Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Работете разумно, не денонощно


Иво
 Share

Recommended Posts

Преди време си мислех, че ако работя постоянно, това ще реши финансовите ми проблеми. Мислех си, влагам много усилия - 12-16 часа на ден, пренебрегвам семейството си, здравето си, личното си време, вътрешните си нужди, това ще ми донесе финансово благополучие и успех.

Изглежда обаче, че съществува тази често срещана заблуда, че колкото повече работи човек, толкова повече ще успее. Каква заблуда! :) Не е важно количеството, а качеството. Малко работа, свършена с любов и разум е равносилна на много работа, свършена в преумора и жертва на всичко ценно.

В САЩ например е често срещана практика, хората да работят на 2 и даже три работи. Стават ли по-успели, богати и щастливи?

"Спрете се за минута и помислете - съветва Дж Кехоу. Ако е истина твърдението, че колкото по-усилено работиш, толкова повече ще успееш, то това би онзачавало, че най-усилено работещите хора са най-преуспели. Огледайте се наоколо - често най-упорито работещите в нашето общество са най-ниско платени.

Как може да е така? Дали писателят, който е написал двадесет книги задължително ще вземе повече пари от този, който е написал две? Ами ако нито една не двадесетте не е публикувана? Ами ако и двете книги на втория автор се превърнат в бестселъри? Дали издателят, читателят или редакторът се интересуват колко усилено работи писателят? Дали хвърления труд и усилия се явяват фактор или мерило? Нима книга, писана десет години винаги е по-добра от тази, която е написана само за три месеца в резултат на вдъхновение? Дали, ако работя по-усилено от Бил Гейтс ще бъда по-преуспял от него?...

Действително ли усилената и упорита работа е магическата формула за успеха?" (из "Успехът и парите, Дж Кехоу, изд. Феникс дизайн")

Срещал съм от Учителя, че в бъдеще хората ще работят само по 2 часа (2 или 4 бяха не помня точно), за да изкарват прехраната си, а останалото време ще прекарват в изучаване и практикуване на наука, изкуство, за духовно развитие.... на това което обичат и им се отдава.

Можем ли да работим с повече разум?

Спокойни, уверени и креативни ли сме по време на работа?

Можем ли за по-малко време да имаме по-добре резултати, да бъдем по-ефективни?

Как да го направим?

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 26
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Благодаря за темата, Иво! :thumbsup:

И аз минах по подобен път на разсъждение - колкото повече работиш, толкова по-бързо и повече придобиваш, и скоро мечтаната почивка ще дойде. В един момент осъзнах, че в желанието си да свършим всичко, понякога не доизпипваме детайлите и резултатите не са такива, каквито очакваме. Винаги има нещо ново, което да се свърши и така попадаме в един омагьосан кръг. Хората са казали: Работата никога не свършва.

Единственото сигурно нещо от цялата тази схема на поведение е, че съсипваме здравето си (което не можем да възстановим), понякога и семейството си (за което осъзнаваме колко е важно едва след като го загубим, няма значение дали е съпруг/а или децата ), не ни остава време за дребните житейски радости. Много често хора достигнали възрастта около 55-60 години се обръщат назад и когато направят този извод се 'втурват' да си наваксат на пропуснатото. Не се получава. Само един път си на 20, 30 години.

Учителят казва да бързаме бавно - това беше една от първите мисли, които запомних от него. Защото гледайки нагоре, към високите цели може да пропуснем малките камъчета, които да ни спънат; със сигурност пропускаме дребните цветенца и животинки, които са встрани от пътя. И гледам така да крача. Пак върша много неща, но съм по-организирана, преценявам кое си заслужава да поемам като ангажимент. И най-важното е, че този начин на работа ми доставя повече радост и удовлетворение.

Можем ли да работим с повече разум?

Спокойни, уверени и креативни ли сме по време на работа?

Можем ли за по-малко време да имаме по-добре резултати, да бъдем по-ефективни?

Как да го направим?

Да. Който си зададе тези въпроси, сам намира отговора.

Link to comment
Share on other sites

Можем ли да работим с повече разум?

Спокойни, уверени и креативни ли сме по време на работа?

Можем ли за по-малко време да имаме по-добре резултати, да бъдем по-ефективни?

Как да го направим?

Като използваме работата за самоусъвършенстване :sorcerer:

и, като работим с ритъм :)

"Когато светът се създавал, всички са пели. Този свят е създаден музикално. Първо ангелите пяха, а после създадоха света, и то по всички музикални правила, точно определено. Те наредиха музикално всички орбити, по които Слънцето се движи, както и звездите. Това е една велика идея. За да пееш, първо трябва да съзнаваш защо пееш, да има една свещена идея, един свещен трепет в душата ти. Когато споменеш името Бог, ти трябва да чувствуваш Бога и Той трябва да се проявява в тебе. Досега не съм казвал, но сега ще ви кажа: Като се готви, трябва да се пее. Като се копае лозето, пак трябва да се пее. Като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи и като кроят, и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее. Според мене пението е една формула. То представя правата мисъл. Ако пееш, ти всякога ще имаш едно разположение на душата си."

