nina7705

По БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке:

"На дебелото черво се пада още едно важно сим¬волично значение. Тънкото черво съответства на съзнателното, аналитичното мислене, а дебелото черво - на неосъзнатото, в буквалния смисъл - на „долния свят". От митологична гледна точка нео¬съзнатото е царството на мъртвите. Дебелото черво също е царство на мъртвите, понеже в него се намират веществата, които не могат да бъдат трансформирани в живот, това е мястото, където може да настъпи ферментация, ферментацията е и процес на гниене и умиране. След като дебелото черво символизира неосъзнатото, сенчестата стра¬на на тялото, изпражненията съответстват на съ¬държанията на неосъзнатото. Така разбираме ясно следващото значение на запека: страхът да се поз¬воли на неосъзнати съдържания да излязат на бял свят. Това е опит да запазиш у себе си неосъзнати, изтласкани, потиснати съдържания. Душевните въз¬действия се заприщват и човек не успява да се дистанцира от тях. „Запеченият" пациент буквално не може да ги остави зад себе си. По тази причина от голяма полза за психотерапията е, първо, съществуващият запек корпорално отново да се „втечни", за да излязат на показ аналогично и неосъзнатите съ¬държания. Запекът ни показва, че имаме затрудне¬ния с подаването и пускането, че задържаме както материални неща, така и неосъзнати съдържания и не искаме да ги пуснем да излязат на бял свят.
Язвен колит се нарича онова възпаление на дебе¬лото черво, което започва акутно, хронифицира се и се придружава с болки в корема и кърваво-слузести диарии. В този случай народът пак доказва сво¬ите дълбоки психосоматични познания. Всички го познаваме - мазника, слузестото безгръбначно. Маз¬никът е готов да ближе нечий задник, за да спечели благоволение. За това обаче той трябва да пожер¬тва своята собствена личност, трябва да се отка¬же от своя собствен личен живот, за да живее живота на другиго (ближе ли човек някому задника, той заживява с него в симбиотично единение). Кръв и слуз са жизнени вещества, те са първични симво¬ли на живота. Митовете на някои първобитни народи разказват как всичко живо се е развило от ли¬гави субстанции. Кръв и слуз губи този, който се страхува да реализира своя собствен живот и своя¬та собствена личност. За да се живее собственият живот, обаче, е необходимо да се изгради собствена позиция по отношение на другия, с която пък се стига до известна самота (загуба на симбиозата). Болният от колит се страхува от това. От страх той лее кървава пот -.чрез червото. Чрез червото (и неосъзнато) той жертва символите на своя соб¬ствен живот: кръв и слуз. Може да му помогне само прозрението, че всеки човек сам поема отговорност за собствения си живот - в противен случай го губи.
Един от най-честите симптоми в областта на тънкото черво е диарията. Народът казва: напълни гащите от страх. Диарията насочва към проблеми¬те на страха. Когато човек се страхува, той не отделя вече време аналитично да разглежда въздействията. Остава ги да отпаднат, без да ги смила. Нищо не се запазва. Човек се оттегля на тихо и самотно местенце, където може да остави нещата да следват своето естествено развитие. При това той губи много течност, онази течност, която е символ на гъвкавостта, необходима, за да се разшири навяващата страх (тясна) аз-граница и с това да се превъзмогне страхът. По-рано вече казахме, че страхът неизменно е свързан с теснота, притесне¬ние и задържане. Терапията на страха винаги изисква да пуснем и да разширим, да станем гъвкави и да оставим нещата просто да се случват. Лечението на диарията обикновено се изчерпва с това на бол¬ния да се подават големи количества течност. Така той символично получава онази гъвкавост, която му е нужна, за да разшири своите граници, в които изживява страха. Диарията, била тя хронична или акутна, винаги ни обяснява, че се страхуваме и твърде много искаме да задържаме, и ни учи да пускаме и да оставяме на свобода.
В дебелото черво същинското храносмилане вече е завършено. Тук от несмилаемия остатък от хра¬ната се извлича още само водата. Най-разпространеното смущение в тази област е запекът. След Фройд психоанализата тълкува ходенето по голяма нужда като акт на даване и подаряване. Всеки ще разбере, че в символичен смисъл парите имат нещо общо с изпражненията, когато си припомни приказката, в която златното магаре вместо екскременти отделя златни монети. Народът свързва нас¬тъпването по невнимание на кучешко изпражнение с надеждата за неочаквани пари. Тези примери би трябвало достатъчно ясно и без по-нататъшно теоретизиране да показват символичната взаимна връзка между изпражнения и пари, съответно между ходенето по голяма нужда и способността да да¬дем нещо. Запекът е израз на не искам да давам, искам да задържа и опира до кръга проблеми, присъщи на скъперничеството. (колкото повече има скъперникът, толкова повече се стиска.) Запекът в наши дни е много разпространен симптом, от който страдат мнозинството хора. Той явно демонстрира силна вещомания и неспособност за откъсване от материалната сфера."

