Благост Добавено Март 6, 2005 Доклад Share Добавено Март 6, 2005 С-МИР-Е-НИЕ...Смирението се придобива отвътре, а не отвън.Смирението е процес на поглъщане на Божествената енергия, без дълбоко смирение не можете.Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога.!!! "Човек трябва да бъде смирен към Бога , а не към света.Например какъв смисъл има човек да бъде смирен пред "мечката".Тя може ли да разбере неговото смирение?" "Само онзи може да изработи нещо , който се е събудил, осъзнал и смирил.Ако не се събудиш- не можеш да работиш; ако не се смириш - работата ти ще бъде безплодна.Желая на всички да се събудите и да работите с Любов и Смирение ", казва Учителя Беинса Дуно. Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 15, 2005 Доклад Share Добавено Април 15, 2005 Учителят казва : От всинца ви искам да бъдете ИСКРЕНИ, абсолютно ИСКРЕНИ! Искам учениците помежду си да са вътрешно искрени, защото като се намерите двама, усеща се има ли искреност или не. Kато се приближите при някой човек, койтo не е искрен, усеща се едно напрегнато състояние. Вложете искреността, и тази напрегнатост ще изчезне. ИСКРЕНИ ще бъдете, не ОТКРОВЕНИ! Беседи, обяснения и упътвания , 1922г. Каква е всъщност разликата между Искрен и Откровен? Кое е по - хубаво? Любов + Светлина + Мир + Радост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 16, 2005 Доклад Share Добавено Април 16, 2005 За мен Искреността е непрекъснатият стремеж към постигане на Истината - т.е. да осъзнаваме света и хората каквито са, да опознаваме с любов себе си,да не се опитваме да ги натикваме в прокрустовото ложе на наши желания и принципи. Да бъдем смели и мъдри да приемаме промените в себе си и около нас и да не прикриваме естествените движения на душата си. Откровеността е умението ни да споделим Истината, която в момента сме постигнали - за себе си или за другите - без да се страхуваме от последствия, без задни мисли. Докато Любов без Искреност не може да има, то откровеността би трябвало да се проявява само когато другия до нас е готов и я желае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 16, 2005 Доклад Share Добавено Април 16, 2005 Здравейте, приятели ! Направо сме чудесни! Продължавам темата със Словото на Учителя от Беседи Обяснения Упътвания'22 Най - голямата Радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек ИСКРЕН! Не и откровен. Ако човек е откровен, а не ИСКРЕН, това е едно зло. Когато изучавате окултната наука и френологията ще видите, че за ИСКРЕНОСТТА има един център, а за откровеността - друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити,а искрени хорс са ония, които са съвестни!!! ИСКРЕНОСТТА произтча от един морален закон,а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип!!! Например ,аз съм откровен, отивам да кажа някому,че съм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми са болни, и искам вие да ми помогнете. Но тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Аз желая вие да бъдете ИСКРЕНИ и после откровени. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Май 21, 2006 Доклад Share Добавено Май 21, 2006 За основните човешки добродетели: Търпение, Вяра. Осъзнаване на себе си и това какви сме всъщност, а не според нас + разбира се промяна в положителна посока. - Това е изключително труден и БЕЗКРАЕН процес. Пренебрегване на свобствените желания, за сметка на общото благо, доколкото е възможно. В това отношение лично аз съм се развил до такава степен, че за мене аз не съществувам, когато около мен има дори и един човек, винаги той е на първо място пред мен, аз на последно. - За мен това е любовта. (дори всъщност така ми е по - приятно) Друг добродетел е да говориш винаги истината и със сърцето си, независимо колко и какво ще ти струва. Всъшност всяка лъжа си е един вид ненужно раздвояване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 21, 2006 Доклад Share Добавено Май 21, 2006 лично аз съм се развил до такава степен, че за мене аз не съществувам, когато около мен има дори и един човек, винаги той е на първо място пред мен, аз на последно. - За мен това е любовта. Ох, нищо добро не донесе това разбиране на любовта нито на хората около мен, нито на мен самата.... Ако аз не съществувам за себе си и другите са на първо място, а аз на последно, това означава ли, че очаквам подобно отношение и на другите? Когато добре се грижа и обичам себе си точно толкова и точно така както обичам другите, аз всъщност ги освобождавам от очакването си да ми отговорят на любовта с любов, на грижата с грижа... Господ е поверил на душата ми това тяло и ум в този живот и на това място и първият ми дълг и добродетел е да ги обичам и да се грижа за тях, за да бъдат здрави и щастливи. Само така душата ми може да научи уроците си, за които е пратена тук и само така мога да служа на Създателя и чрез Него на всичките си братя и сестри.... Така разбирам сега главната добродетел.