Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Шум в ушите и ОКР стрес


Recommended Posts

Здравейте,

Аз съм момче на 21 години, и от много ранна възраст имам ОКР. Минавал съм през много окр сценарии( болестти, убийство, самоубийство, полудяване) общовзето всичко. Но в момента имам проблем, който бих искал да споделя. 
Преди 4 години, когато ОКР-то ми беше на тема полудяване, получих шум в ушите, като пищене, след като седях в стаята си нервно и слухтях дали ще чуя нещо, което ще потвърди тезата ми дали съм луд. От цялата тази работа получих само този шум в ушите. Тогава и на моменти ми се е случвало следното;

Седя в нормално шумна среда, примерно в нас имаме малък шадраван, и от него се чува приятно течащата вода. Но ми се случвало в този момент да съм нервен на тази тема с шума в ушите и следователно пищенето в ушите ми е по силно, и от това получавам стрес и започвам да чувам по по-различен начин шумът от течащата вода. Всякаш е с по-висока и натраплива честота(лек пищящ звук), и всякаш шумът е до ухото ми. Това тогава ме стряскаше, но порасъждавах, и си казах, че това се дължи на по-силното пищене в ухото в комбинация от външният шум, и това създава тази промяна в шума за мен. Защото като изключа примерно шадравана, този пищящ шум от водата спира, и си чувам само пищящият шум в ушите ми; демек пищящото ми ухо променя звука на даденото нещо. Изминаха 4 години от тогава и всичко беше добре, нито съм го мислил нито нищо, и си имах само лекото пищене в ухото вечер на тихо.

Но от няколко дни започнах пак да мисля за това и ми излезна голям стрес. Сега дори като излезна на вън всеки по тих звук го чувам по малко по-различен начин от обикновено (леко пищящ, пак на доста по-ниска честота, и е леко променен.)

- (това е най-близкото описание за шума)

Като си легна да спа, пищенето в ушите е силно, дори трудно заспивам.

Въпросът ми е това дължи ли се на тинитуса който имам в комбинация със стрес и окр, или е симптом на полудяване или нещо подобно, което много ме плаши. Бих се радвал за някакви насоки, защото се чуствам малко в безизходица.

Edited by soprano2000
Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравей!

Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове.

 С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.

Link to comment
Share on other sites

  • 5 months later...
On 2/22/2022 at 12:14 PM, д-р Тодор Първанов said:

Здравей!

Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове.

 С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.

Здравейте, Др. Първанов, 

 

А пък аз да попитам за хипохондрията. Аз съм сравнително нормален човек :) без някакви тежки диагнози, но с някакво тревожно разстройство. Имам хипоходнрични моменти. Работя с терапевт, но сега в отпускарския сезон поти нямам сесии, а имам епизод. Понеже онзи ден пътувах за София, шофирах, и на магистрала ми причерня пред очите. Започнах да се взирам в пътя, но сякаш нищо не виждах. Сякаш някой ми сложи възхдух в главата, не можех да съсредоточа погледа си на едно място , блуждаех, дезориентрирах се. Много се изплаших и веднага отбих. Бавно стигнах до най-близката бензиностанция, където се наплисках с вода, пих кафе, но чувството не си отиде. Т.е не беше ниско к р ъвно или нещо подобно. След 2 часа се опитах да шорфирам наново, но същото нещо. Тръгвам и не мога да съсредоточа погледа си, чувствам се ужасно несигурна в движенията си, не съм адекватна и прочие. Спрях отново и дойдоха да ме вземат близки. Това много ме изплаши. Започнахме да предполагаме летен вирус и прочие. Пих тайлол хот и т.н  и се поотпуснах. На другия ден отидохме на планина със семейството ми. Всичко изглеждаше нормално. На връщане от планината към града, шо фирах отново с близките си и същото ужасно усещане започна да ме обзема. Взирам се, а не мога да се съсредоточа, тежест в главата, лицето ми сякаш беше парализирано, очите си движех с усилие. Този път не бях сама и това ми даде кураж. Питах се важния въпрос. КОЛКО ОТ ТОВА СА ИСТИНСКИ И ТРЕВОЖНИ СИМПТОМИ И КОЛКО Е САМОВНУШЕНИЕ? Когато се прибрах вкъщи , отвоно чувствах неразположение. Пих тайлол хот и всичко отмина. На другия ден се тествах за Ковид - отрицателен. 

Но сега 2 нощи не мога да спя, зщото се боя от това необяснимо състояние.  Имам чувството, че някакъв вирус ми яде мозъка. Трябва да започна анитибиотик. Най-големият ми страх е да се отнеса с неглижиране към някакъв проблем, който после да нанесе щети връху мен и моит органи. 2 пъти ми се е случвало да имам доста серизони възпаления, които са засягали мозъка ими и спомена от това да си дезориентран и безпомощен и ужасен. Някак си друго да не ти е наред, не че  е леко, но можеш да го преодолееш с позитивни мисли и прочие, но мозъкът да не ти е наред, тогава вече си загубен. И затова сега умирам от страх и не знам какво да правя. Джи-пито сигурно няма да ми даде направление, защото той отмахна с лека ръка проблема и каза, че нищо ми няма. А аз умирам от страх. И даже и не ми се шофира. Какъв съвет бихте ми дали?

Благодаря.

Link to comment
Share on other sites

Страхът е внесен у човека ,Не е в негова същност .По лесно може да се каже че е изработен навик .Навик действащ като усилвател на всякакви усещания и то с голяма , несъществуваща при апаратите сила .А сетивата ни са живи , В смисъл не са механично с постояни параметри . Понякога чуваме/виждаме почти неуловими за нормалното състояние неща .Това са все най обикновенни случки . Неприятното става когато се включи страха ,нелогичен ,неоправдан , разрушителен за душевното ни равновесие .

Преди години правех визуални упражнения за далечно виждане в следствие на което се появи неочакваност .На моменти , дори най необосновано (без да правя нищо ) светлината пред погледа ми помръква и остава само кръгло петно , част от пейзажа . Като че ли гледах през тъмна тръба .Тогава много се притесних да не ми стане когато шофирам щото нищо не виждах нв страни от този тесен конус . Но благодатрение че имах опит за работа със страха се справих . Сега ми става така много ама много рядко и бързо отминава .

Изкам да кажа , че вие и двамата е добре да работите със страха .Ако нямате представа как се запитайте защо сте писали в този форум . Тук има от Учението дадено чрез Дънов формули и други словесни пособия .Да се повтори няколко пъти подходящата формула е най лесния начин за овладяване душевните вълнения .Създаването на навик за употреба на формули е най сигурния и лесен начин за себеовладяване .

Но , почетете от формулите за да разберете психологията им на въздействие . От начало не си ги съставяйте сами .След време може .

 

Edited by АлександърТ.А.
Link to comment
Share on other sites

Здравей!  

Няма вирус или друго заболяване на мозъка което да дава такива симптоми.Ако имаме някакво заболяване то те ще са непрекъснати, а не като при теб. Най-вероятно първото ти преживяване е от пониженото кръвно налягане / мозъка остава без достатъчно кислород и дава оплакванията /. После ти започваш да мислиш,че си болна от нещо, това води до стрес и отново по-малко кислород влиза в него. Така,че докато си мислиш,че си болна тези олоквания ще се появяват.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...