Иво Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 Езотеричните школи от древността и до днес препоръчват мълчанието и тишината като метод за работа. Медитацията например минава в мълчание. Молитвата, съзерцанието, въобще всяка дълбоко вътрешна практика изисква мълчание и концентрация. В древната школа на Питагор например, новопостъпилите ученици са пазили от 2 до 5 години мълчание, през което време са били длъжни само да слушат и размишляват. Махатма Ганди всяка седмица е прекарвал един ден в мълчание. На Изток има много светци, които прекарват така години – в медитация и мълчание. На Запад значението на мълчанието също е известно. Ралф Емерсон например казва: „аз харесвам притихналата църква преди започването на служението много повече от всяка проповед”. А един английски поет казва, че „мълчанието е толкова дълбоко колкото Вечността”. Лесно е обаче човек да мълчи външно, но може ли да мълчи вътрешно? Може ли вятъра на ума да притихне и бушуващото море на емоциите да се успокои и човек да прекара в мълчание даже и няколко минути? Имаше една такава практика наречена ‘Свещения Час’, в която се приканва търсещия всеки ден в едно и също време да прекарва един час в мълчание.... (справка например в „Акордиране на човешката душа”, съставител Боян Боев) Природата, планините, моретата често ни говорят на езика на мълчанието и тишината. Мислите ли, че ги разбираме? А как да научим този език на Необятното? Как да се научим да мълчим? Как да разбираме езика на Тишината? А дали въобще е възможно да обясним с думи необяснимото? Можем ли да опишем неописуемото? Дали не е именно това значението на мълчанието? Може би именно затова мъдрецът казва, че Божествената Любов се изразява в „мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език ... и затова там се мълчи!” (справка: Разговори при седемте рилски езера, секция Божествената Любов) Какво според вас е значението на мълчанието и тишината в духовния път? Как да ги практикуваме и кога? Имате ли опит? Как човек да разбере кога да говори и кога да мълчи? А как да направим така, че не само външно, но и вътрешно да притихнем? И с какви добродетели и сили вътре в човека е свързано мълчанието? А според вас в какви случаи тук във форумите трябва да мълчим и в какви да отговаряме? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Синева Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 А дали въобще е възможно да обясним с думи необяснимото? Можем ли да опишем неописуемото? Дали не е именно това значението на мълчанието? Може би именно затова мъдрецът казва, че Божествената Любов се изразява в „мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език ... и затова там се мълчи!” (справка: Разговори при седемте рилски езера, секция Божествената Любов) Какво според вас е значението на мълчанието и тишината в духовния път? Как да ги практикуваме и кога? Имате ли опит? Как човек да разбере кога да говори и кога да мълчи? А как да направим така, че не само външно, но и вътрешно да притихнем? И с какви добродетели и сили вътре в човека е свързано мълчанието? А според вас в какви случаи тук във форумите трябва да мълчим и в какви да отговаряме? Ех... тишината!!! Колко прекрасна е тя!!! Значението и е огромно /поне за мен/. Аз знам, че прекалено много говоря тук, но засега, това е то - моментният стремеж, но който ще се наситя и пак ще наблегна на тишината. Знам, че без нея няма удовлетворение. Знам, че вътрешната тишина се постига с упорит и всекидневен труд. /само съм се докосвал до нея, за минути/ За добродетелите - всичките. /мълчанието за което аз си мисля/ За отговорите е относително и въпрос на волята на Бог. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 Какво според вас е значението на мълчанието и тишината в духовния път? Как да ги практикуваме и кога? Имате ли опит? Как човек да разбере кога да говори и кога да мълчи? А как да направим така, че не само външно, но и вътрешно да притихнем? И с какви добродетели и сили вътре в човека е свързано мълчанието? А според вас в какви случаи тук във форумите трябва да мълчим и в какви да отговаряме? <{POST_SNAPBACK}> това е практически метод - за някакъв период от време да се спират мислите и ако се появи някаква мисъл или образ пак да се връща към състоянието без мисли. В началото може да е секунди, но с практика - увеличение Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Оринави Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 Какво според вас е значението на мълчанието и тишината в духовния път? Как да ги практикуваме и кога? Имате ли опит? Как човек да разбере кога да говори и кога