B__ Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 Човек трябва да използва всички налични средства в живота си. Ако се види, че резултатите не са очакваните, то целите се сменят. Нещо, което е съвсем логично. Тук се сетих нещо, което Учителя често е казвал: "това, което сте разбрали, не сте го разбрали, това, което не сте го разбрали, сте го разбрали" Добре, ние разбираме някакви резултати, но явно не можем да преценим доколко сме ги разбрали правилно. Ако си мислим, че разбираме резултатите, то не сме ги разбрали; а пък резултатите, чийто смисъл не разбираме, явно са разбрани по някакъв начин. Ами в такъв случай как съзнателно можем да определим следващите цели след като не можем съзнателно да разберем резултатите от предишните?! Тук, разбира се, се сетих, че Учителя може да е говорел само за нещата, които той е учил. Но дори само това да е, то въпросът си остава за нещата, които учим от неговото учение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 (edited) Учителят е настоял да не се нарича Знанието негово. Той се явява като врата. И като пример. В духа на коментара на Учителя бих казал, че тези които знаят отговора на въпроса Ви няма да го пишат тука, а тези, които не го знаят ще пишат с отговор. :-) Редактирано Декември 25, 2012 от Aurora2012 Креми (късметче), Слънчева и B__ 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 (edited) ... Тук се сетих нещо, което Учителя често е казвал: "това, което сте разбрали, не сте го разбрали, това, което не сте го разбрали, сте го разбрали" Добре, ние разбираме някакви резултати, но явно не можем да преценим доколко сме ги разбрали правилно. Ако си мислим, че разбираме резултатите, то не сме ги разбрали; а пък резултатите, чийто смисъл не разбираме, явно са разбрани по някакъв начин. Ами в такъв случай как съзнателно можем да определим следващите цели след като не можем съзнателно да разберем резултатите от предишните?! ... Абсолютна сигурност по отношение на това какво сме разбрали, доколко сме го разбрали и какво не сме разбрали, не може да имаме. Все пак обаче ние можем да правим предположения и с времето тези предположения евентуално ще стават по-точни. Трябва да е ясно, че никой не може да взема решения вместо нас. Дори и когато се придържаме към дадено учение, то е защото ние сме избрали да се придържаме към това учение и отговорността в по-голяма степен е наша, а не на учителя дал учението. Никой не може да избяга от личната отговорност и от необходимостта за вземане на решения. Това е урок, който всеки следва да научи. Преценката винаги е наша и на никой друг, а който си мисли, че не е така се заблуждава. Дори и когато изпълняваме нещо идващо "отгоре", то пак ние носим отговорността за избора си да го изпълним. И всъщност докато не осъзнае човек тази отговорност, и не я приеме, нищо съществено няма да му бъде възложено. Да, понякога е трудно да се ориентираш сред всичките заблуди в света. Всъщност това винаги е трудно. Но действителността е такава, а на човека е предопределено да се научи да различава истината от лъжата, правилното от неправилното, полезното от вредното и т.н. Човек е роден със свободна воля – това е изначално притежание на всеки. Но свободната воля далеч не означава свобода. Само волята насочена към добро дава свобода, а да се различава действително доброто от привидно доброто далеч не е лесно. Но това е задача непосредствено стояща пред хората и в този смисъл е по-добре да се заемем с решаването й, отколкото да бягаме от нея. Редактирано Декември 25, 2012 от Станимир Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 .....Все пак обаче ние можем да правим предположения и с времето тези предположения евентуално ще стават по-точни. Трябва да е ясно, че никой не може да взема решения вместо нас. ..... Само волята насочена към добро дава свобода, а да се различава действително доброто от привидно доброто далеч не е лесно. Н.... Е да, никой не може да вземе нашите решения. Интересно е какво гарантира, че с времето тези предположения ще станат евентуално по-точни?! Щото, ако евентуално ще станат по-точни, то ние сега не различаваме доброто не само от привидно доброто, но и от злото, а в бъдеще няма да е ясно какво ще ни гарантира по-голяма успеваемост. Сетих се нещо. Да сте чували за групово възнесение, групово сатори, групова нирвана? Няма такова нещо. Тези неща, както и самото духовно развитие са дело индивидуално и лично. Всеки го върши сам за себе си. Та от тази гледна точка е ясно, че човек, ако взема правилните за себе си индивидуални решения, ще стигне нирвана (примерно). Та така всеки само си взема решенията и сам си е критерий за правилността на решението да е избрано доброто. Какво прави тогава групово приетият морал?