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 Донка, аз не очаквам подобно отношение от другите, нито пък ще тръгна да ги променям на сила.Като цяло промяната сама си идва с времето А можеби, не си разбрала точно какво имах впредвид... Естествено, че ще се грижа за себеси, защото иначе ако не го правя аз,би трябвало някой друг да го прави, а това не е оферта. Обаче аз лично поставям все пак другите преди себе си. Обикновенно за тях не трябва да се притеснявам, кой знае колко, защото и те все пак са за себе си, малко или много, но винаги има и изключения. И точно тези изключения според мен не трябва да се пренебрегвавт. "Когато целия свят е против теб и някой ти подаде ръка, тогава си намерил приятел". - незнам кой го е казал Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 аз не очаквам подобно отношение от другите,и промяната сама си идва с времето не си ли противоречат? Дали не очакваш времето да промени нещо или някого по определен начин? Ами ако промяната не е такава, каквато ти смяташ за "положителна"? Ще започнеш ли да даваш преценки за нивото на развитие на другия? Моля, не го приемай за заяждане. Това, което ти споделяш беше мое "верую" и принцип на мислене и поведение 30 годинии имаше негативни последици... Затова не мога да го подмина просто така.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Май 22, 2006 Доклад Share Добавено Май 22, 2006 Ни най - малко не мисля, че се заяждаш. Лично аз обичам споровете, защото така се доуточняват нещата и стават по - ясни и можеби един вид достигаме до все пак някаква истина. Ами под "аз не очаквам подобно отношение от другите" имах предвид, че каквото получавам от другите това е. Записвам си го в спомените и понякога дори и го нямам в предвид, ако е лошо (но рядко и само с някои хора, които са доказали преди това, че го заслужават), защото може да се промени към добро, но ако е добро го имам в предвид. Защото доброто е заразно и ако на човек един път му бъде показано с ненатраплив тон, кое е добро и кое лошо, той се научава да ги различава и е много по - вероятно добрия опит да бъде подкрепен с още такъв. Ако това не става точно така, което досега не ми се е случвало е друг случая. Под " Промяната сама идва с времето" - С какъвто се събереш такъв ставаш. Ако човек си отстоява на принципите и ако е способен да ги сподели с другия според мен и ако те са добри много вероятно, този с по - лошите принципи да си отхвърли старите и да придобие чуждите, само разбирасе, ако те са по - добри "по ефекетивни дори ако искаш" от собствените му. Е разбирасе това не е лесно за никой, един вид да признаеш, че този човек те превъзхожда... Ние българите сме прекаленно честолюбиви и точно заради това и понякога прекаленно твърдоглави, но това е друга тема. Разбирасе тази промяна неможе да бъде направена на сила по никакъв начин. Трябва събеседника ти , да го пожелае и да стане готов. И това, ако си достатъчно отдаден на другите се забелязва, макар и трудно. Времето едвали като цяло може да промени някого но живота с неговите уроци, биха могли да променят някого, дори и ако тези уроци един вид идват от теб самия/ата спрямо друг човек. Ако промяната не е такава каквато аз смятам за положителна, ще започна бавно и ненатрапчиво да се опитвам да разбера какво е накарало този човек да се промени така и какво му носи тази промяна и един вид ще се опитам да оспоря принципите на човека, ако има нужда и ако той позволи, ако не няма. Ако тя се окаже положителна, бих могъл да се опитам да я постигна и аз, ако не бих казал какво "правя аз". Преценки за нивото на развитие на другия избягвам да правя. Дори и за себе си донякъде оставям нещата неизяснени. Най - малкото немога да знам какво му е на главата на този човек и с какво е трябвало да се "бори" в живота си. А теб какво те накара да се откажеш от този принцип ? Можели да опишеш някой случай на негативни последици? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 24, 2006 Доклад Share Добавено Май 24, 2006 За съжаление, мога да посоча много примери. За мен беше въпрос на дълг, саможертва, компромис с моето лично усещане за спокойствие и щастие, проява на силна, себеотрицателна любов и състрадание, поставяне на близките ми над себе си и т.