Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Суицидни мисли в баща ми - как да постъпим?


Recommended Posts

Здравейте!

Проблемът, за който ще пиша се отнася за баща ми. Той претърпя операция на лицето...от раково образувание. От тогава изпадна в някакво състояние, от което не излиза, а напротив влошава се. Постоянно говори, че ще си сложи край на живота, не желае да се вдигне от леглото и чака да умре...дори му атрофираха мускулите, в някои моменти е като невменяем. Съжалявам, че говоря така за собствения си баща, но това е грозната истина и аз много искам да му помогна. Майка ми започна да се страхува от него, защото понякога през нощта придобива "страшно" изражение и поглед и започва да разранява мястото на образуванието. "Като че ли е друг човек, като че нещо се е вселило в него" - така казва тя и при опит да му говори, за да го успокои, той се държи грубо и я заплашва, че ще я удари. Ние децата му постоянно му говорим, че трябва да се успокои, че искаме да оздравее, че го обичаме, но в такива случаи само мълчи и след това си прави това, което си е наумил. Пиеше лекарството Лексотан около два месеца, срещна се само веднъж с психолог, а когато чуе за подобен лекар изпитва паника и иска да си сложи край на живота. Моля за помощ! Кажете ми кое е правилното? Не може да ходи вече - много е слаб и е трудно пренасянето му, защото живее в провинцията.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Изключително сложна е ситуация, в коята ни се иска да променим отношението на друг човек към каквото и да е без той да има желание това да се случи. Работата на психотерапевтите с "изпратени" хора, немотивирани към промяна е в повечето случаи обречена на неуспех. За съжаление не можем да влезем в главата на човек и да му променим настройките, след това да излезем и той да започне да функционира както по добава. Това не може да се случи дори тази личност да го желае. Какво остава в другия случай? На първо място стои уважението към личността и нейния избор. И това, което ти можеш да направиш е само и единствено да му предоставиш информация какъв избор има и най-важното вие, близките му да сте искрени към него. Това ,че му казвате, че го обичате е много важно. Всеки има нужда от любов и подкрепа. Но още по-важно е да му обясните как се чувствате в ситуацията, как ви се отразява всичко това, какви са вашите нужди и желания. Оттам нататък остава само да чакате дали този човек ще избере да удовлевлетвори вашите желания, да направи промяна или не....Това, ако все пак ситуацията не е крайна.

Когато говорим за самоубийство обаче, нещата са различни (въпреки че може да бъде разглеждано по същия начин). И изобщо в много тежката депресия се счита, че човек не е в състояние да прави такива смислени избори. Ако смятате, че има реална опасност баща ти да се самоубие, а това не са просто заплахи, е необходимо незабавно да потърсите спешна медицинска помощ. Следва хоспитализация, където пациентът ще бъде контролиран и овладян посредством медикаменти, които ще спомогнат да се работи в последствие с него, когато състоянието му предразполага и за психотерпия. Сега, аз не съм психиатър, а психотерапевт и може и да греша в някои подробности относно хоспитализацията. Нека и някой друг колега се включи да ме поправи, ако е нужно. Но като цяло, от малкото написано ми се струва, че случаят е по-скоро сериозен. Вие, неговите близки ще усетите накъде накланят везните, имайки предвид горните две неща. Има много информация, която липсва. Детайли като кога е направена операцията, от колко време се чувства така, кои сте у дома, от къде сте, точно какво е физическото му състояние, какви лекари са го посещавали, какво казват те...и т.н.

Надявам се да съм изяснила поне част от многобройните въпроси, които сигурно ти се въртят в главата. Прегръдки!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, mimimi!

и добре дошла във Форума.

Напиши малко повече за баща си - на колко години е, кога е бил опериран? Какво следоперативно лечение са му предписали, приключил ли е с него? Каква е преценката на лекарите за сегашното му състояние ( по отношение на рака), ще продължи ли лечението и как?

Кои са главните занимания в активния му живот - професия, хоби, пристрастия? Някои съществени черти от характера, особености, навици също са от значение.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, mimimi!

от Вашите думи усещам много любов и загриженост към баща Ви, но също така и страх от това, че не знаете какво да направите и какво още Ви чака. Много е тежко, когато обичаш някого и го виждаш как пред очите ти се стопява и как неусетно изчезват всички познати негови обичайни начини на поведение. Предполагам, че и баща Ви се страхува много и не знае какво да направи, за да се върне отново досегашният му живот. Има обаче едно правило, когато се дава помощ, и то е, че помощта трябва да е поискана.