Той ми е и брат, и сестра, и майка

:angel:

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Има една изключително безсмислена българска народна "мъдрост" - Залудо работи, залудо не стой. Това е апотеоз на блъскането без смисъл и без разум, на безрезултатността и безпаричието като следствие от всичко това.

Съществено качество, което лиспва на повечето български мъже и жени е предприемчивостта, находичвостта, липсата на гъвкавост и добро ориентиране в сложна бизнес-среда. Ние много говорим, работим на празни обороти и искаме да сме богати - е, не става.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

... Като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи и като кроят, и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее...

:thumbsup:

Съгласен,но работейки денонощно не мисля че пеенето ще помогне.

Разумната посока и гъвкав ум спрямо работата трябва . Пеенето си е пеене за душата , но мисля след правилната настройка.Ако работата не ти е по сърце или виждаш че труда ти е безмислен тогава ?

Чакане?

Link to comment
Share on other sites

Много здрава тема !!! :thumbsup2:

По отношение на многото работа и на малкото, но качествено от друг тип - преди време писахме за един опит с 6 кибритени клечки. Дават ги на някого със задачата да състави о ттях 4 равностранни триъгълника. Пробва човек, но не става - докато не успее да прехвърли мисълта си в ново пространство - тримерното! И прави пирамида!

Така и с работата - в равнината работа има безкрай - каквото и да работим - метачи или шефове на магнати. Но за да се види работата от различна позиция и да се прехвърли на ново ниво на успяване, е нужно да се прехвърли на друго измерение - това на един по-висок вътрешен поглед. От тази позиция сам опобутване с пръст стига, само поемане в правилнта посока в правилния момент стигат - а от там се вижда, защото е високо. Това е не само по-силен интелект с визия за дейността, но и по-висока позиция на съзнанието.

Link to comment
Share on other sites

Но за да се види работата от различна позиция и да се прехвърли на ново ниво на успяване, е нужно да се прехвърли на друго измерение - това на един по-висок вътрешен поглед. От тази позиция сам опобутване с пръст стига, само поемане в правилнта посока в правилния момент стигат - а от там се вижда, защото е високо. Това е не само по-силен интелект с визия за дейността, но и по-висока позиция на съзнанието.

Да!

Изглежда ,че нужна комбинация от всичко това .

Link to comment
Share on other sites

Доколкото знам във Франция си бяха "извоювали" преди няколко години и 7 часов работен ден или общо 35 часа седмично,с което според мен повишава качеството на труда (КПД),и остава на хората да си имат и лично време.А с 6 часов работен ден (30 часа седмично) мисля че ще се вдигне още коефициента на полезно действие.Исками се да си ценим качеството на труда и личното време.Ако всички сме единни можем да имаме по човешко работно време.

Също не ми допада и заплащането,което става веднъж или 2 пъти месечно,а трябва да е поне на седмица,защото знам че има некоректни работодатели,които недават уговореното заплащане.Има политици и платени хора от тях или са просто с промити моъци от същите управляващи,които често се изказват че сме нямали производство и затова трябвало да взимаме по 250-300 лева,с коте се упитват да примирят хората с реалноста,което разбирасе въобще не е така,има страни като Кипър и Ирландия а сигорно и други които също нямат кои знае какво производство.

Link to comment
Share on other sites

Да, аз съм по принцип "ЗА" намаляване на работното време.

Обаче не мисля, че щом са си "извоювали" 7 часов работен ден, това автоматично е довело до повишаване на, както казваш, КПД-то. Щеше да е много лесно (и чудесно), ако ставаше така, но не става.

Когато производителността на труда скочи примерно 2 пъти, няма да има проблем да се работи вместо 8 часа, дори само 4. Тогава всеки от нас пак ще допринася толкова, колкото преди за 8 часа. Същественият въпрос обаче е: как да се повиши производителността (КПД-то)? И това вече е комплексен въпрос, който засяга преди всичко нивото на съзнание на всички хора.

О, производителността на труда в Ирландия е в пъти по-голяма от тази в България (за Кипър нямам данни). Но ако продължаваме да работим по същия начин, с тези технологии и при такава организация и качество на труда, след 5 години можем да доближим единствено Португалия (и по производителност и по заплащане).

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

Да, аз съм по принцип "ЗА" намаляване на работното време.

Обаче не мисля, че щом са си "извоювали" 7 часов работен ден, това автоматично е довело до повишаване на, както казваш, КПД-то. Щеше да е много лесно (и чудесно), ако ставаше така, но не става.