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 Гаранции? Още малко ще поискаш и договор да сключиш, където да е описано точно това, което следва да получиш срещу усилията си. Не е ли достатъчна вярата, че всеки получава това, което заслужава в резултат на усилията си? Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 25, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 Гаранции? Още малко ще поискаш и договор да сключиш, където да е описано точно това, което следва да получиш срещу усилията си. Не е ли достатъчна вярата, че всеки получава това, което заслужава в резултат на усилията си? Тоест приемаме, е колкото добро вършим, толкова и от онова другото вършим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 (edited) Мога да говоря само за себе си и мога да кажа, че това, което получавам в резултат от усилията ми, ме удовлетворява. Редактирано Декември 25, 2012 от Станимир Креми (късметче) 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 25, 2012 Доклад Share Добавено Декември 25, 2012 Мда, разбирането ... То затова и подписът ми е такъв Идеята е такава - нещата действително следват своя ход; ние не сме в изолатор някакъв, ние сме част от света; той се ръководи от определени закони и всичко се развива спрямо тях. Силно опростено можем да кажем така - спазваме ли ги, то се вписваме гладко в системата, не ги спазваме/вървим против законите, то около нас се завихрят течения, които искат да ни вкарат в "правия път" и тъй като ние сме се запънали, тези течения ни блъскат и бутат ... Неприятното е, че 1. - ние не познаваме добре тези закони, 2. - ние именно съзнателно сме убедени в правотата на разни неща и по тази причина не искаме да се откажем от тях; тези по презумпция правилни неща са ни насадени основно от предишните поколения. Това не означава, че разбиране няма как да имаме. Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание. Хубавото е, че все повече хора започват да чувстват и усещат разни неща - имам предвид например тази тема. Ето вече 2 хиляди години ни се казват разни неща, че всички сме едно, че трябва да обичаме ближния като себе си, че не можем да сме щастливи, ако другите около нас са нещастни, Учителят казва: "Следователно, вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа - Божественото и човешкото - и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си.". Обаче всички ние уж възприемаме тези идеи, но май-май много не им вярваме; като не можем лесно да ги проверим, доста абстрактно явно ни звучат, като някакви наивни нравоучения за някакъв измислен морал. А те хората (евангелисти, посветени, учители) са се старали да ни обяснят как стоят нещата едно към едно. Но едва когато получим такива усещания, като тези на sarita от цитираната тема, ще си дадем сметка, че са верни. Така, де, око да види, ръка да пипне Е, дошло е вече времето, все повече хора ще могат да проверят посланията на практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) Учителя може да е говорел само за нещата, които той е учил. A има ли неща, които да е пропуснал? Ами в такъв случай как съзнателно можем да определим следващите цели Задължително ли е да е съзнателно? Още заглавитето на темата е мъгляво. Какво значи "неясни резултати"? Неясно може да бъде виждането, чуването ... възприемането. Реалността е винаги ясна, но не за всеки. Освен това реалността е многопластова. Възможно е да сме очаквали резултат в няколко от нейните пластове, а неочаквано да сме надникнали и в следващия, затова да ни е неясно - защото не сме съвсем подготвени, прощъпулници. П.П. Все пак някакъв конкретен отговор от мен: Ако резултатът е незадоволителен: 1. сменяш подхода. 2. след като всички обозрими подходи не доведат до желаната цел, ... може да смениш и целта ( ако лесно сменяш целите, те не са наистина желани от теб.) Пускането на тема "по принцип" предполага всеки да си тълкува нещата по свой начин. Предпочитам теми с практическа насоченост и ясен казус. Например "аз направих това, а неочаквано се случи еди-какво си. Сега накъде? " Редактирано Декември 26, 2012 от Креми Стоилова (късметче) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Как да разберем кои мисли и резултати и цели са правилни и кои не? Правилните пристигат директно от източника, Бог да го наречем, и те ни изпълват със задоволство, радостно усещане , чувство на пълнота и други положителни емоции. Неправилните пристигат от "злите сили", това може да е и нашето свръхего дори. Те ни привеждат в дискомфорт, раздразнение, чувство на неудовлетвореност, страх, притеснение и други негативни усещания. Стремежът е да живеем в хармония със себе си, в баланс....