да мълчи? А как да направим така, че не само външно, но и вътрешно да притихнем? И с какви добродетели и сили вътре в човека е свързано мълчанието? А според вас в какви случаи тук във форумите трябва да мълчим и в какви да отговаряме? Все много трудни въпроси . Особенно последния въпрос. Нали точно по това кой какво говори и как го говори и как го мълчи, съдим за човека. Е, тогава как да се даде рецепта ? Но вътрешното мълчание е друго нещо . Вътрешнто мълчание мисля , че настъпва от самосебе си някак. Когато човек престане да се моли и приеме даваното от Бога като Божия Воля и без ропот, тогава мисля е настъпило вътрешото мълчание. Но трябва да има много силен вътрешен ориентир за това коя е Божията Воля и чужда човешка воля. Ето това струва ми се и много по- важен въпрос. Придобиването на силен вътрешен критерий е най-сложното нещо. Точно за това всички Религии по света, дадени от Бога имат монаси и манастири. Точно за това и монасите стават отшелници и пустинници. За да могат да "ч,ят гласа на своя Бог. И когато могат вече да го разпознават сред милиони чужди гласове , слизат сред хората, сигурни , че са усвоили първата Божжия заповед...: ... 1. Аз съм Господ, Бог твой и да нямаш други Богове освен мене. От тук , от първата Божия заповед започва и свършва окултното / невидимо за физическият свят/ обучение. В противен случай вътрешната тишина може да е много измамна. ......... Казано по-простичко, когато човек пости в Големия Великденски Пост поне един път в живота си да го направи сам. Сиреч да няма около себе си медиуми и да не посещава молитвени събрания. Ще видите, че ако вземете решение да го направите точно по правилата описани в Канона, ще ви се струпат точно тогава неимоверни спънки. И не само това, но и 40-50 дни след извършването на Поста трябва много да се пазите. Точно както едно време родилките не са показвали новороденото дете по два месеца и те самите родилките не са се показвали пред хорските очи . Това не е случайно. Един път Душата познала гласа на Бога - вече няма да го забрави. А за това е нужна "Тишина" /да няма друга аура и друг Дух, при майката и детето 40 дни/ ............. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest нов Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 Един път Душата познала гласа на Бога - вече няма да го забрави. А за това е нужна "Тишина" /да няма друга аура... Оринави, ти това познала ли си го поне веднъж - тази Тишина и гласа на Бог? ако да - какво разбираш под "гласа на Бог"? Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ocarina Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 Много въпроси... Нямам време сега, но същественото за мен е: Само чрез утихване на ума, постигане на вътрешен покой и тишина можем да познаем своята истинска същност, Битието/или Бог А как се постига? - има много подходи, но основния е един - да се отделиш от мислите, чувствата и действията си/желанията и подтиците, както и усещанията за всякакви сили и енергии както сега е модерно да се работи с тях/ Та, да се отделиш от всичко това и да бъдеш Наблюдател, но безпристрастен на всичко, което се случва като мисли, чувста, действия, и без да се намесваш...Подхода е такъв, това го дава и Дънов /виждам, че форума е посветен на него/ Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Оринави Posted July 24, 2006 Report Share Posted July 24, 2006 ... Аз пък имам време да задам още един въпрос. знам му отговора, но умирам от любопитство да получа отговор от член на Бялото Братство... Та въпроса е : Сега ще ходите на годишното събиране на Рила. Хайде някой нека преброи дните от 18-19 Август назад. Да видим до каква дата ще стигне след приблизително 50 дни назад ? И с кой християнски празник е свързана датата която ще се получи ? Интересно ? Едва ли Беинса Дуно не е знаел , а от там и П. Дънов дали е синхронизирал тази дата с Православния календар? Питам си само, от безделие !!! ??? модераторска бележка: след размяна на лично съобщение с Оринави се оказва, че това мнение е по темата. Неговото обяснение е по-долу: Петровден е на 29.06. , на 30. 06. е Събор на 12-те светите Апостоли. 50 дни по-късно завършва Духовната година ТУК НА зЕМЯТА.Моля, цифрата 50 е свързана с християнския календар. Съответства на слизането на Светия Дух- 40 дни за изчистване + 10 дни. . До тогава се спазва вътрешно мълчание. Обяснил съм го защо. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Багира Posted July 25, 2006 Report Share Posted July 25, 2006 Интересна задача. В някаква част от нея това си е с думи да говориш за липсата на думи. Тук образния език е по- добър от логическия. Така че предоставям думата на Михаил Найми, или на неговия герой Мирдад (из "Книгата на Мирдад") " МИРДАД: Мълчанието, към което ви водя, е пространство без граници и очертания, където небитието се втича в битието, а битието- обратно- в небитието. В благоговейната пустота на това мълчание всеки звук е роден и успокоен, всяка форма е отлята и разбита; всяко Аз е проявено и скрито, там пише се съдбата, там няма нищо, само ТО. Докато не преминете тази пустота и това пространство в тихо съзерцание, не ще можете да познаете реалността на битието и реалността на небитието. Иначе не можете да разберете колко здраво е свързана вашата реалност с всеобщата реалност. Каня ви в тази Тишина. Открай до край свободно из нея в мълчание да бродите, за да можете старите си дрехи да захвърлите и да се движите свободно и леко. На нея отдайте всички ваши грижи и страхове, вашите страсти и желания, цялата си завист, въжделения, за да видите как те ще изчезнат, едни след други, как ще освободят ушите ви от безпрестнанните им крясъци, и избавят тялото ви от шпорите си остри. На нея подарете вашите копия, стрели, с чиято помощ се надявате покой и радост да придобиете, но вместо тях сдобивате се с горест и печал. Ето къде ми се иска да изпълзите от тъмната и задушна обвивка на вашите аз, при светлината и чистия въздух на божественото ви Аз. Тази Тишина, която ви предлагам, не е просто почивка от бърборене. Това е Тишината на Земята плодоносна, а не мълчанието на злодея и подлеца. Спокойното мълчание на квачката ви предлагам, а не суетното кудкудякане на нейната сестра, снесла миг преди това. Едната седи върху яйцата три седмици и в доверие мълчаливо очаква, Тайнствената длан да сътвори чудото си под пухкавите и гърди и криле. А другата изскача от гнездото, кудкудяка истерично и на всички съобщава, че видиш ли, яйце е снесла. Пазете се, мои спътници, от кудкудякащата добродетел. И както затваряте устата на позора, така и на честта езика попридърпайте. Защото кудкудякащата чест е много по- лоша от мълчаливото безчестие, а шумната добродетел – по- лоша от нямото беззаконие. Пазете се от многото говорене. От хилядите произнесени думи една е, която е наистина необходима. От хилядите запечатани думи, всъщност една е, която е наистина необходима. Всички други са разход напразен на хартия и мастило, и напразна загуба на ходене в оловни обувки, вместо полет с крилата на светлината. Колко трудно, ох, колко трудно е да се напише тази дума, която е наистина необходима!" Нека всеки от вас, търсещи, да открие тази дума! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Благост Posted July 25, 2006 Report Share Posted July 25, 2006 Забравената дума Сега ще ходите на годишното събиране на Рила. Хайде някой нека преброи дните от 18-19 Август назад. Да видим до каква дата ще стигне след приблизително 50 дни назад ? И с кой християнски празник е свързана датата която ще се получи ? Събора на Слънцето...мнооого интересно, какво толкоз...19 -...13 дена назад е 6 ...Преображението, Тавор, Мойсей и Илия, Йоан+Петър+Яков...и разбира се Исус Христос 50 те дни и колко седмици след Възкресението и Възнесениоето...числа + числа+числа и светлина + светлина+светлина Любов + Светлина + Мир + Радост Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Posted August 18, 2006 Report Share Posted August 18, 2006 Ми тва състояние в което не мислиш за нищо и нямаш никви образи в главата го познавам ужасно добре. Дори в моменти, когато не искам пак изпадам в него. Не ме кефи и не виждам смисъл в него, поне за мен няма. Виж за човек, който постоянно е зает с мисли да. Сигурно е перфектно малко да разпуснеш, да освежи съзнанието с празнота, след като цял ден си мислил. Ма мойто почти по цял ден си седи ей така празно. Дори се чудя, как когато ми трябва да измисля нещо се още бачка. Аз ако почна да медитирам сигурно ше ми трябва обратния ефект да се напрягам да мисля, колкото се може повече. Дори се чудя на повечето хора не прегряват ли като постоянно мислят, незнам... Аз пък това немога да си го представя. А въпроса, който и мен ме вълнува дълбоко - "Кога да мълчим и кога да говорим": Немога да си позволя да дам личните си убеждения, щото досега не са ме довели до кой - знае какъв успех (поне за мен, щото имам високи претенции към себе си) => може и да са грешни. Ае иначе като цяло то отвътре ми идва сичко. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Любомир89 Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 Ми тва състояние в което не мислиш за нищо и нямаш никви образи в главата го познавам ужасно добре. Дори в моменти, когато не искам пак изпадам в него. Не ме кефи и не виждам смисъл в него, поне за мен няма. Виж за човек, който постоянно е зает с мисли да. Сигурно е перфектно малко да разпуснеш, да освежи съзнанието с празнота, след като цял ден си мислил. Ма мойто почти по цял ден си седи ей така празно. Дори се чудя, как когато ми трябва да измисля нещо се още бачка. Аз ако почна да медитирам сигурно ше ми трябва обратния ефект да се напрягам да мисля, колкото се може повече. Дори се чудя на повечето хора не прегряват ли като постоянно мислят, незнам... Аз пък това немога да си го представя. А въпроса, който и мен ме вълнува дълбоко - "Кога да мълчим и кога да говорим": Немога да си позволя да дам личните си убеждения, щото досега не са ме довели до кой - знае какъв успех (поне за мен, щото имам високи претенции към себе си) => може и да са грешни. Ае иначе като цяло то отвътре ми идва сичко. Ууу колега.. да знаеш как познато ми звучи това. Този автопилот.. ден след ден. Мълчанието и тишината са си просто мълчание и тишина. Няма как да чуеш новото, ако още за старото мислиш. Търсо и ще намериш ! НЕ се тревожи за минало, тъй като е минало и няма да се върне, недей така и за бъдещето да правиш - то се мени ежемоментно Живей в Момента и се наслаждавай на .. каквото желаеш. Всъщност недей прави нищо от гореописаното.. може да е поредната заблуда. <<Нека хармонизират възприятия + мисли + себеусещане + Вяра + Надежда + Любов>> И всичко това просто казано - дръж се с ближния така както искаш той с теб да се държи. ИСкаш съчувствие и Любов - дай ги. Истински. ИСТИНСКИ. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 Абе, хората дето постоянно мислят не прегряват, обаче са в напрегнатост нескончаема. До скоро аз бях в подобно положение и не можех да възприема, че въобще е възможно да не се мисли. Бях съгласен с Декарт и момент на липса на мисъл беше еднозначен със смърт. Тъй ги виждах нещата и не можех и да спя дори, понеже нали не мога да спра да мисля - съня идваше след часове въртене и то усещах просто как мислите преминават в неясни образи по пътя към сън. Явно е имало момент, в който съм осъзнал грешността си и съм решил да диря промяна в това отношение. Не знам какво точно съм постигнал по въпроса, но поне мога да спя вече що-годе нормално. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Латина Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 и не можех и да спя дори, понеже нали не мога да спра да мисля - съня идваше след часове въртене и то усещах просто как мислите преминават в неясни образи по пътя към сън. Явно е имало момент, в който съм осъзнал грешността си и съм решил да диря промяна в това отношение. Не знам какво точно съм постигнал по въпроса, но поне мога да спя вече що-годе нормално. Човече, раздуй какво точно направи, за да поутихне ума ти и да започнеш да спиш по-добре, че аз имам същия проблем. Сигурно не само аз, а и мнозина, които биха отворили тази тема. Благодаря! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 (edited) Не става въпрос за методи някакви - като осъзнаеш, че ти е нужна промяна просто тръгваш към нея. Започнах от време на време да се поизпразвам, става с елементарна воля, срува ми се. Edited August 19, 2006 by Венцислав_ Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 А може и с "освобождаване" на волята и ума - нещо като "капитулация" или по-скоро приспиване на Егото. Ето така: когато отправи искрена, пълна с любов и благодарност молитва към Красотата, Любовта, Топлината, Добротата, Истината... които представлява Бог в Своята същност. да се обърне към Бог и да бъдем детето в себе си, за да си върнем изгубеното - зарад глупостта си. Да бъдем естествени в истинската си детска природа - Добър, Обичащ, Искрен, Търсещ, Безкористен, Щастлив. Действа - проверено! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Латина Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 Верно, като дете съвсем добре си спинках... Благодаря!!! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Донка Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 И пак ще спинкаш сладко и спокойно в скута на Богородица като се сгушиш. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ани Posted August 19, 2006 Report Share Posted August 19, 2006 Май има два вида вътрешно мълчание-това на спящата душа и това на пробудената . Но при своето събуждане/пробуждане,като че ли душата започва да говори,мисленето се засилва : До скоро аз бях в подобно положение и не можех да възприема, че въобще е възможно да не се мисли. Венциславе, не мислиш ли ,че за да приложи човек волеви методи на спирани на това състояние и изчистване на излишната баластра (от знания и проблеми), трябва да е духовно вече пробуден? Може би има известен преходен период? Предполагам затова Питагор е налагал на учениците си външна мълчание-то като че ли помага за успокояването на събуждащтото се вътрешно Аз. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Posted August 20, 2006 Report Share Posted August 20, 2006 Любомир89 Ууу колега.. да знаеш как познато ми звучи това. Този автопилот.. ден след ден. Искам да те питам ти поел ли си вече на ръчно управление или си още на автопилота ? Венцислав_ Теб пък искам да те питам как си успял да се накараш да мислиш нон - стоп ? Какво те е довело до това състояние? Би ми било много полезно. А за всички онези, които имат обратния на моя "проблем" ще им кажа, че аз в началото насилствено изключвах всяка една моя мисъл, спирах я и прекарвах специални моменти в които първоначално се опитвах само да не мисля за нищо. В началото идваха доста мисли но аз им казвах "бегайте" един вид ги прогонвах от главата си. С течение на времето и с голямо желание и силна воля ефекта се постига. Само гледайте да не станете като мен Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Posted August 20, 2006 Report Share Posted August 20, 2006 Не съм се карал, вече споменах, че това ми беше естественото състояние. Вярно, че има два вида мълчание... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mihaela Posted September 3, 2006 Report Share Posted September 3, 2006 ох,и аз мисля за какво ли не и съм в постоянно напрежение много е гадно,опитвам се да ограничавам понякога мислите ми но безуспешно,незнам за мен е много трудно да не мисля винаги се върти нещо в главата ми просто ми е трудно ми е трудно да си представя тази празнота Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted September 4, 2006 Report Share Posted September 4, 2006 Какво според вас е значението на мълчанието и тишината в духовния път? Как да ги практикуваме и кога? Имате ли опит? Как човек да разбере кога да говори и кога да мълчи? А как да направим така, че не само външно, но и вътрешно да притихнем? И с какви добродетели и сили вътре в човека е свързано мълчанието? А според вас в какви случаи тук във форумите трябва да мълчим и в какви да отговаряме? Благодаря за интересната тема! Имам опит с мълчанието, школата с която се занимавам практикува мълчание. Участвал съм в около 5 курса, на които не се говори в продължение на по 4 дни. Значи събират ми се общо 20 дни, в които не съм казал нито една думичка. Какво да ви кажа, много ми допада! Просто не ти се излиза от тишината. В началото те бомбардират множество мисли, с течение на времето те стават все по-малко и накрая оставаш сам със себе си. Получава се едно много полезно и много пълноценно общуване със себе си, със своята вътрешна същност, която е тиха и спокойна. Освен това мълчанието те зарежда с много енергия. После чувстваш една лекота и блаженство. Центриран си и никой не може да те извади от равновесие, да те провокира или изнерви. Тишината се съпровожда от вздържане от разговори по телефон, четене на книги, или гледане на телевизия. Никакви външни впечатления. Тогава ефектът се получава. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Слънчева Posted September 4, 2006 Report Share Posted September 4, 2006 В миговете мълчание се ражда красота. Това е единение, мир, любов и разбиране. За мен това е нещо много ценно - самота... тишина... Насаме със себе си оставам самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм в самотата си. В самотата, не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сили черпя там. Ще трябва първо душата ми да вземете тогава всеки от мен ще е по-сам... Пазете самотата си, тишината. За мен това са мигове на Единство... . Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Максим Posted September 4, 2006 Report Share Posted September 4, 2006 Много хубаво стихотворение, благодаря! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Благост Posted September 6, 2006 Report Share Posted September 6, 2006 важна...по важна...много важна...най - важна...е темата за мълчанието и тишината Мълчанието го свързвам с най вече с говора / словото / разумността. Мълчанието е първото условие/изискване при работата със себе си. Мъдро и благо да мълчиш и мъдро и благо да говориш...справям се с променлив успех Тишината е състояние което е следствие... Исихия = тишина , покой, мълчание. Исихазмът или дълбокото безмълвие е метод за сливане с Бога. Любов + Светлина + Мир + Радост Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.