Мисля че при 30-35 часова работна седмица КПД-то ще се повиши защото хората ще ходят с по голямо желание за работа.Но това е само мое мнение,незнам други дали го споделятят.

Link to comment
Share on other sites

Опита с клечките го използваше професор Любен Десев в СУ преди години. На лекция когато повечето студенти са на линия той зададе тази задачка и каза, че веднага ще постави отлична оценка на този дето я реши........е това ми беше гордост в студентските години, че само аз успях :)) Разбира се предизвикателството за мен не стоеше в отл. оценка а в това да не редя клечките по банките на аудиторията а да ги вдигна ....

Според мен всеки да заеме мястото си, да прави това което обича, знае,умее, да твори работат си а не да се оплаква и да мърмори. Това е начин да се повиши КПД във всяка една човешка дейност. У нас хората са масово недоволни ..... а как може един недоволен и сърдит човек да произвежда, да прави нещо въобще. Съгласна съм с Мона ... гъвкавост и предприемчивост са едни от съществените липси на хората в България.

Link to comment
Share on other sites

Според мен всеки да заеме мястото си, да прави това което обича, знае,умее, да твори работат си а не да се оплаква и да мърмори. Това е начин да се повиши КПД във всяка една човешка дейност. У нас хората са масово недоволни ..... а как може един недоволен и сърдит човек да произвежда, да прави нещо въобще. Съгласна съм с Мона ... гъвкавост и предприемчивост са едни от съществените липси на хората в България.

Да съгласен съм че човек трябва да прави това което обича, знае и умее и аз лично мога да се похваля че работата ми е любима и работя по 6 часа на ден (36 часа седмично).А дори работата да е любима,работи по 12 часа всеки ден да видим след 1-2 месеца как ще се чувстваш :rolleyes: .Но не мисля че хората трябва да мълчат и да се примиряват с експолтацията на работодателите си.Ни Българите сме с робско мислене,но хубавото е че това се променя макар и бавно.Не бива и да допускаме и политиците да на мачкат като правят закони не за хората а против тях.И определено не съм съгласен че на нас Българите ни липсва гъвкавот и предприемчивост а напротив имам чувството че ние сме като хлебарките,навсякъде оцеляваме и съвсем скоро като си стъпим на крака ще има и Българи сред най богатите в света :rolleyes:

Edited by veselinvalchev1981
Link to comment
Share on other sites

...Съгласна съм с Мона ... гъвкавост и предприемчивост са едни от съществените липси на хората в България...

Така е, но все пак трябва да признаем че хората сме с различни възможности, качества,умения...

няма как да сме всички на едно ниво т.е ще има успели/неуспели и по средата.

Така че колкото толкова .

:))

Link to comment
Share on other sites

:)

Залудо работи, залудо не стой

изчакай когато се съмняваш, работи с вдъхновение без съмнение каквото ти харесва :D

:thumbsup: :thumbsup: Валентин!

Да се работи "залудо" означава да се работи без да се мисли за изгодата от работата - т.е. да се работи безкористно.

Точно безкористната работа дава на човека най-голямата вътрешна енергия, гъвкавост и прозорливост. Обвързаността с някаква конкретна изгода е това, което връзва ръцете и краката на работещия.

Да се стои "залудо" означава да избягваме да влагаме усилия и време в нещо, за което няма да получим съответно възнаграждение - предварително известно; или да спрем работа, ако в момента изпитваме само радост и удоволствие, но не се получават резултати по настоящите ни критерии... Ами ако ние просто още не виждаме смисъла и резултатите на тази работа? Отрязваме си завинаги шансовете да "прогледнем", нали?

Link to comment
Share on other sites

Поредната чудесна тема на Иво! Поздрави! :3d_097:

Всъщност на човек не му трябва много, даже обратното трябва му много малко.

Трудът разбира се е хубаво нещо, стига да е с любов, от сърце, да си знае цената-финансова или морална, да е качествен и прочеее. Но както Иво казва-в какво ни превръща безкрайната работа, освен в уморени "крила" и хора които са изнервени и живота им е работа и в това, че нямаме време и за близките си и за себе си, а и още по вече, че у нас не е достатъчно добре заплатен и е валидна поговорката "за лудо...".

Да работим много и да сме постоянни за дадена цел, която би допринесла и за нас и за цялото си струва, в другите случаи може би не толкова....но това го решават приоритетите ни.

Лошо би било, ако след време се обърненм на зад и видим само работа.. и когато си направим равносметката, тогава да е късно да се върнем и да попроменим нещата защото времето ни е изтекло.

За това всичко е дборе, когато е с мярка или поговорката "Прекаленото и Бога не е драго".

Link to comment
Share on other sites

Има една друга българска поговорка " От много работа само се гърбавее, не се богатее"

Затова човек трябва да работи с мярка, работохоликът е болестно състояние. Винаги трябва да има баланс между работа и почивка. :3d_166:

Link to comment
Share on other sites

Guest aorhama

За онези, които работят прекалено, посвещавам следното видео....