тогава сме на верния път. Всяко нещо, което ни изкарва от нерви, би трябвало по възможност да бъде отстранено или елиминирано, или по някакъв начин пренебрегнато. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Мога да говоря само за себе си и мога да кажа, че това, което получавам в резултат от усилията ми, ме удовлетворява. Ама то гаранцията не е нещо постоянно, а динамично. Аз съм убеден, че за 70% от хората удовлетворението е доста голяма гаранция за правилността на целите. Мисля, че това твое наблюдение е съвсем в целта......Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание....Ето вече 2 хиляди години ни се казват разни неща, че всички сме едно, че трябва да обичаме ближния като себе си, че не можем да сме щастливи, ако другите около нас са нещастни, Учителят казва: "Следователно, вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа - Божественото и човешкото - и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си.". Обаче всички ние уж възприемаме тези идеи, но май-май много не им вярваме; като не можем лесно да ги проверим, ... Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Интересен е въпросът какво е Божественото и човешкото у човека. От лекциите му разбираме, че и двете са у нас, а пък ние противопоставяме едното на другото. Според мен Божественото у човека е това, което се нарича наблюдател - съзнателния Аз, това, което се пренася през преражданията. Човешкото у човека е несъзнавания Истински Аз за това прераждане, носителя на ресурсите и изпълнителя на мисията ни в това прераждане. Човешкото е носителя на индивидуалността ни. Да работим с тях за вътрешни резултати означава да ги оставим да си вършат работата: Наблюдателя да си е наблюдател и място за осъзнаване на живота и средство за осъзнаване на Божественото чрез нас. Човешкото да върви по своята посока в света и да си върши своята работа. Да не си пречат взаимно нито пък да развиваме едното за сметка на другото щото няма такова разделение. Ооооо, как практически да бъдат проверени тези неща? Знам за себе си, знам и за хората, които идват при мен. Останалите явно си имат друга група пътища.....Пускането на тема "по принцип" предполага всеки да си тълкува нещата по свой начин. Предпочитам теми с практическа насоченост и ясен казус. Например "аз направих това, а неочаквано се случи еди-какво си. Сега накъде? " Ами практическото е: докато вземах решения от ума, не бях удовлетворен. Когато вземам решенията вътре в мен, което е очевидно повлияно от чувства и несъзнавано, съм удовлетворен от тях mvm, така горе-долу мисля и аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Правилно? неправилно?... Вървим през Живота и се учим... Просветваме... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) Правилно? неправилно?... Вървим през Живота и се учим... Просветваме... Ами всъщност права си. И двете ни водят до откриването на себе си и не-себе си. Дали пък да не използвам термите Себе си и Не-Себе си?! Как ти се струват или имаш друга идея?! Редактирано Декември 26, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) Виждането на същината на явленията е една от най-трудните и важни задачи за ученика. Да знае как да разграничи източника. Тук разумът и сърцето прибягват до интуицията. Добър повод за работа върху развитието й. А по пътя към пълното й развитие - уроци, много уроци и благодарност за тях. :-) В изпълнение Волята Божия само е силата на човешката душа. Редактирано Декември 26, 2012 от Aurora2012 B__ 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Съвременните хора трябва да разбират и оценяват истинския живот. Под думата „истински живот“ разбираме реалния живот, който е неизменен и от който човек никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представят сянка на истинския живот, вследствие на което те постоянно се менят. Следователно, промените, които стават в човешкия ум и в човешкото сърце, не произтичат от самия живот, но от неговите сенки, от обстановката на условията, които животът произвежда. Щом обстановката на условията се мени, както часовете на деня, и състоянията на човека се менят. Смяната на тия състояния зависи от направлението на човешкия живот. Ако не попадне в направлението на истинския живот, човек може да изгуби и най-красивите си състояния. Запример, тъкмо придобиете някаква велика радост, изведнъж я загубите. - Защо? Какво е станало? - Някаква микроскопическа спънка е дошла отвън и станала причина да се измести човек от направлението на истинския живот. В това положение човек започва да прилича на празна бъчва, която вдига голям шум. Пълната бъчва не вдига шум. През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки. Съвременните хора изпадат в положението на този барабанчик, не могат да бият тъпана си, т.