Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Проблеми с общуването и ниска самооценка


empower

Recommended Posts

Здравейте!

Знам, че във форума има много свястни и кадърни хора, които са помогнали на хора с психологически проблеми, така че ще се радвам на отзовалите се.Моят проблем е следният.Аз изпитвам затруднение в общуването с хора, кооето се изразява в това, че не ми се говори с хората, мисълта ми тече бавно и не мога да си изкарам мисълта нормално.Обикновено се изчерпвам много бързо, започнах да избягвам и компанията си, защото седя като пън и не мога да се включа в разговорите им.Напрягам се да разбирам какво точно си говорят и същевременно гледам и аз да вляза в разговора, но това не става,Какви ли не самовнушения се опитвам да си втълпявам, че живота е хубав, че нямам никакви проблеми, че всеки около мен има в пъти по-големи проблеми и трябва да съм щастлив, но това не става.Изобщо като направя равносметка съм затворен човек, а това винаги ми е глождило съвестта.Сега когато съм в явен "лек депресивен епизод", всичко ми е забавено движенията реакциите мислите.Сега съм на антидепресант есциталопрам по 10 мг на ден.Пия го от два месеца след като се появиха стресови ситуации в работата ми.Стигнах до там, че след втълпяването на негативни мисли от рода постоянно бъркам нещо, не съм добър в това, което правя и след като ми се отправят забележки, които са основателни аз си гълтам граматиката.Когато "стреса" се покачи до високи нива за мен, аз като че ли в опит да избягам от отговорността, уплахата и страха ме завладяват и започвам да правя всичко погрешно и безобразно.Чел съм доста психологическа литература и всеки ден се опитвам да намеря правилния път за мен, но се лутам в състоянието на безнадеждност.Аз съм мъж на 27 год. роден месец май.От много време насам си мисля, че зад проблема да съм така затворен и да обичам да съм сам седи баща ми, който също е с такъв характер и е слаб човек, не обича да говори с хората, няма нито един приятел, домошар е, оплаква се постоянно, има мании за чистота, а освен това е изключително невротичен.Крещи за най-малкото нещо и почти всичко го дразни.Аз винаги съм се старал да имам някакви приятели и да съм всред кръг от приятели, но баща ми е с много рядък невротичен характер.Смятам, че основната причина сега да съм такъв отнесен и неуспял и нерешителен човек е той.Още от детството ми  съм ставал свидетел на много грозни скандали, в които той е биел майка ми пред очите ми и то в продължение на години, тя е плакала пред мен, а аз само гледах и се опитвах да я успокоявам.Е минаха повече от 7,8 години откакто вече не и посяга, а само се карат, но този стрес, който аз съм изживял в детството ми смятам, че е един от основните виновници сега аз да съм това, което съм, да съм некомуникативен, лесно да се плаша от новости в живота ми, да не вярвам в силите си, да съм инертен и меланхоличен и депресията да ми е спътник в живота.Пробвах веднъж холотропното дишане, беше интересно преживяване, но поради финансови ограничения, не го продължих.Преди да пия антидепресанта имах вегетативни симптоми-потене, сърцебиене, крампи, пробождания.Съжалявам ако ви обяснявам хаотично и неподредено, но за съжаление и мислите ми са такива.Дайте ми съвети какво мога да направя има ли лек това състояние на постоянна тревога и депресираност.Ядосвам се, че не мога да се изразя хубаво, а това със сигурност не е от това, че съм си простак и не съм прочел една книга през живота си.Напротив през целия ми съзнателен живот гледах да съм образован, като съм бил в езикова, след това завърших и университет, но почти винаги съм се чувствал по-глупав и недостоен от другите.Най- ми е пречило, че трудно успявам да говоря нещо, което да е интересно за останалите, а повече слушам и гледам тъпо и се отплесквам сякаш физически съм присъстващ, но духом не.Май съм безнадежден интроверт, който нема се оправи скоро!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Приятелю.Всеки , ама абсолютно всеки има усещане за самотност ,изолираност , неразбиране от страна на околните .Породени от конкретни единични моменти на дисхармония с другите .Може би нямаш таланта да правиш добро впечатление.Е, и какво от това ,много хора го нямат.Болшинството обаче, осмислят живота си с конкретни идеи . Цели, на които спират вниманието си , енергията...Беше хубаво да нямам брадавица, от пред, на носа си.Но тя е там, какво да я правя .Ако върша ежедневните си задължения , ще има моменти ,които съм я забравил .Дори и пред огледалото ,няма да се набива на очи.Ако обаче , често се занимавам с нея .Може да порасне ,като планина закриваща всичко пред мен.На глед илюзия ,тази планина има способността и да ме посмачка.И това само, че и обръщам внимание.

