от които обикновено хората имат нужда от помощ, за да излязат. 
 
Успех! 

Здравей, @сиси1,

тревожността не зависи толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях.
Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие.
 
Не е задължително, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат медикаменти или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов.

Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това.

Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно. 
Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и защо това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко.

Ето какво казва и Карл Юнг за ценността на тревожните растройства. 
Да, както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение.
Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли.

_______________________________

Видях, че и преди си писала тук, във форума - моят съвет е да се обърнеш към психотерапевт и да отработите трудностите ти - по-лесно е, когато някой, който знае какво прави, и който може да види блокажите, сенките ти, слепите ти петна, те води. 

Успех!

Благодаря.То се повтаря от време на време и всеки път ми е като за първи път,но да ,психотерапия онлайн явно не става.Благодаря за вниманието и май наистина ми трябва компания и психотерапевт.

Животът изтича и се втича в мен, когато съм лист от дървото.И така справедлив ли е животът. За мен този въпрос не стои. Дървото има грижата. Падна ли от дървото обаче, веднага изникват въпроси. Сега накъде ? Посоката, разбира се е надолу, към земята. Там ще се извършат едни справедливи органични процеси, докато един ден се появя като нов лист от дървото. То е по отношение на формата. Аналогични справедливи психични процеси ще се извършат и в съзнанието ми. По лесния начин е да се намери някой добър вълшебник, който да ме залепи обратно на дървото, без да се налага да минавам през тези нелеки процеси на трансформация, но така се случва само в приказките за деца.
Избягаме ли от Бога, т.е. от Любовта, Мъдростта и Истината, завръщането при тях е дълъг и труден процес, но напълно възможен, ако имаме висок идеал.

стрес(страх) , казала си отговора :
,, Какво да правя , за да овладея положението ? "----------------Научи се за кратко да не мислиш . Само чувствай , като насочваш вниманието към усещанията .

Може да срещнеш различни трудности според твоя характер .Това  тук , само с няколко думи трудно ще се преодолее .
Така че , разгледай  техниките дадени от Инес Райчева . Също в личната и страница има добри неща .

Медиите не са загинали! Загина качествената журналистика в тях, или поне само единици останаха. И то подобни журналисти не са "оперативни". Станаха "шефове" и вече "играят хорото на капиталодържателя".
Но има и добри новини. И то точно от влиянието от наличието на Интернет произтичат. 
На Стойчо Керев предаването - "Новото познание" го качиха на екран, заради рейтинга. Един реванш за "свалянето" му на "Въпрос на гледна точка".
Май гражданското общество се премести в Интернет, независимо от промяната на икономическия  модел (съвременен феодализъм , според мен).

Да оставим БОГ настрана за момент, защото всички живеем в Него! Ясно е, че ввсичко произтича от Него(Източника, Точката, Частицата)! 
Е какво сме, ако не копия на по-съвършените ни същности?! Откъде ще се пръкне този инстинктивен стремеж за растеж и развитие?! От какво "събитие", телеологично(като бъдеща цел, самопораждане), ще се проявява архетипната история за "Вечното завръщане"?!
Всичко е Симулакрум (копия на оригинала) иначе няма условия за "Каквото горе, това и долу"!
 
Еййй, радвам се, че сподели тази представа! Радвам се щото ми е приятно да срещна и друг да може да си представи "съществуването" на форма отвъд времето. Това повечето могат да си го представят, но не могат "да вкарат" и движението, а Формата да стои неизменна и така да са оформи представата за Принципите на изграждане на Структурата!

А страхът да загубим "постигнатото" в умствен план, колкото и да се кривим как да го наречем си е "Малодушие".
Голямата Душа е захранвана от силен Дух!
Силния Дух се крепи на Истинна Вяра!
При Истинна Вяра, страхът, че ако рестартираме ще се получи нещо кофти, отпада от самосебе си.
При Истинна Вяра, това което ще се изгради наново, ще бъде по-добро копие на предишното!
П.П. Ако си сътворил къща с всичките налични тухли, то за съграждането на нова къща ще бъде със същите тухли! Единственото ново ще е Формата на "Къща", но Идеята ще е същата - "Място, в което Живееш"

Ами тя веригата от причини и следствия може да се върне и по-назад - примерно до осъзнаването на погрешността на дадена наша мисъл, постъпка и още по-назад до присъствието на някаква слабост или погрешна нагласа в психиката ни. Идеята ми беше, че без поемането на отговорност за миналото и без намерението такава да поемаме и за в бъдеще, то процесът на искане на прошка остава някак си незавършен - само думи и намерения. Дори и да са съпътствани с вътрешно осъзнаване и разкаяние, то това все още е само предпоставка за промяна, но все още не е промяна. А прошката май има смисъл само ако доведе до промяна. Тя може би е този преломен момент, в който нещо в психиката ни се обръща и ние започваме да виждаме нещата по нов начин...

Първоначалната ми реакция беше, че "да простиш на Себе си", като израз, който използвах, е точно поемането на отговорност за собствените действия и минали такива.
Ама като се замислих (пуснах в ума си да се движи) , самото значение малко се раздели.
"Поемането на отговорността за живота ни" е по-скоро следствие на "прошката" и към самите нас.
Един вид, "прошката" клони към вътрешно изживяване на Катарзис. Некво "разтваряне на отминали напрежения", "успокояване" на потиснати кофти спомени, приемане... некъв микс общо взето. А поемането на отговорността е последствие на това.
 
Виж на колективен план вече е доста по-сложно и аз поне мога да си шляфотя, но няма да е обективно, щото не съм подготвен добре по темата.
Щото Един път - Времето тече доста по-бавно при реализирането на промяната на това ниво. Даже колкото по-голяма е соц.групата, толкова по-ниска е скоростта.
А второ - едно е един човек с некъв микс от родови духове и среда, в която е "извайван" и се е "изваял" чрез изборите си, а друго е множеството от всички хора в соц.групата. Сумати "родови духове", обединени в "племенни духове"( македонци, шопи, лудогорци, мизийци, Габровци...), формирана народопсихология, регионални и континентални "сборни" духове....
.... и така до плана на "Духът на Времето"(поредицата от филми с това заглавие са впечатляващи, Zeitgeist). Цивилизацията.

Всъщност това да "простиш на себе си" не е ли еднозначно с поемането на отговорност за действията си и приемане на последствията от миналите такива? 
В колективен план като нация, повечето хора за съжаление не са готови да поемат своята част от отговорността да не говорим за нещо повече), а винаги търсят на кого да я прехвърлят. Думите "нищо не зависи от мен" са често срещани. Но с такава нагласа, ако съдбата ги постави на желаното място, където всичко да зависи от тях, те също няма да се справят. Именно заради неразбирането и нежеланието да се поеме своята част от отговорността.

Точно , нашата приятелка страда от такъв грабеж . Сега слуша всякакви глупости и се лута гледайки всеки претендиращ многознайко . Вместо да се затвори и намери основата в себе си . Единствено значение има вътрешната борба за възстановяване на радоста и любопитството към всеобщия живот . И намирайки вътрешни опори да възстанови стабилноста си .
Да , всичко от вън  е сенки на вътрешни дадености .