Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как да видим бъдещето? А нужно ли е?


Recommended Posts

Можем да научим евентуалните предпоставки и вероятности които ни очакват - ако сме ясновидци или индиректно - ако владеем астрология, хиромантия, френология, ирисова диагностика... Тези науки дават един вид опосредствено знание за кармичните заложби и следователно за възможното бъдеще. Но останалото е свободна воля и колкото по-развита е тя, толкова по-малко съдбата ни се подчинява на звездите, променяме линиите на ръцете и чертите на лицата си. Но напълно свободни от карма са само Учителите и адептите - те обаче също са хора, само че по-осъзнати! Хора познаващи всички региони на този свят, тъй като добре са го обследвали преди да съумеят да се прехвърлят във висшите светове на Реалността! :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Има начини да се види "бъдещето" или по-скоро събитията които сме склонни да привлечем с настоящия си начин на мислене. Пък ако трябва да знаем - ще знаем :) Това виждане в :бъдещето: дава възможност да избегнеш грешки и да се познаеш по-добре.

Линк към коментар
Share on other sites

Дали трябва или не - всеки сам решава за себе си. Това, че принципно не ни е дадено да го знаем, е добро, защото се избягва фатализма и очакването нещото да се случи. Колко еднообразно и скучно щеше да ни е, ако бяхме предсказуеми, ако всеки знаеше бъдещето си. Тогав нямаше да има смисъл животът ни. Щяхме да вървим в руслото, да следваме събитията, а не да ги предизвикваме. Освен това на мен ми се струва, че бъдещето не е едноизмерно и точно затова не може да го знаем. Бъдещето е това, което следва "АКО..., тогава". Вероятно има някакво най-общо предопределение, предпоставка, която ни е заложена с въплътяването. Оттам нататък нашата свободна воля избира пътищата - налучква ги, отклонява се, връща се, проправя нови пътища, или се загубва в гората. Ако знаехме какво ни очаква, щяхме да сме лишени от свободата на изява, на реализация, въобще - лишени от възможност за развитие. В това е и нашият уникален шанс да сме хора.Другте същества знаят прекалено много и това им пречи. Докато ние държим юздите на собствения си живот. Казва - каквото е писано, това става, както и да се опиташ да го избегнеш.Може би. Но ако някой непрекъснато ти казва какво те очаква, рискуваш да следваш не собствения си избор , а внушението на някой - ясновидец или псевдоясновидец. При мен например е ставало така, че съм питала, и ми е казвано.Но въпреки това съм се противопоставяла на предсказаниетео. Отказвала съм да повярвам в него. Никога не се поддавам напълно на това кой какво видял или прозрял за мен. Дори не се доверявам на собствените си пророчески възможности /изразени най-вече в сън/.

Аз си представя мживота като времепространство между две точки - А и Б. А е началото /раждане/ Б - краят /смърт/. Свързани са с гъвкав конец - дали ще извървиш пътя на зиг-заг или праволинейно - твоя си работа. Но началната и крайната точка са константи.Другото е Избор. Право на избор. Бъдете благодарни за това. А ако някой ви предскаже нещо или поискате да ви "гледат" - възползвайте се - имате нужда от подкрепа, от помощ, от вдъхване на малко вяра или нахъсване. Но не вярвайте твърде, за да не превърнете "предсказаното" в програма, която би било добре да избегнете. Мисля, че много по-важно е не да получаваме предсказания, а да ни се отвори сърцето и ума за по-правилните решения, които да вземаме.

Това, което мислиш, искаш или правиш в момента, създава твоето бъдеще.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Ако знаеш, че днес ще умреш от сблъсък с автомобил, дали ще се покажеш на улицата изобщо? Отговорът е ЕДВА ЛИ. По този начин сами незнаем как колкото повече знаеме, толкова повече не знаем, и колкото повече разбираме нещата, толкова повече осъзнаваме, че щеше да ни е по-добре да сме в неведение. Каквото е трябвало- то се е случило. Каквото ще трябва- то и ще бъде.

С Бог и силата напред.

Линк към коментар
Share on other sites

из"Необикновеният живот на Петър Дънов"

Аз в живота си два пъти имам нещо,за което съжалявам,че съм го казвал.Първото беше на един мой приятел_д-р Миркович.Той искаше да знае кога ще умре.Определих му деня и годината.Като му казах,като че ли го попарих с вряла вода.И умря точно когато му казах,замина на другия свят.Другият случай беше на 1914год.Един ден беше дошла една млада дамаи хлопна.Казва"Нещо много сериозно искам да ви питам."