Кого да лекуваме? На когото е писано, сам ще потърси този който ще го излекува. А на когото не е, и да го убеждаваш, още повече ще бяга...

Например, забелязал съм, че хора с много тежка фамилна обремененост от ракови заболявания, бягат от лечение на предиспозицията - своя и на децата си и за нищо на света не искат и да чуят, че е лесно да бъдат изведени от т.н. "опасна зона".

Те казват: "аз съм страшно борбен(а) и сам(а) ще се справя!" - и разбира се грешат...

Така че трябва да се даде малко информация, леко да им се открехне вратата... някои ще я ритнат, други подсмивайки се пренебрежително ще я подминат, трети ще я отворят и... затръшнат, а четвърти ще я отворят и ще влезнат в един нов свят, който ще промени живота им.

Учителя казва ("За здравето"):

"Не е позволено да се лекува който и да е. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува.
Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. "

Как да знаем кого да лекуваме?
Как да понесем това, че някого не трябва да лекуваме?

Някои трябва да изграждат, други малко да смаляват - правилният начин и правилната доза да имаш Любов към себе си са едно от най-трудните неща.

Тази тема включва една друга, която започнах :
Кого лекуваме по-лесно себе си или другите и защо? тук


Може би е по-лесно да тръгнем от по-конкретното, по-практическото към обобщението.

Ако има нещо, което ми е правило и прави най-силно впечатление и ми въздейства най-дълбоко, това са примерите на Учителя - неговият метафоричен език. Случвало ми се е в сложна ситуация да си спомня дори не точно думите, но образа, създаден от Учителя и ми просветлява...
Случвало ми се е и да разказвам на децата някои от тези примери - леко приспособени за техния език и разбираеми за ситуацията, в която сме попаднали. Имат невероятно въздействие! Никакво поучение или съвет или изискване не може да се сравнят...

Предлагам в тази тема да събираме такива примери.


Многоценният бисер
За коментар: клас Неделни беседи - Многоценният бисер

Акупунктура / Акупресура - http://tranz.it/load...QmdL2788Q614519
Мантак Чиа - " Даоски методи за трансформиране на стреса в жизненост; Вътрешната усмивка & Шесте лечебни звука": http://tranz.it/load...VACFrx2ub614520

* забележка: файловете ще бъдат активни 120 часа

Массаж Курс для начинающих 1/ 5
~~~

Массаж Курс для начинающих 2/ 5
~~~

Массаж Курс для начинающих 3/ 5
~~~

Массаж Курс для начинающих 4/ 5
~~~

Массаж Курс для начинающих 5/ 5

П.П. Погледнете и на предната страница!

А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всички Го очакват. Че какво е Христос? – Христос, това е Любовта в света. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тези неща, няма и Христос.

Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата „Христос“ ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христос. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!

Отвън и отвътре

„Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и със своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на римската империя. Неговото дохождане даде тласък, повдигане на жената. Оттогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе.“

„Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си.““

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

И тогава вие питате: „Защо Господ създаде света такъв?“ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Тъй както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас. Светът е направен така, че като страда господарят, страдат и слугите, и обратно.

Христос казва: „Вие ме зовете Учител и Господ и добре казвате, защото съм“.

За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример.

В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее.

В него се влюбили две царски дъщери. Ще кажете: „Колко честит бил той!“ Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света. И когато виждам, че хората се любят, казвам: Те се забавляват. Ще ми възразите, че любовта е нещо много сериозно. Нима когато някой велик цигулар изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно? Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция.

И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл.

Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята сериозност?

Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н.

Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение.

Тези две царски дъщери образували два различни култа.

Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници.

Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ.

Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ.

Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него?

Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минат 5 години, и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея.

Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно втория принцип и да го прилагате в живота си.


Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в тоя свят.

Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в природата, но по различен начин говорят. За мене всичко е словесно. Като казвам за мене(?), не подразбирам онзи царски син, чийто портрет носи царската дъщеря, а другият, който носи в себе си Божествените истини за този свят.

Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото.


Христос казва: „Вие ме наричате Учител, но аз не съм Учител като Мойсей, защото аз ще ви уча на закона на разширението, а Мойсей ви учеше на закона на смаляването“. Като слеете тези два закона в един, ще намерите начин за свободата. Христос казва: „Като те ударят от едната страна, обърни си и другата; ако ти вземат горната дреха, дай си долната“. Какво разбираше Христос под долна и горна дреха? Това има приложение към физическия и духовния свят.


Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие.


Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ.



Учител и Господ от томчето Солта

из "Учителят говори", изд. "Бяло Братство" София, 2005.


стр.120 "Христос - това е Бог, Който се разкрива на света."

"Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората - като историчен, като космичен, или мистичен."

стр. 122 "Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си Неговите думи:"Даде ми се всяка власт на небето и на земята".

стр.123 "Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва:"Аз съм пътят, истината и животът." "

стр.125 "Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос."

стр. 125 - 126 "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. (...) С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот."

стр. 131 "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята."
Учителят говори - избрани мисли по теми

източник:
http://www.margaritta.dir.bg/2005/noemvri/01med.htm

"ПИАНОТО"

http://www.youtube.com/watch?v=mZS9gTQNE1Y&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=fZeA0PbjcdI&feature=related

"Краската играе важна роля.

Ако ти не може да възприемеш червения цвят
както трябва, ти ще бъдеш анемичен.

Ако ти не може да възприемеш портокаловия цвят
както трябва, твоята индивидуалност ще се обезличи.

Ако не може да възприемеш зелените лъчи,
в тебе здравето не може да бъде нормално.

Ако ти не може да възприемеш жълтите лъчи,
умът ти няма да бъде на място.

Ако ти не може да възприемеш сините лъчи,
вярата ти няма да бъде на място.

Ако ти не може да възприемеш правилно виолетовите лъчи,
силата ти няма да функционира.

Не само да възприемем светлината, но тя носи известни сили,
които трябва да останат вътре в сърцето,
трябва да останат в ума, в душата.

Аз казвам: Човек докато не постави доброто в сърцето си,
докато не постави справедливостта в ума си,
докато не постави красотата в душата си и разумността в духа си,
той ще бъде далеч от Истината, която търси."

Божественото Слово, Неделни Беседи, 11.04.1943 г., София

"Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца.
Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.
Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи,
но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра.

Червеният цвят е проява на живота;
оранжевият означава индивидуализиране на живота;
жълтият – проява на интелигентността в живота;
зеленият – стремеж към растене;
ясносиният –проява на вярата;
тъмносиният – придобивка в живота;
виолетовият – проява на силата в живота.

Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват.
Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа,
без никакви външни правила и методи.

Всеки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътрешен път, като децата.
Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение.
Днес хората се страхуват едни от други, изгубили са доверието си.
Едни други се убеждават в нещо, но не си вярват.
Когато иска да сподели убежденията си с хората, човек трябва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вярва."

Проява и постижение на любовта, Съборни Беседи, 28.08.1938 г., София

"Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят."
източник

Магазинът на Бог

Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.

Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото.
Хриско,поздрави за творческия порив!

Ето една от мен,която определено ме развеселява.


Ученото куче




Веднъж едно учено куче минало покрай сбо­рище котки.

Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внима­ние - тогава спряло.

В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл:

-Братя! Молете се! А щом се помолите кол­кото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки.

Като чуло тези думи, кучето вътрешно се раз­смяло и се отдалечило казвайки си:

- О, слепи и безумни котки, мигар не е все­известно - знам го и отличен опит, и от пред­ците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!

Магазинът на Бог

Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.