Линк към коментар
Share on other sites

Хареса ми сравнението за брадавицата на носа, абсолютно си прав, че ако се обръща внимание на нещо негативно, то ще ме повлече надолу по стръмнината и ще падна в бездната на давещите се риби, които уж могат да плуват ама са си забравили перките си у дома си.Енергията ми къде да я насоча, това е доста хубав въпрос, на който отговора му за мен до ден днешен остава мистерия, защото съм се отчаял, че нищо не ми се отдава(но е съм от най-сръчните, да не кажа хич, не съм добър в говоренето и печеленето на симпатии). Взех да се замислям какъв е смисъла ми на живот, при положение, че нямам един силен интерес, който да ме мотивира да ставам добър в него.Минусите ми са много в характера и ме комплексират, че не съм един нормален човек, а някакъв особняк.Неизвестните пред мен са много, а живота сякаш ме плаши с неговата сериозност.Замислям се дали да не започна да ходя в църква, при свещеник където да се изповядам и да се заредя с енергията от вярата в Господ.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, напълно те разбирам; в сегашния забързан век такива по-бавни и спокойни хора не се вписват добре. Но, те имат такива качества, които болшинството други нямат. Например - те са добри слушатели, те успяват да вникнат задълбочено в нещо, докато повечето други се плъзгат по повърхността и т.н.

И какво забелязвам - твърде самокритичен си, непрекъсното изброяваш няколкото негативни според теб качества, които имаш.

Хайде да направиш обратното - изброй няколко положителни твои черти; също така какво ти е интересно и приятно да правиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Ами какво ми е интересно да правя, да чета някакви статии, книги, от които след това ми остават 10 % примерно в главата.В момента по-скоро не ми е интересно нищо, преди се занимавах да тренирам, да ходя на фитнес, бях си доста голям маниак в залата.Сега съм едно мързеливо магаре, което няма сила да се изправи.Силните ми страни, поне преди бяха де са езиците англииския и френския, като вляза ли в депресията, дори и с тях ми става трудно да боравя, дори започвам да се замислям като шофирам, за елементарни неща или пък забравям на момента за даден маршрут, по който съм минавал наскоро, просто от паниката, че съм страхлив се губи връзката ми с действителността.Ако не бях ходил на психиатър щях да се помисля за луд, но човека е толкова сигурен, че аз просто преживявам един лек депресивен синдром и нищо друго.Забелязъл съм, че когато искам да почна да говоря, в мен се задейства някаква анти-сила, която ми казва- "О не това е толкова трудно сега как да си построя изречението", а като се прибера вкъщи с останалите хора от семейството ми- се разбирам с по една дума, обикновено, когато ме попитат нещо в мен настава гняв, че трябва да обяснявам, не раказвам истории, какво ми се е случило през деня, приемам го за напрягащо, не разказвам другите какво са ми казали, или пък ако има някой интересна клюка, която дори и на мен да ми е направила впечатление, така я обяснявам, че отсрещната страна едва ли може да добие ясна представа, какво точно говоря, в смисъл с беден речник боравя и думите, които бих искал да кажа замествам с по-прости и изреченията ми са кратки.Каква коварна болест само имам аз, да искаш да си общителен, а да не можеш( някой хора ще кажат или не искаш :) )

Линк към коментар
Share on other sites

Мммм, добре, интересно ти е да спортуваш, да четеш книги и статии и да се занимаваш с английски и френски, това е чудесно, но ето, че пак изброяваш и то същите негативни качества. Замисли се и напиши поне няколко положителни.

Линк към коментар
Share on other sites

Не Диана, не казвам, че ми е интересно да се занимавам с езиците, просто с тях нещата се случват без грам напън от моя страна, в смисъл бързо ги уча, но само те няма друго, което да става при мен без напън.Всичко ми е трудно дори да си намажа една филиика, много съм мързелив, ще полудея какво животно кухо съм!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Добре, ясно .Не повтаряй самообидите.Има значение .В началото бе Словото : основно положение в християнството, и не само там.Защото в думите има сила.От начина им на използване , зависи дали ще влезем или излезем от депресията .

Линк към коментар
Share on other sites

Не Диана, не казвам, че ми е интересно да се занимавам с езиците, просто с тях нещата се случват без грам напън от моя страна, в смисъл бързо ги уча, но само те няма друго, което да става при мен без напън.Всичко ми е трудно дори да си намажа една филиика, много съм мързелив, ще полудея какво животно кухо съм!!!