Казвам и "Нямам никакво време сега."Като нямам време,аз зная,че ще ме пита нещо,дето нито в нейната работа влиза,нито в мойта.Тя обаче настоява."Моля пет минути само да отделите,защото туй нещо решава съдбата ми!"Щом е за съдбата ,приех я.Тя ме пита:"Кажете ми ще бъда ли щастлива?"Гледах,гледах,казвам:"Ти имаш да живееш още само две години.Има една много малка възможност да останеш на Земята.Случва се на 10 000 веднъж,може да ти се случи.Вземи Евангелието да четеш.След две години ще отидеш на другия свят,определено е.Ще похлопа ангелът.А ако те оставят,ела да ми кажеш."

И досега не е дошла.Казвам:що ми трябваше да и кажа,че след две години ще замине?Можеше да и кажа,че нищо не зная.На д-р Миркович казах:по-добре е човек да не знае,то е най-хубаво.Невежеството в такива случаи е за предпочитане пред знанието.Да знаеш кога ще те обесят,да знаеш кога ще се удавиш,да знаеш кога ще си пукнеш главата,да знаеш кога жена ти ще умре,или кога децата ти ще умрат-това е едната страна на нещата.Но има и друго нещо,което е по-важното:да знаеш защо именно става това.

Учителят

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам дали има друго нещо, което така да блокира живота на човека, както познанието за бъдещето. Както всяко друго качество, то има две страни - и дарба е, и проклятие. Ако човек не е готов за него, животът му се превръща в безкрайно очакване на нещо - което е равнозначно на безкрайно безпокойство.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз предпочитам да знам къде мога да намеря една торба с пари, а бъдещето, каквото е ...такова. За какво ми са парите ли? Само за да си купя едно жилище, защото ми писна цял живот да се влача по квартири, и то в родния си град.:(

Когато ми е писано да умра, ще умра.

Норбеков мисля беше казал, че дори една причина да има човек да остане на земята, той ще остане. В този смисъл си мисля, че смъртта се случва, когато човек няма вече за какво да остава тука. Изчерпани са му възможностите.

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

..Но има и друго нещо,което е по-важното:да знаеш защо именно става това..

Именно това е въпроса, че е станало- станало е, факт. Друга е тънката идея, защо така точно е станало, какво го е предизвикало..Обикновенно ние хората, нямаме навика да се замисляме защо нещата се случват, казваме си ТАКА Е ТРЯБВАЛО- ТАКА Е СТАНАЛО и дотам, малко от нас разсъждават за случилото се и го поглеждат от повече ъгли, мислят върху него и си взимат необходимите поуки.

Линк към коментар
Share on other sites

Бъдещето може да се променя, може и да не се променя. Но каква е ползата от това да знаеш бъдещето си. Всеки сам за себе си във всеки един момент винаги знае бъдещето си. Но не всеки го осъзнава това нещо. Не всеки осъзнава, че той си е господар на себе си. Не всеки знае, че всеки сам определя бъдещето си и всичко си зависи само от него самият.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма виждане на бъдеще.

Настоящето не е конкретната тухла, която точно в този момент ми се разцепва в главата.

Всички виждания от този сорт, ако са действителни, то те докосват настоящето, но процесите от него, които още се намират във финоматериалните сфери, с недостатъчно плътност за непосредствен досег с физическите ни възприятия.

Дали е нужно... Би могло да е, ако можехме да променяме себе си така, че да въздействаме и върху тези наченали процеси на уплътняване. Но нашата психика и творчески способности са именно тези, които са ги създали и поддържат. Затова ние виждаме само себе си, индивидуално или малко по-комплексно. Но ни липсва и това знание дори, което прави възможността за финоматериален взор едно негативно качество, водещо до утвърждаване на собствените заблуди.

Модераторска бележка: Част от мнението, неотнасяща се до темата, е изтрита.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Сещам се за филма"кунг фу панда" и как учителят костенурка след видение за опасност каза:

"-Понякога човек среща съдбата си по пътя,който е поел за да я избегне."

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Трябва ли да знаем бъдещето си.

 

Завършваш с точка, а не с въпрсителен. Трябва ли? И ако го знаем какво? Реално на никой не му пука. Все тая. 

Линк към коментар
Share on other sites

Трябва да сме наясно с последствията от действията ни, както и с последствията от действията на другите хора. Бъдещето е пластично, но в някои отношения можем да го познаваме. Проницателността е за предпочитане пред липсата й. А познаването на бъдещето е пряко свързано и със способността ни да го моделираме.

Линк към коментар
Share on other sites

А ние няма да ти повярваме, че го знаеш :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

Ама той го каза вече - че няма да ни каже бъдещето. Това също е част от бъдещето. И ни го каза, следователно ни излъга, че знае бъдещето и че няма да ни го каже, следователно ...

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога е нужно човек да  да види бъдещето си, ако съществува възможност някаква

Случва се да сме на кръстопът - можем да поемем в една или друга посока, струват ни се равностойни,

мислим, премисляме плюсове и минуси и не можем да решим кое би било по-добре за нас

Е, в такива моменти ако можехме да виждаме в бъдещето, щеше да ни е полезно

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...