В случая разбирам Вашето писмо като зов за помощ от Ваша страна, как да се справите с тази раздираща мъка. На мен винаги ми е помагала в такива случаи молитвата. Отче наш е най-силната! Но ако имате други молитви, можете и тях да ги казвате. Препоръчвам Ви който и да е молитвеник на Учителя, а също и молитвеника на Лечителя, на Петър Димков. Наскоро излезе ново издание и със сигурност ще можете да го намерите. Там има и формули и молитви за болести!

Едно от въздействията на силните чувства и емоции е, че те влияят и без да си даваме сметка за тях, без да изговаряме думите, с които бихме могли да ги опишем. Те влияят и независимо от желанията и решенията ни. А страхът особено от непознатото е много силна емоция. Добре е, ако баща Ви не желае повече да отиде на психолог, може би да опитате Вие или майка Ви, ако тя го пожелае. Това също би могло да Ви помогне! Семейството е една система и когато един от членовете му не се чувства добре, може да се помогне и чрез друг член от семейството.

Вие питате кое е правилното. Отговор на този въпрос бихте могли да намерите с помощта на специалист, който в разговор с Вас да Ви помогне да откриете най-доброто за Вас в случая! Със сигурност е възможно това да стане и по скайп, ако имате в къщи връзка с интернет и скайп.

Пожелавам Ви от цялото си сърце да намерите верния път! Вие вече сте потърсили помощ, а когато търсите, със сигурност вероятността да намерите е много голяма! Пожелавам Ви сила и издръжливост!

Светлина и любов!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Психиатър съм ,но от години работя само с психотерапия и без лекарства. В случая обаче не мисля, че ще стане без лекарства, но от малко по-друга група- не тази в която е лексотана.Съвета ми е да потърсите психиатър, който да дойде у вас и прецени какво да му предпише.На баща си няма нужда да казвате, че е психиатър.Нека се представи за друг специалист.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте отново!

Благодаря за отговорите! Баща ми е на 60 години. Диагнозата на заболяването му е плоскоклетъчен сквамозен карцином на долната устна. Той бе отстранен, но се получи рецидив. След операцеята имаше един курс химиотерапия, но оставам с убеждението, че той се е стресирал точно от тази интервенция, защото когато се е събудил е бил с много маркучи стърчащи от всякъде и сонда през носа. Съдя за това по думите му, защото като желаем нещо да направи - да се раздвижи или да стане да се разходи, той казва: "Вие не знаете какво ми правиха" и се хваща за главата, а от тук и нежеланието да се храни и да пие вода. Обезводнен е в момента и личния лекар му назначи системи, с нортопил, защото от известно време забелязахме че "му се губят моменти". Аз не съм виждала до сега (а болни хора съм виждала все пак) човек който не желае да оздравее. Може би това се случва, защото преди операцията му, а тя бе през май, имаше курс лъчетерапия, а след нея страшни болки...до полудяване. Дали чрез нежеланието да се храни и пие вода, той иска да се спаси от болките си и така да настъпи края на живота му, за който толкова често говореше преди. Той ни заплашваше преди, че ще си сложи край на живота, но въпреки че е имал тази възможност - все пак е оставал сам, не го е направил. Според мен тук идва и страха от смъртта. Аз като негова дъщеря постоянно го анализирам и се опитвам да разбера причините за поведението му. Забелязала съм, че когато му се повиши тон, той се заинатява, а когато се говори с него като на дете, той се съгласява на всичко... търси внимание. Като извод на собстваното си наблюдение смятам, че той е блокирал съзнанието си от страховете си, а редом с това и има силното желание да не е сам. Не съм психолог, а учител и не мога да знам всичко, както и това че не мога да го излекувам, но успявам да разговарям с него, защото с околните не желае. Всички започнаха да се изнервят от ситуацията, особено майка ми, която се грижи за него и отвреме - навреме дори му повишава тон, а в отговор получава отказ и дори прави напук точно обратното. Пример за това е ситуация, която се случи преди два дни. Майка ми му се скара че не си е изпил супата - храната му е течно-кашава, а тя му се грижи за него с много любов, при което той стисна устни и каза че няма да яде. След това тя искаше да му помогне да стане за да отиде до тоалетна и той отново се запъна и стисна крака така че да не може никой да го мръдне, но най-интересното е че в същия този момент той изстреля "Вие не можете да ми казвате какво да правя". Явно му липсва това, че не е пълноценен като глава на семейство. Сега има и друг проблем, за това му изписаха и системите за уросяване на мозъка...изпуска се, но се съмнявам, че е възможно и да го е лепнал вирус и тъй като бавно се придвижва, не успява да стигне навреме. Надявам се да съм успяла да обясня ситуацията.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...