е. не могат да пеят. - Защо? - Защото животът им е пълен с неестествени желания, които им пречат да се проявят правилно. Мисли ли войникът, че като напълни барабана си с пуйки, е осигурен? Такава мисъл може да се загнезди в ума на всеки човек, да напълни своя барабан, и след това да казва, че не е разположен. - Кога човек не е разположен? - Когато внася чужди мисли в ума си и чужди чувства в сърцето си. Като не може да се освободи от чуждите неща, човек търси правия път - направлението на истинския живот. Той търси пътя към Божественото учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природните закони, както и тайните на Битието, с цел да прави чудеса, да се слави името му. В края на краищата, след като учи 10-20 години, той дохожда до състояние, в което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаел по-рано. Той не е измерил силите си, вследствие на което повече изгубил, отколкото спечелил. Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина. Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност..... Следователно, като върви в посоката на любовта, човек люби целия свят. Отдето мине, ще играе, ще се извива като река: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цветя. Ще се движи, ще скача, без никакво спиране, докато се влее във великото море. Човек трябва да се върне там, отдето някога е излязъл. Колкото и каквито хора срещате по пътя си, те представят за вас растение, дърво, камъче, пеперудка, насекомо. Вие ще минете покрай тях, ще им се усмихнете и ще продължите пътя си. Спрете ли се, вие изменяте посоката на движението си, т.е. отклонявате се. Всяко отклоняване от правия път носи страдания на човека. Който е намерил насоката на своя живот, той за нищо на света не трябва да се спира. Пътят към Бога е вечен, непреривен. Колкото малко и да напредва, човек непрекъснато трябва да върви. В Божествения път не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране. Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот. Като се намерят в затруднения, в смущения, мнозина казват, че уповават на Бога, Той ги ръководи. Това ръководство се крие в техния ум, в тяхното сърце. Учителят дава светлина на учениците си, но той не решава задачите им. Те сами трябва да решават задачите си. Правилното разрешаване на тия задачи определя бъдещето на ученика. От него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своите дарби и способности. Ще кажете, че човек трябва да вярва в Бога. Не е въпрос само до вярата. Човек трябва да вярва в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и да ги проявява. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Това подразбира: проявявайте любовта, мъдростта и истината в живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачът трябва да мете улиците, но същевременно да прилага великите принципи на живота. Какво от това, че е метач? Службите на хората са разпределени: едни събират, други хвърлят, т.е. изнасят навън, а трети метат. Това са методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели са работили в съответни области. Нашата задача, както и тази на съвременните хора, се заключава, именно, в това, всеки да допринесе нещо към великия процес на Битието. Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трябва да има непоколебима вяра в неизменните закони на Битието. Земята и небето да се мръднат от мястото си, той не трябва да се колебае в тия закони. Докато човек вярва в неизменността на тия закони, косъм няма да падне от главата му. Когато дойдат мъчнотиите в живота, хората започват да се страхуват и губят вяра във всичко. Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас? Бог не съизволява в смъртта и страданията на грешника. Каквито грехове и да имате, Той не се спира пред тях. - Какво да правим с кармата си? - Ще плащате и ще вървите напред. Не само обикновени хора, но и адепти се спъват в своята карма, в живота на своите деди и прадеди. И тях ги притискат, но те прилагат вярата, любовта и мъдростта, и преодоляват своите изпитания. Всеки човек малък или голям, ще бъде изпитан.... Направление на истинския живот B__ и Aurora2012 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) Е да, да различиш чуждите мисли и чувства от своите....