Хаха - че всички май сме така, не си само ти. Просто някои сме се изхитрили да се занимаваме основно с това, което ни се случва ей така, без грам напън и дори с кеф. Е това е номера - да откриеш какво правиш без никакъв напън,. след това да направиш така, че да се кефиш от това и накрая да си организираш живота така, че в повечето време да правиш това същото нещо и отгоре да му викат работа и даже и да ти плащат и да те молят да го вършиш. 

Не е толкова голяма философия и се намира начин, ако човек го потърси сериозно вместо да хленчи какво не може, а пък му се иска.... 

Линк към коментар
Share on other sites

Ядремо магнитен резунанс.  Най вероярно проблем с мозъка, било тумор или нещо незначително обаче достатъчно за да ти пречи.

Линк към коментар
Share on other sites

Не Диана, не казвам, че ми е интересно да се занимавам с езиците, просто с тях нещата се случват без грам напън от моя страна, в смисъл бързо ги уча, но само те няма друго, което да става при мен без напън.Всичко ми е трудно дори да си намажа една филиика, много съм мързелив, ще полудея какво животно кухо съм!!!

Хм, ще повторя Донка май. И мен ме мързи, много, а тъй като напоследък ми се е струпала работа като за целия китайски народ и ща не ща я върша, та в момента съм на вълна: "Мечтая за ден или дори 2-3 дена, в които ще лежа и ще гледам в една точка само". :D И въобще не си мисля, че след като имам такива желания, съм не знам каква си или че съм в депресия - ми имам нужда от почивка, мързелува ми се, поне за няколко дена, какво толкова, нормално :)

При мен е обратно - много неща ми се получават сравнително лесно, без особен напън и знаеш ли тогава колко е по-трудно човек да се ориентира, какво точно да прави. А при теб ето, всичко е ясно - направи така, че да си изкарваш прехраната именно с езиците, които добре ти се удават. Ще ти е приятно, лесно, ще си по-добър от другите, занимаващи се с езици ... Какъв точно - ти ще си решиш: преводач, учител, курсове ...

На мен мисълта ми беше друга - изброй свои положителни качества, не способности или умения, а качества: от типа например - честен съм, добър слушател съм, не избухвам лесно и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

То не е въпрос май до ниска самооценка, а до самообвинения и чувство за вина. 

Тоест почти същото е. Въпросът е не, че ти не си достатъчно добър, а че чувството за вина винаги ще те изкарва не достатъчно добър. 

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ами като положителни качества мога да изброя това, че наистина съм добър слушател, честен съм, състрадателен, услужлив, изпълнителен държащ на добрите и коректни взаимоотношения, добронамерен, учтив и прочие.Но тези положителни качества в озлобеното ни общество не вършаработа.Проблема ми е, че в почти всяка една секунда в мен се активира програма за мислене, че не мога да се реализирам успешно в живота, поради слабия ми характер.Започнах да чета великия мотиватор Тони Робинс, който горещо препоръчвам на всички и мисля, че с помоща на вярата ми в Бог, ще си разгърна потенциала.За ядрено-магнитния резонанс е добро хрумването на Зилевв, но предполагам, че е доста скъпо: в диапазона 400-500 лв, а и това състояние, за което говоря е продължило през по-голямата част от живота ми и отхвърлям хипотезата да имам тумор.Просто аз лепвам стрес много лесно и не съм си изградил добра защита да го пропъждам!Кажете ми някои от вашите начини ако обичате.

Сетих се да добавя, че съм имал период, в който се чувствах върховно, когато си бях казал, че моят хал е никакъв и има хора с много тешки съдби и тогава наддадох с 10 кг, което е в следствие на душевен релакс, а и си имах една силна фраза, която като почнех да си повтарям и концентрирах съзнанието си за момент в нея и тя се индигираше в мозъчния ми телевизор и ми даваше чувство за надмощие и превъзходство от останалите и ме окриляваше найстина :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами като положителни качества мога да изброя това, че наистина съм добър слушател, честен съм, състрадателен, услужлив, изпълнителен държащ на добрите и коректни взаимоотношения, добронамерен, учтив и прочие.Но тези положителни качества в озлобеното ни общество не вършаработа

 

Вършат - и то сериозна! Възприел си чужди възгледи, които са далеч под твоето ниво.... Може би и рамката, в която сам себе си се опитваш да слагаш е някаква чужда. Кой е казал, че всички трябва да покрием някакви нормативи за "качествен човек"? Въпросът ми е истински с акцент на "кой" - когато разбереш, кой ти е втълпил летвата, която се опитваш да прескочиш, ще успееш да я загърбиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Просто аз лепвам стрес много лесно и не съм си изградил добра защита да го пропъждам!

Да, стресът е голям бич, особено, ако има емоционална нестабилност, семейна предпоставка или моделът ти за възприятие на света е оформен от невротичен родител.