В Себе си да вярваш! Според мен само ако вярваш в Себе си, можеш да вярваш и в другите хора, в ситуациите, обстоятелствата и живота си въобще! Да се довериш и да си отворен за опита, какъвто и да е той! Когато си вярваш безусловно, не очакваш от хората поведение, чувства или внимание, от което да зависи вярата и благосъстоянието на Себе-то ти! Дори да те изтезават тези хора, това не наранява моралните ти разбирания - защото такива няма вече! Защото си оставил малките разбирания и си заложил всичко на голямата връзка със Себе си - тази вяра в Себе си! Тогава дори несъмнената психопатия на този свят вече не ранява толкова отвореното ти кървящо сърце, но го възвисява, засилвайки сливането със Себе си! Да си вярваш! Всичко зависи от това! На кое в теб? На себе си или на Себе си? На малките си базисни когниции и характерови рамки и разбирания - норми - себе си? Или на тоталността си - Себе си? Риторичен въпрос. Всичко зависи от тази вяра! Да се обичаш, за да се приемеш какъвто си. Да се приемеш, за да се промениш и да се отвориш за надеждата. Да разтвориш надеждата си като розов цвят, за да върже плод на вяра - в Себе си! Да си вярваш, приемаш и обичаш, за да си винаги отворен за опита на магията на ежедневието. да си вярваш, за да се обикнеш - Себе си! Като състояние, по принцип! Само тогава обичаш и другите, живота си и трудностите си, несъвършенствата на тази грешна земя, та дори и мрака и! Да имаш смелостта да светиш в него - като малка свещ в ръцете на вечността!

Ако сте се заглеждали в ръцете на по-възрастните хора, седнали по пейките, може да сте забелязали че ръцете им са в това положение:









За мен такива положения показват как природата сама ни учи, само трябва да умеем да я слушаме.
Това е мудрата:




КОСТЕНУРКА
ПРИЛОЖЕНИЕ: При безсилие, преумора, функционални нарушения на сърдечно-съдовата система. Дарява енергия, забавя стареенето.
ИЗПЪЛНЕНИЕ: Пръстите се сплитат. Палците се изправят и допират.
ДОЗИРОВКА: Без ограничения. При хронични състояния: 3 пъти



Изт.

Магазинът на Бог

Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.

ДА ЗАПАЗИМ "КОРАЛ" - последният оцелял плаж на Черноморието




Петиция за възстановяване на природна забележителност "Блатно кокиче в къмпинг Корал".

Toва е популярният вариант:
„Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответства, та да знаете в кой ден до каква да прибягвате, за да се упражнявате: понеделник – зелена, вторник – червена, сряда – жълта, четвъртък – синя, петък – розова или светло синя, събота – виолетова, неделя – портокалена.“ – По протоколи на Димитър Голов




Понеделник: Зелен цвят

Страници: 1–7; 22-29; 48 – „Светлите лъчи” и 53-55; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 4; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Вторник: Червен цвят

Страници: 1-7; 8-11; 48 – „Светлите лъчи” и 48-49; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 1, първо изречение; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Сряда: Жълт цвят

Страници: 1-7; 18-21; 48 – „Светлите лъчи” и 51-53; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 3; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Четвъртък: Син цвят

Страници: 1-7; 30-32; 48 – „Светлите лъчи” и 55-56; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 5; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Петък: Розов или светло син цвят

Страници: 1-7; 12-14; 48 – „Светлите лъчи” и 49; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 1, второ и трето изречения; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Събота: Виолетов цвят

Страници: 1-7; 33-34; 48 – „Светлите лъчи” и 56-57; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 6; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Неделя: Портокалов цвят

Страници: 1-7; 15-17; 48 – „Светлите лъчи” и 49-51; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 2; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;




В Завета има още два цвята: аметистов и диамантов. На Събора през 1914г. Учителя казва, че с тях e хубаво да работим в неделя.

Аметистов цвят:

Страници: 1-7; 35-39; 48 – „Светлите лъчи” и 57; 60 – „Белия лъч”, Седемте духове” и номер 7; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”;

Диамантово-беля цвят:

Страници: 1-7; 40-47; 48 – „Светлите лъчи” и 58-59; 60 – „Белия лъч”, „Седемте духове” и номер 8; 61 – „Светъл” и „Заповедта на Учителя”.

Според нуждата, която имаме за нас или за ближните ни.

„Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските.” Схемата за четене при нужда за себе си или за другите е предадена от Боян Боев по следния начин: „По-първо се прочитат стиховете на „Светлите лъчи” от с.48 – „Отец на Светлините” – до червените лъчи. След това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента.” Ето няколко примера:

За здраве: Портокалов цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”; 15-17; 49-51; 60 – номер 2;

За успех и освежаване, при недоимък, сиромашия и др.: Зелен цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”; 22-29; 53-55; 60 – номер 4;

За да можем да обичаме, за активност, за посаждане в духовния живот и др.: Червен цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”, 8-11; 48-49; 60 – номер 1, първо изречение;

За развитие на ума: Жълт цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”, 18-21; 51-53; 60 – номер 3;

При маловерие, за да разбираме истината, хубавото: Син цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”, 30-32, 55-56, 60 – номер 5;

За възстановяване на мира в нас: Розов цвят

По страници: 48 – „Светлите лъчи”, 12-14; 49; 60 - номер 1, второ и трето изречения;

Интересно е да знаем, че например при излишък на портокаловия цвят в нас се развива страх, на зеления – скъперничество, черезмерни желания и т.н. Друго, с което трябва да се съобразим, е, че Учителя казва, че с виолетовия, аметистовия и диамантово-белия цвят по-трудно се работи, като с последните два можем да работим, когато се почувстваме готови за това.





Има причини да се мисли, че в схемата дадена по дни не се четат „Светлите лъчи” /с.48/, „Белия лъч” /с.60/, „Седемте духове” /с.60/ и "Светъл" /с.61/, защото няма подобно обяснение от Учителя на Съборите през 1912г. и 1914г., когато се говори специално за "Завета". Преди 2-3 години писах до ръководството на ОББ, защото това е важно, но те не ми отговориха, но наскоро говорих и с Константин Златев, който каза, че ако се открие нещо ще ми пише. Възможно е да не се знае откъде идва традицията да се чете по познатия начин. Но, много е вероятно и в разговор Учителя да е казал, че те /по-горе изброените/ се четат, просто трябва да се проучи въпроса в беседите и записките на учениците. Аз все още опитвам по двата начина и не мога да кажа. Но истината е, че бих предпочела да се проучи въпроса според казаното от Учителя.

Изпитано лично:
Сутрин по изгрев - вън от сграда - няма значение къде, хубаво е да бъде близо до растения - трева, дървета - бавно вървите с гръб към изгряващото слънце и визуализирате как първите лъчи докосват гръбначния ви стълб и се разливат бавно по цялото тяло. По същото време бавно, спокойно и дълбоко вдишване и издишване, съпроводено с Господнята молитва. Аз я казвах не толкова с думи, колкото със сърцето си... някак обгръщаше ума и цялото ми тяло като в яйце...
После мислено разговарях с всички клетки на тялото си, благодарих на всеки орган и молех да ми простят... (по това време чантата ми беше пълна с всевъзможни хапчета, чиито имена вече забравих и носех винаги със себе си инхалатор за астмата си и спрей за алергичния ринит.) След това визуализирам как въздухът и светлината, които попиват в мен, влизат във всяка клетка и я изпълват с любов и светлина, успокояват я и тя постепенно се изчиства от отровите... После се вглеждах в тревичките и дърветата, опитвах се да се свържа с тях...С ръце поемах светлината на изгряващото слънце и се "обливах" с нея. На връщане бавно и по няколко пъти си редях в ума си стиховете от Добрата молитва - тези, които ми изплуваха сами - обмислях ги, виждах ги проявени в моя живот...
Това продължи цяла пролет и лято... По онова време Бог ме бе приютил в една стая с дъщеря ми в старата къща на родителите ми - пенсионери, които ходеха угрижени за живота ми и разсъдъка ми... Едно по едно спирах хапчетата и накрая по Коледа изхвърлих инхалатора и спрея - бяха стояли неизползвани няколко месеца.
Има и нещо много важно - през целия ден след сеансите сутринта от време на време си спомнях за светлината и въздуха, които бях попила и визуализирах как тихо, но сигурно работят в мен... Променях начина си на мислене, отношението си, ценностите си, осъзнавах и преодолявах зависимостите си. Препрочитах Изворът на доброто и превеждах откъси от беседи на Учителя...