Внимавайте с работата, забавлявайте се............

:3d_146::3d_005:

http://www.koreus.com/video/bad-day-office.html

Кикот до пръсване!!! - точно такова е поведението на дилърите в дилинг-рума, когато поизгубят от някоя друга сделка. Вършил съм ги тези идиотщини и съм ги гледал. С ума сойти...

Link to comment
Share on other sites

:rolleyes: А какво ще посъветвате хората, за които работата съвпада с хобито и забавлението?

Ами ако понякога се налага да даваме повече от времето си за почивка на хора, които имат нужда от нас в момента - не за да се чувстваме ние полезни, а защото наистина те се нуждаят от помощ в момента?

Към какво според вас е зависим работохоликът и защо предпочита работата пред почивката и забавленията?

Edited by Донка
Link to comment
Share on other sites

Яко, много яко филмче, Мона!!! :thumbsup2:

Донка, работохоликът е зависим към дрогата на труда. Трудът е като натрапчив ритуал, който му помага да избяга от собствения си страх от загуба, неуспех, несигурност, провал. Често се комбинира със свръхвисоки стандарти към себе си и другите, негативизъм и емоционално потискане!

Ако трудът съвпада с удоволствието обаче, нещата се променят коренно! Но и тогава човек има нужда о тсмяна на дейностите, а и другите около него имат нужда не само от парите му, но и от нежността и присъствието му!

Link to comment
Share on other sites

...

Ако трудът съвпада с удоволствието обаче, нещата се променят коренно! Но и тогава човек има нужда о тсмяна на дейностите, а и другите около него имат нужда не само от парите му, но и от нежността и присъствието му!

Дори не бих казала, че се променят коренно - съвършено си прав: и тогава човек има нужда от смяна на дейностите и от редуване труд/почивка :thumbsup:

Това го казвам като бивш работохолик, включително докарах нещата до там, че хобито вече не ми носеше предишното удоволствие и съветвах хората да не правят от хобито си професия, за да не го намразят :rolleyes:

Edited by Диана Илиева
Link to comment
Share on other sites

:)

Залудо работи, залудо не стой

изчакай когато се съмняваш, работи с вдъхновение без съмнение каквото ти харесва :D

:thumbsup::thumbsup: Валентин!

Да се работи "залудо" означава да се работи без да се мисли за изгодата от работата - т.е. да се работи безкористно.

Точно безкористната работа дава на човека най-голямата вътрешна енергия, гъвкавост и прозорливост. Обвързаността с някаква конкретна изгода е това, което връзва ръцете и краката на работещия.

Да се стои "залудо" означава да избягваме да влагаме усилия и време в нещо, за което няма да получим съответно възнаграждение - предварително известно; или да спрем работа, ако в момента изпитваме само радост и удоволствие, но не се получават резултати по настоящите ни критерии... Ами ако ние просто още не виждаме смисъла и резултатите на тази работа? Отрязваме си завинаги шансовете да "прогледнем", нали?

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

... Като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи и като кроят, и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее...

:thumbsup:

Съгласен,но работейки денонощно не мисля че пеенето ще помогне.

Разумната посока и гъвкав ум спрямо работата трябва . Пеенето си е пеене за душата , но мисля след правилната настройка.Ако работата не ти е по сърце или виждаш че труда ти е безмислен тогава ?

Чакане?

Трудът е безмислен ЕДИНСТВЕНО И САМО В ТВОИТЕ ПРЕДСТАВИ!!!!!...Не е задължително да го обвързваш с видимата цел на дадения труд-винаги можеш вътрешно да прикрепиш нова цел "да твориш добро,да раздаваш светлина,любов и каквото ти хрумне по магически път" просто даденото дело ще ти служи само като тригер-пусков механизъм да накараш низшето аз да изпрати енергия смесена с твоята нова цел която си задал вътрешно!!!...Няма значение какво правиш-всичко върши работа!....Работата винаги може да се смеси с молитвата!!!...Навремето при Учителя дошъл един брат който никак не му се работело а искал само да се моли и да прави "духовни" упражнения.Та попитал тоя брат Учителя добре ли е да постъпва така а той му отвърнал "Ти ще вземеш мотиката и като я вдигнеш ще кажеш Отче наш..." и така копаеш и заедно с това се молиш и такава молитва достига по-бързо и по-добре до Бога от молитва не смесена с някакво физическо действие....Знаете ли-винаги съм се чудел на тия фитнес маниаци-че защо ходят в салони да блъскат-нека вземат мотиката и на село....колко картоф ще се роди от фитнеса им....Не знаем ние основни енергийни закони и в това е цялата беда!

Edited by flysilf
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...