п. запазването на семейната ми клетка. Резултат: Бившият ми съпруг и досега живее с вината и болката, че е наранявал с ревността си и властността си мен и децата. (Защо му позволявах да го прави 20 години?); Синът ми доскоро смяташе себе си за причината, поради която аз съм се жертвала и съм страдала и не смееше да започне сериозна връзка, за да не нарани любимата си по същия начин.... стига ли? Защото доброто е заразно и ако на човек един път му бъде показано с ненатраплив тон, кое е добро и кое лошо, той се научава да ги различава Ох, и тук имам резерви вече. И аз се опитвах да възпитам дъщеря си (сега е на 20 години), че е добро да посветиш живота си на семейството си и на децата си дори и това да означава страдание, и е лошо да се ръководиш от усещането си за спокойствие, щастие, свобода. Слава богу, тя се съпротивляваше и не можах да я заразя с моите представи - може би защото виждаше ясно какъв е резултатът от това "добро". Преди две години аз осъзнах, че детето ми е разбирало Любовта правилно, а аз не! Нека всеки намери свободно своята Любов, щастие и Истина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Май 26, 2006 Доклад Share Добавено Май 26, 2006 Ами да ти кажа, в децата не се и съмнявам въпреки, че и те на са ангели де... Аз например и досега се опитвам да покажа на майка ми как да ме възпитава наистина правилно. За какво си говорим ? Въпреки, че тя вече и да иска неможе да ме възпитава, ама тва е друг въпрос. Са друго е становището, кое е по - правилно, но съм го обсъждал с приятели на семейството насаме и те са ми казвали, че моя начин определено е правилния. Виж причината в ревността на съпруга ти според мен едвали е била в теб. По принцип според мен за да можеш да обичаш истински ревността, трябва да се изтръгне. Това е едно от отрицателните, чувства които ни разяждат всеки ден. Можеби, когато осъзнаеш, че хората не са заедно случайно става по - лесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 28, 2006 Доклад Share Добавено Май 28, 2006 Миролюбието.Думичката съдържа в себе си две други думички,а те от своя страна съдържат всичкото добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Май 29, 2006 Доклад Share Добавено Май 29, 2006 Любовта към хората, себераздаването, искреността, честността, добротата, милостта! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Христос Воскресе! Примерен вариант за основни човешки ДОБРОДЕТЕЛИ : ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА : Любов + Радост + Мир + Дълготърпение + Благост + Милосърдие + Вяра + Кротост + Въздържание за/във всеки един от трите свята! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Септември 17, 2006 Доклад Share Добавено Септември 17, 2006 Добротата и любовта Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 (edited) ДоброДетеЛ(юбов)? Да обичаш доброто като дете... Това е хубаво - и ако е актуална истина, другите добродетели може би идват от само себе си. Само че в повечето случаи Любовта не е на душевния ни трон и затова става въпрос за много на брой добродетели. Зщо според вас са дадени 10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога, горе-долу толкова в Египетската книга на мъртвите, а и по-съвременни учители или известни автори по темата общо взето около тях си кръжат. Ами защото почти никой в тоя свят я няма истинската Любов като постоянно качество в себе си. Тогава се започва от ненавреждането, искреността, неприсвояването и т.н. - не защото са по-важни от Нея, а защото са по-обозрими за средното съзнание. В крайна сметка обаче нито една друга добродетел не може истински да се развие без Любовта... и кръгът се затваря! Сигурно ще трябва радикално да се смени духовното равнище на всяко индивидуално съзнание, иначе кой знае до кога ще се върти обществото в хорото на псевдодобродетелите! Редактирано Януари 7, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 7, 2007 Доклад Share Добавено Януари 7, 2007 ИстиноЛюбието ! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 8, 2007 Доклад Share Добавено Януари 8, 2007 ДоброДетеЛ(юбов)? Да обичаш доброто като дете... Или добродетелите са Добри Деца на Любовта. И както ти казваш по - надолу в поста си, никоя добродетел не може да се развие без любовта, тя е храната на тези деца. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) 10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога Трябва да си ги припомняме постоянно и те да ни ръководят. Какъв е светът около нас? Да погледнем ли към политиците? Към стремежът към скъпи лъскави вещи, охолство и блясък. Към порочната система, където правилата са непочтени и която отхвърля хората със съвест. И ако има ад, ще бъде пренаселен от подкупни политици. Защо да развиваме добродетелите в себе си? За да са повече добрите хора. За да стане светът по-безопасно място за живеене. За да можем да имаме малко повече истински приятели. Които няма да живеят цял живот само,за да се обграждат с лукс. А ще се радват на една разходка сред природата. И няма при първа възможност да кажат нещо лошо зад гърба ти. За себе си искам да не повтарям грешките си, да се стремя да бъда по-добра именно ползвайки моралният кодекс(10 Божии заповеди, 10 етични принципи при йога), да вървя по своя житейски път,възпитавайки децата си и да общувам с повече добри хора. Да се реализирам в специалността, която толкова много обичам. И ако мога с нещо да помогна, да го правя. Това мога да кажа в този момент, в следващият може да имам какво още да добавя. Редактирано Януари 29, 2007 от wonderful Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Нека всеки се стреми към най-доброто, на което е способен. Всеки си ги разбира различно добродетелите, в зависимост от нивото, на което е. Еволюционното разбиране става все по-важно, за да се избегне бъркотията, където много хора искат да помагат, но повечето не знаят как или по-лошото - си мислят, че знаят. А за самоубийството съм чувал, че е било препоръчвано в някои секти на джайнизма (чрез няколкомесечно гладуване, непрекъснто медитирайки), от някои гръцки философи и от някои шинтоисти (харакири или сепуко). В по-ново време това са отделни секти, някои от които станаха световно известни и с които големите религии плашат -доста успешно - хората по отношение на "сектите" - виждате ли, всички са като тях... Слава богу, всички споменати учения винаги са били изключения, важащи за малки групички. Повечето от хората, отиващи в манастири или да медитират денонощно в пещерите - в миналото или сега - определено не са с намерение да се самоубиват, а да правят духовните си практики по-безпретятствено (там има също отделни случаи, които вторично не издържат на трансформационните кризи и посягат на живота си). Не може да се отрече, че това си има своите плюсове, особено когато след години тези хора постигнат високи нива и се върнат в света, така че могат да помагат предполагам много повече, отколкото можем ние. Все пак историята е показала, че такива са изключения, повечето си стоят в пещеричката или ашрама и не смеят носа си да покажат по посока на "светското". Живот в епруветка. Съвсем друго е краткото усамотяване - за по няколко часа, дни или седмици! Човек е необходимо да може да го оползотворява за възстановяване и самоизучаване, иначе външната му дейност също е съмнително ползотворна. Това е така, защото който не издържа на самота, той не се познава достатъчно, а от там не може да разбере и истинските потребности на другите, за да им помогне адекватно! Редактирано Януари 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 Нека всеки се стреми към най-доброто, на което е способен. Всеки си ги разбира различно добродетелите, в зависимост от нивото, на което е. Еволюционното разбиране става все по-важно, за да се избегне бъркотията, където много хора искат да помагат, но повечето не знаят как или по-лошото - си мислят, че знаят. Много е важно да помагаме, само ако са ни поискали помощ. Иначе можем да навредим. За мен помощта е добрата дума, усмивка, вдъхване на кураж и вяра в собствените възможности. И аз преминах през 10-те Божии заповеди, но една е най-важна, нея се старая да спазвам: "Обичай ближния си, както себе си" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Ноември 12, 2007 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2007 128. Очите виждат видимото, а умът постига невидимото. Боголюбивият ум е светлина за душата. У когото умът е боголюбив, сърцето му е просветено и вижда Бога със своя ум. 129. Нито един добър човек не се е посрамил. Който не е добър, такъв разбира се, е и зъл, и плътолюбив. Първоначалната добродетел на човека е презрението към плътта. Отричането от временни, тленни и веществени блага по собствена воля, а не поради бедност, ни прави наследници на вечни и нетленни блага. ... 134. Доброто е невидимо, както е това, което съществува на небето; а злото е видимо, както съществуващото на земята. Доброто не може да се сравни с нищо; и човек, притежаващ ум, избира най-доброто. Само човек е способен да познае Бога и Неговото творение. 