Човешкото подсъзнание е мощна гъба, то попива всичко онова, което искаме или не искаме да забравим, всичко онова което ни е помагало или ни е пречело в даден период. 

Подсъзнанието ни играе малко и ролята на кошче за отпадъци, когато искаме да се справим с нещо неприятно за нас го игнорираме временно там. Емоция, която ни носи болка я захвърляме някъде из дебрите на подсъзнанието и си мислим, че тя вече не ни пречи. Изтласкваме страшните си преживявания, но неотработени те са все така живи както и в зараждането си и не по - малко силни, просто трансформирани. А като такива правят не по - малко поразии в емоционалния ни живот.

Всичко това подлежи на пренареждане, преразглеждане под друг ъгъл, възприятията са променими, моделите на поведение търпят корекции. Човешкото същество е изключително силен механизъм, който е в състояние да промени всичко в себе си, включително и собственото си преживяване.

В основата на всичко това, стои себеобичането.

Никакви хапчета и никой страничен човек не може да те научи да се обичаш, да цениш себе си и да се преживяваш като успешен. Това е само и единствено в твоя власт.

Чувстваш се муден, объркан и забравящ в момента от антидепресантите, това си е част от "екстрите".

Какво да направиш? Може да промениш светоусещането и себевъзприятието.

Това са двете основни неща, които са ти нужни.

Как? Трудно. 

Модел който е формиран в продължение на 27 години и то в едни от най - важните периоди на човешкото същество, неговото детство и тийнейджърство, не може за два - три месеца да придобие друго изражение. НО винаги трябва да се започне от някъде. 

Хубавото е, че си направил първата стъпка и си осъзнал, че повече така не може и трябва да се направи нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте, съвсем случайно попаднах на този сайт и въобще на тази тема.

Извинявам се за латиницата, но нямам кирилица, дори и да не е фонетикс. Потребителят, който е стартирал тази тема, Ей бро като чета това, копето си написал, все едно чета за себе си. Повечето неща мн съвпадат. Аз все си мисля, че имам социо фобия или, че съм наистина мн елементарно същество. Понякога до толкова ме е страх от общуване с хора, че избирам по-лесния вариант, затварям се в себе си и почти никъде не излизам и почти не говоря. Наистина като, че ли даже и семейството да е до някъде виновно за това състояние, може би и ние сме си виновни до някъде, поне аз говоря за себе си де  :) точно това затваря в чурупката, този страх, да не се изложа пред другите...Както и да е знам, че ми е млъко объркано изказването, но ... Радвам се поне за едно, имало и др индивиди от моята природа, не съм само азззз, което до някъде ме утешава...  :)

 

 

Zdraveite, syvsem sluchaino popadnah na tozi sait i vyobshte na tazi tema.

Izvinqvam se za latinicata, no nqmam kirilica, dori i da ne e phonetic. Potrebitelqt, koito e startiral tazi tema, Ei bro kato cheta tova, kopeto si napisal, vse edno cheta za sebe si. Povecheto neshta mn syvpadat. Az vse si mislq, che imam socio fobiq ili, che sym naistina mn elementarno syshtestvo. Ponqkoga do tolkova me e strah ot obshtuvane s hora, che izbiram po-lesniq variant, zatvarqm se v sebe si i pochti nikade ne izlizam i pochti ne govorq. Naistina kato, che li daje i semeistvoto da e do nqkade vinovno za tova systoqnie, moje bi i nie sme si vinovni do nqkade, pone az govorq za sebe si de :) tochno tova zatvarq v churupkata, tozi strah, da ne se izloja pred drugite...Kakto i da e znam, che mi e mlako obyrkano izkazvaneto, no ... Radvam se pone za edno, imalo i dr individi ot moqta priroda, ne sym samo azzzz, koeto do nqkyde me uteshava... :)

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

този страх, да не се изложа пред другите.

 

Да, този страх издава подсъзнателно (или съвсем съзнателно) желание да контролираме мислите и отношението на другите поне към себе си. На мен ми действа много отрезвяващо обръщането на ситуацията наопаки - т.е. аз съм този човек, чието мнение и мисли някой се опитва да контролира и да моделира по свое желание. ... опитайте... почувствахте се некомфортно, меко казано, нали? Притиснати до стената, вързани с каишка, дресирани... никак не е приятно. А сега - обратно в ролята на този, който се страхува какво ще си помисли другия. Страхът се замества с лек дискомфорт, че сме притискали неволно другите... 

 

А сега нека с ръка на сърцето си дадем сметка - дали ние самите не сме склонни непрекъснато да наблюдаваме хората около нас и да ги оценяме? 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...