или, както бе казано, да тренираш интуицията. Това, което усложнява нещата е, че различните хора имат различни източници на усещания, чувства и интуиция, имат различни начини да усещат кои са собствените им чувства и мисли. Иначе, всеки би го предал на всеки като умение. А приемаме чужди мисли и чувства, защото не можем да си позволим на разума да действа. Разумът не е ум. Някой с голям ум може да е НЕразумен. Разум е да си разкрил и хармонизирал ресурсите си на ума, чувствата, интуицията, енергията. Например, какво означава това някой да иска да стане по-добър? Гордост, която сковава разума и която принуждава за куп безмислени действия. "...Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот..." ....И всички в околния свят подпомага и потвърждава решението. Редактирано Декември 26, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) От тази теза започват и хедонистите. Комфорт - дискомфорт! Колко субективно могат да бъдат разбрани.Този път за някои хора напълно ще изключи дори идеята за саможертва за другите.А други ще се захванат в игри на егото да слагат етикет на по-емоционалните натури като водени от зли сили. Според Знанието, на различните нива на развитие ни се дават различни по сложност задачи. Ако аз съм в първи клас и видя, че някой десетокласник се мъчи да реши задача от висшата математика, ще бъде смешно да го насърчавм да вземе да се занимава с просто събиране, за да му е по-комфортно. Виждането на същината на явленията е една от най-трудните и важни задачи за ученика. Да знае как да разграничи източника. Тук разумът и сърцето прибягват до интуицията. Добър повод за работа върху развитието й. А по пътя към пълното й развитие - уроци, много уроци и благодарност за тях. :-) В изпълнение Волята Божия само е силата на човешката душа. Знаеш ли, не е страшно това, че субективно се преценяват. То няма как да е обективно просто. Всеки от нас дораства бавно и постепенно до разбирането за саможертвата. Ако човек не е узрял, каквото и да му обясняваш, каквото и да му даваш за пример, каквото и да му демонстрираш - полза няма. Виждала съм на живо това - хора, които гледат недоумяващо защо някой, очевидно в свой ущърб, прави нещо за другите; най-често или си мислят, че малко се е смахнал, или се подсмихват иронично, че е някакъв такъв наивник, будала, или са дълбоко убедени, че в крайна сметка има някаква сериозна и заслужаваща си далавера за него самия, която обаче е тайна, скрита, не е видима за другите и за тях самите ... Съвсем друго е, когато самият човек усеща ясно и недвусмислено болката на другите - отново давам за пример тази тема. Тогава това за саможертвата не му звучи нито абстрактно, нито фалшиво, напротив, на собствен гръб усеща всичко и дето се вика отново чисто егоистично (за да спре да чувства болка той сам) ще работи за доброто и ощастливяването на другите. Редактирано Декември 26, 2012 от Диана Илиева Aurora2012 и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 .....Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание....... Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) .....Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание.... ... Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Ами Станимир и ти говори само за себе си. Трябваше в този случай да кажеш: "Мен (демек само за тебе си говориш) Ме заля мощна отрицателна вълна". Защо говориш и за другите?! Тъй като оценявам, че не бих искал да съм причина да си създаваш неприятни емоции, моето усещане е засега да не споделям отговорите на твоите въпроси. Ако са толкова важни за теб, все ще се появи случай пак да говорим по това Може би утре Редактирано Декември 26, 2012 от Божидар Цендов-БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aurora2012 Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) Диана, Темата за саможертвата действително не се вмества в разбиранията на "здравия разум". На определено ниво на развитие, когато сърцето е така живо, че чувства чуждата болка като своя, саможертвата е естествената и единствена реакция. Учителят го нарича "разумното сърце". Забележителното според Него е че когато се задейства разумното сърце човек е способен на мигновени правилни решения и действия. Той има отлични примери. Може би статията за разумното сърце е на сайта. Редактирано Декември 26, 2012 от Aurora2012 Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 (edited) ...