135. В душата действа умът, а в тялото – природата. Умът прави божествена душата, а природата разлага тялото. Във всяко тяло действа природата, но не във всяка душа – умът, поради което не всяка душа се спасява. 136. Душата е в света, като родена; а умът стои по-високо от света, като нероден. ... 141. Синът е в Отец, Духът е в Сина, Отец е в Двамата. Човек опознава посредством вярата всичко невидимо и постижимо за ума. Вярата е свободно убеждение на душата в това, което е известено от Бога. ... 151. Благочестивата душа всячески познава Бога: защото да бъдеш благочестив не е нищо друго, освен да изпълняваш Божията воля, а това значи да се познава Бог, т. е. Когато някой се старае да бъде независтлив, целомъдрен, кротък, щедър според силите си, общителен, несвадлив, и прави всичко, което е угодно на Божията воля. ... 154. Умът, който се намира в чиста и боголюбива душа, истински съзерцава Бога – неродения, невидимия, неизказания – Единия Чист за чистите по сърце. ... 164. Познава Бога и бива познат от Бога този човек, който се старае да бъде винаги неотлъчно до Бога; такъв е и добрия във всичко човек, който се въздържа от всяко чувствено удоволствие, не поради липса на средства за това, а по своя воля и доброволно въздържание. 165. Благодарение на този, който те обижда ще имаш Бога за приятел. Не клевети пред никого своя враг. Подвизавай се в любов, в целомъдрие, в търпение, във въздържание и подобните им; защото това всъщност означава да познаеш Бога – посредством смиреномъдрие и подобни добродетели да последваш Бога. Но такива дела не са свойствени на всеки, а само на умната душа.... ще се възвеселиш духовно и за теб съня на тялото ще бъде трезвение за душата, затварянето на очите – истинско видение на Бога, твоето мълчание ще бъде преизпълнено с чувство на благост, и от цялата си душа и с всичката си сила ще въздадеш сърдечна слава на Бога... когато в човека няма зло, тогава само и благодарността е по-приятна на Бога от всяка многоценна жертва. Нему подобава слава во веки веков. Амин. Св. Антоний Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
taken Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Според мен най-висшият добродетел е Истината!Ние сме се родили тука ,живееме тука и вярваме в това чудо наречено -ИСТИНА.Ние за нея живеем,защото помислете Истински ли живот е това без Истината...И всеки се се пита-Кое е правилно за мен?Тази истина която е за теб-дали и за другия това е истина?Но истината е само една-аз лично немога и мога с една дума да я опиша-Бог.Но тука където сме попаднали,както се казваше във един филм е по важно като че ли да си задаваме въпроси-отколкото да знаем техните отговори.-и ако смея да допълна-важното е в случая какви въпроси си задаваш,важното е да мислиш,какво да мислиш -както са казали едни наши братя... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 22, 2008 Доклад Share Добавено Април 22, 2008 Според мен най-висшият добродетел е Истината!Ние сме се родили тука ,живееме тука и вярваме в това чудо наречено -ИСТИНА.Ние за нея живеем,защото помислете Истински ли живот е това без Истината...И всеки се се пита-Кое е правилно за мен?Тази истина която е за теб-дали и за другия това е истина?Но истината е само една-аз лично немога и мога с една дума да я опиша-Бог.Но тука където сме попаднали,както се казваше във един филм е по важно като че ли да си задаваме въпроси-отколкото да знаем техните отговори.-и ако смея да допълна-важното е в случая какви въпроси си задаваш,важното е да мислиш,какво да мислиш -както са казали едни наши братя... Прекрасно казано! Ако човек спре да си задава въпроси, значи си е свършил работата на тоси свят и е пътник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Ноември 14, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 14, 2008 (edited) ДоброДетеЛ(юбов)? Да обичаш доброто като дете... Или добродетелите са Добри Деца на Любовта. Mного мили тълкувания. И верни, защото наистина добродетелите са проявления на Любовта като отношение към света. Тъй като имам известен допир до старобългарски език, предполагам, че думата идва от "добро - деяти", т.е. качество, което те подтиква да действаш чрез / за добро. Седемте християнски добродетели, на които са противопоставени седемте смъртни гряха: - целомъдрие, <-> похотливост - щедрост <-> скъперничество - лишение <-> чревоугодничество - трудолюбие <-> леност - търпение <-> гняв - добродушие <-> завистничество - смиреност <-> горделивост Редактирано Ноември 14, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.