Например, какво означава това някой да иска да стане по-добър? Гордост, която сковава разума и която принуждава за куп безмислени действия. Нещастнико, нима Христос и много други преди него и след него с примера си искат да подтикнат човека към нещо друго, а не към това да бъде по-добър??? Вече като чета форума и буквално ми се повръща от глупостите, които се появяват в някои случаи. Да, знам, че съм прекалено директен, но поемам цялата отговорност за това. В крайна сметка, ако се откажем от стремежа към доброто, то по-добре е въобще да не живеем. Това ли е заветът на Дънов: Не се стремете към доброто??? Гордост може да има навсякъде. Да, и стремящите се към доброто могат и проявяват гордост. Но нима това означава, че стремежът към добро винаги говори за гордост?!Навремето предупреждавах, колко пагубни са всякакви твърдения, че човек може да бъде отвъд доброто и злото. Е, не че съм очаквал да впечатля някого, но сега виждам как доброто бива принизявано и приравнявано със злото. Жалко е и доста тежко, а в същото време се прави всичко възможно да се обезцени единственото ценно притежание на човека – свободата да решава съдбата си, съпътствана разбира се от съответната отговорност. Да, разбира се! колко удобно е правилните решения да идват наготово! И то директно от Бог или пък от нашата божествена същност! За какво са му на Бог подобни безмозъчни хора, неспособни да се ориентират сами в живота? Това ли е великата цел на еволюцията?! Редактирано Декември 26, 2012 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Декември 26, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Станимир, хубаво, по-добър, но мислиш ли, че ставаш по-добър с епитетите, които употребяваш? Това е интересен въпрос с интересен отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 "...Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот..."Пишеш из разните теми за това, как правилните решения се вземат несъзнателно, докато в същото време публикуваш цитати с точно противоположното значение. Ами защо по-добре не изясниш първо нещата за себе си? С налучкване нищо няма да се получи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 .....Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание....... Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Ами Станимир и ти говори само за себе си. Трябваше в този случай да кажеш: "Мен (демек само за тебе си говориш) Ме заля мощна отрицателна вълна". Защо говориш и за другите?!Тъй като оценявам, че не бих искал да съм причина да си създаваш неприятни емоции, моето усещане е засега да не споделям отговорите на твоите въпроси. Ако са толкова важни за теб, все ще се появи случай пак да говорим по това Може би утре Можеш да създадеш в мен неприятни, но не и негативни емоции. Повярвай ми, добре съм обмислил всяка дума и това, че думите ми изразяват определени емоции е защото така съм пожелал. Но ти така и така не схвана основния смисъл на мнението ми. Докато едно твърдение от типа: мен ме заля мощна отрицателна вълна, освен че е погрешно, но е и безвредно, то твърдението, че ние нямаме усещане за принципите движещи битието с обикновеното си дневно съзнание, може да доведе до много тежко отрицателно програмиране на човека което директно противоречи на еволюционните му задачи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Декември 26, 2012 Доклад Share Добавено Декември 26, 2012 Човек трябва да използва всички налични средства в живота си. Ако се види, че резултатите не са очакваните, то целите се сменят. Нещо, което е съвсем логично. Тук се сетих нещо, което Учителя често е казвал: "това, което сте разбрали, не сте го разбрали, това, което не сте го разбрали, сте го разбрали" . Според мен съвсем не е логично, напротив, смесват се различни неща и се стига до парадокс. Това че човек трябвало да използва всички налични средства не означава че човек може да използва всички налични средства едновременно. Винаги се набляга на едни средства за сметка на други. Когато резултатите не са очакваните, то логично е да се провери кои средства още не са използвани пълно и да се опита с тях. Промяната на целите е вече кардинална промяна, тя често изисква и съвсем нови и различни средства, способности да се развиват и т.н. Трябва ясно да се разграничи кое е средство и кое е цел, тогава парадокса изчезва. А ако резултатите са неясни, то тогава трябва да се търси повече яснота, например чрез анализ и сравнение на предишното състояние и сегашното. Воденето на работен дневник много помага за това, даже и да не ни иска да губим време за това понеже сме увлечени в работата. Помага и ако човек работи в група, защото например ежедневните оперативки, седмични или месечни отчети позволяват поглед отстрани на промяната. Има на какво да се научи човек от деловите хора, поне аз се научих. Яснотата не идва даром, а да чакаме някой свише да свърши нашата работа няма да стане, 21 декември мина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.